Решение по дело №3112/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1960
Дата: 11 март 2020 г. (в сила от 11 март 2020 г.)
Съдия: Рени Христова Коджабашева
Дело: 20191100503112
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 7 март 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

                Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

                                        гр. София, 11.03.2020 г. 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на пети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:                   

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени  Коджабашева

                                                ЧЛЕНОВЕ: Станимира  Иванова

                                                 мл. съдия  Светослав  Спасенов

при участието на секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 3112 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

           

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 6.11.2018 г., постановено по гр.д.№ 971/ 2018 г. на Софийски районен съд, І ГО, 47 състав, Г.Ф.- *** /ЕИК ********/ е осъден да заплати на А. "П.И."- гр. София на основание чл.288, ал.1, т.2 КЗ /отм./ сумата 165.92 лева, представляваща разлика между дължимото и заплатено обезщетение за имуществени вреди по щета № 24-00-84/ 20.10.2014 г., ведно със законната лихва от 04.01.2018 г. до окончателното й плащане, на основание чл.86 ЗЗД вр. чл.288, ал.7 КЗ /отм./ сумата 49.73 лева- лихва за забава върху главницата за периода от 24.01.2015 г. до 04.01.2018 г., и на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата 412.50 лева- разноски по делото, съобразно уважената част от исковете, като исковете са отхвърлени: относно главницата- за горницата над сумата 165.92 лв. до пълния предявен размер от 214.97 лв., и относно лихвите за забава- за горницата над сумата 49.73 лв. до пълния предявен размер от 71.50 лв. На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът А. "П.И." е осъден да заплати на ответника Г.Ф. сумата 75 лв.- разноски по делото, съобразно отхвърлената част от исковете.

Постъпила е въззивна жалба от А. "П.И."- гр. София /ищец по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на постановеното от СРС решение в отхвърлителната му част и в частта относно разноските, с искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за присъждане на останалата част от претендираните обезщетения, ведно с разноски за двете съдебни инстанции.

Въззиваемата страна Г.Ф.- *** /ответник по делото/ оспорва жалбата и моли постановеното от СРС решение като правилно в обжалваната част да бъде потвърдено, като претендира разноски за въззивното производство.

Предявени са искове с правно основание чл.288, ал.1, т.2 КЗ /отм./ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата, с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо- в обжалваната част.

Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СРС решение и за правилно в обжалваната част, като споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателен извод за отхвърляне на предявените от А. „П.И.“ осъдителни искове по чл.288, ал.1, т.2 КЗ /отм./ и чл.86, ал.1 ЗЗД за горниците над присъдените обезщетения, като неоснователни и недоказани- чл.272 ГПК.

Спорен в настоящото въззивно производство, предвид наведените във въззивната жалба доводи, е въпросът за размера на дължимото на ищеца А. „П.И.“ обезщетение за причинени в резултат на ПТП имуществени вреди. Съобразно нормата на чл.269 ГПК относно наличието на законовите предпоставки за ангажиране гаранционно- обезпечителната отговорност на ответника Г.Ф. при условията на чл.288, ал.1, т.2 КЗ /отм./, за което доводи в жалбата не се и съдържат, настоящият въззивен съд не дължи произнасяне.

Според нормата на чл.273, ал.2, изр.1 КЗ /отм./ при вреди на имущество обезщетението не следва да надвишава действителната стойност на причинената вреда. Дължимото на увреденото при ПТП лице застрахователно обезщетение следва да бъде определено по пазарната стойност на ремонта за отстраняване на претърпените вреди към момента на настъпване на застрахователното събитие. Принципът на пълната обезвреда, залегнал в чл.273, ал.2 КЗ /отм./, означава, че обезщетението има за цел да постави увредения в имущественото състояние, в което той е бил преди увреждането- да се приведе увреденото имущество в изправно и годно за употребата му техническо състояние, в какъвто смисъл е и постановената по приложението на цитираната норма съдебна практика на ВКС, касаеща вреди по МПС /Решение № 115/ 9.07.2009 г. по търг. дело № 627/ 2008 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО; Решение № 52 от 08.07.2010 г. по т.д.№ 652/ 2009 г. на ВКС, ТК, І ТО; Решение № 109/ 14.11.2009 г. по т.д.№ 870/ 2010 г.; Решение № 153/ 22.12.2011 г. по т.д.№ 896/ 2010 г. и др./. За постигане на горепосочената цел следва да се вземат предвид извършените разходи за ремонт с нови части или в конкретния случай- след увреждане на процесната ограничителна система за пътища /ОСП, мантинела/- с дължина 12 м, на съответния пътен участък следва да бъде монтирана нова ОСП със същата дължина. Действителната стойност на вредата по смисъла на чл.273, ал.2 КЗ /отм./ е пазарната стойност, достатъчна към момента на увреждането за закупуването на имущество от същия вид, респ. пазарната стойност на ремонта за отстраняване на настъпилата вреда /Решение № 115/ 9.07.2009 г. по търг. дело № 627/ 2008 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО/. Поради това и когато се касае за повреди по автомобил, при които увредените части следва да бъдат заменени, стойността на вредите е равна на стойността на нови части по средни пазарни цени към деня на увреждането, без да се прилага коефициент на овехтяване- арг. чл.203, ал.3 КЗ /отм./ /в този смисъл: Решение № 79/ 02.07.2009 г. по т.д. № 156/ 2009 г.  на  ВКС, ТК, І ТО;  Решение № 6/ 02.02.2011 г. по т.д. № 293/ 2010 г. на ВКС, ТК, I ТО, постановени по реда на чл.290 ГПК/.

 

                                                      Л.2 на Реш. по гр.д.№ 3112/ 2019 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в

 

 В настоящия случай за установяване действителната стойност на вредата от страна на ищеца, чиято е доказателствената тежест /чл.154, ал.1 ГПК/, е представена само съставена от него /чрез ОПУ- Ямбол/ на 20.10.2014 г. количествено- стойностна сметка, според която щетите по процесния Протокол за ПТП от 27.09.2014 г. за увреждането на 12 м единична ограничителна система за пътища /ОСП/- мантинела, на път І- 7 „Акоп- Елхово- ГКПП Лесово“ при км 301 + 500 ляво, са на стойност 798.05 лв., с включен ДДС. Като частен документ, съдържащ изгодни за издателя си факти, тази сметка /КСС/ е непротивопоставима на ответника и не се ползва с доказателствена стойност, поради което и въз основа на нея не могат да бъдат направени изводи за размера на причинената на ищеца вреда и нейната действителна стойност. Фактура за извършени въз основа на приложения договор за възлагане на обществена поръчка от 3.07.2014 г. дейности по отремонтиране на увредената мантинела, доставката и поставянето на нова такава по делото не е представена. Не е спорно между страните, а се установява и от представените писмени доказателства, че по процесната щета ответникът Г.Ф. е определил и заплатил на ищеца АПИ обезщетение от 583.08 лв. /писмо от 27.11.2014 г. и платежно нареждане от 2.12.2014 г./.

Според заключението на вещото лице по изслушаната в първо-инстанционното производство авто- техническа експертиза, прието като неоспорено от страните, стойността на ремонта на увредената ОСП „по средни пазарни цени“ е определена на 895.22 лв. /с включен ДДС/, а „по експертна оценка“ възлиза на 749 лв., като последната включва цената на детайлите, включени в ОСП /шина, колчета и скрепителни елементи/, стойността на труда по демонтаж и монтаж на ОСП и транспортни разходи.   

Предвид горното, при съобразяване нормите на чл.273, ал.2 КЗ /отм./, чл.288, ал.6 КЗ /отм./ и с оглед събраните в процеса доказателства въззивният съд намира, че действителната стойност на причинената вреда към датата на настъпване на застрахователното събитие, до която ответникът ГФ дължи плащането на застрахователно обезщетение, следва да бъде определена на 749 лв., като направеното в тази насока възражение за несъответствие между претендираното от ищеца обезщетение и действителната стойност на вредата към датата на настъпване на събитието се явява неоснователно. Определената от вещото лице стойност на вредата от 749 лв., включваща цена на включените в ОСП детайли /шина, колчета и скрепителни елементи/, стойността на труда по демонтаж и монтаж на ОСП и транспортни разходи, отговаря на изискването за привеждане на увреденото имущество в изправно и годно за употребата му техническо състояние вследствие отремонтирането му с влагане на нови части /без прилагане на коефициент за овехтяване/, поради което и представлява действителна стойност на вредата по смисъла на чл.273, ал.2 КЗ /отм./ и база за определяне на дължимото на основание чл.288, ал.1, т.2 КЗ /отм./ обезщетение.

Доказателства ищецът да е извършил плащане на претендираната по делото сума в полза на трето лице по сключен договор за изработка, въз основа на който да е била извършена работата по „демонтаж на 12 м стара единична ограничителна система за пътища /ОСП/ в пътна част и всички свързани с това разходи и доставка и монтаж на 12 м нови ограничителни системи за пътища /ОСП/ и всички свързани с това присъщи разходи“, по делото не са представени. Доколкото процесната ОСП /мантинела/ не представлява вещ за търговско потребление, т.е. не се касае за съоръжение в обхвата на осъществяваната на свободния пазар търговия, не може да се приеме, че сумата 895.22 лв., определена от вещото лице като „стойност по средни пазарни цени“, представлява действителна стойност на причинената вреда. Следва да се отбележи в тази връзка и че при липса на извършено от АПИ към трето лице плащане по извършена доставка няма основание както за начисляването на ДДС /включен в определената в експертното заключение „средна пазарна цена от 895.22 лв.“ и възлизащ на 149.20 лв. при цена на ОСП без ДДС- в размер на 746.02 лв./, така и за присъждането му с обжалваното решение. 

При тези данни и доказателства, при зачитане принципа за обезвреда, залегнал в чл.273, ал.2 КЗ /отм./, претенцията на ищеца за присъждането на обезщетение в размер над присъдения с обжалваното решение, се явява неоснователна. Присъдената с обжалваното решение сума от 165.92 лв. /главница/, представляваща разлика между дължимото и изплатено от ГФ обезщетение, покрива действителните понесени от АПИ вреди, поради което и искът за присъждане на останалата част до размер на сумата 214.97 лв. правилно е отхвърлен като неоснователен. Предвид акцесорния му характер, искът по чл.86 ЗЗД също правилно е отхвърлен като неоснователен с обжалваното решение.

С оглед изложеното, при наведените във въззивната жалба на АПИ доводи, които са неоснователни, въззивникът не може да постигне като резултат присъждане на останалата част от претендираните на основание чл.288, ал.1, т.2 КЗ /отм./ и чл.86, ал.1 ЗЗД обезщетения. Жалбата, с която е сезиран настоящият въззивен съд, като неоснователна следва да бъде отхвърлена, а постановеното от СРС решение като правилно следва да бъде потвърдено в отхвърлителната му част и в частта относно присъдените на ответника разноски.  

При този изход на спора на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК въззивникът дължи да заплати на въззиваемата страна сумата 100 лв.- разноски за въззивното производство /за юрисконсултско възнаграждение/.

Водим от горното,  СОФИЙСКИ  ГРАДСКИ  СЪД

 

 

                            Р     Е     Ш     И   :     

 

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение от 6.11.2018 г., постановено по гр.д.№ 971/ 2018 г. на Софийски районен съд, І ГО, 47 състав, в обжалваната част, в която предявеният от А. "П.И."- гр. София срещу Г.Ф.- *** иск с правно основание чл.288, ал.1, т.2 КЗ /отм./ е отхвърлен за горницата над сумата 165.92 лв. до пълния предявен размер от 214.97 лв., претендирани като разлика между дължимо и заплатено обезщетение за имуществени вреди по щета № 24-00-84/ 20.10.2014 г., ведно със законната лихва от 4.01.2018 г. до окончателното й плащане, и предявеният на основание чл.86 ЗЗД вр. чл.288, ал.7 КЗ /отм./ иск е отхвърлен за горницата над сумата 49.73 лв. до пълния предявен размер от 71.50 лв., претендирани като лихви за забава върху главницата за периода от 24.01.2015 г. до 4.01.2018 г., а също и в частта относно присъдените на ответника Г.Ф. разноски по чл.78, ал.3 ГПК в размер на 75 лв.

 

                                                           Л.3 на Реш. по гр.д.№ 3112/ 2019 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в

 

ОСЪЖДА А. "П.И."- гр. София да заплати на Г.Ф.- *** сумата 100 лв. /сто лева/- разноски за въззивното производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК.

 

Решението по гр.д.№ 971/ 2018 г. на СРС, І ГО, 47 състав, е влязло в сила като необжалвано в останалата му част.

 

Решението не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.

 

                                                                 

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

                                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.                           

 

 

 

 

                                                                         2.

 

 

Особено мнение на съдия Станимира Иванова по гр.д. № 3112/2019г. по описа на СГС, ІV-Б състав

 

Не съм съгласна със становището на мнозинството от съдебния състав в частта за стойността на дължимото обезщетение. Това обезщетение следва да е в размер на пазарната стойност на вредите.  Вещото лице е посочило цени на материали и труд за отстраняване на процесните вреди, предлагани от няколко  търговци, материалите за ремонта не се твърди и не се установява по делото да са вещи извън гражданския оборот. При така установеното приемам, че пазарната стойност на вредите следва да се определи съобразно установените от вещото лице предлагани от търговци цени за същото.  Без значение за размер на дължимото обезщетение е дали ремонт вече е извършен и дали цената за същото е платена от ищеца. Релевантна е цената, която ищецът ще следва да плати, за да възстанови състоянието на вещите си такова, каквото е било преди увреждането.

 

                                               съдия …………………..

Станимира Иванова