РЕШЕНИЕ
№ 254
гр. Кюстендил, 12.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XIV-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Мария Ем. Антова
при участието на секретаря Валентина Сп. Стоицова
като разгледа докладваното от Мария Ем. Антова Гражданско дело №
20231520101471 по описа за 2023 година
констатира следното:
Производството е образувано по искова молба на „ЕОС МАТРИКС“
ЕООД срещу В. Д. К., с която е предявен е положителен установителен иск по
реда на чл.422 ГПК с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.240, ал.1 ЗЗД,
от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД срещу В. Д. К..
Ищецът твърди, че на 15.07.2008 г. в гр. Кюстендил бил сключен
Договор за потребителски кредит № FL428812 между „Юробанк И Еф Джи
България“ АД (с настоящо наименование „Юробанк България“ АД) в
качеството му на кредитор и В. Д. К. в качеството й на кредитополучател. По
силата на договора кредиторът предоставил на кредитополучателя паричен
кредит в размер на 10 000 лв. Сумата била усвоена от кредитополучателя като
същата се олихвявала с лихвен процент, подробно определен в чл.3 от
Договора. Твърди се, че с подписването на договора ответникът се е задължил
да погасява задължението си по кредита на 120 месечни вноски всяка в размер
на 162,56 лв., като последната вноска по кредита е изравнителна и е в размер
на 163,06 лв., съгласно чл.6 и чл.7 от Договора и приложения към исковата
молба погасителен план. Заявява се, че след усвояване на кредита
кредитополучателят не е изпълнил поетите договорни задължения, като
останало непогасено задължение по кредита в размер на 8113,22 лв. от които:
6565,78 лв. главница и 1547,44 лв. - договорна лихва. Кредитът станал изцяло
изискуем с изтичане падежа за внасяне и на последната погасителна вноска на
1
15.07.2018 г. Твърди се още, че на основание сключен Договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 18.01.2016 г. между „ЮРОБАНК
БЪЛГАРИЯ” АД и „ЕОС МАТРИКС” ЕООД и приложенията към него,
задължението на ответницата, произтичащо от процесния договор, било
изкупено от ищцовото дружество. На адреса на длъжника било изпратено
уведомление по смисъла на чл.99 ЗЗД за извършената цесия. Ищецът
пристъпил към принудително събиране на вземанията си по договора, като
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК,
за следните суми: 4500 лв. - част от общо дължима главница в размер на
6565,78 лв. и 500 лв. - част от общо дължима договорна лихва в размер на
1547,44 лв. за периода от 15.07.2008 г. до 15.07.2018 г. По заявлението било
образувано ч. гр. д. № 357/2023 г. по описа на Районен съд - Кюстендил.
Срещу издадената по това дело заповед ответникът е възразил по реда на
чл.414 ГПК, което обусловило правния интерес на ищеца от предявяване на
настоящите искове. Твърди се, че към момента на подаване на исковата молба
погасяване на задълженията по издадената заповед за изпълнение не е
осъществено. Предвид гореизложеното, е отправено искане до съда да
постанови решение, с което да признае за установено, че ответницата дължи
на ищеца сума в размер на 4500 лв. - част от общо дължима главница в размер
на 6565,78 лв., ведно със законната лихва върху претендираната главница,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда –
20.02.2023г., до окончателното изплащане на сумата, както и да осъди същата
да заплати на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД направените в хода на заповедното и
исковото производство разноски. В изпълнение на дадени от съда указания са
направени уточнения относно точните периоди и вноските, които се
претендират. Пояснено е, че длъжникът е изпаднал в забава на 15.07.2014г.
при неплащане на 67-а вноска от погасителния план, а частично предявената
претенция за главница е за периода от 15.09.2015г. /86-а вноска по
погасителния план/, от която се претендират частично 31,44 лв. от общия й
размер 104,63 лв., до 15.07.2018г. /120-а вноска по погасителния план/, като
дължимите вноски за периода от 15.10.2015г. до 15.07.2018 г. се претендират
в пълен размер по погасителния план. Изрично е отбелязано, че по отношение
на претендираната в заповедното производство договорна лихва в размер на
500 лв., частично от 1547,44 лв., ищецът извършва оттегляне на иска по
чл.232 ГПК.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
В открито съдебно заседание ищецът не изпраща представител, но с
писмена молба уведомява съда, че поддържа иска си. Явява се процесуален
представител на ответницата, който оспорва ищцовата претенция.
Съдът, като взе предвид доводите от страните и прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл.12 ГПК, приема за установено следното:
Предявен е по реда на чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 ГПК иск за
2
установяване дължимост на суми, за които е издадена заповед № 175 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 24.02.2023г. по ч.гр.д.
№ 357/2023г. по описа на РС – Кюстендил. Искът е допустим като предявен в
срока по чл.415, ал.1 ГПК и в предметните и субективни предели на
заявлението и издадената заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК, а исковата молба е редовна от външна страна.
За да бъде уважен предявеният иск, доколкото съдът е обявил в доклада
си по делото за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че
между ответника и цедента „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД е сключен Договор
за потребителски кредит № FL428812/15.07.2008г. за сумата в размер на 10
000 лв., с краен падеж на плащане – 15.07.2018г., в тежест на ищеца е да
докаже усвояването на претендираната главница от страна на ответника;
размера и изискуемостта на вземането; изпадането на ответника в забава,
наличието на валидно правоотношение по договор за цесия между ищеца и
„ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, уведомяването на ответника за цесията;
обстоятелства довели до спирането и прекъсването на давността.
Относно оспорването на ищцовата претенция с оглед лисата на
надлежно уведомяване за цесията, както и за обявяване на предсрочната
изискуемост на претендираната сума съдът намира следното:
Видно от Договор за потребителски кредит № FL428812/15.07.2008г,
сключен между ответницата и „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, по силата на
същия е уговорено дружеството, в качеството му на кредитодател, да
предостави на ответника, в качеството му на кредитополучател, сумата в
размер на 10 000 лева. Съгласно чл.4 от Договора кредитополучателят се
задължава да погасява кредита на месечни вноски, посочени като брой и
размер в Погасителния план, включващи лихва и главница, платими до 15
число от съответния месец. От приетата съдебно-счетоводна експертиза,
която съдът кредитира на основание чл.202 ГПК като обективно и
компетентно изготвена, се установява следното: с бордеро №
4064067/15.07.2008г. по сметката с титуляр ответника е преведена сума в
размер на 10 000 лева. Към 23.02.2023г. – датата на подаване на заявлението
по чл.410 ГПК задължението е в размер 6565,78 лв., представляващо
главница, и сумата в размер на 590,24 лв., възнаградителна лихва. Последното
извършено плащане по кредита е към 22.10.2014г., към който момент били
3
дължими сумата в размер на 6839,30 лв., представляващо главница, и сумата
в размер на 1697,11 лв., възнаградителна лихва. На 18.01.2016г. е извършена
цесия между „Юробанк България“ АД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД, по силата на
която било прехвърлено вземане в размер на 6565,78 лв., представляващо
главница, и сумата в размер на 590,24 лв., възнаградителна лихва.
По отношение на извършената цесия съдът намира следното:
Представен е договор за прехвърляне на вземания, сключен между
„Юробанк България“ АД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД, както и потвърждение,
подписано на 18.01.2016г. за това, че цедентът в качеството си на кредитор е
сключил договори за кредит, описани в Приложение № 1 към
потвърждението с посочване /включително, но не само/ на
идентификационния номер на договора за кредит, име и ЕГН на основния
кредитополучател по съответния договор. Посочено е, че всеки един от
цедента и цесионера потвърждават, че цесията е в сила от 18.01.2016г. и на
датата на приключване цесионерът е придобил всички вземания на цедента
във връзка с портфейла. От приложение № 1 /л. 17/ се установява, че
вземанията по процесния договор са били предмет на сключената цесия,
доколкото са посочени имената на ответника, номера на договора и остатъкът
от неплатените суми по същия.
Представено е и пълномощно от изпълнителния директор и прокурист
на „Юробанк България“ АД, с което упълномощават адвокатско дружество
„И. и Д.“, адв. М.Х.Х., адв. М.О. Н., адв. П. В. В., адв. Р. Ж. М. адв. А. М. К.,
адв. Г. И. Х., адв. И. В. Н. и „ЕОС Матрикс“ ЕООД да представляват банката
като извършват следните действия във връзка с Договор за прехвърляне на
вземания от 18.01.2016г. – да уведомяват съгласно условията на чл.99, ал.3
ЗЗД физическите лица – длъжници /в това число основни длъжници,
съдлъжници и поръчители/ по договори за потребителски кредити /в това
число договори за кредитни карти и овърдрафти/ за прехвърлянето към
дружеството на вземанията на банката срещу физически лица – длъжници,
произтичащи от посочените договори за кредит, предмет на договор за
прехвърляне на вземания; да извършват всички необходими правни и
фактически действия с оглед надлежното уведомяване на длъжниците по
вземанията, прехвърлени въз основа на Договора за прехвърляне на вземания,
като третират всички лични данни по стриктно конфиденциален начин и
4
осигуряват пълно спазване на приложимите изисквания за защита на личните
данни. Посочено е, че пълномощното е валидно до 31.01.2026г., ако не бъде
оттеглено по-рано от упълномощителя с писмено уведомление до всяко от
упълномощените лица.
Представено е пълномощно от управителя на „ЕОС Матрикс“ ЕООД –
Р. И. М.-Т., в полза на адв. П. В. В., в качеството му на представляващ и
управляващ съдружник на Адвокатско дружество „В. и п.“ със следните
права: да уведомяват всички длъжници по законоустановения ред и съгласно
одобрените образци към съответните договори за цесия, сключени между
„ЕОС Матрикс“ ЕООД и банки, финансови институции, кредитни институции
и други небанкови търговски дружества, по силата на които вземанията към
конкретните длъжници се прехвърлят на „ЕОС Матрикс“ ЕООД.
Пълномощното е от 01.01.2022г. и е безсрочно. Съответно, ответникът е бил
надлежно уведомен за цесията преди подаване на заявлението, а ищецът е
активно легитимиран да претендира процесните суми.
По отношение на възражението досежно неуведомяването за
настъпилата предсрочна изискуемост, съдът намира същото за неоснователно,
доколкото към датата на подаване на заявлението и последната вноска по
кредита е падежирала. Наред с това, ищецът изобщо не се позовава на
настъпила предсрочна изискуемост на вземането.
С оглед на основателността на претенцията, следва да бъде разгледано
своевременно направеното възражение за изтекла погасителна давност.
Вземанията за главница по договор за заем се погасяват с общата
петгодишна погасителна давност. Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 ЗЗД
давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
Независимо че е уговорено същият да се връща на части, тоест на вноски с
определен падеж и размер, то съгласно решение № 261/12.07.2011г. по гр. д.
№ 795/2010 г., ІV г. о., ВКС, решение № 103 от 16.09.2013г. по т. д. №
1200/2011г., II т. о., решение № 582/21.12.2010г. по гр. д. 1384/2009г. на IV г.
о. на ВКС и др., касае се не за периодични плащания, а за изпълнение на
части на едно общо задължение, поради което и приложима към погасяването
му по давност е нормата на чл.110 ЗЗД и давността е петгодишна. Фактът, че
в договора е предвидено разсрочено изпълнение на задължението за връщане
на заемната сума не прави вземането „периодично плащане“, по смисъла на
5
чл.111, б. „в“, предложение трето ЗЗД, тъй като при периодичните плащания
и двете насрещни престации се характеризират с периодичност на
изпълнението на повтарящи се задължения /както е например при наема,
възнаградителната лихва, доставката на електроенергия, топлинна енергия и
т. н./, а в случая се касае за еднократно предаване на заемна сума, чието
връщане е разсрочено на определени интервали от време до определена
крайна дата.
Също така, съгласно чл.3, т.2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание
от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците /ЗМДВИП/, за срока от
13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат
давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват
права от частноправните субекти /каквито са страните по делото/.
