№ 1325
гр. Варна, 28.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III А СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Диана К. Стоянова
при участието на секретаря Жасмина Ив. Райкова
като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно гражданско дело
№ 20223100501222 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано е по
въззивна жалба вх. №27298/21.04.2022г. от Университетска многопрофилна
болница за активно лечение „Света Марина“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Христо Смирненски” № 1
срещу решение №873/30.03.2022г., постановено по гр. дело
№20213110116519/2021г. по описа на ВРС, с което е отхвърлен предявения
срещу М. Р. Р., ЕГН **********, от *********, иск с правно основание чл.
422, ал.1, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 ГПК за установяване съществуването
на вземането за сумата от 882.20 лева, претендираната като стойност на
оказана медицинска помощ по КП № 50.1, като пациент с ИЗ № 7759/21,
Втора клиника по нервни болести, в периода 05.03.2021г. – 10.03.2021г.,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението в съда –
13.08.2021г. до окончателното изплащане на задължението, за която е
издадена заповед № 4279/18.08.2021г. за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 11840/2021г. по описа на РСВарна, 34-ти състав.
1
В жалбата е изложено становище за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваното решение. За неправилен се въззивникът
счита изводът на районния съд, че здравно осигурителните права на
ответника не са прекъснати, като задължението за внасянето на здравните
вноски е било на работодателя „Аудио Интерком“ ЕООД. Излага се, че е
направен погрешен извод въз основа на справката за трудовите договори на
л.14 от ч.гр.дело №11840/2021г., че трудовият договор на ответника е
прекратен на 30.03.2021г. Твърди се, че съгласно писмо от Агенцията за
социално подпомагане, трудовият договор с цитирания работодател е
прекратен на 05.03.2021г. Според въззивника вероятно трудовият договор е
прекратен на 31.10.2020г., тъй като до него момент, начиная от 31.07.2020г.
са били внесени и здравноосигурителните вноски. Аргументира се, че не е
взето в предвид и обстоятелството, че в деня на хоспитализацията ответникът
с нарочна декларация е заявил, че е безработен и е със прекъснати
здравноосигурителни права, като е бил запознат, че в този случай дължи
стойността на клиничната пътека. Въззивникът сочи, че е възможно при
хоспитализация на пациент да се установи, че същият е с прекъснати здравно
осигурителни права, независимо, че има действащ трудов договор, .т.е лицето
не е било осигурявано по вина на работодателя. В тези случаи то следва да
представи трудова книжка или служебна бележка от работодател. От
ответника не са били представени такива доказателства.
Въззивникът моли съда да се отмени първоинстанционното решение и
да се постанови друго, с което да уважи предявения иск.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната
страна по жалбата М. Р. Р..
В съдебно заседание страните, редовно призовани поддържат
подадените въззивна жалба и отговор. Молят за присъждане на разноски
съобразно изходът от спора.
Съдът намира производството за редовно и допустимо, тъй като
подадената въззивна жалба е депозирана от надлежна страна, в срока за
обжалване на решението и при спазване на останалите изисквания за
редовност.
Съдът е сезиран с предявен от Университетска многопрофилна болница
за активно лечение „Света Марина“ ЕАД срещу М. Р. Р. иск с правно
2
основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 ГПК за установяване
съществуването на вземането за сумата от 882.20 лева, претендираната като
стойност на оказана медицинска помощ по КП № 50.1, като пациент с ИЗ №
7759/21, Втора клиника по нервни болести, в периода 05.03.2021г. –
10.03.2021г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението в съда – 13.08.2021г. до окончателното изплащане на
задължението, за която е издадена заповед № 4279/18.08.2021г. за изпълнение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 11840/2021г. по описа на РСВарна, 34-ти състав.
В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът е подал заявление
по чл.410 от ГПК, като била издадена заповед за изпълнение. Срещу
издадената заповед длъжникът подал възражение по чл.414 от ГПК, поради
което за ищецът се породил правният интерес от предявяване на
установителен иск за сумите по заповедта.
Излага се, че ответникът е пациент с история на заболяване /ИЗ /
№7759/2021г. е постъпил на 05.03.2021г. във Втора клиника по нервни
болести при Университетска многопрофилна болница за активно лечение
„Света Марина“ ЕАД. При хоспитализацията било установено, че ответникът
е с прекъснати здравнооситурителни права. РЗОК е отказала плащане на
клиничната пътека, тъй като ответникът е бил с прекъснати права, от своя
страна Дирекция „Социално подпомагане“ е отказала плащане, тъй като
лицето е имало два действащи трудови договора. В тази връзка същият следва
да заплати стойността на оказаната му медицинска помощ в размер на
882.20лв. по клинична пътека №50.1.
По изложените съображения е формулиран петитум да бъде прието за
установено по отношение на ответника, че дължи процесните суми по
издадената заповед за изпълнение.
По делото е постъпил отговор на исковата молба в срока по чл.131 от
ГПК от ответника, в който оспорва предявения иск по основание и размер.
Твърди, че към момента на хоспитализацията има два действащи трудови
договора с „Невена И.“ ЕООД и „Аудио Интерком“ ООД. Задължението за
внасяне на здравни вноски е на работодателя.
По изложените съображения моли предявения иск да бъде отхвърлен.
При така очертаните предмет на предявените искове, въззивният
съд при проверката си по реда на чл.269 от ГПК констатира, че
3
обжалваното решение е валидно и допустимо.
Въззивната жалба разгледана по същество се явява неоснователна,
при прието за установено следното от фактическа и правна страна:
По предявения иск с чл.415, ал.1 от ГПК, вр. чл.109, ал.1, изр.
последно от Закона за здравното осигуряване.
Съгласно чл. 109, ал.1 от ЗЗО здравноосигурителните права на лицата,
които са длъжни да внасят осигурителни вноски за своя сметка, се прекъсват,
в случай че лицата не са внесли повече от три дължими месечни
осигурителни вноски за период от 36 месеца до началото на месеца,
предхождащ месеца на оказаната медицинска помощ. Лицата с прекъснати
здравноосигурителни права заплащат оказаната им медицинска помощ.
От своя страна ал.4 на цитираната правна норма предвижда, че когато
задължението за внасяне на осигурителните вноски е на работодателя или на
друго лице, невнасянето на осигурителни вноски не лишава осигуреното лице
от здравноосигурителни права.
В чл. 40, ал.1, т.1 от ЗЗО е предвидено, че здравноосигурителната
вноска за лицата по чл. 4, ал. 1 и 10 от Кодекса за социално
осигуряване вноската се внася от работодателя или ведомството.
При така очертаната правна рамка и с оглед събраните по делото
доказателства /направление за хоспитализация, история на заболяването,
епикриза/, съдът приема за установено от фактическа страна, че ответникът е
бил хоспитализиран в периода 05.03.2021г. до 10.03.2021г. във Втора клиника
по нервни болести към УМБАЛ „Света Марина“ ЕАД по клинична пътека
№50.1 с поставена окончателна диагноза: исхемичен мозъчен инсулт.
Спорният момент пренесен с въззивната жалба е дали към момента на
хоспитализацията ответникът, въпреки невнесените здравноосигурителни
вноски е бил с непрекъснати здравноосигурителни права, поради наличието
на действащ трудов договор.
Съгласно чл. 62, ал.3 от КТ Националната агенция за приходите води
регистър на трудовите договори. Всеки работодател е длъжен на основание
посочената разпоредба от КТ и чл.1 от Наредба № 5 от 29.12.2002 г. за
съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от
Кодекса на труда да уведомява компетентната териториална дирекция на
Националната агенция за приходите за сключването, изменението или
4
прекратяването на трудовите договори.
От извършената справка в регистъра на трудовите договори се
установява, че през периода на хоспитализацията /05.03.2021г. до
10.03.2021г./ е бил налице действащ трудов договор между ответника и
работодател „Аудио Интерком“ ЕООД, с дата на сключване 31.07.2021г. и
дата на прекратяване на 23.03.2021г.
Липсват доказателства, които да сочат на друга дата на прекратяване на
трудовия договор, както и за извършена проверка по реда на Наредба № 5 от
29.12.2002 г. за неправилно отразени данни в уведомлението, подадено от
работодателя.
Следователно здравноосигурителните вноски е следвало да бъдат
внесени от работодателя за времето на действието на трудовия договор, които
съгласно справка на здравноосигурителния статус са за 31.07.2020г. и м.11,
12.2020г. и 01.2021г.
Наличието на действащ трудов договор не се опровергава от
коментираната справка за здравния статус на ответника. Посочването в нея,
че лицето е с прекъснати здравноосигурителни права, съставлява
констатация, за осъществил се фактически състав на чл.109, ал.1 от ЗЗО,
какъвто съдът намира, че не е налице. В случая неплатени за сметка на
въззиваемия са пълна вноска за 04.2020г., пълна вноска за 06.2020г. и
частично за 07.2020г., т.е няма три пълни месечни неплатен вноски в 36
месечен период назад. При тези данни не може да се направи извод, че
ответникът е със прекъснати здравноосигурителни права. Декларирането на
това обстоятелството от страна на ответника в нарочна декларация /неизгоден
факт/, не следва да се абсолютизира. Това признание се кредитира, ако не е
опровергано от други факти и доказателства по делото. В случая фактите и
доказателствата сочат на друго.
Горните мотиви обуславят крайният извод, че въззиваемият не дължи
плащане на стойността на клиничната пътека.
Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск подлежи на
отхвърляне, поради неговата недоказаност по основание, като
първоинстанционното решение постановило същият резултат подлежи на
потвърждаване.
По разноските:
5
С оглед изходът от спора на въззивника не се следват разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №873/30.03.2022г., постановено по гр. дело
№20213110116519/2021г. по описа на ВРС.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3,
т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6