Решение по дело №488/2020 на Районен съд - Средец

Р Е Ш Е Н И Е  № 260039

 

19.04.2021 г., гр.Средец

 

В    И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

СРЕДЕЦКИЯТ РАЙОНЕН СЪД след проведено на седемнадесети март през две хиляди двадесет и първа година публично заседание в следния състав:

 

                                                                          Районен съдия: Венета Иванова 

 

при участието на секретаря Костадинка Лапова, като разгледа докладваното от съдията Иванова гр.дело № 488 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на „АМКО 48" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Шумен, общ. Шумен, ул. „Лиза Чайкина" No 3, с ЕИК *********, представлявано от Д.К.Д., с ЕГН **********, чрез пълномощника адв. Ю.Р. със съд. адрес *** против "ГИЯ" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в с. Дюлево, общ. Средец, обл. Бургас, ул. „Шипка", № 70, с адрес за кореспонденция: гр. Бургас, ***, представлявано от Г.Я.Ш.-управител.

Ищецът твърди, че между него и ответника е сключен договор за изработка на пет броя врати, индивидуализирани в електронно съобщение от 12.12.2017г., като изпълнител на поръчката е „Амко 48“ ЕООД. Твърди се, че поръчката е изпълнена в производствен цех на дружеството, находящ се в град Шумен, ул. „Пловдив" № 33, като на 22.01.2018г., вратите са доставени и монтирани на възложителя „ГИЯ" ЕООД, ведно с проформа фактура от 22.01.2018г. На 26.01.2018г., след доставката на вратите възложителят превел сумата от 1560 лв., по сметка на изпълнителя видно от извлечение от  сметка. На 30. 01.2018г. изпълнителят изпратил фактура № ********** за сумата от 3120 лв/остатък 1560лв. Ищецът твърди, че посоченият остатък от задължението ответникът до настоящия момент не е изплатил, поради което бил налице правен интерес ищецът да потърси по съдебен ред плащането на сумата в общ размер на 1560.00/хиляда петстотин и шестдесет/ лв. Във връзка с подадено заявление по чл.410 от ГПК било образувано ЧГД № 295/2020г., и издадена заповед за изпълнение на парично задължение..

Във връзка с постъпило възражение по заповедното производство от длъжника-ответник, за ищеца е възникнал интерес да подаде настоящата искова молба, като претенцията е уточнена с молба с вх.№ 260574/08.03.2021г., с която се иска приемане за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 1560 лв. по фактура № **********/30.01.2018г., обезщетение за забава в размер на 381,32лв. от 30.01.2018г. до 28.06.2020г., законна лихва от 65,43лв. за периода от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до датата на предявяване на иска, обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от предявяване на иска 06.07.2020г. до окончателното изплащане на задължението, за което вземане ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение № 166 от 21.07.2020 г. на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр. д. № 295/2020 г. по описа на РС -Средец.  Ищецът претендира присъждане на разноските в заповедното и исковото производство.

Исковата молба и разпореждането на съда по чл.131 от ГПК са връчени на ответника, като в законоустановения срок е постъпил писмен отговор. Със същият се оспорва изцяло предявения иск по основание и размер, тъй като дължимата сума от 1560 лв. била заплатена на 18.11.2020г., за което се представя заверено копие на платежно нареждане. В тази връзка се счита, че предявените искове и претендираните разноски следва да се оставят без уважение.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца не се явява. Подадена е молба, с която моли делото да бъде гледано в тяхно отсъствие, признава се направеното плащане на частично неплатения остатък от процесната фактура в размер на 1560 лв и се поддържа иска за лихвите и разноските, като се представя списък на последните.

В съдебно заседание ответникът се представлява от адв.Ф., надлежно упълномощена. Същата претендира, че искът за сумата от 1560лв. следва да бъде отхвърлен поради заплащане на задължението, а по отношение на претендираната лихва за забава счита, че същата следва да бъде начислена от момента на окончателното монтиране на вратите, като приема условна дата 01.05.2020г., тъй като липсвали приемо-предавателни протоколи. За законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК,  предоставя на съда да прецени. Не оспорва претендирания адвокатски хонорар.

Съдът, като съобрази твърденията на страните и представените по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:

Страните не спорят относно съществуването на посочените в исковата молба облигационни отношения помежду им. Безспорно е и обстоятелството, че на 30.01.2018г. изпълнителят издал фактура № ********** за сумата от 3120 лв., като претендираният с исковата молба остатък от 1560лв е заплатен от ответника изцяло в хода на съдебното производство на 18.11.2020г. Безспорно е и обстоятелството, че процесните пет броя врати са доставени на ответника, като липсват доказателства на коя точно дата се е случило това, като ищецът твърди, че това се е случило на 22.01.2018г., когато на ответника е връчена и издадената проформа фактура, а ответникът твърди, че това се е случило в периода м.април-м.май 2018г. Безспорно е обстоятелството, че е издадена проформа фактура от 22.01.2018г. от страна на изпълнителя и длъжникът е извършил частично плащане по нея в размер на 1560лв. на 26.01.2018г.

Тези факти и обстоятелства съдът прие за установени не само въз основа на писмените доказателства по делото, но и въз основа на твърденията и признанията на страните. Ответникът признава съществуването на вземането за главницата към датата на завеждане на исковата молба, а ищецът признава извършеното плащане преди приключване на делото.

 Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Предявени са два обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание  чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК във  вр. чл. 79 вр. чл. 86 ЗЗД вр. с чл. 258 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение. По този иск в тежест на ищеца е да докаже, че е сключен договор между страните; че по договора е уговорено някакво задължение. Не е в тежест на ищеца да доказва, че неизпълнение няма, тъй като отрицателни факти не се доказват. В тежест на ответника – на длъжника е да докаже, че е изпълнил правилно и точно, ако твърди, че е изряден. В конкретния случай не се спори, а и от доказателствата по делото се установява, че в полза на ищеца е възникнало вземане към ответника за сумата от 3120лв. по фактура с № **********/30.01.2018г По делото се установи безспорно и че това задължение към датата на приключване на съдебното дирене е погасено изцяло.

С оглед на това съдът намира, че искът с правно основание чл. 79, ал. 1, от ЗЗД, във вр. с чл.258 от ЗЗД за сумата от 1560 лв –частично неплатен остатък по фактура с № **********/30.01.2018г., следва да се отхвърли.

С оглед разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до окончателното плащане на сумата. Този иск е акцесорен и разглеждането и уважаването му зависи от уважаването на иска досежно главницата. С исковата молба се претендира дължимата върху главницата от 1560лв, представляваща неплатения остатък от процесната фактура № **********/30.01.2018г., законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК на 29.06.2020г. до окончателното изплащане на сумата, както и обезщетение за забава за периода от 30.01.2018г. до 28.06.2020г.

Съдът не споделя възражението на ответника, изложено в отговора, че поради изпълнение на главницата, не дължи лихва. Обезщетение за забава се дължи във всички случаи на неточно изпълнение, независимо дали става дума за закъсняло изпълнение, както в случая или за пълно неизпълнение.

Съгласно разпоредбата на чл. 258 от ЗЗД, поръчващият следва да заплати възнаграждение на изпълнителя. Дължимостта на възнаграждението се свързва с приемането на работата – чл. 266, ал.1, вр. чл. 264, ал.1 от ЗЗД. Поръчващият трябва да заплати възнаграждението за приетата работа съгласно чл. 266, ал.1 от ЗЗД, като тази разпоредба предвижда предпоставките, при чието осъществяване настъпва изискуемостта на задължението за заплащане на възнаграждение за извършената по договор за изработка работа, но не определя срок за изпълнение на това задължение. Безспорно е установено, че ищцовото дружество е изпълнило задълженията си, произтичащи от договора за изработка, доставка и монтаж на врати. На основание чл. 264 от ЗЗД, възложителят при приемането трябва да прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение при приемането, освен ако се касае за такива недостатъци, които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или се появят по—късно.В конкретния случай не са направени възражения по реда на чл.264, ал. 2 от ЗЗД, поради което намира приложение презумпцията по чл. 264, ал. 3 от ЗЗД и работата се счита за приета. Поради това, при липса на уговорен от страните срок за заплащане на възнаграждението, какъвто е настоящия случай, съгласно чл. 84, ал.2 от ЗЗД длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. В настоящия случай съставената от ищеца фактура от 30.01.2018 г. е била изпратена на възложителя-ответник, което обстоятелство не се оспорва от него. Тъй като съставянето на фактура не е предпоставка за възникване на изискуемостта на задължението за заплащане на възнаграждение, следва да се приеме, че с издаването и изпращането й на възложителя изпълнителят отправя покана за плащане и цели да постави възложителя в забава, т.е. фактурата има действието на покана по смисъла на чл. 84, ал.2 от ЗЗД за плащане на изискуемото възнаграждение. Обстоятелството, че фактурата не е била осчетоводена от ответното дружество през м.януари 2018г., видно от представените дневници за покупко-продажби за м.януари 2018г., е неотносимо към настъпването на материалноправните й последици спрямо възникналото между страните облигационно правоотношение, тъй като не са налице предвидени в закона изисквания към съдържанието на поканата за плащане /Решение № 69/27.07.2015 по дело № 119/2014 на ВКС/.

По изложените съображения и прилагайки разпоредбата на чл. 162 от ГПК и след извършване на изчисление с онлайн калкулатор - calculator.bg, съдът определи размера на дължимата лихва за забава върху частично неплатения остатък по фактура **********/30.01.2018г в размер на 1560лв, който е бил дължим и заплатен след депозиране на исковата молба в съда, в размер на 381,77лв. за периода от 30.01.2018 г. до 28.06.2020 г. , като с оглед на диспозитивното начало съдът следва да се съобрази с посоченият в исковата молба по –нисък размер от 381,32лв.

Предвид извършеното от ответника плащане на 18.11.2020г., т.е. след депозиране на заявлението, на сумата от 1560 лева-главница, представляваща частично неплатен остатък по фактура **********/30.01.2018г., се явява дължима и законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда – 29.06.2020 г. до 17.11.2020 г. Изчислена стойността на лихвата посредством онлайн калкулатор –calculator.bg възлиза на сумата от 61,53 лв.

За разноските:

Ищецът, чрез процесуалния си представител, е направил изрично искане съдът да им присъди направените по делото разноски. Ответникът с отговора на исковата молба е възразил, че предвид извършеното плащане, не дължат разноски в производството.

Отговорността за разноски е санкцията, която едната от страните по делото носи за това, че с поведението си в или извън процеса е станала причина за водене на делото и за това другата страна да направи тези разноски. В настоящия случай ответника с поведението си извън процеса – неизпълнението на задължението – е станал причина ищеца да направи разноски по внасяне на държавна такса и заплащане на адвокатско възнаграждение. Обстоятелството, че задължението е платено след завеждане на исковата молба, не освобождава страната от разноски. Ако изпълнението, макар и забавено, беше преди завеждане на исковата молба, тогава ответникът нямаше да носи отговорността за водене на делото. Но в настоящия случай именно с неизпълнението си до получаване на препис от исковата молба, ответникът е станал виновен за водене на производството и за това, ищецът да направи тези разноски. Тези разноски са направени поради неправомерно поведение на ответника предхождащо процеса и по тази причина ответникът дължи възстановяването им на ищеца.

По делото преди последното съдебно заседание бяха представени доказателства за заплащане на адвокатското възнаграждение в размер на 100лв. и ДТ -38.83 лв. за заповедното производство и 330 лв. за адвокатско възнаграждение и 38,83лв –ДТ в настоящото производство, внесена на 15.10.2020г. и допълнителна ДТ -34.74 лв., внесена на 20.01.2021г. Съдът отчита обстоятелството, че претендираната сума в размер на 1560лв. е погасена чрез плащане в хода на процеса и същото не обуславя извод за отхвърляне на иска за заплащане  като неоснователен, а за отхвърлянето му като погасен чрез плащане, водещо и до различни правни последици по отношение на разноските. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.3  ГПК ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска, но това касае случаите, в които се отхвърля иска като неоснователен. В случая искът се отхвърля като погасен чрез плащане след депозиране на исковата молба, поради което претенцията за разноски следва да бъде уважена изцяло.

Водим от всичко гореизложено и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

 

                                                                       Р  Е  Ш  И  :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от „АМКО 48" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Шумен, общ. Шумен, ул. „Лиза Чайкина" No 3, с ЕИК *********, представлявано от Д.К.Д. срещу "ГИЯ" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в с. Дюлево, общ. Средец, обл. Бургас, ул. „Шипка", № 70, представлявано от Г.Я.Ш.-управител, с правно основание чл. 79, ал. 1, от ЗЗД, във вр. с чл. 258 от ЗЗД за заплащане на сумата от 1560 лв, представляваща частично неплатен остатък по фактура **********/30.01.2018г. за изработка на 5 бр. врати на обща стойност 3120 лв., като погасен чрез плащане.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че "ГИЯ" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в с. Дюлево, общ. Средец, обл. Бургас, ул. „Шипка", № 70, представлявано от Г.Я.Ш.-управител, ДЪЛЖИ на „АМКО 48" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Шумен, общ. Шумен, ул. „Лиза Чайкина" No 3, с ЕИК *********, представлявано от Д.К.Д., сумата от 381,32лв. –законна лихва за забава за периода от 30.01.2018г. до 28.06.2020г. върху главницата от 1560 лв, представляваща частично неплатен остатък по фактура **********/30.01.2018г. , на обща стойност 3120 лв,  както и законната лихва върху главницата от 1560 лв. за периода от 29.06.2020г. до 17.11.2020г. в размер на 61,53лв.

ОСЪЖДА "ГИЯ" ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в с. Дюлево, общ. Средец, обл. Бургас, ул. „Шипка", № 70, представлявано от Г.Я.Ш.-управител, ДА ЗАПЛАТИ на „АМКО 48" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Шумен, общ. Шумен, ул. „Лиза Чайкина" No 3, с ЕИК *********, представлявано от Д.К.Д., направените по делото разноски в размер на 138,83 лв (сто тридесет и осем лева и осемдесет и три ст.) в заповедното производство и 403,57лв (четиристотин и три лева и петдесет и седем ст.) по настоящото дело.

            Решението подлежи на обжалване от страните в двуседмичен срок пред Бургаски окръжен съд, който започва да тече от връчване на съобщенията за изготвянето му на страната.

 

 

 

 

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

.