Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Варна, …………...2022г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският
административен съд, ШЕСТИ състав, в публично заседание на десети октомври две
хиляди двадесет и втора година в състав:
Председател: ИВЕТА ПЕКОВА
и при участието на секретаря Галина Георгиева,
като разгледа докладваното от съдията Ивета Пекова адм.дело N 1764 по описа за
2022 год., за да се произнесе, взе
предвид:
Производството е по
реда на чл.
145 и сл.
АПК.
Образувано е по жалба,
подадена от „Фиш груп“ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес
на управление гр.Дългопол, ***, представлявано от
управителя М.И.К., чрез адв.Ш., съдебен адрес-*** и 4
против Акт изх.№ 01-2600/843#2/02.06.2022г.,
издаден от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ за
прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11“Биологично земеделие“ от
програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 за кампания 2020
/кампания 2020, посочена в наименованието на акта, а по същество за кампания
2021/. Жалбоподателят твърди, че оспореният акт е незаконосъобразен. Твърди, че
изводите на административния орган не кореспондират с действителните факти от
значение за случая, както и противоречат на приложимите материалноправни
и процесуални норми, и че актът е издаден и в нарушение на административнопроизводствените
правила. Няма спор че 5-годишният период по чл.6 от Наредба №4 от 24.02.2015г.
е изтекъл. През Кампания 2016, посредством заявление за подпомагане с УИН
03/150616/69681 е поел 5 - годишен ангажимент по мярка 11 „Биологично
земеделие“, направление „Биологично растениевъдство“ за извършване на
биологични дейности на върху Овощни видове - орехи /заявена и одобрена площ 20,46
ха/ и Фуражни култури - люцерна /заявена и одобрена площ 16,43 ха/. Заявлението
е одобрено за Кампания 2016 за всички заявени площи, видно от Уведомително
писмо изх. №02-030-2600/2305 от 15.12.2016г. на ДФЗ, съответно петте години на
поетия ангажимент са изтекли в края на 2020г., като извършените проверки през
този период не са констатирали несъответствия и нарушения. Твърди, че след
изтичане на петата година е получил възможност да поеме нов ангажимент за една
година, като при подаване на заявление за подпомагане за Кампания 2021 е заявил
за подпомагане само дейностите с код БР 12, а именно ореховите насаждения с
площ от 20,46ха, като е изключил от заявлението площите, заети първоначално с
люцерна, тъй като оптималният срок за отглеждането й е 4-5 години, след които
тя остарява, започва да боледува по-често и добивите намаляват многократно и отглеждането
се обезсмисля от чисто финансова гледна точка. Твърди, че на практика
административното производство за прекратяване на ангажимента е започнало преди
да е поел ангажимент за нов едногодишен период за кампания 2021, тъй като е подал
заявление с вх. Peг. №19497123/12.04.2021г. за подпомагане за кампания 2021 и
по повод на същото и преди да е одобрен за посочената кампания, както това е
сторено във връзка с кампания 2016, е стартирано производството за прекратяване,
приключило с обжалвания акт. В този смисъл не може да се твърди неспазване на
ангажимент, какъвто все още на практика не е поет и не е потвърден официално с
уведомително писмо от страна на Държавен фонд „Земеделие“. Логическият смисъл
от издаването на акт за прекратяване на ангажимент, е такъв ангажимент да е бил
поет, съответно одобрен по установения ред, като в рамките на периода на
ангажимента в резултат на извършена проверка са установени нарушения, а в
случая такъв период към датата на образуване на производството за издаване на
акта за прекратяване не е бил започнал да тече. Едно от правните основания на
акта е чл.46, ал.1 от Наредба №4 от 24.02.2015г., но в случая по заявление с
вх. peг. №19497123/12.04.2021г. за подпомагане за кампания 2021 не е издаден
акт за одобряване, намаляване или отказ за изплащане на годишната финансова
помощ, а се е пристъпило към издаване на акт, чиито материалноправни и
процесуални предпоставки са други и не са били налице. В Наредба №4 от
24.02.2015г. изрично е регламентирано в кои случаи се издава акт за
прекратяване и в кои - уведомително писмо за одобряване, намаляване или отказ
за изплащане на годишна финансова помощ. В телефонен разговор със служител на
ДФЗ- РА след получено писмо за започване на производство за издаване на акт за
прекратяване, е било обяснено, че петгодишният период бил „продължен“
автоматично с още една година и след като е заявил по-малко площи той бил в
нарушение, но Наредба №4 от 24.02.2015г. не предвижда периодът на финансиране
да се удължава автоматично. Твърди и че административният орган
незаконосъобразно е приложил напълно избирателно нови и стари редакции от
цитираните в акта разпоредби на чл.17, ал. 1 и 2 от Наредба №4 от 24.02.2015г.,
като цитираните нови и стари редакции са изцяло в услуга на тезата на
административния орган, без да се отчете коя е относима към конкретната
процедура. Предвид това, че периодът на кампанията за съответната година е
идентичен с периода на стопанската година, която е от октомври до октомври,
съгласно §2, т.З от ДР на Закона за арендата в земеделието, административният
орган неправомерно се е позовал на текстове от наредбата в редакцията им,
обнародвана в ДВ бр.21 от 2021г., които са изменени след като периодът на
кампания 2021 е започнал - октомври 2020г. Счита, че не отговаря на
действителните факти и отразеното в акта досежно констатираната липса на
припокриване на площта от пресичане на заявените през текущата кампания парцели
спрямо одобрените /референтните/ парцели за участие по направление „Биологично
растениевъдство“. Посочените в приложението към акта одобрени парцели за
участие по направление „Биологично растениевъдство“ се отнасят за периода
2016-2020, който период е изтекъл към датата на подаване на заявлението за
кампания 2021 и в тази връзка съвсем коректно в подаденото заявление за
кампания 2021 е заявил само площите, с които възнамерява да участва в нея -
нещо, което е напълно допустимо според чл. 17, ал.2 от Наредба №4 от
24.02.2015г., ако се приложи същият в актуалната му редакция, както това е
сторил административния орган при позоваването си на чл.17, ал.1 от наредбата. Според
цитирания в акта чл.15, ал.3, т.1 от Наредба №4 от 24.02.2015г. Държавен фонд
„Земеделие“ едновременно прекратява ангажимента и предприема действия по
възстановяване на получената финансова помощ по съответното направление,
съгласно условията на ал.4, когато подпомаганите лица не са изпълнили
изискванията на чл.17, ал.2. Видно от последното израчение на чл.17, ал.2 от
Наредба №4 от 24.02.2015г. /ред. ДВ бр. 21 от 2021г., в сила от 12.03.2021г./ удължените
след 2020г. ангажименти се изпълняват на одобрената площ за извършване на
дейности по направление „Биологично растениевъдство“, която може да варира с
процент, по-голям от 10 %, като ангажиментът продължава да се изпълнява с
одобрените през текущата година площи, при условие че за незаявените площи
земеделският стопанин няма регистрирано правно основание за текущата година,
т.е. допустимо е одобрената площ за извършване на дейностите по направление
„Биологично растениевъдство“ да варира с процент по - голям от 10%, като
ангажиментът продължава да се изпълнява с одобрените през текущата година
площи. В случая е заявил за одобрение по-малко площи, като ангажиментът би
продължил да се изпълнява спрямо тези площи, ако същите бъдат одобрени. Твърди
и че не без значение е и факта, че не му е дадена никаква възможност да
отстрани евентуални непълноти в заявлението си, а директно се е пристъпило към
издаване на акт за прекратяване. Твърди
и че разминаването при посочването в акта на периода на кампанията -
предмет на административното производство, а именно в наименованието на акта - „...кампания
2020“, а в обстоятелствената част се коментира кампания 2021, води до объркване
на адресата на акта и затруднява съдебната проверка относно точния времеви
обхват на акта. Счита и че оспореният акт е издаден от заместник-изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“, без данни за надлежно оправомощаване на
същия от титуляра на правомощията. Моли да бъде отменен оспореният акт и да му
бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответната страна– заместник- изпълнителният
директор на ДФ „Земеделие“, чрез процесуалния си представител ю.к.М., в писмен отговор, счита жалбата за неоснователна. Моли
за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като в случай, че жалбата бъде
уважена прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение.
След като разгледа
оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните, административният
съд приема за установено от фактическа страна следното:
Обжалва се Акт изх.№
01-2600/843#2/02.06.2022г., издаден от заместник-изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“ за прекратяване на биологичен ангажимент
по мярка 11“Биологично земеделие“ от програмата за развитие на селските райони
за периода 2014-2020 за кампания 2020 /кампания 2020, посочена в наименованието
на акта, а по същество за кампания 2021/.
От Уведомително писмо
изх. №02-030-2600/2305 от 15.12.2016г. на ДФЗ се установява, че дружеството е
уведомено, че е одобрено за участие по направление № Биологично
растениевъдство“ по подаденото заявление за подпомагане с УИН 03/150616/69681.
Жалбоподателят е поел 5 - годишен ангажимент по мярка 11 „Биологично
земеделие“, направление „Биологично растениевъдство“ за извършване на
биологични дейности на върху Овощни видове - орехи /заявена и одобрена площ 20,46
ха/ и Фуражни култури - люцерна /заявена и одобрена площ 16,43 ха/. Заявлението
е одобрено за Кампания 2016 за всички заявени площи,
Със заявление за
подпомагане с входящ номер/дата 19497123/12.04.2021г. дружеството е заявило за
подпомагане за кампания 2021г. само
дейностите с код БР 12-ореховите насаждения с площ 20.46 ха.
Административните
проверки, извършени по заявлението са констатирали, че заявените за текущата
кампания парцели, спрямо одобрените /референтните/парцели за участие
„Биологично растениевъдство“ е 55, 45 %, видно от Приложение №1. Констатирано е
и че не са представени обяснения за намалените от заявителя площи по
направление „Биологично растениевъдство“ от мярка 11, както и че не са
декларирани същите площи по направление „Биологично растениевъдство“, спрямо
площите с ангажимент.
С писмо
изх.№01-2600/843 от 23.02.2022г. дружеството е уведомено на основание чл.26
ал.1 АПК, че ДФ “Земеделие“ открива производство по издаване на административен
акт за прекратяване на многогодишен ангажимент по мярка 11 „Биологично
земеделие“, направление „Биологично растениевъдство“ на основание чл.15 ал.3
т.1 от Наредба №4 от 24.02.2015г.
С възражение
вх.№01-2600/843 от 28.03.2022г. дружеството е възразило, като е посочило, че поетият
ангажимент, считано от кампания 2016 е включвал 16.44ха био люцерна с код БРП 1
и 20.46 ха био орехи с код БРП 3, като върху тези площи са извършвани биологични
дейности и заявявани за подпомагане до края на този пет годишен ангажимент- до
кампания 2020 включително. При подаване на заявлението за кампания 2021 е имал
възможност да сключи нов едногодишен ангажимент и причината да не включи
люцерна в новия е изтичането на оптималният срок за отглеждането й от пет
години.
С акт изх.№
01-2600/843#2/02.06.2022г. адинистративният орган с оглед установеното
и в съответствие с чл.63, т.1 вр. чл.77 т.4, буква „в“ от Регламент /ЕС/ № 1306
на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 относно финансирането,
управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и на основание
чл.15, ал.3, т. 1 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. е прекратил поетия от дружеството
ангажимент по направление „Биологично растениевъдство”. В мотивите си АО е взел
предвид констатираното при извършените административни проверки по заявлението,
които включват автоматично географско сравнение на одобрените/референтните
парцели по мярка 11 „Биологично земеделие”, направление „Биологично
растениевъдство” и тези, които са заявени по направлението през текущата
кампания в Интегрираната система за администриране и контрол, а именно, че процентът
на припокриване на площта от пресичане на заявените от дружеството през
текущата кампания парцели, спрямо одобрените /референтиите/ парцели за участие
по направление „Биологично растениевъдство” е 55.45 %, видно от Приложение 1.
Счел е, че е налице хипотезата на чл.15 ал.3 т.1 от Наредба № 4 от 24.02.2015г.
за прекратяване на поет ангажимент, тъй като не са изпълнени изискванията на
чл.17 ал.2 от наредбата. Актът е издаден от компетентен орган, видно от
представената заповед № 03-РД/772/08.03.22г.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е подадена от лице с правен интерес- адресат на акта, срещу
подлежащ на оспорване административен акт и в срок, поради което е допустима за
разглеждане.
Оспореният акт е издаден от компетентен орган.
Съгласно чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от Закона за подпомагане на
земеделските производители изпълнителният директор на ДФЗ е изпълнителен
директор на Разплащателната агенция и представлява същата. Съгласно § 1, т. 13
от ДР на ЗПЗП, Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура
за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от
Европейските земеделски фондове по правилата на законодателството на
Европейския съюз. Разпоредбата на чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП предвижда възможност
изпълнителният директор да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от
правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за
вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на
договори за финансово подпомагане, на заместник-изпълнителните директори и на
директорите на областните дирекции на фонда.
В случая, видно от представената Заповед № 03-РД/772/08.03.22г. на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ са делегирани правомощия /в т.7/
да издава и подписва актове за прекратяване на ангажимент по мярка 11 „Биологично
земеделие“.
Актът е издаден в писмена форма и съдържа формално изискуемите по чл.59,
ал.2 от АПК реквизити.
Актът е издаден в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени
процесуални нарушения.
Няма спор, че
дружеството е поело по заявление за подпомагане с УИН 03/150616/69681 петгодишен
ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“, направление „Биологично
растениевъдство“ за извършване на биологични дейности на върху Овощни видове -
орехи /заявена и одобрена площ 20,46 ха/ и Фуражни култури - люцерна /заявена и
одобрена площ 16,43 ха/.
Съгласно чл.6 ал.1 от
Наредба № 4/24.02.2015г. биологичните дейности от съответното направление се
изпълняват за период от пет последователни години, като съгласно ал.2 срокът по
ал.1 и 4 започва да тече от началото на годината на подаване и одобрение на „Заявлението
за подпомагане“, което през първата година на кандидатстване е и „Заявление за
плащане“, а през всяка следваща година до изтичане на срока по ал. 1 и 4
кандидатите за подпомагане подават „Заявление за плащане“.
