Решение по дело №379/2018 на Окръжен съд - Видин

Р Е Ш Е Н И Е № 1

В ИМЕТО НА НАРОДА

гр. Видин 22.01.2018 г.

Видински окръжен  съд, гражданска колегия в публичното заседание на осми януари  две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                                                  Председател: В.В.

                                                                        Членове: А.П.

                                                                                      В.М.

при секретаря   В.К. и в присъствието на прокурора  като разгледа докладваното от съдията В.М. в гр. дело №  379 описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.258 и сл ГПК.

Образувано по въззивна жалба от  „С…." ЕООД Е…" КД, ЕИК…, седалище и адрес на управление гр. В…, ул.“Ц…“ № .., против  Решение № 458, постановено по гр. д. 276 по описа на Районен съд Видин за 2018г., с което  ПРИЗНАВА за незаконно уволнението на Г.С.М.,***, ОТМЕНЯ  Заповед № 184 / 28.11.2017г. на Генерален директор на „с…. ЕООД е…“ КД, с която й е наложено дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение“ за извършено нарушение по чл.187 т.3 и 8 КТ,както и Заповед № 121 / 28.11.2017г. на  Генерален директор на „с…. ЕООД е…..“ КД,с която на основание чл.330 ал.2 т.6 КТ е прекратено трудовото й правоотношение и е осъдено дружеството  да заплати обезщетение по чл. 225 ал.2 от КТ за периода от 06.12.2017 г. до 31.05.2018 г., ведно със законната лихва от 26.01.2018 г. /датата на предявяване на иска/ до окончателното издължаване.

         Подържа се във възивната жалба, че решението е неправилно и необосновано, постановено при нарушение на съдопроизводствените правила.

С процесната заповед № 184/28/11.2017г. на Генералният Директор на „с…." ЕООД е…." КД, на основание чл. 188, т. 3 и чл. 187, т. 3 и 8 от КТ, при съобразяване разпоредбите на чл. 192, ал. 1, чл. 195, ал. 1, чл. 189, ал. 1 от КТ, чл. 2 от Длъжностната характеристика на работника, подписана на 05.10.2017г. и т. 4 и 7.1 от Трудов договор № 108/26.10.2017г., е прекратен трудовият договор на  ищцата по делото за заеманата длъжност „Б…." в „с…" ЕООД е…." КД, с налагането на дисциплинарно наказание „Уволнение".

В заповедта са изложени подробни мотиви относно всяко едно от дисциплинарните нарушения, за което е наложено наказанието, във връзка с констатираните нарушения.

Посочват, че процесната заповед за дисциплинарно уволнение е в достатъчна степен мотивирана и не затруднява защитата на служителя, противно на твърденията му по делото за съществено нарушение на чл. 195 от КТ. Не е налице твърдяната от ищцовата страна двусмисленост в мотивите на заповедта, което затруднява нейната защита. Ясни са времето и мястото на извършването на всяко едно нарушение на трудовата дисциплина по всяка една от четирите точки в заповедта, както и съществените признаци на всяко едно нарушение, ведно със законовото основание.

Доказани са по делото и нарушенията на трудовата дисциплина, за които е издадена заповедта за налагане на дисциплинарното наказание.

 Молят съдът да приеме, че при издаването на процесната заповед за уволнение е било налице виновно съществено нарушение на трудовата дисциплина, по смисъла на чл. 190, ал. 1, т.З и т. 7 от КТ, което е основание за налагане на дисциплинарно наказание, съобразно нормата на чл. 186 от КТ.

В тази връзка молят да бъдат взети в предвид и предходните налагани на лицето заповеди за дисциплинарни наказания, съхранявани в трудовото досие на ищцата. От същите е видно, че поведението на лицето е непроменено през цялото време на трудовото му правоотношение, и неизпълнението на разпорежданията на прекият му ръководител действително е системно от негова страна.

 По делото е постъпил  отговор на въззивна жалба От Г.С.М., ЕГН **********, с постоянен адрес: ***, ай.5, в който  заявява,  че жалбата е неоснователна и изложените в нея доводи са изцяло несъстоятелни, а обжалваното Решение правилно и законосъобразно.

Съдът правилно е постановил съдебен акт в насока уважаване на исковата претенция, като е признал за незаконно уволнението на Г.С.М. и е отменил заповедта, с която й е наложено дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение", с която й е прекратено трудовото правоотношение.

Правилно Районен съд Видин е приел, че наказанието на ищцата Г.С.М. е наложено в нарушение на разпоредбата на чл.195, ал.1 от КТ, поради което е отменил атакуваната заповед и наложеното дисциплинарно наказание само на процесуално основание, без да разглежда трудовия спор по същество.

Работодателят не е доказал по един безспорен и несъмнен начин, че е изпълнил процедурата по чл.195, ал.1 от КТ, въпреки възложената му от закона тежест да стори това.

В посочената норма законодателя императивно изисква, дисциплинарното наказание да се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законовият текст, въз основа на който се налага.

Дисциплинарно уволнение се налага само в предвидените в чл.190, ал.1 от КТ случаи.

Предвид изложените съображения  моли Съда , да остави въззивната жалба без уважение и да потвърди Решение № 458, постановено по Гр.д. № 276/2018г. на Видински Районен съд като правилно и законосъобразно .

 Видинският окръжен съд, като взе предвид постъпилата жалба, становището на ответната по делото страна и съобразявайки данните по делото, прие за установено следното :

Жалбата е процесуално допустима.подадена от лице имащо право и интерес от обжалването, разгледана по същество е неоснователна, поради следното :

         С решение Решение № 458, постановено по гр. д. 276/ 2018г  Районен съд Видин  2018г.,   ПРИЗНАВА за незаконно уволнението на Г.С.М.,***, ОТМЕНЯ  Заповед № 184 / 28.11.2017г. на Генерален директор на „с…“ КД, с която й е наложено дисциплинарно наказание „дисциплинарно уволнение“ за извършено нарушение по чл.187 т.3 и 8 КТ,както и Заповед № 121 / 28.11.2017г. на  Генерален директор на „с….“ КД,с която на основание чл.330 ал.2 т.6 КТ е прекратено трудовото й правоотношение и е осъдено дружеството  да заплати обезщетение по чл. 225 ал.2 от КТ за периода от 06.12.2017 г. до 31.05.2018 г., ведно със законната лихва от 26.01.2018 г. /датата на предявяване на иска/ до окончателното издължаване.

От данните по делото се установява, че между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищцата е назначена на длъжността „Б….” в ответното дружество.

От приложената Заповед № 121/28.11.2017 г. на управителя на ответното дружество, с която е прекратено трудовото правоотношение, е видно, че причината за прекратяване на трудовия договор е дисциплинарно уволнение, което е наложено с друга  Заповед № 184/28.11.2017г., на основание  чл. 187, т.3 и т.8 КТ, за неизпълнение на възложената работа и уронване престижа на работодателя чрез злословене по адрес на прекия си ръководител в социалните мрежи.

От регистрационна карта  от 29.11.22017 се установява, че ищцата се е регистрирала като безработна, а от трудов договор № 1176/06.12.2017 г., че е започнала работа в „Т…“ООД.

По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, която не е оспорена от страните, като вещото лице е изготвило заключение, прието от съда, ангажирани са и гласни доказателства.

         От правна страна ВОС приема за установено следното :

Със заповед №121/28.11.2017г работодателят е прекратил трудовото правоотношение с ищцата на основание чл.330, ал.2, т.6  КТ. В заповедта е посочено, че трудовият договор се прекратява във връзка със заповедта за наложено наказание „дисциплинарно уволнение”. Заповедта  е подписана от уволнената служителка (ищцата). Същата й е връчена  на 28.11.2017г.

Съдът приема, че заповед №121/28.11.2017г  препраща към заповедта за налагане на дисциплинарно наказание от същата дата, в която са посочени нарушенията на трудовата дисциплина и за които е наложено на ищцата наказанието „уволнение”, поради което не е нова заповед. Всъщност издадени са две заповеди за уволнение на едно и също основание, като втората само констатира прекратяването на трудовото правоотношение въз основа на наложеното с предходната заповед наказание.

Заповедта за дисциплинарно уволнение следва да отговаря на изискванията на чл.195, ал.1 КТ. В нея трябва да има описание на всяко нарушение, точно време на извършване и законния текст, въз основа на който се налага наказанието. Това е необходимо, за да може уволненият работник или служител да знае фактическите и правни основания за уволнението си, за да може да защити трудовите си права.

В случая заповедта за уволнение не съдържа конкретизация на нарушението по чл.190, ал.1, т.4 КТ. Не е посочено за кой от двата състава в цит. норма става дума: злоупотреба с доверието на работодателя или за разпространение на поверителни за него сведения и в какво се изразява нарушенито на трудовата дисциплина. Следователно, не са посочени фактите, указващи, че елементите от състава на чл.190, ал.1, т.4 КТ са налице.

 Задължителните изисквания за налагане на съответното дисциплинарно наказание, въведени в чл.195, ал.1 КТ са не само с оглед възможността уволненият да организира защитата си, но и с оглед правомощията на съда да преценява извършено ли е или не е нарушението и съответно ли е наложеното наказание. Следователно работодателят е допуснал нарушение на императивна правна норма - на чл.195 КТ, което само по себе си има за последица признаване незаконността на заповедта за уволнение и нейната отмяна.

Атакуваната заповед не отговаря и на изискванията на чл. 195, ал. 1 от КТ, повеляващ, че дисциплинарното наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният текст,  въз основа на който се налага.

Константната практика на ВКС по чл. 290 ГПК по въпроса на приложението на чл.195, ал.1 КТ -решение №201/17.3.2010 г. по гр.д.№38/2009 г. на ВКС, ІV г.о., решение №260/22.7.2011 г. по гр.д.№793/2010 г. на ВКС, ІV г.о., решение №45/29.01.2010 г. по гр.д.№344/2009 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение №92/16.3.2011 г. по гр.д.№910/2010 г. на ВКС, ІІІ г.о.,  решение №49/15.02.2012 г. по гр.д.№624/2011 г.на ВКС, ІV г.о., в която е прието, че “Разпоредбата на чл. 195, ал.1 КТ предвижда точно определени изисквания към съдържанието на заповедта за дисциплинарно наказание. Касае до задължителни реквизити - сведения относно нарушителя, конкретното нарушение, описано с обективните и субективните му признаци, времето на извършване на нарушението, вида на наложеното наказание и правното основание, въз основа на което се налага дисциплинарното наказание. Липсата само на един от посочените реквизити е достатъчно, за да се приеме, че заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е незаконосъобразна, тъй като правната норма на чл. 195, ал.1 КТ е императивна. Изискването за мотивиране е продиктувано от принципа за равнопоставеност на страните по едно гражданско правоотношение, каквото е и трудовото. Освен това този принцип се отнася и до страните в гражданския процес.

 Липсата на мотиви, било изцяло или частично, поставя работника или служителя в положение на изненада, тъй като той трябва да получи пълна информация за обстоятелствата, на които се основава дисциплинарното наказание, за да може да ги прецени, както и да ги обори при евентуалното им оспорване пред съда.

 Неизпълнението на императивната норма по  чл. 195, ал. 1 от КТ при издаване на заповед за дисциплинарно уволнение не се санира с въвеждане на липсващите фактически основания в процеса и представяне на доказателства за установяването им /в случая чрез позоваване на  докладна записка  от организатор производство/ т.е липсата на изискуемите се от закона реквизити в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е толкова съществено, че то не може да бъде санирано в хода на съдебния спор, тъй като се касае се до задължително спазване на предвидена в закона форма. Освен това липсата на мотиви в заповедта за дисциплинарно наказание прави невъзможен и съдебния контрол при оспорване на наказанието.                                                        

С оглед  констатираните нарушения в дисциплинарното  производство, всяко от  които се явява самостоятелно основание за отмяна на атакуваната заповед, съдът намира, че тя е незаконосъобразна, неотговаряща на изискванията на чл. 193, ал.1 от КТ и  на чл. 195, ал. 1 от КТ, поради което наложеното с нея наказание “дисциплинарно уволнение” следва да бъде отменено само на процесуално основание, без да разглежда спора по същество.

Дисциплинарно уволнение се налага само в предвидените в чл.190, ал.1 от КТ случаи.

Съгласно константната практика на ВКС, в заповедите за прекратяване на трудовото правоотношението чл. 188, т.3 от КТ, трябва да отговарят на изискванията за мотивиране, като в обстоятелствената част на акта си работодателя следва да изложи реквизитите по цитираната норма, като се изложат фактите формиращи състава по чл. 187 и чл. 190 от КТ и датите или периодите през които са били осъществени нарушенията / 99-99-ІІІ, 1797-99-ІІІ и др./.

Разпоредбата на чл. 190 КТ регламентира предпоставките за дисциплинарното уволнение и в заповедта за уволнението трябва да се посочи конкретна точка от предвидените хипотези в чл. 190 КТ. В конкретния случай в заповедта за уволнението на ищцата не е визирана конкретна точка от предвидените хипотези в чл. 190 КТ,нито пък е е налице квалификация по този състав. В заповедта за уволнение е посочено, че нарушенията са по чл. 187, т. 3 и т. 8 от КТ, но по този начин и без да е посочено конкретното основание по чл.190 КТ се налага извод,че ответникът не е обосновал решението си за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание - уволнение.

Работодателят е длъжен да извърши преценка на конкретно извършеното дисциплинарно нарушение - какво е извършено, при какви обстоятелства е извършено, какви са били подбудите на нарушителя, поведението му, личността му, настъпили ли са вредни последици и пр. (чл. 189 КТ). И само когато така индивидуализираното нарушение на трудовата дисциплина се оцени като тежко нарушение, работодателят може да наложи най-тежкото дисциплинарно наказание- уволнение, като посочи и конкретният състав  по чл.190 от КТ.

Непосочването в процесната заповед на приложеното основание за уволнение по същество е липса на посочване на фактическия състав, по който е извършено уволнението и съответно - липса на мотиви, тъй като не става ясно кои са конкретните обстоятелства, които са формирали волята на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение,което от своя страна възпрепятства както защитата на работника ,така и проверката за законосъобразност,тъй като само в рамките на изложените мотиви, съдът може да извърши преценката за законност, като провери съществуването на фактите в обективната действителност, както и правилното им квалифициране.

Изложеното налага извод за липса на мотиви в процесната заповед за уволнение, поради което следва са приеме, че изискването по чл.195, ал.1 КТ не е изпълнено.

При това положение Съдът приема, че наказанието на ищеца е наложено в нарушение на разпоредбата на чл.195 ал.1 от КТ, поради което  правилно ВРС е  отменил атакуваната заповед и наложеното дисциплинарно наказание само на процесуално основание, без да се разглежда трудовия спор по същество.

След като е установил, че работодателя не е приложил стриктно разпоредбата на чл.195, ал.1 от КТ, Районен съд Видин правилно е счел, че не следва да разглежда трудовия спор по същество, тъй като неспазването на чл.195, ал.1 от КТ е особено съществено закононарушение от страна на работодателя, и то само по себе си има за последица отмяна на уволнителната заповед, САМО НА ТОВА ОСНОВАНИЕ, което е напълно достатъчно /Решение №201 по Гр.д. №38/2009г. на ВКС; Решение 572 по Гр.д. №1474/2009г. на ВКС; Решение № 49 по Гр.д. №624/2011г. на ВКС и много други/.

         Като е стигнал до същия краен правен извод, ВРС е постановил законосъобразен акт, който следва да се потвърди.

С оглед  основателността на иска по чл.344 ал.1 т.1 Кт, основателни се явяват и обективно съединените искове .

         На основание чл.78 ал.2 ГПК„с… ЕООД е….“ КД,следва да заплати направените от Г.С.М.,*** разноски пред въззивната инстанция в размер на 510 лв., съобразно представения договор за правна помощ и съдействие.

Водим от горното, Видински окръжен съд ,

 

                  Р    Е   Ш    И   :

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 458, постановено по гр. д. 276 по описа на Районен съд Видин за 2018г.

ОСЪЖДА „с… ЕООД е…“ КД, да заплати На  Г.С.М., ЕГН  ********** ***, разноски пред въззивната инстанция в размер на 510 лв., съобразно представения договор за правна помощ и съдействие.        

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщението до страните пред ВКС по реда на чл.280 и сл ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                             ЧЛЕНОВЕ : 1.

 

                                                                                2.