№ 745
гр. Русе, 29.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Николай Ст. Стефанов
при участието на секретаря Милена Й. Симеонова
като разгледа докладваното от Николай Ст. Стефанов Гражданско дело №
20234520103187 по описа за 2023 година
Предявените в обективно съединение искове са с процесуалноправно
основание чл.422, ал.1 от ГПК и материалноправно такова – чл.327, ал.1
от ТЗ и чл.86, ал.1, вр. с чл.79 от ЗЗД.
Ищецът „Топлофикация Русе” ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление гр.Русе твърди, че в периода от 28.09.2022г. до
20.01.2023г. доставял разпределена топлинна енергия на обща стойност
341,39 лева по 8 броя фактури в имота на ответника В. Г. П. с
ЕГН:**********, находящ се в гр.Русе, ул.“А.Е.“ N:3, бл.“А.“, вх.А, ет.5 с
абонатен N:07021200090.
Твърди, че ответникът не заплатил дължимата за това цена от общо
341,39 лева по 8 броя фактури. Поради забавата в плащането претендира и
мораторна лихва в общ размер на 3,47 лева за периода от падежа на всяка от
фактурите до датата на депозиране на заявлението в съда 21.03.2023г..
Поддържа, че за посочените суми се снабдил със Заповед №
834/23.03.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 1556/2023г. по описа на Русенски районен съд.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
1
отношение на ответника, че дължи горепосочените суми. Претендира
деловодните разноски в заповедното и исковото производства.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК назначеният особен представител на
ответника е депозирал отговор на исковата молба, с който развива
съображения за неоснователност на предявените искове.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
доводите на страните, намира за установено следното:
Основно задължение на ищеца „Топлофикация Русе“ ЕАД, съгласно
притежавания лиценз е да снабдява своите контрагенти по договор с
топлинна енергия. Ищецът е представил писмени доказателства - фактури, с
които е удостоверил, че през процесния период е доставял топлинна енергия
на ответника.
Видно от представения по делото Договор N:241/ 14.10.1998г. етажната
собственост на бл.“А.“ в гр.Русе, сключила договор с ищеца Топлофикация
Русе за ползване на топлинна енергия.
Видно от доказателствата по делото етажната собственост на бл.“А.“, в
гр.Русе е определила фирма „Топлоснабдяване“ АД – Шумен да извършва
дялово разпределение на топлинната енергия в процесната сграда.
От заключението на вещото лице по назначената СТЕ се установява, че
процесният имот е присъединен към топлопреносната инсталация на
дружеството ищец. Установява се, че в сградата е въведено дялово
разпределение и то се извършвало от „Топлоснабдяване“ АД – Шумен.
Експертът установява, че процесния имот с абонатен N:07021200090 е
присъеднинен, чрез сградна инсталация към топлопреносната мрежа на
Топлофикация Русе АД.
При така установените по делото доказателства съдът приема, че
предявеният главен иск се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло
до претендирания в исковата молба размер.
С оглед основателността на главния иск, основателна се явява и
акцесорната претенция за мораторната лихвав размер на 3,47 лева.
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК
ищецът има право на разноски за исковото производство. Видно от
представения списък по чл.80 от ГПК ищецът е направил разноски в общ
2
размер от 975,00 лева, от които 100,00 лева юрисконсултско възнаграждение,
75,00 лева държавна такса, 400,00 лева възнаграждение за вещо лице и 400,00
лева възнаграждение за особен представител на ответника.
Според т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по
тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство, които в случая са в размер на 75,00 лева.
Така общият размер на разноските, на които ищецът има право за
исковото и заповедното производства, възлиза на 1050,00 лева.
Мотивиран така, съдът:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. Г. П. с
ЕГН:**********, че дължи на „Топлофикация Русе” ЕАД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление гр.Русе, представлявано от изп. директор
Севдалин Желев сумата от 341,39 лева, представляваща неплатената цена на
доставената разпределена топлинна енергия по 8 броя фактури за периода от
28.09.2022г. до 20.01.2023г. в имота на ответника В. Г. П. с ЕГН:**********
находящ се в гр.Русе, ул.“А.Е.“ N:3, бл.“А.“, вх.А, ет.5 с абонатен
N:07021200090 и сумата от общо 3,47 лева мораторна лихва за периода от
падежа на всяка от фактурите до датата на депозиране на заявлението в съда
21.03.2023г., за които вземания по ч.гр.д. № 1556/2023г. по описа на Русенски
районен съд е издадена Заповед № 834/23.03.2023г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК.
ОСЪЖДА В. Г. П. с ЕГН:********** да заплати на „Топлофикация
Русе” ЕАД, с ЕИК: *********, сумата от 1050,00 лева за разноски по
исковото и заповедното производства.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на
страните.
3
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4