Р Е Ш Е Н И Е

№106/18.04.2018г.,гр.Разград

 

В   И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД-РАЗГРАД

на деветнадесети март, две хиляди и осемнадесета година ,

в публично заседание , в следния състав :              

 

 

                                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРГАРИТА НОВАКОВА

 

 

секретар : Живка Ранкова

прокурор :

като разгледа докладваното от съдията

гр.дело №2370 по описа за 2017 г.

за да се произнесе взе пред вид следното:

 

                Предявени са два иска: с правно основание чл.422 от ГПК и с правно основание чл.79 във връзка с чл.92 от ЗЗД. Цена на иска съответно-78,80 лева и 177,91 лева.

Ищецът, настояват съдът да  постанови решение с което да приеме за установено, че ответницата дължи сумата 78,80 лева за незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен № *********, ведно законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 1372/2017 г. по описа на РРС. Съгласно петитума на исковата молба, втория иск е срещу лице различно от ответницата, с които се настоява лицето да бъде осъдено да заплати неустойка в размер на 177,91 лева дължима заради неизпълнение на договорно задължение. Претендира направените по делото разноски.

Ответницата, с депозирания в срок писмен отговор, може да признае задължението си за плащане на сумата от 78,80 лева, ако по делото ищецът представи надлежни доказателства за това. Твърди, че втория иск е недопустим, от една страна, че е предявен срещу трето лице, а от друга няма произнасяне на заповедния съд относно дължима договорена неустойка. Оспорва и претенцията за разноски.

            Съдът прецени събраните по делото доказателства и прие за установено следното: По реда на заповедното производство на основание чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 1372/2017 г. по описа на РРС, ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение за  сумата от 256,71 лева, представляващи потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги за периода  от 05.03.2015 г. до 04.08.2015 г., ведно със законна лихва, считано от 23.06.2017 г.-деня на постъпване заявлението в съда, до окончателното плащане и за сумата от 14,26 лева обезщетение за забава за периода от 21.08.2015 г. до 31.05.2017 г. Със заповедта са присъдени и разноски в размер на 205 лева, направени от заявителя по заповедното производство-25 лева платена държавна такса и 180 лева адвокатско възнаграждение.

            С възражение вх. № 8650 от 23.08.2017 г., длъжникът-настоящата ответница е заявила, че не дължи сумата, заради което в срока на чл.415 от ГПК ищецът е предявил настоящия установителен иск с цена 78,80 лева, ведно законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба-05.10.2017 г. до окончателното плащане. Видно от петитума със същата искова молба е предявен осъдителен иск срещу лицето Г. К. К. за сумата от 177,91 лева, представляваща начислена неустойка по договор с абонатен № **********.

            В срок ответницата е депозирала писмен отговор и становище с вх. № 2704/19.03.2018 г., с които заявява че ако ищеца представи надлежни доказателства, признава, че дължи сумата от 78,80 лева, представляващи стойност на предоставени далекосъобщителни услуги.

            Явно е, че няма спор, а видно от представения с исковата молба договор за мобилни услуги-л. 10 от делото, действително страните са сключили договор, по силата на които ищецът е поел задължение, като оператор, да предоставя на ответницата GSM услуги за срок от 24 месеца, а ответницата като абонат и потребител, се е задължила да заплаща услугите съгласно избрания от нея тарифен план за срок от 24 месеца.

            По делото-л.15- е представена и фактура № ********** от 05.08.2015 г., тази фактура е посочена и в заявлението по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1372/2017 г. при изчисляване размера на обезщетението за забава, според която фактура задължението на ответницата за предоставени мобилни услуги е в размер на 78,80 лева. Като не оспорена от ответницата, съдът приема, че тя дължи посочената сума за мобилни услуги.

            Със същата фактура е начислена и неустойка в размер на 177,91 лева. Съгласно петитума на ИМ тази сума се претендира от трето лице- Г. К. К., който не е посочен и не е конституиран като ответник в настоящото исково производство. С определението по чл. 140 от ГПК съдът изрично е указал на ищеца това обстоятелство. Корекция, искане за изменение или поправка на исковата молба ищецът не е направил до приключване на устните състезания, дори и с депозираното по ел.поща молба-становище вх. № 2720/19.03.2018 г.-л.48 от делото. Затова и искането за назначаване на ССЕ за определяне размера на дължимата неустойка е оставено без уважение с определение в съдебно заседание. Пред вид изложеното, явно е, че предявения осъдителен иск с правно основание чл. 79 от ЗЗД, във връзка с чл. 92 от ЗЗД е недопустим и следва да бъде оставен без разглеждане.

            Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК ответницата дължи и направените разноски по делото. В заповедното производство разноските са в размер на 205 лева, а в настоящото исково в размер на 280 лева/100 лева платена държавна такса и 180 лева адвокатско възнаграждение/, изчислени съразмерно уважената част на иска дължимите от ответницата разноски са в размер на 41,70 лева.

По изложените съображения съдът

 

                                          Р Е Ш И :

 

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.Р.Р. с ЕГН********** ***, че тя ДЪЛЖИ на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД с ЕИК-***, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Младост 4“ Безнес Парк София, сграда 6  сумата от 78,80 лева за незаплатени далекосъобщителни услуги за абонатен № ********* за периода от 05.03.2015 г. до 04.08.2015 г., ведно със законна лихва, считано от 05.10.2017 г. до окончателното плащане.

            ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД с ЕИК-***, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Младост 4“ Безнес Парк София, сграда 6  против Г. К. К. с ЕГН-********** осъдителен иск на основание чл. 79 от ЗЗД във връзка с чл. 92 от ЗЗД за сумата от 177,91 лева неустойка по договор с абонатен №*********.

            ОСЪЖДА М.Р.Р. с ЕГН********** *** да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ЕАД с ЕИК-***, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Младост 4“ Безнес Парк София, сграда 6 сумата от 41,70 лева разноски по заповедното и настоящо производство, изчислени съразмерно уважената част от иска.

            Решението може да се обжалва пред РОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ :