РЕШЕНИЕ
№ 6029
гр. София, 23.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Рени Коджабашева
Членове:Мария Г. Шейтанова
Воденичарова
Виктория Недева
при участието на секретаря Капка Н. Лозева
като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно гражданско дело
№ 20211100509090 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С Решение от 13.05.2021 г., постановено по гр.д.№ 39042/ 2017 г. на Софийски
районен съд, І ГО, 31 състав, по предявени от „Топлофикация София” ЕАД- гр. София
установителни искове по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД е признато за установено,
че Т. Я. Т. /ЕГН **********/, Я. Т. Я. /ЕГН **********/ и В. Т. Я. /ЕГН **********/,
конституирани на основание чл.227 ГПК на мястото на починалата в хода на процеса
С.М. Т.а /ЕГН **********/ дължат на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД /ЕИК
*******/, при равни квоти от по 1/3 за всеки от тях, следните суми: сумата 913.55 лева,
представляваща цена на доставена през периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2016 г. в имот
с адрес: гр. София, жк ************** аб.№ 182052, топлинна енергия, и сумата 7.48
лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2015
г. до 30.04.2016 г., ведно със законната лихва върху сумите от 30.03.2017 г. до
окончателното им изплащане, за които суми е издадена Заповед по чл.410 ГПК по ч.
гр. дело № 20421/ 2017 г. на СРС, 31 състав. Със същото решение по предявени от
„Топлофикация София” ЕАД- гр. София установителни искове по чл.422, ал.1 ГПК вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД е признато за установено, че Т. Я. Т. /ЕГН **********/ дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД /ЕИК *******/ сумата 913.55 лева, представляваща цена
1
на доставена през периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2016 г. в имот с адрес: гр. София,
жк ************** аб.№ 182052, топлинна енергия, и сумата 7.48 лева,
представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2015 г. до
30.04.2016 г., ведно със законната лихва върху сумите от 30.03.2017 г. до
окончателното им изплащане, за които суми е издадена Заповед по чл.410 ГПК по ч.
гр. дело № 20421/ 2017 г. на СРС, 31 състав. С решението са отхвърлени предявените
от „Топлофикация София“ ЕАД срещу Т. Я. Т., Я. Т. Я. и В. Т. Я. установителни
искове по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че дължат
разделно сумата 96.45 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2016 г. до 22.03.2017 г., и сумата 1.97 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 15.09.2016 г. до 22.03.2017 г., за които суми е издадена Заповед по чл.410
ГПК по ч. гр. дело № 20421/ 2017 г. на СРС, 31 състав. На основание чл.78, ал.1 ГПК
ответниците Т. Я. Т., Я. Т. Я. и В. Т. Я. са осъдени да заплатят на ищеца
„Топлофикация София“ ЕАД сумата 85.43 лева- разноски за заповедното производство,
и сумата 670.37 лева- разноски за първоинстанционното производство, а на основание
чл.78, ал.3 ГПК ищецът „Топлофикация София“ ЕАД е осъден да заплати на
ответниците Т. Я. Т., Я. Т. Я. и В. Т. Я. сумата 86.22 лева- разноски по делото.
Постъпила е въззивна жалба от Т. Я. Т. /починал в хода на въззивното
производство/, Я. Т. Я. и В. Т. Я. /ответници по делото/, в която са изложени
оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение в
частта му, в която е призната дължимостта на горепосочените суми- главници и лихви
за забава, и в частта относно присъдените на ищеца разноски, с искане да бъде
постановена отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на исковете, с
присъждане на разноски по делото.
Въззиваемата страна „Топлофикация София” ЕАД- гр. София /ищец по делото/
оспорва подадената от ответниците въззивна жалба и моли да бъде постановено
решение за отхвърлянето й като неоснователна, като претендира разноски за
въззивното производство.
