Решение по дело №892/2021 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 41
Дата: 24 януари 2022 г. (в сила от 24 януари 2022 г.)
Съдия: Владимир Ковачев
Дело: 20211200500892
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 7 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 41
гр. Благоевград, 24.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев

Атанас Иванов
при участието на секретаря Лозена Димитрова
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20211200500892 по описа за 2021 година
взе предвид следното:
Второинстанционното производство е образувано по жалба на Н. АНГ. Б., чрез адвокат
Г.Ч., подадена срещу частта от решение № 904703 от 11.06.2021 г., постановено по
гражданско дело № 846 от 2019 г. на Районен съд Благоевград, с която е разпределено
ползването на 6 помещения в мазето на сграда с идентификатор 04279.610.37.1 по
КККР на гр. Благоевград. Твърди се, че актът е неправилен в тази му част. Районният
съд не съобразил обстоятелството, че вторият вариант от допълнителното заключение
на вещото лице не предоставя еднакви условия за ползване от страните по делото.
Помещения № 1 и 6 по този вариант реално не можели да се ползват. Те се намирали
под стьлбищното рамо, водещо към сутерена на сградата, и следвало да бъдат извадени
от общата площ за ползване и да не бъдат включени в който и да било от вариантите.
Определените от вещото лице помещения в приложения от районния съд вариант за
разпределение не били равностойни. Не била отчетена светлата площ на отделните
помещения и възможността за тяхното реално ползване, а не само на скица. Избраният
от първата инстанция вариант към допълнителното заключение на вещото лице не бил
оптимален. Не било извършено възможно най-целесъобразното разпределение на
ползването на пространството в мазето. Районният съд бил длъжен да обследва и
другите възможни варианти, ръководейки се не само от площта, която подлежи на
разпределяне, а и от опцията за реално ползване на отделните помещения. Моли се за
1
отмяна на решението в атакуваната му част и извършване на ново разпределяне на
ползването на помещенията в мазето съобразно установените квоти на собственост
между съсобствениците и възможностите за нормално ползване на всяко помещение.
Подаден е отговор от СЛ. П. Ц., чрез адвокат С.Б., в който се излагат доводи за
неоснователност на жалбата. Частта на съдебното решение, с която било разпределено
ползването на помещенията в мазето, била правилна, обоснована и постановена в
съответствие с процесуалния и материалния закон. Наведените във въззивната жалба
оплаквания не намирали опора в доказателствата по делото. Не се сочели никакви
конкретни причини, поради които разпределеното ползване да не е целесъобразно или
да не съответства на правата на страните. Същото било най-удачното в конкретния
казус. Първоинстанционният съд изцяло се съобразил с критериите за разпределение
по чл. 32, ал. 2 от ЗС и трайната съдебна практика. Възприетият от него вариант № 2 от
допълнителната СТЕ бил единственият възможен и най-подходящ, защото бил
съобразен с квотите на страните в съсобствеността, предоставял опция на всеки
собственик за реално ползване и се явявал най-целесъобразен спрямо другите два
варианта. Правата на жалбоподателя не се накърнявали. Отчетени били техническите
възможности за разпределение с най-малко неудобства. Определеният начин на
ползване балансирал в най-пълна степен правата на страните по делото, осигурявал
безпроблемното упражняване на правото им на собственост и създавал най-малко
конфликтни точки между съсобствениците. Решението на районния съд в обжалваната
част почивало на верен анализ на релевантните факти и обстоятелства, изяснени по
делото. С оглед особеностите на конкретния случай, други варианти за разпределяне
на ползването на помещенията в мазето, без да се засягат правата на някой от
съсобствениците, на този етап не били възможни. Моли се за потвърждаване на акта на
Районен съд Благоевград в атакуваната част.
Р. Н. ИЛ. и М. СТ. Б. не са взели отношение по въззивната жалба.
Жалбата и отговорът са редовни и допустими.
Обжалваното решение е валидно. То е постановено от съд с правораздавателна
компетентност по спора, в законен състав, в необходимата форма и с изискващото се
съдържание.
Актът на първата инстанция се оказа недопустим в атакуваната му част.
Както се изтъква в константната практика на ВКС, обективирана в Решение № 16 от
18.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1890/2015 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Камелия
Маринова, Решение № 210 от 5.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2311/2015 г., I г. о., ГК,
докладчик съдията Владимир Йорданов, Решение № 149 от 29.09.2015 г. на ВКС по гр.
д. № 2223/2015 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Гълъбина Генчева, Решение № 139 от
5.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3024/2014 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Веселка
Марева, Решение № 95 от 2.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 645/2012 г., I г. о., ГК,
2
докладчик съдията Добрила Василева, Решение № 275 от 30.10.2012 г. на ВКС по гр. д.
№ 444/2012 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Камелия Маринова, и др., а се и
подчертава в актуалната правна доктрина - „Право на собственост и други вещни права
- научно-приложен коментар и анализ на законодателството и съдебната практика“,
авторски колектив, „Труд и право“, София, 2021 г., стр. 171 - съсобствениците са
задължителни необходими другари в производството по разпределяне на ползването и
съдебното решение трябва да бъде еднакво за всички тях.
Сред приетите от Районен съд Благоевград доказателства фигурира и нотариален акт от
20.12.2007 г., от съдържанието на който се установява, че Д.А. И.а /тогава М./, ЕГН
**********, притежава ½ идеална част от собствеността върху първия етаж на
сградата, придобита преди сключването на брака й с Р. Н. ИЛ.. Тази ½ идеална част, на
основание чл. 22, ал. 1, изр. 1, предл. 1 от СК, е нейно лично имущество. Д.А. И.а се
явява съсобственик на обект в сградата, но не участва в съдебния процес по
разпределяне на ползването на помещенията в мазето й. Съгласно т. 6 от Тълкувателно
решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, докладвано от
съдиите Красимир Влахов и Емилия Василева, когато в първата инстанция не е бил
конституиран необходим другар, чието участие в производството е задължително,
въззивният съд следва да обезсили като недопустимо първоинстанционното решение и
да върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане с участие на
необходимия другар. Така трябва да се процедира и в настоящия случай. Решението на
Районен съд Благоевград следва да се обезсили в обжалваната част и делото да се върне
на споменатия съд за ново разглеждане от друг състав в частта за разпределяне на
ползването на помещенията в мазето. Наложително е първата инстанция да остави
исковата молба без движение в съответната част и да даде указания на ищеца да насочи
претенцията и към Д.А. И.а. Ако той не стори последното, производството по
разпределяне на ползването на помещенията в мазето ще подлежи на прекратяване.
Освен това, предвид изявленията на някои от съсобствениците, направени пред
въззивния съд, ще бъде нужно и да се изясни въпросът със собствеността върху втория
етаж на сградата. Ако се окаже, че М. СТ. Б. вече не я притежава и това е станало
преди образуването на делото пред районния съд, то участие в съдебния процес
досежно разпределяне на ползването на помещенията в мазето трябва да вземе новият
собственик на етажа. Ако пък се касае за прехвърляне в хода на делото, то тогава ще
важи нормата на чл. 226, ал. 1 от ГПК /според Решение № 203 от 14.10.2013 г. на ВКС
по гр. д. № 2828/2013 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Владимир Йорданов, в
производството по чл. 32, ал. 2 от ЗС съдът следва да прилага правилата на ГПК, които
се отнасят до участието на страните в исковото производство, включително и
разпоредбите на чл. 226, ал. 1 и 2 от ГПК/. При новото разглеждане на казуса
районният съд ще следва да се произнесе и по разноските, направени в настоящата
въззивна процедура.
3
По аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 2, предл. 9 от ГПК, решението на окръжната
инстанция няма да подлежи на касационна проверка.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 904703 от 11.06.2021 г., постановено по гражданско дело №
846 от 2019 г. на Районен съд Благоевград, в частта, с която е разпределено ползването
на 6 помещения в мазето на сграда с идентификатор 04279.610.37.1 по КККР на гр.
Благоевград.
ВРЪЩА делото на Районен съд Благоевград за ново разглеждане от друг състав в
обезсилената част и изпълнение на указанията, съдържащи се в мотивите на настоящия
въззивен съдебен акт, който не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4