Мотиви към Присъда №260001 от 07.10.2020 г.
по нохд №88/2020 г. по описа на РС Г.

 

РП С.З., ТО Г., е внесла в съда обвинителен акт срещу Г.Х.А., роден на *** ***, български гражданин, с основно образование, ученик в * клас в ПГЕ „Г.З.“, гр. Г., неженен, осъждан, непълнолетен, ЕГН: **********, за това, че през периода месец май 2017 г. до 29.10. 2017 г. в гр. Г., общ. Г. в условията на продължавано престъпление на четири пъти:

1) През месец май 2017 г. в съучастие като извършител с Ф.В.С. и М.В.Д., чрез разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот – скъсване на мрежа и чрез използване на техническо средство – 1 бр. клещи отнел чужди движими вещи – 20 м медни кабели със сечение 2,5 кв.м на стойност 10.00 лева и 1 бр. ламарина с дължина 1,7 м и ширина 0,5 м на стойност 4.74 лева,

2) В началото на месец юни 2017 г. в съучастие като извършител с Ф.В.С. и М.В.Д., чрез разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот – разбиване на врата и чрез използване на техническо средство – 1 бр. клещи отнел чужди движими вещи – 20 м медни кабели със сечение 2,5 кв.м на стойност 10.00 лева,

3) В средата на месец юли 2017 г. в съучастие като извършител с Ф.В.С., отнел чужди движими вещи – 6 кв.м алуминиев хънтър за таван на стойност 300.00 лева, вещи на обща стойност 324.74 лева от владението на К.С.М., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои,

4) на 29.10.2017 г. в гр. Г. отнел чужди движими вещи – сумата от 5.00 лева и 1 бр. дамски портфейл на стойност 20.00 лева от владението на В.Т.Д. без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, или всички вещи на обща стойност 349.74 лева, като макар и непълнолетен деецът е разбирал свойството и значението на деянието и е могъл да ръководи постъпките си – престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, предл. 2 във вр. чл. 194, ал. 1 във вр. чл. 20, ал. 2 във вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 във вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

По същия обвинителен акт Г.Х.А. е предаден на съд и за това, че в периода месец май 2017 година – средата на месец юли 2017 година в гр. Г., общ. Г. в условията на продължавано престъпление на три пъти:

1) През месец май 2017 година в съучастие като извършител с Ф.В.С. и М.В.Д., противозаконно унищожил чужди движими вещи – 20 бр. електрически контакти на стойност 18.00 лева и 20 бр. ключове за електрическо осветление на стойност 17.40 лева,

2) В началото на месец юни 2017 година в съучастие като извършител с Ф.В.С. и М.В.Д., противозаконно унищожил чужди движими вещи – 20 бр. електрически контакти на стойност 18.00 лева и 20 бр. ключове за електрическо осветление на стойност 17.40 лева,

3) В средата на месец юли 2017 година в съучастие като извършител с Ф.В.С., противозаконно унищожил чужди движими вещи – 1 бр. телевизор марка „Панасоник“ 21 инча на стойност 70.00 лева, 1 бр. телевизор марка „Панасоник“ 14 инча на стойност 50.00 лева и 1 бр. хладилник марка „Мраз“ на стойност 50.00 лева, или всички вещи на обща стойност 240.80 лева, собственост на К.С.М., като макар и непълнолетен, деецът е разбирал свойството и значението на деянието и е могъл да ръководи постъпките си – престъпление по чл. 216, ал. 1 във вр. чл. 20, ал. 2 във вр. чл. 63, ал. 1, т. 4 във вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

Със същия обвинителен акт РП С.З., ТО Г., е внесла в съда обвинение срещу М.В.Д., роден на *** ***, български гражданин, с основно образование, ученик в * клас в ПГЕ „Г.З.“ гр. Г., неженен, осъждан, непълнолетен, ЕГН **********, за това, че през периода месец май 2017 година – началото на месец юни 2017 година в гр. Г., общ. Г., в условията на продължавано престъпление на два пъти:

1) През месец май 2017 година в съучастие като извършител с Г.Х.А. и Ф.В.С., чрез разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот – скъсване на мрежа и чрез използване на техническо средство – 1 бр. клещи отнел чужди движими вещи – 20 м медни кабели със сечение 2,5 кв.м на стойност 10.00 лева и 1 бр. ламарина с дължина 1,7 м и ширина 0,5 м на стойност 4.74 лева,

2) В началото на месец юни 2017 година в съучастие като извършител с Г.Х.А. и Ф.В.С., чрез разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот – разбиване на врата и чрез използване на техническо средство – 1 бр. клещи отнел чужди движими вещи – 20 м медни кабели със сечение 2,5 кв.м на стойност 10.00 лева, или всички вещи на обща стойност 24.74 лева от владението на К.С.М., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деецът макар и непълнолетен е разбирал свойството и значението на деянието и е могъл да ръководи постъпките си – престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, предл. 2 във вр. чл. 194,  ал. 1 във вр. чл. 20, ал. 2 във вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 във вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

По същия обвинителен акт М.В.Д. е предаден на съд и за това, че в периода месец май 2017 година – началото на месец юни 2017 година в гр. Г., общ. Г., в условията на продължавано престъпление на два пъти:

1) През месец май 2017 година в съучастие като извършител с Г.Х.А. и Ф.В.С., противозаконно унищожил чужди движими вещи – 20 бр. електрически контакти на стойност 18.00 лева и 20 бр. ключове за електрическо осветление на стойност 17.40 лева,

2) В началото на месец юни 2017 година в съучастие като извършител с Г.Х.А. и Ф.В.С., противозаконно унищожил чужди движими вещи – 20 бр. електрически контакти на стойност 18.00 лева и 20 бр. ключове за електрическо осветление на стойност 17.40 лева, или всички вещи на обща стойност 70.80 лева, собственост на К.С.М., като макар и непълнолетен деецът е разбирал свойството и значението на деянието и е могъл да ръководи постъпките си – престъпление по чл. 216, ал. 1 във вр. чл. 20, ал. 2 във вр. чл. 63, ал. 1, т. 4 във вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

Със същия обвинителен акт РП С.З., ТО Г., е внесла в съда обвинение срещу Ф.В.С., родена на *** ***, българска гражданка, с начално образование, ученичка в * клас в ПОУ „П. Х.“, гр. Г., неомъжена, неосъждана, непълнолетна, ЕГН: **********, за това че през периода месец май 2017 година – в началото на месец август 2017 година в гр. Г., общ. Г., в условията на продължавано престъпление на три пъти:

1) През месец май 2017 година в съучастие като извършител с Г.Х.А. и М.В.Д., чрез разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот – скъсване на мрежа и чрез използване на техническо средство – 1 бр. клещи отнел чужди движими вещи – 20 м медни кабели със сечение 2,5 кв.м на стойност 10.00 лева и 1 бр. ламарина с дължина 1,7 м и ширина 0,5 м на стойност 4.74 лева,

2) В началото на месец юни 2017 година в съучастие като извършител с Г.Х.А. и М.В.Д., чрез разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот – разбиване на врата и чрез използване на техническо средство – 1 бр. клещи отнел чужди движими вещи – 20 м медни кабели със сечение 2,5 кв.м на стойност 10.00 лева,

3) В средата на месец юли 2017 година в съучастие като извършител с Г.Х.А., отнела чужди движими вещи – 6 кв.м алуминиев хънтър за таван на стойност 300.00 лева, или всички вещи на обща стойност 324.74 лева, от владението на К.С.М., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като макар и непълнолетен деецът е разбирал свойството и значението на деянието и е могла да ръководи постъпките си – престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, предл. 2 във вр. чл. 194, ал. 1 във вр. чл. 20, ал. 2 във вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 във вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

По същия обвинителен акт Ф.В.С. е предадена на съд и за това, че в периода месец май 2017 година – средата на месец юли 2017 година в гр. Г., общ. Г. в условията на продължавано престъпление на три пъти:

1) През месец май 2017 година в съучастие като извършител с Г.Х.А. и М.В.Д., противозаконно унищожила чужди движими вещи – 20 бр. електрически контакти на стойност 18.00 лева и 20 бр. ключове за електрическо осветление на стойност 17.40 лева,

2) В началото на месец юни 2017 година в съучастие като извършител с Г.Х.А. и М.В.Д., противозаконно унищожила чужди движими вещи – 20 бр. електрически контакти на стойност 18.00 лева и 20 бр. ключове за електрическо осветление на стойност 17.40 лева,

3) В средата на месец юли 2017 година в съучастие като извършител с Г.Х.А., противозаконно унищожила чужди движими вещи – 1 бр. телевизор марка „Панасоник“ 21 инча на стойност 70.00 лева, 1 бр.телевизор марка „Панасоник“ 14 инча на стойност 50.00 лева и 1 бр. хладилник марка „Мраз“ на стойност 50.00 лева, или всички вещи на обща стойност 240.80 лева, собственост на К.С.М., като макар и непълнолетен деецът е разбирал свойството и значението на деянието и е могла да ръководи постъпките си – престъпление по чл. 216, ал. 1 във вр. чл. 20, ал. 2 във вр. чл. 63, ал. 1, т. 4 във вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

Със същия обвинителен акт РП С.З., ТО Г., е внесла в съда обвинение срещу Р.Т.М., родена на *** ***, българска гражданка, с начално образование, безработна, неомъжена, неосъждана, ЕГН: **********, за това че през месец юни 2017 година в гр. Г., общ. Г., отнела чужди движими вещи – 20 бр. буркани, без съдържание, на стойност 10.00 лева от владението на К.С.М., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието представлява маловажен случай – престъпление по чл. 194, ал. 3 във вр. ал. 1 от НК.

В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението. По отношение на подсъдимата Р.Т.М. излага съображения, че към момента на приключването на досъдебното производство и внасянето на обвинителния акт на 07.05.2020 г., не са били налице предпоставките същата да бъде освободена от наказателна отговорност и да й бъде наложено административно наказание по реда на чл. 218б от НК. При изготвяне на обвинението срещу нея са били отчетени чистото съдебно минало и добрите характеристични данни. Доколкото обаче в хода на разпоредителното заседание при започването на наказателното производство в съдебната му фаза са били представени доказателства, че причинените с деянието вреди са изцяло възстановени, счита, че са налице императивните предпоставки за приложението на чл. 218б от НК за това тази подсъдима да бъде освободена от наказателна отговорност, с налагане на наказание по реда на чл. 218б от НК. По отношение на останалите трима обвиняеми представителят на държавното обвинение излага съображения, че при определянето на  размера и вида на наказанието им следва да бъде взет под внимание изминалият период от време от извършването на деянието, като предлага наложените наказания да бъдат в размер на предвидения от закона минимум.

Защитникът на подсъдимия Г.А., адвокат Ж.К., споделя изложеното от прокурора.

Подсъдимият Г.Х.А. преди началото на съдебното следствие и по време на неговия ход, в съответствие с условията на гл. ХХVІІ, чл. 371, т. 2 от НПК, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и депозира съгласие да не се събират други доказателства за тяхното установяване. В последната си дума моли за по-леко наказание.

Защитникът на подсъдимия М.Д., адвокат Ж.К., споделя изложеното от прокурора. Излага, че по отношение на подсъдимия Д. са налице основания за приложението на чл. 197, т. 3 във вр. чл. 195 от НК, тъй като на по-ранен етап от производството същият е възстановил сумата на вредите от извършеното от него деяние. Счита, че при определяне и индивидуализиране на наказанията на подсъдимия Д. следва да бъде наложено по-леко такова.

Подсъдимият М.В.Д. преди началото на съдебното следствие и по време на неговия ход, в съответствие с условията на гл. ХХVІІ, чл. 371, т. 2 от НПК, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и депозира съгласие да не се събират други доказателства за тяхното установяване. В последната си дума моли за по-леко наказание.

Защитникът на подсъдимата Ф.С., адвокат Ж.К., споделя изложеното от прокурора.

Подсъдимата Ф.В.С. преди началото на съдебното следствие и по време на неговия ход, в съответствие с условията на гл. ХХVІІ, чл. 371, т. 2 от НПК, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и депозира съгласие да не се събират други доказателства за тяхното установяване. В последната си дума моли за по-леко наказание.

Защитникът на подсъдимата Р.М., адвокат Ж.К., споделя изложеното от прокурора по приложението на чл. 218б от НК по отношение на тази подсъдима. Счита, че тя следва да бъде освободена от наказателна отговорност, с налагане на наказание по реда на чл. 218б от НК.

Подсъдимата Р.Т.М. преди началото на съдебното следствие и по време на неговия ход, в съответствие с условията на гл. ХХVІІ, чл. 371, т. 2 от НПК, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и депозира съгласие да не се събират други доказателства за тяхното установяване. В последната си дума моли за по-леко наказание.

Производството пред съда се разви по реда на гл. ХХVІІ, чл. 371 и сл. от НПК, доколкото в съдебно заседание съдът на основание чл. 372, ал. 4 допусна разглеждането на делото да протече при условията на съкратеното съдебно следствие.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, намери за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият Г.Х.А. е роден *** ***, непълнолетен, български гражданин, неженен, с основно образование, ученик в ** клас в ПГЕ „Г. З.“, гр. Г., осъждан, живущ ***, с ЕГН **********.

Към 29.10.2017 г. той е бил неосъждан.

Подсъдимият М.В.Д. е роден *** ***, български гражданин, неженен, с основно образование, ученик в ** клас в ПГЕ „Г. З.“, гр. Г., осъждан, живущ ***, с ЕГН **********.

Към началото на месец юни 2017 г. той е бил непълнолетен и неосъждан.

Подсъдимата Ф.В.С. е родена на *** ***, непълнолетна, българска гражданка, неомъжена, с начално образование, ученичка в * клас в ПОУ „П. Х.“, гр. Г., неосъждана, живуща ***, ЕГН: **********.

Подсъдимата Р.Т.М. е родена на *** ***, българска гражданка, с начално образование, безработна, неомъжена, неосъждана, ЕГН: **********.

Подсъдимите Г.А., М.Д., Ф.С. и Р.М. ***.

През месец май 2017 г. подсъдимите Г.А., М.Д. и Ф.С., заедно със свидетелите С.К., Г.С., М.А., по предложение на подсъдимия А., отишли да крадат железа от къща в края на гр. Г., в близост до болницата. Къщата била собственост на свидетеля К.М., а подсъдимите знаели, че в нея не живеел никой. За да влязат в двора, подсъдимите скъсали оградна мрежа. Покатерили се на едно дърво и влезли в къщата през отворен прозорец на втория етаж. Подсъдимите разбили, удряйки с клещи, електрически контакти и ключове за осветление, след което със същите клещи извадили медни кабели с дължина 20 м и сечение 2,5 кв.м. Унищожени били по този начин 20 бр. контакти и 20 бр. ключове за осветление. В същото време свидетелите и подсъдимата С. отнели ламарина с дължина 1,70 м и ширина 0,5 м от двора на къщата. Металните предмети предали на пункт за изкупуване на метали, намиращ се в гр. Г., ул. „А.С.“ №**.

Общата стойност на отнетите вещи (медни кабели и ламарина) била 14.74 лева, а на унищожените вещи (електрически контакти и ключове за осветление) –  35.40 лева.

В началото на месец юни 2017 г. подсъдимите Г.А., М.Д. и Ф.С., заедно със свидетелите С.К., Г.С., М.А., отново влезли в същата къща. Разбили с ритници врата на първия етаж. Използвайки клещи, удряли ключове и контакти, от които измъкнали медни кабели. Отнети били медни кабели с дължина 20 м и сечение 2,5 кв.м. Унищожени били 20 бр. контакти и 20 бр. ключове за осветление. Металните предмети предали на пункт за вторични суровини в гр. Г..

Общата стойност на отнетите вещи (медни кабели) била 10 лева, а на унищожените вещи (електрически контакти и ключове за осветление) –  35.40 лева.

В средата на месец юли 2017 г. подсъдимите Г.А., Ф.С., заедно със свидетелите Г.С., М.А., отново влезли в същата къща. Взели алуминиеви дъски (хънтър) от тавана на банята. Разбили и отрязали медни кабели и медни тръбички от хладилник и 2 бр. телевизори. В резултат от тези им действия били унищожени хладилник „Мраз“, телевизор „Панасоник“ 14 инча и телевизор „Панасоник“ 21 инча. Металните предмети предали на пункт за вторични суровини в гр. Г..

Отнетият алуминиев хънтър бил на стойност 300 лева, а унищожените вещи – на стойност 170 лева.

На 29.10.2017 г. подсъдимият Г.А. и свидетелят М.Д. играели футбол на стадиона в гр. Г.. След 12:00 часа на обяд си тръгнали. Вървейки от стадиона, минали по ул. „А.С.“. Видели паркиран лек автомобил, ползван от свидетелката В.Д.. Автомобилът бил заключен, с изключение на една от вратите. Подсъдимият А. поискал да видят какво има в автомобила. Опитали да отворят вратите. Свидетелят Д. отворил незаключена врата, а подсъдимият А. взел от пространството между предните седалки кафяв портфейл. Затворили вратата на автомобила и тръгнали по улицата, като в близост до жп линията, до една изоставена автобусна спирка отворили портмонето. Вътре намерили сумата от 5 лева и документи. Парите поделили. Подсъдимият А. изхвърлил портфейла заедно с намиращите се в него документи до спирката. Стойността на портфейла възлизала на 20 лева. Местонахождението на същия било посочено от подсъдимия А., а вещта била предадена с протокол за доброволно предаване, след което – върната на собственика.

В средата на месец юни 2017 г. подсъдимата Р.Т.М. преминавала по улицата покрай дома на пострадалия М.. Знаела, че там не живее никой. През разкъсаната по-рано от подсъдимите Г.А., Ф.С. и М.Д. мрежа на оградата проникнала в двора и доближила до сградата. Забелязала оставени до стълбището буркани и ги взела, а след това ги отнесла в дома си. Общата стойност на вещите била 10.00 лева.

Изложената и приета от съда фактическа обстановка се установи от събраните по делото доказателства при условията на чл. 373, ал. 4 от НПК: Справка за съдимост на Г.Х.А., с рег. № 239/30.06.2020 г., издадена от БС при РС Г.; Справка за съдимост на М.В.Д., с рег. № 244/30.06.2020 г., издадена от БС при РС Г.; Справка за съдимост на Ф.В.С., с рег. № 238/30.06.2020 г., издадена от БС при РС Г.; Справка за съдимост на Р.Т.М., с рег. № 237/30.06.2020 г., издадена от БС при РС Г.; Разписка от пострадалия К.М., за възстановени щети в размер на 10.00 лева; писмо с №ТОГ-1077/2017 г. от 27.08.2020 г. на РП гр. С.З., ТО Г.; Писмо с УРИ: 447000-4251/27.03.2020 г. на Началника на РУ Г.; Писмо с № 1077/2017 г. от 10.08.2017 г. на РП Г. до РУ Г.; Писмо с УРИ: 447000-3099/09.08.2017 г. на Началника на РУ Г. до РП Г.; Протокол за разпит на обвиняемия Г.Х.А.; Протокол за разпит на обвиняемия М.В.Д.; Протокол за разпит на обвиняемата Ф.В.С.; Протокол за разпит на обвиняемата Р.Т.М.; Протокол за разпит на обвиняемия М.В.Д.; Справка за съдимост с рег. № 311/13.09.2017 г. на М.В.Д.,***; Справка за съдимост с рег. № 308/12.09.2017 г. на Г.Х.А.,***;  Справка за съдимост с рег. № 309/12.09.2017 г. на Р.Т.М.,***; Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние – 4 /четири/ броя; Протокол за оглед на местопроизшествие; Протокол за извършена експертиза № 11/17.08.2017г. по ДП № 186/2017г. на РУ Г., изготвена от И.Г.Ж. – мл. експ. ЕКД при РУ Г.; Европейска дактилоскопна карта за Р.Т.М.; Съдебно-икономическа експертиза, изпълнена от Ж. А.Т. – вещо лице; Протокол за извършена експертиза № 12/17.08.2017г. по ДП № 186/2017г. на РУ Г., изготвена от И.Г.Ж. – мл. експ. при РУ Г.; Европейска дактилоскопна карта за Г.Д.С.; Картон № 74, дактилоскопни следи; Съдебно инженеро-техническа експертиза, извършена от инж. В.Г. – техн. експерт; Протокол за разпит на свидетел – 7 /седем/ броя; Експертна справка № 9/14.01.2016 г. от И.Г.Ж. – мл. експ. ЕКД при РУ Г.; Протокол за разпит на свидетел – 4 /четири/ броя; СОЕ, изпълнена от вещото лице Ж. ***; Справка за съдимост с рег.№ 406/29.11.2017 г. на Г.Х.А.,***; копие от Наказателно постановление № 447а-262/06.07.2017 г. на Началника на РУ Г.; Характеристична справка – 2 /два/ броя; Протокол за доброволно предаване от 30.10.2017 г.; Протокол от 30.10.2017 г.; Протокол за разпит на свидетел – 2 /два/ броя; Справка от 22.03.2019 г. от разсл. полицай П. П. при РУ Г.; Справка за съдимост на Г.Х.А., с рег. № 115/18.04.2019 г., издадена от БС при РС Г.; Справка за съдимост на М.В.Д., с рег. №117/18.04.2019 г., издадена от БС при РС Г.; Справка за съдимост на Ф.В.С., с рег. № 114/18.04.2019 г., издадена от БС при РС Г.; Справка за съдимост на Р.Т.М., с рег. № 116/18.04.2019 г., издадена от БС при РС Г.;  Разписка от 24.04.2019 г. за възстановени щети в размер на 100 лева.

Самопризнанията на подсъдимите относно авторството на деянието се подкрепят категоричното от събраните по делото доказателства. Посочената доказателствена съвкупност е еднопосочна по отношение на възприетата от съда фактическа обстановка. Съдът напълно кредитира събраните гласни и писмени доказателства, като подробни, пълни, логични, вътрешно непротиворечиви и последователни. От показанията на свидетелите С.К., Г.С., М.А., М.Д., К.М., Х. Д., В.Д., безспорно се установяват характерът на извършените деяния, мястото, времето и механизмът на осъществяването им. Напълно са индивидуализирани и вещите – предмет на престъплението.

Въз основа на справките за съдимост съдът прие за установени фактите за необремененото съдебно минало за подсъдимите.

Изготвената съдебна оценителна експертиза посочва пазарната стойност на инкриминираните по делото вещи към момента на извършването на изпълнителното деяние, точно и компетентно отговаряйки на поставените й задачи. С оглед на това настоящият състав изцяло я кредитира.

Изготвената съдебна техническа експертиза посочва, че електроуредите (2 бр. телевизори и 1 бр. хладилник) са напълно унищожени и не подлежат на поправка и ремонт с цел възстановяване на изпълнение на функциите им по предназначение. Заключението е изготвено от компетентно вещо лице, дава точен отговор на поставените задачи, поради което съдът изцяло го кредитира.

По отношение на подсъдимия Г.Х.А.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до извода, че подсъдимият Г.Х.А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, предл. 2 във вр. чл. 194, ал. 1 във вр. чл. 20, ал. 2 във вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 във вр. чл. 26, ал. 1 от НК и по чл. 216, ал. 1 във вр. чл. 20, ал. 2 във вр. чл. 63, ал. 1, т. 4 във вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

За престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, предл. 2 във вр. чл. 194, ал. 1 във вр. чл. 20, ал. 2 във вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 във вр. чл. 26, ал. 1 от НК:

От обективна страна през периода месец май 2017 г. до 29.10.2017 г. в гр. Г., общ. Г., подсъдимият Г.Х.А. отнел чужди движими вещи – 40 м медни кабели със сечение 2,5 кв.м на стойност 20.00 лева, 1 бр. ламарина с дължина 1,7 м и ширина 0,5 м на стойност 4.74 лева, 6 кв.м алуминиев хънтър за таван на стойност 300.00 лева, сумата от 5.00 лева и 1 бр. дамски портфейл на стойност 20.00 лева, или всички вещи на обща стойност 349.74 лева.

Тези вещи се намирали във владението на собствениците си (К.С.М. и В.Т.Д.). Подсъдимият си осигурил достъп до вещите, като разкъсал оградна мрежа, разбил врата в имота на М. и използвал клещи. С тези действия подсъдимият А. е осъществил част от изпълнителното деяние на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4 от НК, тъй като е разбил преграда, здраво направена за защита на имот, използвал техническо средство и  изнесъл от вътрешността му чужди вещи. По този начин той е създал нужните предпоставки за прекъсване на фактическата власт на М. и Д. върху собствените им вещи и противозаконно установяване на своя трайна такава без знанието, респ. – без съгласието на владелеца.

Престъплението е извършено в условията на продължавано престъпление на четири пъти – през месец май 2017, в началото на месец юни 2017 г., в средата на месец юли 2017 г. и на 29.10.2017 г., като деянията са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.

Престъплението е извършено в съучастие с Ф.В.С. и М.В.Д. (за първите две деяния) и с Ф.В.С. (за третото деяние).

Подсъдимият А. макар и непълнолетен деецът е разбирал свойството и значението на деянието и е могъл да ръководи постъпките си.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал, че взима чужди вещи, които не му се следват на каквото и да било правно основание. Разбирал е, че прави това без знанието на собственика на вещите. Разбирал е, че вещите са поставени зад заключена врата именно, за да не може трети лица да имат достъп до тях, но въпреки това е срязал оградната мрежа, разбил вратата и ги е изнесъл от имота на пострадалия. Това той е направил, защото е целял да набави за себе си имотна облага, като се разпореди с тях в своя полза, а така и е целял да накърни правото на владелеца да ползва вещите по тяхното предназначение. Посочената цел е действително осъществена чрез предаването на вещите в пункт за изкупуване на метали, както и чрез похарчване на паричната сума от портфейла на пострадалата Д..

Това квалифицира извършеното от него като престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, предл. 2 във вр. чл. 194, ал. 1 във вр. чл. 20, ал. 2 във вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 във вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

Съдът, като взе предвид, че подсъдимият А. е бил непълнолетен към момента на осъществяване на инкриминираното деяние, прецени, че предвиденото за него наказание на основание чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, предл. 2 във вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 63, ал.1, т. 3 от НК е до три години „лишаване от свобода“.

Съгласно чл. 373, ал. 2 от НПК в случаите на проведено съкратено съдебно следствие на основание чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 от НПК съдът следва да определи наказанието при условията на чл. 58а от НК.

По отношение на подсъдимия А. съдът прие като смекчаващи отговорността обстоятелство чистото му съдебно минало, тежките семейни и социални условия, при които е отглеждан, облекчената процедура, по която протече съдебното следствие, както и обстоятелството, че е съдействал на разследването за възстановяване на предмета на последното престъпно деяние (кражбата на портфейла), като е посочил местонахождението му и е съдействал за незабавното му връщане на пострадалото лице. Обективно съдът отчете, че изминалият период от време от датата на деянието до тази на постановяване на присъдата следва също да доведе до налагане на по-ниско наказание. Извършеното самопризнание е отчетено от предвиденото в чл. 58а, ал. 1 от НК намаляване на определеното наказание, поради което също не може да се отчита като смекчаващо такова.

Като отегчаващи обстоятелства отчете лошите характеристични данни, водещата му роля при осъществяване на деянията, броя на деянията и механизма на осъществяване на деянията.

Изхождайки от провъзгласените в разпоредбата на чл. 60 от НК цели на наказанието, съдът го индивидуализира, при лек превес на смекчаващите обстоятелства малко под средния размер, а именно 13 месеца и 15 дни „лишаване от свобода“, което намали съгласно чл. 58а, ал. 1 НК с една трета. Така наложи на подсъдимия А. конкретно наказание от 9 месеца „лишаване от свобода“.

Съдът прие, че са налице предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК, тъй като към датата на инкриминираното деяние не е осъждан и за постигане на целите по чл. 60 от НК не е необходимо ефективното изтърпяване на определеното наказание. С оглед конкретната степен на обществена опасност на деянието и лошите характеристични данни на подсъдимия съдът прецени, че изпълнението следва да се отложи за максималния законоустановен съгласно чл. 69, ал. 1, вр. чл. 66, ал. 1 от НК срок от 3 години. Съдът прецени, че този срок ще му въздействат възпиращо в един сравнително дълъг период от време, така че в съзнанието му да се изгради убеждение, че не следва да нарушава правата на останалите членове на обществото, а в противен случай неизбежно ще бъде наказан.

За престъплението по чл. 216, ал. 1 във вр. чл. 20, ал. 2 във вр. чл. 63, ал. 1, т. 4 във вр. чл. 26, ал. 1 от НК:

От обективна страна през периода месец май 2017 година – средата на месец юли 2017 година в гр. Г., общ. Г., подсъдимият Г.Х.А. противозаконно унищожил чужди движими вещи – 40 бр. електрически контакти на стойност 36.00 лева, 40 бр. ключове за електрическо осветление на стойност 34.80 лева, 1 бр. телевизор марка „Панасоник“ 21 инча на стойност 70.00 лева, 1 бр. телевизор марка „Панасоник“ 14 инча на стойност 50.00 лева и 1 бр. хладилник марка „Мраз“ на стойност 50.00 лева. Вещите, собственост на К.С.М., възлизат на обща стойност 240.80 лева. Извършени са действия, унищожаващи противозаконно чужда движима вещ, като стойността на нанесените от деянието щети са определени със съдебната оценителна експертиза. Според заключението на съдебната техническа експертиза електроуредите (2 бр. телевизори и 1 бр. хладилник) са напълно унищожени и не подлежат на поправка и ремонт с цел възстановяване на изпълнение на функциите им по предназначение.

Престъплението е извършено в условията на продължавано престъпление на три пъти – през месец май 2017, в началото на месец юни 2017 г., в средата на месец юли 2017 г., като деянията са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.

Престъплението е извършено в съучастие с Ф.В.С. и М.В.Д. (за първите две деяния) и с Ф.В.С. (за третото деяние).

Подсъдимият А., макар и непълнолетен, е разбирал свойството и значението на деянието и е могъл да ръководи постъпките си.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е знаел, че удряйки с клещи по ключовете и контактите и чупейки телевизорите и хладилника, за да отдели металните им части, те ще се счупят и така ще ги унищожи, като ги направи негодни за употреба по предназначението им. Съзнавал е и общественоопасните последици, че нанася имуществени вреди на собственика, но пряко е целял настъпването им, нанасяйки насочени удари по вещите.

Съдът прие, че деянието, предмет на настоящето дело не представлява маловажен случай, доколкото същото не е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените престъпления от същия вид и не може да се подведе под хипотезата на чл. 93, т. 9 от НК. Този извод съдът прави с оглед високата степен на обществена опасност на деянията от този вид, голямата им разпространеност към момента на извършване на престъплението и към настоящия момент. Изхождайки от посоченото и следвайки логиката на тълкуване на закона, дадена с ППВС №6/71 г., съдът счита, че за да се прецени дали е налице маловажен случай, следва да се отчете не само стойността на вредите, но и всички обстоятелства, които характеризират деянието. Предвид това съдът прие, че престъплението е по чл. 216, ал. 1, а не по ал. 4 от НК.

Това квалифицира извършеното от подсъдимия А. като престъпление по чл. 216, ал. 1 във вр. чл. 20, ал. 2 във вр. чл. 63, ал. 1, т. 4 във вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

За извършеното от подсъдимия А. престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода до пет години, което след редукцията съгласно чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК е с определен максимум от две години.

Съгласно чл. 373, ал. 2 от НПК в случаите на проведено съкратено съдебно следствие на основание чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 от НПК съдът следва да определи наказанието при условията на чл. 58а от НК.

По отношение на подсъдимия А. съдът прие като смекчаващи отговорността обстоятелство чистото му съдебно минало, тежките семейни и социални условия, при които е отглеждан, облекчената процедура, по която протече съдебното следствие и  изминалия период от време от датата на деянието до тази на постановяване на присъдата. Като отегчаващи обстоятелства отчете лошите характеристични данни, водещата му роля при осъществяване на деянията, броя на деянията, механизма на осъществяване на деянията и стойността на унищожените вещи. Така съдът индивидуализира наказанието при лек превес на отегчаващите обстоятелства в размер малко над средния, или определи наказание 13 месеца и 15 дни „лишаване от свобода“, което намали съгласно чл. 58а, ал. 1 НК с една трета. Така наложи на подсъдимия А. конкретно наказание от 9 месеца „лишаване от свобода“.

Съдът прие, че са налице предпоставките на чл. 69, ал. 1, вр. чл. 66, ал. 1 от НК и с оглед конкретната степен на обществена опасност на деянието и на подсъдимия съдът прецени, че изпълнението следва да се отложи за максималния законоустановен съгласно срок от 3 години.

Съдът взе предвид, че процесните престъпления са извършени от подсъдимия А. в условия на реална съвкупност. По тези съображения са налице предпоставките на чл. 23, ал. 1 от НК за определяне на едно общо най-тежко наказание между наложените за тях, а именно – „лишаване от свобода“ за срок от 9 месеца, което съдът отложи за срок от 3 години.

По отношение на подсъдимия М.В.Д.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до извода, че подсъдимият М.В.Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, предл. 2 във вр. чл. 194, ал. 1 във вр. чл. 20, ал. 2 във вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 във вр. чл. 26, ал. 1 от НК и по чл. 216, ал. 1 във вр. чл. 20, ал. 2 във вр. чл. 63, ал. 1, т. 4 във вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

За престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, предл. 2 във вр. чл. 194, ал. 1 във вр. чл. 20, ал. 2 във вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 във вр. чл. 26, ал. 1 от НК:

От обективна страна през периода месец май 2017 година – началото на месец юни 2017 година в гр. Г., общ. Г., подсъдимият М.В.Д. отнел чужди движими вещи – 40 м медни кабели със сечение 2,5 кв.м на стойност 20.00 лева, 1 бр. ламарина с дължина 1,7 м и ширина 0,5 м на стойност 4.74 лева, или всички вещи на обща стойност 24.74 лева.

Тези вещи се намирали във владението на собственика си К.С.М., който ги били оставил в имота си. Подсъдимият си осигурил достъп до вещите, като разкъсал оградна мрежа, разбил врата и използвал клещи. С тези действия подсъдимият Д. е осъществил част от изпълнителното деяние на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4 от НК, тъй като е разбил преграда, здраво направена за защита на имот, използвал техническо средство и изнесъл от вътрешността му чужди вещи. По този начин той е създал нужните предпоставки за прекъсване на фактическата власт на М. върху собствените му вещи и противозаконно установяване на своя трайна такава без знанието, респ. – без съгласието на владелеца.

Престъплението е извършено в условията на продължавано престъпление на два пъти – в началото на месец май 2017 г. и в началото на месец юни 2017 г., като деянията са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.

Престъплението е извършено в съучастие с Ф.В.С. и Г.Х.А..

Подсъдимият Д. макар и непълнолетен деецът е разбирал свойството и значението на деянието и е могъл да ръководи постъпките си.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал, че взима чужди вещи, които не му се следват на каквото и да било правно основание. Разбирал е, че прави това без знанието на собственика на вещите. Разбирал е, че вещите са поставени зад заключена врата, именно за да не може трети лица да имат достъп до тях, но въпреки това ги е изнесъл от дома на пострадалия. Това той е направил, защото е целял да набави за себе си имотна облага, като се разпореди с тях в своя полза, а така и е целял да накърни правото на владелеца да ползва вещите по тяхното предназначение. Посочената цел е действително осъществена чрез предаването на вещите в пункт за изкупуване на за изкупуване на метали.

Това квалифицира извършеното от него като престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, предл. 2 във вр. чл. 194, ал. 1 във вр. чл. 20, ал. 2 във вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 във вр. чл. 26, ал. 1 от НК от НК.

Съдът, като взе предвид, че подсъдимият Д. е бил непълнолетен към момента на осъществяване на инкриминираното деяние, прецени, че предвиденото за него наказание на основание чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, предл. 2 във вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 63, ал.1, т. 3 от НК е до три години „лишаване от свобода“.

Съгласно чл. 373, ал. 2 от НПК в случаите на проведено съкратено съдебно следствие на основание чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 от НПК съдът следва да определи наказанието при условията на чл. 58а от НК.

По отношение на подсъдимия Д. съдът прие като смекчаващи отговорността обстоятелство чистото му съдебно минало, тежките семейни и социални условия, при които е отглеждан, облекчената процедура, по която протече съдебното следствие, и обстоятелството, че е възстановил причинените на пострадалия вреди. Извършеното самопризнание е отчетено от предвиденото в чл. 58а, ал. 1 от НК намаляване на определеното наказание, поради което също не може да се отчита като смекчаващо такова.

Като отегчаващи обстоятелства отчете лошите характеристични данни, активната му роля при осъществяване на деянията, техния брой и механизъм на осъществяване. Обективно съдът отчете, че изминалият период от време от датата на деянието до тази на постановяване на присъдата следва също да доведе до налагане на по-ниско наказание. Освен това всяко от отделните деяния не се отличава с особено висока степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на такива деяния.

Изхождайки от провъзгласените в разпоредбата на чл. 60 от НК цели на наказанието, съдът го индивидуализира, при превес на смекчаващите обстоятелства в размер близък до минималния, а именно 9 месеца „лишаване от свобода“, което намали съгласно чл. 58а, ал. 1 НК с една трета. Така наложи на подсъдимия Д. конкретно наказание от 6 месеца „лишаване от свобода“.

Съдът прие, че са налице предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК, тъй като към датата на инкриминираното деяние не е осъждан и за постигане на целите по чл. 60 от НК не е необходимо ефективното изтърпяване на определеното наказание. С оглед конкретната степен на обществена опасност на деянието и на дееца съдът прецени, че изпълнението следва да се отложи за максималния законоустановен съгласно чл. 69, ал. 1, вр. чл. 66, ал. 1 от НК срок от 3 години. Съдът прецени, че този срок ще му въздействат възпиращо в един сравнително дълъг период от време, така че в съзнанието му да се изгради убеждение, че не следва да нарушава правата на останалите членове на обществото, а в противен случай неизбежно ще бъде наказан.

За престъплението по чл. 216, ал. 1 във вр. чл. 20, ал. 2 във вр. чл. 63, ал. 1, т. 4 във вр. чл. 26, ал. 1 от НК:

От обективна страна през периода месец май 2017 година до началото на месец юни 2017 година в гр. Г., общ. Г., подсъдимият М.В.Д. противозаконно е унищожил чужди движими вещи – 40 бр. електрически контакти на стойност 36.00 лева и 40 бр. ключове за електрическо осветление на стойност 34.80 лева. Вещите, собственост на К.С.М., възлизат на обща стойност 70.80 лева. Извършени са действия, повреждащи противозаконно чужда движима вещ, като стойността на нанесените от деянието щети са определени със съдебната оценителна експертиза. Свидетелите описват механизма на извършеното престъпление, както и участието на подсъдимия в него.

Престъплението е извършено в условията на продължавано престъпление на два пъти – през месец май 2017 година и в началото на месец юни 2017 г., като деянията са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.

Престъплението е извършено в съучастие с Г.Х.А. и Ф.В.С..

Подсъдимият А., макар и непълнолетен, е разбирал свойството и значението на деянието и е могъл да ръководи постъпките си.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е знаел, че удряйки с клещи по ключовете и контактите, те ще се счупят и така ще ги унищожи, като направи чуждите вещи негодни за употреба по предназначението им. Съзнавал е и общественоопасните последици, че нанася имуществени вреди на собственика, но пряко е целял настъпването им, нанасяйки насочени към ключовете и контактите удари с клещите.

Съдът прие, че деянието, предмет на настоящето дело, не представлява маловажен случай, доколкото същото не е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените престъпления от същия вид и не може да се подведе под хипотезата на чл. 93, т. 9 от НК. Този извод съдът прави с оглед високата степен на обществена опасност на деянията от този вид, голямата им разпространеност към момента на извършване на престъплението и към настоящия момент, както и конкретния брой на извършени деяние в настоящия случай.

Изложеното квалифицира извършеното от подсъдимия Д. като престъпление по чл. 216, ал. 1 във вр. чл. 20, ал. 2 във вр. чл. 63, ал. 1, т. 4 във вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

За извършеното от подсъдимия Д. престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода до пет години, което след редукцията съгласно чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК е с определен максимум от две години.

Съгласно чл. 373, ал. 2 от НПК в случаите на проведено съкратено съдебно следствие на основание чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 от НПК съдът следва да определи наказанието при условията на чл. 58а от НК.

С оглед мотивираните по-горе смекчаващи и отегчаващи обстоятелства съдът индивидуализира наказанието на 9 месеца „лишаване от свобода“, което намали съгласно чл. 58а, ал. 1 НК с една трета. Така наложи на подсъдимия Д. конкретно наказание от 6 месеца „лишаване от свобода“.

Съдът прие, че са налице предпоставките на чл. 69, ал. 1, вр. чл. 66, ал. 1 от НК и с оглед конкретната степен на обществена опасност на деянието и на подсъдимия съдът прецени, че изпълнението следва да се отложи за максималния законоустановен съгласно срок от 3 години.

Съдът взе предвид, че процесните престъпления са извършени от подсъдимия Д. в условия на реална съвкупност. По тези съображения са налице предпоставките на чл. 23, ал. 1 от НК за определяне на едно общо най-тежко наказание между наложените за тях, а именно – „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, което съдът отложи за срок от 3 години.

По отношение на подсъдимата Ф.В.С.

При така установената фактическа обстановка съдът достига до извода, че подсъдимата Ф.В.С. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, предл. 2 във вр. чл. 194, ал. 1 във вр. чл. 20, ал. 2 във вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 във вр. чл. 26, ал. 1 от НК и по чл. 216, ал. 1 във вр. чл. 20, ал. 2 във вр. чл. 63, ал. 1, т. 4 във вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

За престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, предл. 2 във вр. чл. 194, ал. 1 във вр. чл. 20, ал. 2 във вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 във вр. чл. 26, ал. 1 от НК:

От обективна страна през периода месец май 2017 година – началото на месец август 2017 година в гр. Г., общ. Г., подсъдимата Ф.В.С. е отнела чужди движими вещи – 40 м медни кабели със сечение 2,5 кв.м на стойност 20.00 лева, 1 бр. ламарина с дължина 1,7 м и ширина 0,5 м на стойност 4.74 лева, 6 кв.м алуминиев хънтър за таван на стойност 300.00 лева, или всички вещи на обща стойност 324.74 лева.

Тези вещи се намирали във владението на собственика си К.С.М., който ги били оставили в имота си. Подсъдимата си осигурила достъп до вещите, като разкъсала оградна мрежа, разбила входна врата и използвала клещи. С тези действия подсъдимата С. е осъществила част от изпълнителното деяние на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4 от НК. Така препятствала възможността на владелеца да ползва вещите по тяхното предназначение. По този начин С. прекъснала осъществяваната от М. фактическа власт върху вещите и установила своя трайна такава без знанието, респ. – без съгласието на владелеца.

Престъплението е извършено в условията на продължавано престъпление на три пъти – през месец май 2017 година, в началото на месец юни 2017 година и в средата на месец юли 2017 година, като деянията са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.

Престъплението е извършено в съучастие с Г.Х.А. и М.В.Д. (за първите две деяния) и в съучастие с Г.Х.А. (за третото).

Подсъдимата С., макар и непълнолетна, е разбирала свойството и значението на деянието и е могла да ръководи постъпките си.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл. Тя е разбирала, че няма право да взема вещите за себе си. Като е избрала да ги присвои, С. е целяла да се разпореди с тях и по този начин да накърни правото на М. в тази насока.

Това квалифицира извършеното от нея като престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, предл. 2 във вр. чл. 194, ал. 1 във вр. чл. 20, ал. 2 във вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 във вр. чл. 26, ал. 1 от НК от НК.

Съдът, като взе предвид, че подсъдимата С. е била непълнолетна към момента на осъществяване на инкриминираното деяние, прецени, че предвиденото за нея наказание на основание чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, предл. 2 във вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 63, ал.1, т.3 НК е до три години „лишаване от свобода“.

Съгласно чл. 373, ал. 2 от НПК в случаите на проведено съкратено съдебно следствие на основание чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 от НПК съдът следва да определи наказанието при условията на чл. 58а от НК.

По отношение на подсъдимата С. съдът прие като смекчаващи отговорността обстоятелство чистото съдебно минало, тежките семейни и социални условия, при които е отглеждана, облекчената процедура, по която протече съдебното следствие, по-скоро второстепенната роля, която тази подсъдима е изиграла при осъществяване на деянията в сравнение с приноса на подсъдимите А. и Д.. Извършеното самопризнание е отчетено от предвиденото в чл. 58а, ал. 1 от НК намаляване на определеното наказание, поради което също не може да се отчита като смекчаващо такова.

Като отегчаващи обстоятелства съдът отчете броя и механизма на осъществяване на деянията и проявената престъпна упоритост от страна на подсъдимата. Обективно съдът отчете, че изминалият период от време от датата на деянието до тази на постановяване на присъдата следва също да доведе до налагане на по-ниско наказание. Освен това всяко от отделните деяния не се отличава с особено висока степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на такива деяния.

Изхождайки от провъзгласените в разпоредбата на чл. 60 от НК цели на наказанието, съдът го индивидуализира, при превес на смекчаващите обстоятелства към минималния размер, а именно 9 месеца „лишаване от свобода“, което намали съгласно чл. 58а, ал. 1 НК с една трета. Така наложи на подсъдимата С. конкретно наказание от 6 месеца „лишаване от свобода“.

Съдът прие, че са налице предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК, тъй като към датата на инкриминираното деяние не е осъждана и за постигане на целите по чл. 60 от НК не е необходимо ефективното изтърпяване на определеното наказание. С оглед конкретната степен на обществена опасност на деянието и дееца съдът прецени, че изпълнението следва да се отложи за максималния законоустановен съгласно чл. 69, ал. 1, вр. чл. 66, ал. 1 от НК срок от 3 години. Съдът прецени, че този срок ще въздействат на подсъдимата възпиращо в един сравнително дълъг период от време, така че в съзнанието ѝ да се изгради убеждение, че не следва да нарушава правата на останалите членове на обществото, а в противен случай неизбежно ще бъде наказана.

За престъплението по чл. 216, ал. 1 във вр. чл. 20, ал. 2 във вр. чл. 63, ал. 1, т. 4 във вр. чл. 26, ал. 1 от НК:

От обективна страна в периода месец май 2017 година – средата на месец юли 2017 година в гр. Г., общ. Г., подсъдимата Ф.С. противозаконно е унищожила чужди движими вещи – 40 бр. електрически контакти на стойност 36.00 лева, 40 бр. ключове за електрическо осветление на стойност 34.80 лева, 1 бр. телевизор марка „Панасоник“ 21 инча на стойност 70.00 лева, 1 бр. телевизор марка „Панасоник“ 14 инча на стойност 50.00 лева и 1 бр. хладилник марка „Мраз“ на стойност 50.00 лева. Вещите, собственост на К.С.М., възлизат на обща стойност 240.80 лева. Извършени са действия, повреждащи противозаконно чужда движима вещ, като стойността на нанесените от деянието щети са определени със съдебната оценителна експертиза. Според заключението на съдебната техническа експертиза електроуредите (2 бр. телевизори и 1 бр. хладилник) са напълно унищожени и не подлежат на поправка и ремонт с цел възстановяване на изпълнение на функциите им по предназначение. Свидетелите описват механизма на извършеното престъпление, както и участието на подсъдимата в него.

Престъплението е извършено в условията на продължавано престъпление на три пъти – през месец май 2017 година, в началото на месец юни 2017 г. и в средата на месец юли 2017 година, като деянията са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.

Престъплението е извършено в съучастие с Г.Х.А. и М.В.Д..

Подсъдимата С., макар и непълнолетна, е разбирала свойството и значението на деянието и е могла да ръководи постъпките си.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер на извършеното, предвиждала е общественоопасните му последици, искала е тяхното настъпване и е целяла да ги причини. Тя ясно е съзнавала, че с действията си ще унищожи инкриминираните вещи. Тъкмо това е била и нейната цел – да счупи ключовете, контактите и електроуредите, за да вземе металните кабели и металните части от тях.

Съдът прие, че деянието, предмет на настоящето дело, не представлява маловажен случай, доколкото същото не е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените престъпления от същия вид и не може да се подведе под хипотезата на чл. 93, т. 9 от НК. Този извод съдът прави с оглед високата степен на обществена опасност на деянията от този вид, голямата им разпространеност към момента на извършване на престъплението и към настоящия момент, както и конкретния брой на извършени деяния в настоящия случай.

Това квалифицира извършеното от С. като престъпление по чл. 216, ал. 1 във вр. чл. 20, ал. 2 във вр. чл. 63, ал. 1, т. 4 във вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

За извършеното от подсъдимата С. престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода до пет години, което след редукцията съгласно чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК е с определен максимум от две години.

Съгласно чл. 373, ал. 2 от НПК в случаите на проведено съкратено съдебно следствие на основание чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 от НПК съдът следва да определи наказанието при условията на чл. 58а от НК.

Съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелство чистото съдебно минало, тежките семейни и социални условия, при които е отглеждана, облекчената процедура, по която протече съдебното следствие, конкретния ѝ принос при причиняване на вредите и изминалия период от време от извършване на деянието, а като отегчаващи такива – броя и механизма на осъществяване на деянията, стойността на унищожените вещи и проявената престъпна упоритост от страна на подсъдимата. Така съдът индивидуализира наказанието в размер, ориентиран към минимума, на 9 месеца „лишаване от свобода“, което намали съгласно чл. 58а, ал. 1 НК с една трета. Така наложи на подсъдимата С. конкретно наказание от 6 месеца „лишаване от свобода“.

Съдът прие, че са налице предпоставките на чл. 69, ал. 1, вр. чл. 66, ал. 1 от НК и с оглед конкретната степен на обществена опасност на деянието и на подсъдимата съдът прецени, че изпълнението следва да се отложи за максималния законоустановен съгласно срок от 3 години.

Съдът взе предвид, че процесните престъпления са извършени в условия на реална съвкупност. По тези съображения са налице предпоставките на чл. 23, ал. 1 от НК за определяне на едно общо най-тежко наказание между наложените за тях, а именно – „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, което съдът отложи за срок от 3 години.

По отношение на подсъдимата Р.Т.М.

При установената по делото фактическа обстановка съдът достига до извода, че подсъдимата Р.Т.М. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 194, ал. 3, във вр. с ал. 1 от НК.

От обективна страна през месец юни 2017 година в гр. Г., общ. Г., подсъдимата Р.Т.М. отнела чужди движими вещи – 20 бр. буркани, без съдържание, от владението на К.С.М., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои. Стойността на отнетите вещи възлиза на 10.00 лева. Случаят е маловажен, което се обуславя от ниския размер на причинените имуществени вреди и обстоятелството, че същите са възстановени в хода на съдебното производство.

От субективна страна деянието е извършено виновно при условията на пряк умисъл. Подсъдимата М. е съзнавала общественоопасния характер на деянието си, а именно, че отнема чужди движими вещи от владението на другиго без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.

Това квалифицира извършеното от нея като престъпление по чл. 194, ал. 3 във вр. ал. 1 от НК.

Съдът прецени, че са налице предпоставките, разписани в чл. 218б от НК. Престъплението по чл. 194, ал. 3 от НК, за което е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимата, е сред изчерпателно изброените в нормата на чл. 218б, ал. 1 от НК. Предметът на посегателството е на стойност 10.00 лева, която стойност се явява далеч под размера на две минимални работни заплати към датата на извършването на деянието. Тази стойност е изцяло възстановена на пострадалия. Допълнително, не е налице и която и да било от специфичните хипотези, разписани в чл. 218б, ал. 2 от НК, препятстващи приложението на посочения институт.

Разпоредбата на чл. 218б от НК бе приложена с настоящата присъда, доколкото след промените в процесуалния закон от 2017 г. (ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 5.11.2017 г.) на съда е предоставено правомощие да се произнесе по въпроса дали деянието съставлява административно нарушение, както и, ако отговорът на този въпрос е положителен, да наложи съответното наказание по административен ред. Според новата ал. 6 на чл. 305 от НПК, в случаите по чл. 301, ал. 4 от НПК съдът признава подсъдимия за невинен и му налага административно наказание, когато извършеното деяние се наказва по административен ред в предвидените в особената част на НК случаи или когато съставлява административно нарушение, предвидено в закон или указ.

Съобразно разпоредбата на чл. 218б, ал. 1 от НК на дееца следва да се определи административно наказание „глоба“ в размер от 100 до 300 лева. В конкретния случай, съдът счете, че налагането на „глоба“ в размер от 100 лева ще допринесе в най-пълна степен за постигане целите на наказанието. Глоба в посочения размер ще подейства предупредително и възпиращо на подсъдимата с оглед и на обстоятелството, че същата е неосъждана и се касае по-скоро до изолирана противоправна проява, а не за системно поведение на погазване на установените нормативи, регулиращи собствеността на гражданите.

Водим от горното съдът призна подсъдимата М. за невинна в извършване на престъплението, за което ѝ е повдигнато настоящото обвинение, и я оправда, като ѝ наложи административно наказание.

С оглед изхода от делото и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимите да заплатят направените в хода на досъдебното производство разноски за експертизи по равно, всеки от тях по 66.41 лева, в полза на държавата.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

                                                                                               

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  /П/