Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 533
27.07.2022 г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Хасково, в открито съдебно заседание на тридесети юни две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
Съдия:
АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
при секретаря Ангелина Латунова
като разгледа докладваното от съдия
А.Митрушева
адм. дело № 69 по описа на съда за
2022 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.
118, ал. 3, вр. ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано
е по жалба на Ф.Е.Ю., ЕГН : **********, адрес: ***, подадена чрез адв.В.Ч.,
срещу Решение № 1012-26-546-1/12.01.2022 г. на Директор на ТП на НОИ - Хасково,
с което е отхвърлена жалбата й срещу Разпореждане № **********/2140-26-861/17.11.2021
г. на Ръководител на „Пенсионно осигуряване“ към ТП на НОИ - Хасково,
постановено по Заявление вх.№ 2113-26-1304/26.07.2021 г.
Жалбоподателката
посочва, че оспорваното решение е неправилно и незаконосъобразно, противоречащо
на материалния закон. Неправилно било приложено материалното право относно
незачитането на трудовия й стаж за периода от 01.03.1973 г. до 31.03.1974 г. Зачетени
били 19 дни по-малко - времето, през което било получавано обезщетение за
безработица през 1974 г. и през 1975 г., както и времето като неработеща майка
за периодите от 17.03.1978 г. до 16.08.1978 г. – 05 м. и 29 дни.
При
безспорно зачетен трудов стаж от 14 г. 07 м. и 10 дни бил наличен правен
интерес за зачитане на горепосочените периоди и това удостоверявало наличието
на повече от 15 години общ трудов стаж.
С оглед на
така изложеното, се моли за отмяна на обжалваното решение и потвърденото с него
разпореждане, като преписката бъде върната на ТП на НОИ - Хасково, с указание
за правилно прилагане на материалното право и отпускане на ЛПОСВ на
жалбоподателката, считано от 26.07.2021 г. - датата на заявлението. Моли за
присъждане на разноски по делото.
В съдебно
заседание процесуалният представител на жалбоподателката моли жалбата да бъде
уважена по изложените в нея съображения.
Ответникът –
Директор на ТП на НОИ - Хасково, чрез процесуалния си представител в съдебно
заседание, изразява становище за неоснователност на жалбата. Счита, че с оглед представените
от жалбоподателката документи и събраните допълнителни такива в контролното
административно производство осигурителният стаж е правилно изчислен, като
действителен осигурителен стаж от 14 години, 7 месеца и 10 дни, с оглед на
което жалбоподателката не отговаряла на едно от условията за придобиване на
право на пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО, а именно да има 15 г. действителен
осигурителен стаж. Моли съда да потвърди обжалвания административен акт, като
правилен и законосъобразен, като бъдат присъдени направените по делото
разноски.
Административен
съд – Хасково, като прецени събраните по делото доказателства, прие за
установено от фактическа страна следното:
На
26.07.2021 г. оспорващата Ф.Е.Ю. е подала Заявление с вх. №
2113-26-1304/26.07.2021 г. по описа на ТП на НОИ – Хасково, с което е поискала
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ). В заявлението
е посочила, че не получава друга пенсия и че няма придобит осигурителен стаж в
друга държава, както и че имената Е. И. Е. са нейни. Приложила е Трудова книжка
№ 18/04.01.1985 г., издадена от Районна болница Крумовград и УП-3 №
35/18.06.2018 г., издадено от Кметство – *. Посочила е, че няма осигурителна книжка.
С
Разпореждане № **********/2140-26-861/17.11.2021 г. на Ръководител „Пенсионно
осигуряване” при ТП на НОИ - Хасково, на Ф.Е.Ю. на основание чл. 68, ал. 1 - 3
от КСО е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. В разпореждането е посочено, че Ф.Е.Ю.
е родена на *** г. и към датата на подаване на заявление за пенсия - 26.07.2021
г. има навършена възраст от 66 г., 09 м. и 25 дни и осигурителен стаж, положен
за периода от 01.03.1973 г. до 01.08.1989 г. с прекъсване, както следва: 14 г.,
02 м. и 12 дни от трета категория труд; общ осигурителен стаж съгласно чл. 104
от КСО, превърнат към трета категория труд - 14 г., 02 м. и 12 дни. В мотивите
на постановения отказ е посочено, че съгласно Констативен протокол №
КВ-5-26-00978979/16.08.2021 г. е извършена проверка в информационните масиви на
НОИ относно установяване на осигурителен стаж и доход за периода от 25.06.2018
г. до 31.10.2019 г. като самоосигуряващо се лице – земеделски стопанин от *, при което е установено, че Ю.
няма качество на самоосигуряващо се лице, защото не отговаря на визираната в §
1, т. 3 и т. 5 от ДР на КСО дефиниция за регистриран земеделски стопанин и
съответно осигурителен стаж и доход за този период не следва да се зачита.
Разгледани
са разпоредбите на чл. 68, ал. 1 - 2 от КСО, и е посочено, че Ю. няма право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст на това основание, тъй като има навършена
изискуемата възраст, но няма изискуемия осигурителен стаж от 36 години, а има
14 г., 02 м. и 12 дни.
Разгледана
е и разпоредбата на чл. 68, ал. 3 от КСО, като е цитирана и нормата на § 1, ал.
1, т. 12 от ДР на КСО по отношение на понятието „Действителен стаж“. В тази
връзка е посочено, че с оглед цитираните разпоредби зачетеният стаж за времето
на майчинство за периода от 01.12.1977 г. до 17.03.1978 г., с продължителност
03 м. и 16 дни не е действителен осигурителен стаж по смисъла на § 1, ал. 1, т.
12 от ДР на КСО. Съответно пенсионният орган е преценил, че на Ю. не се следва
пенсия по условията на чл. 68, ал. 3 от КСО, тъй като има навършена изискуемата
възраст, но няма действителен осигурителен стаж от 15 години, а има 13 г., 10
м. и 26 дни.
Така
постановеното разпореждане е връчено на жалбоподателката на 25.11.2021 г.,
видно от Известие за доставяне ИД PS 6300 018MZR B.
В
срока по чл. 117, ал. 2, т. 1, във вр. с ал. 1, т. 2, б. "а" от КСО Ф.Е.Ю.
е обжалвала така постановеното разпореждане с Жалба вх. №
1012-26-546/13.12.2021 г. по описа на ТП на НОИ - Хасково, във връзка с което с
оспореното в настоящото производство Решение № 1012-26-546-4/12.01.2022 г.,
издадено от директор на ТП на НОИ – Хасково, жалбата й е отхвърлена. В
решението е посочено, че видно от описа на осигурителния стаж на жалбоподателката
и предвид резултата от извършената проверка в осигурителя Сектор функция
„Образование” - Крумовград, при която се установява допълнително действителен
осигурителен стаж от 08 м. и 14 дни за периода от 01.12.1977 г. до 15.08.1978
г., положен на длъжност „мед. сестра - СЗС, *“, осигурителният стаж на
жалбоподателката, положен за периода от 01.03.1973 г. до 01.08.1989 г. с
прекъсване е, както следва: 14 г., 07 м. и 10 дни от трета категория труд; общ
осигурителен стаж превърнат, съгласно чл. 104 от КСО към трета категория труд -
14 г., 07 м. и 10 дни; действителен осигурителен стаж - 14 г. 07 м. и 10 дни.
Според административния орган, допълнително установеният осигурителен стаж на
жалбоподателката не е довел до различен правен резултат от отказа на пенсионния
орган да отпусне пенсия за осигурителен стаж и възраст, доколкото жалбоподателката
няма право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на чл. 68, ал.
1 - 2 КСО, тъй като има навършена изискуемата възраст, но няма осигурителен
стаж от 36 години, а има 14 г., 07 м. и 10 дни, както и няма право на пенсия по
условията на чл. 68, ал. 3 от КСО, тъй като има навършена изискуемата възраст,
но няма действителен осигурителен стаж от 15 години, а има 14 г., 07 м. и 10
дни.
Препис
от така постановеното решение е връчен на адв.В.Ч. на 14.01.2022 г., а жалбата
срещу решението е подадена чрез административния орган до Административен съд –
Хасково на 24.01.2022 г.(заведена с вх.№ 1012-26-546-5/24.01.2022 г. по описа
на ТП на НОИ – Хасково).
Така
установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Жалбата е
допустима. Насочена е срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл.
21, ал. 1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол, подадена е от активно
легитимирано лице - адресат на акта и засегнат неблагоприятно от него, съгласно
чл. 152, ал. 1 и чл. 133, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО. В
специалната разпоредба на чл. 118, ал. 1 от КСО, дерогираща общите - чл. 145,
ал. 2, т. 1 и т. 2 и чл. 98, ал. 2 от АПК, се посочва актът, чиято
законосъобразност се изследва в настоящото съдебно производство – решението на
ръководителя на съответното териториално поделение на НОИ, като това се
осъществява само след изчерпване възможността за оспорване по административен
ред на разпореждането по чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "а" от КСО на
основание чл. 117, ал. 2, т. 1 от КСО.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна.
На първо
място, Решение № 1012-26-546-4/12.01.2022 г. е издадено от компетентен
административен орган - Директора на ТП на НОИ – Хасково, в установената
писмена форма (чл. 117, ал. 3 от КСО и чл. 59, ал. 2 от АПК), поради което не
са налице основания за прогласяване на неговата нищожност, съответно отмяна.
На основание
чл. 68, ал. 1 – 3 от КСО, лицето по чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО, на което е
възложено ръководството на пенсионното осигуряване в съответното ТП на НОИ е
отказало с разпореждане отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст на Ф.Е.Ю.. Разпореждането е оспорено от Ф.Ю. по административен ред –
пред ръководителя на ТП на НОИ – Хасково, в установения по чл. 117, ал. 2, т. 1,
във връзка с ал. 1, т. 2, б. "а" от КСО срок. Спазен е и срокът за
произнасяне от Директора на ТП на НОИ – Хасково, съгласно разпоредбата на чл.
117, ал. 3 от КСО. Обсъдени са подробно възраженията на оспорващата, което
налага извод, че не са допуснати процесуални нарушения, от категорията на
съществените, които да ограничават правото на защита на лицето, инициирало
производството по отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, и представляващи
предпоставка за отмяна на оспорения административен акт.
Съгласно чл.
69б, ал. 2 от КСО, "лицата, които са работили 15 години при условията на
втора категория труд, придобиват право на пенсия при следните условия: 1.
навършили са възраст до 31 декември 2015 г. 52 години и 8 месеца за жените и 57
години и 8 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за
жените и 100 за мъжете; 2. от 31 декември 2015 г. възрастта по т. 1 се
увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с по 2 месеца за
мъжете и с по 4 месеца за жените до достигане на 60-годишна възраст". В
конкретния случай тази разпоредба не е приложима, тъй като жалбоподателката не установява,
че е работила 15 години при условията на втора категория труд.
Съгласно чл.
68, ал. 1 от КСО (в редакцията в сила от 01.01.2016 г.), право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст се придобива при навършване на възраст 60 години и
10 месеца от жените, като от 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от
първия ден на всяка следваща календарна година, като до 31 декември 2029 г.
възрастта за жените се увеличава с по 2 месеца за всяка календарна година, а от
1 януари 2030 г. – с по 3 месеца за всяка календарна година до достигане на
65-годишна възраст. Съгласно чл. 68, ал. 2, във връзка с ал. 1 от КСО, от 31
декември 2016 г. осигурителният стаж се увеличава от първия ден на всяка
следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на осигурителен стаж 37
години за жените. Съответно към датата на подаване на заявлението за
придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст – 26.07.2021 г., Ф.Е.Ю.
е следвало да има навършени 61 г. и 08 м. и придобит осигурителен стаж 36 г. В
случая към посочената дата 26.07.2021 г. Ф.Е.Ю. има навършена възраст 66 г., 09
м. и 25 дни, но няма осигурителен стаж от 36 г.
Съгласно чл.
68, ал. 3 от КСО, "в случай че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и 2,
до 31 декември 2016 г. те придобиват право на пенсия при навършване на възраст
65 години и 10 месеца за жените и мъжете и най-малко 15 години действителен
осигурителен стаж. От 31 декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден
на всяка следваща календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна
възраст". Тоест, за да бъде придобито право на пенсия на основание чл. 68,
ал. 3 КСО, заявителката следва да има навършена възраст от 66 г. и 08 м. и
придобит действителен осигурителен стаж 15 години. Към датата на заявлението - 26.07.2021
г. Ф.Е.Ю. има навършена възраст 66 г., 09 м. и 25 дни, като е спорен въпросът
има ли 15 г. действителен осигурителен стаж. Според административния орган жалбоподателката
има 14 г., 07 м. и 10 дни действителен осигурителен стаж, който не е достатъчен
за придобиване на право на пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО.
Твърдението
на процесуалния представител на жалбоподателката, заявено в хода по същество, че
е налице математическа грешка в пресмятането на осигурителния стаж на
оспорващата във връзка с допълнително установения в контролното административно
производство осигурителен стаж е неоснователно. В случая се касае за
допълнително установен след постановяването на Разпореждане № **********/2140-26-861/17.11.2021
г. на Ръководител на „Пенсионно осигуряване“ към ТП на НОИ - Хасково действителен
осигурителен стаж от 08 м. и 14 дни за периода от 01.12.1977 г. до 15.08.1978
г., положен на длъжност „мед. сестра - СЗС, *“.
Прибавяйки така установения допълнителен осигурителен стаж от 08 м. и 14 дни
към първоначално установения действителен осигурителен стаж от 13 г. 10 м. и 26
дни се получа сбор от 14 г. 07 м. и 10 дни, който е установен и в обжалваното
решение. Ако така установеният допълнителен стаж от 08 м. и 14 дни се прибави
към първоначално установения общ осигурителен стаж от 14 г. 02 м. и 12 дни, то от
този сбор следва да се извадят 03 м. и 16
дни осигурителен стаж, тъй като в противен случай би се стигнало до двукратно
отчитане на един и същи период, а именно периода от 01.12.1977 г. до 17.03.1978 г. В този смисъл
настоящата инстанция приема, че липсва грешка в сборуването и изчисляването на
действителния осигурителен стаж на жалбоподателката и че същият възлиза именно на
14 години, 07 месеца и 10 дни.
Следва да
бъде отбелязано още, че времето, през което лицето е получавало обезщетение за
безработица не би могло да се счита за действителен осигурителен стаж,
доколкото с разпоредбата на чл. 9, ал. 2, т. 4 от КСО законодателят е приравнил
времето, през което лицето е получавало обезщетение за безработица, на
осигурителен стаж, единствено за целите на придобиването правото на пенсия по
смисъла на чл. 68, ал. 1 от КСО, но дори и да се възприеме противната позиция,
и при това положение сборът от установения от настоящата съдебна инстанция
действителен осигурителен стаж - 14 г., 07 м. и 10 дни, и единия месец разлика,
която се твърди от процесуалния представител на жалбоподателката, отново не
надвишава изискуемия по чл. 68, ал. 3 от КСО действителен осигурителен стаж. При
това положение крайният извод на административния орган, че не са изпълнени
изискванията на чл. 68, ал. 3 от КСО относно наличието на най-малко 15 години
действителен осигурителен стаж се явява напълно правилен и законосъобразен.
По
изложените съображения, съдът намира, че оспореното решение е валиден
административен акт и не са налице основанията, посочени в чл. 146 от АПК, налагащи
неговата отмяна, поради което оспорването, като неоснователно, следва да се
отхвърли.
С оглед
изхода на спора и на основание чл. 118, ал. 3 от КСО, във връзка с чл. 143, ал.
3 от АПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата
за заплащането на правната помощ, в полза на ответника следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лева.
Така
мотивиран и на основание чл. 118, ал. 3 от КСО, във връзка с чл. 172, ал. 2,
чл. 143, ал. 3 от АПК, Административен съд - Хасково,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на Ф.Е.Ю., ЕГН : **********, адрес: ***, срещу Решение №
1012-26-546-1/12.01.2022 г. на Директор на ТП на НОИ - Хасково, с което е
отхвърлена жалба срещу Разпореждане № **********/2140-26-861/17.11.2021 г. на
Ръководител на „Пенсионно осигуряване“ към ТП на НОИ - Хасково, постановено по
Заявление вх.№ 2113-26-1304/26.07.2021 г.
ОСЪЖДА Ф.Е.Ю.,
ЕГН : **********, адрес: *** да заплати на ТП на НОИ – Хасково, сумата в размер
на 100 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба, подадена в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните, до Върховен административен съд на Република
България, чрез Административен съд - Хасково.
Препис
от решението да се изпрати на страните на основание чл. 138, ал. 3 във връзка с
чл. 137 АПК.
СЪДИЯ: