Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Ивелина Солакова | |
9 За да се произнесе, съобрази: С Решение № 53/11.03.2015г., постановено по гр.д. № 113/2014г. Горнооряховският Районен съд е отхвърлил предявените от Т. Й. К. с ЕГН *, против ,,А.” О. гр. Горна Оряховица с ЕИК ..., искове с правно основание чл. 200, ал.1 КТ, а именно: искова претенция за сумата от 3000 лева по чл. 200, ал.1 КТ за обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди, физически болки и страдания във връзка с проведената на 21.02.2014 година операция, както и за трайно увреденото състояние на колянната става, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска, до окончателното изплащане; искова претенция по чл. 200 КТ, за обезщетение за претърпени неимуществени вреди и морални страдания във връзка с белега на лявото коляно за сумата от 1500 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба, до окончателното изплащане;искова претенция по чл. 200, ал.1 КТ - обезщетение за претърпени имуществени вреди под формата на пропуснати ползи в размер на 722,87 лева, ведно с акцесорната претенция за законна лихва върху посочената искова претенция като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ. Присъдени са разноски. Против това решение е постъпила въззивна жалба от Т. Й. К.. В жалбата се навеждат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на постановения съдебен акт. Сочи се ,че първоинстанционният съд неправилно е приел, че в случая се претендира обезщетяването на неимуществени вреди, настъпили в следствие на ексцес на здравословното състояние на жалбоподателката като последица от претърпяна трудова злополука. Твърди се, че исковата претенция е за обезщетяване на вреди, настъпили от трудовата злополука, претърпяна от жалбоподателката, които не са били предмет на водено преди производство по чл. 200,ал. 1 от КТ. Навежда се оплакване, че изводите на първоинстанционния съд , че само влошаването на здравословното състояние на претърпяло трудова злополука лице е предпоставка за уважаване на втори предявен от него иск за обезщетяване на вреди от трудова злополука са неправилни. Посочва се, че решението противоречи на константна съдебна практика на ВКС по чл. 290 от ГПК. При предходното определяне на размера на обезщетение‗о за претърпени неимуществени и имуществени вреди от трудовата злополука, при която е пострадала ищцата фактите и обстоятелствата, на които се основава сега предявеният от нея иск , не са били разглеждани и съдът не ги е имал предвид при определяне на дължимото обезщетение. Претендира се отмяна на първоинстанционния съдебен акт в неговата цялост и уважаване на предявените искове. Претендират се разноски. В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника ,,А.” О. гр. Г.О.. Жалбата се оспорва като неоснователна. Навеждат се подробни доводи по оплакванията в същата. Конкретно се сочи, че след присъждане на обезщетение за вреди пострадалият от трудова злополука има право на обезщетение само при последващо влошено здравословно състояние, ако са налице и останалите предпоставки за присъждане на обезщетението. По отношение претенциите за обезщетение за сумата от 3000лв. за претърпени физически болки и страдания следващи извършена оперативна интервенция, по отношение претенцията за сума от 1500лв. за претърпени вреди от получен белег след операцията и по отношение имуществената претенция на ищцата са развити подробни съображения относно тяхната неоснователност. Претендира се да бъде потвърден обжалваният съдебен акт. Претендират се разноски. Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното : Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима. При извършената служебна проверка на обжалваното решение в изпълнение на задълженията си по чл. 269 от ГПК въззивният съд счита, че първоинстанционното решение е изцяло допустимо и валидно. По същество решението е частично неправилно. Съображенията на въззивния съд в тази насока са следните: С исковата си молба ищцата Т. Й. К. твърди, че е работила при ответника по безсрочно трудово правоотношение с основно месечно възнаграждение в размер на 310 лева. На 19.06.2013 година, по време на работа, претърпяла трудова злополука, като при падане си е счупила капачката на лявото коляно. На 20.06.2013 година, ищцата претърпяла операция, при която е поставен метален имплант в коляното. С влязло в законна сила решение на ГОРС по гр.д. 1292/2013 г., на ищцата е присъдено обезщетение за претърпяната трудова злополука, включително за претърпени имуществени и неимуществени вреди, както и за морални страдания, като е отхвърлено възражението на работодателя за проявена от ищцата груба небрежност. На 21.02.2014 година на ищцата е проведена втора операция за премахване на остеосинтезата. Втората операция, направена със спинална упойка, която е поставена в гръбнака и поставянето й е било много болезнено. 10 дни след операцията ищцата не се е чувствала адекватно, изпитвала е болка в главата, била е силно замаяна от упойката. До края на м. февруари 2014 година не е задържала урина, което е било последица от операцията. След проведената операция, ищцата преминала през седем дневен курс на рехабилитация, въпреки това и до днес, тя не може да свива докрай колянната става на пострадалия крак. Обяснено от лекарите е, че пълно възстановяване на крака няма да настъпи. При влошаване на времето, висока влажност на въздуха, изпитва болки в коляното. Сочените обстоятелства според ищцата не са били предмет на разглеждане в гр.д. 1292/2013 година по описа на ГОРС, но са пряка последица от трудовата злополука. За периода, през който ищцата е била в отпуск поради временна неработоспособност от 19.06.2013 до 09.05.2014 година, получила обезщетение за временна неработоспособност в размер на 2672,13 лева. Това обезщетение не е приспадано при определяне на обезщетението по гр.д. 1292/2013 година на ГОРС. В случай, че през сочения период ищцата би работила, тя би получила брутно трудово възнаграждение в размер на 3370,00 лева – 310 лева месечно до 31.12.2014 година и 340,00 лева месечно от 01.01.2014 година до 09.05.2014 година. Твърди се още и че ищцата изпитва и притеснения от белега, който е останал след поведената операция на коляното. Отправено е искане до съда да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сумата от 3000 лева обезщетение за претърпените във връзка с проведената на 21.02.2014 година операция за физически болки и страдания, както и за трайно увреденото състояние на колянната става, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска, до окончателното изплащане, както и сумата от 1500 лева обезщетение за претърпени морални страдания във връзка с белега на лявото коляно, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба, до окончателното изплащанекакто и сумата от 722,87 лева, предявена като частичен иск за претърпени имуществени вреди, изчислени като разлика между брутното трудово възнаграждение, което ищцата би получила, в случай, че е работила и полученото от НОИ обезщетение за временна неработоспособност за периода 19.06.2013 г. до 09.05.2014 година, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска, до окончателното изплащане В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника „А. – Г.О.” О., в който се навеждат доводи за недопустимост на иска. Сочи се, че е налице пълна идентичност между предмета, основанието и страните по това дело и влязлото в законна сила решение по гр.д. 1292/2013 г. по описа на ГОРС. За последното е формирана сила на присъдено нещо, в който смисъл е налице пречка за повторно произнасяне на съда. При условията на евентуалност се излагат съображения за неоснователност на исковете. Според съдебно медицинската експертиза по гр.д. 1292/2013 г. на ГОРС е било наложително да бъде извършена втора операция за премахване на металните тела. В този смисъл ГОРС, аслед това и ВТОС, са били наясно с различните етапи на лечението на ищцата, които включвали и въпросното изваждане на металните импланти, в който смисъл изложените от ищцата аргументи в настоящата й искова молба са били взети под внимание при формиране волята на съда при постановяване съдебното решение по гр.д. 1292/2013 г., както и при решението на ВТОС. Относно сумата 1500 лева, свързана с моралните страдания във връзка с белега на лявото коляно, счита, че претенцията е неоснователна, защото в предходното съдебно решение е съобразено влошаване на здравословното състояние на ищцата, включително и останалия белег, което е обсъдено при присъждане на обезщетението по гр.д. 1292/2013 на ГОРС. Съдът е уважил тази претенция в максимума. Въпросът за белега след операцията е бил коментиран от вещото лице и този факт е бил известен на съдията докладчик по гр.д. 1292/2013 г. по описа на ГОРС. Дори да се приеме, че белегът е виден, то видът на долния крайник не е съществено изменен и липсва обезобразяване. Относно сумата претендирана като обезщетение за имуществени вреди, ответникът счита тази претенция за неоснователна, като твърди, че осигурителния доход на ищцата действително е по висок от основното трудово възнаграждение, но същото се изчислява на база получен доход по реда на КСО, който доход обаче не е база за изчисляване на обезщетението за пропуснати ползи. Неоснователна е тази претенция и защото полагащото се трудово възнаграждение на ищцата е било евентуално несигурно Претендира се да бъдат о тхвърлени всички предявени претенции. От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка. Не се спори, че между страните е съществувало трудово правоотношение и че ищцата е претърпяла трудова злополука, като при падане е счупила колянната капачка на левия крак. С Решение на ГОРС с № по гр.д. 1292/2013г., на ищцата е присъдено обезщетение за претърпяната трудова злополука от 19.06.2013 година, по време на работа, включително за претърпени имуществени и неимуществени вреди в следствие на тази трудова злопоука, както и за морални страдания, като е отхвърлено възражението на работодателя за проявена от ищцата груба небрежност. Видно от исковата молба по посоченото гражданско дело и от диспозитива на съдебните решения по същото става ясно, че ищцата е претендирала обезщетение за вреди под формата на физически болки от извършена хирургическа интервенция за поставяне на метален имплант , морални страдания във връзка спринудително продължително обездвижване, имуществени вреди за закупуване на лекарства, остеосинтеза и лечение. Съдебното дирене предпървата инстанция по посоченото гражданско дело е приключило на 27.01.2014г. На 21.02.2014г. ищцата е претърпяла втора оперативна интервенция за отстраняване на поставения й при първата такава метален имплант. Съгласно заключението на изслушаната по делото в тази връзка съдебно-медицинска експертиза, което съдът възприема като компетентно и обосновано, към момента на извършения от вещото лице преглед на 21.10.2014г. е настъпило пълно възстановяване на обема на движение на лявата колянна става, като в крайните флексионни положения пациентката изпитва умерено изразена болка и дискомфорт.Според вещото лице след такъв вид операция - отстраняване на метална остеосинтеза на пателата по Вебер/, пълният възстановитилен период може да продължи от шест до девет месеца. Установен е белег на лявото коляно на ищцата, който е нормален за подобна оперативна интервенцая. Стигнало се е до първично заздравяване и при двете оператвини интервенции. Операцията за отстраняване на металната остеосинтеза е проведена в планов порядьк и не е следствие на влошеното здравословно състояние. Тя е етап от лечението с цел пълно възстановяване на засегнатата анатомична структура, доколкото оставянето на метален имплант, респективно в коляното и пателата, за продължително време - над 12-18 месеца, може да предизвика тежки функционални и анатомични промени на засегнатия орган - коляно. Към момента на извършения преглед се е стигнало до добро постоперативно възстановяване на пострадалата, като белегът, констатиран след двукратните оперативни интервенции, не е загрозяващ. Посочените оперативни интервенции и последвалите терапевтични процедури са в резултат на претърпяната злополука от пострадалата, а именно фрактурата на лявата патела. Абсолютно пълно възстановяване на засегнатата колянна става не може да се получи по обективни причини. Лечебния процес е комплексен процес, включващ много мероприятия и рехабилитацията е част от лечебния процес за по добро възстановяване. Разпитани са свидетелите Г.К. М.и Д. Х. П., който живее с ищцата на семейни начала. Двамата свидетели сочат, че след втората операция на ищцата , тя е била десет дни на легло, изпитвала болка не е ставала от леглото, имала е главоболие и виене на свят, оплаквала се от нарушен сън, събуждала се нощно време, казвала, че я боли коляното.. Преди инцидента се обличала с къси поли, панталони, рокли, дрехи над коляното. След инцидента започнала да носи клинове, за да не се вижда белегът на коляното й. След втората операция изпитвала изтръпване в коляното. Имала е желание да започне работа, но е следвало да стои изправена по цял ден, поради което се е отказала. Свидетелката М. посочва, че ищцата пие обезболяващи за коляното, но не и лекарства, които се изписват със зелена рецепта. Изрично посочва, че е предлагала на ищцата да ползва лекарствени продукти за заличаване на получения при операцията белег, но не я е виждала да ги ползва. По делото е изготвена съдебно счетоводна експертиза, с която е изчислен размерът на брутното и нетно трудово възнаграждение, което би получила ищцата за периода 19.06.2013г.-09.05.2014г. както и размерът на реално полученото от нея обезщетение за временна неработоспособност. От заключението се установява, че нетното възнаграждение, което ищцата би получила за исковия период, е по- ниско по размер от полученото от нея обезщетение. Изготвена е психологична експертиза, чието заключение съдът възприема изцяло. Вещото лице посочва, че ищцата с усилие преживява унижението и тежестта на следоперативния период. След проведено вторично интервю и събраните данни вещото лице посочва, че най-трудно е било за нея приемането на травмата. Тя възприема и възпроизвежда втората операция като нарушение на целостта си във физиологичен и психологически план, което води до състояние на повишена тревожност, страх и тъга, доколкото Т. осъзнава, че животът й е променен. При тези данни от фактическа страна се налагат следните правни изводи: Предявени са искове с правно основание чл. 200,ал. 1 и чл. 200,ал. 3 от КТ. Исковете с правно основание чл. 200,ал. 1 от КТ са частично основателни. В случая се претендира обезщетение за вреди, причинени от трудова злополука като пряка и непосредствена нейна последица, а не обезщетение за вреди от влошено здравословно състояние в следствие на претърпяна трудова злополука или професионално заболяване/ т.нар. ексцес/. Това става ясно от твърденията в исковата молба, като в същата се сочи, че претърпяната от ищцата втора оперативна интервенция е пряко следствие от трудовата злополука и е част от лечението на получената при тази злополука травма. Очевидно е, че съдът, който е разглеждал предявен от ищцата по повод същата трудова злополука иск за обезщетение за причинени от тази злополука вреди, не е разглеждал втората оперативна интервенция, претърпяна от нея и не е присъдил обезщетение за вреди, причинени при извършването й. В този смисъл претенцията е допустима, а и доказана по основание. Не се спори, че е претърпяна трудова злополука, че в следствие на тази злополука е причинено счупване на капачката на лявото коляно на ищцата, което е наложило провеждането на комплексно лечение, включващо две оперативни интервенции. Доколкото втората такава не е била извършена към момента на приключване на съдебното дирене при разглеждане на делото пред съда, присъдил обезщетение за вреди, получени при трудовата злополука на ищцата, тя не би могла да бъде взета предвид от този съд. Принципно няма пречка пострадалият при трудова злополука да предяви повече от един иск за обезщетяване на причинени му от тази злополука вреди. Не е необходимо и вредите от трудовата злополука да настъпят по едно и също време. В случая категорично вредите от втората операция, претърпяна от ищцата не би могло да бъдат предвидени преди извършването й, а освен това е било възможно и в следствие на тази интервенция да не настъпят вреди. Такива вреди обаче са настъпили с оглед събраните по делото доказателства - ищцата е изпитвала болки в рамките на 10 дни, придружени с главоболие и безсъние , има последващи оплаквания от болки в коляното. Въпреки че заключението на СМЕ посочва един оздравителен период от 6-9 месеца при подобни оперативни намеси, няма данни ищцата да е търпяла негативни емоции- интензивна болка и дискомфорт повече от 10 дни. След този период тя има оплаквания от изтръпване и болка, но не е доказала те да са повлияли съществено на качеството й на живот. С оглед разпоредбата на чл. 2012 от КТ вмр. С чл. 51 ал. 1 от ЗЗД на обезщетяване подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането . В този смисъл се произнася и ВКС в свое Решение № 34/04.02.2011г., по гр.д. № 6682010г. на ІІІ г.о. на ВКС. Безспорно, след като втората оперативна интервенция на ищцата е следвало да се направи задължително като част от лечението на получената при претърпяната от нея трудова злополука травма, то вредите, причинени от тази интервенция са пряка и непосредствена последица от трудовата злополука и подлежат на обезщетяване. Както вече се посочи, ищцата е търпяла вреди от самата интервенция, които съдът, с оглед степента и интензивността на негативните преживявания на същата , счита, че ще бъдат овъзмездени изцяло със сумата от 500лв. и до този размер с оглед разпоредбата на чл 52 от ЗЗД искът й се явява основателен.В останалата си част до размера от 3000лв. искът не е основателен и следва да се отхвърли. Пряка и непосредствена последица от претърпяната от ищцата трудова злополука е и следоперативният белег, останал при извършване на двете интервенции. От данните по делото се установява, че ищцата изпитва известен емоционален дискомфорт от наличието на този белег, макар и той да не я загрозява съществено. В крайна сметка в случая е важно личното възприятие на пострадалия относно външния му вид, поради което съдът намира, че ищцата е претърпяла вреди във връзка с наличието на белега, които отново с оглед интензивността на негативните й емоции съдът приема, че ще бъдат овъзмездени изцяло със сумата от 100лв. В останалата си част до пълния предявен размер от 1500лв. искът се явява неоснователен. По отношение претенцията за присъждане на обезщетение за имуществени вреди, под формата на пропуснати ползи/ нереализирани трудови доходи/, съдът, с оглед заключението на вещото лице по допуснатата СИЕ намира тази претенция за неоснователна. В случая следва да се има предвид не какво брутно възнаграждение би се начислило на ищцата, а реалните суми, които тя би получила за посочения от нея в исковата молба период. При това положение, с оглед факта, че обезщетението за временна нетрудоспособност за исковия период надвишава евентуално дължимото на ищцата за същия период трудово възнаграждение, претенцията й в тази й нейна част е неоснователна. Гореизложените фактически и правни констатации на въззивния съд обосновават следния извод : Първоинстанционното решение е неправилно и следва да се отмени само в частта му, с която исковете за суми от 500 лева обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди, физически болки и страдания във връзка с проведената на 21.02.2014 година операция, както и за трайно увреденото състояние на колянната става, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска, до окончателното изплащане; и за сума от 100лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди и морални страдания във връзка с белега на лявото коляно, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба, до окончателното изплащане; са отхвърлени и следва да се отмени, като исковете се уважат за горните суми. Решението следва да се отмени и в часта му досежно разноските, като на ищеца се присъдят разноски по водене на делото пред двете инстанции, както следва : по 68,92лв.за всяка инстанция, съразмерно уважената част от иска. На ответника следва да бъдат присъдени разноски съразмерно отхвърлената част от исковете, както следва : 683,94лв. по водене на делото пред първата инстанция и 442,56лв. по водене на делото пред въззивната инстанция. Ответникът следва да заплати и сумата от 100лв. държавна такса за разглеждане на предявените искове, както и 40лв. възнаграждение за вещи лица съобразно уважената им част. Водим от горното, Великотърновският Окръжен съд, Р Е Ш И: ОТМЕНЯ Решение № 53/11.03.2015г. , постановено по гр.д. № 113/2014г. На Горнооряховския Районен съд само в часта му, с която предявените от Т. Й. К. с ЕГН * против ,,А.” О. гр. Горна Оряховица с ЕИК ... искове за за суми от 500 лева обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди, физически болки и страдания във връзка с проведената на 21.02.2014 година операция, както и за трайно увреденото състояние на колянната става, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска, до окончателното изплащане; и за сума от 100лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди и морални страдания във връзка с белега на лявото коляно, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба, до окончателното изплащане; са отхвърлени, както и в часта му относно разноските, вместо което, ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА ,,А.” О. гр. Г. О. с ЕИК ... да заплати на Т. Й. К. с ЕГН * суми, както следва : 500лв./ петстотин лева / обезщетение за претърпени неимуществени вреди, следствие на настъпила на 19.06.2013г. трудова злополука- физически болки и страдания във връзка с проведената на 21.02.2014 година операция, както и за трайно увреденото състояние на колянната става, ведно със законната лихва върху тази сума от 19.07.2014г., до окончателното изплащане, както и сумата от 100лв. / сто лева /обезщетение за претърпени неимуществени вреди и морални страдания, следствие на настъпила на 19.06.2013г. трудова злополука - във връзка с белег на лявото коляно, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 19.07.2014г, до окончателното изплащане, както и сумите от по 68,92лв. / шестдесет и осем лева 92 ст/ разноски по водене на делото за всяка от двете инстанции, съразмерно уважената част от иска. ОСЪЖДА Т. Й. К. с ЕГН * да заплати на ,,А.” О. гр. Горна Оряховица с ЕИК ... сумата от 683,94лв./ шестстотин осемдесет и три лева 94 ст. /разноски по водене на делото пред първата инстанция и сумата от 442,56лв./ четиристотин четиридесет и два лева 56 ст./ разноски по водене на делото пред въззивната инстанция. ОСЪЖДА ,,А.” О. гр. Г. О. с ЕИК ... да заплати в полза на Великотърновския Окръжен съд сумата от 100лв./ сто лева / държавна такса за разглеждане на предявените искове и 40лв./ четиридесет лева/ разноски за вещи лица съразмерно уважената част от исковете, както и 5лв./ пет лева / в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. ПОТВЪРЖДАВА Решение № 53/11.03.2015г. , постановено по гр.д. № 113/2014г. на Горнооряховския Районен съд в останалата му част. Решението не подлежи на жалба. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |