РЕШЕНИЕ
№ 13
гр. В. 01.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд В., гражданско отделение, в открито заседание на шестнадесети март две
хиляди двадесети първа година в състав:
Председател: А. П.
Членове:
с участието на
секретаря и в присъствието на
прокурора..........................., като разгледа докладваното от съдията П.
гражданско дело № 472 описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск от Б.Л.В. , с ЕГН **********,*** чрез адв.А.М. срещу „П. ч. М.-
В. ЕООД с правно основание чл.49 ЗЗД и
цена на иска 125665 лева.
Излага се в исковата молба, че ищцата работи
като домашна помощница в италианско семейство в град Л., като работата й е
сварзана с физически труд. На 07.10.2016 г. получила много силна болка в
дясното рамо. Тъй като болкоуспокояващите не й помогнали потърсила
специализирана медицинска помощ. Едва в края на месец октомври 2016 г. била
прегледана от много добър специалист ортопед- д-р П., който идвал от Р.. Слад
направен ЯМР, д-р П. прегледал диска и установил , че част от раменната кост се
било отчупило парче и висяло надолу, и когато била в легнало положение опирал в
сухожилието й, което било причина за болките в ръката й. Лекарят й обяснил , че
са налага операция , която струвала около 5000 евро в И. и трябвало да чака
минимум 3-4 месеца. Не искала да чака и решила да направи операцията в Б., тъй
като лекарят и бил обяснил , че това е много лека артроскопска операция и се
правела с местна упойка. Помолила сина си да намери лекар , който се познавал с
д-р П. Б. Началник на ОАРИЛ в Окръжна болница М., като последният започвал работа
в „П. ч. М. В.ЕООД и им препоръчал д-р Х. Г.
На 19.12.2016 г. ищцата се била прибрала в Б.
и на 09.01.2017 г., заедно с д-рБ. отишла на преглед при д-р Х. Г. в неговия
кабинет. Ищцата му предала какво й бил казал лекарят в Италия и му дала диска
от ЯМР, който не могъл да бъде отворен на компютъра. Д-р Г. я уверил, че
знае за какво става въпрос и й казал, че
ще я лекува медикаментозно, но след две седмици медикаментозна терапия
състоянието и оставало същото без подобрение. Ръката
продължавала да я боли, не можела да работи и трудно се грижела за дома си.
Затова
решила да потърси второ мнение на лекар в Б., и на 19.01.2017 г. отишла на
преглед при д-р В. Т. в С.“Проф.д-р Д. Ш.“. След като се запознал със съдържанието
на диска от И. д-р Т. и казал, че проблема няма да се оправи медикаментозно и
трябва да се направи артроскопска операция, като предложил да я направи той.
Ищцата обаче решила да се посъветва с д-р Б.,
който я убедил да се довери на д-р Г.. Датата на операцията била определена. На
23.01.2017 г.ищцата пристигнала в клиниката във В. в 8,30 часа и в 9,00 била приета и настанена в
хирургията. Излага в исковата молба, че за 10 минути й били направени
изследвания и рентгенова снимка. Очаквала, че ще й поискат диска от И. , но с
д-р Г. били разменили само няколко думи, като той се информирал какви лекарства
пие. Чакала 6 часа до започване на операцията и през това време никой не я бил
информирал каква ще бъде , като се твърди в исковата молба , че след като била
информирала д-р Б. и д-р Г. , че иска артроскопска операция, тя да бъде такава.
В 15.00 часа я вкарали в операционната, като я приспали с пълна упойка. Поддържа
се от ищцата, че д-р Г. бил извършил операцията, срязвайки рамото й в мускула “Бицепс
брахии“, скъсал и две сухожилия при преместването, което сам бил признал, след
което я бил зашил. Това се виждало от големия белег и дупка на него.
Като започнала да излиза от упойката
настъпили ужасни болки, чувствала рамото си все едно съсечено с брадва.
Започнали да й правят обезболяващи инжекции и и давали медикаменти. Ръката и преди
това я боляла, но след операцията, болките били ужасни. Към 19.00 часа д-р Б. и
д-Р Г. я посетили в стаята и я попитали как е. Казала им , че много я боли и е
много зле. Тогава д-р Г. й обяснил, че махнал счупеното парче, което виси,
но бил намерил стеснение на сухожилията, които той бил
преместил. От това ищцата прави извод , че с това си действие лекарят е скъсал
двете й сухожилия. Ядсосала се , защото сметнала , че ако това било вярно ,
същото щели да й кажат и другите двама лекари, при които била ходила на
прегледи. Цяла нощ не била мигнала от болка, а на сутринта дошъл да я превърже
друг хирург- д-р Ч., който изразил възмущение , че д-р Г. я е оперирал и
захвърлил. Твърди се от ищцата , че персоналът на болницата проявил негативно
отношение към нея и се държали грубо. През цялото време на престоя й в
болницата и правели обезболяващи, като не и правели инжекции против съсирване
на кръвта. Изписали я на четвъртия ден, без да й предпишат нищо.
Болките и по време на домашното лечение не
намалявали, а се засилвали, затова се консултирала с д-р Т. по телефона, който
й казал , че след операцията не трябва да има силна болка. На седмия ден била
отишла на контролен преглед при д-р Г., който я уверил, че е нормално да има
силна болка. На 12 ден отишла за сваляне на конците и било изпратена от д-р Г.
на рехабилитация и раздвижване в отделението по физиотерапия. Д-р Б., който
асистирал при операцията й казал , че е рано за раздвижване и това се прави
след 30 ден. Като отишла в центъра за раздвижване я върнали , след като
разбрали, че ръката още я боли. Два дни след като свалила превръзката видяла,
че на рамото й има белег и личи, че е срязано със скалпел. Веднага разбрала, че
не и е направена артроскопска операция, а впоследствие разбрала и че в болницата няма такава апаратура.
Впоследствие била изпратена в неврологично
отделение, където прекарала няколко дни отново без резултат. Бил й назначен
ядреномагнитен резонанс , от който се видяло , че са скъсани сухожилията и е
осакатена за цял живот. Била възмутена, както от това , така и от това , че
медицинската й документация била пълна с неточности- така като лекуващ лекар и
извършил операцията е посочен д.р А. Г., който според ищцата в този ден е бил
извън страната , както и че подписът за информирано съгласие не бил нейн.
Отишла отново при д-р Т. , който след като се
запознал с медицинските документи и резултатите от томографското изследване,
отказал да извърши операция.
След преглед при доц. В. Р. , постъпила във
ВМА С. и на 31.03.2017 г. била оперирана. Преди операцията подписала
информирано съгласие за артроскопска операция, относно вида на упойката, избора
на екип и за цената на анкърите.
Поддържа се, че операцията протекла добре,
като сухожилията били съединени с два броя титаниеви анкъри. В продължение на
120 дни продължила да приема болкоуспокояващи, а ръката й била обездвижена.
Излага, че оттогава нейното ежедневие е променено – неспособна е да работи,
ходи на санаториум, опитва с масажи , но за съжаление никога няма да може да
работи отново. Не може да движи ръката си в пълен обем нагоре, при завъртане и
усукване на тялото често губи равновесие и пада и при едно такова падане
счупила и двете си ръце.
Излага, че вследствие некачествената операция
претърпяла имуществени вреди, изразяващи се в заплатената втора операция,
заплатена сума за рехабилитация и процедури , както и други разходи в размер на
3000 лева за транспорт, потребителски такси,лекарства , прегледи , превързочни
материали и ортези.
Твърди, че получените от нея последващи
усложнения –като обездвижване на ръката и липсата на възможност да извършва
нормални движения с нея, както и постоянните болки, са следствие на
неадекватната и некачествена медицинска помощ, която получила в ответната
болница. Описаните усложнения , както и грубото отношение на лекарите и
медицинския персонал й били причинили значителни и продължителни физически
болки , страдания и притеснения. Наред с това преживяла стрес във връзка с
извършеното оперативно лечение, липсата на ясна информация относно методите на
лечение, като останала излъгана относно метода на лечение, във връзка и с
дългия възстановителен период, съпътстван от силни болки, ежедневните
неудобства от последвалите усложнения, продължили повече от година след
извършване на операцията.
Посочва , че неадекватните си действия лекарите
от „П. ч. МБАЛ-В. са нарушили правата й като пациент, визирани в чл.81 и 86 от
Закона за здравето, за получаване на дължимата качествена здравна помощ и ясна
и достъпна информация за здравословното й състояние. Твърди , че полученото от
нея лечение не е било нито достатъчно , нито качествено. То не било проведено в
съответствие с установените медеценски стандартии правила за добра медицинска
практика.
Иска от съда да осъди ответника да й заплати
обезщетение за причинени неимуществени вреди, в размер на 120 000 лева, изразяващи се в претърпени от нея физически и
психически болки и страдания, вследствие действията на лекарския персонал в „П.
ч. МБАЛ-В.“ ЕООД, предоставили й некачествена здравна помощ, от което са
последвали усложнения в здравословния й статус, ведно със законната лихва върху
сумата , считано от 23.01.2017 г. до окончателното й изплащане , както и сумата
от 5665 лева имуществени вреди , от които 2320 лева за операция и консумативи
във ВМА, за рехабилитация и процедури в С.-Н. ЕОД В.- сумата от 345 лева ,
както и сумата от 3000 лева за транспорт , потребителски такси, лекарства ,
прегледи, превързочни материали и ортези, ведно със законната лихва от датата
на предявяване на иска .
Ответникът „П. ч. МБАЛ- В.“ е подал отговор
на ИМ като я оспорва по основание и
размер. Счита, че не е налице виновно поведение на медицинския екип от лечебното заведение, при
и по повод изпълнение на служебните им задължения -
извършена в ответното лечебно заведение операция на 23.01.2017 г. Излага се в
отговора, че за основателността на такъв иск ищецът следва да докаже
кумулативното наличие на всички белези от обективна страна, а именно:
-
определена
форма на поведение на лице, на което доверителят ми е възложил да извърши
дадена работа,
-
противоправност
на това поведение,
-
вреди,
-
пряка и
непосредствена причинна връзка между противоправното поведение и вредите по
аргумент от чл. 51, ал. 1 ЗЗД.
Липсата
на който и да било от елементите от фактическия състав на деликтната
отговорност (деяние, противоправност на същото, вреда, пряка
причинна връзка между деянието и вредоносния резултат) води до извод за
неоснователност и недоказаност на претенцията.
От данните по делото съдът намира за установено следното от фактическа
страна:
В ПЧМБАЛ гр. В. на 23.01.2017 г.
на ищцата Б.В. е направена операция за възстановяване на функциите на
ротаторния маншон на дясна раменна става от д-р Х. Г. Операцията е била отворена, инвазивна. В
оперативния протокол е отразено стеснено
субакромионално пространство и извършване на акромиопластика като
е посочено, че сухожилията са интактни/здрави, без изменения/. Преди операцията
ищцата е предоставила на д-р Г.
диск с МРТ на дясна раменна става,
направена на 9.11.2016 г. в И. Този диск не е бил разчетен от д-р Г.. Няма данни в документацията, че информацията от тази МРТ да е била взета
предвид. При постъпването на ищцата в болницата й е била направена
рентгенография и кръвни изследвания. Изписана е на 26.01.2017 г. След
операцията състоянието й не се подобрило като болките й били силни и
продължителни, въпреки обезболяващата терапия. В периода 13.02.-20.02.2017 г.
ищцата е провела раздвижване в отделение по Физикална рехабилитация при
ПЧМБАЛ-В., а от 21.02.2017 до 26.02.2017 г. е постъпила за лечение и
диагностика в неврологично отделение на болницата, където след ЕМГ е установено
увреда на коренчетата на шийни прешлени С-6 и увреда на десния улнарен нерв.
Последвалата медикаментозна терапия и физиолечение обаче не довели до отзвучаване на
болковия синдром и до подобряване функцията на ръката. На 01.03.2017 г. е
направена МРТ. В нея е установено натрупване
на течност по хода на сухожилието на дългата глава на бицепса, нехомогенност на мускул
Супраспинатус, с фибри и белези за оток. Това довело до повторна
операция на раменната става, извършена във ВМА-София на 31.03.2017 г. от д-р Р. в Клиника по
артроскопска травматология. Операцията
е осъществена по миниинвазивен метод, артроскопски. Била е установена руптура/разкъсване/ на сухожилието на
м. Супраспинатус, което е било закрепено с два броя анкери към костта,
руптура на двуглавия миитичен мускул /бицепс/с
извършване на възстановяване на сухожилието на мускула /тенотомия/, както и
стеснено субакромиално пространство /инпийджмънт синдром/ с извършена
декомпресия и акромиопластика. Именно след извършената втора
операция и рехабилитацията във Вършец състоянието и функцията на дясната ръка
се е подобрило значително.
По делото е назначена съдебно-медицинска експертиза,
изпълнена от вещото лице д-р М. Х.М.-специалист по ортопедия и травматология в
УМБАЛСМ „Н.И.П.. Експертът се е запознал
с медицинската документация и след извършен преглед на ищцата в УМБАЛСМ „Н.И.П.
е дал заключение, прието от съда като обективно и компетентно. Според
заключението от
направените изследвания преди първата операция е установено, че е налице
синдром на ротаторния маншон на рамото, който се характеризира патоморфологично
с непълна руптура и хипотрофия на м.супраспинатус, частични разкъсвания и
нарушение на фасциите на м. инфраспинатус и м. субскапуларис, акромио-
клавикуларна артроза с ангажиране на мастната тъкан на субакромиалната тъкан,
тендосиновит на дългата глава на бицепса и артроза на раменната става. По време
на операцията е извършено опресняване и реинсерция на сухожилието на м.
супраспинатус с два броя титаниеви анкъри; тенотомия с мекотъканна деза/
реинсерция/ на сухожилието на дългата глава на м. бицепс брахии; декомпресио
субакромиалис и акромиопластика; дренаж с послоен шев. Носила е абдукционна
шина от 45 градуса абдукция и е постигнато добро анатомично възстановяване на
тъканите и незадоволителен резултат във функцията.
В заключението вещото лице пояснява , че проведеното оперативно лечение
включва положение по гръб на операционната маса, почистване на оперативното
поле, достъп до акромиона в дясно, интактни сухожилия на ротаторния маншон,
стеснено субакромиално пространство. Извършена е акромиопластика по Neer. Хемостаза,
послоен шев, дренаж и превръзка. Оперативната рана е зараснала без усложнения и
конците са свалени в срок.
Вещото лице посочва е че оперативната методика е утвърдена в клиничната
практика заедно с артроскопското лечение. През последните години все повече се
усъвършенства артроскопската техника и възможностите и за миниинвазивно
оперативно лечение и тя се наложи като основен оперативен метод при лечението
на раменната патология. Трябва да се отчете, че и двете методики имат показания
и усложнения.
В представената медицинска документация няма данни за разкъсване или
преместване на ротаторния маншон по време на операцията на 23.01.2017г. и за
възникнала необходимост от реинсерция. Такива данни не са отразени в
оперативния протокол.
Целта на
оперативното лечение е била да се възстанови височината на пространството между
акромиона и горната част на раменната глава до 1 см./ предоперативно тя е била
намалена до 6-6,5 мм./, да се премахне механичната причина /долната част на
акромиона/, затрудняваща движението на м. супраспинатус и по този начин да се
подобри отвеждането на ръката и да се намали или отстрани болковия симптом. Изписването
от болницата е станало в срок по клиничната пътека, раната е била спокойна, не
е имала фебрилитет, но болковия синдром е обхванал ръката в дисталната и част.
Този болка постоперативно и нейната интензивност не могат да се обяснят само с
оперативния разрез, постоперативния хематом и оток или с извършените оперативни
манипулации. В клиничната практика по време на оперативни интервенции в
раменната става поради необходимост от завъртане на главата в обратна посока за
подобряване на оперативното поле при дегенеративни промени в шийния отдел и
каскадни дискови промени могат да се инициират болки от коренчетата на
гръбначно- мозъчните нерви. Постоперативно е назначена ортеза, за поставяне на
ръката в анталгична/ безболкова/ позиция. Функциите не са възстановени, защото
е минал само първия етап от лечението - операцията. За лечението на ищцата Б.В. в „ П. ч. МБАЛ- В. ЕООД,вещото лице е извело
извод, че в това болнично заведение е спазен
медицинският стандарт по КП с № 220 като е избран открит оперативен метод за
постигане на целта на оперативното лечение.
По отношение на лечението на ищцата във ВМА
вещото лице излага , че Б.В. ***, Клиника по артроскопска травматология на
31.03.2017г. с диагноза: Руптура на сухожилието на мускулус /м/ супраспинатус в
дясно; Руптура на сухожилието на дългата глава на двуглавия мишничен мускул/м/
в дясно;Импинджмънт синдром на дясната раменна става; Състояние след реинсерция
на сухожилието на мускулус супраспинатус с два броя анкъри и тенотомия на
дългата глава на двуглавия раменен мускул; Декомпресия на подакромиалното
пространство и акромиопластика. Постъпила с болки и ограничени движения в
дясната раменна става.
Причината за приемането и е неотзвучаващия
болков синдром и незадоволителната функция на раменната става.
Диагнозата е поставена след анамнеза,
клиничния преглед и използване на медицинските изследвания преди приемането,
включително и МРТ. Постъпва с болки и ограничени движения в дясната раменна
става.
Патоморфологичните промени на меките тъкани
по време на операцията са установени и описани в оперативния протокол:
Хумерална глава нормална по размер и форма. S.L.A.P. регион - интактен.
Лабрум - нормален. Сухожилие на дългата глава на м. бицепс брахии- тендинит.
Сухожилие на м. супраспинатус - комплетна с ретракция до 3 см. Сухожилия на м.
инфраспинатус и м. субскапуларис - интактни. Субакромиално пространство-
стеснено с данни за impingement syndrome.
Частичните разкъсвания на м. супраспинатус са
диагностицирани с МРТ преди операцията. Биха могли да се получат и по време на
първата операция, защото мускулът е бил дегенеративно променен, но такива не са
описани в оперативния протокол.
От всичко изложено се прави заключение, че
двете оперативни интервенции са етапи от опита да бъде разрешен здравословния
проблем на ищцата. Вещото лице е категорично, че няма данни в делото, които да
удостоверяват че по време на операцията е нарушена интраоперативно целостта на
м.супраспинатус, което е основна индикация за последващата операция. Според
експерта, Д-р Х. Г. е поставил първична диагноза, отчитайки анамнестичните
оплаквания, данните от клиничния преглед, направената рентгенография на дясната
раменна става в предно задна позиция и МРТ направена в И.. Не е било необходимо
да се направи рентгенография в Y позиция и ехография на ротаторния маншон
поради представената МРТ. Обосновано е било началното терапевтично поведение с
нестероидни противовъзпалитерни средства, последвано от локално приложение на
кортикостероиден препарат в зоната на субделтоидо- акромиалната бурса.
Индикациите за оперативно лечение са
поставени и обосновани- силен болков синдром в раменната става, ограничени и
болезнени активни движения и данни за намалено пространство между акромиона и
проксималната част на хумералната глава до 6-6,5 мм.
Целта на оперативното лечение е била да се
възстанови височината на това пространство и по този начин да се подобрят функциите
на мускулите от ротаторния маншон и да се увеличи обема на активните движения и
намали или отстрани болковия синдром. Експерта д-р М. сочи, че възможните
методики за оперативно лечение са открито оперативно лечение или артроскопско
отстраняване на механичната причина за намаленото пространство между акромиона
и раменната глава, от които Д-р Г. и избрал откритото оперативно лечение.
Манипулацията интраоперативно, която е направена за постигане на целта на
интервенцията е свързана с отстраняване на предно долната част от акромиона /
костно парче/, което е направил опериращият.
По време на повторната оперативна интервенция
е установено, че е налице разкъсване на сухожилието на м. супраспинатус с
ретракция около 3 см. Няма данни за разкъсвания на сухожилия или мускулни части
на други мускули от ротаторния маншон. Възможно е сухожилието на м.
супраспинатус да се разкъса вследствие на падане, удар или друга травма в
постоперативния период или при неправилно и непостоянно носене на абдукционната
ортеза за предписания период.
* По делото са събрани и гласни доказателства
като свидетелите - синове на същата споменават, че тя е имала
желание за артроскопска операция. Нито един от тях обаче не твърди да е
присъствал на прегледите, извършени от д-р Гигов и да е възприел лично
изявление на майка си, отправено към този лекар в смисъл, че държи на
артроскопска операция. Свидетелите депозират показания за болките и страданията
на ищцата , както преди , така и след
оперативното лечение. От показанията на
свидетелката Л. се установява, че ищцата е демонстрирала нежелание да носи
поставената й след операцията от д-р Г. абдукционна ортеза и неколкократно още
в болницата е разхлабвала и местила коланите на тази ортеза, с което е
променяла положението, в което ръката е оставена от лекуващия лекар.
При така установените по делото обстоятелства ВОС приема от правна страна
следното:
Отговорността по чл. 49 ЗЗД, вр. чл.45 ЗЗД, е
отговорност за репариране на вреди, причинени от чужди действия или
бездействия, осъществени при и по повод изпълнение на възложена работа.
Отговорността на възложителя по чл.49 ЗЗД е обезпечително-гаранционна,
обективна, безвиновна и производна от отговорността на прекия извършител, чиято
отговорност е с правно основание чл.45 ЗЗД и е виновна, като вината му се презюмира.
3а осъществяване на фактическия състав на отговорността по чл.49 ЗЗД е
необходимо кумулативно наличие на следните елементи: възлагане на работата от
ответника; противоправно деяние на изпълнителя - пряк причинител; вреди за
ищеца; причинна връзка между деянието и вредата; деянието да е за изпълнение на
възложената работа при или по повод изпълнението на тази работа и вина на
извършителя. Възложителят отговаря по чл.49 ЗЗД и тогава, когато не е
установено кой конкретно от неговите длъжностни лица при или по повод
възложената работа е причинил вредите, поради което за отговорността по чл.49 ЗЗД не е необходимо да се персонифицира прекият причинител на увреждането, а е
достатъчно установяване на нарушението на правилата, които обезпечават
безопасното осъществяване на дейността. Отговорността по чл.49 ЗЗД за
възложителя възниква и тогава, когато причинителят на увреждането е нарушил
дадените му указания или правилата за възложената работа. Възложителят носи
отговорност и за вреди от бездействие, изразяващо се в неизпълнение на
задължения за действия, които произтичат от закона, от техническите и други
правила и от характера на възложената работа. Във всички случаи на
непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да
обори презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина.
Противоправността не подлежи на доказване, доколкото изводът за наличието й не
е фактически, а представлява правна преценка на деянието, вредата и причинната
връзка между тях от гледна точка на действащите разпоредби. Останалите елементи
от фактическия състав трябва да се докажат от претендиращия обезщетението,
съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест.
Липсата
на който и да било от елементите от фактическия състав на деликтната
отговорност (деяние, противоправност
на същото, вреда,
пряка причинна връзка между деянието и вредоносния резултат) води до извод за неоснователност и
недоказаност на претенцията.
В конкретния казус:
В случая не е налице противоправност на
поведението, на което и да било лице, на което ответникът „П. ч. МБАЛ –В.“ е
възложил работа във връзка с лечението на ищцата. От събраните писмени
доказателства и приетото по делото без възражения на страните заключение на
съдебномедицинската експертиза се установява по безспорен начин, че преди да
постъпи за оперативно лечение при ответника ищцата е страдала от силни болки в
дясната раменна става и ограничени движения в тази област. Вещото лице подробно
е проследило извършените прегледи и изследвания на ищцата и е достигнало до
извода, че правилно в „П. ч. м. б. за а. л. – В. ЕООД е поставена диагноза
синдром на ротаторния маншон. Описаните от ищцата оплаквания при снетата
анамнеза, отразена в Амбулаторен лист № 10/09.01.2017 г. и Амбулаторен лист No 44/16.01.2017 г. и
данните от представения от нея диск, съдържащ магнитно-резонансна томография
правилно са подведени от д-р Х. Г. под диагнозата синдром на ротаторния маншон,
наричан още impingement
syndrome. Това
обективно състояние на ищцата преди извършената при ответника операция
безспорно се потвърждава и от заключението на съдебно-медицинската експертиза.
В съдебно заседание вещото лице подробно поясни, че заболяването на ищцата
представлява дегенеративна промяна на мускулите от ротаторния маншон и
по-специално на мускул супраспинатус, която е в резултат на притискане от
долната част на акромиона. На стр. 12 от заключението е посочено, че от
направените изследвания е установено, че е налице синдром на ротаторния маншон
на рамото, който се характеризира патоморфологично с непълна руптура и
хипотрофия на мускул супраспинатус, частични разкъсвания и нарушаване ан
фасциите на мускул инфраспинатус и мускул субскапуларис, акромио- клавикуларна
артроза с ангажиране на мастната тъкан на субакромиалната тъкан, тендосиновит
на дългата глава на бицепса и артроза на раменната става.
Самата ищца не оспорва, че е имала точно това
заболяване. Дори подробно посочва всички лекари в Б. и И., които са й поставили
абсолютно същата диагноза като д-р Г.. Изрично заявява, че мнението на всички
лекари, до които се е допитала е било, че се налага оперативно лечение с цел
премахване на костния израстък (акромион), което да доведе до разширяване на
пространството и намаляване триенето, причиняващо болките и създаващо риск от
по-нататъшно увреждане, в това число възпаления и разкъсване на мускулни
влакна на мускулите, изграждащи ротаторния маншон и по- конкретно на мускул
супраспинатус.
С оглед на изложеното безспорно се
установява, че д-р Г. е извършил необходимите прегледи, назначил е всички
необходими изследвания и на тази основа е поставил правилна диагноза на ищцата.
Заключението на вещото лице в тази насока по въпрос № 2 на ответника (стр. 16-17 от експертизата) е категорично.
Междувременно преди да пристъпи към операция той й е предписал медикаменти и е
поставил вътреставна инжекция с кортикостероиден препарат. След като това не е
дало резултат е планирано и извършено оперативно лечение.
Операцията на 23.01.2017 г. е протекла без
усложнения и резултатът от нея е отразен в оперативен протокол от 23.01.2017 г.
и епикриза, представляващи част от История на заболяването № 287 от ортопето-
травматологично отделение. Постигнато е разширяване на пространството между акромиона
и проксималната част на хумералната глава. Вещото лице на стр. 13 от
експертизата при отговора на въпрос № 6 на ищцата и на стр. 15 при отговора на въпрос № 14 на
ищцата е установило, че няма никакви данни по време на операцията, извършена
при доверителя ми да са скъсани или срязани сухожилия и/или мускули. Разяснения
в тази насока експертът даде и в с. з. на 16.03.2021 г. При изрично поставен от
страна на пълномощника на ответника въпрос дали на магнитно-резонансната
томография от 01.03.2017 г., правена в МБАЛ „Д-р С. И.", М. има данни за
разкъсване на мускул вещото лице отговаря, че на диска за МРТ от 01.03.2017 г.
е отбелязано, че увреждането на този мускул супраспинатус е сравним с описания
по време на изследването в И. и категорично
не е отбелязано да има напълно прекъснат мускул. С оглед на категоричния
отговор на вещото лице, че от МРТ на 01.03.2017 г., която дата е след
операцията при ответника
(23.01.2017 г.), не се установява да е прекъснат мускул следва изводът, че ако
е настъпило скъсване, обусловило операцията във Военно-медицинска академия
(ВМА) на 03.04.2017 г., то това скъсване е станало след датата на
магнитно-резонансната томография, правена в МБАЛ »Д-p С. И. М. -01.03.2017 г. Ако е станало преди това, каквито са твърденията
на ищцата, то това скъсване щяло да е видимо на МТР от 01.03.2017 г.
Споредзаключението
на съдебномедицинската експертиза, е възможно сухожилието на мускул
супраспинатус да се разкъса вследствие на падане, удар или друга травма в постоперативния
период или при неправилно или непостоянно носене на абдукционната ортеза за
предписания период. В този смисъл са и показанията на свид. Л., от които се
установява, че ищцата е демонстрирала нежелание да носи поставената й след
операцията от д-р Г. абдукционна ортеза и неколкократно още в болницата е
разхлабвала и местила коланите на тази ортеза, с което е променяла положението,
в което ръката е оставена от лекуващия лекар. Косвено потвърждение, че
увредата, довела до хоспитализиране на ищцата във ВМА на 31.03.2017 г. няма
нищо общо с първата операция съдържа и в епикризата на ВМА от 06.04.2017 г. В
нея е посочено, че Б.Л. е оперирана от заболяване с МКБ код - S 46.7 - травма на няколко мускула и сухожилия
на ниво раменна става. Съгласно Международната класификация на болестите (МКБ)
с буква „S" се кодират именно
травми, а не последици от предходни операции. В лист за историята на болестта №
11232/31.03.2017 г. на ВМА се съдържа Направление за хоспитализация от
27.03.2017 г., издадено от д-р О. Ц. Б. и оформено от ВМА в частта „Преминал
през лечебното заведение". Именно в тази част освен обозначението с МКБ
код - в 46.7 за основната диагноза на ищцата е направен и словесен запис „травма на няколко мускула и сухожилия
на ниво раменна става." Това очевидно изключва тезата за отстраняване на
последици от предходна операция.
Твърдението на ищцата, че е имала изрично
искане за артроскопска операция е недоказано. Разпитаните като свидетели синове
на същата споменават, че тя е имала такова желание. Нито един от тях обаче не
твърди да е присъствал на прегледите, извършени от д-р Г. и да е възприел лично
изявление на майка си, отправено към този лекар в смисъл, че държи на
артроскопска операция. Запознавайки се с конкретното й състояние д-р Г. е
преценил, че изявата на патологията е твърде сериозна. От представената
медицинска документация по делото и от заключението на експертизата е видно, че
пространството между акромиона и проксималната част на хумералната глава е било
6-6.5 мм. Д-р Г. е преценил, че с оглед изключително голямото стеснение
въвеждането на артроскопска апаратура с оглед диаметъра на същата е рисково за
пациантката. По тази причина е пристъпено към класическа открита операция.
Видно от отговорите на въпроси № 2 и № 3 на ответника /стр.17 от експертизата/всеки
от двата метода за оперативно лечение (артроскопски и открити) има своите
предимства. При изслушване в с. з. вещото лице поясни, че обикновено се
използва повече от една методика. Използва се артроскопската методика за
диагностика и лечение, но понякога се налага да се направи оперативен разрез
през който се осъществява докрай терапията и така се съчетават двете методики.
Твърденията на ищцата, че други лекари са й
обяснили, че операцията трябва да бъде артроскопска не са доказани по делото.
Въпреки, че с определение от з. з. на 10.12.2019 г. по делото беше задължена по
реда на чл. 190, ал. 1 ГПК да представи доказателства за извършения й преглед в
Италия от д-р Пескаторе, ищцата не представи такива. В нарочна молба по делото
процесуалният й представител е заявил, че за прегледите в Италия разполагат
само диск с магнитно- резонансна томография и разчитане на същата от д-р
Салваторе Натале, но не и с доказателства за извършван преглед от д-р Пескаторе
и дадени от него препоръки за артроскопска операция.
Не са доказани и твърденията на ищцата, че
д-р Т. в СБАЛТОСМ „Проф. д-р Д. Ш.", гр. С. при преглед й бил препоръчал
артроскопска операция. Според представеното по делото писмо изх. № 25Д2.03.2020
г. на тази болница през 2017 г. Б.Л. не е била техен пациент и няма данни да й
е провеждано лечение.
Независимо от това, съдът намира, че въпросът
за вида на проведената операция е ирелевантен за спора. Важно е дали е била
необходима, дали е проведена в съответствие с медицинския стандарт и дали е
постигнала целта, за която е извършена. Отговорите и на трите въпроса са
положителни според съдебно-медицинската експертиза и наличните писмени
доказателства по делото. Вещото лице дава заключение, че независимо дали
операцията при доверителя ми е била артроскопска или открита, състоянието на
ищцата след нея е щяло да бъде обективно същото като постигнатото в конкретния
случай. Това е така, защото целта на операцията е била да разшири пространството
между акромиона и проксималната част на хумералната глава и така да се намали
триенето, причиняващо болките и създаващо риск от понататъшно увреждане, в
това число възпаления и разкъсване на мускулни влакна на мускулите, изграждащи
ротаторния маншон и по- конкретно на мускул супраспинатус. Тази цел е
постигната при операцията, извършена от доверителя ми и вещото лице е
категорично по този въпрос. Проблемът на ищцата е, че болките, от които се
оплаква, отслабените функции и захват на ръката се дължат не само на синдрома
на ротаторния маншон, а и на поредица от други дегенеративни заболявания,
подробно изброени от вещото лице и обхващащи не рамото, а гръбначния й стълб. В
експертизата и в наличната по делото медицинска документация в представените с отговора
на исковата молба три броя истории на заболяване са документирани артроза,
увреждане на цервикобрахиалния плексус в дясно, увреждане на междупрешленни
дискове в поясния и други отдели на гръбначния стълб с радикулопатия, увреждане
на междупрешленния диск в шийния отдел на гръбначния стълб, вторични
дегенеративни дистрофични и остеохондрозни промени на ниво С5-С6-С7 (стеснения)
и преднокоренчева увреда на С6-ТН1 в дясно с редукция в процента на Б-вълните.
Оздравителния период след операцията обхваща
продължителен период и изисква определени усилия и спазване на режим от страна
на ищцата. При ответника е проведено и последващо операцията лечение в
отделението по физиотерапия и рехабилитация (видно от представената
История на заболяването № 531 от - 22 страници) и в отделението по
нервни болести (видно от История на заболяването №629 от -18 страници и 1 брой диск с
КАТ (скенер) на шиийни прешлени). Рехабилитацията на ищцата обаче е била
съобразена с оплакванията й от нетърпими болки.
Не са налице вреди /имуществени и
неимуществени/ за ищцата,който да са пряка и непосредствена последица от
оперативната интервенция в ответното лечебно заведение.
Установено е по делото, че ищцата е търпяла
болки и страдания, както и е направила разходи във връзка с лечението си. Те
обаче не могат да се квалифицират като вреди, тъй като не е налице
противоправно поведение на лице, на което ответникът е възложил определена
работа. Болките и ограничените движения, са обективно следствие от тежкото
здравословно състояние на ищцата, което включва не само синдрома на ротаторния
маншон, заради който е била извършена операцията, но и останалите дегенеративни
заболявания на опорнодвигателния й апарат (артроза, увреждане на
цервикобрахиалния плексус в дясно, увреждане на междупрешленни дискове в по
ясния и други отдели на гръбначния стълб с радикулопатия, увреждане на
междупрешленния диск в шийния отдел на гръбначния стълб, вторични дегенеративни
дистрофични и остеохондрозни промени на ниво С5-С6-С7 (стеснения) и
преднокоренчева увреда на С6-ТН1 в дясно с редукция в процента на Р-вълните).
Тезата на ищцата, че по време на операцията
при ответника са срязани сухожилия и/или мускули е абсолютно невярна и напълно
опровергана от съдебно-медицинската експертиза. Вещото лице на стр. 13 от експертизата
при отговора на въпрос № 6 на ищцата и на стр. 15 при отговора на въпрос № 14
на ищцата е категорично, че няма никакви данни по време на операцията,
извършена при доверителя ми да са скъсани или срязани сухожилия и/или мускули.
От наличните по делото доказателства не може
да се направи извод изобщо за скъсани сухожилия. Ако действително такива е
имало, то скъсването се е случило след направената на ищцата
магнитно-резонансната томография от 01.03.2017 г. в МБАЛ „Д-р С. И., М..
На следващо място липсва
пряка и непосредствена причинна връзка между някакво противоправно поведение и
вредите, претендирани от ищцата. Такава пряка и непосредствена причинна връзка
се изисква по аргумент от чл. 51, ал. 1 ЗЗД. Наличието на пряка и непосредствена
причинна връзка е абсолютна предпоставка за уважаване на иск за деликт. В
случая ако се приеме, че действително ищцата е имала скъсани сухожилия, то това
обстоятелство по никакъв начин не се намира нито в пряка, нито в индиректна
връзка с каквото и да било поведение на служител на ответната болница при или
по повод изпълнение на възложена му работа.
С оглед на изложеното по-горе
недоказани са твърденията на ищцата, че е налице деликт, изразен в неправилно
проведено и некачествено лечение.
В обобщение настоящият съдебен
състав намира, че не са налице предпоставките на чл. 49 ЗЗД за ангажиране на
гаранционно - обезпечителната отговорност на ответното дружество за вреди,
причинени от виновно и противоправно поведение на лекарския екип, в „П.
ч. МБАЛ-В.“ ЕООД,
предоставили й некачествена здравна помощ, от което са последвали усложнения в
здравословния й статус. По делото безспорно
е установено, че ответникът се явява възложител на работата по смисъла на
посочената законова норма, но не се установи деликтно поведение от страна
на лекарският екип, поради което предявеният иск с правно основание
чл.49 ЗЗД вр.чл.45 ЗЗД е неоснователен и недоказан и следва
да бъде отхвърлен.
Отхвърлянето на основния иск
обуславя отхвърляне и на акцесорното искане за присъждане на законната лихва
върху главницата, считано от датата на увреждане до
окончателното изплащане на обезщетението.
С оглед на изложеното следва да
се отхвърлят като неоснователни
предявените срещу „П. ч. МБАЛ- В.“ ЕООД искови претенции на Б.Л.В..
Ищцата, с оглед изхода на спора, следва да заплати на ответната страна
направените по делото разноски за адв.
възнаграждение за един адвокат , а именно 4750лв.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Б.Л.В., с
ЕГН **********,*** чрез адв.А.М. срещу
„П. ч. МБАЛ- В.“ ЕООД, ЕИК106623546, със седалище и адрес на управление ул…..гр.В.
3000, представлявана от Управителя иск за обезщетение за причинени
неимуществени вреди, в размер на 120 000 лева, изразяващи се в претърпени от нея физически и
психически болки и страдания, вследствие действията на лекарския персонал в „П.
ч. МБАЛ-В.“ ЕООД, предоставили й некачествена здравна помощ, от което са
последвали усложнения в здравословния й статус, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 23.01.2017 г. до окончателното й изплащане , както и сумата
от 5665 лева имуществени вреди, от които 2320 лева за операция и консумативи
във ВМА, за рехабилитация и процедури в С.-Н. ЕОД В.- сумата от 345 лева, както
и сумата от 3000 лева за транспорт, потребителски такси, лекарства, прегледи,
превързочни материали и ортези, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска .
ОСЪЖДА Б.Л.В., с ЕГН **********,*** чрез адв.А.М. да заплати на „П.
ч. МБАЛ- В.“ ЕООД, ЕИК. със
седалище и адрес на управление ул.“, гр.В. 3000, разноски по делото за адв. възнаграждение за един адвокат и за експертиза,
в размер на 4750 /четири хиляди
седемстотин и петдесет /лв.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :