М О Т И В И
към присъда по НОХД № 2627 по описа за 2020 год. на Варненския
районен съд – тридесет и седми наказателен състав.
По отношение на подсъдимите С.А.Д.,
ЕГН ********** и Д.П.Н., ЕГН ********** от Варненска районна прокуратура са възведени обвинения
за престъпления, както следва:
- срещу С.А.Д. - за престъпление
по чл.194 ал.1, вр.чл.26, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК, за това, че в периода
20.02.2019 г. – 23.02.2019 г. в гр. Варна, в условията на продължавано
престъпление, отнел чужди движими вещи от владението и собственост на И. И.Д.,
без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, а именно:
На 20.02.2019 г. в съучастие като
съизвършител с Д.П.Н. отнел 4 бр. метални рамки на стойност 158,40 лв.;
На 20.02.2019 г. сам отнел 3 бр. метални
рамки на стойност 118,80 лв.
На 23.02.2019 г. в съучастие като
съизвършител с Д.П.Н. отнел 3 бр. метални рамки на стойност 118,80 лв., преден
капак за лек автомобил „Москвич“ на стойност 69,00 лв. и висок стол тип „пачи
крак“ на стойност 5,30 лв., като всички вещи са на обща стойност 470,30 лева.
- срещу Д.П.Н. – за престъпление
по чл. 196, ал. 1, т.1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. с чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“,
вр. с чл.26, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК, за това, че в периода 20.02.2019 г.
– 23.02.2019 г. в гр. Варна, в условията на продължавано престъпление и опасен
рецидив, отнел чужди движими вещи от владението и собственост на И. И.Д., без
негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, а именно:
На 20.02.2019 г. в съучастие като
съизвършител със С.А.Д. отнел 4 бр. метални рамки на стойност 158,40 лв.
На 23.02.2019 г. в съучастие като
съизвършител със С.А.Д. отнел 3 бр. метални рамки на стойност 118,80 лв.,
преден капак за лек автомобил „Москвич“ на стойност 69,00 лв. и висок стол тип
„пачи крак“ на стойност 5,30 лв., като всички вещи са на обща стойност 351,50
лева.
Производството
е протекло по реда на глава ХХVІІ от НПК.
След
даване ход на делото в с.з., съдът, на основание чл.88 ал.2 от НПК прекрати
производството по делото в гражданската му част.
Съдът
разясни на подсъдимите разпоредбата на чл.370, чл.371, т.1 и т.2 от НПК, както
и техните права. На основание чл.372, ал.1 от НПК съдът уведоми подсъдимите, че
при провеждане на съкратено съдебно следствие съответните доказателства и
направените от подсъдимите самопризнания по чл.371, т.2 от НПК ще се ползват
при постановяване на присъдата. Подсъдимите признаха изцяло фактите, описани в
обвинителния акт, изразиха желание да бъде проведено съкратено съдебно
следствие по реда на чл.371, т.2 от НПК и дадоха съгласие да не се събират
доказателства по отношение на тези факти. След даване ход на съкратено съдебно
следствие съдът, на основание чл.372, ал.4 от НПК обяви, че при постановяване
на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимите, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт
и ще ползва съдържанието на протоколите за разпит на свидетели и експертните
заключения, дадени на досъдебното производство, без да извършва разпит на
подсъдимия, свидетелите и вещите лица.
Представителят на Варненска районна прокуратура в съдебно заседание
изцяло поддържа възведените обвинения срещу подсъдимите, като моли при
определяне на наказанията, които следва да бъдат наложени, да бъде съобразен с
ниската стойност на отнетите вещи, като бъде наложено наказание към минимално
предвидения от закона размер и по отношение на подс. Д. изпълнението на
наказанието да бъде отложено с подходящ изпитателен срок.
Защитникът
на подсъдимия Н. не се спира на фактите и обстоятелствата, изложени в
обвинителния акт предвид процедурата, по която се разглежда делото, като
изразява становище, че по отношение на подсъдимия следва да бъде наложено
наказание от една година и половина лишаване от свобода, което да бъде редуцирано
с 1/3, акцентира и върху доброто процесуално поведение на подсъдимия.
Подсъдимият
Н. се признава за виновен, изцяло признава фактите, описани в обстоятелствената
част на обвинителния акт, а в последната си дума моли за по-малка присъда.
Защитникът
на подс. Д. моли за налагане на наказание от една година лишаване от свобода,
редуцирано по реда на чл.58а. от НК. Счита, че са налице и предпоставките за
приложение на чл.66 от НК.
Подсъдимият
Д. се признава за виновен, изцяло признава фактите, описани в обстоятелствената
част на обвинителния акт, а в последната си дума изразява съжаление за
извършеното.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимите Д.П.Н. и С.А.Д. ***. Те
не работели и водели скитнически начин на живот. Обитавали изоставена къща в
гр.Варна на ул.“Наум“, граничеща в съседство с четири етажна кооперация с
вътрешен двор, находяща се на ***, в която живеел пострадалия – И. Д.. В двора
той държал лични вещи, сред които десет броя метални рамки, които били скрити
зад преден капак на лек автомобил „Москвич“ и висок стол тип „пачи крак“ с
оранжева кожа и никелиран крак. Двата имота били разделени с ограда от метална
мрежа и през нея подсъдимите забелязали, че в двора на кооперацията се
съхраняват горепосочените метални предмети. Тъй като двамата били без доходи и
се нуждаели от парични средства, решили да ги откраднат и продадат.
На 20.02.2019 год. около 08.30 часа
двамата подсъдими преминали през металната мрежа между двата имот, като за
целта я издърпали с ръце, докато се отвори пролука и влезли в двора на
кооперацията. Те се насочили към мястото, на което били складирани вещите на
пострадалия – св.Д. и от там откраднали четири броя метални рамки, собственост
на Д., след което напуснали имота, като всеки от тях носел по две рамки. Малко
по-късно, около 09.00 часа св.Д. отивайки на работа, установил, че капака на
лекия автомобил марка „Москвич“ е изместен от мястото, където го бил оставил и
липсват четири броя метални рамки, но тъй като бързал за работа не сигнализирал
за случая полицията.
Около два часа по-късно подс. С.Д.
решил сам да открадне още метални рамки. Той отново издърпал единия край на металната
мрежа, така, че да се отвори пролука и по този начин проникнал в двора на
кооперацията, след което се насочил към мястото, на което били оставени вещите
на св.Д. и от там откраднал три броя метални рамки, които изнесъл обратно през оградната мрежа, без да бъде забелязан от никого. Същият
ден св.Д. се върнал в дома си около 14.00 часа и установил, че капака на лекия
автомобил марка „Москвич“ бил отново преместен
на обичайното си място, но липсвали още три метални рамки. За това той
прегледал записите от камерите за видеонаблюдение, монтирани на кооперацията и
установил, че те записали действията на двамата подсъдими. Тогава св.Д. подал
жалба в полицията, но не представил записите от охранителните камери. Подсъдимите
Д. и Н. отново решили да извършат кражба на вещи, тъй като се нуждаели от
парични средства.
На 23.02.2019 год. двамата подсъдими решили да
откраднат метални вещи, съхранявани в двора на кооперацията на ***. Около 11.40
часа подсъдимия Д. преминал през металната мрежа, като отново я издърпал от
единия край и отишъл до мястото, където били складирани вещите на св.Д.. През
това време подсъдимия Н. го изчаквал непосредствено до оградната
мрежа в двора на изоставената къща на ул.“Наум“. Подсъдимият Д. откраднал три
броя метални рамки и ги занесъл до пролуката в оградата, през която бил влязъл,
където те били поети от подсъдимия Н.. След това Д. се върнал и откраднал
предния капак на лекия автомобил марка „Москвич“ и стола тип „пачи крак“, които
по-късно пренесъл през оградата с помощта на подсъдимия Н., след което напуснал
имота. Същият ден около 17.00 часа, паркирайки автомобила си в двора на
кооперацията св.Д. установил за кражбата на три броя метални рамки, капака на
лекия автомобил марка „Москвич“ и стола тип „пачи крак“.
