№ 1257
гр. Бургас, 30.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Йорданка Г. Майска
РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20222100500738 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.274- чл. 279 от ГПК и е образувано по
частната жалба на ищеца „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ" ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, кв. Победа, ул. „Ген. Владимир
Вазов“ № 3, подадена чрез юрисконсулт Десислава Златева против разпореждане № 4269
от 11.04.2022г. по гр.д.№ 954/2022 г. по описа на РС – Бургас , с което производството по
делото е прекратено и съдът е обезсилил /съгласно ТР № 4/2014г./ издадената в полза на
ищеца заповед за изпълнение № 3290/19.11.2021г. по ч.гр.д. 8068/2021г. по описа на БРС
поради неизпълнение на задължението му за внасяне в указания срок на определеното от
съда възнаграждение за особен представител на ответника.
В частната жалба се изразява недоволство от обжалваното определение, като се
излагат съображения за неговата неправилност поради допуснато процесуално нарушение,
като в подкрепа на оплакванията си жалбоподателя излага подробни съображения.
Жалбоподателят сочи, че неправилно производството по делото е прекратено без преди това
съдът да се е произнесъл по молбата му за намаляване на определения депозит по чл.47, ал.
6 от ГПК до законовия минимум. Иска се отмяната на обжалваното разпореждане и
връщане на делото на първоинстанциония съд за продължаване на съдопроизводствените
действия с указания за даване на указания за определяне на възнаграждението по чл. 47, ал.
6 от ГПК в минималния му размер.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид материалите по делото и доводите по
частната жалба, намира следното:
Частната жалба е подадена срока по чл.275, ал.1 от ГПК от процесуално
легитимирано лице и против подлежащ на обжалване акт на съда по смисъла на чл.274, ал.1,
т.1 от ГПК, поради което е допустима.
1
Разгледана по същество, настоящата инстанция намира частната жалбата за
основателна, по следните съображения:
Производството пред районният съд е образувано по исковата молба на ищеца
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД против ответницата З.Р. /Ф./ С. за
установяване на основание чл. 422 от ГПК вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, че ответницата има
към ищеца парични вземания на обща стойност 133.50лв. /главница в размер на 108.10 лв. и
мораторна лихва в размер на 25.40 лв./, за които в полза на дружеството-ищец е издадена
заповед № 3290/19.11.2021г. за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. 8068/2021г. по описа
на БРС.
От данните по делото е видно, че ответницата не е била намерена на адреса, посочен
в исковата молба, поради като връчването е извършено по реда на чл. 47, ал. 1 вр. с ал. 3 от
ГПК чрез залепване на уведомление. Районният съд е счел, че са налице предпоставките на
чл. 47, ал. 6 от ГПК за назначаване на особен представител на ответницата на разноски на
ищеца. Предвид това, с разпореждане от 18.03.2022г. първоинстанционният съд е оставил
исковата молба без движение с указания до ищеца в едноседмичен срок от съобщението да
представи доказателства за внасяне по сметка на РС-Бургас на депозит в размер на 300 лв., с
предупреждение, че при неизпълнение в срок следва прекратяване на производството по
делото.
Разпореждането от 18.03.2022г. е редовно връчено на ищеца на 29.03.2022г., като в
указания срок за изпълнение с молба от 30.03.2022г., същият е поискал от съда намаляване
определения депозит по чл. 47,ал. 6 от ГПК от 300 лв. до предвидения в закона минимум от
150 лв. С разпореждане от 31.03.2022г., отбелязано върху молбата съдът е разпоредил
делото да се докладва след изтичане на дадения срок за отстраняване на нередовностите, без
да се произнесе по искането за намаляване на депозита.
Впоследствие с обжалваното разпореждане от 11.04.2022г., районният съд като е
приел, че тъй в дадения на ищеца срок, изтекъл на 05.04.2022г., същият не е изпълнил
вмененото му задължение за внасяне на разноски за назначаване на особен представител на
ответницата в определения размер от 300 лв, нито е поискал продължаване на срока за това,
на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК е прекратил исковото производство и е обезсилил
издадената заповед по чл. 410 от ГПК.
Настоящата инстанция намира, че обжалваното определение е постановено при
неправилно приложение на чл. 129, ал.2 и ал.3 от ГПК.
За да бъде прекратено производството по делото на основание чл.129, ал.3 от ГПК,
следва да е налице неизпълнение на дадените от съда указания за отстраняване на
посочените от съда нередовности по чл. 127 и чл. 128 ГПК.
С оглед трайната съдебна практика почл.47, ал.6 от ГПК, указанията за внасяне на
възнаграждението за особен представител следва да бъдат дадени по реда на чл.129, ал.2
ГПК, независимо, че внасянето от страна на ищеца на възнаграждение за назначен на негови
разноски особен представител на ответника не е сред изискванията за редовност на
2
исковатамолба, съдържащи се в чл.127 и 128 от ГПК. Това е така, защото участието на
особен представител в производството е задължително, съответно неучастието му
представлява процесуална пречка за извършване на съдопроизводствени действия. Затова
невнасянето на определеното от съда възнаграждение за назначен по реда на чл. 47, ал.6
ГПК особен представител на ответника е основание за прилагане на чл.129, ал. 3 от ГПК.
В случая, обаче в указания срок за внасяне на депозита по чл.47, ал. 6 от ГПК ищецът
не е бездействал, а своевременно е депозирал молба с искане за намаляването му до
предвидения в закона минимум. Що се касае до определяне на размера на депозита по чл.
47, ал.6 от ГПК, тази преценка е в правомощията на съда, пред който се развива
производството, в което е необходимо назначаване на особен представител на ответника.
Затова при наличие на своевременно отправено искане до съда за преразглеждане на
размера на определената за внасяне сума за депозит по чл. 47, ал. 6 от ГПК, съдът дължи
произнасяне по него и едва след това следва да даде на ищеца нов срок за внасяне на
депозита в първоначалния или преразгледания размер, с ново изрично предупреждение за
последиците по чл. 129, ал. 3 от ГПК при неизпълнение. Като не е сторил това, а е прекратил
делото без предварително да се произнесе по искането на ищеца за намаляване на размера
на депозита по чл. 47, ал.6 от ГПК, направено в рамките на предоставения едноседмичен
срок, без да даде на ищеца нов срок за внасянето му, с ново предупреждение за
последиците по чл. 129, ал. 3 от ГПК, първоинстанционния съд е допуснал процесуално
нарушение, довело до неправилност на обжалвания съдебен акт.
С оглед горните съображения обжалваното разпореждане следва да бъде отменено, а
делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане № 4269 от 11.04.2022г. по гр.д.№ 954/2022 г. по описа
на БРС, с което на основание чл.129, ал. 3 от ГПК производството по делото е прекратено и
е обезсилена заповед за изпълнение № 3290/19.11.2021г. по ч.гр.д. 8068/2021г. по описа на
БРС поради неизпълнение на задължението на ищеца за внасяне на определеното от съда
възнаграждение по чл. 47, ал. 6 от ГПК за особен представител на ответника по делото.
ВРЪЩА делото на БРС за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4