Р Е Ш
Е Н И Е №
1312
гр.
Пловдив, 12.07.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ,
Наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти юни две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАТЯ БОЕВА
при
участието на секретаря Таня Стоилова, като разгледа докладваното от съдията АНД
№ 3563/2018 г., по описа на Районен съд Пловдив, V наказателен състав, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалван
е Електронен фиш серия „К“, № 2595197, издаден от ОДМВР Пловдив, с който на А.П.Б.,
ЕГН: **********, в качеството му на собственик, на когото е регистрирано МПС
марка „Рено“, модел „Каптур“, с рег. № ***, на
основание чл. 189 ал.4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП е наложена глоба в размер
на 100.00 /сто/ лева, за това, че на 23.02.2019 г. в 15:50 ч. в гр. Пловдив,
ул. „Васил Левски“ до № 121, посока бул. „Дунав“, при въведено ограничение на
скоростта за населено място от 50км/ч, при отчетен толеранс на измерената
скорост от минус 3 км/ч, е било установено, че управлява МПС със скорост от 74
км/ч, при максимално разрешена скорост от 50 км/ч – нарушение на чл. 21 ал. 1 ЗДвП.
В жалбата
се излагат съображения, че електронният фиш се явява незаконосъобразен,
доколкото в него липсва място на извършено нарушение, както и задължителните
реквизити по чл. 189 ал.1 ЗДвП. Посочено е че липсва издател или съставител на
фиша. Възразява се, че не е посочено в какъв срок, по какъв ред и пред кой
орган може да същият може да бъде обжалван. Според жалбоподателя липсва и
преценка на административнонаказващия орган за
маловажност на случая. Предвид изложеното от съда се иска отмяна на обжалвания
електронен фиш.
В
съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично. Не се
явява и упълномощеният му процесуален представител – адв. П..
В
съдебно заседание, въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща
процесуален представител.
Съдът,
след като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност,
прие за установено следното:
Жалбата
е подадена в законоустановения срок, произтича от
процесуално легитимирана страна, насочена е срещу подлежащ на самостоятелно
обжалване пред съд акт, поради което се явява процесуално допустима и подлежи
на разглеждане по същество.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна, по следните съображения:
Обжалваният
електронен фиш е издаден в съответствие с изискванията на чл. 189 ал. 4 от ЗДвП, доколкото в същия са посочени: териториалната структура на Министерството
на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението /ОДМВР – гр. Пловдив/,
мястото / гр. Пловдив, ул. „Васил
Левски“ до № 121, посока бул. „Дунав“/, датата /23.02.2019 г./, точният час на
извършване на нарушението /15:50 ч./, регистрационният номер на управляваното
МПС /***/, както и собственикът, на кого е регистрирано МПС / А.П.Б., ЕГН: **********/.
В атакувания електронен фиш е
налице и пълно описание на нарушението /управление на лек автомобил със скорост
от 74 км/ч, при ограничение 50км/ч, въведено при шофиране в населено място/.
Отразено е превишението на скоростта /24 км. ч/, нарушената
разпоредба /чл.21, ал.1 от ЗДвП/, размерът на глобата /100 лв./, основанието,
на което се налага /чл. 189 ал.4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП/, срокът,
сметката и мястото на доброволното й заплащане /в 14 - дневен срок по указаната
сметка на името на отбелязания във фиша фонд/. В тази връзка следва да се
посочи, че правилно е приложен и установеният толеранс на измерената скорост от
минус 3км/ч. На фотоснимката, приложена към електронния фиш е посочена измерената
скорост на движение на МПС - 77 км/ч., а в електронния фиш е отразена скорост с
вече взет предвид толеранс, а именно - 74 км/ч.
Относно обстоятелството, че
нарушението е установено посредством заснемането му с мобилно автоматизирано
техническо средство за видеоконтрол, то не съществува спор между страните, а и
това се установява от всички събрани по делото доказателства - Удостоверение за
одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126, Приложение към удостоверение за
одобрен тип № 17.09.5126, Писмо от Български институт по метрология от
11.12.2017 г.; Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или
система по
чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата
за движение по пътищата /наричана за краткост Наредбата/.
От приложената по делото справка за
регистрирани собственици на МПС /л.12/, се установи, че в ОДМВР Пловдив, сектор
„Пътна полиция“ регистриран собственик на лек автомобил марка „Рено“, модел „Каптур“, с рег. № ***, е именно жалбоподателят А. Б..
Не се споделят възраженията на
жалбоподателя досежно незаконосъобразността на обжалвания електронен фиш,
доколкото не е налице негов издател. Легалната
дефиниция на понятието „електронен фиш" се съдържа в §
1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в §
6, т. 63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление, записано
върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез
административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени
данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От това произтича, че
електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни
и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по
отношение на правното му действие /съгласно чл.
189, ал. 11 ЗДвП/, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по
издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред
за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш.
Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само
посочените в чл.
189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП реквизити, поради което в електронния фиш не
следва да се изписва името на издателя му и негов подпис, а само териториалната
структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението. Електронният фиш
се издава след протичане на съкратено производство, което с оглед ускорената
процедура няма състезателен характер, като изразът „в отсъствие на контролен
орган и на нарушител" по чл.
189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП се отнася до издаването на електронния фиш. При
електронния фиш са силно стеснени възможностите за защита на собственика на
МПС, респективно лицето, посочено от собственика като нарушител. От гледна
точка на адресатите електронният фиш е акт със санкционно значение, поради
което като вид държавна принуда чрез него се налагат неблагоприятни последици
на адресата от имуществен характер. С оглед на тази своя характеристика при
издаването на електронния фиш следва да намери проява общият принцип, че административнонаказателната отговорност не може да бъде обоснована
чрез разширителното тълкуване или чрез тълкуване по
аналогия /чл.
46, ал. 3 от Закона
за нормативните актове/ - така в
мотивите на Тълкувателно решение № 1 от
28.02.2014 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на Върховен
административен съд, което в тази част, доколкото не са налице законови
изменения, е запазило своето действие.
Неоснователно се явява
и възражението, че не е посочено място на извършване на нарушението. Напротив,
видно от приложения по делото електронен фиш, нарушението е било извършено гр.
Пловдив, ул. „Васил Левски“ до № 121, посока бул. „Дунав“.
Не се
споделя и становището, че непосочването на ред и срок за обжалване в
електронния фиш съставлява съществено процесуално нарушение. Посочването на
реда и срока за обжалване цели да обезпечи възможността да бъде реално
упражнено правото на обжалване по преценка на правоимащото
лице. В случая жалбоподателят своевременно е упражнил правото си да обжалва
електронния фиш, като жалбата е подадена пред компетентен орган на съдебната
власт и е преценена от него като процесуално допустима. В рамките на съдебното
производство пред въззивната инстанция жалбоподателят
разполага с гарантирана от закона възможност да упражни предоставените му
процесуални права, както и да изчерпи всичките си доказателствени искания.
Следователно за съда остава напълно неясно с какво жалбоподателят счита, че
правото му на защита е било нарушено чрез непосочването на тези обстоятелства
след като жалбата му се явява подадена в срок и пред компетентен орган. Отделно
от изложеното непосочването на обстоятелства, които не са част от изчерпателно
изброените реквизити на съдържанието на електронния фиш, не може да влече
неговата незаконосъобразност. По тези съображения съдът намери, че правото на
защита не е било нарушено и не е било допуснато съществено процесуално
нарушение.
Въз основа на всичко изложено съдът
намира, че безспорно се установи жалбоподателят да е извършил вмененото му
нарушение. При издаване на обжалвания електронен фиш не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Законосъобразно е определена и
административната санкция, която следва да понесе нарушителят - глоба в размер
от 100 лева, съобразно разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП. Размерът на глобата
е фиксиран, поради което и същият не подлежи на каквато и да било преценка от
страна на съда.
Съдът счита и че настоящият случай
не разкрива белези, дефиниращи го като маловажен по смисъла на чл. 28, б. „а“ ЗАНН. Дори напротив - измерената с техническото средство скорост на движение е 74
км/ч. при въведено ограничение на скоростта в населено място от 50 км/ч. Превишението е почти двойно на разрешената скорост и
разкрива висока степен на опасност. Следва да се посочи и че обществените
отношения, гарантиращи спокойното и безопасно придвижване по пътната мрежа,
отворена за обществено ползване са от особено значение. Установеното в случая превишение на скоростта ги накърнява с особен интензитет и
предвид това не следва да бъде определяно като маловажно.
Предвид гореизложеното, атакуваният електронен
фиш следва да бъде потвърден.
Така
мотивиран, съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Електронен фиш серия „К“, № 2595197, издаден от ОДМВР Пловдив, с който на А.П.Б.,
ЕГН: **********, в качеството му на собственик, на когото е регистрирано МПС
марка „Рено“, модел „Каптур“, с рег. № ***, на
основание чл. 189 ал.4, вр. чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП е наложена глоба в размер
на 100.00 /сто/ лева, за това, че на 23.02.2019 г. в 15:50 ч. в гр. Пловдив,
ул. „Васил Левски“ до № 121, посока бул. „Дунав“, при въведено ограничение на
скоростта за населено място от 50км/ч, при отчетен толеранс на измерената
скорост от минус 3 км/ч, е било установено, че управлява МПС със скорост от 74
км/ч, при максимално разрешена скорост от 50 км/ч – нарушение на чл. 21 ал. 1 ЗДвП.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд- Пловдив, в 14-дневен срок от
получаване на съобщението до страните за постановяването му, по реда на гл. XII
от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
ТС