№ 5
гр. С , 14.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ в закрито заседание на
четиринадесети януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛЕНА Л. ДРАНЧОВСКА
като разгледа докладваното от ВАСИЛЕНА Л. ДРАНЧОВСКА Гражданско
дело № 20201110144162 по описа за 2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I ГО, 162 състав, в публичното заседание на
седемнадесети декември две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Василена Дранчовска
при секретаря Анелия Георгиева, като разгледа гр.д. № 44162 по описа за 2020 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.
Ищецът В. Й. Б., представляван от своя баща и законен представител Й. В. Б.,
твърди, че на 13.02.2020 г. в с. К., на кръстовището на ул. „Д.Б.“ и бул. „С.Ш.“, е претърпял
ПТП като пътник в МПС марка „О.В.“ с рег. № ****, управляван от Г.М.А., причинено
виновно и противоправно от водача на лек автомобил „Ф.П.“ с рег. № ****, чиято
1
гражданска отговорност към тази дата е била застрахована при ответника. Поддържа, че в
причинна връзка със събитието е получил физически увреждания, изразяващи се в
цепковидна рана над веждите, разкъсно-контузна рана в дясната част на челото, оток и
кръвонасядане около дясното око, оток и кръвонасядане на дясното бедро, които са довели
до болки и страдания и психически стрес. Поддържа, че извънсъдебно е предявил претенция
пред ответника за обезщетяване на причинените вреди, но застрахователят не е изплатил
обезщетение, поради което го претендира в пълен размер от 5000 лв., ведно със законната
лихва върху сумата от датата на деликта – 13.02.2020 г., до окончателното й изплащане.
Ответникът ЗД „Б.И.“ АД не подава отговор на исковата молба и не изразява
становище по предявения иск.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
За основателността на иска с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ в тежест на ищеца е
да докаже, че е претърпял описаните неимуществени вреди в причинна връзка с ПТП,
настъпило в резултат на виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято
гражданска отговорност към датата на ПТП е застрахована при ответника. При установяване
на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното
вземане.
Между страните не се спори, а и от представените по делото писмени доказателства
(констативен протокол № К-85 на СДВР, ОПП, протокол за оглед, постановление на СРП) се
установява, че на 13.02.2020 г. в с. К., на кръстовището на ул. „Д.Б.“ и бул. „С.Ш.“, е
настъпило ПТП, като по ул. „Д.Б.“ от ул. „В.Л.“ към бул. „С.Ш.“ се е движил лек автомобил
„Ф.П.“ с рег. № ****, управляван от С.И.Р., и в района на кръстовището с бул. „С.Ш.“,
навлизайки срещу пътен знак Б1, същият е причинил удар с лек автомобил „О.В.“ с рег. №
****, управляван от Г.М.А., който се е отклонил и блъснал в метален стълб за улично
осветление. Механизмът на ПТП е описан по посочения начин в изготвения от служителите
на МВР констативен протокол, който представлява официален документ с материална
доказателствена сила относно извършените пред длъжностното лице изявления и действия
(арг. чл. 179, ал. 1 ГПК). Макар и инспекторът от отдел „Пътна полиция“ да не е станал
свидетел на събитието и изводите му относно механизма да нямат обвързваща
доказателствена сила, той е посетил местопроизшествието и е описал настъпилото ПТП
съобразно констатираната на място пътна обстановка и данните от присъстващите
участници в инцидента, като е отразил видимите щети на находящите се на място
автомобили и уврежданията по пострадалите лица. Изложеното в документа се потвърждава
2
изцяло от протокола за оглед на местопроизшествие и скицата към него, както и от
постановлението за прекратяване на наказателното производство от 27.10.2020 г., в което
подробно е описаната установената в хода на досъдебното производство идентична
фактическа обстановка, при която по описания механизъм С.И.Р. е причинил процесното
ПТП, като предвид характера на причинените на пострадалите лица телесни увреждания
прокуратурата е направила извод, че деянието не съставлява престъпление, а
административно нарушение, поради което наказателното производство е било прекратено.
В констативния протокол на МВР е посочено е, че водачът на л.а. „Ф.П.“ има
валидна към датата на ПТП застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ в ЗД
„Б.И.“ АД, което се потвърждава от ответното дружество в писмото от 20.05.2020 г. в
отговор на заведената от ищеца извънсъдебна претенция с посочване на застрахователна
полица № BG/02/119000978991. Въз основа на приетите писмени доказателства и предвид
процесуалното бездействие на ответника, който въпреки определението по чл. 190 ГПК не е
представил заверено копие на застрахователна полица по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, на основание чл. 190, ал. 2, вр. с чл. 161
ГПК настоящият съдебен състав намира за доказано наличието на правоотношение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ към датата на
ПТП между ответника и сочения за виновен водач на МПС С.И.Р., като е несъмнено, че
последният е нарушил разпоредбите на чл. 6, т. 1 и на чл. 50, ал. 1 ЗДвП – същият не се е
съобразил с пътния знак Б1 „Пропусни движещите се по пътя с предимство“ и не е
пропуснал движещия се по пътя с предимство л.а. „О.В.“. Следователно, при съвкупна
преценка на събраните писмени доказателства и при липса на проведено от ответника
насрещно доказване се налага еднозначен извод, че процесното ПТП е било реализирано
противоправно и виновно (съобразно презумпцията, регламентирана в разпоредбата на чл.
45, ал. 1 ЗЗД) от застрахования при ответното дружество водач на МПС, поради което
ответникът носи отговорност за обезщетяване на причинените вреди.
От представената по делото медицинска документация и заключението на СМЕ се
установява, че в причинна връзка с процесното ПТП ищецът е претърпял физически
увреждания – разкъсно-контузна рана по кожата на челото вдясно, на около 2-2,5 см. над
веждата с дължина 2 см., с подлежащ и околен оток и кръвонасядане на меките тъкани, с
миграция на кръвонасядането на нивото на дясната орбита, където последното е по-изразено
в областта на вътрешния и външния очни ъгли, както и кръвонасядане и оток в горно-
външната част на дясното бедро и външната част на дясната седалищна област с размери
11/4,5 см., които са причинили на пострадалия болка и страдание (лека телесна повреда).
Тъй като претърпените от ищеца неимуществени вреди представляват неблагоприятно
засягане на лични, нематериални блага, те не биха могли да бъдат възстановени, а следва да
бъдат обезщетени посредством заместваща имуществена облага, чийто размер съдът
определя съобразно критериите, предписани в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД – по
справедливост. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл.
52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
3
съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
размера на обезщетението.
В настоящия случай следва да се вземе предвид начина на извършване на
противоправното деяние и характера на претърпените телесни увреждания – леки телесни
повреди (рана на лицето, оток и кръвонасядания) в следствие на пътнотранспортно
произшествие. Съдът отчита преживените от ищеца физически болки и страдания, свързани
с настъпилите физически травми и необходимостта от хирургическо лечение на разкъсно-
контузната рана чрез зашиването й с четири хирургични конци, както и наличието на белег
от нея върху лицето на пострадалия (линеен ръбец на челото вдясно, установен от вещото
лице при проведен личен преглед на ищеца). Експертът посочва, че болката при
мекотъканните травми е със среден интензитет, най-силна непосредствено след травмата и
постепено намаляваща до приключване на възстановителния период, който за разкъсно-
контузната рана е продължил между 10-14 дни, за кръвонасяданията между 2-3 седмици, а
белегът ще остане като траен дефект на кожата.
При определяне на справедливия размер на дължимото обезщетение следва да се
отчетат преживените от ищеца морални неудобства, свързани с необходимостта от домашно
лечение и невъзможността да посещава училище в продължение на 10 дни, както и
преживеният психически стрес и уплах, които несъмнено съпътстват всяко
пътнотранспортно произшествие, особено при дете на възрастта на ищеца към датата на
ПТП, когато е бил едва 10-годишен. Видно от показанията на свидетелката Н.И.Б., баба на
пострадалия, непосредствено след инцидента в болницата В.Б. е бил уплашен, шокиран и не
е искал да говори. В продължение на 2-3 дни са го следили за наличие на сътресение, а в
продължение на месец му е било забранено да извършва физически упражнения и да участва
на ски състезания и е изпитвал силен уплах от случилото се – не е искал да се качва на кола
и е бил вкопчен в родителите си (спял е при тях в спалнята и не е искал да се отделя от тях).
Като се върнал на училище, В. изпитвал притеснение от белега на челото си и се е наложило
да потърсят различни препарати за заличаването му. Според показанията на свидетелката Б.,
произшествието е имало сериозно отражение върху психиката на внука й, както и върху
ежедневните му занимания – момчето е картотекиран ски състезател, а след инцидента в
продължение на месец не е карал ски, родителите му дори се притеснявали дали ще иска
отново да се качи на ски, доколкото е възможно да ги свързва с инцидента (същият се е
случил по път за ски тренировка с буса на отбора), а впоследствие не е искал да се вози на
буса на скиорите и баща му го карал до Б. за тренировки.
При определяне на сумата, с която неимуществените вреди трябва да бъдат
компенсирани, съдът не изхожда от общоприети средни размери за всички случаи на
телесни повреди от даден характер, а изследва особеностите на конкретния случай, като
трябва да отчете какви вреди са причинени на конкретното пострадало лице с оглед на
обективно съществуващи обстоятелства, свързани с неговата възраст, здравословно и
семейно състояние, емоционални преживявания и начин на живот. В тази връзка, при
4
съвкупна преценка на събрания доказателствен материал и при отчитане на конкретните
физически и емоционални увреждания, претърпени от ищеца, неудобствата в нормалния му
начин на живот, свързани с пропуснатите ски състезания и невъзможността да тренира за
известен период от време, както и на по-високата от обичайната степен на психически стрес
и уплах, които същият е изпитал предвид младата си възраст, настоящият съдебен състав
намира, че справедливият размер на обезщетението за претърпените неимуществени вреди е
5000 лв., поради което предявеният иск следва да се уважи изцяло.
Върху сумата, за която искът се явява основателен, следва да се присъди и законна
лихва, която на основание чл. 493, ал. 1, т. 5 вр. с чл. 429, ал. 1, т. 1 и ал. 3 КЗ се дължи не от
датата на деликта, а от датата на предявяване на застрахователна претенция от увреденото
лице, в настоящия случай – считано от 30.04.2020 г., на която дата в ответното дружество е
постъпило заявлението от ищеца за заплащане на застрахователно обезщетение (л. 8 от
делото).
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени направените от него разноски съобразно уважения иск в размер на 200 лв.,
платена държавна такса, 250 лв., депозит за вещо лице, както и 500 лв., възнаграждение за
един адвокат (в размера, посочен в договора за правна защита и съдействие на л. 4 от
делото), което на основание чл. 38, ал. 2 ЗА следва да бъде присъдено в полза на
процесуалния представител.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С, бул.
„Д.Б.” № 87, да заплати на В. Й. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. С, ул. „Г.И.“ № 44А, ет. 5,
сп. 13, чрез неговия баща и законен представител Й. В. Б., по иск с правно основание чл.
432, ал. 1 КЗ сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди под формата на болки и страдания, настъпили от ПТП, причинено на
13.02.2020 г. в с. К. виновно и противоправно от водач на МПС, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника, ведно със законната лихва върху сумата от датата
на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице – 30.04.2020 г., до
окончателното й изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 450 лв.,
разноски в производството.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.” АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С, бул.
„Д.Б.” № 87, да заплати на адвокат С.К.Н. от САК, адрес: гр. С, пл. „М.“ № 12, ет. 3, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 38, ал. 2 ЗА сумата от 500 лв., възнаграждение
съобразно уважения иск.
5
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6