РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2022
11.11.2020 г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Пловдив, петнадесети
състав, в публично заседание на двадесет и първи октомври, две хиляди и двадесета
година в състав:
Административен
съдия: Любомира Несторова
При секретаря
Марияна Георгиева.
Като разгледа
докладваното АД № 2046 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс / Обн. ДВ, бр. 30 от 11.04.2006г./
Образувано е по жалба на Л.В.В., с ЕГН **********,
с адрес: ***, депозирана чрез адвокат Т. Б., против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 20-0444-000030 от 03.07.2020 г. на
Началник РУ към ОДМВР-Пловдив, РУ 05 Пловдив, с която на основание чл.171, т.2А,
б. „б“ от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от шест месеца.
Жалбоподателят намира оспорения акт за
неправилен и незаконосъобразен. Твърди, че ЗПАМ е издадена в деня на съставяне
на АУАН и по този начин не му е дадена възможност да възрази в тридневния срок по реда на чл. 44, ал.1 от ЗАНН, което е
съществено процесуално нарушение. Липсват и мотиви за налагането на ПАМ. Излага още подробни съображения в посока незаконосъобразност
на оспорената ЗПАМ.
Претендира се отмяната на оспорената ЗПАМ и разноските
по делото.
Ответникът,
в писмен отговор, намира жалбата за неоснователна. Прави възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Не се претендират
разноски по делото.
Пловдивският административен съд, в настоящия
състав, намира, че жалбата е подадена в срок и е подадена от активно
легитимирана страна, адресат на оспорената заповед, ето защо е допустима.
Разгледана
по същество, е основателна поради следните съображения:
От събраните по делото писмени доказателства: АУАН с № АА998653
от 03.07.2020г., органът е установил, че 03.07.2020г., около 08:05 часа, в гр.
Пловдив, на ул. „Ягодовско шосе“-срещу складова база „Видена“, като водач на
МПС – Фиат Пунто, с рег. № ***, Л.В.В. управлява собственото си МПС- с марка „Хонда
Акорд“ с рег. № ***, като извършва следното нарушение: управлява след
употребата на алкохол. Водачът е изпробван с алкотест дрегер 7510 с фабричен
номер АRDM
0249, който отчита 0,72 промила в издишания
въздух. Издаден е талон за медицинско изследване № 0066104. Нарушението е
квалифицирано като такова по чл. 5, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП.
Въз основа на установеното административно
нарушение, подробно описано по-горе, Началникът РУ ОДМВР-Пловдив, РУ 05-Пловдив,
е издал оспорената заповед - предмет на настоящото съдебно производство.
В хода на съдебното производство, предвид
изричните указания на настоящия съдебен състав за компетентността на
административния орган, издател на оспорения акт, е представена Заповед № 81213-515
от 14.05.2018г. на Министъра на МВР и Заповед № 317з-391 от 06.02.2017г.,
с която са оправомощени длъжностни лица, сред които и началник РУ към ОД на МВР
– Пловдив да налагат принудителни административни мерки (ПАМ), включително по чл.171,
т.2 а от ЗДвП.
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира следното от правна страна:
Предвидените в чл.171, ал.1 от ЗДвП правни последици
не представляват административни наказания, а принудителна административна
мярка /ПАМ/. По смисъла на чл. 171, ал. 1 от ЗДвП принудителните
административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон,
поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. По своето правно естество
заповедта за налагане на ПАМ е отежняващ индивидуален административен акт и се
регулира от нормите на АПК.
Оспореният административен акт е издаден от
компетентен административен орган, което се установи от приетата по делото
оправомощителна Заповед № 317з-391 от 06.02.2017г. на Директора на ОД на
МВР-Пловдив. Същата е мотивирана, но са изложени противоречиви фактически
основания.
Административният
орган е описал в мотивите на оспорената заповед две различни МПС, които е
управлявал Л. В.. Веднъж посочва, че Л.В. е водач на МПС с марка „Фиат Пунто“ с
№ ***, а след това посочва, че Л. В. е допуснал нарушението като управлява лек
автомобил марка „Хонда Акорд“ с рег. № ***, негова собственост.
При това положение не става ясно точно кое
МПС е управлявал жалбоподателят и какви точно обстоятелства е установил административният
орган при издаването на процесната заповед. Издадената заповед се явява
немотивирана, издадена при неизяснена фактическа обстановка, което безспорно
рефлектира върху правото на защита на административнонаказаното лице.
При издаването на заповедта са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, което води до нейната отмяна.
По изложените съображения, следва да се
приеме, че незаконосъобразно административният орган е наложил на жалбоподателя
оспорената принудителна административна мярка, поради което подадената жалба,
като основателна, ще следва да бъде уважена.
Своевременно са
претендирани разноски от процесуалния представител на жалбоподателя, които се
установиха в размер на 400лв. /четиристотин лева/.
Съдът намира, че не следва
да се редуцира размерът на адвокатското възнаграждение, тъй като същият е
съобразен с предвиденото възнаграждение с
чл. 8, ал.3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2
от АПК, Пловдивският административен съд, ХV състав
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 20-0444-000030 от 03.07.2020 г. на
Началник РУ към ОДМВР-Пловдив, РУ 05 Пловдив.
ОСЪЖДА Областна
дирекция на МВР - Пловдив да заплати в полза на Л.В.В., с ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата в размер на 400 лв. /четиристотин лева/.
Решението е окончателно.
Административен
съдия: /п/