Р
Е Ш Е Н И Е № 261009
гр. Пловдив, 07.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ИСКОВО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІІ-ти граждански
състав, в открито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: МАРИЕТА БЕДРОСЯН
при участието на секретаря
РОЗАЛИЯ ТОДОРОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 761 по описа за 2021
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск за неоснователно обогатяване по чл. 59 от ЗЗД.
Ищецът Сдружение с нестопанска цел „Български есперантски съюз“ – гр. София, ул.
Странджа 79-81, с *** Б. Г., ЕИК *********, със съд. адрес:****, чрез адв. Х.М.,
е предявил срещу ответника Й.А.М., ЕГН **********,***, осъдителен иск за
неоснователно обогатяване в размер на 32 400 лв., ведно със законните
последици.
Твърди, че с влязло в сила на 21.01.2020 г. и вписано в СВ – *** на
03.06.2020 г. Решение № 205/19.02.2018 г. по гр.д.№ 1630/2017 г., ПОС, е
признат за собственик на основание чл. 2, ал. 3 (отм.) от ЗОС на следния недв.
имот: СОС с идентификатор 56784.519.372.1.5 по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-03.06.2009
г. на ИД на АГКК, с адрес: ***, който СО се намира в сграда 1, разположена в ПИ
с идентификатор 56784.519.372, с предназначение на СОС – за склад; брой нива –
1; с площ от 128,53 кв.м, ведно със съответните ид. части от общите части на
сградата, при съседни СОС: на същия етаж – няма; под обекта – няма; над обекта
– 56784.519.372.1.4.
Със същото решение е отменен констативен нот. акт, вписан с акт № 112 от
28.12.2011 г., том 95 на СВ - ***, а ответникът Й.А.М. е осъден да върне
процесния недв. имот на ищеца. Въз основа на съдебното решение е издаден ИЛ и е
образувано изп.д.№ 20208240400984/2020 на ЧСИ К. П., рег.№ *** на КЧСИ,
като ищецът е въведен във владение на имота на 17.09.2020 г.
През периода 17.03.2016 г. – 17.09.2020 г. ответникът е ползвал собствения
на ищеца недв. имот без да има правно основание за това, което обстоятелство не
е оспорено от него в производството по гр.д.№ 1630/2017 г., ПОС, и по този
начин го е лишил от ползите от този имот, като се е обогатил за негова сметка.
Обезщетението за неоснователното ползване на имота е в размер на пазарния наем
от 600 лв. месечно или общо за претендирания период от 54 месеца е в размер на
32 400 лв.
Ето защо, ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника
на основание чл. 59 от ЗЗД да му заплати сумата от 32 400 лв. –
обезщетение за ползване на притежавания от ищеца недв. имот, подробно описан
по-горе, през процесния период 17.03.2016 г. – 17.09.2020 г., с която сума
ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, ведно със законните
последици.
Подробни съображения в тези насоки излага в исковата молба и по съществото
на спора. В подкрепа на твърденията си ангажира писмени и гласни доказателства
и експертиза.
Ответникът Й.А.М., **********,***, не е подал отговор и не е ангажирал
доказателства.
С писмена молба, подадена преди датата на първото съдебно заседание, е
заявил, че оспорва иска по основание и по размер и моли да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан. Оспорва направените от ищеца съдебни разноски като
прекомерни и моли същите да бъдат намалени.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост на предявения
иск, събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след
като обсъди доводите на страните, съгласно чл. 235 от ГПК, намира за установено
следното от фактическа страна:
От събраните по делото писмени доказателства и от
приложеното гр.д.№ 1630/2017 г., ПОС, 1-ви гр.с., се установява
безпротиворечиво, че ищецът СНЦ „Български есперантски съюз“ – София, ЕИК
*********, е признат с влязло в сила на 21.01.2020 г. Решение № 205/19.02.2018
г. по гр.д.№ 1630/2017 г., ПОС, вписано в СВ – *** на 03.06.2020 г., за
собственик на основание чл. 2, ал. 3 (отм.) от ЗОС на следния недв. имот:
- СОС с идентификатор 56784.519.372.1.5 по КККР, одобрени със Заповед №
РД-18-03.06.2009 г. на ИД на АГКК, с адрес: ***, който СО се намира в сграда 1,
разположена в ПИ с идентификатор 56784.519.372, с предназначение на СОС – за
склад; брой нива – 1; с площ от 128,53 кв.м, ведно със съответните ид. части от
общите части на сградата, при съседни СОС: на същия етаж – няма; под обекта –
няма; над обекта – 56784.519.372.1.4,
и ответника Й.А.М. е осъден на основание чл. 108 от ЗС да предаде
владението на същия недв. имот на ищеца.
Със същото решение е отменен на основание чл. 537, ал. 2 от ГПК констативен
нот. акт за собственост на недв. имот по обстоятелствена проверка № 198, том 7,
рег.№ 5781, дело № ********* г. на нотариус Д. С., рег.№ *** на НК, вписан в СВ
- *** с вх.рег.№ 31882 от 28.12.2011 г., акт № 112, том 95, дело № 16767/2011
г., с който ответникът Й.М. е признат за собственик на процесния недв. имот по
давностно владение.
Въз основа на съдебното решение е издаден ИЛ и е образувано изп.д.№
20208240400984/2020 на ЧСИ К. П., рег.№ *** на КЧСИ, като ищецът е въведен
във владение на имота с Протокол за въвод от 17.09.2020 г.
По делото са разпитани свидетелите П. Г. Б. и Й. Д. А., показанията
на които съдът кредитира като логични, последователни и непротиворечиви.
От показанията на свид. Б., която повече от 10 г. е *** на едно от *** към
„Български есперантски съюз“ и е „ползвала имота
в качеството на *** към Есперантския съюз. Мисля, че до към 1995 г. –
1996 г. *** в Съюза ... на ул. *** в гр.
***“, се установява, че „между
страните по това дело са се водили и други дела. Достъпа до имота на ул. *** от
горе надолу беше ограничен. Реститутите затвориха имота. В имота на ул. *** ползвахме горното помещение, беше
доста голямо и то беше канцелария. От там по стълбите слизахме долу и там имаше
зали, в които се водиха *** и се събирахме по всякакъв повод. През 2016 г. ние
ни от Есперантския съюз бяхме изненадани, че имота има и друг собственик.
Опитахме се за разговаряме с този човек, но той се държа агресивно. Новият
собственик се казва М..
Доколкото знам М. живееше на горния етаж и по-късно
разбрахме, че е сложил врата на горния етаж и по този начин нямаше достъп до
нашата канцелария, която беше на този етаж. През 2016 година стана поставянето
на тази врата. През 2020 година Съюза си възстанови достъпа до имота. Имаше
дело със съдия - изпълнител, за да можем да влезем в имота. Това беше през септември 2020 г. От 2016 г. до 2020 г.
Есперантският съюз не можеше да ползва имота, защото г-н М. не осигуряваше достъп на Съюза да ползва помещенията си“.
В този смисъл са и
показанията на свид. А., който дълги години е „бил *** на Есперантския съюз …и ***
на обекта, за който става въпрос. Обектът се намира на ул.***“. От тях се
установява, че свидетелят е присъствал „при
въвеждане на Есперантския съюз във владението на този имот. Помня, че беше
заключено с два ключа и вадихме ключове, за да отворим. Влезнахме
в помещението, за да видим в какво състояние е. Имотът беше заключен от бившия собственик. Мисля, че
се казва Й.М.. Разбрах от колегите - ***, че през 2016 г. господин М. е
зазидал една стена и ние нямахме достъп но нашия имот. Не съм влизал в имота
тогава, защото отвън беше заключен и не можеше да се влезе. Й.М. се е стремял
да ползва това помещение на Есперантския съюз. Делото се водеше от 2016г. до
2020 г.“
По делото е прието заключението на съдебно-техническа оценителна експертиза
с вещо лице В.К.Р., което съдът възприема като компетентно, безпристрастно
изготвено и неоспорено от страните. От него се установява, че за исковия период
17.03.2016 г. – 17.09.2020 г. пазарният наем на процесния СОС с идентификатор 56784.519.372.1.5
по КККР, с адрес на имота: ***, който СО се намира в сграда 1, разположена в ПИ
с идентификатор 56784.519.372, с предназначение на СОС – за склад; брой нива –
1; с площ от 128,53 кв.м, ведно със съответните ид. части от общите части на
сградата, е в размер на общо 32 879 лв.
При така установените фактически обстоятелства, съдът направи следните
изводи от правна страна:
Предявеният иск за неоснователно обогатяване с правно основание чл. 59 от ЗЗД е допустим, а разгледан по същество е ОСНОВАТЕЛЕН.
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, извън хипотезите на чл. 55 -
58 от същия закон, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на
другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на
обедняването.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че
през исковия период 17.03.2016 г. – 17.09.2020 г. ответникът Й.М. неправомерно е
ползвал собствения на ищеца СНЦ „Български есперантски съюз“ процесен недв.
имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.519.372.1.5
по КККР на ***, находящ се на ул. ***, с площ от 128,53 кв.м, без да е налице правно
основание за това. „Имотът беше заключен от бившия собственик. Мисля, че
се казва Й.М..“ (свид.
Б.); „Господин М.
е зазидал една стена и ние нямахме достъп но нашия имот. Не съм влизал в имота
тогава, защото отвън беше заключен и не можеше да се влезе“ (свид. А.), като с
тези си действия ответникът е препятствал ищеца да полза собствения си недв.
имот и да получават блага от него, като се е обогатил
неоснователно за сметка на обедняването на ищеца до размера на пазарния наем,
който той би получил от процесния имот през исковия период.
Ето защо, съдът намира, че иска по чл. 59 от ЗЗД е доказан по основание и
следва да бъдат уважен.
По отношение на размера му съдът възприема изцяло неоспореното заключение на
СТЕ с вещо лице В.Р., според което размерът на пазарния наем за процесния недв.
имот през исковия период 17.03.2016 г. – 17.09.2020 г. е общо 32 879 лв., но
тъй като искът е предявен до по-малък размер, следва да бъде уважен до
предявения размер от общо 32 400 лв.
Предвид гореизложеното, предявеният иск по чл. 59 от ЗЗД се явява доказан и
основателен и следва да се уважи за процесния период в претендирания размер от общо
32 400 лв., ведно със законната лихва от завеждане на делото на 17.03.2021
г. до окончателното плащане.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца
направените от него разноски по съд. производство в размер на общо 2 998 лв.,
от които 1 296 лв. – ДТ; 200 лв. – за експертиза и 1 502 лв. –
платено адв. възнаграждение, намалено по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК, вр. чл.
7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г., поради ниската фактическа и правна
сложност на спора.
Предвид гореизложеното, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Й.А.М., **********,***, да заплати на Сдружение с
нестопанска цел „Български есперантски съюз“ – гр. София, ул. Странджа 79-81, с
*** Б. Г., ЕИК *********, със съд. адрес:***, чрез адв. Х.М., на
основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД сумата от общо 32 400 лв. (тридесет и две хиляди
и четиристотин лева) - обезщетение за неоснователно обогатяване през периода 17.03.2016 г. – 17.09.2020 г. в размер на пазарния наем
на следния недвижим имот: самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 56784.519.372.1.5 по КККР, одобрени със Заповед №
РД-18-03.06.2009 г. на ИД на АГКК, с адрес: ***, който СО се намира в сграда 1,
разположена в ПИ с идентификатор 56784.519.372, с предназначение на СОС – за
склад; брой нива – 1; с площ от 128,53 кв.м, ведно със съответните ид. части от
общите части на сградата, при съседни СОС: на същия етаж – няма; под обекта –
няма; над обекта – 56784.519.372.1.4, ведно със законната лихва, считано от 17.03.2021 г. до окончателното плащане, както
и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 5 от ГПК да
заплати сумата от общо 2 998 лв. (две хиляди
деветстотин деветдесет и осем лева)
– такси и разноски по съдебното производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд
– Пловдив в 2-седмичен срок от връчването
му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ………………….
/М. Бедросян/