№ 133
гр. Харманли, 05.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ПЕТНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шести юли през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Д. ИВАНОВА-
ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря ГАЛИНА П. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ИВАНОВА-ГЕОРГИЕВА
Гражданско дело № 20215630101237 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на П. Т. З., ЕГН **********, чрез
адвокат Б.Б. против община Димитровград, ЕИК ****, с която се иска да се признае за
установено по отношение на ищеца, че ответникът му дължи сума в размер на 500,00 лева.
Ищецът твърди, че с решение № 828 от 19.11.2019г. по адм. д. № 117 по описа за 2019г.
на Административен съд – Хасково е бил осъден да заплати разноски в полза на ответника в
размер на 800,00 лева. Посоченото решение било изменено с решение № 6489 от
02.06.2020г., постановено по адм. д. № 2010 по описа за 2020г. на ВАС, с което размерът на
разноските дължими по адм. д. № 117 по описа за 2019г. на АС-Хасково бил изменен на
500,00 лева. С посоченото решение на ВАС ищецът бил осъден да заплати още 500,00 лева
на ответника, представляващи съдебни разноски направени в това производство.
В изпълнение на задълженията си ищецът с ПКО от 14.10.2020г. заплатил по бюджета
на община Димитровград сума в размер на 1000,00 лева с основание „ад № 117/2019г. ХАС
– 500 лв.“ и „ад№ 2010/2019г. ВАС-500“.
Три месеца след извършване на плащането ищецът забелязал, че в ПКО от 14.10.2020г.
погрешно било записано плащане по „ад№ 2010/2019г. ВАС-500“, вместо вярното
„ад№2010/2020г. ВАС“. По този повод подал молба до кмета на община Димитровград, с
която поискал да му бъде върната сумата от 500,00 лева, тъй като същата била платена на
несъществуващо основание, тоест била недължимо внесена. С тази молба ищецът уведомил
ответникът, че със заявление от 06.01.2021г. е извършено прихващане по реда на чл. 103 от
ЗЗД и по този начин задължението му от 500,00 лева възникнало по адм. д. № 2010 по описа
за 2020г. на ВАС е погасено.
В отговор на подадената молба ищецът получил уведомително писмо от кмета на
община Димитровград, с което се признавала допуснатата грешка относно годината на адм.
дело № 2010 по описа на ВАС и било отправено предложение за подписване на констативен
протокол от 12.01.2021г. за поправка на ПКО от 14.10.2020г. Ищецът не бил съгласен и
отказал да подпише такъв протокол, тъй като считал, че ПКО следва да се анулира съгласно
Закон за счетоводството, както и поради извършеното вече прихващане. Поради изразеното
1
несъгласие с извършеното прихващане от ответника, ищецът предявил установителен иск,
по който било образувано гр. д. № 690 по описа за 2021г. пред РС-Хасково.
За дължимата сума ищецът поискал издаването на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК. В тази връзка било образувано ч. гр. д. № 1107 по описа за 2021г. по описа на Районен
съд – Харманли, като за процесната сума в полза на ищеца била издадена заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. В срока по чл. 414 от ГПК ответникът подал
възражение.
Ето защо ищецът претендира да бъде прието за установено по отношение на ответника
съществуването на вземането на ищеца към него, за които е издадена заповед № 421 от
15.11.2021г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч. гр. д. №
1107 по описа за 2021г. на Районен съд – Харманли, а именно сума в размер на 500,00 лева,
представляваща неоснователно платена сума в полза на длъжника, внесена с квитанция от
14.10.2020г. с основание „АД № 2010/2019г. ВАС-500“, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението 11.10.2021г. до окончателното плащане.
Претендират се направените разноски.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковата
претенция, като счита същата за доказана от събраната доказателствена съвкупност.
Претендира разноски по делото.
Ответникът счита предявения иск за допустим, но неоснователен и недоказан.
На първо място ответникът оспорва изложената от ищеца фактическа обстановка.
Твърди, че ищецът се е явил в община Димитровград и доброволно е внесъл касово
визираните в ПКО от 14.10.2020г. суми, като сам е посочил основанието за внасянето им, а
не е разбрал за него впоследствие както е посочил в исковата молба. Ответникът от своя
страна твърди, че ищецът умишлено е допуснал грешка в изписването на годината на описа
на делото с цел да се натовари ответника със съдебни разноски при бъдещото водене на
съдебни дела. Тези свои изводи за поведението на ищеца ответникът извеждал от
изключително големия брой дела инициирани от ищеца срещу ответника.
Ответникът не оспорва твърдението на ищеца, че между тях има образувано друго
съдебно производство, а имено гр. д. № 690 по описа за 2021г. на РС-Хасково с предмет
установяването на извършването на прихващане.
Ответникът не е съгласен с изложеното относно същността на ПКО и счетоводното му
предназначение. Посочва, че приходен касов орден е документ, който се използва за
документиране приемането на парични средства в каса и се състои от две части, като
квитанцията е за лицето внесло парите в касата. По смисъла на чл. 8 от ЗСчет. погрешно
съставен счетоводен документ е първичен счетоводен документ без необходимата
документална обоснованост или без съдържание на минимално необходимите реквизити,
предвидени в чл. 6, ал. 1 от ЗСчет. В настоящия случай се касаело за техническа поправка на
грешка в основанието на документа, която можело да бъде констатирана и протоколирана,
дори и без съгласието на платеца по ПКО, а не за липса на документална обоснованост.
С тези мотиви ответникът моли съдът да се отхвърли предявения иск като
неоснователен. Претендира направените разноски по делото. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
В съдебно заседание, ответникът не се явява и не изпраща представител. По делото е
подадена молба, с която се поддържа отговора и се моли за отхвърляне на иска. Претендират
се разноски по делото, за които се представя списък по чл. 80 от ГПК. Прави се възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като прецени
събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК. Именно поради особения
ред, по който се предявява иска, обуславящ исковото производство като продължение на
2
развилото се заповедно такова, е необходимо исковата молба да е подадена в едномесечен
срок от получаване на указанията по чл. 415, ал. 1 от ГПК. В настоящия случай
разпореждането на съда е получено от ищеца на 03.12.2021г., следователно последният ден
от срока е бил 07.01.2022г. Исковата молба е подадена на 07.12.2021г. по пощата, поради
което следва да се приеме, че едномесечният срок е спазен.
Предметът на търсената с исковата молба защита следва да съвпада с претендираното
със заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане право. Налице е
пълна идентичност /основание, размер, период/ между търсеното със заповедта парично
вземане и предявеното такова с исковата молба. Едновременно с това ищец в настоящото
производство е заявителят в заповедното. Ето защо може да се направи обоснован извод, че
искът е допустим.
Съдът в доклада е приел, че е сезиран с искове с правно основание чл. 55, ал. 1,
предл. 1 и предл. 3 от ЗЗД, като е указал на ищеца, че носи доказателствената тежест да
установи заплащането на процесната сума на ответника, както и да установи твърдяното
отпадане на основанието за заплащането й – извършеното прихващане, а на ответника, че
носи доказателствената тежест да установи наличието на валидно правно основание за
получаването на процесната сума, както и възраженията си.
Съдът намира, че погрешно е определил правната квалификация на предявения иск,
като счита, че правилната е чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК вр. чл. 59, ал. 1 от ЗЗД. Няма
пречка съдът да измени правната квалификация на предявения иск с решението, тогава
когато не се променят фактите и обстоятелствата, които се възлагат в тежест на доказване на
страните. В случая е налице именно такава хипотеза, доколкото по иска по чл. 55, ал. 1 ЗЗД
за връщане на даденото без основание, в тежест на ищеца е да докаже какво е получил
ответникът, а ответникът – на какво основание го е получил, ако твърди, че някакво
основание съществува. По същия начин се разпределя и доказателствената тежест по иска за
обезщетение поради неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД, в тежест на ищеца е да
докаже своето обедняване и обогатяването на ответника, както и причинната връзка между
тях, а в тежест на ответника е да докаже основанието на своето обогатяване, ако твърди, че е
налице такова. В този смисъл решение № 721 от 03.01.2011г., постановено по гр.д. № 401 по
описа за 2009г. на ВКС.
Между страните няма спор относно настъпването на юридическите факти – ищецът е
бил осъден с решение № 6489 от 02.06.2020г., постановено по адм. д. № 2010 по описа за
2020г. на ВАС да заплати на ответника сума в размер на 500,00 лева, представляваща
разноски по делото и ищецът е заплатил на ответника сума в размер на 500,00 лева, за което
е бил издаден ПКО от 14.10.2020г. Спорно между страните е правното значение на
вписването в ПКО от 14.10.2020г. като правно основание за заплащането на сума в размер
на 500 лева АД № 2010/2019г. ВАС вместо правилното АД № 2010/2020г. ВАС и
последиците от тази грешка, а именно води ли до възникването на неоснователно
обогатяване.
Настоящият съдебен състав счита, че посочването на различно правно основание от
действително не води до извод за липса на основание за извършване на плащането.
Задължение в патримониума на ищеца към момента на плащането е съществувало и
извършеното погасяване на задължението чрез неговото изпълнение не е било при начална
липса на основание. Ищецът е заплатил сумата в размер на 500,00 лева със съзнанието, че
изпълнява задължението си по адм. д. № 2010 по описа за 2020г. на ВАС. Видно от приетите
по делото писмени доказателства, съдържащи развилата се във времето кореспонденция
между страните, ответникът е признал, че със заплащането на сумата от 500,00 лева на
14.10.2020г. е извършено погасяване на вземането по адм. д. № 2010 по описа за 2020г. на
ВАС. Касае се за допусната техническа грешка при изписване на правното основание в
квитанцията, а не до изпълнение на задължение sine causa.
Последващите действия на страните обаче са довели до неоснователното обедняване
3
на ищеца съответно обогатяване на ответника.
Въпреки погасяване на задължението по адм. д. № 2010 по описа за 2020г. на ВАС
чрез неговото изпълнение ищецът е направил изявление за извършване на прихващане
между негови вземания срещу ответника и такива на ответника спрямо него, в които е
включена процесната сума от 500,00 лева, дължима по адм. д. № 2010 по описа за 2020г.,
макар това задължение вече да е било погасено чрез изпълнение.
С решение № 260479 от 23.12.2021г., постановено по гр. д. № 690 по описа за 2021г.
на РС-Хасково, потвърдено с решение № 143 от 10.05.2022г., постановено по в.гр.д. № 95 по
описа за 2022г. на Окръжен съд – Хасково е прието за установено, че ищецът не дължи на
ответника сума в размер на 1300,00 лева, представляваща сбор от дължими съдебни
разноски, установени с влезли в сила съдебни актове, а именно Решение № 1028 от
06.01.2020г., постановено по адм. д. № 283 по описа за 2019г. на АС-Хасково, решение №
14691 от 26.11.2020г., постановено по адм. д. № 3325 на ВАС и решение № 6489 от
02.06.2020г., по адм. д. № 2010 по описа за 2020г. на ВАС поради извършено на 11.01.2021г.
прихващане. Влязлото в сила решение съгласно чл. 297 от ГПК е задължително за всички
съдилища в Република България. Същото има и сила на присъдено нещо между страните по
делото – арг. чл. 298 от ГПК.
Следователно за настоящия съдебен състав не съществува друга възможност освен да
приеме, че задължението на ищеца към ответника за сумата от 500,00 лева възникнало въз
основа на решение № 6489 от 02.06.2020г., постановено по адм. д. № 2010 по описа за 2020г.
на ВАС е погасено чрез прихващане на 11.01.2021г. От събраните по делото доказателства
обаче се установява, че същото задължение е било изпълнено на 14.10.2020г. чрез неговото
заплащане.
В резултат на действията на страните задължението на ищеца към ответника за
сумата от 500,00 лева на основание решение № 6489 от 02.06.2020г., постановено по адм. д.
№ 2010 по описа за 2020г. на ВАС е погасено два пъти – един път чрез изпълнение и втори
път чрез прихващане. Към момента на извършване на плащането на 14.10.2020г. е
съществувало валидно правно основание, въз основа на което ищецът е заплатил сумата.
Към момента на изявлението за прихващане на 11.01.2021г. не е съществувало изискуемо
ликвидно вземане на ответника спрямо ищеца, с което да се извърши прихващане, тъй като
то вече е било погасено. Въпреки това с влязлото в сила решение № 260479 от 23.12.2021г.,
постановено по гр. д. № 690 по описа за 2021г. на РС-Хасково, потвърдено с решение № 143
от 10.05.2022г., постановено по в.гр.д. № 95 по описа за 2022г. на Окръжен съд – Хасково е
прието за установено, че вземането от 500,00 лева е погасено чрез прихващане на
11.01.2021г., тъй като нито една от страните в хода на съдебното дирене не е изложила
твърдения за погасяване на това задължение и сега това решение ги обвързва поради
наличието на сила на пресъдено нещо.
Предвид изложеното ищецът не може да претендира връщане на платената сума от
500,00 лева при начална липса на основание, защото такова е имало към момента на
плащането, нито пък въз основа на отпаднало основание, тъй като решението не е отменено
или поради друга причина отпаднало с обратна сила. По този начин за ищеца единственият
възможен начин да бъде обезщетен за неоснователното си обедняване в следствие на
погасяване на едно и също задължение два пъти е искът по чл. 59, ал. 1 от ЗЗД.
Съдът намира, че са налице всички елементи от общия фактически състав на
неоснователното обогатяване, а именно: 1) обогатяване на едно лице за чужда сметка, 2)
обедняването на друго лице, свързано със съответно обогатяване, 3) липса на правно
основание за обогатяването и 4) липса на друга правна възможност за защита на обеднелия.
Ответникът се е обогатил за сметка на ищеца като е погасил свое задължение чрез
прихващане с вземане, което вече е било изпълнено. Ищецът е обеднял, тъй като два пъти е
погасил едно свое задължение и се е лишил от възможността да търси изпълнение на
вземането си спрямо ответника, тъй като е извършил прихващане. Липсва правно основание
4
за обогатяването на ответника, като обогатяването и обедняването са последици от
извършените погасявания, а не стоят в причинно-следствена връзка. За ищеца липсва друг
път за защита на правата му.
С оглед изложените мотиви съдът намира предявеният иск за основателен, поради
което същият следва да бъде уважен.
По разноските:
Съгласно т. 12 на тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6 по описа
за 2012г. на ВКС, ОСГТК съдът, който разглежда специалните установителни искове,
предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, и то с осъдителен диспозитив, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и
в заповедното производство.
В случая към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
ответникът е дал повод за образуване на заповедното производство. Ето защо следва да бъде
ангажирана отговорността му за сторените от ищеца разноски по ч. гр. д. № 1107 по описа за
2021г. на РС – Харманли. От представените по него писмени доказателства се установява,
че те са действително направени и възлизат на 25,00 лева за платена държавна такса и 400,00
лева за адвокатско възнаграждение.
Претенция за заплащане на разноски в исковото производство е заявена и от двете
страни. При този изход на спора единствено ищецът има право на разноски.
Ищецът е доказал направени разноски в размер на 625,00 лева, представляващи
заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна помощ и съдействие в размер на
600,00 лева и държавна такса в размер на 25,00 лева. В договора за правна помощ е отразено
заплащането на уговореното възнаграждение в брой и съобразно т. 1 от тълкувателно
решение № 6 от 06.11.2013г., постановено по тълк. д. № 6 по описа за 2012г. на ВКС,
ОСГТК има характерът на разписка. Своевременно обаче е релевирано възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, което съдът намира за
основателно.
Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения за процесуално представителство, защита и съдействие по
граждански дела минималният размер на адвокатското възнаграждение за дела с материален
интерес до 1000 лева е 300 лева. Предвид фактическата и правна сложност на делото, а
именно – решаването му в едно съдебно заседание, без ангажиране на много или различни
по вид доказателства, съдът намира, че направеното възражение е основателно, а
уговореното адвокатско възнаграждение – прекомерно, Ето защо следва да бъде присъдено в
неговия минимален размер от 300,00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от П. Т. З., ЕГН **********, с адрес
гр. Димитровград, ул. ***** против община Димитровград, ЕИК ****, с адрес гр.
Димитровград, бул. **** иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 вр. чл.
59, ал. 1 от ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сума в размер на 500,00 лева,
представляваща неоснователно платена сума, внесена с квитанция от 14.10.2020г. с
основание „АД № 2010/2019г. ВАС-500“, с която ответникът се е обогатил, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 1107 по описа за 2021г. на РС –
Харманли - 18.10.2021г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК община Димитровград, ЕИК ****, с
5
адрес гр. Димитровград, бул. **** да заплати на П. Т. З., ЕГН **********, с адрес гр.
Димитровград, ул. ***** сума в общ размер на 750,00 лева, от която сума в размер на 325,00
лева, представляваща направени разноски по настоящото дело и сума в размер на 425,00
лева, представляваща направени разноски по ч. гр. д. № 1107 по описа за 2021г. на РС –
Харманли, за която е издадена заповед за изпълнение № 421 от 15.11.2021г. по ч.гр.д. № 110
по описа за 2021г. на РС-Харманли, съразмерно на уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на препис на
страните пред Окръжен съд – Хасково.
Съдия при Районен съд – Харманли: _______________________
6