Р Е Ш Е Н И Е
№ 313
гр. Перник, 17.07.2020 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р ОД А
Административен
съд – Перник, касационен състав, в публично съдебно заседание, проведено на
петнадесети юли две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ивайло Иванов
ЧЛЕНОВЕ: Слава Георгиева
Силвия Димитрова
при съдебния секретар А.М. и в
присъствието на прокурор Моника Любомирова от Окръжна прокуратура - Перник,
като разгледа докладваното от съдия Слава Георгиева КАНД № 394 по описа на съда
за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и
сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на
Териториална дирекция на Национална агенция за приходите (ТД на НАП) – София,
подадена чрез главен юрисконсулт М.К., в качеството й на пълномощник на
изпълнителния директор на НАП, и по касационна жалба на „ЦСИ – ***“ ЕООД с ЕИК ***,
седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „***“, бл. ***, представлявано
от Ц.Д.С.– управител, чрез пълномощника й адвокат К.С. ***, против Решение № 68
от 17.02.2020 г., постановено по АНД № 177 по описа на Районен съд – Перник за
2019 г.
С обжалваното решение е изменено Наказателно
постановление (НП) № 366906- F416454
от 23.10.2018 г., издадено от заместник-директор на ТД на НАП – София, срещу
„ЦСИ – ***“ ЕООД - гр. Перник, като на основание чл.182, ал.2 от ЗДДС е намалил
размерите не наложените му имуществени санкции, както следва:
- имуществената санкция в размер на 7252,32 лв., наложена на основание
чл. 83, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 182, ал. 1 от Закона за данъка върху
добавената стойност (ЗДДС) за неизпълнение разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ЗДДС е намалена на 1813,08 лв. и
- имуществената санкция в размер на 2500,00 лв., наложена на основание
чл. 83, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 182, ал. 1 от Закона за данъка върху
добавената стойност (ЗДДС) за неизпълнение разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ЗДДС е намалена на 625,00 лв.
В жалбата си ТД на НАП – София излага, че районният съд неправилно е
приложил разпоредбата на чл. 182, ал. 2 от ЗДДС. Застъпва становище, че в
случая не е приложим по-леко наказуемия административнонаказателен състав,
поради неотразяване от страна на данъчно задълженото лице на данъчния документ
в периода, следващ периода на издаване/получаване на същия. Твърди, че данъчният
документ следва да е отразен в периода, следващ издаването/получаването му,
т.е. тъй като фактурите са издадени през м. юни 2018г., то същите е следвало да
бъдат отразени за м.юли 2018г., а не едва през месец ноември 2018г., както е
направено от наказаното лице. На посоченото основание – неправилно приложение
на материалния закон, от касационния съд се иска да отмени решението на първата
съдебна инстанция, с което е намален размерът на двете имуществени санкции и да
реши делото по същество като потвърди издаденото наказателно постановление.
Касационната жалба на „ЦСИ – ***“ ЕООД
- гр. Перник се основава на твърдения за незаконосъобразност на решението на
Районен съд – Перник. Сочи се, че за процесното вменено неизпълнение на
разпоредбата на чл. 182, ал. 1 от ЗАНН законодателят ясно е фиксирал размера на
санкцията, който не може да бъде изменян нито от наказващия орган, нито от
съда. Възразява се и срещу изводите на решаващия първоинстанционен съд за
неприложимост към процесния случай на разпоредбата на чл. 180а, ал. 4 от ЗДДС.
Пледира се, че при постановяване на решението районният съд не е взел предвид
възможността за изменение на наказателното постановление посредством
приложението на чл. 180, ал. 3 от ЗДДС. Излагат се доводи, че в процесния случай
ДДС не е начислен съгласно разпоредбите на ЗДДС, а от друга страна – грешката е
отстранена чрез начисляването на данъка на 5-ия месец от края на месеца, в
който същият е следвало да бъде начислен. Твърди се също, че при постановяване
на решението си първоинстанционният съд не е взел предвид доводите, изложени в
жалбата срещу наказателното постановление, касаещи явната несправедливост на
наложените наказания, тъй като за допуснатата счетоводна грешка НАП е уведомена
от самото данъчнозадължено лице и проверката е извършена именно по повод това
уведомяване. В тази връзка се сочи наличие на основание за приложение на чл. 28
от ЗАНН поради маловажност на случая. На посочените основания от касационния
съд се иска да отмени решението на първата съдебна инстанция и да реши делото
по същество като отмени изцяло процесното наказателно
постановление.
Касаторът и ответник-ТД на НАП – София,
надлежно уведомен за касационната жалба на „ЦСИ – ***“ ЕООД - гр. Перник
чрез юрисконсулт М.К., в срока по чл. 213а, ал. 1 от АПК депозира отговор по
същата. Счита жалбата за неоснователна и твърди, че в процесния случай не е
налице нарушение, съставляващо неначисляване на данъка, а нарушение,
съставляващо неотразяване на издаден данъчен документ в съответните регистри за
съответния данъчен период. В допълнение сочи, че разпоредбата на чл. 180а от ЗДДС, освен неприложима към случаи на неотразяване на данъчни документи, а
приложима към случаи неначисляване на данък, се отнася и до конкретно
определени категории лица, неначислили данъка – платци по Глава осма на ЗДДС –
получатели по доставката или вносители, каквото лице наказаното дружество по
процесните фактури не е, тъй като е доставчик на услуга по същите.
Касаторът и ответник-„ЦСИ – ***“ ЕООД -
гр. Перник, уведомен по надлежния ред за касационната жалба на ТД на НАП –
София, в срока по чл. 213а, ал. 1 от АПК не депозира отговор по същата.
В съдебно заседание касаторът и
ответник ТД на НАП – София, редовно призован, се представлява от ю.к. М.К.,
поддържа жалбата си и оспорва жалбата на ответната страна. Претендира
присъждане на съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение, както и прави
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание касаторът и
ответник „ЦСИ – ***“ ЕООД - гр. Перник, редовно призован, не изпраща
представител. В депозирана писмена молба вх. № 2005/14.07.2020г. чрез адвокат К.С.,***,
не възразява срещу даване ход на делото в отсъствие на негов представител,
поддържа касационната си жалба, излага становище във връзка с доводите в
отговора по касационната жалба за хипотезите на неначисляване на данъка и
пледира, че към процесния случай е приложима и разпоредбата на чл. 180, ал. 3
от ЗДДС, тъй като данъкът е начислен в
6-месечен период след данъчния период, в който са издадени фактурите. Счита, че
с това е нарушен и чл. 18 от ЗАНН, тъй като наказаното дружество е извършило
друго административно нарушение. Моли да бъде уважена касационната му жалба и
да му бъдат присъдени направените разноски за заплатен адвокатски хонорар.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Перник счита, че и двете жалби са неоснователни и предлага решението на
районния съд да бъде оставено в сила.
Касационните жалби са процесуално
допустими, като подадени в срок, всяка от страна в производството по делото
пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно в съответната
негова част, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
В пределите на касационната проверка
по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с релевираните в жалбите
касационни основания, съдът намира решението на районния съд за валидно и
допустимо, тъй като е постановено от компетентен съд в предвидената от закона
форма, по допустима жалба.
След разглеждането им по същество,
съдът намира касационната жалба на ТД на НАП – София за неоснователна, а
касационната жалба на „ЦСИ – ***“ ЕООД - гр. Перник – за основателна.
Съображенията са следните:
С Наказателно постановление № 366906-
F416454 от 23.10.2018г.,
заместник-директорът на ТД на НАП–София наложил на „ЦСИ – ***“ ЕООД, гр. Перник
следните административни наказания:
- имуществена санкция в размер на
7252,32 лв., наложена на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 182, ал.
1 от ЗДДС, затова че издадена от дружеството фактура с №
**********/06.06.2018г. с данъчна основа 36 261,62 лв. и начислен ДДС в
размер на 7252,32 лв., в нарушение на разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ЗДДС не
е отразена в дневник за продажби за данъчен период: месец юни 2018г., когато е
следвало да бъде отразена, и това е довело до определяне на данък (ДДС) в
по-малък размер за периода м. юни 2018г., а именно – ДДС в размер на 7252,32
лв., който е следвало да постъпи в бюджета до 16.07.2018г.;
- имуществена санкция в размер на
2500,00 лв., наложена на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 182, ал.
1 от ЗДДС, затова, че издадена от дружеството фактура с № **********/08.06.2018
г. с данъчна основа 12 500 лв. и начислен ДДС в размер на 2500 лв., в
нарушение на разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ЗДДС не е отразена в дневник за
продажби и в справка-декларация (СД) за ДДС за данъчен период: месец юни
2018г., когато е следвало да бъде отразена, което е довело до определяне на
данък (ДДС) в по-малък размер за периода м. юни 2018 г., а именно – ДДС в
размер на 2500 лв., който е следвало да постъпи в бюджета до 16.07.2018г.
Наказателното постановление е обжалвано
пред Районен съд – Перник. Спорът е разгледан в производството по АНД № 177 по
описа на съда за 2019г. Наказателното постановление е изменено.
За да постанови обжалваното решение
районният съд, след преценка на доказателствата, намиращи се в
административнонаказателната преписка, е приел за безспорно, че дружеството
жалбоподател е регистрирано по реда на ЗДДС лице, както и че същото не е
отразило в дневник за продажби за данъчен период месец юни 2018г. две фактури:
Фактура № **********/06.06.2018г. и Фактура № **********/08.06.2018г., което е
довело до определяне на данък (ДДС) за съответния данъчен период в по-малък
размер – ДДС в общ размер на 9752,32 лв. Така установеното е мотивирало районния
съд да приеме за доказано, че наказаното дружество е извършило две деяния,
всяко от които изпълващо адмнистративнонаказателния състав на нарушение (арг.
от чл. 18 на ЗАНН) по чл. 182, ал. 1 от ЗДДС във вр. с чл. 124, ал. 2 от ЗДДС,
за които същото е санкционирано.
Приемайки за доказано осъществяването на
състава на административно нарушение по чл. 182, ал. 1 от ЗДДС във вр. с чл.
124, ал. 2 от ЗДДС, районният съд е извел и следващ извод, а именно: че в
процесния случай следва да се приложи разпоредбата на чл. 182, ал. 2 от ЗДДС,
съгласно която при нарушение по ал. 1, когато регистрираното лице е издало или
отразило данъчния документ в периода, следващ данъчния период, в който
документът е следвало да бъде издаден или отразен, глобата, съответно
имуществената санкция, е в размер 25 на сто от определения в по-малък размер
данък, но не по-малко от 250 лв. Изводите си съдът е основал на отразеното в
Протокол № П-22001418156658-073-001/18.01.2019г.
и на факта, че приключилата проверка, резултатите от която са обективирани в
същия протокол, е инициирана още на 09.08.2018г. от самото данъчнозадължено
лице пред ТД на НАП – София, офис Перник, което с молба изх. № 001/09.08.2018г.
/вх. № ИТ00-5883/09.08.2019г. в
регистъра на ТД на НАП – София, офис Перник/ е обявило, че е пропуснало да
включи двете посочени по-горе фактури в Справка-декларация по ЗДДС за м. юни
2018г. и Дневник за продажби за м. юни 2018г. С тези мотиви наказателното
постановление е изменено, като на основание чл. 182, ал. 2 от ЗДДС двете
имуществени санкции са намалени както следва: относно Фактура №
**********/06.06.2018г. – от 7252,32 лв. на 1 813.08 лв., относно Фактура
№ **********/08.06.2018 г. - от 2500 лв. на 625 лв.
Решението е
неправилно.
Съгласно
разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, касационният съд следва да обсъди само посочените в жалбата пороци на
решението като за правилното приложение на материалния закон следи служебно
(чл. 218, ал. 2, предл. 2 от АПК).
Във основа
на правилно установена фактическа обстановка, основана и кореспондираща с
доказателствената съвкупност по делото, районният съд е приложил неправилно
материалния закон.
Съображенията
са следните:
Съгласно чл.
124, ал. 1 от ЗДДС, регистрите, които водят регистрираните по този закон лица
са дневник за покупките и дневник за продажбите. Съгласно ал. 2 на същия член
регистрираното лице е длъжно да отрази издадените от него или от негово име
данъчни документи в дневника за продажбите за данъчния период, през който са
издадени.
В
санкционната разпоредба на чл. 182, ал. 1 от ЗДДС законодателят е предвидил
административно наказание глоба за физически лица, регистрирани по ЗДДС, или
имуществена санкция за регистрирани по ЗДДС юридически лица, но само ако
неотразяването на издаден данъчен документ /както е в случая/ в отчетните
регистри за съответния данъчен период води до определяне на данъка в по-малък
размер.
С оглед на
гореизложеното се налага извода, че нарушението по чл. 124, ал. 1 от ЗДДС е
резултатно, а с оглед приложимата санкционна разпоредба, определянето на данъка
в по-малък размер от дължимия такъв се явява елемент от фактическия му състав.
Извършването на преценка на приложимостта на разпоредбите на чл. 125 и чл. 126
от ЗДДС, като отнасящи се до деклариране на данъка, респективно до извършването
на корекции след деклариране при допуснати в подадени данъчни декларации грешки
вследствие на неотразени или неправилно отразени документи в отчетните регистри
по чл. 124 (чл. 126 от ЗДДС), е ирелевантна към състава на административното
нарушение по чл. 182, ал. 1 във вр. с чл. 124, ал. 2 от ЗДДС.
Във връзка с
горното неправилни са изводите на първоинстанционния съд, обосновали в
процесния случай приложение на чл. 182, ал. 2 от ЗДДС. Цитираната норма
предвижда по-леко по вид административно наказание глоба или по-нисък размер на
имуществената санкция, ако е налице специална предпоставка, а именно:
регистрираното по ЗДДС лице да не е отразило издаден данъчен документ в
отчетните регистри за съответния данъчен период и това неотразяване да е довело
до определяне на данъка в по-малък размер, и да е отразило този неотразен
документ в периода, следващ данъчния период, в който документът е следвало да
бъде отразен. В случая това не е така. Видно от събраните по делото
доказателства Фактура № **********/06.06.2018г. и Фактура №
**********/08.06.2018г. не са отразени в дневника за продажби за данъчен период
месец юни 2018 г., но те не са отразени и в дневника за продажби на
регистрираното по ЗДДС лице за данъчен период месец юли 2018г. Те са включени в
дневника за продажби на дружеството за данъчен период месец ноември 2018г.,
което е видно от Протокол № П-22001418156658-073-001/18.01.2019г. Корекцията е
извършена с подаване на справка-декларация за данъчен период месец ноември
2018г. Районният съд не е извел извод за отразяване на двете фактури в дневника
за продажби за данъчния период, следващ периода на издаването им, а именно:
месец юли 2018г., но въпреки това е приел за приложима разпоредбата на чл. 182,
ал. 2 от ЗДДС и по този начин е приложил неправилно материалния закон.
С оглед на
гореизложеното настоящият съдебен състав на Административен съд–Перник не
възприема извода на първоинстанционния съд, че по делото е доказано
извършването на двете нарушения по чл. 124, ал. 2 във вр. с чл. 181, ал. 1 от ЗДДС, вменени на „ЦСИ – ***“ ЕООД – гр. Перник. В тази връзка, касационната
жалба на ТД на НАП – София се явява неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение. Респ. съдът намира, че процесното наказателно постановление, издадено
срещу касационния жалбоподател „ЦСИ – ***“ ЕООД - гр. Перник е
незаконосъобразно, макар и не по съображенията, изложени в жалбата на последния.
Административнонаказващият орган е счел, че неотразяването на двете фактури в отчетните регистри /в случая:
дневник за продажби/ за данъчен период месец юни 2018г. съставлява неизпълнение
на задължението по чл. 124, ал. 2 от ЗДДС, наказуемо на основание чл. 182, ал.
1 от ЗДДС, тъй като неотразяването на двата данъчни документа в дневника за
продажби за данъчния период, в който фактурите са издадени, е довело до
определяне на данъка в по-малък размер. От доказателствената съвкупност по
делото такъв факт не се установява, а както се отбеляза и по-горе нарушението е
резултатно и определянето на данък в по-малък размер е основен обективен
елемент от неговия фактически състав, който в случая липсва.
Съгласно
разпоредбата на чл. 88, ал. 1 от ЗДДС резултатът за данъчния период е разликата
между общата сума на данъка, който е изискуем от лицето за този данъчен период,
и общата сума на данъчния кредит, за който е упражнено правото на приспадане
през този данъчен период. В тази връзка разпоредбите на чл. 88, ал. 2 и ал. 3
от ЗДДС регламентират, че когато начисленият данък превишава данъчния кредит,
разликата представлява резултат за периода – данък за внасяне, а когато
данъчния кредит превишава начисления данък, разликата представлява резултат за
периода – данък за възстановяване. Невинаги неотразяването на издаден данъчен
документ в съответния отчетен регистър води до определяне на данък в по-малък
размер за съответния период, какъвто е изисквания от чл. 182, ал. 1, предл.
второ от ЗДДС негативен резултат. Възможно е резултатът за периода да е данък
за възстановяване, съгласно чл. 88, ал. 3 от ЗДДС, като се вземат предвид
невключените в дневника за продажби фактури. Действително, неотразяването на
издаден данъчен документ води до некоректно определяне на декларирания резултат
за съответния данъчен период, но съгласно чл. 182, ал. 1 от ЗДДС наказуемо е
само онова поведение, което води до определяне на данъка в по-малък размер, а
не до невярно отчитане на данъчния резултат въобще. Ето защо, при възможен
резултат за периода данък за възстановяване не може да има нарушение по смисъла
чл. 182, ал. 1, предл. второ от ЗДДС, която норма като санкционна, не може да
бъде тълкувана разширително във вреда на данъчните субекти.
При резултат
за периода данък за възстановяване няма да се реализира състав на нарушение по
смисъла на чл. 182, ал. 1 от ЗДДС. Такива факти не са установявани в
производството по издаване на процесното наказателно постановление, съответно
не са предявявани със съставяне на акта за установяване на административното
нарушение и не са били предмет на доказване по делото пред районния съд.
Предвид горното, налице е касационното
основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ на ЗАНН, поради което решението на районния съд следва да бъде отменено.
Делото е изяснено от фактическа страна,
районният съд не е допуснал съществени процесуални нарушения, които да
съставляват основание за връщането му за ново разглеждане, поради което делото
ще бъде решено по същество.
Въз основа на фактите, установени пред
районния съд, кореспондиращи със събраните по делото доказателства, съдът
приема, че вменените две административни нарушения са недоказани, съответно неправилно е приложен материалния закон,
поради което наказателното постановление и съдебното решение, с което е
изменено наказателното постановление следва да се отменят.
Относно разноските:
С оглед изхода на спора претенцията на
касационния жалбоподател „ЦСИ – ***“
ЕООД - гр. Перник за присъждане на направени по делото разноски е основателна.
Същият е представил Договор за правна защита и съдействие от 05.03.2020г., от
който е видно, че е заплатил на представляващият го адв. С. адвокатско
възнаграждение в размер на 1347,60 лв..
Пълномощникът на НАП прави възражение за
прекомерност. Съдът
счита за основателно възражението на ответника за прекомерност на заплатеното в
настоящото производство адвокатско възнаграждение в размер на 1347,60 лв. С оглед обстоятелството, че правният
спор не се отличава с висока фактическа и правна сложност, както и че
разглеждането му приключва в едно съдебно заседание, съдът счита, че
заплащането на възнаграждение над минимално определените размери, съгласно чл.
18, ал. 2, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 и т. 3 от Наредбата за минималните
размери за адвокатските възнаграждения /ДВ бр. 45/15.05.2020г., в сила от
15.05.2020г./ е прекомерно и същото следва да бъде намалено на 830лв. /540 лв.
за първото наказание и 290 лв. за второто/. Поради това заплащането на тази сума ще се възложи на ТД на НАП –
София.
Мотивиран от
гореизложеното и на основание
чл. 221, ал. 2, предл. второ във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН, касационен състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 68 от 17.02.2020г.,
постановено по АНД № 177 по описа на Районен съд-Перник за 2019г., с което е
изменено Наказателно постановление № 366906-F416454 от 23.10.2018 г. на
заместник-директора на ТД на НАП – София и вместо него:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
366906-F416454 от
23.10.2018 г. на заместник-директора на ТД на НАП – София, с което:
- на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН
във вр. с чл. 182, ал. 1 от ЗДДС, на „ЦСИ – ***“ ЕООД - гр. Перник, за
неизпълнение на задължение по чл. 124, ал. 2 от ЗДДС е наложена имуществена
санкция в размер на 7252,32 лв. и
- на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН
във вр. с чл. 182, ал. 1 от ЗДДС, на „ЦСИ – ***“ ЕООД, гр. Перник, за
неизпълнение на задължение по чл. 124, ал. 2 от ЗДДС е наложена имуществена
санкция в размер на 2500 лв.
ОСЪЖДА Териториална дирекция на
Национална агенция за приходите (ТД на НАП) – София ДА ЗАПЛАТИ на „ЦСИ – ***“
ЕООД с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. Перник, ул. „***“, бл. ***,
представлявано от Ц.Д.С.– управител, сумата от 830.00 /осемстотин и тридесет/ лева, представляваща
направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:/п/
/п/