Р Е Ш Е Н И Е № 111
27.01.2020 г., гр.
Пловдив
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, VI-ти гр. състав, в публично
съдебно заседание на шестнадесети януари две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ДЗИВКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА
ТАНЯ ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря Валентина Василева, като
разгледа въззивно гражданско дело № 2853 по описа за 2019 г. на ПОС, VI-ти гр. състав, докладвано от съдия В.Куршумова, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Въззивно производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 3278 от 02.08.2019 г., постановено по
гр.дело № 3189 по описа на ПРС за 2019 г. е уважен иска на М.Д.С., ЕГН: **********, действаща чрез
своята майка и законен представител Е.А.П., ЕГН **********, за увеличаване размера на определената месечна
издръжка с решение № 4571/28.11.2014 г., постановено по
гр.д. № 2192/2014 г. на ПРС 4 бр. с., която
ответникът Д.П.С., ЕГН **********
й заплаща – а именно от 150 лв. в размер на 190 лв., начиная от завеждане на исковата молба пред съда-25.02.2019 г., до настъпване на законни причини за изменението
или прекратяването на издръжката , ведно със законната лихва върху всяка
просрочена вноска от падежа до окончателното и изплащане, като искът е
отхвърлен в частта му от уважения
размер, до претендирания такъв от 300лв месечно, както и Д.П.С. е осъден да
заплати държавни такси в размер на 57,60 лв. и да заплати на М.Д.С.,
действаща чрез своята майка и законен
представител Е.А.П., сумата от 90 лв. разноски по делото съразмерно с уважената
част на иска.
Въззивният съд е сезиран с въззивна жалба, депозирана
от М.Д.С., ЕГН: **********, действаща чрез своята майка и
законен представител Е.А.П., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника
адвокат М.Г., против Решение № 3278 от 02.08.2019 г. по гр.дело № 3189 по описа
на ПРС за 2019 г., в частта, с която е
отхвърлен предявения против Д.П.С., ЕГН: ********** иск за увеличаване на
размера на определената месечна издръжка с решение № 4571/28.11.2014 г.,
постановено по гр. д. № 2192/2014 г. на ПРС 4 бр.с. за разликата над уважения
размер от 190 лв. до претендирания такъв от 300 лв.
Във въззивната жалба се излагат оплаквания за
неправилност на решението в обжалваната част с довода, че увеличеният от съда
размер на издръжката от 150 лв. на 190 лв. е недостатъчен да задоволи нуждите
на детето. Позовава се на Постановление на МС № 170 от 17.08.2018 г. за
определяне размера на линията на бедност за страната за 2019 г. от 348 лв. с
довода, че първостепенният съд незаконосъобразно е приел, че детето следва да
живее под тази линия на бедност. Посочва се, че детето има разходи свързани с
изграждането и развитието му като личност, разходите му за издръжка тепърва ще
се увеличават, понастоящем детето е в шести клас и разходите, свързани с
обучението му постепенно нарастват. Поддържа се, че ответникът е в
работоспособна възраст, полага труд и упражнява професия, която му гарантира
стабилен доход в размер над средната работна заплата за страната. Оспорват се
мотивите на първостепенния съд, че родителите имат приблизително еднакви
финансови възможности с довода, че бащата реализира с 1/3 по-висок размер на
доходи от майката за последните шест месеца. Посочва се, че бащата имал
задължение и към още едно дете, но за него са се грижили и двамата му родители,
докато за детето М.Д.С. единствено майката. Същевременно ответникът живеел в
бившето семейно жилище, както и се ползвал от направените по време на брака
подобрения, докато майката тепърва устройвала условията за живот за себе си и
за детето, живеела с детето в жилище под наем, за което заплаща наем. Оспорват
се мотивите на първостепенния съд, че от представения договор с мобилен
оператор не може да се направи извод, че детето ползва мобилен план срещу
заплащането на 10 лв.месечна такса, както и направата на разходи за детето за -
за интернет и т.н. Намира се, че бащата се е дезинтересирал от детето за сметка
на другото си 4-годишно дете. Поддържа се, че по време на брака между майката и
бащата е теглен кредит за задоволяване единствено на нуждите на бащата, както и
че майката е оспорила обстоятелството, че е задължена по кредита. Позовава се и
на увеличения размер на минималната работна заплата за страната. Излага се
становище, че увеличението на издръжката с общо 40 лв. от първоначално
определената преди пет години не е в подобаващ размер. Позовава се и на факта,
че детето ползва абонаментен план „Уча се“ на стойност 99 лв. за шест месеца, а
също и офис пакет. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и присъждане
на пълния претендиран размер на издръжката от 300 лв. Претендират се разноските
по делото за двете инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от въззиваемата страна Д.П.С., ЕГН: **********, с адрес: ***,
с който оспорва същата като неоснователна и излага подробни доводи срещу
възраженията в жалбата. Приема, че първостепенният съд правилно е установил
доходите на страните, както и възразява, че не са доказани твърдените по делото
разходи и наемната цена на ползваното
под наем ведомствено жилище. Оспорват се доводите в жалбата, че се е
дезинтересирал от детето за сметка на другото си дете Д. Моли се за оставяне на
жалбата без уважение и за потвърждаването на обжалваната част от решението. Не
се правят доказателствени искания.
Предмет на разглеждане в производството е и частна
жалба на М.Д.С., действаща чрез
своята майка и законен представител Е.А.П., подадена чрез пълномощника адвокат М.Г.,
против Определение № 11955 от 25.10.2019 г. постановено по гр.дело № 3189 по
описа на ПРС за 2019 г., с което в производство по чл. 248 от ГПК е отхвърлена
молбата й за изменение на Решение № 3278 от 02.08.2019 г., постановено по
гр.дело № 3189 по описа на ПРС за 2019 г. в частта за разноските. Оспорва се
присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение в размер от 90 лв. по
съразмерност и се настоява, че е следвало да й се присъди минималния размер на
адвокатско възнаграждение от 300 лв. Прави се искане за отмяна на обжалваното
определение и изменението на решението в частта за разноските с присъждането на
разноски от 300 лв. за адвокатско възнаграждение. Не се правят доказателствени
искания.
В срок е постъпил отговор от въззиваемата страна Д.П.С.,
с който се оспорва частната жалба като неоснователна с довода, че разноските
правилно са присъдени съразмерно на уважената част от иска. Моли се да не се
отменя определението. Не се правят доказателствени искания.
Пловдивският окръжен съд, след като провери
обжалваното решение съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна
страна следното:
По въззивната жалба
против Решение № 3278 от
02.08.2019 г., постановено по гр.дело № 3189 по описа на ПРС за 2019 г., в
обжалваната част.
Въззивната
жалба е подадена в срок, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на
разглеждане по същество.
След
извършена служебна проверка по чл. 269
ГПК въззивният съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо,
и като инстанция по същество следва да се произнесе по съществуващия между
страните правен спор.
Първоинстанционното
производство е образувано по предявен иск с правно основание чл.150, ал.1
от СК от М.Д.С., действаща чрез своята майка и законен представител Е.А.П.,
за увеличаване размера на месечната издръжка, която е осъден да заплаща баща й Д.П.С. с решение №
4571/28.11.2014 г., постановено по гр. д. № 2192/2014 г. на ПРС 4 бр.с., от 150
лв. на 300 лв.
В исковата молба се посочва, че са се изменили обстоятелствата,
при които е определена издръжката, тъй като от постановяване на решение № 4571/28.11.2014 г., по
гр. д. № 2192/2014 г. на ПРС 4 бр.с. е изминал период от повече от четири години, през
които са настъпили съществени изменения както в нуждите на детето с оглед на
неговото израстване, така и в икономическите условия в страната. Посочва се, че
детето е в пети клас в ОУ „****“, при което са се увеличили както неговите базови
потребности за облекло, медикаменти, консумативи, свързани със съществуването и
отглеждането му, така и социални и интелектуални потребности, детето проявявало
талант в областта на приложните изкуства и посещавало курс по рисуване, както и
ежегодно се налагало да се закупуват училищна униформа и помагала. Същевременно
детето живеело с майката под наем. Позовава се и на увеличаването на размера на
минималната работна заплата за страната.
Ответникът е признал в отговора си по чл.131 ГПК, че е баща на детето, но е възразил
срещу претендирания размер на издръжката с довода, че има задължение за
издръжка и гледане на още едно дете, трудовото му възнаграждение е 1252 лв.,
заплаща 150 лв. издръжка на М.С., а 462 лв. е вноската по кредита, който е
изтеглил по време на брака с бившата си съпруга, за нуждите на семейството включително
и за погасяване чрез рефинансиране на стар кредит, изтеглен през 2007 г. след
раждането на М.С.. Позовава се и на обстоятелството, че през 2008 г. е
боледувал от ****, поради което се налага да спазва специален режим на хранене
и два пъти в годината да се подлага на климатотерапия в български
климатокурорти, което допълнително го натоварвало финансово. Възразява, че
издръжката на М.С. не е 450 лева на месец, оспорват наличието на финансови
затруднения на майката и че детето посещава уроци по рисуване. Посочва, че е
съгласен да заплаща на детето си издръжка в размер на 180 лева.
