Решение по дело №1446/2020 на Районен съд - Пловдив

 

            

 

 

 

 

 

 

 Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№  260662                                 04.03.2021 година                           град Пловдив

 

         В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, XXI граждански състав, в публично съдебно заседание на първи февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:                                                           

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА

                                                                  

при участието на секретаря Малина Петрова,

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1446 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Съдът е сезиран с искова молба от „ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК ********* против П.Д.Т., ЕГН **********, с която са предявени обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86  ЗЗД. 

 

В исковата молба се твърди, че ищецът има качеството на енергийно предприятие по смисъла на чл. 126, ал. 1 и чл. 129 от Закона за енергетиката и притежава лицензия за производство и пренос на топлинна енергия, която доставя в абонатните станции на сградите за отопление и горещо водоснабдяване. Ответникът като собственик на топлоснабден имот, находящ се в ж.к. „Т” бл.  вх., ет., ап. , с ИТН: …, имал качеството на клиент на топлинна енергия, а като такъв бил длъжен да заплаща месечно дължимите суми за доставянето й, съгласно чл. 34 от Общите условия. При неизпълнение в срок, дължал обезщетение за забава в размер на законната лихва. С оглед сключения при общи условия договор за покупко - продажба на ТЕ, дружеството доставило такава на стойност 154 лева през периода 01.05.2017 г. – 30.04.2019 г., която не била платена. Предвид забавата, се дължала и сумата от 16,78 лева - лихва за периода 04.07.2017 г. – 15.10.2019 г. Ответникът не изпълнил задълженията си да погаси горните суми, поради което ищецът се снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 9176/18.10.2019 г. по ч.гр.д. № 16751/2019 г. на ПРС, ХVIII гр.с., връчена по реда на чл. 47, ал.5, вр. с ал. 1 ГПК, при което възникнал правен интерес да предяви искови претенции в срока по чл. 415 ГПК. Моли за уважаването им. Претендира разноски.

Постъпил е отговор на ИМ, чрез назначения особен представител. Оспорва исковете – липсвал индивидуален договор между страните, при което ответницата не била клиент на ЕВН; липсвали доказателства за собствеността на имота, както и за консумация на ТЕ. Моли за отхвърляне на исковете. 

 

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

 

По допустимостта:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 16751/2019 г. на ПРС, ХVIII гр.с., вземанията по настоящото производство съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Тя е връчена редовно по чл. 47, ал.5, вр. с ал. 1 ГПК, а исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в месечния срок по чл. 415, ал. 1, т.2 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

 

По същество:

По делото е прието за безспорно между страните /на осн. чл. 153 ГПК в о.с.з./, че задълженията са само за сградна инсталация.

Според чл. 150 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди от топлопреносно предприятие на клиенти се осъществява при публично известни общи условия, като в ал. 2 е предвидено, че тези общи условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от потребителите. Следователно, за възникване на правоотношението по покупко-продажба на топлоенергия, не е необходимо да се сключва индивидуален писмен договор между потребителя и доставчика на услугата, нито ОУ да бъдат приемани изрично, защото обвързаността между страните възниква по силата на закона. Поради това възраженията в ОИМ и писмената защита не се споделят.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ, клиент на топлинна енергия е собственикът или носителят на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Същият е задълженото лице да заплаща продажната цена на доставената и потребена ТЕ, тъй като е встъпил в облигационни правоотношения с ищцовото дружество /Решение №35/21.02.2014 г. по гр. д. № 3184/2013 г. на III ГО на ВКС/.

Исковата претенция касае доставена и начислена ТЕ за имот, находящ се в гр. П, ж.к. „Т” бл. , вх., ет., ап. . Във връзка с доказване правото на собственост, е приета Декларация по чл. 14, чл. 27 и пар. 2 ПЗР на ЗМДТ за описания имот, както и удостоверение за декларирани данни. С оглед тези документи, съдът приема, че ответникът е титуляр на вещното право на собственост на имота, за който се твърди да е начислена ТЕ, при което има качеството на клиент на дружеството, съобразно чл. 153 ЗЕ и ОУ на ЕВН. Възраженията в ОИМ са неоснователни.

Налице са договорни отношения по продажба на ТЕ за битови нужди, с включените в него права и задължения, съгласно ЗЕ и ОУ. След като обектът, който ползва, се намира в топлоснабдена сграда, ответникът трябва да поеме припадащата му се част от разходите за ТЕ, свързани с общите части /Решение № 5 от 22.04.2010 г. на КС на РБ по к. д. № 15/2009 г., с което е отхвърлено искането на омбудсмана на РБ за установяване на противоконституционност на чл. 153, ал. 1 и 6 ЗЕ. от Закона за енергетиката./.

Според чл.4, ал.1 ОУ, продавачът е длъжен да доставя в абонатните станции на сградите топлинна енергия за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, а според чл.13, ал.1, т.1 ОУ, купувачът е длъжен да заплаща дължимите суми за топлинна енергия в срок. Същият е регламентиран в чл. 34, ал. 1 ОУ - 30 – дневен след изтичане на периода, за който се отнасят. При неизпълнение, изпада в забава, без покана и дължи обезщетение в размер на законната лихва.

Предвид изявлението на представителя на ответника в о.с.з. и признаване на всички релевантни за спора факти /чл.175 ГПК/, част от разпределената док. тежест на ищеца, както и искането да не се назначават поисканите от ЕВН СТЕ и ССЕ – на основание чл. 153 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че - за процесния период ищецът е доставил топлинна енергия за твърдения имот, като е разпределена такава, единствено за сградна инсталация, че топлинната енергия е разпределена, начислена и остойностена, съобразно нормативните изисквания, като сумите за начислена топлинна енергия и обезщетението за забава върху главницата съответстват по размер на претендираните в процеса суми от „ЕВН България Топлофикация" ЕАД за исковите периоди.

Поради изложеното, събраните доказателства и изявления на страните, анализирани поотделно и в съвкупност, съдът приема исковете за главни и акцесорни вземания за доказани по основание и размер. Основателно е и искането за дължимост на законна лихва върху главницата, като последица. Тъй като ищецът проведе пълно и главно доказване на претенциите си, съобразно изискванията на чл. 154, ал.1 ГПК, същите следва да бъдат уважени в цялост.

 

По отговорността за разноски:                                                                              

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на ищеца на основание чл. 78, ал.1 ГПК. Направено е искане, представени са списък по чл. 80 ГПК и доказателства за сторени такива в размер на: 75 лева – ДТ, 200 лева – възнаграждение за особен представител, като се претендира и юрк. възнаграждение. Следва да се присъдят и разноските в заповедното производство /25 лв. – ДТ и юрк. възнаграждение/, съобразно т. 12  на ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС.

Разноските за юрисконсултско възнаграждение по заповедното и настоящото дело следва да бъдат определени съобразно чл. 78 ал. 8 ГПК, вр. с чл.37 от ЗПрП, вр. с чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, при което се дължи минимално такова от 100 лева за настоящото производство, предвид конкретната фактическа и правна сложност на делото и 50 лева за заповедното.

За исковия процес, на ищеца се дължат разноски от общо 375 лева, а за заповедното производство – 75 лева.

Така мотивиран, съдът                                                                                                   

                                                  Р  Е  Ш  И:

 

 ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че П.Д.Т., ЕГН ********** ДЪЛЖИ на „ЕВН България Топлофикация“ ЕАД, ЕИК *********, следните суми: 154 лева - главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия за обект на потребление, находящ се в гр. П, ж.к. „Т” бл., вх., ет., ап. , с ИТН: за периода 01.05.2017 г. – 30.04.2019 г.; 16,78 лева - обезщетение за забава за периода 04.07.2017 г. – 15.10.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 16.10.2019 г.   до окончателното погасяване, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 9176/18.10.2019 г. по ч.гр.д. № 16751/2019 г. на ПРС, ХVIII гр.с.

ОСЪЖДА П.Д.Т., ЕГН **********, с адрес: *** да плати на “ЕВН България Топлофикация” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул.”Христо Г. Данов” № 37, следните суми: общо 375 лева /триста седемдесет и пет лева/ – разноски за настоящото производство и общо 75 лева /седемдесет и пет лева/ - разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 16751/2019 г. на ПРС, ХVIII гр.с.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ:п

Вярно с оригинала!

МП