Р Е Ш Е Н И Е
№4/15.1.2019г.
гр. Девня
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Девненски райoнен съд, ВТОРИ СЪСТАВ в публичнo
заседание на 19.12.2018г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР
ВАСИЛЕВ
при секретаря Антоанета Станева катo разгледа
дoкладванoтo oт съдията гр. делo № 380 пo oписа за 2018 г., за да се прoизнесе,
взе предвид следнoтo:
Предявени
са в условията на обективно кумулативно съединение искове от заявителя ***ООД,
ЕИК ***, против Н.А.А., ЕГН **********, с адрес: ***, с правно основание чл.415
от ГПК във вр. с чл.79 от ЗЗД и чл.415 от ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД
В
исковата молба се излага, че вземането на ищеца e за консумирана и незаплатени
ВиК услуги по партида с абонатен номер ***за
обект, находящ се в гр. ***по издадени фактури за периода от 14.06.2012г. до
14.08.2017г. Поради липсата на постъпило плащане на дълга в дължимия размер е
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано
ч.гр.дело №1270/2017г. на ДРС и е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение, по която длъжникът е уведомен по реда на чл.47, ал.5 ГПК
Моли
се съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на
ответника съществуването на вземането, за което е издадена заповед за
изпълнение на основание чл.410 ГПК, а именно: сума в размер от 1446,81 лв,
представляваща главница за ползвани и неплатени В и К услуги по партида с аб. №***обект
- имот, находящ се в гр. ***, за който има издадени фактури за периода
14.06.2012г до 14.08.2017г., сума в общ размер от 466,13 лв, представляваща
лихва за забава за периода от 14.07.2012 г. до 27.11.2017 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 05.12.2017 г. – датата на
депозиране на заявлението в съда. Претендират се и разноски в исковото и
заповедното производство.
В
срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения на
ответника особен представител по реда на чл. 47 ГПК , с който прави възражение
за изтекла погасителна давност за част от вземането по фактури, издадени за периода 14.06.2012г – 11.11.2014г. Сочи,
че видно от представената с исковата молба справка за недобора на частен абонат
същата касае лица, различни от ответницата, поради което същата не е материално
правно легитимирана по спора.
В
съдебно заседание ищецът, редовно призован, не изпраща представител,
назначенията на ответника по реда на чл.47 ГПК особен представител моли за
отвърляне исковите претенции за периода от три години назад от датата на
заявлението за издаване заповед за изпълнение като погасени по давност.
Съдът,
след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията
на страните, намира следното от фактическа страна.
По
частно гражданско дело № 1270/2017 г. на ДРС е издадена Заповед № 870/06.12.2017г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу длъжника Н.А.А., ЕГН
**********, с адрес: ***, да заплати на ***ООД гр. Варна, ЕИК ***, сумата от
1912,94 лв общо, в това число 1446,81
лв, представляваща главница за ползвани и неплатени В и К услуги по партида с
аб. №***за периода от 17.05.2012 г. до 14.08.2017 г. за обект - имот, находящ
се в гр. ***, за който има издадени фактури за периода 14.06.2012г до
14.08.2017г., сума в общ размер от 466,13 лв, представляваща лихва за забава за
периода от 14.07.2012 г. до 27.11.2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 05.12.2017 г. – датата на депозиране на заявлението в
съда, сумата от 38, 26 лв , представляваща държавна такса, както и сумата от 50
лв юрисконсулско възнаграждение.
Към
доказателствения материал са приложени и приобщени Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор, видно от които
/чл.2/ потребители на ВиК услуги са юридически или физически лица, собственици
или ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги, както и
доказателства за публикацията им и за влизането им в сила.
Представена
по делото е справка за недобора на абонат с потребителски абонатен № ***за периода 14.06.2012 г. – 27.11.2017 г.
Представена
по делото е справка от АВ, получена по ел. път, видно от която Н.А.А. с ЕГН **********
е закупила на 12.06.2012г. от А. В. П.и Анелия Златева Папурова съмостоятелене
обект в сграда с идентификатор 20482.501.1316.2.1 в гр. ***.
Представени
са общо 4 броя копия на карнетни листи, съдържащи показанията на отчетената
вода по партида №***за период от 2011до
2017г.
От
заключението на в.л. по назначената по делото СчСЕ, което съда приема като
обективно дадено и безпристрастно, неоспорено от страните, се установява че
размера на месечните задължения по главница за ползвани ВиК услуги по партида с
№ ***за периода от 17.05.2012 г. до 14.08.2017 г. по издадени фактури от 14.06.2012г. до 1(4.08.2017г. са в общ
размер 1446,81 лв. Обезщетението за забава върху задължението е в общ размер от
466,93 лв., считано от падежа на всяка една фактура до 27.11.2017 г. Титуляр
според базата данни на ВиК на партида с № ***е А. В. П.за периода 17.05.2012г –
11.06.2014г. За този период фактурите са издавани на това лице. За периода от 11.06.2014г.
до датата на експертното заключение партидата се води на името на Н.А., за този
период фактурите са издавани на това лице. Промяната на партидата е направена
служебно от ищеца след направена справка в АВ, съгласно която за имота където е
монтиран водомера, е извършена покупко
-продажба на 12.06.2012г. Смяната на партидата на ищеца е считано от
дата 11.06.2014г. Към датата на проверката няма данни за плащане по процесните
фактури. Общия размер на задължението за периода 11.11.2014г. до 14.08.17 г. е в размер на 685,17 лв., а лихвата за забава
141,39 лв.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Исковете
са предявени на 04.04.2018 г. от заявителя срещу длъжника в преклузивния
месечен срок от уведомяването му за подаденото възражение, поради което се
явяват процесуално допустимт и следва да бъде разгледани по същество.
Разпределението
на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен положителен
установителен иск ищецът да докаже възникването и размера на спорното вземане,
а ответникът следва да докаже фактите, които изключват, унищожават или
погасяват това вземане.
С
оглед представените доказателства от ищеца съда прави извод, че между страните
е налице валидна облигационна връзка за предоставяне и ползване на ВиК услуги,
като ответника е имал задължение да заплаща тези услуги. Съгласно Общите
условия / ОУ / за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор,
потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК
услуги в 30 дневен срок след датата на фактурирането. ОУ съгласно чл.11, ал.7 и
8 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги /ЗРВКУ/,
следва да бъдат публикувани най-малко в един централен и един местен
ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им, а в срок
до 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са
съгласни с тях, имат право да внесат в съответния ВиК оператор заявление, в
което да предложат различни условия. Неподписването на индивидуално
споразумение обаче не препятства приложимостта на ОУ, чиято задължителност
остава приложима. Следователно ако между страните няма подписан индивидуален
договор, то отношенията между потребител и оператор на ВиК услуги остават
подчинени на публикуваните ОУ. По делото от представените писмени доказателства
се установява факта на влизането в сила на ОУ на ВиК, както и че същите важат
за всички потребители на вода и ВиК услуги, посочени в чл.2 от ОУ. Представено
е и Решение на ДКЕВР за изменение цените
на потребление, считано от 09.06.2006г., както и всички останали решения за
промени в елементите от възникващото при ОУ правоотношение. По делото не се
събраха доказателства от които да се установява, че ответника не е собственик
или ползвател на имота за който се твърди, че е водоснабдяван от ищеца, а
следва да се има предвид, че този факт макар и отрицателен може да бъде доказан
от твърдящата го страна. Видно от съдържанието на приложената към исковата
молба справка за недобора на частен абонат с № ***за обект – имот, находящ се в
гр. ***, както и предвид заключението на
ССчЕ партидата на този адрес на потребление е с титуляр Н.А.А. от 11.06.2014г.
Същевременно, от съдържанието на представената справка от Агенция по
вписванията - гр. Варна за периода от 01.01.1992 г. до 20.10.2017 г. се
установява, че ответницата е собственик на обекта на потребление, съставляващ
жилищен имот в гр. ***от 12.06.2012г. Не е спорен фактът, че имотът е включен
към водопреносната мрежа и че в него е регистриран водомер. Предвид на това
съдът намира, че в качеството му на потребител за ответникът е възникнало
задължението да заплаща стойността на потребената вода. Представената справка
за задълженията по партидата, както и представените карнетни листи по партида
на потребителя номер ***, установяват
факта на доставянето и надлежното отчитане на количествата потребена вода за
процесния период. Съгласно ОУ на ВиК
отчитането на водомерите се извършва от служител на ВиК оператора, в
присъствието на титуляря на абонатния номер или на негов представител. В случая
ищецът не излага твърдения, че подписът положен в карнетния лист е именно на
ответника, поради което следва да бъде прието, че същият, ако не е подписан от
него, е подписан от негов представител, който е присъствал на отчитането на
водомера. Представения карнет не е надлежно оспорен от ответната страна, а
доколкото съдържа подписи за абоната същият, макар и да представлява частен
документ, съставлява годно доказателствено средство с обвързваща го
доказателствена сила. В случая няма
възражения от ответната страна и по въпроса за изправността на водомера преди и
по време на процесния отчетен период. Предвид това, като съобрази и представеното заключение по приетата ССчЕ,
както и нормата на чл.182 ГПК съда приема, че така представените доказателства
представляват годно доказателствено средство, установяващо че такова количество
вода, описано във фактурите и надлежно осчетоводено в счетоводството на дружеството ищец, е
доставено реално на ответника.След като дружеството ищец е предоставило ВиК
услуги,то за същото е възникнало основанието да търси тяхната стойност.
Стойностната претенция на ищеца е проверена и установена от заключението на
изслушаната и приета по делото ССчЕ. Ответникът, чиято е доказателствената
тежест, нито твърди, нито доказва, че за процесния период е заплащал стойността
на доставените му от ищеца ВиК услуги.
Предвид
изложеното съда намира, че исковете са доказани по основание и размер, като
приема, че дружеството - ищец е предоставило ВиК услуги за периода, за който
има издаден фактури от 14.06.2012г. до 14.08.2017г., като за същото е
възникнало основанието да търси от ответника тяхната стойност
Като
не е платил цената на доставената услуга, в качеството си на потребител на
същата той се е поставил в положението на неизправна по договора страна и
следва да понесе и задължението за плащане на обезщетение за забава, считано от
изтичане на тридесет дневен срок от издаването на всеки първичен документ. За
процесният период обезщетението за забава
по всяка фактура от падежа й до дата 27.11.2017г. е в общ размер на
466,13 лв., съобразно заключението на вещото лице, поради което предявения иск
за мораторни лихви в същия размер е изцяло основателен.
По
отношение на възражението за изтекла погасителна давност.
Съгласно
задължителната практика, установена с Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г.
на ВКС по т. д. № 3/2011 г., ОСГК вземанията на топлофикационни,
електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на
комуникационни услуги са периодични плащания по смисъла на чл. 111,
б."в" ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност.
Задълженията на потребителите на предоставяните от тези дружества стоки и
услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен
правопораждащ факт - договор, чиито падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми,
независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер. С
три годишна давност съгласно нормата на чл.111, б.”в” от ЗЗД се погасяват и
вземанията за лихви. Съгласно правилото на чл.114 от ЗЗД давността започва да
тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Следва също да се има
впредвид, че съгл. чл. 42 от ОУ потребителя при неизпълнение в срок на
задължението си да заплаща ползваните ВиК услуги, дължи обещетение в размер на законната лихва,
считано от първия ден на настъпване на падежа, който настъпва след изтичане на
30 – дневния срок от фактурирането. Заявлението по чл.410 от ГПК, подадено от
ищеца и входирано в съда на 05.12.2017г.
за издаване на заповед за изпълнение, прекъсва
давността от тази дата по смисъла на чл. 116, б.
"б" ЗЗД, тъй като съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК, искът за съществуване
на вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение . Следва също да се има впредвид, че ОУ
потребителя при неизпълнение в срок на задължението си да заплаща ползваните
ВиК услуги, дължи обещетение в размер на
законната лихва, считано от първия ден на настъпване на падежа, който настъпва
след изтичане на 30 – дневния срок от фактурирането например за фактурите с
дата на издаване 14.06.2012г. давността започва да тече не от датата на нейното
издаване, а от датата, на която задължението става изискуемо - 14.07.2012г. и
изтича на 14.07.2015г.
Най-старото
от задълженията е за доставена услуга по фактура, считано от 14.06.2012г., а
заповедното производство, образувано като ч.гр.д.№1270/2018г ., е по заявление,
депозирано в съда на 05.12.2018г. При това положение съда приема с оглед общите
правила на чл.111, ал.1, б. “в” от ЗЗД, че възражението за изтекла погасителна
давност за периода 14.06.2012 г. до 11.11.2014г. е основателно, като дължимите
суми за този период от време съгласно заключението на в.л. е в размер на 685,17
лв. главница и 141,39 лв. лихви за времето от 11.12.2014г. до 27.11.2017г.
Съгласно
ТР № 4 от
С оглед основателността на предявените
искове, които са частично основателни от сумите по заповедното производство,
съда намира, че са налице основания за ревизиране разноските по заповедното производство,
като на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът, следва да понесе разноските в
размер на 38,14 лв., включващи юрисконсултско възнаграждение и държавна такса.
Предвид
изходът от спора и направеното искане от ищцовата страна за присъждането на разноски
на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, съдът намира, че такива следва да бъдат
присъдени в размер на 275,90 лв., съразмерно уважената и поддържаната част от
исковете .
Мотивиран
от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО В ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ СТРАНИТЕ, по предявения иск с правно
основание чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД, че ответника Н.А.А., ЕГН **********, с
адрес: ***, ДЪЛЖИ НА ***ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***представлявано
от Управителя ***по заповед за изпълнение №870/06.12.2017г., постановена по
ч.гр. дело №1270/2017г. на ДРС сумата от
685,17 лв./шестотин осемдесет и пет лева
и 17 стотинки/, представляваща общ сбор на дължима главница за консумирана и
незаплатена вода и ВиК услуги за периода съгласно издадени фактури от 11.11.2014г.
до 14.08.2017г. по партида с абонатен № ***, за обект, находящ се в гр. ***, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 05.12.2017г. по ч.гр.
дело №1270/2017г. по описа на ДРС до окончателното й изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ
иска за главница за горницата над 685,17 лв до претендирания размер от 1446,81
лв. и за периода съгласно издадени фактури от 14.06.2012г. до 11.11.2014г. поради
изтекла погасителна давност.
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО В ОТНОШЕНИЯТА МЕЖДУ СТРАНИТЕ, по предявения иск с правно
основание чл.415 от ГПК, вр.чл.79, ал.1 пр. 1, че ответника Н.А.А., ЕГН **********,
с адрес: ***, ДЪЛЖИ НА ***ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
***представлявано от Управителя ***по заповед за изпълнение №870/06.12.2017г.,
постановена по ч.гр. дело №1270/2017г. на ДРС
сумата от 141,39 лв./сто четиридесет и един лева и 39 стотинки/, представляваща сбор от
мораторна лихва за ползвани и неплатени В и К – услуги по партида с абонатен
номер ***, за периода от 11.12.2014г. до 27.11.2017г. КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за
мораторна лихва за горницата над 141,39 лв до претендирания размер от 466,13
лв. и за периода от 14.07.2012г. до 11.12.2014г. поради изтекла погасителна
давност.
ОСЪЖДА
Н.А.А., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на ***ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. ***представлявано от Управителя ***сумата
от 314,04 лв./ триста и четиринадесет лева и 04 стотинки/ , представляваща
сторени в заповедното и в исковото производство разноски съразмерно на
уважената част от исковете, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
След влизане в сила на решението, заверен
препис от него с отбелязването върху него за датата му на влизане в сила да се
докладва по ч.гр. дело №1270/2017г. по описа на ДРС
РАЙОНЕН СЪДИЯ:........................