В случая заявлението е
подадено и е одобрено през 2016г. и петгодишният период на ангажимента е
изтекъл/приключил/ в края на 2020г.
Заявлението, по повод
на което е издаден оспореният акт, е подадено на 12.04.21г.
Съгласно ал.3 на чл.6 от наредбата след
приключване на петгодишния период на ангажимента по съответното направление
същият може да бъде удължаван ежегодно, но не по-късно от кампания 2022г. В
сила от 12.03.2021г. е и ал.4/нова/ на чл.6 от наредбата, съгласно която през
2021г. могат да се изпълняват текущи ангажименти, поети през 2020г., да се
удължават приключили ангажименти ежегодно, но не по-късно от 2022г. и да се
поемат нови ангажименти с продължителност две години по направление „Биологично
растениевъдство“, когато в ангажимента се включват площи в преход/по т.1/; една
година по направление „Биологично растениевъдство“, когато в ангажимента се
включват само сертифицирани биологични площи/т.2/; две години по направление „Биологично
животновъдство“/т.3/; една година по направление „Биологично пчеларство“/т.4/.
Изрично в подаденото
възражение жалбоподателят е посочил, че се е възползвал от възможността да
поеме нов ангажимент, тъй като поетият от 2016г. е изтекъл/изпълнен без
констатирани нередности/, и като е заявил за подпомагане само площите за био
орехи.
Административният
орган е приел, че е налице хипотезата на чл.15 ал.3 т.1 от наредбата за
прекратяване на поет ангажимент.
Съгласно чл.15 ал.3
т.1 от наредбата Държавен фонд „Земеделие“ прекратява поетия ангажимент и
подпомаганите лица възстановяват получената финансова помощ по съответното
направление съобразно разпоредбите на ал. 4, когато не са изпълнили
изискванията на чл.17, ал.2. Съгласно чл.17 ал.2 от Наредба №4, в редакцията в
сила от 12.03.2021г., действаща към датата на подаване на заявлението, одобрената
площ за извършване на дейности по направление „биологично растениевъдство“ може
да бъде намалена с не повече от 10 %, като всяка година поне 90 % от площта по
направлението се припокрива географски с площта, за която има поет ангажимент
съгласно глава четвърта на настоящата наредба или в случаите по ал. 4 и 5. При
определяне на процентното съотношение по изречение първо ДФЗ – РА, закръгля
получения резултат до втория знак след десетичната запетая. Удължените след
2020г. ангажименти се изпълняват на одобрената площ за извършване на дейности
по направление „Биологично растениевъдство“, която може да варира с процент,
по-голям от 10 %, като ангажиментът продължава да се изпълнява с одобрените
през текущата година площи, при условие че за незаявените
площи земеделският стопанин няма регистрирано правно основание за текущата
година.
Видно е, че в случая
не е налице хипотезата на чл.15 ал.3 т.1 от наредбата за прекратяване на поет
ангажимент. Дружеството е подало заявление за подпомагане, като е заявило само
площта за отглеждане на био орехи в съответствие с възможността, регламентирана
в чл.6 от наредбата за поемане на нови ангажименти.
От друга страна законът/чл.17
ал.2 от наредбата/ допуска одобрената площ за извършване на дейностите по
направление „Биологично растениевъдство“ да варира с процент, по-голям от 10%,
като ангажиментът продължава да се изпълнява само върху одобрената площ за
текущата година.
Следователно
оспореният акт е издаден в противоречие с материалния закон и следва да бъде
отменен.
Актът е издаден и при
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Административният
орган не е изпълнил задълженията си по
чл.35 АПК, като е издал акта без да изясни фактите и обстоятелствата от
значение за случая и обсъди възражението на дружеството.
Предвид горното, съдът
намира, че оспореният акт е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
С оглед изхода на
спора и направеното искане, съдът намира, че следва да бъдат присъдени на
жалбоподателя разноски по делото в размер на 1010лв., от които 50лв.-за ДТ и 960лв.-
адвокатско възнаграждение. Предвид направеното възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение, фактическата и правна сложност на
делото, брой заседания, съдът намира, че следва да бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в установения в Наредба № 1 от 9.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения размер за този вид дела – 800лв., а с
ДДС – 960лв. / §2а ДР на наредбата/.
Водим от гореизложеното и на основание чл.172 ал.2 АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Акт изх.№ 01-2600/843#2/02.06.2022г.,
издаден от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ за
прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11“Биологично земеделие“ от
програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 за кампания 2020
/кампания 2020, посочена в наименованието на акта, а по същество за кампания
2021/.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на „Фиш груп“ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр.Дългопол, ***, представлявано от управителя М.И.К.
сумата от 1010лв., представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на
обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщението на страните.
СЪДИЯ: