Решение по дело №932/2020 на Окръжен съд - Благоевград

Номер на акта: 2906
Дата: 25 август 2020 г.
Съдия: Владимир Ковачев
Дело: 20201200500932
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 10 август 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
Номер 290625.08.2020 г.Град Благоевград
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – БлагоевградЧетвърти въззивен граждански състав
На 25.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев

Атанас Иванов
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Въззивно гражданско дело №
20201200500932 по описа за 2020 година
взе предвид следното:
Производството е по чл. 435-438 от ГПК.
Окръжният съд е сезиран с жалба от Й. А. М. и С. К. М. , подадена срещу
постановлението от 27.05.2020 г. на ДСИ при Районен съд Благоевград, с което е
прекратено производството по изпълнително дело № 159 от 2012 г., на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Жалбоподателите сочат, че са взискатели, твърдят, че актът на
ДСИ е незаконосъобразен и молят да бъде отменен. Изложени са подробни
съображения в такава насока.
Длъжникът по изпълнението не е изразил становище.
ДСИ е представил мотиви, в които сочи, че жалбата е неоснователна.
Приложено е копие на изпълнителното дело.
Окръжен съд Благоевград, след като се запозна с материалите по принудителното
изпълнение, констатира, че жалбата, с която е сезиран, се явява редовна, допустима и
основателна.
Съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 г. на ВКС по тълк. д. №
7/2014 г., ОСГТК, докладвано от съдиите С.Ч. и М.К., производството по чл. 435-438
от ГПК е процесуално средство за защита срещу незаконност на принудителното
изпълнение и има за предмет незаконосъобразни действия или откази на съдебен
изпълнител. Защита по този ред получават лицата, чиито права са засегнати от
1
незаконните действия или откази на съдебен изпълнител - взискателят, длъжникът,
присъединените кредитори, участващите в изпълнението лица - наддавач, купувач,
трето задължено лице, пазач, трети лица. Производството се образува по жалба на
посочените лица, подадена чрез съдебния изпълнител, чието действие или отказ се
атакува, до окръжния съд по мястото на изпълнението, в двуседмичен срок от
извършване на действието, ако страната е присъствала при извършването му или е
била призована, а в останалите случаи - от деня на съобщението, като за третите лица
срокът започва да тече от узнаване на действието. Според чл. 437, ал. 1 от ГПК, когато
жалбата е подадена от страна по изпълнителното дело, разглеждането й се провежда в
закрито заседание /освен когато трябва да се изслушат свидетели или вещи лица/, а
когато жалбата е подадена от трето лице, се разглежда в открито заседание с
призоваване на жалбоподателя и страните по изпълнителното дело. Производството е
двустранно, спорно и правораздавателно по характера си /в този смисъл са
разрешенията, приети с Тълкувателно решение № 3 от 12.07.2005 г. на ВКС по тълк. д.
№ 3/2005 г., ОСГТК, докладчик съдията Ваня Алексиева/, чийто предмет е валидността
на извършеното от изпълнителния орган действие или исканото от жалбоподателя
негово задължение. Правомощията на окръжния съд са контролно-отменителни и с
реализирането им се упражнява контрол за законосъобразност на действието или
отказа на изпълнителния орган. Спорът по законосъобразността на действията или
отказите на изпълнителния орган по естеството си е различен от спора за наличието на
изпълняемо право. Същото решение не се ползва със сила на присъдено нещо, дори
когато има за предмет материалноправни въпроси, които са преюдициални за жалбата.
В този случай предмет на спора са действията на съдебния изпълнител, но не и
претендираното материално право. Когато материалното право е засегнато от
изпълнението, защитата на лицето, което претендира, че е негов носител, се
осъществява чрез установителен иск, чрез който ищецът може да установи, че
имуществото, върху което е насочено изпълнението за парично вземане, не
принадлежи на длъжника /чл. 440 от ГПК/. Решението по чл. 437 от ГПК не се ползва
със сила на присъдено нещо относно изпълняемото право. Съдебният акт има за
предмет съответното изпълнително действие, а дори то да засяга секвестируемостта на
имота, въпросът за секвестируемостта е въпрос по изпълнението, респективно - по
правилността на изпълнителното действие, и с разрешаването му не се формира сила
на присъдено нещо по материалното право. С разглеждането на споровете по чл. 435 от
ГПК - дали съществува правото да се иска унищожаване на действието, проведено от
изпълнителния орган, или съответно, дали съществува в тежест на съдебния
изпълнител задължение да извърши исканото действие, се разрешава процесуалният
въпрос за валидността на процесуалните действия на съдебния изпълнител. Приетото
от съда разрешение се отнася единствено до обжалваното конкретно действие или
отказ на съдебния изпълнител и не се зачита като правоустановяващо действие по
2
други спорове /така и Определение № 291 от 19.09.2017 г. на ВКС по гр. д. №
4203/2016 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Зоя Атанасова/.
В т. 8 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г.,
ОСГТК, докладчик съдията Борислав Белазелков, се казва, че при действието на
отменения ГПК, на обжалване подлежаха всички действия и откази на съдебния
изпълнител, но съществувалата широка възможност за злоупотреба с правото на жалба
от страна на длъжника беше на път да обезсмисли съществуването на изпълнителния
процес. С приетия нов ГПК законодателят ограничи възможността за обжалване на
действията на съдебния изпълнител, като я сведе до лимитативно изброени актове,
подлежащи на обжалване от лимитативно определен кръг лица и на лимитативно
посочени в закона основания, което изключва всяко разширително тълкуване на
разпоредбите относно обжалването на действията и отказите на съдебния изпълнител.
В случая се атакува акт на ДСИ, в който е инкорпорирано прекратяване на
изпълнението. Жалбата е редовна и допустима. Т. 3 от ал. 1 на чл. 435 от ГПК дават
възможност на жалбоподателите валидно да сезират Окръжния съд с оплакванията си.
Доводите, изложени в жалбата, следва да бъдат споделени.
Не е налице основанието за прекратяване на индивидуалното принудително
изпълнение, регламентирано в нормата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
ДСИ е приел, че последните изпълнителни действия са извършени на 04.01.2018 г.
Това, обаче, не е така. С решение от 04.12.2015 г., постановено по търговско дело № 81
от 2015 г. на Окръжен съд Благоевград, по отношение на длъжника е открита
процедура по несъстоятелност. Съгласно чл. 638, ал. 1 от ТЗ, при откриване на
производство по несъстоятелност, всички индивидуални изпълнителни дела срещу
длъжника се спират по силата на закона /така и Определение № 413 от 10.12.2018 г. на
ВКС по т. д. № 3012/2018 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Николай Марков,
Определение № 793 от 6.11.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 3151/2014 г., I т. о., ТК,
докладчик председателят Никола Хитров, Определение № 182 от 11.03.2014 г. на ВКС
по ч. т. д. № 654/2014 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Мария Славчева, Определение
№ 704 от 18.10.2013 г. на ВКС по ч. т. д. № 3150/2013 г., I т. о., ТК, докладчик
председателят Любка Илиева, Решение № 1346 от 1.05.2018 г. на САС по в. ч. гр. д. №
2316/2018 г., Определение № 2706 от 1.08.2017 г. на САС по т. д. н. № 3464/2017 г., и
др., както и "Несъстоятелност" от доц. Григор Григоров, "Сиби", София, 2017 г., стр.
251/, без да е необходимо издаването на изричен акт на съдебния изпълнител за това.
Съответно, спира да тече и срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. В случая това е
станало още на 04.12.2015 г. Няма данни впоследствие да е постановено определение
по чл. 638, ал. 3 от ТЗ за разрешаване продължаване на това изпълнително
3
производство. Ето защо т. нар. „перемпция“ в казуса не е настъпила. Изпълнението не
се е прекратило и по реда на чл. 638, ал. 4 от ТЗ, защото вземанията на взискателите
Маркови не са предявени в производството по несъстоятелност. По тези причини,
индивидуалното принудително изпълнение, развиващо се по изпълнително дело № 159
от 2012 г. на ДСИ при Районен съд Благоевград, е спряно и не трябва да бъде
прекратявано.
Съгласно разпоредбата на чл. 437, ал. 4, изр. 2 от ГПК, настоящото решение няма да
подлежи на последващ инстанционен контрол.
Воден от изложените съображения, Окръжен съд Благоевград, Гражданско отделение,
IV въззивен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановлението от 27.05.2020 г., с което е прекратено производството по
изпълнително дело № 159 от 2012 г. на ДСИ при Районен съд Благоевград, на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
На ДСИ при Районен съд Благоевград да се връчи заверено копие от настоящия
съдебен акт.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4