№ 171
гр. Варна, 16.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20223100502235 по описа за 2022 година
Постъпила е въззивна жалба вх.№ 57960/23.08.2022 от Д. Т. К. ЕГН
********** с адрес: гр.Варна ****** ******, чрез адв.Цв.Д.-съд.адрес :
гр.Варна *******, срещу решението на ВРС-ХVIс-в № 2578/01,08.2022г по
гр.д.№ 15102/2021, в ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлена претенцията му
срещу Прокуратурата на РБ за обезщетение за разликата над 750лв до
претендираните 5000лв, представляващи частичен иск от общо
претендирана сума в размер на 10000лв – обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на повдигнато срещу него обвинение в
извършването на престъпление от общ характер по чл.172б ал.1 НК, по което
е образувано ДП № 239/2014г по описа на ОД на МВР Варна, както и НОХД
№ 907/2017г по описа на ВРС, с което ищецът е признат за невиновен и
ВНОХД № 1096/2018г по описа на ВОС, с което присъдата на ВРС е
потвърдена, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска в
съда — 19.10.2021г до окончателното изплащане на задължението, на осн.чл.2
ал.1 т.3 ЗОДОВ.
Счита същото за неправилно и незаконосъобразно по сл. съображения:
Досъдебно производство № 239/2014г по описа на ОД МВР Варна е
продължило 483 дни, докато наказателното производство в двете фази е
продължило 637 дни.
Мярката за неотклонение по отношение е била за период от 991 дни.
1
Проведени са били осем открити съдебни заседания на първата
инстанция на дати: 12.04.2017г; 15.11.2017г; 20.12.2017г; 12.02.2018г;
25.04.2018г; 10.05.2018г; 20.06.2018г и 16.07.2018г.
За периода от 29.10.2015г до 23.11.2018г, т.е. повече от три години
въззивникът претърпял неимуществени вреди, причинени пряко от воденото
срещу него разследване и наказателно дело.
От свидетелските показания се установи, че през този дълъг период от
време Д. Т.К. изпитвал чувства на тревожност, обремененост поради воденото
срещу него наказателно производство.
Установило се е, че здравословното и психическото състояние се
влошило, тъй като за повдигнатото обвинение се предвиждало наказание
лишаване от свобода до 5 години.
Въззивникът започнал да приема лекарства за високо кръвно, като
преди това не бил имал подобни здравословни проблеми. При всяко негово
явяване по делото, същият освен високо кръвно получавал паник-атаки, задух,
световъртеж, като неговото здравословно състояние рязко се влошавало. От
свидетелите се установило още, че изпитвал чувство на сам пред децата си от
това, че баща им бил привлечен като обвиняем в престъпление, бил е
избягван от съседи и приятели. Преди воденото срещу него разследване бил
жизнерадостен и общителен. След като му било повдигнато обвинението,
същият се затворил в себе си, престанал да общува с роднините, приятелите и
близките си хора. Изгубил авторитета си пред неговите деца и не би
пълноценен в тяхното възпитание с личен пример поради това, че би
подсъдим. От свидетелите се установява, че нямал възможност да работи
пълноценно, тъй като повечето му клиенти го познавали и след като бил
обвинен, всички научили за това и започнали да търсят услугите на негови
колеги, като го отбягвали. Впоследствие изпаднал в продължителна депресия,
тъй като животът му рязко се бил променил поради воденото срещу него
дело.
Съобразно задължителната практика на ВКС, постановена по чл.290
ГПК № 427/16.06.2010г по гр.д.№ 273/2009г на III ГО; № 480/23.04.2013г по
гр.д.№ 85/2012г на IV ГО; № 449/16.05.2013г по гр.д.№ 1393/2011г на I ГО; №
96/31.05.2013г по гр.д.№ 792/2012г на IV ГО; № 123/23.06.2013г по гр.д.№
254/2014г на III ГО; № 389/04.08.2014 по гр.д.№ 40/2013г на I ГО; №
2
358/06.01.2015г по гр.д.№ 2026/2014г на IV ГО; № 151/13.05.2014г по гр.д.№
5386/2013г на IV ГО; № 267/26.06.2014г по гр.д.№ 820/2012г на V ГО; №
532/24.06.2010г по гр.д.№ 1650/2009г на III ГО; № 439/14.12.2012г по гр.д.N
91730/2011г на IV ГО; № 149/2.05.2011г по гр.д.№ 574/2010г на III ГО; №
391/13.01.2012г по гр.д.№ 201/2011г на III ГО; № 335/10.01.2012г по гр.д.№
296/2011г на II ГО и др. в понятието неимуществени вреди се включват
всички телесни и психически уреждания на пострадалия, претърпените болки
и страдания, които в своята цялост представляват негативни емоционални
изживявания на лицето, намиращи не само негативно отражение в психиката,
но и в социален дискомфорт в определен период от време.
Обезщетението за неимуществени вреди в хипотезата на чл.2 от ЗОДОВ
е за увреждане на неимуществени права, блага или правно защитими
интереси. Вредите се изразяват в нравствените, емоционални, психически,
психологически терзания на личността, накърнената чест, достойнство, добро
име в обществото. Размерът на обезщетението за имуществени вреди се
определя от съда по справедливост след преценка на всички конкретно
обективно съществуващи обстоятелства и при наличие на причинна връзка с
незаконните актове на правозащитните органи. От значение за размера на
обезщетението са тежестта на престъплението, за което е било повдигнато
обвинение, продължителността на незаконното наказателно преследване,
интензитета на мерките на процесуална принуда, броя, продължителността на
извършените с участие на лицето процесуални действия, начинът, по който
обвинението се е отразило на пострадалия с оглед на личността му, начина му
на живот, среда, ценностна система, рефлектирало ли е обвинението върху
професионалната му реализация, на общественото доверие и социалните му
контакти, отраженията върху личната му емоционална сфера, здравословното
му състояние и други, които следва да се преценяват съобразно конкретните
обстоятелства за всеки отделен случай.
Фактът на незаконно обвинение е достатъчен да индицира, че
подсъдимият е претърпял вреди, рефлектиращи върху неговата чест и
достойнство.
Безспорно за периода на наказателното преследване ищецът имал
отрицателни изживявания от незаконното обвинение - то ограничавало
възможността му да води обичайния си начин на живот и му се отразявало
3
емоционално негативно.
Нормално е да се приеме, че по време на цялото наказателно
производство лицето, обвинено в извършване на престъпление, и
впоследствие оправдано, да изпитва неудобства, да се чувства унизено, а
също така притеснено и несигурно; накърняват се моралните и нравствените
ценности и личността, както и социалното му общуване.
Справедливостта като критерий за определяне паричния еквивалент на
неимуществените вреди не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката
на конкретните обстоятелства, които носят обективни характеристики—
характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е
получено, последици, продължителност и степен на интензитет, възраст на
увредения, обществено и социално положение.
Като база за определяне паричния еквивалент на обезщетението следва
да служи още икономическият растеж, стандартът на живот и
средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности
в страната към датата на увреждането, както и обстоятелството, че
осъждането само по себе си има ефект на репарация.
Размерът на обезщетението не следва да бъде и източник на обогатяване
за пострадалия. В случаите на незаконно обвинение в извършване на повече
от едно престъпление, обезщетението се определя глобално, а не поотделно за
всяко едно деяние, за което обвиняемият е бил оправдан. Изпитание от
лицето психически емоционален и физически дискомфорт е във връзка с
всички обвинения, дори и ако не са повдигнати в едно, а по няколко дела.
В настоящия случай следва да се отчете сравнително НЕкраткият
период, през който обвиненията са били поддържани четири години,
неколкократните призовавания в досъдебната и съдебната фаза на
производството, както и извършените различни процесуални действия в
досъдебното производство.
Претърпените от ищеца неимуществени вреди, на които сочат
свидетелите, се изразяват в преживени срам и неудобство в професионален и
личен план, засегната чест и достойнство, в изпитано неспокойствие, влошено
здравословно състояние, унижение ; доброто му име в обществото било силно
накърнено.
Очевадно за съда по делото не са били събрани доказателства за трайни
4
негативни последици за психическото и физическо състояние на ищеца,
предизвикани изключително от незаконното обвинение.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че за обезщетяването на
ищеца за причинените му неимуществени вреди от незаконно повдигнатото
му обвинение за престъпление са необходими 10 000лв, тъй като в този
период за ищеца е било трудно да се върне на работа, и ако за периода от 4
календарни години бе имал възможността да работи както преди, то
имущественото му състояние би било значително по-голямо от
претендирания размер. Дори само тези пропуснати ползи не биха могли да
бъдат възмездени чрез претендираната сума.
Ето защо счита, че претендираната сума справедливо би обезщетила
преживените болки и страдания от ищеца, без да служи за неоснователно
обогатяване със средства.
За главницата от 5000лв дори не претендира присъждането на законната
лихва
Поради изложеното моли за отмяната на решението в неговата
отхвърлителна част и да бъде присъдена изцяло сумата по предявения
частичен иск.
Моли за присъждане на сторените по делото разноски, вкл. и
адв.възнаграждение.
В срока по чл.263 ГПК няма постъпил писмен отговор от
ПРОКУРАТУРАТА на РБ.
Страните не са направили искания по доказателствата.
Не са налице хипотезите на т.1, 2 и 3 от ТР № 1/2013г. на ОСГТК,
налагащи даване указания на страните по правната квалификация на иска,
разпределение на доказателствената тежест и възможност за ангажиране на
доказателства, респ. служебно събиране на такива.
Ето защо, жалбата следва да бъде насрочена за разглеждане в открито
съдебно заседание.
Воден от горното, СЪДЪТ
5
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ в открито съдебно заседание въззивна
жалба вх.№ 57960/23.08.2022 от Д. Т. К. ЕГН ********** с адрес: гр.Варна
****** ******, чрез адв.Цв.Д. - съд.адрес: гр.Варна *******, срещу
решението на ВРС-ХVIс-в № 2578/01,08.2022г по гр.д.№ 15102/2021, в
ЧАСТТА МУ, с която е отхвърлена претенцията му срещу Прокуратурата на
РБ за обезщетение за разликата над 750лв до претендираните 5000лв,
представляващи частичен иск от общо претендирана сума в размер на 10
000лв – обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
повдигнато срещу него обвинение в извършването на престъпление от общ
характер по чл.172б ал.1 НК, по което е образувано ДП № 239/2014г по описа
на ОД на МВР Варна, както и НОХД № 907/2017г по описа на ВРС, с което
ищецът е признат за невиновен и ВНОХД № 1096/2018г по описа на ВОС, с
което присъдата на ВРС е потвърдена, ведно със законната лихва от датата на
предявяване на иска в съда — 19.10.2021г до окончателното изплащане на
задължението, на осн.чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в о.с.з. на 21.02.2023 от 13.30ч, за
която дата и час да се призоват страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6