№ 1160
гр. София, 11.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Атанас Кеманов
Членове:Джулиана Петкова
Надежда Махмудиева
при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева
като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско
дело № 20211000501640 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба
вх.№302081/06.04.2021 г., подадена от Т. Г. Т., чрез адв. С.Ч., срещу Решение
№261995/24.03.2021 г. по гр.д.№9657/2018 г. на СГС, I-23, с което изцяло е отхвърлен
предявеният от жалбоподателя против Гаранционен фонд иск с правно основание
чл.288, ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ /отм./, за сумата от 120 000 лв., представляваща
претендирано обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди
вследствие на причиняване на смъртта на неговата сестра С. Г. Л. при настъпило в
Република Сърбия ПТП на 19.07.2013 г. , ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на смъртта до окончателното плащане. Релевирани са оплаквания за
неправилност на обжалваното решение, поради неправилен извод на съда, че между
страните не са били налице отношения на близост, по-големи от обичайните, и не са
налице условията, визирани в ТР №1/21.06.2018 г. по тълк.д.№1/2016 г. на ОСНГТК на
ВКС. Изводът на съда е необоснован, и не отчита установените по делото
обстоятелства, че ищецът няма съпруга, деца и други близки, освен починалата си
сестра и тяхната много възрастна майка, за която грижи е полагала неговата сестра до
смъртта си. Не са взети предвид честите контакти между него и сестра му, загубената
материална опора, неосъществените оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ,
емоционална подкрепа и доверие, както и установените от изслушаната СПЕ
обстоятелства за продължаващи преживявания от спектъра на тъгата, които се намират
в причинна връзка с преживяната трагедия. Правилно е прието за неоснователно
релевираното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалата, чрез непоставяне на предпазен колан, поради липса на причинна връзка
между това нарушение и настъпилата смърт. Настоява се за отмяна на обжалваното
решение и присъждане на претендираното обезщетение в пълния му размер от 120 000
1
лв. Заявява се претенция за присъждане на разноските за двете съдебни инстанции.
Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално
легитимирана страна с правен интерес, чрез надлежно упълномощен процесуален
представител, отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е
допустима и подлежи на разглеждане.
Препис от въззивната жалба е връчен на насрещните страни – ответникът
Гаранционен фонд и третото лице – помагач на ответника - Т. Б. С., чрез
пълномощника му пред първостепенния съд адв. А.И. И.. В срока по чл.263, ал.1 от
ГПК е постъпил Отговор на въззивната жалба вх. №313123/29.04.2021 г., подаден от
Гаранционен фонд, чрез юрк. Й. Ш., в който се поддържа становище за
неоснователност на въззивната жалба. Правилно съдът е констатирал, че не са налице
условията на чл.557 от КЗ, тъй като не са представени доказателства, обуславящи
привличането на Гаранционен фонд като ответник. Правилен е изводът на съда, че
между ищеца и починалата му сестра е имало обичайните отношения на емоционална
привързаност, а преживяванията на ищеца с в границите на обичайната реакция при
загуба на близък човек. Отговорността на Гаранционния фонд е ограничена в
границите, посочени в чл.558, ал.1 от КЗ, като посочените в чл.492 КЗ лимити се явяват
за ГФ максимални граници на отговорността, и не отразяват всички изменения на
икономическите критерии. Настоява се за оставяне на въззивната жалба без уважение,
като се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни
инстанции.
В срока по чл.263, л.1 от ГПК третото лице – помагач не се е възползвало от
възможността да депозира отговор на въззивната жалба.
С въззивната жалба и отговора страните не са представили нови доказателства и
не са направили доказателствени искания, поради което пред въззивната инстанция
нови доказателства не са събрани.
При извършване на служебна проверка на осн. чл.269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваният съдебен акт е постановен от съд в надлежен състав, в изискуемата форма
и е подписан, поради което е валиден.
Същият е постановен по иск, предявен на 17.07.2018 г. от и срещу процесуално
легитимирани страни. След предявяване на иска, на 27.07.2018 г. е предявена
извънсъдебна претенция срещу Гаранционния фонд /на л.36/, по която е бил
постановен от ГФ отказ за заплащане на обезщетение /на л.38/, поради което
първоначалната липса на задължителна процесуална предпоставка за допустимостта на
съдебно предявената претенция е била санирана към датата на депозиране на отговора
на исковата молба, поради което обжалваният съдебен акт е постановен в допустимо
производството, и е допустим.
По правилността на решението в обжалваната му част, въз основа на събраните
по делото доказателства, на осн. чл.235 от ГПК съдът намира следното:
Между страните не се спори, че на 19.07.2013 г., в Република Сърбия, движейки
се по магистрален път Е-70, лек автомобил „Мерцедес“ с ДКН ***, с българска
регистрация, управляван от водача Т. Б. С. е самокатастрофирал, и пътничката в
автомобила С. Г. Л. – сестра на ищеца /съгласно представеното удостоверение за
родствени връзки на л.108/, е получила тежки травматични увреди, довели до смъртта
, настъпила по-късно на същата дата. Не се спори, че към датата на ПТП – 19.07.2013
г. за автомобила не е имало сключен договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите с покритие към датата на ПТП /видно и
2
от Справка от базата данни на ИЦ към ГФ на л.107/.
От приетата по делото Автотехническа експертиза вх.№151521/06.12.2019 г. /на
л.114-116/ се установява следния механизъм на произшествието:
На 19.07.2013 г. по автомагистрала А-70 в република Сърбия, в участъка от
ГКПП-Батровци към гр. Белград, се движел лек автомобил „Мерцедес“ с ДКН ***.
Около 00:10 ч. на около 220 м. преди разклонение за гр. Печинци, водачът С. загубил
контрол върху управлението на автомобила, като се опитва да спре в дясната лента, но
по неизвестни причини се отклонява още вдясно, като преминава по затревения банкет
и самокатастрофира в метален стълб на указателна табела. При удара водача и пътника
на дясната седалка до водача са получили контузии, а седящата на задната седалка С.
Л. е починала. На базата на деформациите в предната част на автомобила експертизата
определя, че скоростта на автомобила в момента на удара е била около 60 км/ч., а
преди момента на удара – около 110-120 км/ч. Експертизата установява, че причините
за настъпването на ПТП са в субективните действия на водача, който е могъл да
намали скоростта с т.нар. „комфортно спиране“, да отбие вдясно и да спре движението
на автомобила, и така да предотврати настъпването на ПТП. Вместо това, той е загубил
управление върху автомобила, като причината за това е от субективен характер –
вероятно в резултат от разсейване, заспиване или прилошаване.
При така събраните по делото доказателства съдът намира за установено от
правна страна, че ответникът Гаранционния фонд е пасивно материално легитимиран
да отговаря по предявения иск, тъй като е налице хипотезата на чл.288, ал.1, т.2, б.“а“
от КЗ /отм./, за изплащане на обезщетение за претърпените в резултат на посоченото
ПТП неимуществени вреди от Гаранционния фонд.
По отношение на активната материалноправна легитимация на ищеца да
претендира обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от смъртта на
неговата сестра, съдът намира следното:
От приетата по делото Съдебно-психологична експертиза се установява, че в
резултат от загубата на сестра му на 19.07.2013 г. ищецът е преживял интензивно и
продължително психично страдание, изразяващо се в негативни емоционални
състояния и трайно подтиснато настроение, емоции на яд, скръб, чувство за загуба,
депресивна реакция в продължение на месеци и протрахирана реакция на скръб, с
периоди на подтиснато настроение в последващите инцидента две години. Към
момента на изгогвяне на заключението ищецът е преминал през нормалните фази на
реакция на скърбене, но продължават преживявания от спектъра на тъгата. При ищеца
липсва заболяване, отключено в резултат от негативните емоционални състояния.
Установява се причинната връзка между стресогенното събитие на 19.07.2013 г. и
преживяванията на ищеца.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Н. К.
/бивша съпруга на ищеца/ и М. Р.-Т. /братовчедка на ищеца/. От показанията на св. К.
се установява, че ищецът и сестра му не са живеели в едно домакинство, като всеки от
тях имал свое семейство – тя имала съпруг и две деца. Живеели вблизост един до друг
в гр. ***. Разликата в годините им била голяма. Ищецът много тежко приел смъртта на
сестра си, тъй като станало внезапно. Двамата били много близки – когато
свидетелката и ищецът били младо семейство, С. работела в Либия, и от там пращала
пари, копувала им разни неща от Кореком, помагала им финансово. Когато ищецът
съобщил на свидетелката за смъртта на сестра си, бил много ядосан на случилото се, не
можел да го повярва, не бил на себе си, за него смъртта на сестра му била нелепа. Той
3
трудно споделя емоциите си, но си личи, че не е преодолял загубата на сестра си.
Връзката със сестра му била по-силна, отколкото с неговата майка, тъй като тя му била
опора и емоционално, и в практически план.
Според св. Р.-Т., ищецът много тежко приема смъртта на сестра си – тъй като е
значително по-голям от нея, я приемал като дете. Тъй като тя била всеотдайна, винаги
били в много добри отношения, помагали си. С. работела в Либия читири години, а той
като се оженил, заживял в ***. Сестра му най-напред живеела в гр. ***, и като се
върнала от Либия пак заживяла там, а после след 1989 г. със семейството си отишла да
живее в гр. ***. Ищецът е разведен, няма деца, майка му е възрастна. Сестра му има
две големи момчета.
Съдът намира показанията на двете свидетелки за обективни, логични, основани
на личните впечатления на свидетелите, и кореспондиращи на приетата по делото
СПЕ, поради което ги кредитира.
При така събраните доказателства, съдът намира за установено от фактическа
страна, че ищецът е преживял тежка психологическа травма в резултат от загубата на
неговата сестра С., починала внезапно при процесното ПТП на 19.07.2013 г. Изпитвал
е интензивно и продължително психично страдание, трайно подтиснато настроение,
емоции на яд, скръб, чувство за загуба, депресивна реакция в продължение на месеци,
периоди на подтиснато настроение в последващите инцидента две години, продължава
да изпитва негативни емоции от спектъра на тъгата.
Въз основа на така приетото от фактическа страна, от правна страна съдът
намира следното:
Според приетото с т.1 на ТР № 1/2016 г. по ТД № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС,
материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от
причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25 май
1961 г. и Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на ВС, както и ПО
ИЗКЛЮЧЕНИЕ всяко друго лице, създало трайна и дълбока емоционална връзка с
починали, търпящо продължителни болки и страдания от смъртта му, които е
справедливо да бъдат обезщетени. Предпоставките, за да се приложи това изключение,
са: 1./ създадена особено близка връзка между починалия и претендиращия
обезщетението и 2./ действително претърпени неимуществени вреди, които надхвърлят
по интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи за съответната връзка.
Особено близка, трайна и дълбока емоционална връзка е налице, когато поради
конкретни житейски обстоятелства привързаността между починалия и претендиращия
обезщетението е станала изключително силна, т. е. такава, каквато се предполага, че е
привързаността между починалия и най-близките му, активно легитимирани да
претендират обезщетение за неимуществени вреди съгласно Постановление № 4 от
25.V.1961 г. и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969г. на Пленума на Върховния съд. При
преценката за наличието им в тази хипотеза обаче следва да се отчете обстоятелството,
че традиционно за българския бит отношенията между братя и сестри, баби и дядовци
и техните внуци, се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и
емоционална близост. Поради това, за да се приеме, че между изброените роднини е
налице особено близка връзка, необходимо е, освен формалното родство с
произтичащата от него близост между лицата, да са се проявили конкретни житейски
обстоятелства, обусловили създаването на по-голяма от близостта, считана за
нормална за съответната родствена връзка /в т.см. Решение №92/17.11.2020 по дело
№1275/2019 на ВКС – 2 т.о./.
4
В конкретния случай, съдът намира, че по делото не се установява между ищеца
и неговата сестра да е била налице такава особено близка връзка, произтичаща от
конкретни житейски обстоятелства, обусловили създаването на по-голяма близост
между ищеца и неговата сестра от обичайната за българския бит близост между
братята и сестрите в едно семейство. От събраните по делото доказателства се
установява, че ищецът е с 9 години по-възрастен от своята починала сестра, която
възраст сама по себе си не може да обоснове по-голяма близост между тях от
обичайната /няма данни ищецът да се е грижел за своята сестра, замествайки липсваща
родителска грижа/. Установява се, че всеки от двамата е имал свое семейство, не са
живеели в едно домакинство, живеели са в различни градове /ищецът – в ***, а
неговата сестра – в ***, ***/, а известно време /четири години/ и в различни държави
/сестрата е работела в Либия/. Не се установява някой от двамата да е полагал грижи за
другия, или да е била налице финансова или организационна зависимост между тях.
Налице са данни, че починалата С. понякога е подпомагала финансово семейството на
ищеца, но не се установява той да е бил финансово зависим от нея. Не се твърди и не се
установява смъртта на неговата сестра да е довела да тежки последици за ищеца в
психологически или социален план. Установените по делото интензивни и
продължителни негативни емоционални преживявания на ищеца от спектъра на мъката
и тъгата, са присъщи на обичайните преживявания на траур при загубата на близък
човек, и не носят белега на изключителност, който се изисква да е налице, съгласно
дадените разяснения с т.1 на ТР № 1/2016 г. по ТД № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС. Ето
защо, от правна страна съдът намира, че не се установява да е налице материална
легитимация на ищеца да претендира застрахователно обезщетение от Гаранционния
фонд за претърпените от него неимуществени вреди от смъртта на неговата сестра.
При липса на една от кумулативно изискуемите предпоставки за обезщетяване
на претърпените от ищеца неимуществени вреди, искът следва да се отхвърли изцяло,
като неоснователен.
Поради установената неоснователност на претенцията, не следва да се обсъждат
събраните по делото доказателства във връзка с възражението за принос на
пострадалата за настъпване на вредоносния резултат.
Като е достигнал до същите изводи, първостепенният съд е постановил
правилно и законосъобразно решение, което следва да се потвърди.
При този изход от спора, на осн. чл.78, ал.3 от ГПК, на въззиваемата страна
следва да се присъдят направените за въззивното производство разноски. Въззиваемият
Гаранционен фонд е претендирал със списък по чл.80 от ГПК присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. Съдът намира, че
юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено в претендирания размер,
доколкото същият съответства на разпоредбата на чл.25, ал.1 от НПП, и е съобразен
липсата на фактическа и правна сложност на делото пред въззивната инстанция.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №261995 от 24.03.2021 г., постановено по гр.д.
№9657 по описа за 2018 г. на Софийски градски съд, I-23 състав.
ОСЪЖДА Т. Г. Т., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул.“***“ №36, ет.3, ап.8,
на основание чл.78, ал.3 от ГПК във вр. чл.78, ал.8 от ГПК, да заплати на Гаранционен
5
фонд, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.“Граф
Игнатиев“ №2, ет.4, сумата от 200 лв. /двеста лева/, представляваща юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция.
Решението е постановено при участието на Т. Б. С., с ЕГН **********, в
качеството на трето лице - помагач на ответника Гаранционен фонд.
Решението подлежи на касационно обжалване на осн. чл.280, ал.3, т.1 от ГПК, в
едномесечен срок от връчването му на страните, с касационна жалба пред Върховния
касационен съд, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6