Третото лице- помагач на ищеца- „Т.С. ЕООД- гр. София не изразява становище
по повод жалбата на ответниците.
С определение на въззивния съд от 15.09.2022 г. /влязло в сила/ на основание
чл.230, ал.2 ГПК е прекратено производството по гр. дело № 9090/ 2021 г. на СГС, ГК,
ІV- Е въззивен състав, в частта, в която предмет на разглеждане е въззивна жалба на Т.
Я. Т. /ЕГН **********/ срещу Решение от 13.05.2021 г., постановено по гр.д.№ 39042/
2017 г. на СРС, І ГО, 31 състав, в частта му, касаеща Т. Я. Т. /починал на 21.10.2021 г.,
в хода на въззивното производство/, и е обезсилено обжалваното решение от
13.05.2021 г. по гр.д.№ 39042/ 2017 г. на СРС, І ГО, 31 състав, в следните обжалвани от
2
Т. Я. Т. части: в частта, в която по предявени от „Топлофикация София“ ЕАД- гр.
София /ЕИК *******/ установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр.
чл.153, ал.1 ЗЕ е признато за установено, че Т. Я. Т. /ЕГН **********/, конституиран
на основание чл.227 ГПК на мястото на починалата в хода на процеса С.М. Т.а /ЕГН
**********/, дължи на „Топлофикация София“ ЕАД /ЕИК *******/ 1/3 от сумата
913.55 лева, представляваща цена на доставена през периода от 01.05.2015 г. до
30.04.2016 г. в имот с адрес: гр. София, жк ************** аб.№ 182052, топлинна
енергия, и 1/3 от сумата 7.48 лева, представляваща цена на услугата дялово
разпределение за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2016 г., ведно със законната лихва
върху посочените суми от 30.03.2017 г. до окончателното им изплащане, за които суми
е издадена Заповед по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 20421/ 2017 г. на СРС, 31 състав; в
частта, в която по предявени от „Топлофикация София“ ЕАД- гр. София /ЕИК
*******/ установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.153, ал.1 ЗЕ е
признато за установено, че Т. Я. Т. /ЕГН **********/ дължи на „Топлофикация София“
ЕАД /ЕИК *******/ сумата 913.55 лева, представляваща цена на доставена през
периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2016 г. в имот с адрес: гр. София, жк **************
аб.№ 182052, топлинна енергия, и сумата 7.48 лева, представляваща цена на услугата
дялово разпределение за периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2016 г., ведно със законната
лихва върху посочените суми от 30.03.2017 г. до окончателното им изплащане, за
които суми е издадена Заповед по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 20421/ 2017 г. на СРС,
31 състав; а също и в частта, в която Т. Я. Т. е осъден да заплати на „Топлофикация
София“ ЕАД на основание чл.78, ал.1 ГПК 1/3 от сумата 85.43 лева, представляваща
разноски за заповедното производство, и 1/3 от сумата 670.37 лева, представляваща
разноски в исковото производство.
Предявени са установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД.
Предмет на въззивното производство е жалбата на Я. Т. Я. и В. Т. Я. /ограничено
запретен, действащ със съгласието на попечителя си Я. Т. Я./ срещу цитираното
решение на СРС, с което по предявени от „Топлофикация София” ЕАД установителни
искове по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД е призната дължимостта на сумата
609.04 лева общо, или по 304.52 лв. /по 1/2/ всеки от тях, представляваща цена на
доставена през периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2016 г. в имот с адрес: гр. София, жк
************** аб.№ 182052, топлинна енергия, и на сумата 5 лева общо, или по 2.50
лв. всеки от тях, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от
01.05.2015 г. до 30.04.2016 г., ведно със законната лихва върху сумите от 30.03.2017 г.
до окончателното им изплащане, за които суми е издадена Заповед по чл.410 ГПК по ч.