На 25.02.2019 год. св.Д. подал нова
жалба в полицията, като с протокол за доброволно предаване предал един брой флаш памет марка „Kingston DT 50 16 GB“ съдържаща записи от
охранителните камери.
Съгласно заключението по изготвената
съдебно лицево-идентификационна експертиза, обективирана
в Протокол № 45, флаш памет „Kingston DT 50 16 GB“,
съдържа осем видеофайла във формат „dav“, при
прегледа на които се установява, че същите представляват цифров презапис на оригиналните файлове, записани върху твърдия
диск на компютърна видео охранителна система с резолюция 1920х1080 pixels. Видеозаписите са от две камери, монтирани високо и
даващи изглед към пространство под
сграда с паркирани автомобили и натрупани вещи. Записите обхващат периода
от: 08:29:59 часа до 08:50:55 часа и от
10:50:54 часа до 11:50:54 часа на 20.02.2019 год. и от 11:39:59 часа до 11:50:55
часа на 23.02.2019 год.
При преглед на файловете е установено, че на
20.02.2019 год. в 08:30:36 часа в обхвата на камерите влизат две лица от видим
мъжки пол - първото обозначено като лице „Л1“ и второто, обозначено като лице
„Л2“, които отиват до натрупани зад паркиран лек автомобил-фургон вещи и
изваждат от там метални рамки, които изнасят към мястото, откъдето са се
появили.
В 10:53:35 часа в обхвата на камерата
отново влиза лицето, обозначена като „Л2“ и отива до натрупаните зад автомобила
вещи и до 11:01:40 часа изважда други метални рамки и в 11:01:50 часа ги изнася от мястото, от където
се е появило.
На 23.02.2019 год. в 11:43:02 часа в
обхвата на камерата влиза едно лице от видим мъжки пол, което отива до
паркирани автомобили. В 11:44:37 часа в мястото, откъдето се е появило лицето,
се появява фигурата на второ лице, което вероятно разговаря нещо с първото и в
11:44:54 часа – 11:55:21 часа първото лице взема метални рамки и ги изнася до
мястото, от където се е появило и ги подава на второто лице, след което се
връща до паркираните автомобили и в 11:45:58 часа – 11:46:06 часа изнася до
мястото, откъдето се е появило, други метални рамки, а в 11:46:36 ч. – 11:46:45
ч. преден капак от лек автомобил и повече не влиза в кадър.
При сравнително изследване на изображенията на лицето от видим мъжки
пол, обозначено като – „Л1“ и изображенията на лицето – Д.П.Н. в представения
сравнителен материал са установени съвпадения в общите и частните
идентификационни признаци, което позволява в достатъчна степен на категоричност
да се направи извод, че на изследваните изображения на лицето от видим мъжки
пол, обозначено като – „Л1“, е заснето лицето – Д.П.Н., ЕГН **********.
При сравнително изследване на
изображенията на лицето от видим мъжки пол, обозначено като – „Л2“ на записите
от 20.02.2019 год. и на лицето от записите на 23.02.2019 год. са установени
съвпадения в общите и частните идентификационни признаци, което позволява да се
направи извод, че лицето записано в предоставените видеофайлове е едно и също.
При сравнителното изследване на лицето от видим мъжки пол, обозначено като –
„Л2“ на записите от 23.02.2019 год. и
изображенията на лицето – С.А.Д. в представения сравнителен материал са
установени съвпадения в общите и частните идентификационни признаци, което
позволява в достатъчна степен на категоричност да се направи извод, че на
изследваните изображения на лицето, обозначено като – „Л2“ на записите от
20.02.2019 год. и на лицето от записите от 23.02.2019 год. е заснето лицето – С.А.Д.,
ЕГН **********.
От заключението на назначената по
досъдебното производство съдебно-оценителна експертиза е видно, че инкриминираната
вещ е на стойност 470,30 лв.
