Р Е Ш
Е Н И Е
№.............
град Шумен, 24.10.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
град Шумен, в публичното
заседание на шести октомври две хиляди и двадесет и втора година в състав:
Административен
съдия: Маргарита Стергиовска
при секретаря Ив.
Велчева, и с участието на Д. Шостак – прокурор при ШОП като разгледа
докладваното от от административния
съдия административно дело № 249 по
описа за 2022 год. на Шуменски
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и
сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба от „Г.с.“ ООД, ЕИК ***, с адрес за кореспонденция гр. Шумен, ул. „В.Л.“
№ 55, ет.2, ап. 2, представлявано от управителя А.п.., срещу Ревизионен акт №
Р-0300272100663-091-001/29.04.2022 г., издаден от органи по приходите в ТД на
НАП-гр.Варна, потвърден в обжалваната по административен ред част
с Решение №119/20.07.2022 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ - гр. Варна.
В жалбата се изразява несъгласие с
издадения РА, като се твърди, че приложението на чл. 177 от ЗДДС е обосновано
подробно в издадения РА и потвърдителното решение, но не е даден отговор на
въпроса защо, след като разпоредбата е материалноправна и в нея се съдържат само предпоставките, при които
може да бъде приложена, но само ако бъдат доказани и то във валидно проведено
от процесуална страна производство. Отправено е искане за отмяна на РА и
присъждане на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание и по съществото на
спора, чрез пълномощниците си адв. Н. и адв. Ф., ВАК поддържа жалбата, като
доразвива аргументите си. Поддържат се доводите в жалбата по административен
ред, като се сочи, че не е допустимо да бъде провеждано производство спрямо
трето добросъвестно лице, при положение, че отговорност не е потърсена нито от
действителния длъжник – дружеството „Е.“ ЕООД, нито от неговия управител, в
която връзка и по реда на чл. 19 от ДОПК да се установи какви действия е
предприел той самия за да не може да се плати задължението. Позовава се на
разпоредбата на чл. 20 от ДОПК, и по силата на чл. 177, ал. 6 ЗДДС към лице, което не е отговорно за
дълг, може да се пристъпи към ревизионно
производство когато е направен неуспешен опит за събиране на задължението от
действителния длъжник. Принципът е, че отговорност се търси първо от този,
който трябва да я понесе. Твърди се реалност на сделката - нейната пазарна
цена, каквото е едно от условията за да се презюмира знанието не е установено
да е различна от тази по нотариален акт. Тази сделка не е нито заобикаляне на
закона, нито пък е привидна, каквото е обосновано в решението, които само три
обстоятелства при пълно главно доказване могат да ангажират отговорността на „Г.с.“
ООД, т.е. знанието по силата на чл. 177 от ЗДДС е налице тогава, когато данъкът
не е внесен, но в случаите на симулация, заобикаляне на закона или съществено
отклонение от пазарни цени.
Отвеникът - Директор на Дирекция
"ОДОП" - Варна, чрез процесуален представител – юриск. П., оспорва
жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна, по съображенията,
изложени в потвърждаващото решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение
в размер на 1149.51 лв.
Представителят на ШОП пледира за
неоснователност на жалбата.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата срещу ревизионния акт, потвърден
с решение на Директора на Дирекция "ОДОП" - Варна е подадена пред
надлежния съд, от легитимирано лице, в законоустановения по чл. 156, ал.1 от ДОПК срок, отговаря на изискванията на чл. 145 и чл. 149 от ДОПК, като е налице
и правен интерес от обжалването, поради което е допустима за разглеждане.
По основателността:
След като разгледа оплакванията,
изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните, и в
рамките на задължителната проверка по чл. 160 от ДОПК, административният съд
приема за установено от фактическа страна следното:
Производството по издаване на обжалвания
ревизионен акт е започнало въз основа на ЗВР № Р-0300272100663-020-001
/26.11.2021 г., издадена от О.г., Началник
на сектор при ТД на НАП. Определен е обхват - установяване на задължения за ДДС
за периода 01.01.2021 г. до 31.01.2021 г. и от 01.10.2020 г. до 31.10.2020 г. и
отговорност по чл. 177 от ЗДДС за задължения по ДДС на "Е." ЕООД, с
ЕИК по ЗТР *****, за извършени доставки по фактури: № **********/16.10.2020 г.;
№ **********/23.10.2020 г. и № **********/20.01.2021 г.
Издадена е Заповед за изменение на Заповед
за възлагане на ревизия № Р-03002721006663-020-002/07.03.2022 г. от О.г., Началник на сектор при ТД на НАП, в
която е определен срок за приключване на ревизията до 07.04.2022 г.
За резултатите от ревизията, в срока по чл. 117,
ал.1 от ДОПК, е изготвен РД № Р-03002721006663-092-001 / 30.03.2022 г., въз
основа на който е издаден Ревизионен акт № Р-03002721006663-091-001/29.04.2022
г. в срока по чл. 119, ал.2 от ДОПК, като за ревизиран период м. 10.2020 г. е
реализирана отговорност по чл. 177 от ЗДДС относно задължения на „Е.“ ЕООД, гр.
Шумен, ЕИК по ЗТР: ***** за доставка, документирана с фактура
№**********/16.10.2020 г.
В резултат на административно обжалване
на ревизионен акт по реда на чл. 152 и сл. от ДОПК, директорът на Дирекция
"ОДОП" - Варна при ЦУ на НАП се е произнесъл с Решение № 119/20.07.2022
г., с което е потвърдил РА по отношение на реализираната отговорност и
установените задължения по чл. 177 от ЗДДС.
В хода на производство е установено, че
ревизираното дружество е юридическо лице, регистрирано с решение на Шуменски
окръжен съд по ф. д. № 88/2005 г., със седалище и адрес на управление ***.
Съдружници - Н.с.я.дял 4750 лв„ 95% и И.С.Я.- дял 250 лв., 5%. Дружеството се
представлява и управлява от Н.С.Я.. По решение на Общото събрание от 16.03.2010
г. е променен адреса на управление ***. На 16.05.2018 г. с решение на Общото
събрание на дружеството се освобождава от длъжността управител на дружеството Н.с.я.и
се избира нов управител - А.М.О.. При проверка в база данни на НАП за регистрираните
трудови договори е установено, че Н.с.я.има два трудови договора с „ Г.С.“ ООД
от 31.10.2019 г„ на длъжност инженер ВИК /действащ и към момента/, и от
26.06.2020 г. до 06.04.2021 г. като оператор пътно-строителни машини.
Дружеството е с основна дейност по НКИД:
4299 – Строителство на други съоръжения, некласифицирани другаде, която дейност
е декларирало и за 2020 г. Извършвало е строително монтажни услуги, участвало е
като изпълнител и подизпълнител по договори за изпълнение на обществени
поръчки.
Задълженото лице е регистрирано по реда
на ДОПК в ТД на НАП Варна, офис гр.Шумен с ЕИК по БУЛСТАТ BG*** на 09.02.2005г.
от регистъра на НАП и по ЗДДС от дата 22.08.2005г. – задължителна регистрация,
във връзка с облагаемия оборот.
От представените документи и регистри е
установено, че „Г.с." ООД прилага двустранна форма за счетоводно
записване. Изготвен е индивидуален сметкоплан за нуждите на счетоводната
отчетност. Счетоводството е автоматизирано. Видно от Справки за ЗЛ „Справка за
обявени продажби на лица регистрирани по ЗДДС към ЗЛ", не са установени
различия с данните в счетоводните регистри за ревизираните периоди.
Данни за проверяваното дружество в
справки от функционалностите на ИС „Фискален контрол" – „Справка ВОД"
и „Справка за Дирекция „Контрол" не са установени.
В хода на ревизионното производство, при
преглед на регистрите и справки –декларации по ЗДДС, подадени от „Г.с."
ООД за ревизираните данъчни периоди е установено, че дружеството е включило в
данъчен период м. 10.2020г. в дневниците за покупки и в справка-декларацията по
ЗДДС ф-ра № **********/16.10.2020 г., издадена от „Е." ЕООД с ЕИК *****
във връзка с получена облагаема доставка по нотариален акт /НА/ за продажба на
недвижим имот № 32, том III. per. № 6793, дело 379 от 16.10.2020 г. Съгласно
НА, „Е." ЕООД чрез управителя си Г.С.Н., продава на „Г.с." ООД, чрез
управителя му А.М.П.., собствения на дружеството-продавач недвижим имот, а
именно: жилище, апартамент, находящ се в ***. ет. 2, ап. 2 , със застроена площ
от 66,26 кв. м.
Покупко-продажната цена на недвижимия
имот е 90 000,00 лв. без ДДС, която е заплатена от купувача-на продавача по банков
път на дата 22.10.2020 г. Данъчната оценка на имота е в размер на 41 231,50 лв.
За осъществената облагаема доставка „Е.”
ЕООД е издало ф-ра № **********/16.10.2020 г. с посочен на отделен ред ДДС в
размер на 18 000.00 лв., който ДДС доставчикът е длъжен да внесе в бюджета.
Със СД за ДДС № 27001471478/02.11.2020
г. за данъчен период м.10.2020 г. „Е.” ЕООД е декларирало резултат за периода
ДДС за внасяне в размер на 120 840,04 лв., формиран както следва:
- начислен ДДС за периода общо в размер
на 120 840.04 лв., от който 18 000,00 лв. за извършената доставка към „Г.с.”
ООД и 102 840,04 лв. за други доставки;
- приспаднат пълен данъчен кредит в
размер на 0.00 лв.
Установено е, че по облагаемата доставка
по ф-ра № **********/16.10.2020 г. дължимият данък в размер на 18 000 лв.,
инкорпориран в общото задължение по СД по ЗДДС в размер на 120 840,04 лв., като
резултат за данъчния период, не е внесен от доставчика по сделката.
„Г.с.”
ООД е упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит по ф-ра №
**********/16.10.2020 г., издадена от „Е.” ЕООД през данъчен период м. 10.2020
г.
Относно фактура №
**********/16.10.2020г. с доставчик „Е." ЕООД с ЕИК ***** и получател „Г.с."
ООД, с предмет на доставката – продажба на Недвижим имот – офис, находящ се в
гр. Шумен, ул. „В. Левски" № 55, ет.2, ап.2, с идентификатор
83510.676.49112, застроена площ 66.260 кв.м. с ДО-90000.00лв. и ДДС 18000.00
лв. в хода на ревизията от „Г.с." ООД са представени с придружително писмо
в ИС Контрол № Р-03002721006663-ПРД-001-И / 20.12.2021 - Нот. акт №
3216.10.2020г., с който е документирана продажбата на недвижим имот,
самостоятелен обект, апартамент с адрес гр. Шумен, ул. „В. Левски" № 55,
ет.2, ап.2, продавач „Е." ЕООД с ЕИК ***** , купувач „Грант С." ООД,
продажна цена 90 000.00 лв. без ДДС. Представена е фактура №
**********/16.10.2020г. и платежен, банков документ за преведена сума от „Г.с."
ООД на „Е." ЕООД в размер на 108000.00 лв., на дата 22.10.2020г.
При извършена насрещна проверка на „Е." ЕООД, приключила с Протокол
за извършена насрещна проверка № П-03002722000184-141-001/25.02.2022г. От „Е."
ЕООД са представени документи за продажбата на недвижим имот с адрес гр. Шумен,
ул. „В.Л." № 55, документирана с фактура № ********** / 16.10.2020г.: документ,
свързан с произхода на продадения имот - Постановление за възлагане на недвижим
имот № 180027-091-0000011/16.01.2018г., издадено от ТД на НАП Варна, офис Шумен,
от което е установено, че собственик, длъжник на продадения с Постановление за
възлагане на недвижим имот № 180027-091-0000011/16.01.2018г., недвижим имот е „Е.С.Г."
ЕООД с ЕИК ****** с едноличен собственик на капитала Е.З.И.. Представена е
фактура № ********** / 16.10.2020г. и платежни банкови документи, в които е
отразена получената сума от „Г.с." ООД на дата 22.10.2020г. – 108000.00
лв. От „Е." ЕООД са представени извлечения от счетоводните регистри,
свързани с отразяването на получените приходи от продажба и разчетите с клиента
„Г.с." ООД. С придружително писмо № П-03002722000184-ПРД-008-И /
17.01.2022 от „Е." ЕООД е представено писмено обяснение от Г.С.Н. –
управител на „Е." ЕООД. В обяснението е посочено, че за периода от
01.01.2020г до 31.01.2021г. „Е." ЕООД не е получавало средства под формата
на заем от „Г.с." ООД. Офисът с адрес гр. Шумен, ул. „В.Л." № 55 е използван
за дейността на „Е." ЕООД не е отдаван под наем в периода 01.01.2020г. –
31.01.2021г. Документи, доказващи, че офиса е използван от „Е." ЕООД не се
представени. Не са представени и документи за отдаване под наем на имота от
дата на придобиване на недвижимия имот 16.01.2018г. до датата на документа за
продажба 16.10.2020г.
Към документите, свързани с извършената
насрещна проверка с Протокол Кд 73 П-03002722000184ППД-001 /01.03.2022г. са
приобщени документи, събрани по реда на ДОПК във връзка с приключила с протокол
№ П-03002718042722-073-001 от 13.09.2018г. проверка за установяване на факти и
обстоятелства на „Е." ЕООД. Приобщен е протокол № П-03002718042722-073-001
от 13.09.2018г. и представените документи от „Е." ЕООД с вх. № 3941/27.03.2018г.
От документите е установено, че „Г.с." ООД е предоставило заем на „Е."
ЕООД, съгласно сключен Договор за паричен заем от 22.12.2017г. Размер на
предоставения заем е 45 000.00 лв. Средствата са преведени по банков път по
сметка на „Е." ЕООД на 28.12.2017г. и са върнати също по банков път на
09.01.2018г. Към документите е представено, Постановление за възлагане на
недвижим имот с изх. № С180027-091-0000011/16.01.2018г., на база на което „Е."
ЕООД придобива недвижим имот с адрес гр. Шумен, ул. „В.Л." № 55, ап.2. В
постановлението е отбелязано, че купувача „Е." ЕООД е заплатил сумата с
платежно нареждане от 28.12.2017г., след приспадане на предварително платения
депозит. От представените банкови документи е видно, че от сметка BG 16 RZBB
9155 1008 664857 с титуляр „Е." ЕООД на дата 28.12.2017г. към ТД на НАП са
преведени 41731.00 лв. за закупуване на имота, и 1326.03 лв. към Община Шумен
за заплащане на данък за придобиване на НИ. На същата дата 28.12.2017г. по
същата сметка BG 16 RZBB 9155 1008 664857 с титуляр „Е." ЕООД е получена
сума в размер на 45 000.00 лв. от „Г.с." ООД по договор за заем. Видно от
банковите документи и движението по банковата сметка, произхода на средствата,
с които е закупен от „Е." ЕООД недвижим имот с адрес гр. Шумен, ул. „В.Л."
№ 55, ап.2 са парични средства, предоставени от „Г.с." ООД под формата на
заем.
От
представено Постановление за възлагане на недвижим имот №
180027-**********/16.01.2018г. е установено, че собственик на недвижимия имот е
„Еко строй груп" ЕООД с ЕИК ********* с едноличен собственик на капитала Е.З.И.
– лице, живеещо с Н.С.Я., съдружник в „Г.с." ООД, който управлявал и
представлявал дружеството към 16.01.2018г.
С
писмено обяснение № 14836/07.12.2018г. Н.Я.пояснил, във връзка с получени суми
по собствени за лицето банкови сметки, че лицето Г.С.Н. е негов племеник, син
на сестра му Д.С.Н..
Направен е извод, че съдружникът в „Г.с."
ООД Н.с.я.е свързано лице на основание §1, т.3, буква А от ДР на ДОПК с Е.З.И.
и Г.С.Н..
От приобщените с протокол Кд 73
Р-03002721006663-ППД001/15.03.2022г. към настоящето производство документи, във
връзка с извършена проверка на Е.З.И. е установено, че лицето, съгласно
декларирани данни в Годишните данъчни декларации по чл. 50 от ЗДДФЛ има
задължения по договори за заем към 31.12.2017г., към лицата „Г.с." ООД –
26 000.00 лв. и към лицето Н.И.С.с в размер на 415 000.00 лв. От приобщените
документи към настоящето производство е видно, че във връзка с проверката на Е.З.И.
същата е предоставила документи за сключени договори за заем, подписани между Н.И.С.–
заемодател, Е.З.И. – заемополучател, Н.с.я.– поръчител, „Г.с." ООД – поръчител,
„Еко строй груп" ЕООД – поръчител. Следователно към 31.12.2017г. Е.З.И.,
едноличен собственик на „Еко строй груп" ЕООД има задължения към „Г.с."
ООД в размер на 26000.00лв., същевременно има задължения и към Н.И.С.–
заемодател, по договори с поръчител „Г.с." ООД и Еко строй груп"
ЕООД.
От приобщените с Протокол Кд 73
П-03002722000184-ППД-001 /01.03.2022г. документи от извършена проверка на „Е."
ЕООД е установено, че на 28.12.2017г. „Гарант строй" предодставя средства
под формата на заем на „Е." ЕООД, с които дружеството закупува недвижим
имот за 51001.00 лв.с адрес гр. Шумен, ул. „В.Л." № 55, ап.2, собственост
на „Еко строй груп" ЕООД.
За ревизираното лице „Г.с." ООД и
недвижим имот с адрес *** е установено, че адреса за управление на ревизираното
дружество, съгласно документи и данни от Търговския регисттър от дата
16.03.2010г. става гр. Шумен, ул. „В.Л." № 55, ет.2, ап.2. С Писмо №
Р-03002721006663-ПРД-013-И / 01.02.2022г. от „Г.с." ООД са представени
фактури за ползваните услуги от „Енергопро-продажби" АД с ЕИК ** за
периоди от 23.10.2020г. – 22.11.2020г. и за период от 23.12.2020г. –
22.01.2021г., за обект с адрес гр. Шумен, ул. „В.Л." № 55, ап.2. В хода на
ревизията с Искане за представяне на документи и писмени обяснения от трети
лица с Р03002721006663-041-002 /01.03.2022г. до „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ" АД с
ЕИК ** е изискано извлечение /справка/ за платените месечни сметки за ползвани
услуги, предоставени от дружество за обект със следните идентифициращи данни:
Обект № **********, УИН 32Z4301057044249 и адрес гр. Шумен, ул. „В.Л." № /
бл.55, ап.2, за периода от 01.01.2018г. до 30.09.2020г. С придружително писмо №
Р-03002721006663-ПРД-016-И / 10.03.2022 е получен отговор, че посочения в
искането обект с клиентски № ********** за периода 01.01.2018г. до настоящия
момент е с титуляр Г.СТРОЙ ООД с ЕИК ***. Адрес на обекта гр. Шумен, ул. „В.Л."
№ 55, ап.2. Представено е извлечени – справка за издадени фактури и извършени
плащания от „Г.с." ООД за периода 09.01.2018г. до 15.09.2020г. От
представените документи, е установено, че офиса с адрес гр. Шумен, ул. „В.Л."
№ 55, ап.2 е и адрес на управление на ревизираното дружество е използван за
дейността на „Г.с." ООД от дата 01.01.2018г. В хода на ревизията и при
извършената насрещна проверка на „Е." ЕООД от дружествата не са
представени документи, за предоставяне за възмездно използване на офис с адрес
гр. Шумен, ул. „В.Л." № 55, ап.2.
На
база установеното е направен извод за реализиране на отговорност за задължение,
за невнесен данък добавена стойност от „Е." ЕООД с ЕИК *****, обвързана с
издадената от дружеството фактура с номер № **********/16.10.2020г. на „Г.с." ООД, за която отговорност за
чужди задължения РО са приели за изпълнени условията, посочени в чл. 177, ал. 1
и ал. 2 от ЗДДС:
- Регистрираното лице е получател по
облагаема доставка - по нотариален акт /НА/ за продажба на недвижим имот № 32,
том III. per. № 6793, дело 379 от 16.10.2020 г. , съгласно който „Е."
ЕООД. чрез управителя си Г.С.Н., продава на „Г.с." ООД, чрез управителя му
А.М.П.., собствения на дружеството-продавач недвижим имот, а именно: жилище,
апартамент, находящ се в гр. Шумен, ул. „В.Л.“ № 55. ет. 2, ап. 2 , със
застроена площ от 66,26 кв. м. Покупко-продажната цена на недвижимия имот е 90
000,00. лв. без ДДС, която е заплатена от купувача- на продавача по банковв път
на дата 22.10.2020 г. Данъчната оценка на имота е в размер на 41 231,50 лв. Осъществена
е облагаема доставка, по която „Е.” ЕООД е издало ф-ра № **********/16.10.2020
г. с посочен на отделен ред ДДС в размер на 18 000.00 лв., който ДДС
доставчикът е длъжен да внесе в бюджета. Наличието на основания за упражняване
на правото на данъчен кредит не се оспорва от ревизиращия орган;
- Дължимият данък да не е внесен от
доставчика. Със СД за ДДС № 27001471478/02.11.2020 г. за данъчен период
м.10.2020 г. „Е.” ЕООД е декларирало резултат за периода ДДС за внасяне в
размер на 120 840,04 лв., формиран както следва: начислен ДДС за периода общо в
размер на 120 840.04 лв., от който 18 000,00 лв. за извършената доставка към „Г.с.”
ООД и 102 840,04 лв. за други доставки; приспаднат пълен данъчен кредит в
размер на 0.00 лв.
Безспорно установено е, че данъкът по
процесната фактура не е внесен от доставчика по сделката.
- Получателят следва да е ползвал право
на приспадане на данъчен кредит, пряко или косвено свързан с невнесения данък.
Облагаемата доставка, по която данъкът не е внесен и тази, по която е ползвано
право на данъчен кредит, следва да са с предмет същата стока или услуга,
независимо дати в същия, изменен или преработен вид. „Г.с.” ООД е упражнило
правото си на приспадане на данъчен кредит по ф-ра № **********/16.10.2020 г.,
издадена от „Е.” ЕООД през данъчен период м. 10.2020 г. Налице е пряка
причинно-следствена връзка между дължимия невнесен данък от страна на „Е.” ЕООД
и приспаднатия данъчен кредит от „Г.с.” ООД.
- Получателят е знаел или е бил длъжен
да знае, че данъкът няма да бъде внесен - чл. 177, ал. 2 от ЗДДС.
Съобразно установената в чл. 177, ал. 3 от ЗДДС презумпция, получателят по доставката е бил длъжен да знае, че данъкът
няма да бъде разчетен с бюджета при кумулативното наличие на следните условия:
дължимият данък не е ефективно внесен като резултат за данъчен период, от който
и да е предходен доставчик по облагаема доставка с предмет същата стока или
услуга, независимо дали в същия, изменен или преработен вид, и облагаемата
доставка е привидна, заобикаля закона или е на цена. която значително се
отличава от пазарната.
Установено е, че данъкът не е ефективно
внесен в бюджета от прекия доставчик, а относно втората от предпоставките,
органите по приходите са приели, че в случая облагаемата доставка е привидна и
заобикаля закона: установено е, че „Е.” ЕООД е придобило недвижим имот с адрес
гр. Шумен, ул. „В.Л.” № 55 с постановление за възлагане на недвижим имот №
180027-091-0000011/16.01.2018 г., издадено от ТД на НАП Варна, офис Шумен, за
сумата от 51 001,00 лв. От документа е видно, че собственик на продадения с
постановление за възлагане на недвижим имот № 180027-091- 0000011/16.01.2018 г.
недвижим имот е „Еко строй груп” ЕООД с едноличен собственик на капитала Е.З.И..
В постановлението е отбелязано, че купувачът „Е.” ЕООД е заплатил сумата с
платежно нареждане от 28.12.2017 г., след приспадане на предварително платения
депозит. От представените банкови документи е видно, че от сметка в
Райфайзенбанк /България/ ЕАД с IBAN *** „Е.“ ЕООД на дата 28.12.2017 г. към ТД
на НАП са преведени 41 731.00 лв. за закупуване на имота, и 1 326.03 лв. към
Община Шумен за заплащане на данък за придобиване на недвижим имот. „Е." ЕООД представил договор за паричен
заем от 22.12.2017 г. сключен между „Г.с.“ ООД - заемодател, и „Е." ЕООД –
заемополучател, по силата на който заемодателят предава в собственост на
заемополучателя парична сума в размер на 45 000,00 лв. Средствата са преведени
по банков път по сметка в Райфайзенбанк /България/ ЕАД с IBAN *** „Е.“ ЕООД на
28.12.2017 г. и са върнати също по банков път от сметка в Алианц Банк България
с IBAN ***.01.2018 г. Установено е, че произхода на средствата, с които е
закупен недвижимият имот от „Е.“ ЕООД са парични средства, предоставени от „Г.с."
ООД.
Управителят Г.С.Н. на „Е.“ ЕООД е
представил писмено обяснение, в което е посочено, че за периода от 01.01.2020
г. до 31.01.2021 г. „Е.“ ЕООД не е получавало средства под формата на заем от „Г.с.“
ООД. Пояснява, че офисът с адрес гр. Шумен, ул. „В.Л.“ № 55 е използван за
дейността на „Е.“ ЕООД, не е отдаван под наем и не са получавани приходи от
експлоатацията му . Същевременно, в хода на ревизията е установено, че е
нотариален акт /НА/ за продажба на недвижим имот № 32, том III. per. № 6793,
дело 379 от 16.10.2020 г., „Е.” ЕООД, чрез управителя си Г.С.Н., продава на „Г.с.“
ООД, чрез управителя му А.М.П.., собствения на дружеството-продавач недвижим
имот, а именно: жилище, апартамент, находящ се в ***. ет. 2. ап. 2 , със
застроена площ от 66.26 кв. м.
Доставката е документирана с ф-ра №
**********/16.10.2020 г. с данъчна основа в размер на 90 000,00 лв. и начислен
ДДС в размер на 18 000.00 лв., която е платена по банков път по сметка в ДСК АД
с IBAN ***.10.2020 г. сума в размер на 108 000.00 лв. /сгр. 249/. От „Е.“ ЕООД
са представени извлечения от счетоводните регистри, свързани с отразяването на
получените приходи от продажба и разчетите с клиента „Г.с.“ ООД.
От данните в информационния масив на
Търговския регистър - Агенция по вписванията е установено, че към дата
16.01.2018 г., когато от „Е.“ ЕООД е придобит недвижим имот с адрес гр. Шумен.
ул. „В.Л.“ № 55. ап. 2 с постановление за възлагане на недвижим имот изх. № 0
80027-091-0000011/16.01.2018 г„ представляващ и у правител на „Г.с.“ ООД е Н.С.Я..
Собственик на недвижимия имот, закупен
от „Е.“ ЕООД, е „Е.С.Г.“ ЕООД с едноличен собственик на капитала Е.З.И. - лице,
с което Н.с.я.живее на семейни начала и имат три деца. Едноличен собственик на
капитала на „Е.“ ЕООД е Г.С.Н. - племенник на Н.С.Я., син на сестра му Д.С.Н..
В хода на ревизията е установено, че Н.С.Я.,
съдружник и представляващ „Г.с.“ ООД. към 16.01.2018 г. е свързано лице на
основание §1, т. 3, буква „а“ от ДР на ДОПК с Е.З.И. и Г.С.Н..
При преглед на документите и данните от
Търговския регистър, органите по приходите са констатирали, че адресът на управление
на „Г.с.“ ООД след решение на Общото събрание на дружеството от дата 16.03.2010
г. става гр. Шумен, ул. „В.Л.“ № 55, ет. 2, ап/2 и до датата на издаване на РА
не е променян.
Отделно от това, в отговор на въчено
ИПДПОТЛ от „Енерго-про продажби“ .АД е получен отговор, в който е посочено, че
обект с клиентски № ********** и адрес гр. Шумен. ул. „В.Л.“ № 55. ап. 2 е с
титуляр „Г.с.“ ООД. Представено е извлечение-справка за издадени фактури и
извършени плащания от „Г.с.“ ООД за периода 09.01.2018 г. до 15.09.2020 г. След
преглед на представените документи органите по приходите са извели извод, че
офис с адрес гр. Шумен, ул. „В.Л.“ № 55, ап. 2 е използван за дейността на „Г.с.“
ООД от м.01.2018 г. При преглед на приключили, контролни данъчни производства
на „Г.с.“ ООД е установено, че представляващият на дружеството сочи, че
дейността на търговеца се извършва от офис с адрес: гр. Шумен, ул. „В.Л.“ № 55,
ап. 2, ет. 2 и дружеството не разполага с други обекти.
При преглед на информационните масиви на
Н.АП не са установени данни, за обект с адрес гр. Шумен, ул. „В.Л.“ № 55, ап.
2, който да е деклариран от „Е.“ ЕООД, като място, от където. се извършва
дейността на дружеството - това е видно от прегледаните масиви на НАП с
информация за регистрирани ЕКАФП, адреси за кореспонденция и управление на „Е.“
ЕООД, данните от приключили данъчни производства на дружеството. От
прегледаните регистри по ЗДДС с декларирани данни за извършени от „Е.“ ЕООД
доставки не са установени документи с основание услуга - отдаване под наем на
актив, собственост на „Е.“ ЕООД.
Предвид изложеното е прието, че
облагаемата доставка, документирана с ф-ра № **********/16.10.2020г е привидна
и заобикаля закона, поради което са налице условията на чл. 177, ал. 1, ал. 2 и
ал. 3 от ЗДДС.
С оглед гореизложеното ревизиращият екип
е ангажират на „Г.с.“ ООД отговорност по чл. 177 от ЗДДС по отношение на
дължимия данък в размер на 18 000,00 лв. по ф-ра № **********/16.10.2020 г„
издадена от „Е.“ ЕООД за данъчен период м. 10.2020 г.
По делото са приложени писмени
доказателства за образувано изпълнително производство срещу „Е.“ ЕООД с № *********/2021
г. за задължения за ДДС по справка-декларация №27001471478/02.11.2020 г.
За да се произнесе по жалбата, съдът
съобрази следното:
При извършване на задължителната
проверка по чл. 160, ал.2 от ДОПК, съдът констатира, че ревизията е възложена
от компетентен орган и е приключила в определения от него срок. Ревизионният
акт е издаден от компетентния орган и определя данъчни задължения за периода,
за който е възложена ревизията, поради което обжалваният ревизионен акт не
страда от пороци, водещи до неговата нищожност.
Ревизията е извършена с оглед проверка
наличието на основания за реализиране отговорността на ревизираното лице по
особения ред на чл. 177 от ЗДДС и това обстоятелство изрично е отразено в
издадените ЗВР, в съответствие с изискването на чл. 113, ал.1, т.5 от ДОПК.
По делото не е налице спор относно
фактите.
Спорът по делото е правен и се свежда до
отговори на въпросите налице ли са предпоставките за реализиране на
отговорността на дружеството жалбоподател като получател по облагаеми доставки
за задължения на неговия доставчик по реда на чл. 177 от ЗДДС и правилно
ли е реализирана тази отговорност с обжалвания РА.
На първо място съдът намира за
неоснователни оплакванията за допускане на съществени процесуални нарушения в
хода на административното производство по издаване на обжалвания РА.
Съгласно принципа за обективност,
посочен в чл. 3, ал. 1 от ДОПК, органите по приходите са длъжни
да установят фактите и обстоятелствата от значение за правата, задълженията и
отговорността на задължените лица. Истината за фактите се установява по реда и
със средствата, предвидени в ДОПК /чл. 3, ал. 2 от ДОПК/,
като административните актове следва да се основават не на предположения или
евентуални изводи, а на действителните факти от значения за случая. Извършените
от приходния орган действия, следва да се приемат за законосъобразни и
документираните с тях обстоятелства могат да се ползват с доказателствена сила,
тъй като отговарят на условията за събирането им по реда на ДОПК. Не се
констатират нарушения на процесуалните правила при осъществяване на действията
от страна на приходната администрация. Не се констатират и нарушения на
процесуалните правила при присъединяване на събраните доказателства и
установени факти.
Ревизионното производство е образувано,
проведено и приключило в съответните регламентирани в чл. 114 от ДОПК срокове,
като няма данни да не са били взети предвид искания от ревизираното лице или да
не му е била дадена възможност да прави такива и да сочи доказателства.
По арг. от чл. 160, ал. 1 от ДОПК съдът
е инстанция по същество и следва да реши въпроса дължи ли се определеният с
ревизионния акт данък и ако да, дали в посочения размер, а не да отменя ревизионния
акт само въз основа на формално допуснати процесуални нарушения.
Неоснователни са и възраженията за
неправилно приложение на материалния закон.
Съгласно разпоредбата на чл. 177, ал. 1 от ЗДДС регистрирано
лице, получател по облагаема доставка, отговаря за дължимия и невнесен данък от
друго лице, доколкото е ползвало право на приспадане на данъчен кредит, свързан
пряко или косвено с дължимия и невнесен данък. Включването на тази разпоредба
в Глава двадесет и пета от ЗДДС определя
отговорността за злоупотреби като средство за предотвратяване на данъчни
измами. Съдържанието на този особен вид отговорност е за плащане от
регистрираното лице – получател по облагаема доставка за дължимия, но невнесен
ДДС, когато е упражнило право на приспадане на данъчен кредит, свързан пряко
или косвено с дължимия, но невнесен данък. Принципът, установен с чл. 177, ал. 6 от ЗДДС е,
че отговорността се носи от прекия получател по доставката с невнесения данък,
но ако той не бъде събран от него, се носи субсидиарна отговорност от всеки
следващ получател по реда на доставките. Предпоставка за отговорността за
злоупотреби е знанието или задължението за знание на регистрираното лице за
това, че данъкът няма да бъде внесен – чл. 177, ал. 2 от ЗДДС и
доказването за съществуването на знание по реда на чл., чл. 117 – 120 от ДОПК –
посредством извършване на ревизия. С ал. 3 на чл. 177 е въведена презумпция, че
лицето е било длъжно да знае това обстоятелство, ако едновременно: дължимият
данък не е ефективно внесен като резултат за данъчен период от който и да е
предходен доставчик по облагаема доставка с предмет същата стока или услуга,
независимо дали в същия, изменен или преработен вид; и облагаемата доставка е
привидна, заобикаля закона или е на цена, която значително се отличава от
пазарната.
В конкретния случай съдът намира, че са
налице всички елементи от фактическия състав на чл. 177, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС за
ангажиране на отговорността на жалбоподателя.
По делото е безспорно установено, че доставчикът
на ревизираното лице е начислил данъка, като е издал данъчна фактура, както и
че тази фактура е платена от получателя, който е упражнил право на приспадане
на данъчен кредит по нея. Няма спор и това е установено, че данъкът за процесната
доставка не е внесен нито към момента на издаване на РА, нито към настоящият
момент.
Доказване на знанието следва да се
осъществи по реда на чл. 117-120 от ДОПК, т.е чл. 177, ал.3 от ЗДДС урежда хипотеза
на презюмирано познание. При действието на чл. 170, ал.1 от АПК във вр. с §2 от
ДР на ДОПК, процесуалната тежест да установи предпоставките на отговорността за
злоупотреби, и в частност презумптивните предпоставки, е за приходната
администрация.
С оглед разпоредбата на чл. 177 от ЗДДС
и предвид събраните в хода на производството доказателства, съдът намира тази
доказателствена задача за изпълнена. За да бъде приложен институтът на
солидарната отговорност, е необходимо ревизиращият орган да докаже, че лицето е
знаело или е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен (чл. 177, ал.
2 от ЗДДС). ОП по пътя на пълното и главно доказване са установили, че получателят
е бил длъжен да знае, че данъкът няма да бъде внесен.
С оглед постигане целите на доказване, практически
това могат да бъдат всякакви факти и обстоятелства, че на лицето е било
известно или, че на лицето не е възможно да не е било известно обстоятелството,
че данъкът няма да бъде внесен. Лицата можело да са свързани по такъв начин, че
неизбежно са знаели за това обстоятелство – житейски и лични взаимоотношения,
които надхвърлят обема на обичайните търговски; документация, която показва,
друг особен характер на търговските им взаимоотношения и, че на страните им е
било известно обстоятелството, че данъкът няма да бъде внесен.
Спорът между страните в настоящото
производство се свежда до наличието на предпоставките на чл. 177, ал. 2 от ЗДДС
- получателят е знаел или е бил длъжен да знае, че данъкът няма да бъде внесен,
тъй като е налице привидна доставка и заобикаляне на закона. В първата хипотеза
- получателят е знаел, че данъкът няма да бъде внесен. Касае се за всякакви
факти и обстоятелства, че на лицето е било известно или че на лицето не е
възможно да не е било известно обстоятелството, че данъкът няма да бъде внесен.
При втората хипотеза - получателят е бил длъжен да знае, че данъкът няма да
бъде внесен, се поставя въпросът дали при полагане грижата на добрия търговец и
дължимите в тази връзка усилия (например за проучване стопанската надеждност на
доставчика, обезпечаване изпълнението на доставката, осигуряване срещу
евентуално неизпълнение и т.н.) с оглед на конкретната доставка, получателят по
доставката е следвало да направи извод, че е твърде вероятно данъкът по доставката
да не бъде внесен.
За доказване наличието на втората
хипотеза на чл. 177, ал. 2 от ЗДДС (получателят е бил длъжен да знае), нормата
на чл. 177, ал. 3 от ЗДДС урежда законова презумпция за знание при
кумулативното наличие на посочените изисквания в т. 1 и т. 2, вкл. облагаемата
доставка да е привидна, да заобикаля закона или да е на цена, която значително
се отличава от пазарната. В първата хипотеза на чл. 177, ат. 2 от ЗДДС за
случаите на знание законодателят не е предвидил нито примерно, нито изчерпателно
изброяване на изисквания, при чието установяване знанието да се счита за
презюмирано. Следователно, за всеки случай на твърдяно знание, че дължимият ДДС
няма да бъде внесен, следва да се направи цялостен анализ на всички обективни
факти, при които са извършени доставките, да се проследят последиците от
същите, включително данъчноправните последици и то в контекста на цялостната
икономическа дейност на ревизираното лице.
Съдът споделя изводът на ПО, които след
като обстойно са изследвали добросъвестността на ревизираното дружество са
установили, че същото е било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен
ефективно.
Този подход е възприет и в практиката на
Съда на Европейския съюз, така в т. 59 и т. 61 от решение по обединени дела
С-439/04 и С-440/04, където се подчертава, че въз основа на обективни фактори
се извършва преценка относно това, дати данъчно задълженото лице е знаело или е
трябвато да знае, че със своята покупка, е участвало в сделка, свързана с
измамно избягване на ДДС. Обстоятелството, че данъчно задълженото лице е
действало добросъвестно и е предприело всяка разумна мярка в рамките на
собствените си възможности, е важна предпоставка за решаване на въпроса, следва
ли лицето да бъде държано отговорно.
В случая ревизиращият орган, в проведено
производство по реда на чл. 117-120 ДОПК, е приел и доказал, че „Г.с.“ ООД. е
било длъжно да знае, че данъкът няма да бъде внесен, предвид наличие на
предпоставките за действие на оборимата презумпция по чл. 177, ал. 3 от ЗДДС.
Дължимият данък не е бил ефективно внесен за данъчния период от прекия
доставчик „Е.“ ЕООД.
Съвкупният анализ на всички изложени
дотук факти и обстоятелства налага извода, че процесната доставка е извършена с
единствената цел да се „създаде“ право на приспадане на данъчен кредит за
жатбоподателя „Г.с.“ ООД, т.е. при заобикаляне на закона.
Заобикаляне на закона е налице, когато
посредством предвидени от закона способи се постига неправомерен резултат. Въз
основа на събраните по административната преписка доказателства следва да се
приеме, че сделката по процесната фактура за данъчен период м. 10.2020 г. е
насочена единствено към заобикаляне на закона и постигане по този начин на един
правно забранен резултат, а именно: възникване право на приспадане на данъчен
кредит. Данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да
приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки
или услуги по облагаема доставка /чд. 68 ЗДДС/. Това право следва да е съответно
или да съответства на внесения ДДС за доставката, при нормално развитие на
търговските отношения. Налице са достатъчно обективни критерии, които да
обосноват извода, че при така извършенената сделка целта е да се заобиколи
закона като се ползва неправомерно данъчен кредит.
Установените факти и обстоятелства,
относими към преценката на субективната категория задължение за „знание“ за
невнасяне на данъка са следните:
Ревизираното дружество е юридическо
лице, регистрирано с решение на Шуменски окръжен съд по ф. д. № 88/2005 г., със
седалище и адрес на управление ***. Съдружници - Н.с.я.лял 4750 лв„ 95% и И.С.Я.-
дял 250 лв.. 5%. Дружеството се представлява и управлява от Н.С.Я..
На 16.03.2010 г. с решение на Общото
събрание се променя адреса на управление на дружеството - става гр. Шумен, ул.
„В.Л.“ № 55, ет. 2. ап. 2. На 16.05.2018 г. с решение на Общото събрание на
дружеството се освобождава от длъжността управител на дружеството Н.с.я.и се
избира нов управител - А.М.О.. При проверка в база данни на НАП за
регистрираните трудови договори е установено, че Н.с.я.има два трудови договора
с „ Г.Строй“ ООД от 31.10.2019 г„ на длъжност инженер ВИК /действащ и към
момента/, и от 26.06.2020 г. до 06.04.2021 г. като оператор пътно-строителни
машини.
От данните в информационния масив на
Търговския регистър - Агенция по вписванията е установено, че към дата 16.01.2018
г.. когато от „Е.“ ЕООД е придобит процесния недвижим имот с постановление за
възлагане на недвижим имот изх. № С180027-091 -0000011/16.01.2018 г., управител
и представляващ „Г.с." ООД е Н.С.Я.. Управителят при действието на чл.
141, ат. 2 от ТЗ представлява дружеството, организира и ръководи дейността му
/чл. 141, ал. 1 от ТЗ/, като при изпълнение на управленските си дейности
формира представи относно сключването и изпълнението на сделките, които ЗДДС
квалифицира като облагаеми доставки, както и относно задълженията, които
съответното дружество декларира във връзка с тях, включително относно
изпълнението и/или неизпълнението на декларираните задължения. Към 16.10.2020
г., когато „Г.с." ООД е придобило имота от „Е." ЕООД. Н.Я.вече не е
управител, но все още е съдружник с дялово участие 95% и предвид разпоредбата
на чл. 137, ал. 2 от ТЗ той контролира дружеството-жатбоподател по смисъла на §
1, т. 4. б. „а“ от ДОПК. Освен това, като съдружник има правото и задължението
да участва в управлението на дружеството, да бъде осведомяван за хода на
дружествените дела, да преглежда книжата на дру жеството и да оказва съдействие
за осъществяване на неговата дейност /чл. 123 и чл. 124 от ТЗ/.
Собственик на процесния недвижим имот,
закупен от „Е.“ ЕООД, е „Е.С.Г." ЕООД, с едноличен собственик на капитала
и управител Е.З.И..
От съдържащите се в информационните
масиви на НАП данни се установява, че Е.З.И. е лице, живеещо с Н.с.я.във
фактическо съпру жеско съжителство. Приобщено е писмено обяснение от Н.с.я.с
вх. Mo 14593/13.12.2018 г„ в което той пояснява, че с Ебяокия Златкова Илиева
живеят на семейни начала и имат три деца, което се потвърждава и от
информацията в масивите на НАП.
Едноличен собственик на капитала и
управител на „Е.“ ЕООД е Г.С.Н., който е племенник на Н.С.Я., син на сестра му Д.С.Н..
Отделно от това по данни от трудовите договори на Г.С.Н. представляващ „Е.“
ЕООД, той е работил преимуществено с няколко прекъсвания в „Г.с.“ ООД, а също
така и в „Е.С.Г.“ ЕООД.
Изброените установени обстоятелства
обуславят свързаност на физическите лица - Г.Н.и Н.Я., управляващи и
контролиращи дружеството- доставчик - „Е.“ ЕООД и дружеството-получател - „Г.с."
ООД, по процесната доставка по смисъла на § 1, т. 3, букви „а“ от ДР на ДОПК
/роднини по съребрена линия от трета степен/. Тези отношения на физическите
лица, които управляват и контролират двете дружества, страни по сделката, са от
такъв характер, че предпоставят информираност на всеки от тези търговци за
делата и действията на другото. За ангажиране на отговорността по чл. 177 от ЗДДС правно релевантно е знанието или задължението за знание от страна на
получателя, че данъкът няма да бъде внесен към момент, не по-късен от данъчното
събитие на доставката - в случая 16.10.2020 г. Към този релевантен момент
горепосочените физически лица, които са свързани, са съответно управител и
упражняващ контрол върху дружеството, поради което на жалбоподателя не е
възможно да не е било известно обстоятелството, че данъкът няма да бъде внесен.
Съвместното проявление на гореописаните
факти и обстоятелства, очертават специфични търговски взаимоотношения, при
които няма как „Г.с.“ ООД да не е наясно, че дължимият данък по процесната
доставка от „Е.“ ЕООД няма да бъде внесен, предвид което настоящата истанция
счита за доказана първата предпоставка на чл. 177, ал. 2 от ЗДДС - за наличие
на знание у жалбоподателя, че задължението за ДДС няма да бъде внесено.
Независимо от това, налице са и
предпоставките на чл. 177. ал. 2, предложение второ от ЗДДС - получателят е бил
длъжен да знае, че данъкът няма да бъде внесен, предвид следното:
Както бе посочено по-горе в настоящото
решение, от дата 16.03.2010 г. адресът за управление на „Г.с.“ ООД *** /където
се намира процесният недвижим имот/ и до настоящия момент не е променян. В хода
на ревизията е установено, че дружеството не разполага с други обекти. Съгласно
изложеното се установява, че „Г.с.“ ООД е ползвало недвижимия имот, още когато
същият е бил собственост на „Е.СГ.“ ЕООД, преди „Е.“ ЕООД да го придобие въз
основа на постановлението за възлагането му. Доказателство, че дружеството е
продължило да полза имота и след 16.01.2018 г. е и представената справка от
„Енерго-про продажби“ АД, от която е видно, че обект с клиентски № ********** и
адрес гр. Шумен, ул. „В.Л.“ № 55, ап. 2 е с титуляр „Г.с.“ ООД и са издавани
фактури и извършени плащания от „Г.с.“ ООД за периода 09.01.2018 г. до
15.09.2020 г. Издадените от „Енерго-про продажби“ АД фактури са включени в
дневниците на покупки на „Г.с.“ ООД за съответните данъчни периоди и
дружеството е ползвало право на данъчен кредит по тях. В хода на обжалването по
административен ред с писмо изх. № 443-1/01.07.2022 г. от регистъра на дирекция
ОДОП Варна е изискана допълнителна информация и доказателства от „Енерго-про
продажби“ АД относно това откога ревизираното дружество е титуляр на партидата
за ел. енергия на горепосочения имот, както и представен от дружеството
документ, удостоверяващ право на собственост или друго вещно право за ползване
върху имота, извършвана ли е в периода 01.01.2018 г. - 30.09.2020 г. промяна на
партидата за отчитане на потресената ел. енергия, вкл. данни за старите и
новите потребители и документите за правата върху имота, с които са се
легитимирали. С писмо вх. № 443-2/07.07.2022 г. по регистъра на ДОДОП Варна е
представено извлечение за издадени фактури за период 15.07.2010 г. - 30.06.2022
г. и постъпили плащания за тях за клиентски номер ********** /активен от
15.07.2010 г. ло 30.06.2021 г./ и ********** /активен от 01.07.2021 г./ с
титуляр „Г.с.“ ООД за процесния недвижим имот. Уточнено е, че жалбоподателят е
клиент на „Енерго-про продажби" АД от 15.07.2010 г. до настоящия момент.
Представена е екранна снимка от софтуера, от която е видно, че „Г.с.“ ООД е
вписан в системата от 15.07.2010 г., но заявлението за вписване вече не се
съхранява.
Липсват данни „Е." ЕООД да е
ползвало имота като място, откъдето се извършва дейността на дружеството, както
и данни за отдаване под наем на актива, за периода на притежаването му от това
дружество.
Предвид изложените обстоятелства и с
оглед свързаността на физическите лица Е.З.И., Н.с.я.и Г.С.Н., които към датата
на първата продажба на имота - 16.01.2018 г., са управители на дружествата „Еко
строй груп“ ЕООД, „Е.“ ЕООД и „Г.с." ООД, а към датата на втората му
продажба - 16.10.2020 г. са управители и упражняващ контрол съдружник, е налице
привидна доставка по смисъла на чл. 177, ал. 3. т. 2 предложение първо от ЗДДС,
документирана с фактура № 14/16.10.2020 г. Привидна /симулативна/ сделка е
тази, която се извършва само за да се създаде една погрешна представа у трети
лица, че е извършена такава сделка, но всъщност страните, които я извършват, не
искат тя да породи правни последици. В конкретния случай, процесната покупка на
имота от жалбоподателя на 16.10.2020 г. прикрива извършената действителна
покупка на съшия имот от него още на 16.01.2018 г., но чрез подставеното лице „Е.“
ЕООД /привидност по отношение на страните/. В подкрепа на това са налице
установените обстоятелства за: предоставен паричен заем от „Г.с.“ ООД на „Е.“
ЕООД на 28.12.2017 г., посредством който на същата дата е заплатена покупната
цена на имота при възлагането му след проведена публична продан; реално
използване на имота като собствен за офис на дружеството; заплащане на електроенергия
за обекта.
Предвид тези обстоятелства и с оглед
свързаността на физическите лица се налага извода, че сделката между
контрагентите по процесната фактура има за цел ползване на право на приспадане
на данъчен кредит по ЗДДС от получателя, без доставчикът да внесе дължимия за
тази доставка ДДС. Това е именно забраненият резултат, който страните по
сделката са целели и постигнали. Предвид установените факти, безспорно
жалбоподателят е знаел, че е с доставката се цели заобикаляне на закона и
осигуряване на неследващо се данъчно предимство.
От справка по партидата на имота в
Служба по вписванията - Шумен при АВ е видно, че първото вписване е
покупко-продажба от 24.06.2008 г. с продавач „К.С.“ ООД и купувач „Г.с.“ ООД.
На 16.11.2011 г. „Г.с.“ ООД е продало имота на ЕТ „Д.Д.Я.“. На 28.11.2012 г.
имотът е придобит отново от първия му собственик - „К.С.“ ООД посредством
договор за прехвърляне на търговско предприятие. На 27.12.2012 г. имотът е
закупен от „ЕС.Г“ ЕООД, след което следват покупките от „Е.“ ЕООД и после от
„Гарант строй“ ЕООД. Следователно, „К.С.“ ООД и „Г.с.“ ООД са били собственици
на процесния по два пъти през периода от 2008 г. до 2020 г.
Настоящият съдебен състав приема за безспорно
доказано първото условие по чл. 177, ал.3, т.1 - декларираният и дължим ДДС по
доставката не е внесен в републиканския бюджет от доставчика, като доставката,
по която не е внесен данъкът, е със същия предмет, като доставката, по която
като получател ревизираното дружество упражнява право на приспадане на данъчен
кредит.
В случая не се спори, а и самите
ревизиращи приемат доставката за реална.
Както беше отбелязано по-горе, задължението
за знание у жалбоподателя е подробно и обстойно мотивирано от ПО, поради което
установените факти и изводи се споделят напълно от настоящият съдебен състав.
В подадена справка- декларация за ДДС №
27001471478/02.11.2020 г. от „Е.“ ЕООД е деклариран дължим ДДС за внасяне като
резултат за данъчен период м. 10.2020 г. в размер на 120 840,04 лв.,
представляват: начислен ДДС за периода, от който 18 000 лв. за извършената
доставка към „Г.с.“ ООД и 102 840,04 лв. за други доставки. В СД за ДДС не е
деклариран приспаднат данъчен кредит за д.п. м. 10.2020 г. Следователно, от подадената
от „Е.“ ЕООД СД за ДДС за д.п. м. 10.2020 г. може да се направи еднозначния
извод, че данъкът по процесната доставка в размер на 18 000 лв. не е внесен.
Именно и само за това задължение „Е.“ ЕООД за данъчен период м. 10.2020 г. -
ДДС в размер на 18 000 лв., по облагаемата доставка, документирана с фактура №
0...14/16.10.2020 г. е ангажирана отговорността на „Г.с.“ ООД в същия размер,
доколкото последното дружество е ползвало данъчен кредит в този размер и на
база подадената СД е образуваното изпълнително производство-изпълнително дело №
*********/2021 срещу „Е.“ ЕООД.
В чл. 209, ал. 2 от ДОПК е предвидено,
че принудително изпълнение се предприема въз основа на ревизионен акт,
независимо дали е обжалван, декларация, подадена от задълженото лице с
изчислени от него задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски и
др., изрично изброени. Безспорно СД за ДДС има характер на декларация, с която
задълженото лице само изчислява задълженията си за данъци, поради което същата
е изпълнително основание по чл. 209, ал. 2, г. 2 от ДОПК.
Предвид изложеното, дължимият от „Е.“
ЕООД данък за д.п. м. 10.2020 г. е установен чрез един от предвидените в ДОПК
способи за предварително установяване, а именно подаване на СД за ДДС и това е
достатъчно. Поради това, не е необходимо установяване на същия и посредством
ревизионен акт, в каквато насока са възраженията на оспорващия, които съдът
приема за неоснователни.
Основен принцип, залегнал в ЗДДС е
данъкът по доставката да се събере от получателя по доставката и да се внесе от
доставчика, който го е начислил. В случая оспорващият своевременно упражнява
правото си на приспадане на данъчен кредит, макар и ЗДДС в чл. 72 да му дава
възможност това право да се упражни в следващите 12 данъчни периода след
възникването му, т.е. жалбоподателят не е положил грижата на добър търговец.
Като се има предвид и обстоятелството,
че „Е.“ ЕООД не е внесъл дължимия данък по процесната доставка, както и
дългогодишните контакти и близки житейски отношения между физическите лица,
представляващи и участващи в управлението на дружествата, правилни са изводите
на органа по приходите, че са налице предпоставките за приложение на чл. 177 от ЗДДС.
Следва да се посочи, че съгласно
константната пракита на ВАС, "Отговорността по чл. 177 от ЗДДС е
особена солидарна отговорност, като една от предпоставките за ангажирането й е
изискването данъкът да не е внесен ефективно като резултат за данъчен период.
Задължението за внасянето на данъка е на доставчика, предвид, че на него получателят
по доставката е заплатил дължимия данък. За да се пристъпи към реализиране на
солидарна отговорност, следва да се установи връзката между невнесения данък за
периода, в който е настъпило данъчното събитие, съответно данъкът е станал
изискуем и невнесения данък по конкретната доставка към лицето, чиято
отговорност се реализира, както и дължимият данък да не е внесен към датата на
издаване на ревизионния акт на получателя, чиято отговорност се търси. Тази
отговорност не е за разчитане с бюджета въобще за определен данъчен период, а
следва да е свързана с конкретната доставка - пряка или предходна, т. е. за
едни и същи стоки или услуги, а не въобще за всички доставки за определен
период и това изрично е разпоредено от чл. 177, ал.6 от ЗДДС.
Целта на отговорността по чл. 177 ЗДДС е
да се предотврати загуба на данъчни приходи".
В този аспект и при съобразяване на
горните обстоятелства съдът приема че в случая е доказано от данъчната
администрация наличието на всички кумулативни предпоставки на нормата на чл. 177, ал.1 във
вр. с ал.2 от ЗДДС и правилно е ангажирана на това
правно основание отговорността на дружеството-жалбоподател.
Във връзка с възраженията в жалбата с
аргументи черпени от пратиката на СЕС следва да се посочи следното:
Принципната допустимост на института на
солидарната отговорност и съответствието му с Директива на Съвета
2006/112/ ЕО е потвърдена с решение на Съда на
ЕО по дело С-384/04, където Съдът посочва, че чл. 21, ал. 3
от Шеста директива (отм.), сега чл. 205 от Директива
на Съвета 2006/112/ЕО /съгласно таблицата за
съответствие, съставляващо Приложение ХІІ/, позволява законодателство,
предвиждащо, че данъчно задължено лице, на което са доставени стоки или услуги,
и което е знаело или е имало разумни причини да подозира, че част или целият
ДДС, дължим във връзка с тази дос-тавка, или всяка предходна или бъдеща
доставка, няма да бъде платен, е солидарно отговорно за неплатения данък. В
този смисъл в диспозитива на решението си Съдът постановява, че подобно
законодателство не противоречи на Общностното право, като обаче подчертава, че
уредбата следва да спазва принципите за правна сигурност и пропорционалност.
Последните принципи от своя страна следва да се приеме, че в случая са спазени
в пълна мяра.
По отношение на правната сигурност и
добросъвестността многократно в своите решения Съдът е посочвал, че данъчно
задължено лице, което действа добросъвестно и вземайки всички възможни разумни
мерки, за да се увери, че не участва в ДДС злоупотреба, не може да бъде държано
отговорно за евентуално извършена злоупотреба от други лица по веригата на
доставките. Така например в решение по обединени
дела С-354/03, С-355/03 и С-484/03 Съдът подчертава,
че отчитане намерението (с други думи добросъвестността) на друг търговец,
различен от данъчно задълженото лице, включено в същата верига на доставка или
възможен измамен характер на друга сделка от веригата, предходна или следваща,
би било в противоречие с целите на общата система на ДДС. В решението си
по обединени дела С-439/04 и С-440/04 Съдът особено
подчертава: "ясно е, че търговците, които вземат всички мерки, които са
необходими, за да гарантират, че техните сделки не са свързани с измама,
независимо дали това е измамно избягване на ДДС или друга измама, трябва да
могат да разчитат на законността на тези сделки, без риск да загубят правото си
на приспадане..". В т.59 и т.61 от същото решение се подчертава, че въз
основа на обективни фактори се извършва преценка относно това, дали данъчно
задълженото лице е знаело или е трябвало да знае, че със своята покупка, е
участвало в сделка, свързана с измамно избягване на ДДС. В тази връзка следва
да се посочи и решението на Съда по дело С-271/ 06,
където е посочено, че споделянето на риска от злоупотреба, извършена от трета
страна, между данъчно задълженото лице и данъчната администрация следва да спазва
принципа на пропорционалността, като ще бъде очевидно непропорционално да бъде
държано отговорно данъчно задължено лице за неплатен данък, причинен от
злоупотребителни действия на трети страни, върху действията на които данъчно
задълженото лице не е могло по никакъв начин да повлияе. От друга страна Съдът
обаче постановява, че не противоречи на Общностното право да се изисква от
данъчно задълженото лице да предприеме всяка разумна стъпка, която да осигури
него самото, че предприетата от него сделка няма да има за последствие участие
в отклонение от данъчно облагане. Следователно, обстоятелството, че данъчно
задълженото лице е действало добросъвестно и е предприело всяка разумна мярка в
рамките на собствените си възможности са важни предпоставки за решаване на
въпроса, следва ли лицето да бъде държано отговорно.
Или иначе казано, за да бъде приложен
институтът на солидарната отговорност, обоснован на общото положение, че
отговорното лице е знаело или е било длъжно да знае, следва точно това
отговорно данъчно задължено лице, а не друго лице, да може да бъде упрекнато,
че не е действало добросъвестно или с грижата на добрия търговец към
собствените си работи. Това в случая е безспорно установено.
При посочената като установена по делото
фактическа обстановка и при така даденото тълкуване на приложимата правна
норма, съобразно и принципните положения установени от практиката на Съда на
Европейския съюз, в конкретния случай съдът приема, че правилен и обоснован е
изводът на органите по приходите, че „Е.“ЕООД в качеството си на получател по
облагаема доставка е "знаел", че данъкът добавена стойност по нея
няма да бъде ефективно внесен в бюджета от доставчика му.
В заключение, съдът приема, че
установените взаимоотношения между двете дружества сочат наличието на такава
свързаност между доставчика и получателя на облагаема доставка, която е един от
възможните обективни факти, обуславящ задължението за знание по смисъла
на чл. 177, ал. 2, предл. второ от ЗДДС, а именно задължение
за знание у физическите лица, участващи в управлението на
дружеството-получател, че дължимият данък във връзка с облагаемите доставки,
осъществени от неговия доставчик, няма да бъде внесен. Събирането на достатъчно
и безпротиворечиви доказателства за субективния елемент от правопораждащия
фактически състав по чл. 177, ал. 1 във
вр. с ал. 2, предл. второ от ЗДДС обуславя извод за
правилно и законосъобразно ангажиране на отговорността на "Е." ЕООД
на това основание.
По тези съображения съдът намира
оспорения ревизионен акт /РА/ № Р-03002721006663-091-001/29.04.2022 г., издаден
на основание чл. 119, ат. 2 от ДОПК от О.г. на длъжност началник сектор
„Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Варна, възложил ревизията, и Р.И.Д.на
длъжност главен инспектор по приходите в същата дирекция, ръководител на
ревизията, с който на жалбоподателя е ангажирана отговорност на основание чл.
177 от ЗДДС за данък върху добавената стойност /ДДС/ по фактура №
000000(3014/16.10.2020 г., издадена от „Е.“ ЕООД за данъчен период м. 10.2020
г. в размер главница 18 000 лв. и лихви 2650.21 лв. за законосъобразен.
Подадената срещу него жалба е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена, в която и в писмените бележки,
представени от оспорващия са релевирани доводи, преповтарящи жалбата по административен
ред, които са подробно обсъдени и настоящият съдебен състав се солидаризира
напълно с мотивите, изложени в РД и РА, доразвити в потвърдителното решение.
Съдът приема, че РА е издаден от
компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на
процесуалноправните и материалноправни норми и в съответствие с целта на
закона.
Съобразно разпоредбата на чл. 16, ал.3 ДОПК отговорността
на третото лице по чл. 14, т.3 ДОПК обхваща
данъците, лихвите и разноските по събирането им. В чл. 177, ал.2 ЗДДС отговорността
по ал.1 се реализира по реда на чл. 117 - 120 ДОПК,
в което производство са приложими общите правила от Дял първи на ДОПК, сред
които е чл. 16, ал.3 ДОПК. Тоест, отговорността по чл. 177 ЗДДС е
не само за данъка, но и за лихвите от несвоевременното му внасяне.
При този изход на спора и своевременно
заявена претенция за това на основание чл. 161, ал.1 от ДОПК на
ответника следва да бъдат присъдени разноски по делото под формата на дължимото
юрисконсултско възнаграждение, в размер на 1 149.51 лева, изчислено по
правилото на чл. 8, ал.1, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ето защо и поради мотивите, изложени по
– горе, съдът,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Г.с.“
ООД, ЕИК ***, с адрес за кореспонденция гр. Шумен, ул. „В.Л.“ № 55, ет.2, ап.
2, представлявано от управителя А.М.П.., срещу Ревизионен акт №
Р-0300272100663-091-001/29.04.2022 г., издаден от органи по приходите в ТД на
НАП-гр.Варна, потвърден в обжалваната по административен ред част с Решение
№119/20.07.2022 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ - гр. Варна, с който на основание чл. 177 ал.2 предл. второ от ЗДДС е
ангажирана отговорност по фактура № **********/16.10.2020 г., издадена от „Е.“
ЕООД за данъчен период м. 10.2020 г. в размер главница 18 000 лв. и лихви
2650.21 лв.
ОСЪЖДА „Г.с.“ ООД, ЕИК ***, с адрес за кореспонденция гр.
Шумен, ул. „В.Л.“ № 55, ет.2, ап. 2, представлявано от управителя А.М.П.., да
заплати на Дирекция "ОДОП" – Варна при ЦУ на НАП, юрисконсултско
възнаграждение в размер на 1 149.51 /хиляда сто четирдесет и девет лева и
петдесет и една стотинки/ лева.
Решението може да се обжалва с
касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: