РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№2886/30.11.2023г.
гр.
Пловдив, ……………………………… 2023год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ДВАНАДЕСЕТИ СЪСТАВ,
в закрито заседание на тридесети ноември две хиляди двадесет и третата
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от съдията МАРИАНА МИХАЙЛОВА адм. дело № 2653 по описа за 2023г.
на Административен съд - Пловдив и взе предвид следното :
Производството по делото е образувано по повод искова
молба, предявена от „Д. П. М. Ч.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
: обл.С., община Ч.,с.Ч., представлявано от изпълнителните членове на Съвета на
директорите И.Б.Г.и Ц.Л.В., чрез Адвокатско дружество „Георгиев, Тодоров и Ко“,
преупълномощило адвокат А.М. и адвокат В.Г., срещу Директора на Басейнова
дирекция „Източнобеломорски район“ и Басейнова дирекция „Източнобеломорски
район“, двамата ответници с адрес гр.Пловдив, ул.“Янко Сакъзов“ № 35, ет.5, с
правно основание чл.128, ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс, с която са
предявени следните искови претенции:
1).
Главен отрицателен
установителен иск, срещу Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски
район“, който има за предмет да установи,че между "Д.П.М.Ч." ЕАД и
директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район", към датата на
предявяване на иска не съществува административно правоотношение по реда на чл.
52 от ЗВ и/или чл. 78 от ЗВ във връзка с издадено от този ответник и действащо
разрешително за водовземане от яз. „Душанци";
2).Главен
отрицателен установителен иск /предявен при условията на обективно кумулативно
съединяване с първия главен отрицателен установителен иск/, срещу Басейнова
дирекция „Източнобеломорски район“, който има за предмет да установи, че в
отношенията между страните, не съществуват претендираните от Басейнова дирекция
„Източнобеломорски район" административни права срещу "Д.П.М.Ч."
ЕАД - публични вземания за такса за водовземане от яз. „Душанци" за
календарните 2018 г. и 2019 г. и лихва за забава, съобразно Писмо с изх. №
ФД-14-280/19.09.2023 г. на директора на БД ИБР, както следва: -вземане за такса
за водовземане за 2018 г. в размер на 191,76 лв. и лихва за забава върху
таксата в размер 258, 75 лв.;-вземане за такса за водовземане за 2019 г. в
размер на 3 754, 50 лв. и лихва за забава за периода от 15.02.2023 г. до
19.09.2023 г. в размер на 1 353, 12 лв.
2.1.) Отрицателен установителен иск, субективно
пасивно евентуално съединен с втория главен отрицателен установителен иск, срещу Директора на Басейнова дирекция
„Източнобеломорски район", с предмет да се установи, че не съществуват
претендираните от директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски
район" административни права срещу "Д.П.М.Ч." ЕАД - публични
вземания за такса за водовземане от яз. „Д." за календарните 2018 г. и
2019 г., ведно с лихва за забава, съобразно Писмо с изх. № ФД-14-280/19.09.2023
г. на директора на БД ИБР, както следва:- вземане
за такса за водовземане за 2018 г. в размер на 191,76лв.и лихва за забава върху
таксата в размер 258, 75 лв.;-вземане за такса за водовземане за 2019 г. в
размер на 3 754, 50 лв. и лихва за забава за периода от 15.02.2023 г. до
19.09.2023 г. в размер на 1 353, 12 лв.
Претендира се и присъждане на направените в производството
разноски.
По допустимостта
на исковата молба Съдът намира за установено следното:
Главният отрицателен установителен иск срещу Директора на
Източнобеломорски район" има за предмет да се установи, в отношенията
между ищеца и този ответник, несъществуването към датата на предявяване на иска
на материално административно правоотношение по реда на чл. 52, ал. 1 от Закона за водите във връзка с водовземането
от яз. „Душанци", каквото правоотношение може да съществува само при
наличието на издадено и неизгубило действие разрешително за водовземане.
Главният отрицателен установителен иск срещу ответникът Басейнова
дирекция „Изочнобеломорски район“, респективно евентуално, срещу ответникът
Директора на Басейнова дирекция „Изочнобеломорски район“, /предявен при
условията на субективно пасивно евентуално съединяване/, има за предмет да се
установи несъществуването на претендираните от този ответник и отричани от
ищеца административни права – публични вземания за такси за водовземане и лихви
за забава, индивидуализирани подробно в петитума на исковата молба.
Съгласно разпоредбата на чл. 128, ал.
2 АПК всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или
несъществуването на едно административно право или правоотношение, когато има
интерес от това и не разполага с друг ред за защита, като защитата по тази
глава не е пречка за предявяване на иска по чл. 128, ал. 2 от АПК.
От това
следва, че правото за подаване на установителен иск по чл. 128, ал. 2 АПК
възниква, когато е 1.) налице спор за съществуването на съответното
административно право или правоотношение, който поражда правен интерес от
търсената защита и съответно неговото разрешаване със сила пресъдено нещо и 2.)
когато търсещият защита, в случая ищецът, не разполага с друга правна
възможност за защита. Двете условия за възникване на правото на иск по чл. 128,
ал. 2 АПК следва да съществуват кумулативно и липсата на кое да е от тях е
пречка за възникването на самото право на иск. Основно условие при този вид иск
е да не е налице друг ред
за защита. Това условие води до извода, че целта на иска е да отстрани
евентуална празнота в установения от правото ред за защита, т. е. необходимо е
в АПК или друг специален закон да не е предвиден ред за разрешаването на
възникналия административен спор. В този смисъл следва да се съобрази принципа, че предвиденият друг ред за защита следва да съществува
обективно, а обстоятелството дали ищецът се е
възползвал от него, дали резултата
е положителен (благоприятен) или отрицателен (неблагоприятен) за него е ирелеватнто за правото на иск по чл. 128, ал.2 от АПК. Т. е., ако е налице друг, обективно
съществуващ ред, за защита, упражнен или не от ищеца и резултатен за него или не, няма как да възникне право на
иск по чл. 128, ал. 2 АПК.
Искът
по посочената разпоредба е за установяване съществуването или несъществуването
на едно административно право или правоотношение, когато лицето има интерес от
това и не разполага с друг ред за защита. Наличието на интерес за ищеца и
липсата на друг способ за защита са абсолютни процесуални предпоставки, които
обуславят възникването на правото на иск и надлежното му упражняване.
По делото
безспорно се установява, а и самият ищец не го оспорва, че е реализирал другите
средства за защита на правата си. Дружеството е разполагало с друг ред на
защита, от който се е възползвал и по административен и по съдебен ред.
Съгласно
чл. 195б, ал. 1от Закона за водите, вземанията за незаплатените по реда на чл.
195а, ал. 1 такси по този закон се определят с акт за установяване на публично
държавно вземане от директорите на басейнови дирекции, издаден по реда на чл.
166 от Данъчно-осигурително процесуалния кодекс. Съгласно чл. 148 АПК
административният акт може да се оспори пред съда и без да е изчерпана
възможността за обжалването му по административен ред. В тази връзка
заинтересованите лица имат право да изберат реда за упражняване на
процесуалната си защита - по реда на чл. 81 пред горестоящия административен
орган или по чл. 145 от АПК пред съответния административен съд.Изхождайки от
спецификата на спорните правоотношения между страните по силата на
административен акт (във връзка с ползването на водата от разрешените
водоизточници и размера на дължимите такси, на които е придадено качеството на
публично държавно вземане по силата на специалния закон), несъмнено е, че
взаимоотношенията между страните имат административен, а не гражданскоправен
характер и категорично са установени два различни начина за защита.
Налице е
законоустановен ред за предоставянето на търсената от ищеца в настоящето
производство защита. Несъгласието с обема и характера на получения краен
резултат, не обуславя наличие на предпоставки за предявяване на иск по чл. 128,
ал. 2 от АПК, в претендирания аспект, а е предпоставка за оспорване на съответния
административен акт или съдебно решение по надлежния ред. В случая не се касае
за установяването на административно право или правоотношение при липса на друг
ред за защита.
Не е налице
изискуемата кумулативна процесуална предпоставка за предявяване на иска по чл.
128, ал. 2 от АПК, тъй като същият може да бъде предявен само при липса на друг
ред за защита, а в случая е съществувала възможност за реализация на такава
защита, чрез оспорване на актовете на Директора на БД ИБР, издадени по реда на
Закона за водите. Предвиден е съдебен и административен ред които не могат да
бъдат игнорирани.
Искът по
посочената разпоредба е за установяване съществуването или несъществуването на
едно административно право или правоотношение, когато лицето има интерес от
това и не разполага с друг ред за защита. Наличието на правен интерес за ищеца
и липсата на друг способ за защита са абсолютни процесуални предпоставки, които
обуславят правото на иск и надлежното му упражняване.
С цел
процесуална икономия, законът не допуска да се създават две или повече
процесуални правоотношения, когато спорът може да се разреши само в един
процес. Самоцелното установяване на право или факт извън правоотношението,
възникващо от издаването на АУПДВ, с което се създават задължения за конкретния
правен субект е безпредметно и лишено от правен интерес. Наличието на правен
интерес, за да се предяви отрицателен установителен иск по чл.128, ал.2 от АПК
следва да е налице към момента на предявяването му, а по подробно изложени
по-горе мотиви такъв липсва.
По
своя характер искът по чл. 128, ал. 2 от АПК за установяване съществуването или
несъществуването на административно право или правоотношение е установителен.
Поради това и законодателят изрично е акцентирал на наличието на правен интерес
за ищеца и липсата на друг ред за защита, като абсолютни процесуални
предпоставки, обуславящи правото на иск и надлежното му упражняване.
Установителният
иск по чл.128, ал.2 от АПК е субсидиарен и се прилага по административноправни
спорове, за които кодексът или друг специален закон(какъвто в случая е Законът за водите) не предвиждат специален ред за
защита. Предвид факта, че в Закона за водите няма изрично предвиден ред за
издаване на АУПДВ за таксите за водовземане и предвид препращащата норма на
чл.166, ал.2 от ДОПК, тези актове се издават по реда на АПК, съответно се
обжалват по същия ред. Следователно, в разглеждания случай има предвиден друг
ред за защита и редът по чл.128,ал.2 от АПК е неприложим.
Ако
хипотетично се приеме, че с търсената искова защита в настоящето производство,
ищецът по същество декларира отказ от правата си за обжалване по
административен и съдебен ред на административните актове, то следва да се
съобразим и с разпоредбата на чл.264, ал.2 от ГПК, намиращ субсидиарно
приложение съгл.чл.147 от АПК и съответно предвиждащ, че „предварителен отказ
от правото на обжалване е недействителен".
Предвид
гореизложеното, съдът намира,че предявените искови претенции с правно основание
чл.128, ал.2 от АПК са недопустими за разглеждане по същество, поради липсата
на визираните в разпоредбата предпоставки за възникване и надлежното им
упражняване, а именно : липса на правен интерес от търсената защита и наличието
на друг правен ред за защита.
Ето защо Съдът
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искова молба, предявена от „Д.П.М.Ч.“
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : обл.С., община Ч.,с.Ч.,
представлявано от изпълнителните членове на Съвета на директорите И.Б.Г.и Ц.Л.В.,
чрез Адвокатско дружество „Георгиев, Тодоров и Ко“, преупълномощило адвокат А.М.
и адвокат В.Г., срещу Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“
и Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“, двамата ответници с адрес
гр.Пловдив, ул.“Янко Сакъзов“ № 35, ет.5 с правно основание чл.128, ал.2 от
Административнопроцесуалния кодекс, с която са предявени следните искови
претенции:
1).
Главен отрицателен установителен иск, срещу Директора на Басейнова дирекция
„Източнобеломорски район“, който има за предмет да установи, че между "Д.П.М.Ч."
ЕАД и директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район" към датата
на предявяване на иска не съществува административно правоотношение по реда на
чл. 52 от ЗВ и/или чл. 78 от ЗВ във връзка с издадено от този ответник и
действащо разрешително за водовземане от яз. „Душанци";
2). Главен отрицателен установителен иск
/предявен при условията на обективно кумулативно съединяване с първия главен
отрицателен установителен иск/, срещу Басейнова дирекция „Източнобеломорски
район“, който има за предмет да установи, че
в отношенията между страните, не съществуват претендираните от Басейнова
дирекция „Източнобеломорски район" административни права срещу "Д.П.М.Ч."
ЕАД - публични вземания за такса за водовземане от яз. „Душанци" за
календарните 2018 г. и 2019 г. и лихва за забава съобразно Писмо с изх. №
ФД-14-280/19.09.2023 г. на директора на БД ИБР, както следва:- вземане за такса за водовземане за 2018 г. в
размер на 191,76 лв. и лихва за забава върху таксата в размер 258, 75 лв.;- вземане за такса за водовземане за 2019 г. в
размер на 3 754, 50 лв. и лихва за забава за периода от 15.02.2023 г. до
19.09.2023 г. в размер на 1 353, 12 лв.
2.1.) Отрицателен установителен
иск,субективно пасивно евентуално съединен с втория главен отрицателен
установителен иск, срещу Директора на
Басейнова дирекция „Източнобеломорски район", с предмет да се установи, че
не съществуват претендираните от директора на Басейнова дирекция
„Източнобеломорски район" административни права срещу "Д.П.М.Ч."
ЕАД - публични вземания за такса за водовземане от яз. „Д." за
календарните 2018 г. и 2019 г., ведно с лихва за забава, съобразно Писмо с изх.
№ ФД-14-280/19.09.2023 г. на директора на БД ИБР, както следва:- вземане за такса за водовземане за
2018 г. в размер на191,76лв.и лихва за забава върху таксата в размер 258, 75
лв.;-вземане за такса за водовземане за 2019 г. в размер на 3 754, 50 лв. и
лихва за забава за периода от 15.02.2023 г. до 19.09.2023 г. в размер на 1 353,
12 лв.
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 2653 по
описа за 2023г. на Административен съд – Пловдив.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в 7-дневен срок от
датата на съобщаването му пред ВАС.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: