Р Е Ш
Е Н И Е
№ 514
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
гр. П.***, 16.11.2020 г.
Административен съд - П.***, касационен състав, в
публично съдебно заседание на единадесети ноември две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
МИХАИЛ МАЛЧЕВ
при секретаря А.М. и в присъствието на прокурор
Бисер Ковачки от Окръжна прокуратура – П.***, като разгледа докладваното от
съдия Димитрова КАНД № 685 по описа на съда за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на Г.Х.Д. *** – ,
бл.***, вх.***, ап.***, срещу Решение № 21/16.05.2018 г., постановено по НАХД №
152/2017 г. по описа на Районен съд – Б.***.
С атакувания съдебен акт е потвърдено Наказателно
постановление № 16-0361-000022/19.02.2016 г., издадено от началника на сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР – П.***, с което на Г.Х.Д., на основание чл.183,
ал.1, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 10,00
лв. /десет лева/ за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и на основание
чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в
размер на 300,00 лв. /триста лева/ за нарушение на чл.139, ал.5 от ЗДвП.
Недоволен от решението на Районен съд – Б.*** Д.
обжалва същото и моли за неговата отмяна. Конкретни доводи не излага.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не
се явява и не изпраща представител.
Ответникът по жалбата – директорът на ОДМВР –
П.***, уведомен, се представлява от главен юрисконсулт З.В.. Оспорва жалбата и
моли за оставянето й без уважение, респ. за оставяне на решението на районния
съд в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура – П.*** дава
становище за законосъобразност на решението на първата съдебна инстанция и
предлага съдебният акт да бъде оставен в сила.
Административен съд – П.***, като провери
процесуалните предпоставки за допустимост по чл.215 от АПК и след като на
основание чл.218 от АПК обсъди изложените в жалбата доводи и провери служебно
валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с приложимия
закон, намери следното:
Касационната жалба е процесуално допустима за
разглеждане. Този въпрос е решен с Определение № 11860/24.09.2020 г.,
постановено по адм. дело № 9176/2020 г. по описа на Върховен административен
съд на Република България, поради което настоящият съдебен състав я приема за
подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от лице по чл.210, ал.1 от АПК -
страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която
решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За
установяване на касационните основания за обжалване не са представени писмени
доказателства.
Решението на районния съд е валидно и допустимо,
като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма, по
допустима жалба.
Разгледана по същество, жалбата следва да се уважи,
а оспореното решение да се отмени.
Доводите са следните:
С Наказателно постановление №
16-0361-000022/19.02.2016 г. началникът на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР –
П.*** е наложил на жалбоподателя Г.Х.Д. административни наказания глоба за
извършени нарушения по ЗДвП, затова че на 14.02.2016 г., около 15:20 ч., в
община Б.***, на път втори клас № II-63, с посока на движение от гр.
Б.*** към гр. Т.***, като водач на МПС – лек автомобил с рег. № ***, е
управлявал същия без да носи контролен талон от свидетелството за управление, с
което виновно е нарушил чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП, и е управлявал същото МПС,
което е за превоз на пътници с осем или по-малко места с мястото на водача, за
което не е заплатена винетна такса по чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата –
нарушение по чл.139, ал.5 от ЗДвП.
Наказателното постановление е обжалвано пред
Районен съд - Б.***. Спорът е разгледан в производството по НАХД № 152/2017 г.
по описа на съда. Наказателното постановление е потвърдено. За да постанови
обжалваното решение районният съд, след извършената служебно цялостна проверка
за законосъобразност на производството по издаване на спорното наказателно
постановление, е приел същото за проведено съобразно специалните процесуални
правила, включително и по отношение форма и съдържание на акта, както и без
допуснати съществени процесуални нарушения, които да са ограничили правото на
защита на наказаното лице. Приел е, че административнонаказателното
производство е образувано законосъобразно с АУАН № Т231534/14.02.2016 г. – от
компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, със
задължителното съдържание по чл.42 от ЗАНН, предявен на нарушителя и подписан
от него без възражения. При издаване на наказателното постановление също не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
По същество, след анализ и оценка на събраните и
приобщени по повод спора доказателства, съдът е приел за безспорно установено и
доказано, че на посочените в наказателното постановление дата и час и на
визираното място, жалбоподателят – водач на МПС, е управлявал същото без да
носи контролен талон от свидетелството за управление и без да е заплатил
винетна такса по чл.10, ал.1, т.1 от Закона за пътищата. По отношение на
приложения от наказващия орган материален закон, районният съд е приел, че така
установеното от фактическа страна изпълва съставите на административните
нарушения по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и по чл.139, ал.5 от ЗДвП, за които с
процесното наказателно постановление е ангажирана административнонаказателната
отговорност на касатора. Наложените административни наказания за тези нарушения
са определени правилно и законосъобразно по вид и размер в съответствие с
приложените санкционни разпоредби.
Съгласно разпоредбата на чл.218, ал.1 от АПК във
вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН, касационният съд обсъжда само посочените в жалбата
пороци на решението, а за правилното приложение на материалния закон следи
служебно - чл.218, ал.2, предл.3 от АПК.
В жалбата, по която е образувано настоящото
производство, конкретни доводи не са посочени, поради което няма как такива да
бъдат обсъдени.
При извършваната цялостна проверка за правилното
приложение на материалния закон - касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, за наличието на което съдът следи и служебно, се установи, че към
настоящия момент, по отношение на процесните нарушения е изтекъл абсолютния
давностен срок за наказателно, респ. административнонаказателно преследване,
което е основание за отмяна на оспореното решение.
Доводите в тази връзка са следните:
Съгласно разпоредбата
на чл.11 от ЗАНН, по въпросите за вината, вменяемостта и обстоятелствата,
изключващи отговорността се прилагат разпоредбите на НК, доколкото в ЗАНН
липсва друга уредба. В чл.82 от ЗАНН е уредена давността за изпълнение на вече
наложено административно наказание, но не и за самата отговорност, поради което
по силата на чл.11 от ЗАНН е приложима разпоредбата на чл.79 ал.1, т.2 от НК.
Според последната, възможността за наказателно преследване /т.е. възможността
да бъде реализирана отговорността за извършеното деяние/ се изключва при
изтичане на предвидената в закона давност. Съгласно разпоредбите на Глава
девета от Общата част на НК, наказателното преследване, поради изтичане на
съответната давност, се изключва след изтичането на определен срок, който е
обвързан от вида и размера на наказанието, които се предвиждат за съответното
деяние. Тъй като за административните нарушения се предвижда наказание „глоба”,
по отношение на срока за изключване на наказателното преследване, по силата на
законовите разпоредби /чл.11 от ЗАНН/, следва да намерят приложение правилата
на чл.80, ал.1, т.5 и чл.81 от НК. Т.е. наказателното преследване за
административно нарушение /с оглед разпоредбата на чл.80, ал.1, т.5 от НК/ ще
бъде погасено при изтичане на тригодишен срок от довършване на съответното
нарушение. Същевременно, съгласно чл.81, ал.3 от НК независимо от спирането или прекъсването на давността,
наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с
една втора срока в предходния член /т.е. в случая: по чл.80, ал.1, т.5 от НК/, а именно: 4 години и 6 месеца.
От материалите по делото е видно, че касаторът е
извършил двете нарушения на 14.02.2016 г. Към настоящия момент е изтекъл срок,
надвишаващ абсолютният давностен срок по срок по чл.81, ал.3 от НК във вр. с
чл.80, ал.1, т.5 от НК. За конкретните нарушения, извършени и довършени на
14.02.2016 г., абсолютният давностен срок от 4 г. и 6 м. е изтекъл на 14.08.2020
г.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав
намира, че са налице предпоставките на чл.81, ал.3, вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК
за прекратяване на административнонаказателното производство, водено срещу
Г.Х.Д.. Решението на районния съд следва да се отмени само и единствено на това
основание.
Мотивиран от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, касационен състав на Административен
съд - П.***
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 21/16.05.2018 г., постановено по
НАХД № 152/2017 г. по описа на Районен съд – Б.***, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 16-0361-000022
от 19.02.2016 г., издадено от началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР –
П.***, с което на Г.Х.Д. *** – Коньовица, бл.31, вх.Ж, ап.146, на основание
чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер
на 10,00 лв. /десет лева/ за нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП и на
основание чл.179, ал.3, т.4 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба
в размер на 300,00 лв. /триста лева/ за нарушение на чл.139, ал.5 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/П/
ЧЛЕНОВЕ:
1./П/
2./П/