Р Е Ш Е Н И Е
№
168 гр.Пазарджик 22.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пазарджишки окръжен съд , първи
въззивен състав в открито заседание на
седемнадесети юни през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мина Трънджиева
ЧЛЕНОВЕ: Венцислав Маратилов
Димитър Бозаджиев
и секретаря Галина
Младенова
като разгледа
докладваното от съдията Трънджиева В гр.
д. №220 по описа за 2020 г. , за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и следващите от Граждански процесуален кодекс.
С решение на РС В. , постановено по гр.д.№ 375 по описа на
съда за 2019 година е осъден Е.И.Я. *** да отстъпи
собствеността и да предаде владението на Е.Ю.К., ЕГН ********** ***, на следния
имот: 1/4 ид.ч. от ПИ с идентификатор 10450.502.3450 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на В., с площ 207 кв. м.,
административен адрес: ул.“К.” № 57, трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), при
съседи: ПИ 10450.502.3451.
Осъден е Е.Я. *** да заплати на Е. К., сумата
370,00лв. /триста и седемдесет лева/,
представляваща обезщетение по чл.59 от ЗЗД ползване на 1/4 ид.ч. от ПИ с идентификатор 10450.502.3450 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на В., с площ 207 кв. м. без
основание в периода от 31.05.2018г. до
05.04.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.04.2019г. до окончателното плащане, като е
отхвърлен иска за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от
1900лв. и за периода от 05.02.2016г. до
31.05.2018г., както и за законната лихва върху разликата и за лихва за забава
за периода от 13.02.2019г. до 03.04.2019г., като неоснователни.
Присъдени са разноски.
Така постановеното решение е обжалвано
от ответника по предявените искове Е.Я. ,чрез процесуалния му
представител.Сочи,че обжалва решението изцяло,като неправилно.
Изводът на съда ,че като е оградил
собствения си имот и не е предприел
действия ,с които да даде възможност на ищеца да ползва своя имот ,
жалбоподателят е дал основание за уважаване на предявените срещу него искове ,
бил неоснователен.
Установено било по делото ,че ПИ
10450.502.3450 ,в който ищецът притежава ¼ идеална част попада изцяло в
ПИ 10450.502.3451,собственот на ответника
В писмения отговор на исковата молба бил
въведен довода ,че има ред за учредяване на право на преминаване през чужд имот,
който не бил обсъден от първоинстанционния съд и постановеното решение не било
съобразено с доказателствата по делото и съответно – неправилно.
Обстоятелството ,че ответникът оградил
собствения си имот не представлявало неоснователно действие и не препятствало
упражняването на правото на собственост на ищеца, тъй като за последния не
било учредено надлежно право на
преминаване.
Моли решението да бъде отменено,исковете
– отхвърлени ,като се присъдят на жалбоподателя сторените разноски.
В срок е постъпил писмен отговор от Е. К..Счита
,че решението в обжалваната част е правилно и следва да бъде потвърдено.
От събраните доказателства била
опровергана тезата ,че имота на ищеца , попада изцяло в имота на ответника.От
заключението на експерта , прието по делото било установено ,че частта от имота с
идентификатор10450.502.3451,намираща се между имота на ищеца 1298 и процесния
3450,била собственост на ищеца и неговите съсобственици ,а не на ответника.Тази
част представлявала част от УПИХХ-6084 в кв.178 по плана на населеното място от
1983 и 1985 година , който от своя страна бил част от парцела ,собственост на
ищеца и М.В.. Тъй като промяната на границите не водела до загуба на собствеността
,то заснемането на тази част , като част от имота на ответника не водело до
загуба на собствеността.
В отговора на нотариалната покана
ответникът изтъкнал съвсем други причини за невъзможността ищецът да ползва
имота си.
Моли решението в тази част да бъде
потвърдено, претендира разноски.
В срока за отговор е постъпила и
насрещна въззивна жалба.
Е. К. обжалва решението в частта , с
която е отхвърлен иска за присъждане на обезщетение за периода
5.02.2016-31.05.2018 година, както и не е уважено искането за присъждане на
законна лихва от 13.02.2019 година.
В тази част решението било
незаконосъобразно.Правото на собственост не възниквало от момента на съдебното
решение,поради това за целия период на претенцията ответникът ползвал без
основание имота и дължал обезщетение.
Моли решението в тази част да бъде
отменено и предявените искове изцяло уважени.
Постъпил е писмен отговор на тази молба.
Е.Я. подържа, че тъй като направеното от него възражение, че ищецът не е въвел твърдения за наличие на
противопоставимо право на преминаване през чуждия имот е основателно, то няма
причина ,поради която ответникът по иска да търпи ограничение на собственото му
право на собственост.
Отговорността за вреди би възникнала
ако са налице неоснователни , виновни
действия. Невъзможността за достъп до имота ищецът следвало да преодолее по
начина , указан в закона.
Съдът , като прецени валидността и
допустимостта на постановеното решение ,за да се произнесе по съществото на
спора ,взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание
чл.108 от ЗС,чл.59 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
В исковата си молба против Е.Я. ищецът Е.К.
твърди, че с влязло в сила решение по гр. д.№193/2018 година на ОС Пазарджик му
било признато право на собственост върху ¼ идеална част от имот , който по действащия кадастрален
план е с идентификатор
10540.502.3450.Към момента на предявяване на иска ,по който било постановено
решението , ответникът бил във владение на имота .Завладял го ,купувайки го от
несобственик. Въпреки съдебното решение не предавал на ищеца владението на
идеалната част от имота. Ищецът го поканил да стори това ,както и да му заплати
обезщетение с нотариална покана , но ответникът отново отказал.
Вследствие действията на ответника
,ищецът търпял вреди, изразяващи се в невъзможността да ползва своята идеална
част от имота.Тези вреди се оразмерявали с размера на наемната цена на подобни
имоти. Счита ,че тази цена е 50 лева месечно и за периода 5.02.2016/когато
ответникът е сключил договора с Общината/ до 5.04.2019 година претендира
обезщетение в размер на 1900 лева.
Моли ответникът да бъде осъден да му
предаде владението върху ¼ идеална част от описания имот,както и да
заплати сумата 1900 лева ,като обезщетение за незаконното ползване , ведно с
лихва ,считано от 13.02.2019 година.
В срок е постъпил писмен отговор.
След като било постановено цитираното
съдебно решение била издадена заповед и заснет поземления имот с идентификатор 10450.502.3450
с площ от 207 кв.м. Ищецът притежавал 2/8
идеални части от имота ,а другите 6/8 ид.части принадлежали на М.В..
Ответникът не оспорва правата на ищеца
върху имота. Новозаснетия имот попадал
изцяло в ПИ 10450.502.3451 ,собственост на ответника.
За да осъществи правото си на
собственост ищецът следвало да премине през имота на ответника.Ответникът не
извършвал никакви действия ,с които да препятства правото на ползване на
имота,поради което намира исковете за неоснователни.
В допълнение сочи, че ищеца не твърди да
притежава противопоставимо на ответника вещно право на преминаване,което той да
е длъжен да съобразява.Не били извършвани действия от ответника ,водещи до
невъзможност ищецът да ползва имота си и
съответно да претендира обезщетение.
Ответникът упражнявал правото си на
собственост върху своя имот.
По повод допълнението на писмения
отговор ищецът е изложил становище ,като
отбелязва,че причината ,която се сочи в отговора е различна от причината ,
посочена в отговора на нотариалната покана .Твърди,че независимо от начина ,по
който имота е нанесен в кадастъра ищецът е собственик и на ¼ идеална част от пространството
,заключено между между имоти 10450.502.3450 и 10450.502.1298.Предявен е
инцидентен установителен иск за собственост за тази част от имота ,който обаче
не е приет за съвместно разглеждане от съда и това определение не е обжалвано.
Съдът , като прецени всички
доказателства по делото и доводите на страните ,прие за установено следното:
ОтветникътЯ. сочи във въззивната си
жалба ,че обжалва решението изцяло.Очевидно в частта , с която иска е отхвърлен
няма интерес от обжалване. В частта , с която е уважен ревандикационния иск има
интерес от обжалване въпреки ,че ответникът не го е оспорил и във въззивната си
жалба излага доводи ,касаещи единствено и само предявения иск с правно основание
чл.108 от ЗС.Тук следва да се отбележи ,че диспозитива на първоинстанционното
решене не е прецизен и не е съобразен с установената задължителна за съда
съдебна практика.
По повод на този иск следва да се
посочи,че исковата молба не е достатъчно коректна.Ищецът твърди,че въпреки
признатото му право ответникът не му е предал имота ,поради което той търпи
„вреди“,оразмерени чрез наемната цена на подобни имоти и претендира обезщетение
за „незаконното ползване на имота“.
С решение на ОС
Пазарджик по В гр.д.№ 193 по описа за
2018 година е прието за установено по отношение на Е.Я. ,че Е.К. е собственик
на 2/8 идеални части от недвижим имот от 207 кв.м.,препращайки за описанието на
имота към скица,като се сочи,че този имот представлява част от УПИ ХХІ-6777 в
кв.175 по плана на В..
След постановяване на това решение през 2018 година е одобрена кадастрална карта
на гр.В. и както е установил експерта ,имота , описан в диспозитива на
решението е заснет с идентификатор
10450.502.3450.
Този имот , видно от скицата и от констатациите на
експерта в приетото по делото заключение е заграден отвсякъде с имот на
ответника и до него няма достъп нито от улицата ,нито от съседния имот с
идентификатор 10450.502.1298.Правейки опит да предяви инцидентен установителен
иск всъщност ищецът въвежда твърдението ,че е собственик на този съседен имот
,като твърди и ,че част от заснетия като собственост на ответника имот е имот е негова собственост.
Експерта е посочил, че
източната регулационна граница на парцел ХХ-6084 по регулацията от 2004
година не съвпада с регулационната граница на
същия парцел , съобразно регулацията от 1983 и 1985 година. Линията на
регулацията навлиза навътре и една площ от 41 кв. м. всъщност не е заснета като
такава към имота на ищеца. Тази площ
обаче е извън правата , които са признати със съдебното решение.Всъщност за
конкретния спор е без значение дали ищецът е собственик или съсобственик на
частта от имота ,заснет като имот на ответника ,оцветена в жълто на скица № 3
от заключението на експерта ,която част граничи с имота на ищеца.Това е така
,защото ищецът никога не е твърдял,че достъпа до имота,който е описал в
исковата молба се препятства от ответника ,чрез препятстване да ползва именно
тази част , която той счита за своя,въпреки заснемането,в исковата молба не са
изложени конкретни обстоятелства относно действия на ответника ,препятстващи
ползването на имота на ищеца.
Експерта е посочил и възможността за достъп до имота
на ищеца.
Ищецът е отправил нотариална покана до ответника, в
която е посочил ,че ответникът е продължил да ползва имота и ще заяви претенции
за обезщетение. Поканата е връчена на 13.02.2019 година.
На тази нотариална покана ответникът е отговорил ,като
не е оспорил правата на ищеца ,а се е задоволил да посочи, че имота е
съсобствен между ищеца и М.В. и те следва да вземат решение как да го ползват.
Прието е заключение и относно евентуалния пазарен наем на такъв
имот.
При тази фактическа обстановка ,при положение ,че
правата на ищеца са признати с влязло в сила решение ,се поставя въпроса налице
ли са останалите предпоставки за уважаване на ревандикационния иск.
За да бъде уважен иска следва да се отговори на
въпроса упражнявали ответника фактическа власт върху имота и то без основание.
Освен фактическото положение ,че имота ,в който има
права ищеца се намира „в имота“ на ответника други доказателства ,че ответникът
упражнява фактическа власт върху имота няма. Ответникът е оградил собствения си
имот,което очевидно прави невъзможно ищеца да ползва имота си.Тази невъзможност
не се дължи само на изградена ограда / за която също не са събрани пълни
доказателства , такова твърдение ,неизяснено се съдържа в констатациите на експерта/,а
просто на местоположението на имота. Поставянето на ограда на собствения имот
не е неоснователно действие. Очевидно във възможностите именно на собствениците
на новозаснетия имот с №3450 е да предприемат съответните административни и
технически действия ,за да осигурят ползването на имота си. Собственика на
имота също е бездействал, с оглед създадената специфична ситуация и не би
следвало да извлича изгодни за себе си последици от бездействието си.
При установената фактическа обстановка,според въззивната
инстанция изводи ,че ответникът упражнява фактическа власт върху имота на ищеца
не могат да се направят. Невъзможността на ищеца да ползва имота е обусловена
от други фактори и обстоятелства , а не от поведението на ответника.
Това
изложение обосновава и неоснователността на предявения иск с правно основание
чл.59 от ЗЗД. За основателността на този иск също следва да е установено ,че
собственикът е лишен от фактическата власт ,поради намесата на ответника.
Такива данни по делото няма.
За да
възникне правото на собственика на обезщетение за ползата от която е бил лишен
като собственик, необходимо е да се
установи,че ответникът е препятствал/
респ. препятства , макар и в рамката на установен от закона начин , ползването
на собствеността му/, в рамката на иск с генезис неоснователно обогатяване или
непозволено увреждане, ищцовата страна следва да установи обективно
пропуснатата възможност да реализира полза.
За уважаването на иска с правно основание чл.59 ЗЗД е необходимо и достатъчно да се установи, че
собственикът неправомерно е бил лишен от възможността да ползва имота си, в
резултат на което има вземане за обезщетение в размер на средната пазарна цена
за съответния период.
По
изложените съображения ,съдът намира ,че постановеното първоинстанционно
решение е неправилно в частта,с която е уважен ревандикационния иск и иска по
чл.59 от ЗС и следва да бъде отменено , а исковете отхвърлени.В обжалваната с
насрещната жалба решението е правилно като краен резултат и следва да бъде
потвърдено.
С оглед
изхода на спора на ответника се дължат сторените по делото разноски пред двете
инстанции в размер на 1920 лева.
По
изложените съображения Пазарджишки окръжен съд
Р Е
Ш И
ОТМЕНЯ решение на РС В. , постановено по гр.д.№ 375 по описа на
съда за 2019 година ,в частта ,с която е осъден Е.И.Я. *** да отстъпи
собствеността и да предаде владението на Е.Ю.К., ЕГН ********** ***, на следния
имот: 1/4 ид.ч. от ПИ с идентификатор 10450.502.3450 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на В., с площ 207 кв. м.,
административен адрес: ул.“К.” № 57, трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), при
съседи: ПИ 10450.502.3451,съответно е осъден е Е.Я. *** да заплати на Е. К., сумата
370,00лв. /триста и седемдесет лева/,
представляваща обезщетение по чл.59 от ЗЗД ползване на 1/4 ид.ч. от ПИ с идентификатор 10450.502.3450 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на В., с площ 207 кв. м. без
основание в периода от 31.05.2018г. до
05.04.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.04.2019г. до окончателното плащане и
ОХВЪРЛЯ така предявените искове.
ПОТВЪРЖДАВА решението ,в частта ,с която
е отхвърлен иска за обезщетение за разликата над присъдената сума от 370 лева сума до пълния претендиран размер от 1900лв. и
за периода от 05.02.2016г. до
31.05.2018г., както и за законната лихва върху разликата и за лихва за забава
за периода от 13.02.2019г. до 03.04.2019г., като неоснователни.
Осъжда Е.Ю.К., ЕГН ********** *** да
заплати на Е.И.Я. *** сумата 1920 лева ,разноски пред двете инстанции.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.