От фактическа страна по делото безспорно се
установява, че детето М.Д.С.
е родено на *** г. и има за свои родители Д.С. и Е.П., както и че с решение №
4571/28.11.2014 г., постановено по гр. д. № 2192/2014 г. на ПРС 4 бр.с., е прекратен
бракът между родителите, упражняването на родителските права по отношение на
детето е предоставено на майката, за бащата е определен режим на лични контакти
и дължима от него месечна издръжка на детето от 150 лв. Съгласно удостоверение
от СУ „****“ М.С. е редовен ученик през учебната 2018/19г. в 5е клас. Видно от служебна
бележка от 05.04.2009г. изд. от Школа по изобразително изкуство „****“ детето
посещава курсове по рисуване за период от октомври 2017 г. до настоящия момент
като заплаща такса от 20 лева. Съгласно приетите във въззивната инстанция писмени
доказателства, детето посещава часове по английски език, за които заплаща
месечна такса от 100 лева /служебна бележка от 12.01.2020 г. изд. от Училище за
английски език „****“/, както и има абонамент за програма“****“ като за нея е
заплатила абонамент от 138 лв./разписка от 02.09.2019 г./. С рецепти и касови
бонове, приети в първата и във въззивната инстанция, за детето са закупувани
пробиотици, антипиретици и антибиотик.
По
отношение на бащата се установява от приложеното справка от ТД на НАП ****, че
реализира месечен доход от трудово възнаграждение около 1600 лева, не реализира
доходи извън трудовото си правоотношение, не притежава недвижими имоти и
моторни превозни средства. Установява се, че бащата има още едно дете Д.Д.С.
родена на *** г., за което представя удостоверение за раждане. Ответникът е
кредитополучател по два договор за кредит за текущо потребление от 10.05.2007г
и от 06.08.2012г. Съгласно епикриза от 25. 11.2008г., ответникът е боледувал от ****.
По
отношение на майката се установява, че реализира месечен доход от трудово
възнаграждение около **** лева, не реализира доходи извън трудовото си
правоотношение, не притежава недвижими имоти и моторни превозни средства. По
силата на заповед от 09.05.2018 г. майката е наемател на жилище от фонда на ****.Представен
е договор с мобилен оператор от
21.01.2019 г., сключен с майката Е.П., както и договор за достъп до интернет и
цифрова телевизия. Представена е банкова референция от банка ДСК на името на майката,
че не е клиент на банката, както и извлечение от банковата сметка на майката в
„Експресбанк“, извлечение от протокол от съдебно заседание без посочване на
номера на делото. Приложена е фактура за закупен софтуер на стойност 250 лв.
По почин на страните,
за установяване на релевантните по делото обстоятелства за конкретните нужди на
детето от издръжка и възможността на родителите да дават такава, са ангажирани
гласни доказателства.
От показанията на свидетеля П. /баба на ищцата по майчина
линия/ се установява, че основните
грижи по отглеждането и възпитанието на детето се полагат от майката, на която
са предоставени упражняването на родителските права, както и че майката и
детето обитават ведомствено жилище. Детето посещава уроци по рисуване от 6
годишна възраст срещу заплащането на месечна такса от 20 лева. Майката
работи като медицинска сестра във ****-****.Бащата е **** в ****, който
съжителства с друга жена и е родител на още едно малолетно дете, което е на 4
години. Посочва че, детето М. е в период на активен растеж, налагало се често
да и се закупуват дрехи, обувки, джобните й на ден са 6 лева, а събота и неделя
по 5 лева за срещи с приятелки, от ежедневните й пари 3лв. са за ученически
стол, за кино и театър по 10 лева. Детето има телефон с такса на месец от 10
лева, пътува с градски транспорт и
картата му е на стойност 16 лв., над 100лв. струват учебните помагала за 1
учебна година, както и ползва програмата ,,****“. Свидетелката помага на дъщеря
си да се устрои, както и в грижите за детето.
Съгласно показанията на
свидетеля С. / брат на ответника / детето М. е на 11г., ученичка в 5
клас и се отглежда от майката. Бащата заплащал издръжката, изпраща парите по
майка си, има още едно дете от настоящата си партньорка, с която живеели в едно
домакинство. Изплаща кредит с месечната вноска е около 500лв, изтеглен след
раждането на М.. По-малкото дете на ответника често боледува, посещава детска
градина, има здравни и образователни потребности.
При така установените факти от значение за спора
съдът намери следното:
Уважаването на исковата претенция по чл.150 от СК се
обуславя от установяване на следните предпоставки: въззиваемият е родител на претендиращато
издръжка дете, нуждата от получаване на издръжката в претендирания размер,
материалната възможност на въззиваемия
да дава същата и наличие на трайно изменение на обстоятелствата, при които
е била определена първоначалната издръжка,
изразяващо се в нарастване на нуждите на правоимащия от издръжка в претендирания размер и/или промяна
на материалните възможности на родителите. Съгласно нормата на чл.143, ал.2 от СК, родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца,
независимо дали същите са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото
си. Размерът на издръжката,
съгласно чл. 142, ал. 1 СК, се определя в зависимост от нуждите на децата и от
възможностите на родителите, като трябва да се има предвид разпоредбата на чл. 142, ал. 2 СК, която определя минималния размер на издръжката. Според
постановките в ППВС № 5/16.11.1970 г., доразвити с ППВС № 5/30.11.1981 г. нуждите на лицата, които имат право на издръжка се определят
от обикновените условия на техния живот. Вземат се предвид възрастта,
образованието и всички обстоятелства, които са от значение за случая, като
нуждите са винаги конкретни. Възможностите на лицата, които
дължат издръжка, се определят от техните доходи, имотното им състояние и
квалификация. С издръжката следва да се осигуряват условия на живот, каквито
децата биха имали, ако родителите живеят заедно. При определяне размера на издръжката следва да се определи общата сума за
издръжка на детето, която да се разпредели съобразно възможностите на
родителите. Следва да се съобрази на кого от родителите е предоставено
упражняването на родителските права, като усилията, които полага родителят във връзка с оглеждането на
детето се вземат предвид при определя размера на издръжката, която този родител
дължи.
В конкретния случай от момента на определяне на издръжката на
детето със съдебно
решение №
4571/28.11.2014 г., постановено по гр. д. № 2192/2014 г. на ПРС 4 бр.с. до настоящия момент, е изминал дълъг период от 5 години, през който промяната във възрастта на М.С. дефинитивно е довела до
увеличаване и на потребностите й от храна,
облекло, обучение и средства за социално-културно развитие,
които не могат да бъдат задоволявани с първоначално определения размер на
издръжката. Допълнителен фактор за това е и изменението на икономическите
условия в страната през последните години - повишаване цените на стоките и
услугите, както и увеличаване размера на минималната работна заплата, която към
настоящия момент е в размер на 610 лв. съгласно с ПМС №
350/19.12.2019 г.
От гореизложеното съдът прави извода за настъпило
съществено и трайно изменение на обстоятелствата, обусловили определянето на
размера на дължимата на детето издръжка. При тези данни настоящата съдебна
инстанция намира, че са налице условията на чл. 150 СК за увеличение на
издръжката, поради което следва да се преценят фактите за
определяне на нейния размер -
нуждите на детето и възможностите на
родителите му да я предоставят.
По отношение на детето М.С. се установява, че е на 12
години, през учебната 2018/19г. е била в пети клас, съответно към настощия
момент е в шести клас. При преценка на доказателствения материал по делото въззивният съд намира, че М.С. се
нуждае от присъщите за децата на
нейната възраст средства за отглеждане –храна, облекло, обувки, които на тази възраст
обичайно се подменят всеки сезон поради израстването на децата, медикаменти за
лечени и консумативи, а също и за
обучение – посещение на училище, закупуване на ученичска униформа, пособия и
помагала / които, въпреки че учебниците са безплатни, се закупуват допълнително
от родителите/, както и за духовното и интелектуално й развитие. Същевременно
се доказва, че детето посещава курс за рисуване с месечна такса от 20 лв. от шестгодишна
възраст и ползва платена програма “****“, за която се доказва във въззивната
инстнация, че е платен абонамент от 138 лв. за 12 месеца. Във въззивната
инстанция се представиха и доказателства, че детето е започнало да посещава курс
по английски език срещу заплащането на такса от 100 лв. на месец, което съдът
кредитира като необходимо за задоволяване на интелектуалните и образователните
потребности на детето. Не се установява необходимостта от други средства за
задоволяване на специфични потребности на детето, включително и такива за лечение, доколкото видно от
представените доказателства за закупени медикаменти е видно, че детето е боледувало както всяко
дете на неговата възраст. Не се доказват други разходи, представеният договор с
мобилен оператор не съответства на твърденията за ползван от детето мобилен
план.
По отношение възможностите на родителите да предоставят
издръжка се установява, че бащата реализира месечен доход от трудово
възнаграждение около **** лева, не реализира доходи извън трудовото си
правоотношение, не притежава недвижими имоти и моторни превозни средства,
същият има алиментно задължение към още едно дете –Д. С.. Ответникът е млад
човек, в трудоспособна възраст, към момента не се доказва да има влошено
здравословно състояние, не се доказва и
направата на разходи за климатотерапия. Обстоятелствата касателно погасявания
от бащата кредит са неотносими при определяне на дължимия от него размер на
издръжката на детето, тъй като задължението
за издръжка към непълнолетни низходящи се ползва с привилегия. По отношение на
посочената категория деца е ирелевантно дали погасяването на кредита създава
затруднения на родителя за даването на издръжка. Поради това
обстоятелството, че ответникът погасява изтегления
по време на брака кредит, съответно предназчението на последния, е ирелевантно
за настоящия правен спор.
По отношение на майката се установява, че реализира месечен
доход от трудово възнаграждение около **** лева, не реализира доходи извън
трудовото си правоотношение, не притежава недвижими имоти и моторни превозни
средства, същата е млада в трудоспособна възраст, няма влошено здравословно
състояние и няма друго задължение към низходящи. Родителските права по отношение на детето са
предоставени на майката и тя полага непосредствените грижи по неговото
отглеждане и възпитание.
По делото се установява, че майката живее с детето под наем във ведомствено
жилище.
С оглед на така установените по
делото обстоятелства, при преценка нуждите на детето и възможностите на
родителите за нейното даване, както и при съобразяване с издръжката, която
детето би имало в случай, че живееше с двамата си родители, съгласно ППВС № 5/30.11.1981г., на детето следва да се
определи издръжка в размер на 400 лева месечно, от която бащата следва да заплаща по 220
лв.,
а останалата сума следва да се допълва майката, ведно с непосредствените
грижи по неговото отглеждане и възпитание. Съдът съобрази дължимия размер на
издръжката от всеки от родителите както с обстоятелството, че бащата има
по-висок месечен доход от около **** лв. сравнение с този на майката от около ****
лв., но така и с факта, че бащата има алиментно задължение и към още едно дете,
за разликата от майката. Същевременно обаче майката полага непосредствените
грижи по отглеждането и възпитанието на детето М.С., които следва да се вземат
предвид при определяне размера на издръжката, която същата дължи.
С оглед на изложеното и като е достигнал до различни правни
изводи, първоинстанционният съд е
постановил незаконосъобразен акт, който
в частта, с която е отхвърлен иска за изменение размера
на месечната издръжка, определена с решение №
4571/28.11.2014 г.,постановено по гр. д. № 2192/2014 г. на ПРС 4 бр. с., за
разликата над 190 лева до 220 лева, следва да бъде отменен, както и се постанови решение, с което искът да се уважи за сумата
от 220 лева месечна издръжка. В останалата обжалвана част, решението
като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
По частната жалба против Определение № 11955 от
25.10.2019 г. постановено по гр.дело № 3189 по описа на ПРС за 2019 г.
Частната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана
страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се
явява процесуално допустима, поради което следва да се разгледа по същество.
С решението по същество на правния спор първостепенният
съд е присъдил на ищеца разноски по делото в размер на 90 лв. от претендираните
в размер на 300 лв. за платено адвокатско
възнаграждение, по съразмерно на уважената част от исковата претенция.
С обжалваното определение първостепенният съд е
оставил без уважение молбата на ищеца за изменение на решението в частта на
разноските с присъждането на пълния размер на разноските от 300 лв. за
адвокатско възнаграждение, предвид частичното уважаване на исковата претенция.
