ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 167
гр. К., 20.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Веселина Ат. Кашикова Иванова
Членове:Мария К. Дановска
Васка Д. Халачева
като разгледа докладваното от Васка Д. Халачева Въззивно частно
гражданско дело № 20225100500051 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.248 от ГПК.
В предписания от разпоредбата на чл.248, ал.1 от ГПК едномесечен срок, доколкото
постановеният съдебен акт е необжалваем, е постъпило чрез процесуален представител
искане от жалбодателя в частното въззивно производство Г.Х.М., да бъде допълнено
постановеното по делото определение в частта му за разноските, като му бъдат присъдени
разноски в размер на 367.30 лв.(ДТ-15 лв.; адв. възнаграждение -350 лв. и 2.30 лв.-
пощенски услуги). Искането е мотивирано с довод, че присъждането на разноски е било
направено своевременно с частната жалба и към нея са били приложени доказателства за
извършването им.
В дадения, надлежен по реда на чл.248, ал.2 от ГПК срок, по делото е постъпил
отговор от ответника във въззивното частно производство „ЗД Е.“ АД. В отговора е
направено възражение за отсъствие на представен от страната списък на разноските по
чл.80 от ГПК. При условията на евентуалност е направено и искане за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение.
В дадения, надлежен по реда на чл.248, ал.2 от ГПК срок, по делото е постъпил
отговор и от ответника във въззивното частно производство „Д. – О.З.“ ЕАД, с който
искането е намерено за неоснователно, с довод, че в търсените от частният жалбодател
разноски следва да бъдат присъждани не от въззивния съд по частната жалба, а от
решаващия МРС с оглед изхода на първоинстанционното производство. С отговора е
направено и възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
По повод така направеното искане, съдът съобрази следното:
1
Искането за допълване на постановеното във въззивното частно производство
определение в частта му за разноските, е направено от надлежна страна и в срока по чл. 248,
ал. 1 от ГПК, поради което е допустимо. Неоснователно в тази връзка е възражението на
„ЗД Е.“ АД за отсъствие на представен от страната списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Действително, изменение по реда на чл. 248 от ГПК на акта по чл. 81 от ГПК, с който съдът
се произнася по направеното искане за разноски, е допустимо само ако е представен списък
на разноските в инстанцията, в която се прави самото искане за присъждане на разноските
(чл. 80 от ГПК). В случая обаче се касае за искане за допълване на акта в частта за
разноските, а не за изменение на същия. Разликата между двете хипотези на чл. 248, ал. 1 от
ГПК се състои в това, че когато съдът се е произнесъл с диспозитив по направеното искане
за разноски, страната, която не е доволна, може да направи само искане за изменение на
съдебния акт в частта за разноските. В случаите обаче, когато в съдебния акт липсва изрично
произнасяне в диспозитива по искането за разноски, какъвто е и настоящия случай, страната
може да иска неговото допълване по реда на чл. 248 от ГПК, като представянето на списък
на разноските не е предпоставка за допустимост на искането.
Така направеното допустимо искане обаче се явява неоснователно по съществото си.
С постановения в настоящото в.ч.гр.д. №51/22 г. окончателен акт – Определение №
133/22.03.2022 г., въззивният съд е отменил протоколно определение № 23/18.01.2022 г.,
постановено по гр. д. № 417/2021 г. по описа на РС - М., с което на основание чл. 498, ал. 3,
във връзка с чл. 496, ал. 1 от КЗ, е било прекратено производството по предявената от
Г.Х.М. искова претенция с правно основание чл. 432, ал. 1, във вр. с чл. 380 от КЗ и чл. 86 от
ЗЗД, срещу „Д. – О.З.“ ЕАД и ЗД „Е.“ АД и е върнал делото на М. районен съд за
продължаване на съдопроизводствените действия. Т.е., иде реч за частно производство, в
което въпреки уважаването на депозираната частна жалба, искането за присъждане на
разноски на този стадий се явява неоснователно, тъй като не са налице предпоставките на
чл. 81 от ГПК. С отмяната на обжалваното с частната жалба определение, производството по
спора не приключва, то ще продължи пред първоинстанционния съд, респективно пред
последващите съдебни инстанции, като разноски ще следва да бъдат присъждани от тях при
приключване на спора в съответната инстанция и с оглед постановения изход. В този
смисъл и константната съдебна практика,в частност и Определение № 529/02.11.2017г.,
постановено по в.ч.гр.д.№ 618/2017г. по описа на Апелативен съд – П. В аспекта на така
изложеното, основателен се явява доводът на „Д. – О.З.“ ЕАД, че търсените от частния
жалбодател разноски следва да бъдат присъждани не от въззивния съд по частната жалба, а
от решаващия съд, в казуса М. районен съд, с оглед изхода на първоинстанционното
производство, респ. от останалите инстанции, с оглед изхода на спора пред всяка от тях.
С оглед изложеното, съдът като намери направеното в настоящото производство
искане с правно основание чл.248 от ГПК за неоснователно,
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ депозираното чрез процесуален представител от Г.Х.М., с
ЕГН **********, с адрес с.Т. **, общ.Д., обл.К., искане с правно основание чл.248 от ГПК за
допълване на Определение № 133/22.03.2022г., постановено по в.ч.гр.д. № 51/22 г. по описа
на КОС, в частта му за разноските.
На основание чл.248,ал.3,предл. 2 от ГПК, настоящото определение не подлежи на
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3