Решение по в. т. дело №903/2024 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 287
Дата: 23 май 2025 г.
Съдия: Васил Василев
Дело: 20241001000903
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 26 ноември 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 287
гр. София, 23.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка

Васил Василев
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Васил Василев Въззивно търговско дело №
20241001000903 по описа за 2024 година
Производството е по чл.267 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба от “Дикистрой” ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище в гр. София и адрес на управление: ул. “Миле Попйорда- нов” №4-6 против
Решение №1029 от 16.07.2024 г., постановено по Търговско дело №926 / 23 г., по описа на
Софийски градски съд,в частта с която е присъдена сумата от 58 614 лева главница,
ведно със законната лихва за забава от 15.05.2025 г. до окончателно изплащане на
задължението, сумата от 1356.31 лева, представляващо законна лихва за периода от
24.01.2023 г. до 12.05.2023 г. и съответните разноски в общ размер на 11 155,32
лева.Подържа се в жалбата,че решението в обжалваната му част е незаконосъобразно като
са развити подробни съображения в тази насока. Иска се решението,в обжалваната му част,
да бъде отменено и вместо него бъде постановено решение,с което предявения иск бъде
отхвърлен.Претендират се направените по делото разноски.
От въззиваемата страна не е постъпил отговор на въззивната жалба.
Делото е образувано и повъззивна жалба от „ЕТ „К. – Г. Е.", с ЕИК:*********,
със седалище и адрес: *** представлявано от Г. Е. Ц. против същото Решение №
1029/16.07.2024г„ постановено по т.д. № 926/2023г. по описа на СГС, TO VI-13 в частта в
която са отхвърлени исковите претенции за сумата от 3 985,20 лв. - част от главница по
Фактура №5540/23.01.2023г. и изтеклата лихва за периода от 24.01.2023г. до 12.05.2023г.
Подържа се в жалбата,че решението в обжалваната му част е незаконосъобразно като са
1
развити подробни съображения в тази насока.Иска се решението,в обжалваната му част ,да
бъде отменено и вместо него бъде постановено решение,с което предявения иск бъде уважен
изцяло.

По делото е постъпил отговор на тази жалба от “Дикистрой” ЕООД, с ЕИК *********.
Софийският апелативен съд , като взе предвид подадените въззивни жалби,
съдържащите се в същите оплаквания, съобразявайки събраните по делото доказателства
намира следното от фактическа и правна страна:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба от Г. Е. Ц.,
действащ като едноличен търговец под наименование „К. – Г. Е.“ против „ДИКИСТРОЙ“
ЕООД .Подържа се в исковата молба,че по възлагане от ответника през месец януари 2023 г.
ищецът произвел и доставил на ответника бетон на обект, находящ се в гр. Козлодуй на
стойност 62 599,20 лв. с ДДС.За доставеното количество била съставена фактура №
**********/23.01.2023 г., сумата, по която ответникът не заплатил. Претендира се сумата 62
599,20 лв. ,както и за периода 24.02.2023 г. – 12.05.2023 г. дължима лихва в размер от
1356,31 лв.Претендират се и направените по делото разноски,както и тези по допускане и
налагане на обезпечението.
Ответникът не е взел становище по делото.В хода на производството по събиране на
доказателства процесуалния представител на ответника -адв. Н. Н. оспорила твърдяните
услуги да са били получени като подържа,че процесната фактура не е осчетоводена от
ответника.
За да постанови обжалваното решение съдът е приел от фактическа страна
следното:Ищецът издал фактура на името на ответника на обща стойност 62 599,20 лв. За
доставен бетон С 16/20-В 20 – 358 куб.м. при единична цена 120,00 лв. и добавка -5 градуса
за 358 куб.м. при единична цена 7,00 лв., транспорт – 31 бр. при единична цена 200 лв. и
услуга с бетон-помпа – 500 лв. От заключението на вещото лице по назначената съдебно-
счетоводна експертиза се установява, че въз основа на двустранно подписани документи
ищецът е осчетоводил вземане към ответника на стойност 62 599,20 лв. с включен ДДС,
което книжата позволяват да се свърже с извършени доставки на бетон с химическа добавка
през периода 05- 19.01.2023 г. По делото е разпитан свидетелят М., който работел при ищеца
като шофьор.Същият установява,че през периода декември 2022 г. – януари 2023 г. е карал
бетон на обект в гр. Козлодуй. Ходел почти всеки ден, а понякога и два пъти на ден с
бетоновоз, превозващ 12 кубика. На обекта го срещал човек, представящ се за техник на
обекта. Той предавал на това лице в оригинал експедиционната бележка и товарителницата.
Случвало се е и работници на обекта да взимат документите. Подписвали се в долния десен
ъгъл на документите, а свидетелят настоявал да се подписват на сертификат. Разпитания
свидетел С. през процесния период също работил като шофьор при ищеца и карал бетон до
гр. Козлодуй. На обекта го срещал човек, който казвал къде да паркира, а след като
разтоварят, подписвал документите.
2
За да постанови решението съдът е приел,от правна страна,че между страните е налице
договор за изработка-производство и доставка на бетон и услуга с бетенпомпа. Съдът е
приел,че по делото липсват доказателства, удостоверяващи волеизявление от представител
на ответника за възлагане на изработката и доставката. Ответникът не оспорил, че се
занимава със строителство и че е имал обект в гр. Козлодуй към процесния период.Съдът е
приел,че положените подписи за „приел на обекта“ (експедиционни бележки), „получател“
(т. 13 от товарителниците)/“за приемащата страна“ (в край на документа) и „приел за обекта“
(сертификатите) налагат извода, че отразените в тези документи обстоятелства са
документално удостоверени от името на ответника. От показанията на свидетеля М.,водач
на автомобилите по 16 от доставките, а и показанията на свид. С., съдът е направил извод,че
доставките на бетона са били очаквани на обекта,а осигуреният достъп до строителната
площадка и положените подписи под документ, сочещ да изхожда от представител на
„Дикистрой“, определят посрещачите на камионите като овластени да получат
изпълнението. Свидетелите сочат доставките да са били очаквани на обекта, а приетото
изпълнение косвено доказва и възлагане,с оглед вписванията в търговските книги на ищеца
съдържание на правоотношението в това число и размера на възнаграждението. Съдът е
приел за доказано, че по товарителница № 0000042 е доставено отразеното в нея количество
бетон.Съдът е приел,че от съдържанието на експедиционната бележка се налага извод за
удостоверяване на обстоятелства, относими към натоварване на бетона. Положеният подпис
за „Приел на обекта“ може да бъде свързан с получаване на документа, но не и с отразеното
в този документ количество. Съдът е приел за доказано, че по товарителница 0000047 е
доставено количество бетон от 11 куб.м. и за недоказана в дължимата степен доставка на 1
куб.м. Товарителница № 0000183 от 19.01.2023 г. не носи подпис, а такъв не се съдържа и
под приемо-предавателния протокол. Съдът е приел,че липсата на подпис за приел лишава
от доказателствена сила създадения от ищеца документ товарителница № 0000183 от
19.01.2023 г. и сертификата. Съдът е приел,че разпитаният свидетел С. възпроизвежда общо
работата си през периода декември 2022 г. – януари 2023 г. при изрично изявление, че
подробности не си спомня,поради което не е доказано по несъмнен начин да е доставен
бетонът отразен в товарителница № 0000183.Поради това съдът е отхвърлил предявения иск
за стойността на това количество бетон в размер на 3 985,20лв.
Съдът е приел,че по делото е доказано доставянето на 335 куб.метра бетон. Съдът е приел,че
от фактурата са видни единичните цени за специфична добавка, съответстваща на единица
количество на бетона като следва да бъде добавена и цената на добавката – по 7 лв. на
кубичен метър. Съдът е признал и вземането за извършената услуга с бетон-помпа в размер
на 500 лв. В крайна сметка съдът е приема за доказан иска до размер на сумата от 58 614,00
лв., до която сума искът следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер –
отхвърлен като недоказан. Съдът е присъдил и обезщетение за забава в размер на 1356,31
лв. Както и законната лихва върху
Софийският апелативен съд счита,че обжалваното решение е правилно и
законосъобразно,поради което следва да бъде потвърдено. Атакуваното решение е валидно и
3
допустимо, поради което съдът е обвързан от направените от жалбоподателите оплаквания в
жалбите.
По жалбата на “Дикистрой” ЕООД

Подържа се в жалбата,че решението в обжалваната му част е незаконосъобразно,поради
това,че от страна на ищеца не било доказано наличието на облигационно правоотношение
межуду страните и дължимостта на претендираните суми.По делото не било доказано
представените експедиционни бележки, приемо-предавателни протоколи и товарителници
да са били подписвани от представител или пълномощник на Дикистрои” ЕООД, което да
потвърди твърденията, че извършените доставки са били в полза на същото дружество.
Съдът счита,че становището на жалбоподателя е неоснователно.От представените
експедиционни бележки, приемо-предавателни протоколи и товарителници се
установява,че посоченото в тях количество бетон е изработено от ищеца и транспортирано с
посочените в тях превозни средства.Макар,че подписите на същите са положени от
лица,имената,на които не са посочени,по делото е установено от показанията на разпитаните
свидетели,че бетонът е доставян на обекта на жалбоподателя в гр.Козлодуй.От показанията
на същите свидетели се установява практиката на обекта служители на жалбоподателя да се
подписват върху превозните документи и да указват къде да бъде разтоварван бетона.Съдът
счита,че при наличието на превозните документи и посочените показания на разпитаните
свидетели,законосъобразен е извода на съда,че бетонът е изработен по поръчение на
жалбоподателя и разтоварен на неговия обект.
Подържа се в жалбата,че от фактът, че двамата доведени от ищеца свидетели са
свидетелствали, че са доставяли бетон на обект в град Козлодуй и жалбоподателят не е
оспорил, че е имал такъв, по никакъв начин не доказва, че доставките са извършени именно
на обекта на жалбоподателя в град Козлодуй, тъй като същият не е единственият
строителен обект на територията на град Козлодуй, за да се презумира споменаването на
града от свидетелите като достатъчно доказателство за извършване на доставките. Подържа
се,че подписите присъстващи като реквизити на експедиционните бележки, приемо-
предавателните протоколи и товарителници могат да бъдат служители в съвсем различно
дружество и няма как да бъдат счетени за доказателство, че доставките са били извършвани
в полза на и приети от жалбоподателя.
Съдът счита,че становището на жалбоподателя е неоснователно.От показанията на
разпитаните свидетели се установява,че същите са карали бетона на строителен обект на
жалбоподателя в гр.Козлодуй,поради което съдът правилно е приел,че бетона е доставен
именно на жалбоподателя.
С оглед обстоятелството,че процесната фактура с №********** / 23.01.2023 г. не е
осчетоводявана от “Дикистрой” ЕООД и същото не е ползвало от данъчен кредит за нея, не
може да се направи извод за дължимостта на сумите, въпреки наличието на редовно водено
счетоводство от страна на ищеца,което е установено от заключението на вещото лице.
4
Съдът сичта,че становището на жалбоподателя е неоснователно.От редовно воденото от
ищеца счетоводство и от наличието на превозните докемунти се установява,че процесното
количество бетон е изработено и изпратено по направление обекта на
жалбоподателя.Наличието на подписи за „приел“ върху документите налага извода,че това
количество е прието от лице намиращо се на обекта на жалбоподателя.Въпреки,че имената
на лицето/лицата положили подписите не са посочени в документите,от установеното от
свидетелите,че подписалите се лица са били на обекта на жалбоподателя,може да се направи
извод,че тези лица са служетиле/работници на жалбоподателя.Законосъобразно ,в
решението, съдът се е позовал на разпоредбата на чл.75,ал.2,изр.1 от ЗЗД съгласно,която
длъжникът се освобождава от отговорност ако добросъвестно е изпълнител задължението си
към лице,което ,въз основа на недвусмислени обстоятелства се явява овластено да получи
изпълнението.Законосъобразно е прието,че наличието на обекта на жалбоподателя на лицата
подписали превозните документи и даваните от тях указания къде да бъде разтоварен бетона
налагат извода,че тези лица са служители на жалбоподателя.
Подържа се,че обжалваното решение е незаконосъобразно и поради това,че са допуснати до
разпит свидетели за установяване на задължения над 5 000 лева, което е в разрез с
разпоредбите на чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК. Подържа се,че е недопустимо подобни
показания да имат тежест, тъй като събраните гласни доказателства в първоинстанционното
производство са от заинтересовани от изхода на делото лица, тъй като са служители на
ищцовото дружество и по никакъв начин не са посочили откъде знаят, че доставят бетон
именно на “Дикистрой” ЕООД, а не на друго дружество.
Съдът счита,че становището на жалбоподателя е
неоснователно.Свидетелите са установили,че са служители на ищеца и че
в това си качество на превозлави бетона до обекта на
жалбоподателя.Обстоятелството,че бетона е доставян на обекта на
жалбоподателя кореспондира и с обстоятелството,че в превозните
документи като получател е посочено дружеството-жалбоподател.Във
връзка с подържаната недопустимост на свидетелските показания съдът
счита,че същото е неоснователно. Забраната за установяване на договори,
в които страната, която иска свидетелите, е участвала, както и за тяхното
изменяване или отменяване, със свидетелски показания по чл. 164, ал. 1,
т. 5 ГПК е досежно формалните договори, сключени в писмена форма
/Решение № 155 от 13.10.2010 г. на ВКС по т. д. № 1113/2009 г., II т. о.,
ТК/.В настоящия случай освен,че имаме сключен неформален договор за
изработка и доставка на бетон,със свидетелските показания е установена
доставката на бетона,за което не е налице законна пречка.
5
С оглед на горното решението,в обжалваната от “Дикистрой” ЕООД
част следва да бъде потвърдено.
По жалбата на „ЕТ „К. Г. Е.", с ЕИК:********* против решението,в частта му
в която са отхвърлени исковите претенции за сумата от 3 985,20 лв. - част от главница
по Фактура №5540/23.01.2023г. и изтеклата лихва за периода от 24.01.2023г. до
12.05.2023г.
Подържа се,че извода на съда,че по делото не е доказана доставката на количеството по
Експедиционна бележка №0001160 от 19.01.2023г. към товарителница №0000183 от
19.01.2023г. е незаконосъобразен.От събраните по делото доказателства било установено, че
за при всеки превоз се придружава от следните документи:товарителница, ведно с приемо-
предавателен протокол,експедиционна бележка и сертификат.От изготвената съдебно-
счетоводна експертиза и писмените доказателства било установено, че на 19.01.2023г. са
извършени 7 доставки на бетон за ответното дружество, като свидетелят С. е извършил два
курса.Подържа се,че при първия курс придружаващите документи били подписани от
представител на ответното дружество,но при втория превоз,който бил в края на работния е
било възможно да има пропуски при оформяна на документацията-неподписването на
приемо-предавателния протокол.
Съдът счита,че това становище на жалбоподателя,макар и да е логически възможно,не е
подкрепено от доказателствата по делото,с оглед на което законосъобразно съдът е
отхвърлил предявения иск за втората доставка за този ден и за сумата от 3 985,20 лв.
С оглед гореизложеното обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По отношение на разноските
Предвид неуважаването на въззивните жалби подадени и от двете насрещни страни по
делото съдът, счита,че не следва да бъдат присъждани направените по делото разноски за
пред настоящата инстанция.
Водим от горното Софийският апелативен съд
РЕШИ:
Потвърждава Решение № 1029/16.07.2024г„ постановено по т.д. № 926/2023г. по
описа на СГС, TO VI-13.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба при условията по
чл.280,ал.1 от ГПК пред ВКС в едномесечен срок от връчването на препис на страните.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7