Решение по дело №6101/2020 на Районен съд - Русе

Номер на акта: 260021
Дата: 21 март 2022 г. (в сила от 13 април 2022 г.)
Съдия: Майя Йончева Йончева
Дело: 20204520106101
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 декември 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

гр. Русе, 21.03.2022г.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, III гр. състав, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

                         Съдия: МАЙЯ ЙОНЧЕВА

 

при секретаря         ЕМИЛИЯ ДОБРЕВА                                           и в присъствието на

прокурора                                                               като разгледа докладваното от съдията гр. дело №6101 по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази:

 

         Искът е с правно основание по чл.422 ГПК.

         Ищецът “Енерго-Про Продажби” АД гр. Варна, представляван от Пламен Стоянов Стефанов, Яна Маринова Д. и Д. Колева Д., чрез процесуалния си представител твърди, че ответницата Н.Н.Т. е негов клиент с клиентски №********** във връзка с продажба на ел. енергия за обект на потребление, заведен с аб. №**********, гр. *********. Като потребител на електрическа енергия същата има неизплатени задължения за доставена ел. енергия на обекта за периода 14.01.2020г.-19.02.2020г. в общ размер 446.62 лв. В сумата са включени неплатени фактури за ел. енергия в размер на 426.23 лв, както и мораторна лихва върху главницата, съгласно чл.38 ОУДПЕЕ в общ размер 20.39 лв, представляваща сбор от мораторните лихви на всяка фактура от датата след падежа й до 03.09.2020г. За събиране на вземането си подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, образувано в ч. гр. дело №4117/2020г. на Русенски районен съд. Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което на заявителя е указано да предяви иск за установяване на вземането си. Моли да се признае за установено по отношение на ответницата, че му дължи сумата общо 446.62 лв за обект на потребление с аб. №**********, гр. *********, от която 426.23 лв представлява главница за неизплатена ел. енергия по фактури, издадени за периода 14.01.2020г.-19.02.2020г., заедно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното изплащане и сумата 20.39 лв, представляваща сбор от мораторните лихви на всяка фактура от падежа й до 03.09.2020г. Претендира разноските по настоящото дело, както и юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 ГПК във вр. с Наредба за заплащане на правната помощ, приета с ПМС №4/06.01.2006г.

         В уточняващата молба от 03.11.2021г. твърди, че ответницата на 01.03.2021г. е заплатила задълженията си за електроенергия и лихви. Неплатени останали единствено съдебно-деловодните разноски в общ размер 400 лв

         Ответницата Н.Н.Т. чрез назначения й особен представител заявява, че претенцията на ищеца за заплащане на разноски в общ размер 400 лв е прекомерна, при материален интерес на иска 446.62 лв. При липса на списък на разноските претенцията е недоказана. Моли да се присъдят само разноски за държавна такса, а възнаграждение за юрисконсулт – в размер на предвидения минимум.

         По делото са представени писмени доказателства, приложено е ч. гр. дело №4117/2020г.

         За да се произнесе, съдът съобрази следното:

         Видно е от приложеното ч. гр. дело №4117/2020г., че в производство по чл.410 и сл. ГПК е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение №1872/18.09.2020г. срещу Н.Н.Т. за сумите 426.23 лв главница за незаплатена електрическа енергия за периода от 14.01.2020г. до 19.02.2020г. за обект на потребление с аб. №**********, намиращ се в гр. *********** заедно със законната лихва от 18.09.2020г. до окончателното изплащане, 20.39 лв мораторна лихва за периода от 03.02.2020г. до 03.09.2020г., както и за 25 лв разноски за държавна такса и 50 лв разноски за юрисконсултско възнаграждение. Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжницата при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което и на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си.

         Ищецът е предявил иска в законоустановения едномесечен срок.

         От представените по делото фактури за доставена електрическа енергия №№ **********/14.01.2020г., **********/12.02.2020г. и **********/19.02.2020г., както и от приложеното на л.8 препис-извлечение по сметка към 03.09.2020г. се вижда, че Н.Н.Т. с кл. №**********, има неизплатени задължения към ищеца за доставена ел. енергия за обект в гр. ***********, заведен с аб. №**********, за периода от 28.11.2019г. до 17.02.2020г. общо 426.23 лв, а дължимото обезщетение за забава върху неизплатеното задължение за доставена ел. енергия, считано от падежа на всяка фактура до 03.09.2020г., възлиза на 20.39 лв. Счетоводното извлечение от партидата на ответницата не е оспорено, нито опровергано с противни доказателства относно неговата редовност, поради което и съгласно чл.182 ГПК може да служи като доказателство за отразените в него факти.

От представеното актуално извлечение от сметката на потребителя с клиентски №********** към 28.10.2021г. се вижда, че на 01.03.2021г. задълженията за доставена в исковия период ел. енергия и лихви за забава са погасени. Незаплатени са задълженията в размер на 25.00 лв държавна такса и 50 лв юрисконсултско възнаграждение по ЧГД №4117/2020г. на РРС.

При това положение съдът намира, че искът по чл.422 ГПК следва да се отхвърли за сумите 426.23 лв главница за незаплатена електрическа енергия за периода от 28.11.2019г. до 17.02.2020г., заедно със законната лихва от 18.09.2020г. до окончателното изплащане, 20.39 лв обезщетение за забава до 03.09.2020г., поради плащане. Ответницата дължи на ищеца общо 75 лв разноски по ч. гр. дело №4117/2020г. на РРС за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

Съгласно чл.78, ал.1 във вр. с чл.422, ал.1 ГПК, ответницата следва да заплати на ищеца 325 лв разноски по настоящото дело, от които 75 лв за държавна такса, 150 лв възнаграждение за особен представител и 100 лв юрисконсултско възнаграждение, съобразно представен списък на разноските по чл.80 ГПК, тъй като с поведението си е дала повод за завеждане на делото (плащането на задължението е извършено след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-18.09.2020г.). Съгласно чл.422, ал.1 ГПК, искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл.415, ал.1 ГПК.

Мотивиран така, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от “Енерго-Про Продажби” АД със седалище и адрес на управление в гр. Варна, Варна Тауърс Г, бул. “Владислав Варненчик” №258, представлявано от членовете на УС Пламен Стоянов Стефанов, Яна Маринова Д. и Д. Колева Д., ЕИК *********, иск по чл.422 ГПК за съществуване на вземането му към Н.Н.Т. ***, ЕГН **********, за сумите 426.23 лв за незаплатена електрическа енергия по издадени фактури за периода от 14.01.2020г. до 19.02.2020г. за обект в гр. ***********, заведен с аб. №**********, заедно със законната лихва от 18.09.2020г. до окончателното изплащане и за 20.39 лв обезщетение за забава до 03.09.2020г.

ОСЪЖДА Н.Н.Т. да заплати на “Енерго-Про Продажби” АД сумите 75.00 лв разноски по ч. гр. дело №4117/2020г. на Русенски районен съд, както и 325.00 лв разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                            Съдия: