Решение по дело №1069/2021 на Районен съд - Троян

Номер на акта: 154
Дата: 12 август 2022 г.
Съдия: Антоанета Маринова Симеонова
Дело: 20214340101069
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 декември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 154
гр. Троян, 12.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, I-ВИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Антоанета М. Симеонова
при участието на секретаря Ценка Т. Банчева
като разгледа докладваното от Антоанета М. Симеонова Гражданско дело №
20214340101069 по описа за 2021 година
Производството е по иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД

Съдът е сезиран с искова молба от С. БЛ. Б. от гр.Троян, обл.Ловешка, чрез пълномощника си адв.В.А. от
АК-Ловеч, срещу Д. ЕВГ. МЛ. от същия град, с която е предявен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от
ЗЗД, с цена на иска 21 400.00 лв.
В исковата молба се твърди, че страните са съжителствали на семейни начала, като
по време на това съвместно съжителство ищецът направил значителни по стойност ремонти
и преустройства на къщата на ответницата в гр.Троян, ул.“С.К.“ № 2. За част от дейностите
били използвани средства от заем, сключен от ответницата с „ОББ“ АД в периода 2010-
2012г. Съгласно договорът за заем, банката предоставила на М. кредит в размер около
24 000 лв.
Ищецът твърди, че ответницата работела в чужбина, поради което нямала доходи в
България и съответно, не можела да погасява вноските по заема. Излага, че през 2014г.
кредитът станал изискум поради неплащане на дължимите вноски. Било образувано ИД №
417/214г. по описа на ЧСИ В.П. срещу ответницата. Ищецът твърди, че по посоченото
изпълнително дело той направил през 2017г. три плащания по 1000 лв., общо 3000 лв.
Ищецът твърди, че в периода 2016г. до декември 2018г. платил в „ОББ“ АД общо 23
вноски по 800.00 лв., общо 18 400.00 лв. От м.януари 2019г. ответницата започнала сама да
плаща задълженията по заема и ищецът твърди, че повече вноски той не е правил.
Ищецът твърди, че през м.август 2019г. бил изгонен от къщата, в която живеел с
ответницата.
1
В уточнителната молба ищецът сочи, че платената от него сума в общ размер
21 400.00 лв. е за задължение на ответницата, без между тях да е имало договорни
отношения за това. Предвид което плащането е извършено при начална липса на основание,
като с посочената сума ответницата неоснователно се е обогатила.
Ищецът прави искане да бъде осъдена ответницата да му заплати сумата 21 400.00
лева, която тя е получила от ищеца без основание, представляваща платени от ищеца
парични задължения на ответницата по изпълнително дело № 418/2017г. в размер на 3
000.00 лв. и платени задължения по паричен заем, сключен с „ОББ“ АД в размер на 18 400
лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата. Претендира и направените в производството разноски.
При проведената процедура по реда на чл. 131, ал. 1 от ГПК, в срока за отговор на
исковата молба, ответницата е представила писмен отговор чрез своя пълномощник
адв.М.Б. от ЛАК, в който е взето становище за допустимост, но неоснователност и
недоказаност на предявения иск.
Ответницата оспорва твърденията, изложени в ИМ, като твърди, че тя е превеждала
средства от чужбина по сметка на непълнолетния син на страните В.С. Б.. Тези средства
били теглени и предавани на ищеца, който след това внасял с тях вноски по заема. По този
начин били внасяни не само вноските по заема към „ОББ“ АД, но и сумите по
изпълнителното дело.
Ответницата е посочила, че от 2019г. вноските по заема е започнал да прави сина им,
който вече е бил навършил пълнолетие.
Ответницита моли да бъде отхвърлен предявения иск като неоснователен и недоказан, като претендира
разноски.
В съдебно заседание ищецът С.Б. не се явява, представлява се от пълномощника си
адв.В.А. от ЛАК, който поддържа предявения иск и моли същия да бъде уважен изцяло, като
бъдат присъдени на ищеца направените разноски в производството съгласно списък по
чл.80 ГПК. В представена по делото писмена защита адв.А. е развил подробно своите доводи
и правни аргументи в подкрепа на искането за уважаване на претенцията.
Ответницата се явава в първото с.з. лично и с пълномощника си адв.Б. от ЛАК, който
я представлява в с.з., в което са приключени устните състезания. Адв.Б. прави искане
предявеният срещу М. иск да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, като в
представена писмена защита е обосновал подробно това становище.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства по реда на чл.235, ал.2 ГПК във връзка с чл.12 ГПК, намира за установено
следното:
Не е спорно между страните, че в периода 1999г.-2019г. те са живели на семейни
начала в къщата на родителите на ответницата в гр.Троян, ул.“С.К.“ № 2. Не се спори между
тях и по обстоятелството, че ищецът е правил плащания за погасяване на задължения на
ответницата по сключен от нея с „ОББ“ АД банков кредит. Спорни между тях са
2
обстоятелствата тези вноски, направени от ищеца, с лични негови средства ли са правени
или със средства на ответницата, изпращани от последната от доходите й в чужбина по
банкова сметка на техния син В.С. Б..
От изискана справка от «ОББ» АД клон Троян се установява, че на 23.11.2011г. е
сключен договор за потребителски кредит, по силата на който банката е предоставила на
ответницата Д. ЕВГ. МЛ. сума в размер на 13 025.00 лв. Поради неплащане на
погасителните вноски по кредита, на 23.02.2012г. същият е бил обявен от «ОББ» АД за
предсрочно изискуем. Банката подала заявление по чл.417 от ГПК до РС-Троян и била
издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу ответницата във
връзка със задълженията й по кредита.
На 13.03.2014г. е образувано ИД № 20148790400417 по описа на ЧСИ В.П.. На
31.01.2018г. вземането срещу ответницата било прехвърлено с договор за цесия на «ЕОС
Матрикс» ЕООД.
В справката на «ОББ» АД е посочено, че в периода от 2016г. до 31.01.2018г. (датата
на прехвърляне на вземането) в «ОББ» АД са постъпили две плащания по кредита чрез
ЧСИ В.Петров.
От справка, изготвена от ЧСИ В.Петров се установява, че по ИД № 20148790400417
по описа на ЧСИ В.П. са направени три вноски, всяка в размер 1000.00 лв., от С. БЛ. Б. в
полза на Д. ЕВГ. МЛ..
Изискана е и е представена справка от «ЕОС Матрикс» ЕООД относно направени
погасителни вноски във връзка с цедираното задължение на ответницата по сключения от
нея потребителски кредит. От нея се установява, че след 31.01.2018г. са правени вноски от
отв.Д. ЕВГ. МЛ. в общ размер 11 459.34 лв., от В.С. Б. в общ размер 2 650.00 лв. и от ищеца
С. БЛ. Б. – в общ размер 6 150.00 лв.
От същата справка се установява, че с два договора за цесия от 23.11.2015 г. «ЕОС
Матрикс» ЕООД са придобили вземания срещу ищеца С.Б.. По първия договор вземането е
в общ размер 2 879.09 лв. , а по втория 32 585.13 лв., като след датата на договорите за
цесии няма постъпили плащания от страна на длъжника Б..
При така установеното от фактическа страна, съдът от правна страна намира
следното:
Претенцията на ищеца е за осъждане на ответницата да му заплати сумата 21 400.00
лева, представляваща платени от ищеца парични задължения на ответницата по сключен от
нея договор за потребителски кредит, която сума тя е получила от ищеца при начална липса
на основание- чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Първият фактически състав на чл.55, ал.1 ЗЗД изисква предаване, съответно
получаване на нещо при начална липса на основание. От значение е моментът на получаване
на облагата, тъй като именно към този момент трябва да е липсвало основание. Началната
липса на основание за преминаването на облага от имуществото на едно лице в
имуществото на друго, ще е налице във всички случаи, когато не е налице валиден
3
юридически факт за получаването на определена имуществена облага.
По иска за неоснователно обогатяване по чл. 55, ал.1, пр.1 ЗЗД в тежест на ищеца е
да докаже факта на плащането, а на ответника - да установи, че е налице основание за
получаване на сумата, респективно за нейното задържане.
Настоящият състав счита, че ищецът не доказа плащането на претендираната сума в
размер на 21 400.00 лв.
Действително по делото се установи, че ищецът е заплатил три вноски по 1000 лв. по
ИД № 20148790400417 по описа на ЧСИ В.П., съответно на 11.12.2017 г., 09.01.2018 г. и на
02.02.2018 г., както и сумата 6 150.00 лв. с няколко отделни вноски, преведени на цесионера
„ЕОС Матрикс“ ЕООД в периода 19.07.2018г. – 12.06.2019г.
Във връзка с оспорването на иска от страна на ответницата с твърдения, че
заплатените от ищеца суми за погасяване на задълженията по сключения от нея банков
кредит, съдът задължи С.Б. да представи документ/и/, удостоверяващ доходите му за
периода 2016г.-2018г. Ищецът не представи такива доказателства. Видно е от приобщеното
към настоящето производство гр.д. № 718/2020г. по описа на ТРС, по което Б. е ответник по
иск за издръжка, предявен от дъщеря му Александра Сашева Б.а, че ищецът в настоящето
производство не е работил по трудов договор, но това касае време след процесния период.
Ищецът не представи по настоящето производство никакви доказателства установяващи
наличие на парични средства, с които да заплаща задълженията по договора за
потребителски кредит на ответницата.
Не се споделят доводите на пълномощника на ищеца, изложени в писмената защита,
че произходът на средствата, с които е заплащано, е ирелевантно за настоящия спор. Още с
отговора на ИМ ответницата е оспорила, че парите, с които С.Б. е плащал вноски по нейния
заем, са от нейната трудова дейност в чужбина.
Във връзка с твърденията на ответницата, че тя е изпращала пари по сметка на сина
на страните В.С. Б. за погасяване на задълженията по кредита й, е изисканата справка от
„БАНКА ДСК“ АД. От същата е видно, че за процесния период, в който ищецът твърди, че е
заплащал суми в полза на ответницата, последната е изпратила по сметка на сина си сума в
общ размер 14 966.89 лв. Справката не обхваща периода след 31.12.2018г. предвид
твърденията в ИМ за периода на направените плащания от ищеца (2016г. – м.декември
2018г.), като едва от справката от „ЕОС Матрикс“ ЕООД се установи, че са правени
плащания от името на ищеца в полза на ответницата и през 2019г. до 12.06.2019г. вкл. ( на
обща стойност 2 150.00 лв.).
Процесуалният представител на ищеца направи изявление във второто с.з., че прави
„уточнение“ във връзка със справката от „ЕОС Матрикс“, но предвид, че това е направено
след първото с.з. и след като докладът по делото е изготвен, съдът не се произнесе, тъй като
по този начин се заобикаля искане за изменение на основанието на иска, което се явява
процесуално недопустимо.
Не се споделят и доводите на адв.А., изложени в писмената защита, че всички пари,
4
които отв.Д. М. е изпращала по сметка на В.С. Б., са за издръжка на двете деца на страните -
обстоятелство, на което се позовава от данните по цитираното по-горе гр.д. № 718/2020г. по
описа на Троянски районен съд. Както вече беше посочено, за периода 2016г.-2018г.
ответницата е направила преводи по сметка на сина си в „Банка ДСК“ в общ размер
14 966.89 лв. За този период са направени плащания във връзка задължението на М. в общ
размер 9 950.00лв. ( 3000 лв. по ИД и 3 950 лв. по сметка на „ЕОС Матрикс“), като
разликата между двете суми е около 5 000.00 лв., които суми не е доказано за какво са били
използвани.
От 01.01.2019г. до 08.02.2021г. са платени на цесионера „ЕОС Матрикс“ двойно
повече за задълженията на М.- общо 13 309.34 лв., като за този период по делото не е
изисквана и приобщавана информация за приведените от ответницата парични средства от
дейността й в чужбина.
Предвид, че по делото се доказа, че ищецът е заплатил сума в общ размер 9 150.00 лв.
по банковия кредит на ответницата, вкл. по изпълнителното дело, образувано във връзка с
принудително събиране на задълженията по същия, като същевременно той не е погасил
никаква част от своите задължения по двата кредита, вземанията по които също са
прехвърлени на „ЕОС Матрикс“ ЕООД и са съществували в процесния период, които са в
общ размер 35 464.22 лв., съдът счита за основателни доводите на адв.М., че е житейски
неправдоподобно да погасяваш чужди задължения при наличие на по-големи по размер свои
такива. Ищецът не доказа наличе на парични средства, с които обективно да е могъл да
погасява задълженията на ответницата, а самата тя доказа твърденията си, че е изпращала
суми по сметка на непълнолетния си син В., който е навършил пълнолетие на 16.11.2018г.
Съдът счита, че не само, че не се доказаха твърденията, изложени в ИМ, касаещи
размера на отпуснатия заем – около 24 000.00 лв., но и същите се опровергаха от
представените писмени доказателства и се установи, че размерът на кредита е много по-
малък, а именно 13 025.00 лв. Не се доказаха твърденията, че ищецът е направил 23 броя
вноски по 800.00 лв., като видно от справката на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, повечето вноски,
направени от Б., са за по-малки суми, като само 4 са в размер на 800.00 лв. Общата стойност
на направените вноски е 6 150 лв. и 3000.00 лв., внесени по ИД, общо 9 150.00 лв.
По изложените съображения съдът счита, че предявеният иск следва да бъде
отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан.
По разноските:
Ответницата претендира разноски в размер на 1 172.00 лева за адвокатско
възнаграждение, като предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответницата направените от нея разноски.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения иск с правно на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД от
5
С. БЛ. Б. от гр.Троян, обл.Ловешка, чрез пълномощника му адв.В.А. от АК-Ловеч, срещу Д. ЕВГ. МЛ. от същия
град, с искане тя да бъде осъдена да му заплати сумата 21 400.00 лева, получена от нея без
основание, представляваща платени от ищеца парични задължения на ответницата по
изпълнително дело № 418/2017г. в размер на 3 000.00 лв. и платени задължения по паричен
заем, сключен с „ОББ“ АД в размер на 18 400 лв., ведно със законната лихва от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата , като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК С. БЛ. Б., ЕГН **********, с адрес: гр.Троян,
ж.к.“Лъгът“ бл.2, вх.В, ап.19, да заплати на Д. ЕВГ. МЛ., ЕГН **********, с адрес: гр.Троян, ул.“С.К.“ № 2,
сумата от 1 172.00 ( хиляда сто седемдесет и два) лева, представляващи разноски в
настоящето производство.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд гр.Ловеч в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Троян: _______________________
6