Възобновяването на течението на спрените срокове е извършено с пар. 13 от
ПЗР на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44
от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г./, според който сроковете, спрели да текат по
време на извънредното положение по ЗМДВИП, продължават да текат след
изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен вестник“.
Законът е обнародван на 13.05.2020г., поради което течението на давностният
срок е възобновено на 21.05.2020г. Следователно процесният давностен срок
е бил спрян за период от два месеца и седем дни, считано от 13.03.2020г. до
20.05.2020г. При прилагане на тези правила се установява, че към датата на
подаване на заявлението /23.02.2023г./ е погасено по давност вземането,
видно от Погасителния план, за 112-та вноска, с падеж 15.11.2017г. Същото е
станало изискуемо на 16.11.2017г. и петгодишната давност за него е следвало
да изтече на 16.11.2022г. След удължаване на давностния срок с периода от 2
месеца и 7 дни, през който не е текла давност по силата на чл.3, т.2 ЗМДВИП,
следва изводът, че давностният срок изтича на 23.01.2023г. – преди датата на
подаване на заявлението. Ето защо вземането за 112-тата вноска и за всички
предходни е погасено по давност. Вземането за следващия месец – 113-та
вноска, с падеж 15.12.2017г. е станало изискуемо на 16.12.2017г. и давността
за него е следвало да изтече на 16.12.2022г., като след удължаване на
давностния срок, същият изтича на 23.02.2023г. – на датата на подаване на
заявлението. Ето защо вземането за 113-та вноска и за всички останали след
нея, до 120-та последна вноска включително, не е погасено по давност.
6
Ищецът, който носи доказателствената тежест, не е доказал наличието на
обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.
Следователно, предявеният иск е частично основателен относно вземанията
за погасителни вноски от 113-та включително до 120-та последна такава,
които, видно от Погасителния план, общо възлизат на 1226,82 лева. По
отношение на вземането за сумата над 1226,82 лева до пълния претендиран
размер от 4500 лева – частично от 6565,78 лева, или общо за сумата в размер
на 3273,18 лева, представляваща сборът от незаплетените главници до 12-та
вноска включително, искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен
поради изтекла погасителна давност.
По разноските:
При този изход на спора по делото, право на разноски имат и двете
страни, но само ищецът е направил искане за присъждане на такива.
Ищецът е сторил разноски в общ размер от 640 лева и в двете
производства, от които сумата в общ размер на 190 лева, представлява
държавна такса, разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50
лева, както и депозит за вещо лице в размер на 400 лева. Предвид уважената
част от иска, на основание чл.78, ал.1 ГПК, следва да му се присъдят разноски
в общ размер на 174,48 лева и в двете производства.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения положителен
установителен иск по реда на чл.422 ГПК с правно основание чл.79, ал.1, пр.1
вр. чл.240 ЗЗД, че В. Д. К., ЕГН ****, с адрес: с. ******, дължи на „ЕОС
Матрикс“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „Рачо Петков Казанджията“ № 4-6, сумата в размер на 1226,82
лева, представляваща незаплатена главница по Договор за потребителски
кредит № FL428812/15.07.2008г, формирана от сбора на неплатените вноски
за главница – от 113-та до 120-та последна включително, за периода от
15.12.2017г. до 15.07.2018г., съгласно Погасителния план към договора, ведно
със законната лихва от 23.02.2023г. до окончателното изплащане на сумата,
7
за които суми е издадена заповед № 175 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 24.02.2023г., по ч.гр.д. № 357/2023г. по описа на
РС – Кюстендил.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за главница за сумата над 1226,82 лева до
пълния претендиран размер от 4500 лева, частично предявен от пълния
дължим размер на главница в размер на 6565,78 лева, представляваща сбор от
погасените по давност вноски – от претендираната 86-ма до 112-та
включително, съгласно Погасителния план към договора, за периода от
15.09.2015г. до 15.11.2017г. включително.
ОСЪЖДА В. Д. К. да заплати на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, на основание
чл.78, ал.1 ГПК, сумата в общ размер на 174,48 лева, представляваща
разноски, сторени в настоящото производство, както и по ч.гр.д. № 357/2023г.
по описа на РС – Кюстендил.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Кюстендил с
въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
8