Р Е Ш Е Н И Е
гр.С., 04.02.2013 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО, 3-ти състав, в публичното заседание на деветнадесети ноември през две
хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Б.
ЖЕЛЯВСКА
при секретаря В.Х., като
разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.
№ 800 по описа за 2004 год. и за да се
произнесе, взе пред вид следното:
Предявен е иск от „В.Х.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление: гр. С., район Л., ж.к. „В. ВЕЦ – С.” ***, представлявано
от Председателя на СД и Изпълнителен директор В.А.С. чрез адв.
Б.Ч., Габровска адвокатска колегия против Д.В., паспорт № *******, издаден от И.,
роден на ***г***, КФАР Ш. *****, И. чрез адв. В.В. и адв. Е.С., със
съдебен адрес: гр. С., ул. „С.С.” № **, ет.* с правно
основание чл. 362, ал.2 от ГПК във вр. чл. 19, ал.3
от ЗЗД за обезсилване на Решение № 28/01.07.2011г., постановено по т.д.
№ 207/2010г. на второ търговско отделение на ВКС.
Ищцовото дружество поддържа така предявения иск. В исковата си
молба заявява, че с Решение на ВКС от 01.07.2011г. предварителният договор за покупко – продажба на недвижим имот от 11.03.2003г.,
сключен между Д.В. и „В.-В.Х.” ЕАД е бил обявен за окончателен на основание
чл.19, ал.3 от ЗЗД, при условие, че Д.В.
в двуседмичен срок от влизане на решението в сила прехвърли 1 125 бр.
акции от капитала на „В.-В.И.” АД/ с предишно наименование „В.-В.Г.” АД/ и
11 250 бр. акции от капитала на „П.-И.” АД /с предишно наименование „Ви – В.И.”
АД/ на ищцовото дружество. Решението е влязло в сила
от датата на постановяването му от касационната инстанция - 01.07.2011г., като
от тази дата е започнал да тече предвиденият в разпоредбата на чл. 362, ал.1,
пр. 2-ро от ГПК двуседмичен срок. В случая срокът е
изтекъл на 15.07.2011г., но прехвърляне и предаване на акциите, съгласно
чл. 185 от ТЗ не е направено. Освен това ищецът твърди, че джиросаните
от ответника временни удостоверения не са удостоверявали акциите, които той е
бил задължен да прехвърли. Заявява още, че дружеството не е било информирано за
прехвърлянето на процесните удостоверения, както и че
не ги е получило, поради болест на законния му представител. Поради това, че Д.В.
не е изпълнил задължението си по влязлото в сила решение, ищцовото
дружество моли съда да обезсили постановеното решение по иск с правно основание
чл. 19, ал.3 от ЗЗД. Претендира направените в настоящото производство разноски.
Ответникът в отговор на исковата молба заявява, че
предявеният иск е неоснователен и недоказан. Оспорва изцяло твърденията на ищцовото дружество, че не е изпълнил задължението си да му
прехвърли процесните акции, като заявява, че в
законоустановения двуседмичен срок е прехвърлил в полза на „Ви – В.Х.”, ЕИК: ********* акциите, предмет на предварителния договор,
сключен между страните на 11.07.2011г. Твърди, че надлежно чрез нотариални
покани, електронни и телефаксни съобщения е поканил ищцовото
дружество да получи джиросаните
в изпълнение на Решението на ВКС временни удостоверения, но многобройните му
опити за установяване на контакт с него са останали без резултат. Заявява още,
че в изпълнение на Решението е заплатил и дължимия данък за възмездно
придобиване на процесните недвижими имоти общо в
размер на 21 330 лв.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
На 11.03.2002г. между търговско дружество „Ви – В.Х.” АД,
в качеството му на продавач и Д.В., в качеството му на купувач е сключен Предварителен
договор за покупко – продажба на недвижими имоти, а
именно: МЕЗОНЕТ № 1, със застроена площ от 251,70 кв.м., състоящ се от: на
първи етаж: спалня, дневна, кухня, баня с тоалетна, тераса, на втори етаж: две
спални, баня с тоалетна, тераса, при съседи: от изток - мезонет № 2, от запад –
вътрешен двор, от север – вътрешен двор, от юг – вътрешен двор и МЕЗОНЕТ № 2,
със застроена площ от 227,00 кв.м., състоящ се от: на първи етаж: дневна,
кухня, трапезария, две спални, баня с тоалетна, тераса; на втори етаж: спалня,
баня с тоалетна,, тераса, при съседи: от запад – мезонет № 1, от север –
вътрешен двор, от юг – вътрешен двор, от изток – улица, находящи се в
собствената на продавача сграда в гр. С., кв.” Л.”, парцел ІІІ – 482 а от кв.
35 по плана на гр. С., местността „В. ВЕЦ – С.”, заедно с приспадащите се ид.ч. от правото на строеж върху мястото и общите части на
сградата.
Съгласно чл.1, т.2 от този договор срещу така описаните
недвижими имоти купувачът се е задължил да прехвърли на продавача притежаваните
от него 1 125 бр. акции от капитала на „В.-В.И.” АД и 11 250 бр.
акции от капитала на „Ви – В.И.” АД, като крайния уговорен срок за сключване на
окончателен договор бил 15.04.2002г.
От представените и приети по делото доказателства е
видно, че е образувано гр.д. № 800/2004г. по предявен конститутивен
иск от Д.В. срещу „Ви – В.Х.” АД с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД за
обявяване на сключения между страните на 11.03.2002г. предварителен договор за покупко – продажба на недвижим имот за окончателен. Софийски
градски съд, І – 3 състав е отхвърлил иска като неоснователен.
С Решение от 10.11.2009г. САС е оставил в сила решението
на първоинстанционния съд, като е приел, че ищецът е неизправаната страна по сключения между страните договор,
тъй като от една страна не е предложил изпълнение на задължението си, като
купувач, преди изтичане на крайния договорен срок за сключване на окончателен
договор – 15.04.2002г., а от друга не се
е отзовал на поканата на ответното акционерно дружество, заявило му в качеството
си на продавач, готовността си за финализиране на процесната сделка по надлежния ред, поради което не би
могъл успешно да упражни преобразуващото си право по чл.19, ал.3 от ЗЗД.
С Решение № 28 от 01.07.2011г. на ВКС постановено по т.д.
№ 207/2010г. на второ търговско отделение е отменено решението на САС и е
постановено друго, с което предварителният договор сключен между страните бил
обявен за окончателен, на основание чл.19, ал.3 от ЗЗД, при условие, че
купувачът Д.В., в двуседмичен срок от
влизане на това решение в сила прехвърли 1 125 бр. акции от капитала на „В.-В.И.”
АД и 11 250 бр. акции от капитала на „П.-И.” АД /с предишно наименование
„Ви – В.И.” АД на продавача „Ви – В.Х.” АД. Посочено е още, че в случай на непрехвърляне на горепосочените акции търговското дружество
разполага с иск по чл. 362, ал.2 от ГПК за обезсилване на решението.
Представени по делото като писмени доказателства са
следните документи: 1/копие от нотариално заверен препис на временно
удостоверение № 00005 от 1994г. за 282 броя акции с номинал
1 000 лв. всяка една от капитала на ТД „В.-В.Г.” АД /със сегашно наименование
„Ви – В. И.”/; 2/ копие от
нотариално заверен препис на временно удостоверение № 00006 от 1994г. за 843
броя акции с номинал 1 000 лв. всяка една от
капитала на ТД „В.-В.Г.” АД; 3/ копие от нотариално заверен препис на временно
удостоверение № 00007/1994г. за 2 813 броя акции с номинал
1 000 лв. всяка една от капитала на ТД „Ви – В.И.” АД /със сегашно
наименование П.-И.”/ и 4/ копие от нотариално заверен препис от временно
удостоверение № 00008/1994г. за 8 437 броя акции с номинал
1 000 лв. всяка една от капитала на ТД „Ви – В.И.” АД, джиросани
на гърба и прехвърлени с дата 11.07.2011г. от Д.В. в полза на „Ви – В.Х.” ЕАД,
за което са съставени самостоятелни джира със заверка
изх.№ 1449, № 1450, № 1451 и № 1452 от 11.07.2011г. на Завеждащ консулската
служба при посолството на РБългария в Тел Авив, И..
Те са оспорени от ищцовото
дружество, тъй като не отговаряли на изискването на чл. 468, ал. 1 от ТЗ , а
именно джирото да бъде поставено на самия документ и
е открито производство по оспорването им по реда на чл. 193 ГПК.
С пълномощно от 11.07.2011г. Д.В. е упълномощил адв. В.В. и адв. Е.С. да изпратят
покана чрез нотариус А. Г.а, рег. № 437, с
район на действие СРС до изпълнителния директор на „Ви – В.Х.” ЕАД В. С. да се яви на 13.07.2011г.
в 15.00 часа при нотариус Г., за да получи от името на дружеството оригиналите
на временните удостоверения за 1 125 бр. акции от капитала на „В.-В.И.” АД
и 11 250 бр. акции от капитала на „Ви
– В.И.” АД /сегашно наименование „П.-И.” АД джиросани
и прехвърлени от Д.В. в полза на „Ви – В.Х.” ЕАД в изпълнение на Решение № 28
от 01.07.2011г. на ВКС.
С нотариална покана акт 75, т. І, рег. № 1657 от 11.07.2011г.
по описа на нотариус Г., Д.В. е поканил чрез
пълномощниците адв. В. и адв.
С. ищцовото дружество,
представлявано от законния му представител В.С. да се яви на
13.07.2011г. в кантората на нотариуса, за да получи оригиналите на процесните удостоверения.
Видно от данните по делото адреса на управление на
дружеството е посетен от нотариуса неколкократно с
цел връчване на горепосочената нотариалната покана, като всеки път е отказван
достъп, поради което от нотариус Г. е изготвила Констативен протокол от 13.07.2011г.,
акт № 79, т. І, общ рег. № 1691, в който са подробно описани различните причини
за отказ да се получи поканата. В протокола е удостоверено и реалното наличие и
представяне пред нея на джиросаните на 11.07.2011г.
временни удостоверения, както е и удостоверено неявяването на представителя на
търговското дружество.
На 14.07.2011г. е изпратена нотариална покана рег. №
1693, т. І, акт 80 до дружеството „П.-И.” АД, представлявано от Г.К.С.,
управител на „Б.” ООД, изпълнителен член на Съвета на директорите, да се яви на
15.07.2011г. в 15.00 часа в кантората на нотариуса за извършване на вписване на
джиросаните и прехвърлени временни удостоверения в
книгата на акционерите на „П.-И.” АД.
Тази покана не е връчена, тъй като представляващия
дружеството не е намерен на посочения адрес.
Със същия текст са изпратени нотариална покана акт 81, т.
І, рег. № 1694/14.07.2011г. и нотариална покана акт 82, т. І, рег. № 1695 на
представителя на дружествата „Ви – В.Х.” ЕАД и „В.-В.И.” АД В.С. за извършване
на вписване в книгата на акционерите на процесните
удостоверения.
Поканите отново не са били връчени, тъй като управителя
не е намерен на посочения адрес и не е намерено упълномощено от него лице да
получи кореспонденцията.
В тази връзка на 14.07.2011г. нотариусът е съставил Констативен
протокол № 83, т. І, общ рег. № 1696, съгласно който отново е удостоверено
реалното наличие и представяне пред нотариуса на джиросаните
временни удостоверения, описани по-горе, както и е удостоверен отказа на
представителите на „Ви – В.Х.” ЕАД, който отказ е извършен при самото посещение
на нотариуса на адреса на управление на това дружество.
Въпреки тези откази, видно от Констативния протокол, на
юрист на ищцовото дружество са връчени по един брой
от ежедневниците „Труд” и „24 часа” от 14.07.2011г., в които е публикувано
уведомление до заинтересованите лица относно факта на прехвърлянето на процесните акции и покана до законите представители на „Ви
– В.Х.” ЕАД, „В.-В.И.” АД и „П.-И.” АД да се явят на 15.07.2011г. в 15,00 часа
при нотариус Г. за получаване на оригиналите на джиросаните
временни удостоверения, както и да се предприемат действия за вписване в
съответните книги на акционерите .
На 15.07.2011г. в тази връзка е съставен Констативен
протокол № 84, т.І, общ рег. № 1759 , съгласно който отново е удостоверено
реалното наличие и представяне пред нотариуса на процесните
удостоверения, както е и удостоверено неявяването на представителите на
търговските дружества. Посочено е съща така, че упълномощеният представител на Д.В.
– г-н Х.В. заявява готовност
оригиналите на джиросаните временни удостоверения да
бъдат предоставени незабавно при поискване, за което предоставя телефон за
връзка.
По делото е представено и прието копие от Приходна
квитанция № 61004901 от 13.07.2011г. за данък за възмездно придобиване на
имущество в размер на 11 120 лв. и копие от Приходна квитанция № 61004902
от 13.07.2011г. за данък за възмездно придобиване на имущество в размер на
10 210 лв., издадени от СО Дирекция „ПАДМТ” – Л., гр. С., с които се
удостоверява , че ответникът по делото е изпълнил задължението за плащане на
сумите, представляващи местен данък в полза на община „Л.”, посочени като
изискване в Решение № 28 от 01.07.2011г. на ВКС.
Освен подробно описаните нотариални покани и констативни
протоколи, до ищцовото дружество са изпращани и
електронни съобщения /имейли/ и телефаксни съобщения.
Представени и приети като писмени доказателства са и копия
от страници на вестниците „Труд” и „24 – часа” с дата 14.07.2011г., съдържащи
уведомление за прехвърлени акции в полза на ищцовото
дружество.
По делото са приети и следните писмени доказателства:
копие от адвокатско пълномощно за изготвяне на нотариална покана с изх.№ 1447
от 11.07.2011г., заверено от Завеждащ консулската служба при посолството на РБ
в Тел Авив, И. и копие от пълномощно в полза на Х.В.
изх.№ 1441/11.07.2011г. също заверено от Завеждащ консулската служба при
посолството на РБ в Тел Авив.
Представен и приет по делото е и заверен препис от болничен
лист № **********/13.07.2011г.г. издаден на В.С. от д-р Ваня Серафимова за
периода от 13.07.2011г. до 20.07.2011г. Същият е оспорен от ответната страна,
като е поискано от издателя на болничния лист да представи документи,
удостоверяващи надлежно извършен медицински преглед от лекари специалисти
/невролог и ортопед/, вследствие на който е констатирана проява на записаното в
болничния лист заболяване към датата на издаването му, както и резултати от
направени изследвания, доказващи проява на записаното в болничния лист
заболяване на законния представител на ищеца към датата на болничния лист.
Представено и прието по делото е копие от книгата на
акционерите на „В.-В.И.” АД и копие от книгата на акционерите на „Ви – В.И.” АД.
По делото е приета съдебно – почеркова
експертиза, изготвена от вещо лице – криминалист, в съответствие с приложените
по делото документи. От експертното заключение се установява, че подписите
обект на експертизата в Джиро с дата 11.07.2011г. към
Временно удостоверение № 00005/1994г.; Джиро с дата
11.07.2011г. към Временно удостоверение № 00006/1994г.; Джиро
с дата 11.07.2011г. към Временно удостоверение № 00007/1994г. и Джиро с дата 11.07.2011г. към Временно удостоверение №
00008/1994г. са положени от Д.В..
От разпита на свидетеля на ответника Х.В. се установява,
че същият е бил пълномощник на Д.В.. В конкретния случай бил упълномощен от
негово име в посолството в И. да му занесе временните удостоверения от съда и
пълномощните. Отишъл там на 9-ти юли, като заявява, че си спомня точната дата,
тъй като тогава е бил рожденият му ден. В първия работен ден отишъл в
посолството с удостоверенията. Д.В. трябвало да ги джироса,
да напише на гърба на временните удостоверения текста от джирото.
Консулът категорично отказал да завери временните удостоверения на гърба, тъй
като казал, че това са ценни книги. След като говорили с адвокати, написали
текста на тези удостоверения и консулът тогава ги заверил. Свидетелят заявява,
че Д. написал пред него този текст на гърба на джирата
и пред него се подписал.Това било на 11.07.2011г., понеделник /спомня си деня,
тъй като за следващия ден си бил организирал полет/. Адвокатите организирали нотариалната
покана да бъде връчена на дружеството в сряда. Във вторник свидетелят се върнал
от И. и в сряда отишъл в нотариалната кантора на нотариус Г., но от ищцовата страна никой не се явил. След всякакви опити за
връзка и комуникация с „Ви – В.Х.” АД, свидетелят твърди, че е отишъл в
редакцията на вестниците „24 часа” и „Труд”, за да публикува обява в тях за
следващия ден – четвъртък, 14–ти. Обявата била публикувана в тези вестници,
както било уговорено на 14.07.2011г. На същата тази дата свидетелят отишъл
заедно с нотариус Г., с неин сътрудник и неговия приятел К.К. до офиса на дружеството. Човекът, който бил
охрана в офиса им казал, че управителят на дружеството В.С. го няма, но може да
извика юристката. След като тя дошла, свидетелят заявява, че и е казал, че са
там заради решението на ВКС и искат да предадат временните удостоверения на
управителя, но тя отказала да ги приеме. Свидетелят й показал поканите във
вестниците, тя ги взела, но заявила, че нищо повече не може да направи. Твърди,
че тъй като нотариусът е бил там, след връщането обратно в нотариалната кантора
бил изготвен констативен протокол за това, което се е случило. Помолил нотариуса отново да бъде написана официална
нотариална покана до дружеството, но от там, отново са отказали да се явят, за
да им бъдат връчени временните удостоверения.
От разпита на свидетеля на ответника К.К. се установява,
че същият познава свидетеля В., като знае, че той е пълномощник на Д.В..
Заявява, че В. го помолил да го придружи да предаде акциите на дружеството „Ви
– В.Х.” АД. Това станало на 14.07.2011г. Заедно със нотариуса, помощник –
нотариуса, свидетеля В. и той отишли до сградата на дружеството. Охраната се
обадил на юристката, която дошла при тях и след като разбрала, че става въпрос
за приемане на акции, тя заявила, че това може да го направи само г-н С.,
изпълнителния директор на „Ви – В.Х.” АД, но него в момента го нямало. Тогава
свидетелят В. оставил вестниците, които носел „Труд” и „24 часа” на юристката,
а акциите си ги взели обратно. След това отишли в офиса на нотариуса и бил
изготвен протокол за това, че е отказано приемането на документите.
По делото е разпитан и свидетеля на ищцовата
страна Г.С.. Той заявява, че работи в дружеството „Ви – В.Х.” АД от 1995г. ,
като от 2005г. е главен счетоводител. Управителят В.С. е отсъствал от работа по болест през лятото
на 2011г., за което е представил и болничен лист/за периода 13-18 юли 2011г./ Тогава
за първи път свидетелят е ходил в тях на два пъти, за да му носи да подписва
платежни документи. Свидетелят заявява, че това го знаел, тъй като той осчетоводявал
болничните листове на цялата фирма. Твърди, че пощата на дружеството се приема от
офис – мениджърите, но се разпределя от управителя. През него минава всичко,
което е адресирано до „Ви – В.Х.” АД и след това се разпределя. Официалното
подписване на документите се прави също от управителя. Когато той е в чужбина
не се приемат документи. На 11.07.2011г. изпълнителния директор е бил в офиса.
Това е понеделник, тогава има оперативки, на които се разглежда дейността на
дружеството през изминалата седмица. На тази оперативка управителят е присъствал.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
Предмет на делото е правото да се иска обезсилване на
съдебно решение съгласно чл. 362, ал.2 от ГПК във вр.
с чл.19, ал.3 от ЗЗД. Това е материално потестативно
право, което се упражнява по съдебен ред и възниква при виновно неизпълнение на
задължение.
В настоящия случай неизпълнението, според ищцовата страна, касае непрехвърляне
в двуседмичен срок на собствеността на притежавани от ответника по делото акции
от капитала на дружествата „Ви – В.И.” АД /с ново наименование „П.-И.” АД/ и „В.-В.И.”
АД на ищцовото дружество съгласно указания дадени му
с Решение на ВКС.
Ищцовото дружество оспорва представените по делото джиросани временни удостоверения, тъй като не отговаряли на
изискването на чл. 468, ал. 1 от ТЗ.
Джирото е едностранно волеизявление, изразено върху гърба на
менителницата, по силата на което притежателят й - джиритантът,
установява друго лице – джиритар за носител на
правото, което се съдържа в менителницата. Прехвърлянето е формална сделка.
Формата на джирото е определена в чл. 468, ал.1 от ТЗ. Съгласно тази разпоредба джирото трябва да бъде написано върху менителницата или
върху прикрепен към нея лист /алонж/ и трябва да се
подпише от джиранта. Задължителен елемент на джирото е подписа на джиранта.
Самото прехвърляне на менителницата съставлява едностранна правна сделка, която
не изисква волеизявление на приобритателя т.е. джиратаря.
В конкретният случай джирото е
пълно, а не бланково. То съдържа името на джиратаря и
джиранта,
техните индивидуализиращи белези и броя на привилигированите
акции. Обективираното на гърба на временните
удостоверения волеизявление на Д.В. е с транслативен
ефект. От момента на джирото 11.07.2011г., вещното
право на собственост върху 11 250 бр. акции е валидно придобито от
посоченото в едностранната сделка дружество „ Ви – В.И.” АД със сегашно
наименование „П.-И.” АД, както и вещното право на собственост върху 1 125 бр.
акции е валидно придобито от дружеството „В.-В.Г.” АД със сегашно наименование
„В.-В.И.” АД.
От така изложеното съдът приема, че напълно е изпълнено
изискването за форма на джирото на менителницата по
търговския закон.
Страните не спорят, а и от събраните по делото
доказателства, безспорно се установява, че по силата на сключен предварителен
договор за покупко – продажба на недвижими имоти от 11.03.2002г. между тях е възникнало
облигационно правоотношение. Предвид това е бил предявен конститутивен
иск от Д.В./в качеството му на купувач по договора/ срещу „Ви – В.Х.” АД /в
качеството му на продавач/ с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД за обявяване
на сключения между тях предварителен договор за окончателен.
С Решение № 28 от 01.07.2011г. на ВКС, постановено по
т.д. № 207/2010г. на Второ търговско отделение, предварителният договор от
11.03.2002г. е бил обявен за окончателен, при условие, че купувачът изпълни в
двуседмичен срок от влизане на това решение в сила задължението си по предварителния
договор, а именно да прехвърли 1 125 бр. акции от капитала на „В.-В.И.” АД
и 11 250 бр. акции от капитала на „П.-И.” АД /с предишно наименование „Ви
– В.И.” АД на продавача „Ви – В.Х.” АД. Със същото решение купувача е осъден да
заплати на основание чл. 364, ал.1 от ГПК вр. чл. 44
и чл.46 и чл.47 ЗМДТ местна такса в размер на сумата 11 120 лв. за първия
имот и 10 210 лв. местна такса за втория имот.
Решението е влязло в сила от датата на постановяването му
от касационната инстанция - 01.07.2011г., като от тази дата е започнал да тече
предвиденият в разпоредбата на чл. 362 ал.1, пр. 2-ро
от ГПК двуседмичен срок. В случая крайният срокът е 15.07.2011г.
Наведените твърдения от страна на ищеца, че ответникът е джиросал временните удостоверения в И. едва на
11.07.2011г. и, че документите едва тогава са били предадени на пълномощника му
Х.В. са без значение, тъй като видно от представените писмени доказателства и
свидетелски показания в изпълнение на решението ответникът надлежно и в срок е
прехвърлил в полза на ищцовото дружество акциите,
предмет на предварителния договор сключен между страните, като е положил
максимални усилия да извърши всички възможни действия с цел да установи контакт
с представителите на ищцовото дружество и да им
предаде оригиналите на процесните временни
удостоверения, именно преди крайния срок – 15.07.2011г. Безспорно се доказа по
делото, че след като е джиросал горепосочените
временни удостоверения на 11.07.2011г. /т.е. в законоустановения двуседмичен
срок/ ответникът надлежно е поканил ищцовото
дружество да ги получи, но въпреки многобройните опити за установяване на контакт
и връчване на процесните удостоверения, то
недобросъвестно отказва такъв, като дори различните представители на същото дружество целенасочено са отказвали
да получат джиросаните в изпълнение на решението на
ВКС временни удостоверения. Надлежното изпълнение на задължението на ответника
по процесния предварителен договор, както и
изпълнение на дадените с Решението указания се доказват напълно от
представените по делото писменни доказателства, а
именно: отправени общо 4 нотариални покани, съответно от дати 11.07.2011г. и
14.07.2011г., като нотариуса е посетил и лично адреса на управление на ищцовото дружество, с цел връчване на нотариалните покани;
изготвените констативни протоколи, изпратените електронни съобщения, публикациите
във вестниците „Труд” и „24 часа”.
От показанията на свидетеля на ищцовата
страна Г.С., /главен счетоводител на дружеството/ става ясно, че изпълнителният
директор на 11.07.2011г. е бил в офиса на дружеството.
Освен това, видно
от представените приходни квитанции № 61004901 от 13.07.2011г. и № 61004902 от
13.07.2011г., той е изпълнил в срок и
указаното му от ВКС условие да заплати дължимия данък за възмездно придобиване
на процесните недвижими имоти общо в размер на 21 330 лв.
Поради проведено оспорване на подписа на ответника върху
временните удостоверения е била назначена съдебно – почеркова
експертиза, видно от която безспорно се доказа, че подписът върху процесните удостоверения е положен от Д.В..
Относно наведени твърдения от ищеца, че ответника не е
владеел български език, тъй като не е можел да говори, нито пише и чете на
български и следователно е нямало как да извърши надлежно джиросване на
временните удостоверения съдът намира, че те не са подкрепени с никакви
доказателства. Важен е единствено фактът, че е ясно изразена волята на
ответника за прехвърляне на процесните акции на ищцовото дружество, която е в съответствие и със смисъла на
всички останали документи, подписани от него в тази връзка и представени и приети
по настоящото производство.
От представените от ищцовото
дружество копие от книгата на акционерите на „В.-В.И.” АД и копие от книгата на
акционерите на „П. И.” АД /с предишно
наименование „Ви – В.И.” АД / се установява, че по партида на Д.В. са записани
единствено временни удостоверения № 00007/1994г. и № 00008/1994г. по книгата на
„П.-И.” АД и временни удостоверения № 00005/94г. и № 00006/1994г. по книгата на
„В.-В.И.” АД, като всички временни удостоверения отразяват собствеността върху
акции с номинал 1 000 лв. Дружествата „П.-И.” АД
и „В.-В.И.” АД видно от представените писмени доказателства не са издавали
други временни удостоверения отразяващи собствеността върху акции от техния
капитал на Д.В., освен представените по делото.
Ищецът твърди, че ответника в качеството си на прехвърлител на процесните
временни удостоверения не е изпълнил изискванията на чл. 185, ал.2 от ТЗ,
отнасящи се до задължението за вписване на прехвърлянето на временните удостоверения
в книгата на акционерите на съответното дружество. Това задължение, обаче, не е
възложено на прехвърлителя, тъй като съгласно чл. 179, ал.1 от ТЗ във всяко акционерно дружеството
се води книга за акционерите, в която се записват името и адресът, ЕГН/ЛНЧ или
ЕИК на притежателите на поименните акции и се отбелязват видът, номиналната и
емисионната стойност, броят и номерата на акциите. Това изискване се отнася и
за временните удостоверения. В ал.2 на същия член е записано, че лицето или
лицата, представляващи дружеството, са длъжни да осигурят вписването в книгата
за акционерите на обстоятелствата по ал. 1 . В тази връзка има и установена
практика на ВКС, съгласно която „вписването в книгата на акционерите по смисъла
на чл.185, ал.2 от ТЗ не е елемент от фактическия състав на джирото и то има само декларативно действие по
отношение на дружеството /Решение № 327 от 14.04.2003г. по гр.д. № 2650/2002г.
на ВКС/.
Несъответстващи на
фактите и доказателствата събрани по делото са твърденията на ищеца, че не му е
била дадена възможност да получи процесните
удостоверения преди изтичане на двуседмичния срок определен с решението на ВКС.
При добросъвестно отношение от негова страна той е имал достатъчно време да
упълномощи някои от служителите на „Ви – В.Х.” ЕАД, юристи или др. лица, които
да извършат необходимите действия по приемане на удостоверенията.
Съдът кредитира като официален свидетелстващ документ представеният
по делото заверен препис от болничен лист № ********** от 13.07.2011г., видно
от който управителят на ищцовото дружество - В.С. е
бил в болничен отпуск за домашно лечение, считано от 13.07.2011г. до
20.07.2011г. Отсъствието на управителя в този период се потвърждава и от
разпита на свидетеля на ищеца Г.С., който работи като главен счетоводител в
дружеството и отговаря за заверката на болничните листове. Но следва да се имат
в предвид показанията на този свидетел и в частта им, в която той заявява, че
дори по време на ползвания отпуск по болест, изпълнителният директор е бил в
състояние и да подписва документи. В съдебно заседание свидетелят заявява, че „
тогава за първи път ходих в тях на два пъти, за да му носи да подписва
платежни документи”.
В тази връзка съдът намира, че с оглед на факта, че ищцовото дружество е холдинг, чиято основна дейност се
изразява в контрол и управление на голям брой дружества, не би следвало да се
допусне, че цялата дейност се основава и зависи от извършване на само и
единствено лични действия на изпълнителния директор – В.С.. Дори приемайки, че
в периода 13.07.2011г. до 20.07.2011г. изпълнителният директор е отсъствал
поради болест, то той е бил в офиса на дружеството на 11.07.2011г. за
провеждане на оперативки на представляваните от него дружества, както стана
ясно от показанията на свидетеля Г.С..
На същата тази дата, видно от представените и приети
писмени доказателства, нотариус Г. е посетила неколкократно
адреса на управление на „Ви – В.Х.” ЕАД за връчване на нотариална покана от
името на Д.В., за информиране на ищеца, че е извършено прехвърляне на акции в
негова полза като е определена дата и час – 13.07.2011г. в 15.00 часа за
получаване на джиросаните временни удостоверения от
представител на ищеца. Поради отказ от получаване нотариуса е изготвил
констативен протокол, в който са подробно описани различните причини за отказ.
В обобщение следва да се направи извод, че при
добросъвестно отношение от страна на ищеца, той е имал достатъчно време и
възможност да извърши необходимите действия по приемане на процесните
удостоверения.
В представените по делото писмени бележки ищцовото дружество навежда също така твърдения, че джиросаните временни удостоверения не удостоверяват
акциите, които ответника е следвало да прехвърли на „Ви – В.Х.” ЕАД, съгласно Решение №
28/01.07.2011г. на ВКС, както и, че това не са същите удостоверения, които Д.В.
се е задължил да прехвърли съгласно сключения на 11.03.2003г. предварителен
договор.
За тези твърдения, обаче не са представени никакви
доказателства в настоящото производство.
От всички събрани по делото писмени доказателства
настоящият съдебен състав намира, че не се установи неизпълнение от страна на
ответната страна на решението на ВКС, което да доведе до неговото обезсилване.
С оглед на така изложеното съдът, намира, предявеният
иск по чл. 362, ал.2 от ГПК вр. с чл. 19, ал.3 от ЗЗД
от „Ви – В.Х.” ЕАД за неоснователен и недоказан, тъй като ответника е положил
максимални усилия да установи контакт с ищцовото дружество, което от своя страна целенасочено и
недобросъвестно е отказвало приемането на оригиналите на джиросаните
временни удостоверения, поради което следва искът да бъде отхвърлен, като на
ответника се присъждат поисканите от него разноски.
По отношение на откритите производства за оспорване на
писмени доказателства - 1/копие от нотариално заверен препис на временно
удостоверение № 00005 от 1994г. за 282 броя акции с номинал
1 000 лв. всяка една от капитала на ТД „В.-В.Г.” АД /със сегашно наименование „В.-В.И.”/;
2/ копие от нотариално заверен препис на временно удостоверение № 00006 от
1994г. за 843 броя акции с номинал 1 000 лв.
всяка една от капитала на ТД „В.-В.Г.” АД; 3/ копие от нотариално заверен
препис на временно удостоверение № 00007/1994г. за 2 813 броя акции с номинал 1 000 лв. всяка една от капитала на ТД „Ви – В.И.”
АД /със сегашно наименование П.-И.”/ и 4/ копие от нотариално заверен препис от
временно удостоверение № 00008/1994г. за 8 437 броя акции с номинал 1 000 лв. всяка една от капитала на ТД „Ви – В.И.”
АД, джиросани на гърба и прехвърлени с дата
11.07.2011г. от Д.В. в полза на „Ви – В.Х.” ЕАД, за което са съставени
самостоятелни джира със заверка изх.№ 1449, № 1450, №
1451 и № 1452 от 11.07.2011г. на Завеждащ консулската служба при посолството на
РБългария в Тел Авив, И. и болничен
лист № **********/13.07.2011г.г. издаден на В.С. от д-р В. С. за периода от
13.07.2011г. до 20.07.2011г., съдът намира, че в хода на съдебното производство
оспорването на тези документи не бе доказано, поради което в диспозитива на настоящото решение това обстоятелство следва
да бъде отразено, на основание чл. 194, ал. 3 ГПК.
Водим от горното съдът :
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „В.-В.Х.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., район Л., ж.к. „В. ВЕЦ – С.” ***, представлявано от
Председателя на СД и Изпълнителен директор В.А.С. чрез адв.
Б.Ч., Габровска адвокатска колегия против Д.В., паспорт № *******, издаден от И.,
роден на ***г***, КФАР Ш. ***********, И. чрез адв. В.В. и адв. Е.С., със съдебен
адрес: гр. С., ул. „С.С.” № *, ет.* иск с правно основание чл. 362, ал.2
от ГПК във вр. чл. 19, ал.3 от ЗЗД за обезсилване
на Решение № 28/ 01.07.2011г., постановено по т.д. № 207/2010г. на Второ
търговско отделение на ВКС като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ПРИЕМА ЗА НЕДОКАЗАНО оспорването на следните писмени
доказателства: 1/копие от нотариално заверен препис на временно удостоверение №
00005 от 1994г. за 282 броя акции с номинал 1 000 лв.
всяка една от капитала на ТД „В.-В.Г.” АД /със сегашно наименование „В.-В.И.”/;
2/ копие от нотариално заверен препис на временно удостоверение № 00006 от
1994г. за 843 броя акции с номинал 1 000 лв.
всяка една от капитала на ТД „В.-В.Г.” АД; 3/ копие от нотариално заверен
препис на временно удостоверение № 00007/1994г. за 2 813 броя акции с номинал 1 000 лв. всяка една от капитала на ТД „Ви – В.И.”
АД /със сегашно наименование П.-И.”/ и 4/ копие от нотариално заверен препис от
временно удостоверение № 00008/1994г. за 8 437 броя акции с номинал 1 000 лв. всяка една от капитала на ТД „Ви – В.И.”
АД, джиросани на гърба и прехвърлени с дата
11.07.2011г. от Д.В. в полза на „Ви – В.Х.” ЕАД, за което са съставени
самостоятелни джира със заверка изх.№ 1449, № 1450, №
1451 и № 1452 от 11.07.2011г. на Завеждащ консулската служба при посолството на
РБългария в Тел Авив, И.,
на основание чл. 194, ал.3, вр. чл. 193 ГПК.
ПРИЕМА ЗА НЕДОКАЗАНО оспорването на болничен лист №
**********/13.07.2011г.г. издаден на В.С. от д-р В. С. за периода от
13.07.2011г. до 20.07.2011г., на основание чл. 194, ал.3, вр.
чл. 193 ГПК.
ОСЪЖДА „В.-В.Х.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
район Л., ж.к. „В. ВЕЦ – С.” ***, представлявано от Председателя на СД и
Изпълнителен директор В.А.С. чрез адв. Б.Ч.,
Габровска адвокатска колегия да заплати на Д.В., паспорт № *******, издаден от И., роден на ***г***,
КФАР Ш. *****, И. чрез адв. В.В. и адв. Е.С., със съдебен адрес: гр. С., ул. „С.С.” № **, ет*, сторените по делото разноски
в размер на 20 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в четиринадесетдневен
срок от съобщението пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: