РЕШЕНИЕ
№ 147
гр. К., 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ІІІ-ТИ НАКАЗАТЕЛНИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Гюрай Ал. Мурадов
при участието на секретаря Гергана Кр. Бабикова
като разгледа докладваното от Гюрай Ал. Мурадов Административно
наказателно дело № 20225320200350 по описа за 2022 година
Установи следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С наказателно постановление №22-0281-000273/13.05.2022 г. на
Началник група в ОД на МВР П., РУ - К. на П. Л. Л. с ЕГН ********** от
гр.******** е наложено административно наказание на основание чл.175,
ал.3, пр.1 от ЗДвП - глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП,
както и са отнети 10 контролни точки на основание Наредба № Із-2539 на
МВР.
Недоволен от наказателното постановление е останал жалбоподателят и
чрез упълномощен процесуален представител го обжалва, като прави искане
за отмяната му като незаконосъобразно и необосновано. Оспорва се
извършване на нарушението, вменено във вина на жалбоподателя.
В с.з., жалбоподателят, редовно призован, не се явява, а се представлява
от адв. Р. – надлежно упълномощен, който поддържа жалбата. Оспорва
извършване на нарушението от страна на жалбоподателя и пледира за отмяна
на атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно и
неправилно. Претендира разноски.
Органът, издал наказателното постановление, редовно призован, не
изпраща представител, но взема писмено становище по жалбата, с което моли
НП да бъде потвърдено. Не се претендират разноски.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост,
1
обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на
страните, намери за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт,
поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана от съда е неоснователна.
След като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез
показанията на разпитаните в качеството на свидетели полицейски служители
К. К. и А. А., разпитания по почин на жалбоподателя свидетел – Л.Д., както и
приобщените писмени доказателства, съдът намира за установено следното:
На 21.02.2022г. св.К. съставил процесния АУАН, с който приел, че
жалбоподателят Л. е осъществил нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, тъй като
на 21.02.2022 г. около 16:45 часа, в гр.********* с посока на движение от юг
към север управлява мотоциклет от неизвестна марка и модел, черен на цвят с
№ на рама *******, който не е регистриран на територията на Република Б. и
е без поставена регистрационна табела на определеното за това място.
АУАН бил съставен в присъствие на жалбоподателя и подписан от него
без възражения.
Въз основа на така съставения АУАН, на 13.05.2022г. оправомощено
длъжностно лице издало атакуваното наказателно постановление, с което при
идентични с акта обстоятелства по нарушението, дата и място на
извършването му и данни за нарушителя, на жалбоподателя Л. било наложено
административно наказание на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП - глоба в
размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца
за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, като на основание Наредба № Із-2539
на МВР били отнети и 10 контролни точки.
Наказателното постановление било връчено на Л. на 25.05.2022 г., а
жалбата срещу него депозирана на 30.05.2022 г., т.е. в срок.
От изготвената справка от ОДМВР П., сектор КАТ се установява, че в
системата, за това МПС - мотоциклет с номер на рама ******* не е отразено
да има регистрация.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните
изводи от правна страна:
Съдът намира, че при издаването на наказателното постановление не е
допуснато съществено процесуално нарушение, което да налага неговата
отмяна. Актът за установяване на административно нарушение съдържа
всички изискуеми от чл.42 от ЗАНН реквизити, а наказателното
постановление - тези по чл.57 от ЗАНН, издадени са в изискуемата от закона
форма и от оправомощени длъжностни лица в рамките на тяхната
компетентност. Дадено е ясно, точно, обстойно и коректно описание на
нарушението и на обстоятелствата по извършването му, налице е посочване
на датата и мястото на извършване на нарушението, правната квалификация
на същото и приложимата санкционна норма, размера на наложеното
наказание глоба, както и лишаване от право да управлява МПС.
Индивидуализиран е нарушителят.
2
Тъй като актът се явява редовен от процесуална страна досежно
посоченото по - горе нарушение, то същия се ползва и от презумптивна
доказателствена сила съобразно чл.189, ал.2 от ЗДвП. Отразените в него
констатации досежно нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП се установяват по
безспорен и категоричен начин, както от писмените доказателства по делото –
пр. №2402/2022г. по описа на РП П., ТО К., справка от ОДМВР П., така и от
показанията на разпитаните по делото свидетели К. и А.. Безспорно е
установено, че св. К. е видял жалбоподателя да управлява мотоциклет без рег.
табела и при извършената проверка от него в качеството му на контролен
орган при РУ на МВР гр. К. относно регистрацията на процесното МПС не са
открити такива данни в информационната система на МВР.
Направените възражения по делото, че жалбоподателя не управлявал
мотоциклета, а го бутал, се опровергават от показанията на свидетелите К. и
А., а св.Д. въобще не е присъствала при установяване на нарушението, т.е. тя
не е очевидец.
Мотоциклета не е имал поставена регистрационна табела и не е
установено чия собственост е, но отговорността па нарушителя в качеството
му физическо лице е субективна и се носи за задължението му като водач да
не управлява по пътищата за обществени ползване нерегистрирани по
съответния ред моторни превозни средства. В този аспект е без значение чия
собственост е моторното превозно средство, респективно кое е задълженото
да извърши регистрацията лице, както и обстоятелството за лични или
служебни нужди е било управлявано. Нарушението засяга особено важни
обществени отношения и се явява и в интензивен разрез с установения ред на
държано управление.
По отношение вида и размера на наложеното наказание,
административно-наказващия орган е приложил относимата към
нарушението санкционна норма на чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, която
предвижда налагане на наказание лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и глоба от 200 до 500 лв. на
водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано
по надлежния ред. Наложено е на жалбоподателя минималното по размер
наказание, а именно глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца. Съдът намира така определеното по вид
и размер наказание за съобразено с изискванията на чл.27, ал.2 от ЗАНН. Не
са налице и основанията за приложение на чл.28 от ЗАНН. По делото не се
установиха обстоятелства, които да обосновават по-ниска степен на
обществена опасност от обичайната за този вид нарушения. Нарушени са
правила, свързани с възможността за правилното и своевременно
индивидуализиране, както на МПС, така и на техните собственици.
Във връзка с наложеното на жалбоподателя наказание, на основание
чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП правилно са отнети и 10 контролни точки с
атакуваното наказателно постановление, съобразно разпоредбата на чл.6,
ал.1, т.5 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне максималния
размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и
възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от
3
наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат
точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за
издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение в сила от
23.03.2018 г.
В този смисъл са и решения по КАНД №2564/2019г., КАНД
№1034/2020г. и КАНД №490/2021г. – всички на ПАС.
С оглед гореизложеното, съдът намира атакуваното наказателно
постановление за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
потвърдено.
При този изход на спора, право на разноски има въззиваемата страна, но
доколкото такива не се претендират и доказват, то не се и присъждат.
Ето защо и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
1.ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №22-0281-
000273/13.05.2022 г. на Началник група в ОД на МВР П., РУ - К., с което на
П. Л. Л. с ЕГН ********** от гр.******** е наложено административно
наказание на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП - глоба в размер на 200 лв.
и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на
чл.140, ал.1 от ЗДвП, както и са отнети 10 контролни точки на основание
Наредба № Із-2539 на МВР.
2.РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване от страните в 14-
дневен срок от съобщаването му пред Административен съд гр. П..
Г.Б.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
4