Решение по дело №757/2021 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: 172
Дата: 28 октомври 2021 г. (в сила от 26 януари 2022 г.)
Съдия: Васил Митев Атанасов
Дело: 20212330200757
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 юли 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 172
гр. Ямбол, 28.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Васил М. Атанасов
при участието на секретаря М.П. М.
като разгледа докладваното от Васил М. Атанасов Административно
наказателно дело № 20212330200757 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалбата на Х. ЮС. Х. от гр. Я. подадена чрез
упълномощен защитник-адвокат против Наказателно постановление № ....,
издадено от Началник сектор „ПП“ при ОД-МВР-Я. с което на основание
чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба
в размер на 3000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12
месеца за нарушение по чл.104б, т.2 от ЗДвП.
С жалбата се иска НП да бъде отменено по съображения за допуснати
съществени нарушения в хода на административно наказателното
производство на материалния и процесуалния закон и се иска неговата
отмяна.
В с.з. жалбата се поддържа от редовно упълномощен защитник – адвокат,
който пледира за отмяна на НП, като изтъква още, че при така описана
фактическа обстановка се сочи за извършено нарушение по чл. 5, ал.1, т.1 от
ЗДвП и за недоказаност на вмененото му нарушение. Иска се присъждане на
1
направените по делото разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, не и не взема становище по
жалбата.
След като обсъди събраните по делото доказателства, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
На 11.02.2021 г. свид. А.И.-служител в РУ-Я., заедно със своя колега
И.Д., в изпълнение на служебните си задължения получили сигнал за силно
форсиране на двигатели на паркинга пред магазин „.“ ..в гр. Я. Около 02.10 ч.,
след пристигане на мястото, свид. И. и колегата му Д. видели, че л.а.
„М...навлиза от ул. „...“ в обръщало на автобуси от градския транспорт, като
чрез форсиране на двигателя и презавиване, водачът му довежда автомобила
до загуба на сцепление с пътната настилка, същия поднася на платното за
движение надясно и пързаляйки се описал кръг в обръщалото на автобусите и
продължил движението си с форсиране на двигателя по ул. „...“ в посока към
кръстовището с ул. „...“. Свид. И. и колегата му Д. спрели автомобила и след
като установили самоличността на водача, а именно-жалбоподателя поискали
съдействие от колегите си от „Пътна полиция“. На мястото пристигнали и
П.Д. и М...-служители на сектор „Пътна полиция“ и на жалбоподателя бил
съставен АУАН за констатираното нарушение, като същото било
квалифицирано като такова по чл. 104б, т.2 от ЗДвП. Актът бил съставен в
присъствието на жалбоподателя, подписан от него без възражения и му бил
връчен екземпляр от него.
Впоследствие - на 19.02.2021г., въз основа на акта и при идентично на
отразеното в АУАН фактическо и юридическо описание на нарушението,
срещу жалбоподателя е било издадено обжалваното НП, което му било
връчено лично с разписка на 15.07.2021г.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията
на свидетеля И., както и от писмените доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът правни
следните правни изводи:
Жалбата е допустима - подадена от надлежна страна и в предвидения от
2
закона срок. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните
съображения:
АУАН и НП са издадени от компетентни лица, съгласно приложената
заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи.
Съдът не споделя възраженията, изложени от защитата относно описание
на нарушението и неговата правна квалификация. Видно от АУАН и НП е
направено ясно, пълно и точно описание на нарушението, а не само препис на
законовата разпоредба по чл. 104б, т.2 от ЗДвП. Както в акта, така и в НП е
отразено в какво се е изразило изпълнителното деяние на вмененото във вина
на жалбоподателя нарушение „не използва пътя съгласно неговото
предназначение за превоз на хора и товари, а именно във форсиране на
двигателя и презавиване, довеждане на автомобила до загуба на сцепление с
пътната настилка, същия поднася на платното за движение надясно и
пързаляйки се описал кръг в обръщалото на автобусите и продължил
движението си с форсиране на двигателя по ул. „...“ в посока към
кръстовището с ул. „...“. Тези действия на водача, описани в акта и НП не са
случайно или самоволно отразени, а са резултат от възприятията на свид. И..
Не могат да бъдат споделени и оплакванията, че полицейските служители се
опитват да наложат понятието „дрифт“, което не присъства в нормативните
актове. Действително понятието „дрифт“ няма легална дефиниция в
законодателството ни, като същевременно има всеизвестно общоупотребимо
значение. В случая това понятие не е използвано нито в акта, нито в НП, за да
се приеме, че жалбоподателят е санкциониран за нарушение, което не е
обявено от закона за наказуемо. Напротив както в АУАН, така и в НП е
формулирано подробно и ясно конкретното поведение на водача, като
дейтайлно са описани действията му при управление на МПС. Именно
подробно описаните фактически действия на същия сочат използване на пътя
не по неговото предназначение, деяние, което е обявено за наказуемо от
закона и осъществява фактическия състав на посочената за нарушена
разпоредба. Правилна е правната квалификация на нарушението и
санкционната норма, посочена като основание за реализиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя и налагане на
предвиденото в закона наказание.
3
Следва да се отбележи че законодателя е въвел нормата на чл. 104б от
ЗДвП в началото на 2017 година, обосновавайки я с драстичното увеличаване
на подобни случаи в цялата страна, при които недобросъвестни водачи
умишлено форсират двигателите, в резултат на което поднасят управляваните
от тях автомобили по оживените улици в градовете и по този начин
застрашават здравето и живота както на останалите участници в движението
по пътищата, така и на случайно преминаващи пешеходци. От това
обстоятелство е продиктуван и големия и тежък размер на наказанието,
предвидено за подобно нарушение, а именно „Глоба“ в размер на 3 000 лева,
както и кумулативно предвидено лишаване от право да се управлява МПС за
срок от 12 месеца.Нещо повече, рисковите маневри на жалбоподателя, са
предприети от него в тъмната част на денонощието, когато видимостта е
намалена и риска за участниците в движението е още по-голям. Още по-
укоримо е и обстоятелството че в автомобила на жалбоподателя е имало
освен него и още три.четири човека, което прави поведението на
жалбоподателя още по-опасно. Посоченото обстоятелство по-никакъв начин
не е оправдателно, с оглед наведените от защитата доводи, че жалбоподателя
е ползвал автомобила именно за превоз на хора. Извършвайки движения
които водят автомобила до форсиране и загуба на сцепление с пътната
настилка е показателно, че жалбоподателя ползва пътя отворен за обществено
ползване за цел различна от превоза на хора, и наличието на такива в
автомобила само прави стореното от него още по-укоримо.
От процесуална гледна точка АУАН и издаденото въз основа на него
Наказателно постановление са законосъобразни - съставени в
законоустановените срокове и притежаващи необходимите реквизити – чл. 42
и чл. 57 от ЗАНН. АУАН е съставен след констатиране на нарушението.
Същият се явява годна основа за издавеното на НП, с което е наложено
административно наказание – „Глоба“ в размер на 3 000 лева и „Лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца. Наказанието е наложено на
основание чл. 175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП и е в точно определения и предвиден в
закона размер, поради което не може да бъде намалено. Така наложеното
наказание според настоящия съдебен състав е съответно на извършеното
нарушение и с размер необходим за постигане целите на наказанието,
визирани в чл. 12 от ЗАНН.
4
С оглед на гореизложените съображения съдът счете, че обжалваното
наказателно постановление е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
В съдебно заседание процесуалния представител на жалбоподателя прави
искане за присъждане на направените по делото разноски. С оглед изхода на
делото, а именно потвърждаване на обжалваното НП, съдът намира, че това
искане се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ***г., издадено от
Началник сектор „ПП“ при ОД-МВР-Я*, с което на Х. ЮС. Х., ЕГН
********** от гр. Я*, на основание чл.175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП му е
наложено административно наказание глоба в размер на 3000 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца за нарушение по
чл.104б, т.2 от ЗДвП.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователно искането на
процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените
по делото разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ЯАС , в 14 - дневен
срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
5