гр. дело № 20421/ 2017 г. на СРС, 31 състав, а също и в частта относно присъдените на
„Топлофикация София“ ЕАД на основание чл.78, ал.1 ГПК разноски от общо 56.96 лв.
/или по 28.48 лв. всеки от тях/- за заповедното производство, и разноски от общо
446.92 лв. /или по 223.46 лв. всеки от тях/- за първоинстанционното производство.
3
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо- в
обжалваната част.
Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за
правилно в обжалваната част, като споделя изложените в мотивите му съображения,
обосноваващи окончателен извод за уважаване на предявените от „Топлофикация
София” ЕАД срещу Я. Т. Я. и В. Т. Я. /ограничено запретен, действащ със съгласието
на попечителя си Я. Т. Я./, конституирани на основание чл.227 ГПК като законни
наследници на починалата в хода на първо-инстанционното производство ответница
С.М. Т.а, установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за сумата 609.04
лева общо- главница /стойност на потребена топлинна енергия/, и сумата 5 лева общо-
главница /такса за дялово разпределение/, като основателни и доказани- чл.272 ГПК.
По делото не е спорно обстоятелството, че през исковия период между ищеца
„Топлофикация София“ ЕАД и първоначалните ответници Т. Я. Т. /починал в хода на
въззивното производство/ и С.М. Т.а /починала в хода на първоинстанционното
производство/ е съществувало валидно договорно правоотношение за продажба на
топлинна енергия, основано на притежавано от последните- съгласно Договор за
продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ от 17.05.1988 г. /представен
като доказателство по делото/, право на собственост върху процесния апартамент-
чл.153, ал.1 ЗЕ, а също и че по този договор за продажба на топлинна енергия ищецът е
доставял топлинна енергия, което е достатъчно основание за доказване на иска по
основание. Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено в
сградата и конкретно- в жилището на ответниците, е от значение единствено за
доказване размера на иска, като евентуалната недоказаност на този размер не може да
доведе до отхвърлянето му- съгласно чл.162 ГПК.
За установяване доставянето на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната от ищеца цена, са представени по делото извлечения и индивидуални
справки за начислените за процесния имот суми, документ за отчет /допълнителен
отчет/ и е изслушана в първо-инстанционното производство съдебно- техническа
експертиза, чието експертно заключение е прието като неоспорено от страните. Няма
4
основание експертното заключение да не бъде съобразено от съда при формиране
изводите по съществото на спора, тъй като няма данни експертът да е дал невярно
заключение /съзнателно или по непредпазливост/. Според даденото от вещото лице
С.Б. заключение- в конкретния случай дължимата сума за доставена в процесния имот
топлинна енергия е начислена в съответствие с действащата нормативна уредба в
областта на енергетиката, т.е. спазени са изискванията на действащите технически
правила и норми. Взети са предвид от експерта следните релевантни факти и
обстоятелства: че процесната сграда е топлофицирана и през исковия период е топло-
захранена; че в имота е имало монтирано едно отоплително тяло- радиатор,
окомплектован с ИРРО, като останалите 4 бр. радиатори били изключени/ пломбирани;
през процесния период нямало монтиран водомер за топла вода /такъв бил монтиран на
1.03.2017 г., след края на процесния период/, като разходът на топлинна енергия за
битово горещо водоснабдяване /БГВ/ бил определен на база 2 бр. потребители /по
норма на разход 140 л. на потребител на денонощие/, а също и че е направен отчет на
посочения уред при осигурен достъп до имота, като документът за отчет
/допълнителен отчет/ е подписан от клиент. Поради това и ответниците- като законни
наследници на потребителите на посочената енергия, дължат на ищцовото дружество
плащане на нейната цена /съобразно посочените по- горе наследствени дялове/, която
именно е отразена в приложените по делото документи и в приетото като неоспорено
от страните и възприето от въззивния съд като обективно дадено експертно
заключение. Неподкрепено с доказателства, при принадлежаща на ответниците
доказателствена тежест, е твърдението им, че в имота изобщо не е имало течаща вода,
за което посочената в о.с.з. на 23.09.2020 г. допълнителна съдебно- техническа
експертиза не би имала доказателствено значение, тъй като е насочена към
установяване стойността на потребената в имота топлинна енергия за БГВ, а не
установява липсата на такава доставка от ищеца- топлопреносно предприятие.
Предвид горното и тъй като въз основа на събраните по делото доказателства се
установява, че процесната сграда е топлофицирана и през исковия период в процесния
имот е доставяна топлинна енергия, чиято стойност възлиза на общо 1 827.11 лв. /за
процесния период/, според приетото като неоспорено от страните експертно
заключение, цитирано по- горе, няма основание за освобождаване на ответниците от
отговорността да заплатят съответната на наследствените им квоти стойност на тази
топлинна енергия, възлизаща на 609.04 лв. общо, и съответната на наследствените им
квоти такса за дялово разпределение от общо 5 лв., ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба до окончателното им изплащане.
Поради съвпадане изводите на двете съдебни инстанции по съществото на спора
и неоснователност на наведените във въззивната жалба на ответниците Я. Я. и В. Я.
доводи, със същата не може да се постигне като резултат както пълна, така и частична
отмяна на постановеното от СРС решение в обжалваната част, поради което и същото
5
като допустимо и правилно в тази част следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора, съобразно чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК въззивниците
дължат да заплатят на въззиваемото дружество общо сумата 33.33 лв.- разноски за
въззивното производство /за юрисконсултско възнаграждение, определено на 100 лв.
общо/.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение от 13.05.2021 г., постановено по гр.д.№ 39042/ 2017
г. на Софийски районен съд, І ГО, 31 състав, в обжалваната част, в която по
предявени от „Топлофикация София” ЕАД- гр. София установителни искове по чл.422,
ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД е признато за установено, че Я. Т. Я. /ЕГН **********/ и
В. Т. Я. /ЕГН **********/, конституирани на основание чл.227 ГПК като законни
наследници на починалата в хода на първо-инстанционното производство ответница
С.М. Т.а /ЕГН **********/, дължат на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД /ЕИК
*******/, при равни квоти от по 1/2 всеки от тях, сумата 609.04 лева /общо/- главница,
представляваща цена на доставена през периода от 01.05.2015 г. до 30.04.2016 г. в имот
с адрес: гр. София, жк ************** аб.№ 182052, топлинна енергия, и сумата 5
лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2015
г. до 30.04.2016 г., ведно със законната лихва върху сумите от 30.03.2017 г. до
окончателното им изплащане, за които суми е издадена Заповед по чл.410 ГПК по ч.
гр. дело № 20421/ 2017 г. на СРС, 31 състав, а също и в частта, в която на основание
чл.78, ал.1 ГПК Я. Т. Я. и В. Т. Я. са осъдени да заплатят на „Топлофикация София“
ЕАД общо сумата 56.96 лв.- разноски за заповедното производство, и общо сумата
446.92 лв.- разноски за първоинстанционното производство.
ОСЪЖДА Я. Т. Я. /ЕГН **********/ и В. Т. Я. /ЕГН **********/ да заплатят
на „Топлофикация София“ ЕАД- гр. София /ЕИК *******/ общо сумата 33.33 лв.
/тридесет и три лева и 33 ст./- разноски за въззивното производство, на основание
чл.273 вр. чл.78, ал.3 ГПК.
Решението по гр.д.№ 39042/ 2017 г. на Софийски районен съд, І ГО, 31 състав,
като необжалвано е влязло в сила в отхвърлителната му част и в частта относно
присъдените на ищците разноски по чл.78, ал.3 ГПК.
Решението е постановено при участието на „Т.С. ЕООД- гр. София, като трето
лице- помагач на „Топлофикация София" ЕАД- гр. София в производството по делото.
Решението не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7