Определението е правилно.Отговорността
за разноски по делото е правото на едната страна да иска и задължение на
другата страна да плати направените от страната разноски, в чиято полза съдът е
решил делото. Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК
ищецът има право на заплатените от него такси, разноски и адвокатско
възнаграждение, а ответникът има право да му бъдат заплатени направените от
него разноски съразмерно отхвърлената част от иска. Следователно отговорността за разноски е свързана с
изхода на делото, поради което дори и при направа от ищеца на разноски за
адвокатско възнаграждение в техния минимален размер, ответникът носи
отговорността за тяхното заплащане в съответствие на уважената част от исковата
претенция. В случая с оглед частичното уважаване на исковата претенция
първостепенният съд правилно е присъдил разноските по съразмерност, при
спазване на разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК.
С оглед на изложеното обжалваното определение ще бъде
потвърдено, а частната жалба ще се остави без уважение.
В случая обаче, с оглед изхода на правния спор във
въззивната инстанция и предвид уважената от въззивния съд част на исковата
претенция, следва да бъдат преизчислени разноските за първата инстанция като се
осъди ответникът да заплати на ищеца допълнително сумата от още 50 лв. -
разноски по съразмерност.
Във въззивната инстанция разноски се дължат и на двете
страни по делото. На жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер на
82 лв. по съразмерност от претендираните 300 лв. за адвокатско възнаграждение,
направата на които се удостоверява от представения договор за правна защита и
съдействие от 21.08.2019 г. Въззиваемият не претендира разноски за въззивната
инстанция, поради което такави няма да му бъдат присъдени с решението.
Въззиваемият
Д.П.С. следва да заплати държавна такса в размер на 93, 60 лв. в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Окръжен съд - Пловдив върху увеличения размер от издръжките, от
които: 43,20 лв - допълнително за първата инстанция и 50, 40 лв. за въззивното
обжалване.
Водим от
горното, Пловдивският окръжен съд
Р
Е Ш
И:
ОТМЕНЯ Решение № 3278 от 02.08.2019 г., постановено по гр.дело № 3189 по описа на ПРС за 2019 г., в частта, в която е отхвърлен предявеният иск за увеличаване размера на определената месечна издръжка с решение № 4571/28.11.2014 г., постановено по гр. д. № 2192/2014 г. на ПРС 4 бр.с., която Д.П.С., ЕГН: **********, е осъден да заплаща на детето М.Д.С., ЕГН: **********, действаща чрез своята майка и законен представител Е.А.П., ЕГН: **********, за разликата над 190 лв. /сто и деветдесет лева/ до 220 лв. /двеста и двадесет лева/, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ размера на определената с решение № 4571/28.11.2014 г., постановено по
гр. д. № 2192/2014 г. на ПРС 4 бр.с месечната издръжка, която Д.П.С., ЕГН: **********
е осъден да заплаща на детето М.Д.С., ЕГН: **********, действаща чрез
своята майка и законен представител Е.А.П., ЕГН: **********, като я УВЕЛИЧАВА
с още 30, 00 лева /тридесет лева/ от увеличената на 190 лева с Решение № 3278
от 02.08.2019 г., постановено по гр.дело № 3189 по описа на ПРС за 2019 г. /или
общо увеличената месечна издръжка възлиза на 220, 00 лева - двеста и двадесет
лева/, считано от датата на завеждане на исковата молба пред съда - 25.02.2019
г. до настъпване на законни причини за изменението или прекратяването на
издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска от падежа
до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3278 от 02.08.2019 г., постановено по
гр.дело № 3189 по описа на ПРС за 2019 г., в останалата обжалвана отхвърлителна
част за разликата над 220 лв. /двеста и двадесет лева/ до 300 лв./триста лева/
месечна издръжка.
В
необжалваната част, решението е влязло в законна сила.
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 11955 от
25.10.2019 г. постановено по гр.дело № 3189 по описа на ПРС за 2019 г.
ОСЪЖДА Д.П.С., ЕГН: **********, с
адрес: *** да заплати на М.Д.С., ЕГН: **********, действаща чрез своята
майка и законен представител Е.А.П., ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата в
общ размер на 132 лв. - разноски за първата инстанция и за въззивната инстанция
по съразмерност.
ОСЪЖДА Д.П.С., ЕГН: **********,
с адрес: ***, да заплати
държавна такса в размер на 93, 60 лв. /
деветдесет и три лева и шестдесет стотинки/ в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Окръжен съд - Пловдив.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване на осн. чл.280, ал.3, т.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.