Видно от приложената по делото справка за съдимост, преди извършване на
деянието подс. Н. е осъждан многократно за извършени деяния против
собствеността, като наложените му такива по НОХД № 1241/2014 г. на ВРС, НОХД № 211/2014
г. на ВРС, НОХД № 2334/14 г. на ВРС, НОХД № 5572/2014 г. на ВРС, НОХД № 286/2017
г. на ВРС, НОХД № 4875/2019 г. на ВРС, НОХД № 1386/2020 г. на ВРС са извършени
при условията на „опасен рецидив“ – по чл.196, ал.1, т.1 от НК.
Видно от справката за
съдимост, подс. С.Д. е неосъждан /реабилитиран/.
Така възприетата фактическа
обстановка се доказва по несъмнен начин от събраните в с.з. доказателства, посредством
приложените по ДП № 338/2019 г. по описа на Първо РУ при ОД МВР - Варна писмени доказателствени
средства, както и чрез показанията на всички свидетели и заключението на вещото
лице по извършената оценителна експертиза, приобщени към доказателствения
материал чрез прочитането им по реда на чл. 283 НПК. Установените в хода на съкратеното съдебно следствие обстоятелства се
подкрепят изцяло и от признанието на описаните факти на подс. Д. и подс.Н. в с.з., одобрено от съда по реда на чл.
372, ал. 4, във вр. с чл.
371, т. 2 от НПК. При така установеното от фактическа страна, при отчитане
на заложеното в чл.
373, ал. 3 НПК, съдът прие за доказано по безспорен и несъмнен начин, че
подс. Д. в съучастие с подс.Н. са осъществили от обективна и субективна страна
състава на престъплението "кражба" по смисъла на НК, което несъмнено
води до ангажиране на наказателната им отговорност.
Двамата подсъдими са действали
като съизвършители по см. на чл.
20, ал. 2 от НК. Всеки от двамата е съзнавал и участието на другия в
извършването на изпълнителното деяние и ролята, която е имал. Що се касае до
конкретното им участие в отнемането на инкриминираните вещи, съдът намери, че
деянието е извършено под формата на т.нар. в наказателноправната
теория - "едновременно съизвършителство" поради това, че всеки от
намиращите се на местопрестъплението съучастници осъществява признаци от
изпълнителното деяние на престъплението. От субективна страна е налице и
общност на прекия умисъл у съизвършителите, тъй като всеки от тях е предвиждал
общественоопасните последици от деянието си, съзнавал е, че го осъществява заедно
с друго лице, което също действа умишлено, съзнавал е общественоопасния
характер на деянието си и искал настъпването на престъпния резултат, което също
се установява, предвид осъщественото от подсъдимите фактическо разпореждане с
вещите посредством последващата им продажба.
Правилно престъплението е
квалифицирано и като "продължавано престъпление" по смисъла на чл. 26 от НК, тъй като е налице обективна и субективна връзка /общност на вината и
еднородност на умисъла у подсъдимия/, изразяваща се в това, че осъществяват
поотделно едно и също по вид престъпление против собствеността, извършени са
при пълно тъждество на обстановката, което не позволява еднородните деяния да бъдат
възприемани като отделни престъпления. Времето от около няколко дни, в което са
извършени отделните деяния безспорно може да се приеме като
"непродължителен период от време" по смисъла на чл. 26 НК,
като се изхожда и от трайно установеното в съдебната практика положение за
продължителността му (виж ТР № 52/09.11.1988 г. по н. д. № 34/88 г., ОСНК, Сб.
Стр. 46).
След
преценка на всички доказателства по делото, съобразно разпоредбата на чл.14 от НПК - поотделно и в тяхната съвкупност, съдът счита, че :
Подсъдимият
Д.П.Н. - с деянието си е осъществил състава на престъпление по чл.196, ал. 1 т. 1, вр. чл. 194 ал. 1, вр. чл.29, ал.1, б.“а“ и
б.“б“, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, тъй като в периода
20.02.2019 г. – 23.02.2019 г. в гр. Варна, в условията на продължавано
престъпление и опасен рецидив, отнел чужди движими вещи от владението и
собственост на И. И.Д., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои, а именно:
На 20.02.2019 г. в съучастие
като съизвършител със С.А.Д. отнел 4 бр. метални рамки на стойност 158,40 лв.
На 23.02.2019 г. в съучастие
като съизвършител със С.А.Д. отнел 3 бр. метални рамки на стойност 118,80 лв.,
преден капак за лек автомобил „Москвич“ на стойност 69,00 лв. и висок стол тип
„пачи крак“ на стойност 5,30 лв., като всички вещи са на обща стойност 351,50
лева.
Съдът прие, че правилно деянието на подсъдимия е квалифицирано като
значително по-тежко наказуемо, тъй като е осъществено при условията на опасен
рецидив - квалификация по чл. 196, ал.1, т.1 от НК. Видно от
приложената по делото справка за съдимост, същият е осъждан многократно с
отделни влезли в сила присъди, като анализирайки последните от тях – НОХД № 1241/2014 г. на ВРС,
НОХД № 211/2014 г. на ВРС, НОХД № 2334/14 г. на ВРС, НОХД № 5572/2014 г. на
ВРС, НОХД № 286/2017 г. на ВРС, НОХД № 4875/2019 г. на ВРС, НОХД № 1386/2020 г.
на ВРС, съдът направи извод за това, че са налице всички изискуеми от закона
предпоставки за квалификация на настоящото му деяние, като извършено при
условията на „опасен рецидив“, тъй като: 1.) Подсъдимият е извършил
престъплението, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление по см.
на чл.
93, т.7 от НК - например престъплението по чл. 196, ал.1, т.1 НК е наказуемо с ЛОС от
2 до 10 г.; 2.) наложеното му наказание не е по-малко от една година лишаване
от свобода - наложено е наказание 2 г. ЛОС; 3.) изпълнението на това наказание не
е отложено по реда на чл. 66 от НК.
Отделно, налице е и последното формално изискване по чл. 30 от НК, тъй като не са изтекли 5 години от изтърпяване на последното наказание
ЛОС.
При
индивидуализацията на наказанието, при спазване на императивните изисквания на чл. 373, ал.2 от НПК, съдът прие, че
наказанието на подсъдимия Н. следва да бъде определено съгласно правилата на чл. 58а. от НК. В актуалната си редакция
този текст предвижда две отделни възможности при индивидуализация на
наказанието - първата е по ал.1, а втората по ал.4 - вариант, който в случая би
бил по-благоприятен, с оглед възможността за определяне на наказанието под
специалния минимум, за което обаче е необходимо съдът да констатира наличие на многобройни,
респ. едно, но изключително смекчаващо вината обстоятелство. В настоящият казус
съдът прие, че наказанието следва да се определи в хипотезата на чл. 58а, ал.1 от НК, като същевременно
отчете, че не са налице нито многобройни, нито едно, но изключително смекчаващо
вината обстоятелство, което да го мотивира да приложи чл. 55, ал.1, т.1 от НК. Като смекчаващи
вината обстоятелства следва да бъдат отчетени ниският размер на причинените
вреди, както и тежкото материално и социално положение на подсъдимия.
Съдът счита, че липсва основание за
приложение разпоредбата на чл. 55 от НК при определяне на наказанието на подсъдимия с оглед наличието на значими
отегчаващи обстоятелства. В случая се касае за престъпление с висока степен на
обществена опасност. Наред с това липсват изключителни или многобройни
смекчаващи обстоятелства. Съдът намира в съответствие с константната практика
на ВКС, че в случая самопризнанието на дееца, направено под формата на
волеизявление по чл.
371, т.2 от НПК не следва да се интерпретира допълнително като смекчаващо
обстоятелство при индивидуализиране на санкцията; същото не е довело до
съдействие за своевременно и съществено разкриване на престъпното посегателство
и неговия извършител в хода на досъдебното производство, което разкриване е
логично следствие от ефективната дейност на компетентните органи /Тълкувателно
решение № 1/06.04.2009 г. по тълк.д.№ 1/08 г. на ВКС,
Решение № 372/04.10.2011 г. по н.д.№ 1881/2011 г. на ВКС, Решение № 377/26.09.2011
г. по н.д.№ 1765/2011 г. на ВКС/.
Размерът на наказанието съдът
определи по правилата на чл. 54 от НК на многократно извършителят престъпления против собствеността и изтърпявал
ефективно наказание лишаване от свобода деец; като счете, че същият е
достатъчен и адекватен за реализиране на целите на индивидуалната и генералната
превенция на наказанието – поправяне на извършителя и възпитателно въздействие
върху останалите членове на обществото.
В хода на съкратеното съдебно следствие
подсъдимия Н. изразява формално своето признание за извършеното престъпление,
което в случая е и предпоставка за провеждане на диференцираната процедура и
определяне на по-ниско по размер наказание лишаване от свобода. От друга страна,
съдът отчете като отегчаващи вината обстоятелства съдебното миналото на
подсъдимия, извън осъжданията взети предвид при квалификацията на настоящото
престъпление. Следва да се отбележи също, че инкриминираното престъпно деяние е
извършено в много кратък срок след изтърпяване на последното наказание ЛОС,
което показва, че подсъдимия не се е поправил и предишните налагани ефективни
наказания лишаване от свобода не са оказали своето поправително и превъзпитателно
въздействие. Именно предвид това негово съдебно минало, действията му по
настоящото дело са квалифицирани значително по-тежко като извършени при
условията на "опасен рецидив". Следователно, касае се не за инцидентна
престъпна проява, а за поредно престъпно посегателство върху чужда собственост,
мотивирано изцяло от начина на живот на подсъдимия.
Наказанието, предвидено от законодателя в санкционната част на нормата
по чл. 196, ал.1, т.1 от НК е от 2 до 10 г.
ЛОС, поради което и отчитайки наличието на специален минимум, непозволяващ
замяната на наказанието ЛОС с друг вид наказание, съдът на осн.чл. 54 от НК, при превес
на смекчаващите вината обстоятелства го определи в
тези рамки, в размер към специалния
минимум, а именно 2 г. ЛОС, след което и на осн. чл.
58а. ал.1 от НК редуцира с 1/3 и постанови подсъдимия да изтърпи наказание
в размер от една година и четири месеца лишаване от свобода. По отношение на
така определеното наказание „лишаване от свобода“, съдът взе в предвид
предишните осъждания на дееца, по които е прекарал определен период от живота
си в затвора, обуславящи факта, че подсъдимия очевидно не се е поправил, както
и обстоятелството, че деянието по настоящето дело е извършено в един кратък
срок от излизането му от затвора, счита, че за да бъдат постигнати целите на
наказанието, посочени в чл.36 от НК се налага неговото ефективно
изтърпяване.
Отделно от това е невъзможно условното осъждане на дееца при условията
на чл.66, ал.1 от НК, а и това дори да е възможно не би могло да даде
необходимия целен положителен резултат. Съдът прецени по-горе високата
обществена опасност на дееца, както и с високата обществена опасност на
деянието намира, че не е възможно постигане целите на генералната и специална
превенция на наказанието, визирани в чл.36 от НК, без ефективно изтърпяване на
наказанието. В този смисъл е и константната съдебна практика на ВКС /Решение №
401/2002 год. на ВКС, Решение № 528/1993 год. на ВКС, Решение № 386/1973 год.
на ВКС и др./.
На основание
чл. 57
ал. 1 т. 2 б. Б от ЗИНЗС съдът постанови наказанието лишаване от свобода да
бъде изтърпяно от осъдения при първоначален "строг" режим.
След
преценка на всички доказателства по делото, съобразно разпоредбата на чл.14 от НПК - поотделно и в тяхната съвкупност, съдът счита, че :
Подсъдимият С.А.Д. - с
деянието си е осъществил състава на
престъпление по чл. 194, ал. 1, вр.
чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, тъй като в периода 20.02.2019 г. –
23.02.2019 г. в гр. Варна, в условията на продължавано престъпление, отнел
чужди движими вещи от владението и собственост на И. И.Д., без негово съгласие
с намерение противозаконно да ги присвои, а именно:
На 20.02.2019 г. в съучастие
като съизвършител с Д.П.Н. отнел 4 бр. метални рамки на стойност 158,40 лв.;
На 20.02.2019 г. сам отнел 3
бр. метални рамки на стойност 118,80 лв.
На 23.02.2019 г. в съучастие
като съизвършител с Д.П.Н. отнел 3 бр. метални рамки на стойност 118,80 лв.,
преден капак за лек автомобил „Москвич“ на стойност 69,00 лв. и висок стол тип
„пачи крак“ на стойност 5,30 лв., като всички вещи са на обща стойност 470,30
лева.
При индивидуализацията
на наказанието, при спазване на императивните изисквания на чл.
373, ал.2 от НПК, съдът прие, че наказанието на подсъдимия следва да бъде
определено съгласно правилата на чл. 58а НК. В актуалната си редакция този текст предвижда две отделни възможности
при индивидуализация на наказанието – първата е по ал.1, а втората по ал.4 –
вариант, който в случая би бил по-благоприятен с оглед възможността за
определяне на друг вид наказание, различен от ЛОС, за което обаче е необходимо
съдът да констатира наличие на многобройни, респ. изключително смекчаващо
вината обстоятелство. В настоящият казус съдът прие, че наказанието следва да
се определи в хипотезата на чл.
58а, ал.1 НК като същевременно отчете, че не са налице нито многобройни,
нито едно, но изключително смекчаващо вината обстоятелство, което да го
мотивира да приложи чл.55,
ал.1, т.2, б."б" от НК. Като смекчаващи вината обстоятелства
следва да бъдат отчетени чистото съдебно минало и направените от него пълни
самопризнания, които в случая няма пречка да бъдат отчетени като смекчаващи
обстоятелства, тъй като следва се отчете, че "...съставляват елемент от
цялостно, обективно проявено при ДП процесуално поведение, спомогнало за
своевременното разкриване на престъплението и неговия извършител" – т.7 от
ТР № 1/2009 г. по т.д.№ 1/2008 г. на ОСНК на ВКС/. Като отегчаващо вината
обстоятелство следва да бъде отчетено сравнително високият размер на
причинените имуществени вреди.
Наказанието, предвидено от
законодателя в санкционната част на нормата по чл.194, ал.1 НК е от 8 г. ЛОС, поради което
и отчитайки липсата на предпоставките по чл. 55 НК, съдът на основание чл. 54 НК го определи в тези рамки, а именно една година лишаване от свобода, след
което и на осн. чл.58,
ал.1 НК го редуцира с 1/3 и постанови подсъдимия да изтърпи наказание в
размер от осем месеца лишаване от свобода, което на осн.чл.
66, ал.1 НК отложи с изпитателен срок от 3 г., считано от влизане на
присъдата в сила. Действително за съда не съществува задължение директно да
прилага разпоредбата на чл. 66 НК само при наличието на формалните за това предпоставки, които безспорно
съществуват, тъй като освен всичко друго е необходимо да се констатира, че е
възможно подсъдимият да се поправи и превъзпита и чрез условно осъждане. При
извършване на тази преценка, съдът прие, че за постигане целите на наказанието
не е необходимо подс. Д. да изтърпява реално наложеното наказание от 8 м. ЛОС,
като в тази насока и при съпоставка с тежестта на престъплението, условното
наказание е справедлив отговор на обществената му опасност и морална укоримост.
На осн.
чл. 189 ал.3 от НПК, съдът възложи поравно съдебните и деловодни разноски на подсъдимите С.Д.
и Д.Н..
По гореизложените съображения,
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :