Решение по дело №787/2019 на Районен съд - Свищов

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 260048

 

гр. Свищов, 6.11.2020 год.

 

 

Свищовският районен съд в публично съдебно заседание на 08.10.2020 г.  в състав:

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕНКА ЙОРДАНОВА

 

при секретаря Таня Луканова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 787/2019 год.  по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Предявени са искове с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК  вр. чл. 79 от ЗЗД и с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД.    

 

       Ищецът „E“АД гр. Варна, чрез процесуалният си представител юрисконсулт             М. твърди, че ответницата е клиент на „E“АД с клиентски номер *, във връзка с продажба на ел.енергия за обект с абонатен № **, с. ***. Заявява, че тези облигационни отношения се регламентирали от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „E“АД, приети на основание чл. 98а от ЗЕ и одобрени от ДКЕВР. Посочва, че съгласно чл. 17 т. 2 от тези ОУ, потребителят се задължава да заплаща стойността на използваната в имота електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в ОУ. Сроковете били регламентирани в чл. 26 ал. 6 от ОУДПЕЕ . Неполучаването на фактурата не освобождавала клиента от задължението му да заплати дължимата сума в срок, като при това положение потребителят изпада в забава след настъпване на падежа на съответната фактура без да е необходимо изпращането на изрична покана за заплащане  на дължимите суми.  Посочва, че подали заявление по чл. 410 от ГПК, като била издадената заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 282/2019г. по описа на РС Свищов. Твърди, че в исковата сума  са включени задължения по фактури № ********** от 15.10.2018г., № ********** от 05.11.2018г., ТП № ********** от 18.12.2018г., фактура № ********** от 13.11.2018г. и фактура № ********** от 13.12.2018г.. ,както и се претендира лихва по всяка от фактурите за периода на забавата. Твърди, че след настъпване на изискуемостта на задължението и до момента стойността на фактурите не била заплатена от ответника.   Моли съда да постанови решение, с което да бъде прието за установено по отношение на ответника, че ответникът  дължи на „E“АД   сумата 606,37 лева – главница, представляваща стойност на незаплатена ел. енергия  по фактури за периода 15.10.2018г.  – 18.12.2018г., 7,54  лева –  сбор от мораторната  лихва на всяка фактура от падежа и до 22.02.2019г. , ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 14.03.2019г.  до окончателното изплащане на сумата. Претендират разноски. В хода на устните състезания моли исковете да бъдат уважени. Претендира разноски, съобразно представен списък на разноските.

                    Ответницата В.Д.Р.,  в законоустановения срок  е  подала отговор на исковата молба, чрез назначения й особен представител по реда на чл. 47 ал. 6 от ГПК, в който взема становище за допустимост на предявените искове, но неоснователност на същите. Оспорва се твърдението, че ответницата е била потребител на електроенергия, тъй като липсвали доказателства за наличие на облигационно правоотношение между страните. Оспорва се твърдението, че ответницата е консумирала посочените във фактурите количества електрическа енергия, поради което се оспорва и съдържанието на приложените с исковата молба три фактури, като невярно. Оспорват се твърденията за дължимост на такса за прекъсване, както и размера на лихвата за забава. В съдебно заседание процесуалният й представител взема становище, че с оглед представените допълнително доказателства, не се оспорва обстоятелството, че ищецът е доставял електрическа енергия на ответника, както и не се оспорва, че електромерът е годен и че правилно е отчетена електронеергията. В хода на устните състезания особеният представител на ответника взема становище,  да бъде постановено решение, съобразно събраните по делото доказателства.

 

          Съдът, след като изслуша становищата на страните, прецени събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно чл.235 ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

                     Видно от материалите по приложеното ч.гр.дело № 282/2019г. по описа на Районен съд-Свищов, ищецът в настоящото производство – „E“АД е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу ответника за дължими суми за доставена и неизплатена електрическа енергия и лихва. Въз основа на същото е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 183/15.03.2019г. в полза на ищцовото дружество за сумата 606,37 лева  – главница за периода 15.10.2018г. до 18.12.2018г., 7,54 лева – лихва до 22.02.2019г., законна лихва от датата на подаване на заявлението – 14.03.2019г. до изплащане на вземането.  Присъдени били и разноски в размер на 25,00  лева – за ДТ и 50,00 лева – за юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК чрез залепване на уведомление. В срока по чл.415 от ГПК заявителят е предявил настоящия положителен установителен иск.

                        Приложено по делото е извлечение от сметка на ответника  към 22.02.2019г., за абонат № ** , кл. № *, в която фигурира фактура № ********** от 15.10.2018г. на стойност 80,77 лева с падеж 26.11.2018г.,  ЛП № ********** от 05.11.2018г. на стойност 0,33 лева с падеж 25.11.2018г., , ТП № ********** от 18.12.2018г. на стойност 19,00 лева с падеж 18.12.2018г.,  фактура № ********** от 13.11.2018г. на стойност 202,32 лева с падеж 27.12.2018г. и фактура № ********** от 13.12.2018г. на стойност 303,95 лева с падеж 25.01.2019г.. В извлечението е описан  неплатения остатък по фактурата и лихвата към 22.02.2019г., както и общо задължение по всяка от фактурите и общото задължение по тях. Според извлечението от сметка неплатения остатък по фактурите е общо 606,37 лева, лихвата към 22.02.2019г. е общо 7,54 лева, колкото се претендира и с исковата молба, като извлечението не е оспорено от ответника. Описаните в извлечението фактури с посочените стойности фигурират и в справка за потреблението през последните 12/24/36 месеца към дата 24.07.2019г.  за клиент – ответника.  Приложена по делото е и фактура № ********** от 15.10.2018г. , в която на ответника за периода 29.08.2018г. до 27.09.2018г. е начислена сумата 80,77 лева, с отразяване, че същата следва да бъде заплатена до 26.11.2018г.. Приложена е и фактура № ********** от 13.11.2018г. в която на ответника за периода 28.09.2018г. до 28.10.2018г. е начислена сумата 202,32 лева, платима до 27.12.2018г.. Видно от фактура № ********** от 13.12.2018г. на ответника за периода 29.10.2018г. до 28.11.2018г. е начислена сумата 303,95 лева, платима до 25.01.2019г.. Видно от фактура № ********** от 18.12.2018г. на ответника е начислена сумата 19,00 лева за възстановяване на захранването, платима до 18.12.2018г.. Не се спори по делото, че плащане по тези фактури от страна на ответника не е осъществявано, което е видно и от извлечение  на E АД за фактури и плащания  от В.Д.Р. , кл. № *.

                        Приложени по делото са Общи условия за продажба на електрическа енергия на „E“АД,  където в чл. 17 т. 2 е уредено, че клиентът се задължава да заплаща стойността на фактурираната електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в ОУ.  Съгласно чл. 38 от ОУ, в случай на забавено плащане, клиентът дължи обезщетение в размер на законната лихва върху дължимите суми за всеки ден забава. Приложено по делото е Решение № ОУ-06/7.11.2007г. на ДКЕВР, с което Общи условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „E=“АД са одобрени. Приложени са и доказателства за публикуването им във вестник Репортер и вестник Дневник на 30 ноември 2007г..

                        Видно от заключението на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза, за периода 15.10.2018г. до 18.12.2018г. ответницата съгласно представени справки има задължение към ищеца за неплатена консумирана ел.енергия по издадени фактури – 587,04 лева, неплатена такса включване по издадена фактура – 19,00 лева, мораторна лихва върху неплатени суми за ел.енергия по издадени фактури, считано от датата , следваща датата на падежа на всяка от неплатените фактури за консумираната ел.енергия до 22.02.2019г., общо задължение 613,58 лева. Вещото лице е заключило, че за претендираната от ответника по делото сума в размер на 0,33 лева по документ ЛП ********** от 05.11.2018г. , представляваща лихли по неплатени фактури не била представена справка за формирането й. Цените по които били остойностени колическтвата ел.енергия в процесните фактури били правилни, утвърдени с Решение на КЕВР № Ц-11 от 01.07.2018г.. Вещото лице заяви, че след представяне на заключението й била представена справка изясняваща исковата претенция от 33 стотинки, която била лихва, била и предоставена справка по кои точно фактури се отнася. Заяви, че за предходния период са издадени 3 броя фактури, които съгласно справката не били платени, а лихвата е за фактури за консумирана енергия извън процесния период. Посочи, че лихвата, претендирана в исковата молба, както и тя я е изчислила, е от деня, следващ деня на настъпване на падежа на фактурата.

                        Видно от становище на EСАД , процесният електромер бил монтиран на обекта през 2018г., същият бил с фабричен номер ***, който е тип Applied meters AMS BIB, година на производство 2017 и оценено съответствие по MID. Посочено е, че срокът на валидност на метрологичната проверка е до края на 2023 година. Приложен по делото е Протокол за монтаж на електромер М7142967 от 13.02.2018г., в който са описани вида и номера на електромера. Приложено  по делото е заявление № 2852988 от 11.04.2014г. , с което ответницата   поискала снабдяване и разпреледение на електрическа енергия до имот в с. Х, като е описано, че прилага нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 11/2013г. , като декларирала, че е запозната с Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на E АД и Общите условия за пренос на електрическа енергия през електроразпределителните мрежи на ЕПАД. В същото декларирала и, че е физически ползвател на имота. Приложено е и съгласие № 2852988 от 11.04.2014г. сна собственик на недвижим имот към ползвател от М.С.М., с което дал съгласие В.Д.Р. да бъде регистрирана като потребител на електрическа енергия на E АД по отношение на собствения му недвижим имот.

           

                        При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни  изводи: Предявен е иск по чл. 422 от ГПК, който представлява специален положителен установителен иск с предмет съдебно установяване, че вземането на кредитора съществува т.е. че присъдената със заповедта за изпълнение  сума се дължи. За основателност на иска в тежест на ищеца е да установи:  съществуване на облигационно отношение между страните; изпълнение от страна на ищеца на задължението да достави реално на ответника електрическа енергия за процесния период, както и  изискуемост на вземането – изтичане на срока за плащане, определен в Общи условия за продажба на електрическа енергия на „E“АД. В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да докаже погасяването на дълга.

                  Предявеният иск с правно основание чл.422 ал.1 от ГПК за съществуване на претендираното от ищеца вземане за доставена и неплатена електрическа енергия е процесуално допустим, доколкото е налице правен интерес у ищеца от предявяването му.

      Разгледан по същество се явява основателен.

      От представените писмени доказателства се установи, че между страните са съществували договорни отношения, уредени с Общи условия за продажба на електрическа енергия на „E“АД. Ответникът е записан към електроразпределителното дружество под клиентски номер *, за който е записан абонатен № **, находящ се на адрес с. 22което не се оспорва от ответника, а  и се установи от приложените писмени доказателства- заявление. Представени са по делото фактури за абонатния  номер на ответника, което също не се спори от ответника. Видно от справка за потребление през последните 12/24/36 месеца на ответника с посочения клиентски номер е отчетено ползване на ел.енергия за процесния период, по процесните фактури, което се се оспорва от последния. Според извлечение за фактури и плащания на ответника с клиентски № * за процесните фактури липсва плащане, което не се спори по делото. Според извлечение от сметка към 22.02.2019г., за абонат № ** , кл. № *, е налице неплатени сметки по фактура № ********** от 15.10.2018г. на стойност 80,77 лева с падеж 26.11.2018г.,  ЛП № ********** от 05.11.2018г. на стойност 0,33 лева с падеж 25.11.2018г., , ТП № ********** от 18.12.2018г. на стойност 19,00 лева с падеж 18.12.2018г.,  фактура № ********** от 13.11.2018г. на стойност 202,32 лева с падеж 27.12.2018г. и фактура № ********** от 13.12.2018г. на стойност 303,95 лева с падеж 25.01.2019г.., общо задължение по фактурите 606,37 лева, с включена сума от лихвения лист.

      Вещото лице по съдебно-икономическата експертиза е заключило, че ответницата има задължение към ищеца за неплатена консумирана ел.енергия по издадени фактури – 587,04 лева, неплатена такса включване по издадена фактура – 19,00 лева, а в съдебно заседание обясни, че има задължение и за сумата 0,33 стотинки, след като допълнително и били представени справки, която сума представлявала лихвата  за фактури за консумирана енергия извън процесния период. По отношение на вземането на ищцовото дружество по процесните  фактури , включително  фактура за начислена сума за възстановяване на захранването не се оспорва от ответника, че в имота е доставена и възстановена електрическа енергия, а стойността им се установява от събраните по делото писмени доказателства – издадени надлежни фактури, които кореспондират със заключението на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза. Не се оспорва и, че електромерът е годен да отчете преминалата елекроенергия, който елекромер се установи, че е монтиран на обекта през 2018 г. , произведен през 2017 г., срок на валидност на метрологична проверка до края на 2023г.     С оглед изложеното, съдът намира, че предявеният иск по чл. 422 ал. 1 ГПК вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 79 от ЗЗД е основателен и доказан до размера 606,37 лева, представляващ стойност на неплатени фактури за ел.енергия за периода 15.10.2018г.  до 18.12.2018г.  за обект аб. № **, находящ се на адрес с. 22 , кл. № *. В размер искът следва да бъде уважен като основателен и доказан, като бъде прието, че ответницата дължи на ищеца сумата 606,37  лева главница.  Върху посочената като дължима главница в размер на 606,37 лева, следва да се признае за дължима и законна лихва за забава, считано от  датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -14.03.2019г. до изплащане на сумата.

                        По иска с правно основание чл. 422 ал. 1 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД.

            За основателност на иска следва да се установи наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава – в случая – изтичане на срока за плащане на задълженията по облигационното правоотношение.  В тежест на ответника и при доказване на горните обстоятелства е да докаже погасяване на дълга на падежа.

            Установи се съществуване на облигационни отношения между страните за процесния период 15.10.2018г.  до 18.12.2018г. за който период ищецът е доставил на ответника електрическа енергия и е начислена такса възстановяване, за което са издадени процесните фактури, които не се оспорват от ответника. Съдът достигна до фактически и правни изводи за наличието на главен дълг, представляващ дължимо и непогасено задължение за процесния период  в размер на 606,37 лева.

             Съгласно чл. 38 от ОУ, в случай на забавено плащане, клиентът дължи обезщетение в размер на законната лихва за всеки просрочен ден. В случая срокът за плащане на всички задължения е изтекъл, от което следва, че вземането на ищеца по тези фактури е изискуемо. Ответникът е изпаднал в забава  за плащането на задължението по процесните фактури и дължи обезщетение за забава по всяка от фактурите, считано от датата, следващата датата на която е следвало да бъде извършено плащането, до 22.02.2019г.. Вещото лице Д. е изчислило лихва за забава върху главниците по цитираните в заключението фактури,   в общ размер на 7,54 лева, съответно по всяка от фактурите от датата на изпадане в забава до 22.02.2019г.. Именно в изчисления от вещото лице размер 7,54 лева следва да бъде уважен иска за законна лихва за забава за периода от падежа на всяка от фактурите до 22.02.2019г. . Установителният иск за лихва за забава върху главницата е основателен за периода от падежа на всяка от фактурите до 22.02.2019г.  за размера 7,54лева/представляваща сбор от мораторната лихва на всяка фактура от падежа й до 22.02.2019г./, и в този размер следва да бъде уважен.

 

        По разноските:

        Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСТГК на ВКС съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Присъдените със заповедта за изпълнение разноски не се включват в предмета на установителния иск по чл. 422 ГПК, а представляват законна последица от уважаването/отхвърлянето на иска, като съдът, който разглежда иска по чл. 422 ГПК, следва да разпредели отговорността за разноски по издаване на заповедта за изпълнение, като съдът се произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство (т. 12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСТГК на ВКС).

            Ищецът претендира разноски за ДТ, вещо лице, депозит за особен представител и  юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. С оглед изхода на делото на ищеца следва да се присъдят разноски в претендирания  размер на  465,00

лева, от които  25,00 лева – ДТ, депозит за особен представител – 150,00 лева, възнаграждение на вещо лице – 190,00 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева.

                      С оглед задължителните указания дадени в т. 12 от цитираното Тълкувателно решение, съдът в исковото производство дължи да разпредели отговорността за разноски и в заповедното производство, съобразно изхода на спора. Издадената заповед за изпълнение включва и вземане за разноски в размер на 25,00    лева ДТ и 50,00 лева юрисконсултско възнаграждение, като с оглед на  уважените искове, ответникът следва да бъде осъден да заплати разноски в размер на 75,00 лева за заповедното роизводство.

 

           

             Водим от горното съдът

 

  Р Е Ш И:

 

            ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на  В.Д.Р. с ЕГН ********** ***, че дължи  на „Е.П.“АД, Е.1. седалище и адрес *** Тауърс Г, представляван от   П.С, Я.Д, Г.К, чрез пълномощника юрисконсулт М. сумата  606,37 лева/шестстотин и шест лева и тридесет и седем стотинки/ - главница- представляващ стойност на неплатени фактури за електрическа енергия за периода 15.10.2018г.  до 18.12.2018г.  за обект аб. № аб. № **, находящ се на адрес с. 22 , кл. № *, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 14.03.2019г. до окончателното изплащане на сумата, за  което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 183 от 15.03.2019г. по ч.гр.дело № 282/2019г. по описа на Районен съд Свищов.

 

 

            ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на  В.Д.Р. с ЕГН ********** ***, че дължи  на „Е.П.“АД, Е.1. седалище и адрес *** Тауърс Г, представляван от   П.С, Я.Д, Г.К, чрез пълномощника юрисконсулт М.  сумата 7,54 лева/седем лева и петдесет и четири стотинки/ - мораторна лихва върху главницата,  представляваща сбор от мораторната лихва на всяка фактура от падежа й до 22.02.2019г./, за  което вземане е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 183 от 15.03.2019г. по ч.гр.дело № 282/2019г. по описа на Районен съд Свищов.

        

            ОСЪЖДА В.Д.Р. с ЕГН ********** *** да заплати   на „Е.П.“АД, Е.1. седалище и адрес *** Тауърс Г, представляван от   П.С, Я.Д, Г.К, направените по делото разноски в размер на на  465,00 лева/четиристотин шестдесет и пет лева/, от които  25,00 лева – ДТ, депозит за особен представител – 150,00 лева, възнаграждение на вещо лице – 190,00 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лева.

 

            

            ОСЪЖДА В.Д.Р. с ЕГН ********** *** да заплати   на „Е.П.“АД, Е.1. седалище и адрес *** Тауърс Г, представляван от   П.С, Я.Д, Г.К сумата 75,00 лева/седемдесет и пет лева/  – направени разноски в хода на  заповедното производство.

 

            Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Велико Търново  в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: