О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. Варна, ...11.2021г.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ВАРНА, втори
състав, в закрито съдебно заседание от ………. ноември две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛИНА ЧОЛАКОВА
като разгледа докладваното от съдия В. Чолакова административно дело № 2332/2021г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 197 и сл.
(Глава Х, Раздел ІV) от АПК вр. чл. 54, ал.5 от АПК.
Образувано е по жалба вх. № 15566/25.10.2021
год. на АС -Варна, подадена от С.Ц.Н. с ЕГН **********,***,
чрез адв. Я. К. срещу Решение № 1040-02-196/18.10.2021
г. на директора на ТП на НОИ - Бургас, с което повторно е спряно административното производство по
реда на чл. 117 ал.3 от КСО за разглеждане на жалба на С. Ц. Н. против
Разпореждане № О-02-000-00-01459132/5.04.2021 г. на Ръководител по
изплащане на обезщетенията и помощите при ТП – Бургас на НОИ. Административният
акт се атакува с доводи за нищожност. Алтернативно се твърди, че същият е
незаконосъобразен. Твърденията за нищожност на процесното решение са мотивирани
с това, че административното производство по чл.117,
ал.3 от КСО против посоченото Разпореждане
№ О-02-000-00-01459132/5.04.2021 г. на Ръководител по изплащане на
обезщетенията и помощите при ТП – Бургас на НОИ веднъж вече е било спирано с
Решение № 1040-02-92/25.05.2021 г. на директора на ТП на НОИ – Бургас. Това
решение на контролноотменителния орган е оспорено по съдебен ред пред
Административен съд – Варна, във връзка с което е образувано Адм. дело №
1290/2021 г. по описа на същия съд. Съдебното производство е приключило с
Определение № 1683/07.07.2021 г., с което оспореното решение за спиране на производството
по чл.117, ал.3 от КСО е отменено. Алтернативно лансираните твърдения за
незаконосъобразност на атакуваното решение
са подкрепени с аргумента, че в конкретния казус органът неправилно е
приложил чл.54, ал.1, т.5 от АПК приемайки, че влизането в сила на издадени
задължителни предписания от 05.04.2021 г., отправени до осигурителите
/работодателите/ на оспорващата С. Н., имат преюдициално значение за преценката
му досежно законосъобразността на обжалваното разпореждане, с което е отказано
отпускане на парично обезщетение за временна неработоспособност по болничен лист № Е***********. В допълнение
се сочи, че не е налице нито една от хипотезите, предвидени в чл.54, ал.1, т.5
от КСО, с оглед на което решението на ответника не кореспондира с посоченото в
него правно основание. Твърди се също, че актът е постановен в нарушение на
основни принципи в административното право, каквито са принципите за законност
и истинност, закрепени законодателно в чл.4, ал.2 и чл.7, ал.3 от АПК. В
заключение е формиран петитум за отмяна на Решение № 1040-02-196/18.10.2021 г.
на директора на ТП на НОИ – Бургас и преписката да бъде върната на ответника с
указания по тълкуването и точното приложение на закона. Моли съда при
постановяване на решението да осъди ответника да заплати адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2, вр. чл. 36, ал. 2 от Закона за
адвокатурата и чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Ответната страна – директорът на ТП на НОИ-Бургас,
при представяне на преписката не е изразил становище по спора. Такова не е изразено и до постановяване на настоящото определение.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата на С. Ц. Н. е процесуално
допустима като подадена в срока по чл.197 от АПК и от надлежна страна, имаща
правен интерес от обжалване на административния акт.
По основателността на жалбата:
Административен съд –Варна, след като
обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
С вх. № Р14-02-000-00-**********/
15.01.2021 г. в ТП на НОИ – Бургас е представено Удостоверение приложение № 9
от осигурителя на жалбоподателката „Д Комплекс Сервисес“
ЕООД, с ЕИК *********, гр.***, относно правото на парично обезщетение по
болничен лист /БЛ/ № Е***********, издаден на С. Ц. Н. за изплащане на парично
обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване за периода от
02.01.2021 г. до 13.01.2021 година. Ответникът е установил, че в 18-месечния
период, от който следва да се изчисли паричното обезщетение за временна
неработоспособност, влиза период, през който за жалбоподателката С. Н. са
подавани данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО от друг осигурител - „Политур 2016“ ЕООД, гр. ***, с ЕИК *********.
От ТП на НОИ – Варна е получено писмо с
искане да се извърши проверка на осигурителите „Д Комплекс Сървисес“ ЕООД, „Ц
Комерс Сървисес“ ЕООД и „Политур 2016“ ЕООД, във връзка с определяне правото и
размера на паричното обезщетение за три лица, между които и инициатора на
настоящото съдебно производство – С. Ц. Н., за установяване на извършвана от
същите лица трудова дейност в посочените дружества, която е основание за
възникване на осигуряване и подаване на данни по чл. 5 ал.4 т.1 от КСО и
качеството им на осигурени лица. При проверка в информационната система на НОИ
е установено, че „Д Комплекс Сървисес“ ЕООД не е внасяло осигурителни вноски от
м.07.2019 г., липсват данни за подаден ГФО за 2019 г., регистрирани са
уведомления по чл. 62 от КТ – 66 договора с общо 61 лица с код 68.32. –
„Управление на недвижими имоти“ За някои от тези лица са подадени данни с висок
месечен осигурителен доход.
По отношение на осигурителя „Политур 2016“
ЕООД е установено, че същият е подавал
ГФО за 2016 г. и 2017 г., в дружеството са регистрирани уведомления по чл. 62
от КТ – 266 договора за 221 лица с код на икономическа дейност 55.10 – „Хотели
и подобни места за настаняване“, като за някои от лицата са подавани данни за
висок месечен осигурителен доход. В приход на ДОО за периода от 02.2018 г. до
02.2020 г. не са постъпвали осигурителни вноски.
След установяване, че документите на
дружествата се намират на територията на гр. Варна, ответникът е поискал да
бъде извършена проверка по делегация от ТП на НОИ – Варна. Издадена е заповед №
ЗР-5-03-00850217 от 4.12.2020 г. за извършване на проверка по разходите на ДОО
на „Д Комплекс сървисес“ ЕООД.
Проверката е приключила с констативен протокол №
КП-5-03-00901689/30.03.2021 г. В хода на
извършената проверка са анализирани представени оборотни ведомости за 2019 г. и
2020 г., като е установено, че липсват внесени вноски за ДОО за 2019 г. в
размер на 4810.02 лв., а за 2020 г. размерът на невнесените вноски по ДОО е 37593.40
лв. При проверката не са представени фишове за заплати, банкови, счетоводни
документи, приходни и разходни касови ордери, фактури, договори с контрагенти,
платежни нареждания, оборотни ведомости, хронологичен регистър на каса, банка,
персонал и др. От извършена справка е
установено, че за дружеството няма данни за регистрирани ЕКАФП, данните и
уведомленията по чл. 62 ал.5 от КТ са подадени с квалифициран електронен подпис
чрез лицето Галин Иванов Стоянов. Установено е, че дружеството не притежава
имущество. При тези констатации е
прието, че не може да се удостовери по безспорен начин извършвана от
дружеството дейност. Издадено е задължително предписание от 02.04.2021 г. до
осигурителя „Д Комплекс Сървисес“ ЕООД за заличаване на подадени данни по чл. 5
ал.4 т.1 от КСО за 67 лица, между които и за оспорващата С. Н. за периода от
02.2020 г. до 02.2021 г.
С друга заповед от 04.12.2020 г. е
разпоредено да се извърши проверка по разходите на ДОО на осигурителя „Политур
2016“ ЕООД. Тази проверка е приключила с
констативен протокол № КП-5-03-00901703/30.03.2021 година. Видно от изложеното в КП, при проверката е
установено, че за дружеството има подадени ГФО за 2016 г. и 2017 г., няма
подаден ГФО за следващите години. Има
подадени ГДД по чл. 92 от ЗКПО за периода от 2016 г. до 2018 г., дружеството няма
регистрирани обороти за периода от 06.2019 г. до 12.2020 г., липсва подадена
ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2019 г. На
„Политур 2016“ ЕООД са извършени проверки за периода до 30.06.2019 г. по
постъпили сигнали във връзка с представени заявления за отпускане на парични
обезщетения, приключили с констативни протоколи, в които е прието, че след 01.07.2019
г. не са представени доказателства за осъществяваната от дружеството дейност. Установено е, че за С.Н. има подадено
уведомление за сключен трудов договор, считано от 20.10.2016 г. с прекратяване
на 04.02.2020 г. чрез „Политур 2016“ ЕООД. В последствие Н. е назначена в „Д
Комплекс Сървисес“ ЕООД от 03.02.2020 година. За лицето са подадени Приложения
№ 9, като при изчислението на дължимото обезщетение влиза осигурителния стаж от
двете дружества. От „Политур 2016“ ЕООД
не са представени каквито и да е документи, поради което не може да се
удостовери извършвана от дружеството дейност. Издадено е задължително предписание
№ ЗД-1-03-00903408 от 2.04.2021 г. до осигурителя „Политур 2016“ ЕООД за
заличаване на подадени данни по чл. 5 ал.4 т.1 от КСО за 43 лица, между които и
за С. Н. за периода от 07.2019 г. до 01.2020 година.
На 05.04.2021 г. е издадено разпореждане №
Д-02-000-00-01459132 от ръководител по изплащането на обезщетенията и помощите
при ТП на НОИ - Бургас, с което на осн. чл. 40 ал.3 от КСО и чл. 47, ал.1 от
Наредбата за паричните обезщетения и помощи от държавното обществено
осигуряване /НПОПДОО/ е отказано отпускане на парично обезщетение за временна
неработоспособност поради общо заболяване на С.Н. по болничен лист № Е***********. Разпореждането е обжалвано от
Н. по административен ред.
В хода на производството по чл.117 от КСО
вр. чл.47, ал.4 от НПОПДОО е постановено Решение № 1040-02-92/25.05.2021 г. на
директора на ТП на НОИ Бургас, в което същият е приел, че в 18-месечния период,
от който следва да се изчисли паричното обезщетение за временна
неработоспособност, влиза период, за който са подавани данни по чл. 5 ал.4 т.1
от КСО за оспорващата С. Н. от осигурителя „Политур 2016“ ЕООД. Изискани са данни за влизането в сила на
издадените задължителни предписания до осигурителя „Д Комплекс сървисес“ ЕООД и
„Политур 2016“ ЕООД, като с писмо от 11.05.2021 г. административния орган е
уведомен, че предписанията не са влезли в сила. Преценено е, че след като не са
приключили административните производства по издадените задължителни
предписания на контролен орган на ТП на НОИ - Варна, по отношение на двамата
осигурители за заличаване на подадени данни по чл. 5 ал.4 т.1 от КСО за С. Н.
за периодите от 02.2020 г. до 02.2021 г. и от м.07.2019 г. до м.01.2020 г.
същите са от преюдициално значение по отношение на производството по преценка
законосъобразността на издаденото разпореждане за отказ по болничен лист Е***********. На осн. чл. 117 ал.3 от КСО вр.
чл. 54 ал.1 т.5 от АПК административното производство по депозираната от Н.
жалба срещу разпореждане № Д-02-000-00-01459132 е спряно с посоченото по-горе Решение
№ 1040-02-92/25.05.2021 г. на директора на ТП на НОИ
Бургас.
Решението за спиране на производството от
25.05.2021 г. е атакувано от С. Н. ***. Образувано е адм. дело № 1290/ 2021 г.
Същото е приключило с Определение № 1683 от 07.07.2021
г., с което решението на директора на ТП на НОИ Бургас за спиране на
производството е отменено като незаконосъобразно. За да отмени обжалваното
решение, съдът е приел, че задължителна част от акта за спиране на
административното производство е разпоредителната част, с която се определят
правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението, по аргумент от
чл.59, ал.1, т.5 от АПК вр. чл.54, ал.1, т.5 от АПК. Предвид това е посочено,
че в акта задължително трябва да се посочи срок, за който производството се
спира, или най-малкото да се посочи до приключване на кое производство – по
административното или по съдебното оспорване на задължителните предписания, се
спира производството по оспорване на разпореждането от 05.04.2021 г., съдържащо
отказ на ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при ТП –
Бургас на НОИ. В случая това не е сторено и, доколкото фактическите и правните
основания на решението не могат да заместят констатираните непълноти в неговата
разпоредителна част от една страна, а от друга водят до неяснота на
правнорелевантната воля на органа, то решението на ответника по делото е
незаконосъобразно и подлежи на отмяна.
Производството по чл.117, ал.3 от КСО вр. чл.47, ал.4 от НПОПДОО по жалба на С. Цв. Н. против
Разпореждане № О-02-000-00-01459132/5.04.2021 г. е възобновено като на
18.10.2021 г. Директорът на ТП на НОИ – Бургас е издал оспореното в настоящото
съдебно производство Решение № 1040-02-196/18.10.2021 година. С него на
основание чл.117, ал.3 от КСО и чл.54, ал.1, т.5 от АПК отново е спряно производство
по реда на чл. 117 ал.3 от КСО вр. чл.47, ал.4 от НПОПДОО за разглеждане на жалбата
на С. Цв. Н. против Разпореждане № О-02-000-00-01459132/5.04.2021 г. „до
окончателното приключване на съдебните производства по адм.
д. № 2072/ 2021 г. и адм. д. № 2341/ 2021 г. по описа на Адм. съд – Бургас,
образувани по жалби срещу решения на директора на ТП на НОИ – Варна, издадени в
резултат от обжалване на задължителни предписания №
ЗД-1-03-00903399/ 02.04.2021 г. на контролен орган на ТП на НОИ – Варна до
осигурителя „Д Комплекс Сервисес“ ЕООД, с ЕИК
*********, гр. Созопол и задължителни предписания № ЗД-1-03-00903408/
02.04.2021 г. на контролен орган на ТП на НОИ – Варна до осигурителя „Политур
2016“ ЕООД, гр. Созопол, с ЕИК *********“. Органът е мотивирал акта си с
това, че влизането в сила на посочените задължителни предписания до посочените
двама осигурители на Н. през релевантния период са от значение за преценката му
досежно законосъобразността на обжалваното разпореждане и в този смисъл имат
преюдициално значение за изхода на административното производство по чл.117 от КСО.
Предвид горните установявания ,съдът
достигна до следните правни изводи:
Решение № 1040-02-196/18.10.2021 г. на директора
на ТП на НОИ Бургас е издадено от материално компетентния административен орган
и в предвидената от закона писмена форма. Неоснователни са изложените в жалбата
доводи за нищожност на акта, предвид влязлото в сила Определение № 1683 от
07.07.2021 г. на АС- Варна, постановено по адм. дело № 1290/ 2021 година. С
посоченото определение съдът е отменил предходна заповед за спиране на
производството по жалба на С. Н. срещу Разпореждане №
О-02-000-00-01459132/05.04.2021 г. на чисто формално основание – поради липса
на задължителни реквизити в разпоредителната част на Решение №
1040-02-92/25.05.2021 г., относно продължителността на срока, за който
производството се спира. В определението съдът не е коментирал въпроса за
наличието/липсата на материалните предпоставки за приложение на чл.54, ал.1,
т.5 от АПК. В този смисъл разглежданият казус не попада в хипотезата на чл.201
от АПК относно действието на постановеното от съда определение, съгласно която
по разрешения с него въпрос определението е задължително за административния
орган и за лицата, участвали при обжалването. След възобновяване на
производството, при постановяване на оспореното в настоящото съдебно
производство решение не е допуснато такова формално нарушение – изрично е
посочено, че производството се спира „до окончателното приключване на
съдебните производства по адм. дело № 2072/ 2021 г. и адм. дело № 2341/ 2021 г.
на Административен съд – Бургас“. По изложените съображения съдът намира,
че оспореното решение не е нищожно.
Оспореният
административен акт отговаря на критериите за съдържание, съгласно разпоредбата
на чл. 59, ал.1 и ал.2 от АПК, изложени са както фактическите, така и на правните основания за
издаването му. Не се установяват допуснати в хода на административното
производство съществени процесуални нарушения.
Спорът е за правилното приложение на
материалния закон.
Настоящият състав на АС – Варна намира за
неправилни изводите на ответника, че в разглеждания случай са налице
материалните предпоставки на чл.54, ал.1, т.5 от АПК за спиране на производството
по чл.117, ал.3 от КСО. Според
цитираната правна новела на чл.54, ал.1,
т. 5 от АПК, административният орган спира производството при наличието на
образувано друго административно или съдебно производство, когато издаването на
акта не може да стане преди неговото приключване, като в тези случаи спирането
се постановява след представяне на удостоверение за наличие на образувано
производство, издадено от органа, пред който то е образувано.
Неправилно решаващият административен
орган е приел, че влизането в сила на Задължителни предписания до осигурителите
„Д Комплекс сървисес“ ЕООД и „Политур 2016“ ЕООД има преюдициално значение за
осигурителния статус на жалбоподателя, а оттам и за произнасянето на директора
на ТП на НОИ - гр. Бургас по жалбата на С. Н. против разпореждането, с което ѝ
е отказано отпускане на парично обезщетение за временна нетрудоспособност по
посочения БЛ № Е***********. Правоотношенията по разходване на средствата на
общественото осигуряване, каквото е правоотношението по отпускане на парично
обезщетение за временна неработоспособност, възникват
и се развиват между осигурените лица и осигурителния орган като производни от
други, първични отношения, които представляват и основанието за обществено
осигуряване. Първичното отношение, съставляващо основание за осигуряването,
респективно - за отпускането или отказа да бъде отпуснато обезщетение и по
съществуването и съдържанието на което правоотношение директорът на ТП на НОИ
следва да се произнесе в образуваното пред него производство по чл. 117 от КСО,
не е обусловено нито от издадените задължителни предписания, нито от
изпълнението им. Действително, въпросните предписания представляват част
от мотивите за отказа по разпореждането на ръководителя по изплащането на
обезщетенията и помощите при ТП на НОИ - Бургас, но техни адресати са само и
единствено двамата осигурители – „Д Комплекс сървисес“
ЕООД и „Политур 2016“ ЕООД, т.е. страна в
производствата по тях не е осигуреното лице. Ето защо С. Н. не е
страна и в производствата по посочените от ответника дела адм. д. № 2072/ 2021
г. и адм. д. № 2341/ 2021 г., на чиято висящност пред АС- Бургас той се
позовава. След извършена проверка в деловодната система на АС – Бургас се
установи, че адм. д. № 2072/ 2021 г. е образувано по жалба на „Д Комплекс
сървисес“ ЕООД, а адм. д. № 2341/ 2021 г. е образувано по жалба на „Политур
2016“ ЕООД.
Хипотезата на чл.54, ал.1, т.5 от АПК предполага
страните по преюдициалното и по основното производство да са едни и същи, което
в разглеждания случай не е така, както вече се изясни.
В допълнение към горното настоящият състав на съда
намира, че декларирането на данните по чл.5, ал.4 от КСО и евентуалната
тяхна корекция от страна на осигурителя
от гледна точка на материалния закон не са предпоставка за възникването,
съществуването и прекратяването на осигурителното
правоотношение. В този смисъл е и дефиницията за „осигурено лице“ по смисъла на
§1, ал.1, т.3 от ДР на КСО, съгласно която такова е физическото лице, което
извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4
и чл.4а от КСО и за което са внесени или дължими осигурителни вноски.
Релевантните в това отношение факти и относимите за тях доказателства не са
обусловени по никакъв начин от изхода на производствата по оспорване на задължителните
предписания, т.е. тези необходими за
решаването на спора за законосъобразността на обжалваното разпореждане факти
следва да бъдат самостоятелно изяснени
по реда на чл.35 от АПК от директора на ТП на НОИ-Бургас, като при непълнота на
доказателствата за тях същият разполага с правомощията по чл.117, ал.3 от КСО
за отмяна и връщане на преписката за ново разглеждане от компетентния адм.
орган. По тези съображения за наличието на възможност за разрешаването на спора преди приключването на
производствата по задължителните предписания, съдът намира, че не са налице
предпоставките на чл.54 ,ал.1 , т.5 от АПК
за постановеното с обжалваното решение спиране на адм. производство,
поради което същото следва да бъде отменено и преписката върната на директора
на ТП на НОИ-Бургас за решаване по същество.
При този изход на съдебното производство
основателна е претенцията на жалбоподателя за разноски – дължат се от ответника
такива в размер на 10 лв. за платената от оспорващата С.Ц.Н. държавна такса, а за безплатно осъщественото
от адвокат Я.Д.К. процесуално представителство съгласно приложеният на л.7
договор за правна защита и съдействие от 21.10.2021 г. се дължи на същият заплащане на адвокатско
възнаграждение в размер на 350 лв., съгласно чл. 38, ал.2 от ЗА във вр. с чл.
8, ал.2, т.2 от Наредба № 1/9.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ решение № 1040-02-196/18.10.2021 г.
на директора на ТП на НОИ-Бургас и ВРЪЩА
преписката на същият административен орган за
разглеждане и решаване на искането по същество.
ОСЪЖДА Национален осигурителен институт- София да заплати на С.Ц.Н., ЕГН ********** сумата от 10 /десет/ лв. за разноски по делото.
ОСЪЖДА Национален осигурителен институт- София да заплати на адвокат Я.Д.К., с ЕГН ********** с адрес на упражняване
на дейността гр. *** адвокатско възнаграждение в размер на 350 /триста и
петдесет/ лева.
Определението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд с частна
жалба в 7-мо дневен срок от съобщаването му на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :