№ 1273
гр. София, 01.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Мариана Георгиева
Членове:Виолета Йовчева
Димитър Ковачев
при участието на секретаря Емилия М. Вукадинова
като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20211100509665 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение от 15.04.2020г., постановено по гр.д. № 23551/2019г. на СРС,
ГО, 166 състав, са уважени предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от
„Т.С.“ ЕАД срещу Б. ЦВ. Б. и Й.С. Б.а искове с правно основание чл. 79, ал. 1
от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за установяване
съществуването на следните вземания, дължими от ответниците при квоти от
по ½, както следва: за сумата от 2 561, 86 лева, представляваща стойност на
доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София,
жк “****, абонатен номер 106762 за периода от 01.02.2015г. – 30.04.2017г. и
сумата от 25, 34 лева – стойност на услугата дялово разпределение за периода
от 01.03.2016г. до 30.04.2017г., ведно със законната лихва върху главниците
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК – 09.03.2018г. до окончателното
изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д. № 10890/2018г. по описа на СРС. Със същото решение
са отхвърлени исковете за съществуване на вземането за главница за
топлинна енергия за разликата над 2 561, 86 лева до пълния предявен размер
1
от 3 397, 78 лева и за периода от 01.05.2014г. до 31.01.2015г.; за главница за
дялово разпределение - за периода от 01.05.2014г. до 29.02.2016г., както са
отхвърлени изцяло исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата
от 591, 59 лева – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода от 15.09.2014г. до 07.02.2018г. и за сумата от 3, 15 лева – лихва за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2014г.
до 07.02.2018г.
Горепосоченото решение е постановено при участието на привлечено от
ищеца трето лице-помагач "Т.С." ЕООД.
Срещу решението, в частта, в която са уважени предявените искове, е
подадена в законоустановения срок въззивна жалба от ответниците Б. ЦВ. Б.
и Й.С. Б.а. Във въззивната жалба са изложени оплаквания за допуснати от
съда нарушения на материалния закон при определяне на периода, за който е
приел, че исковете са погасени по давност. Конкретно се твърди, че вземането
е погасено по давност и за периода от 01.02. до 15.02.2015г., включително,
тъй като заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение е подадено на 16.02.2018г. Наведени са твърдения за
неправилност на изводите на съда за дължимост на сумата от 25, 34 лева –
цена на услугата дялово разпределение. Поддържат, че ищецът е претендирал
тази сума за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2017г., а вземането е погасено
по давност за периода до 29.02.2016г., поради което ответниците дължат
единствено сумата, начислена за периода от 01.03.2016г. до 30.04.2017г. По
тези съображения е направено искане за отмяна на решението в обжалваните
му части и постановяване на друго, с което предявените искове да се
отхвърлят.
Насрещната страна – “Т.С.” ЕАД оспорва подадената въззивна жалба
като неоснователна. Счита първоинстанционното решение за правилно и
обосновано.
Третото лице-помагач не изразява становище.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещните страни, приема
следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК обективно
2
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
с чл. 149 ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно
и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални
норми.
Решението на СРС е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК
въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от
това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави
и следното:
За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че ответниците са
собственици на топлоснабдения имот при квоти от по ½ ид. част, поради
което са потребители на топлинна енергия за исковия период и дължат
заплащане на доставената в имота топлинна енергия. По отношение на
релевираното възражение за погасяване на част от вземането по давност са
развити съображения, че същото е основателно за периода от 01.05.2014г. до
31.01.2015г., включително. Първоинстанционният съд е приел, че
изискуемостта на вземането за този период е настъпила в месеца следващ
месеца на ползване на топлинната енергия, а не е в зависимост от издаването
на общата фактура в края на отоплителния период. По тези съображения е
отхвърлил иска за главница за сумата над 2 561, 86 лева до пълния предявен
размер от 3 397, 78 лева. По отношение на таксата за услугата дялово
разпределение са развити съображения, че ответниците са пасивно
легитимирани да отговаря по предявения иск, поради което е приел същият за
основателен за пълния размер от 25, 34 лева при съобразяване на
обстоятелството, че тази сума е дължима за периода от 01.03.2016г. до
30.04.2017г. Претенциите за мораторна лихва за забава върху главниците за
топлинна енергия и за цена за услугата дялово разпределение са отхвърлени в
цялост като неоснователни.
Безспорно е на етапа на въззивното производство, че: процесният имот е
бил топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която се намира този
имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа; че ответниците са
3
собственици при равни квоти на процесния имот, находящ се в гр. София, жк
“**** и имат качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди
по смисъла § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /изм. - ДВ, бр. 74 от 2006г./, респ. на битови
клиенти съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ,
бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012г./; че между страните по делото са били
налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови
нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и
Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Т.С."
ЕАД, както и че стойността на доставената през периода от 01.02.2015г. до
30.04.2017г., включително, топлинна енергия възлиза на общо 2 561, 86 лева,
както и че услугата дялово разпределение е предоставена за периода от
01.03.2016г. до 30.04.2017г.
Спорният между страните въпрос по същество във въззивното
производство е свързан с това дали вземанията за стойността на доставената
топлинна енергия, които се отнасят за периода от 01.02.2015г. до
15.02.2015г., включително, са погасени по давност.
Според задължителните за съдилищата разяснения, дадени с
Тълкувателно решение № 3/2011г. на ВКС по тълкувателно дело № 3/2011г.,
ОСГТК, понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД
се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на
пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ факт, чийто
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този
смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество, в т. ч. и за стойността на услугата дялово
разпределение, съдържат всички гореизброени признаци, поради което са
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1
ЗЕ /изм., ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012г. /, предвижда, че
потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат
доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1/. на 11 равни
месечни вноски и една изравнителна вноска; 2/. на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска
4
и 3/ по реална месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната
консумация и изравняването на сумите за действително консумираното
количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в
действалата през процесния период Наредба за топлоснабдяването.
С оглед уредените в закона и наредбата правила, се налага извод, че в
случаите на чл. 155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за
заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от
изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а имат
самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта
на месечните вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново
вземане в полза на една от страните по облигационното отношение в размер
на разликата между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на
действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на
периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски
са в по-голям или по-малък размер от стойността на действително
доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то
това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на
топлопреносното предприятие. При всички случаи, обаче, това
"изравнително" вземане е самостоятелно и различно от вземанията на
топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не
се касае до корекция на тези вноски със задна дата, т. е., задължението за
заплащане на изравнителната сметка не влияе на дължимостта на месечните
вноски.
По отношение на процесните задължения за главници за периода от
01.02.2015г. до 15.02.2015г. въззивният съд приема, че е приложимо
правилото на чл. 114, ал. 2 ЗЗД. И това е така, тъй като страните по
правоотношението не са определили срок за изпълнение, поради което
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора /чл. 84, ал. 2
ЗЗД/, но давността започва да тече от деня, в който задължението е
възникнало, поради следните съображения:
Съгласно действалите за тази част от процесния период Общи условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД на
потребители в гр. София, в сила от 12.03.2014г., месечната дължима сума за
доставена топлинна енергия на клиента се формира въз основа на
5
определения за него дял от топлинната енергия за разпределение в СЕС и
обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача – чл. 32, ал. 1, а след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца,
продавачът издава за отчетния период кредитни известия на стойността на
фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, определено на база изравнителните сметки – чл. 32, ал. 2.
Клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 30-дневен срок от датата на публикуването
им на интернет страницата на продавача – чл. 33, ал. 1 от горепосочените
Общи условия. Изравнителният резултат води до възникване на ново вземане
в полза на топлопреносното предприятие, когато начислените прогнозни
месечни вноски са в по-малък размер от стойността на действително
доставеното количество топлинна енергия – в този случай според чл. 33, ал. 2
от Общите условия, клиентите са длъжни да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребено количество топлинна енергия за
отчетния период, в 30-дневен срок от датата на публикуването на интернет
страницата на продавача.
Публикуването на месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.
32, ал. 1 от Общите условия и на стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 /в
която се отразява и стойността на услугата дялово разпределение – чл. 36, ал.
2 от Общите условия по отношение на заплащането на услугата дялово
разпределение/, представлява по своето естество уговорен между страните
начин, по който кредиторът отправя искането си /поканата си/ за изпълнение.
Следователно изпълнението на задълженията зависи от волята на кредитора,
т. е. той решава кога да поиска изпълнение. И тъй като правото на иск в
случая зависи от волята му, законодателят пренася началото на погасителната
давност към възникване на задълженията, защото поканата за изпълнение
може да се отправи от възникването на правото.
В този смисъл настоящият съдебен състав счита, че задълженията за
месечни вноски /прогнозни или равни/ възникват след изтичането на
съответния месец, през който е доставена топлинна енергия – всяка доставка
поражда вземане за месечна вноска, респ. задължението за заплащане на
цената на услугата дялово разпределение – след нейното осъществяване
6
/изготвянето на индивидуалната справка за отопление и топла вода/. В
конкретния случай тригодишната давност по чл. 111, б. "в" ЗЗД за вземането
за м.02.2015г. е започнала да тече от 1-во число на съответния следващ месец,
т.е считано от 01.03.2015г., и не е изтекла преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
– 16.02.2018г., както законосъобразно е приел и СРС. Следователно вземането
за главница за потребена топлинна енергия за целия месец февруари 2015г. не
е погасено по давност.
По претенцията за заплащане на цена на услугата дялово
разпределение:
Ответниците не оспорват обстоятелството относно реалното
извършване от третото лице-помагач на услугата дялово разпределение за
периода от 01.03.2016г. до 30.04.2017г. Задължението за плащане на цената
на услугата е установено в нормата на чл. 22, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Т.С.” ЕАД на клиенти
в град София, одобрени с Решение No ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР,
съгласно които дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва
възмездно от продавача по реда на 61 и следв. от Наредба № 16-334 от
06.04.2007г. за топлоснабдяването /обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007г., отм. ДВ,
бр. 60 от 07.07.2020г./ или чрез възлагане на търговец, избран от клиентите на
ЕС. Клиентите заплащат на продавача стойността на услугата дялово
разпределение, извършвана от избрания от тях търговец. А според чл. 61, ал.
1 от Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването дяловото
разпределение на топлинната енергия между клиентите в сграда - етажна
собственост, се извършва възмездно от лицето, вписано в публичния
регистър по чл. 139а ЗЕ и избрано от клиентите или от асоциацията по чл.
151, ал. 1 ЗЕ при спазване изискванията на тази наредба и приложението към
нея.
По отношение на размера на задължението настоящият съдебен състав
счита, че той е установен от представената и неоспорена от ответниците
справка за задълженията на абоната. В същата е посочено, че сумата от 25, 34
лева е начислена за периода от 01.03.2016г. до 30.04.2017г., както правилно е
приел и първоинстанционният съд.
Като е достигнал до същите изводи първоинстанционният съд е
7
постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено в
обажлаваната му част.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора и предвид изричното искане в полза на
въззиваемата страна следва да се присъдят сторените по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева при съобразяване на
действителната фактическа и правна сложност на делото. Чл. 78, ал. 8, изр. 2-
ро от ГПК не допуска размерът на присъденото юрисконсултско
възнаграждение да надхвърля максималния размер за съответното дело,
определен по реда на чл. 37, ал. 2 от ЗПП. По аргумент от обратното, законът
допуска размерът на присъденото юрисконсултско възнаграждение да е под
минималния размер за съответното дело, когато сложността му е ниска, както
е в разглеждания случай /така определение № 518 от 03.12.2019г. на ВКС по
ч.гр.д. № 4461/2019г., Четвърто ГО/.
С оглед цената на предявените искове и на основание чл. 280, ал. 3 от
ГПК настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 72742 от 15.04.2020г., постановено по
гр.дело № 23551/2019г. по описа на СРС, ГО, 166 състав, в обжалваната му
част.
ОСЪЖДА Б. ЦВ. Б., ЕГН ********** и Й. С. Ц., ЕГН ********** и
двамата с адрес гр. София, жк “**** да заплатят на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК ****,
седалище и адрес на управление гр. София, ул. ****, на основание чл. 273, вр.
чл. 78, ал. 8 от ГПК, сумата от 50 /петдесет/ лева – съдебни разноски за
въззивното производство.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето
лице-помагач - "Т.С." ЕООД.
Решението не подлежи на обжалване.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9