Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 260033 Дата
19.02.2021 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски апелативен съд, търговско отделение, трети
състав,
Председател: Красимир Коларов
Членове: Георги Чамбов
Емил Митев
Секретар: Нели Богданова
в съдебно заседание на 10.02.2021 г.
разгледа докладваното от К. Коларов
търговско дело номер 705 по описа за 2020 година
и за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда
на чл. 258 и сл. ГПК.
Обжалвано е Решение
№ 280 от 03.07.2020 г., поправено с Решение № 260076 от 15.10.2020 г., постановено
от Пловдивския окръжен съд по т. д. № 377/2019 г., с което съдът е отхвърлил
като неоснователни:
„исковете
на „П.-27“ ЕООД /н/, предявени против С.Й.М., за заплащане на сумата
173 785.27 лева, представляваща левовата равностойност на 88 855
евро, с която сума ищецът твърди, че ответникът се е обогатил за негова сметка
като не му я е заплатил,
от която 86 231.57
лева, представляващи левовата равностойност на 44 089.50 евро – стойността
на извършени строително-монтажни работи, изпълнени за изграждане на офис № 4.16“,
които строително монтажни работи са подробно описани поотделно по вид и
стойност в диспозитива на решението, както и за заплащане на
„сумата 87 533.70
лв., представляваща левовата равностойност на 44 765.50 евро – стойност на
извършени строително-монтажни работи, за изграждане на офис 4.18“, които работи
също са поотделно описани по вид и стойност в диспозитива на решението,
„двата обекта, находящи се на четвърти етаж в тяло „В“ в обществено-жилищен
комплекс с административен адрес: град П., ул. И. В. 33,
както и за
заплащане на сумата 26 253.91 лв. – обезщетение за мораторна лихва върху
главницата от 86 231.57 лева за периода 12.05.2016 г. – 12.05.2019 г.,
както и 26 656.48 лева – мораторна лихва върху главницата от
87 533.70 лв., за периода 12.05.2016 г. – 12.05.2019 г., ведно със
законната лихва върху посочените главници, считано от завеждане на исковата
молба на 13.05.2019 г. до окончателното им изплащане“.
В полза на С.Й.М.
са присъдени и разноски, в размер на сумата 220 лева.
Решението
се обжалва от дружеството „П.-27“ ЕООД /н/, ответникът по жалбата С.Й.М. е на
мнение, че тя е неоснователна.
Апелативният
съд прецени данните по делото и прие:
Няма
спор, че на датата 02.10.2009 г. дружеството „П.-27“ ЕООД прехвърлило (л. 11 и
сл.) на ответника С.М. правото на строеж върху двата процесни офиса с № 4.16 и
№ 4.18, ситуирани в предвидения да се построи комплекс на ул. „И. В.“ № 33 в
гр. П., за който било издадено Разрешение за строеж № 260/17.08.2009 г. и че
сградата, в която се намират тези два офиса, била въведена в експлоатация на датата
10.06.2014 г. (л. 16 и сл.).
1. Според исковата молба, предявена от
синдика на „П.-27“ ЕООД /н/, строително монтажните работи, необходими за
построяването и за довършването на двата обекта, били изпълнени единствено от „П.-27“
ЕООД, без никакво участие на притежателя на правото на строеж – ответника М..
Така, след като обектите били въведени в експлоатация, притежаваното от М.
право на строеж се трансформирало в правото на собственост върху вече готовите
два офиса, за чието изграждане и довършване обаче, той не бил платил нищо.
Затова искането на ищеца
по чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК, е било, ответникът да бъде осъден, да му заплати
равностойността на строително монтажните работи по изграждането и довършването
на офиси № 4.16 и № 4.18, намиращи се в сградата на ул. „И. В.“ № 33 в гр. П.,
които били извършени единствено от и за сметка на ищеца „П.-27“ ЕООД, но пък в
полза на ответника С.М. – като притежател на правото на строеж, а впоследствие
и като собственик на готовите за експлоатация два обекта.
В тази обстановка и при
липса на каквито и да било твърдения на ищеца, както за изпълнението на
процесните СМР „и в собствен интерес“ (чл. 61, ал. 2 ЗЗД), така и за последващо
„одобряване управлението на работата“ (чл. 62 ЗЗД) от страна на ответника, правната
квалификация на иска е по чл. 61, ал. 3, във вр. с чл. 55, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД.
В доклада по чл. 375, ал. 1 ГПК (л. 98 и сл.) окръжният
съд е квалифицирал предявеното от ищеца притезание по чл. 59 ЗЗД, но както при
иска по чл. 61, ал. 3, във вр. с чл. 55, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД, така и при
заявена претенция по чл. 59 ЗЗД, предметът на доказване, в частта му относно
обедняването на ищеца, е идентичен: и при двата иска в тежест на ищеца е, да
докаже, първо, конкретните строително монтажни работи, които е изпълнил за
построяването и довършването на двата процесни офиса и второ, собствените му
разходи, направени за изпълнението на тези строително монтажни работи. И точно
това е указал в доклада си по делото окръжния съд – вж. ясното разпределяне на
доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти по чл. 146, ал. 1,
т. 5 ГПК.
Което означава, че относно
подлежащото на доказване „обедняване“ на ищеца, страните не са били лишени от „възможността
да предприемат онези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства,
които, поради отсъствие,
непълнота или неточност на доклада и дадените указания, те са
пропуснали да извършат в първата инстанция. В случая липсват дадени от окръжния съд „неточни
указания“ относно
подлежащите на доказване факти, затова не бе необходимо нито даването от настоящата
инстанция на нови (други)
указания относно релевантните факти и разпределението на
доказателствената тежест, нито указване на необходимостта
от
ангажиране на съответни
доказателства
(чл. 146,
ал. 1 и 2 ГПК), вж. т. 2 на Тълкувателно решение № 1 от
9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК.
2. За да установи собственото си обедняване,
настъпило вследствие изграждането на двата вече готови офиса с № 4.16 и № 4.18,
ищецът е трябвало, първо, ясно да заяви, и второ, да докаже, какво точно е
извършил. Затова, с молба вх. № 16799/31.05.2019 г. (л. 22) е представил два
списъка с конкретно описани по вид, количество, единични цени и стойност
строително монтажни работи – т. н. „Приложение № 1“ (л. 23 – л. 24) и
„Приложение № 2“ (л. 25 – л. 27), това – според ищеца – са били изпълнените от
него СМР за изграждане и довършване на двата процесни офиса с № 4.16 и № 4.18,
на обща стойност съответно 86 245.63 лева и 87 566.61 лева, които трябвало
да бъдат „инкорпорирани и транспорирани“ като „неразделна част“ на исковата
молба.
По този начин ищецът е
трябвало:
- първо, да установи фактическото (реалното) извършване на
строително монтажните работи, подробно описани в исковата молба чрез
„Приложение № 1“ и „Приложение № 2“;
- второ че това
са строително монтажни работи, които са били необходими, технологично свързани
или отнасящи се към изграждането и довършването конкретно на двата процесни
офиса с № 4.16 и № 4.18 и
- трето, собствените му разходи, направени за изпълнението точно
на тези конкретни СМР.
Подробното заключение по
техническата експертиза на вещото лице инж. В. Х. (л. 153 и сл.), което е било
прието без никакви възражения на страните, обаче е пределно ясно:
„Процесните обекти офис
4.16 и 4.18 попадат в обема на съществуваща заварена сграда (тяло „В“),
проектираната и изпълнена частична надстройка представлява второ ниво на
мансардните жилища нва пети етаж“. Затова „Приложенията 1 и 2 към исковата
молба /от л. 23 до л. 27/ не са съпоставими към изграждане на двата офиса –
4.16 и 4.18 от тяло „В“. В Приложения 1 и 2 от исковата молба „Количества,
видове и стойност на СМР“ – продължава вещото лице – са изписани дейности по
част „Конструкции /изкопи, трамбоване на баластра, кофраж, полагане на бетон,
та дори липсва полагане на армировка/ и по част Архитектура /хидроизолация и
топлоизолация в основи/“. Според заключението на експертизата, посочените в
исковата молба СМР, с незаплащането на които – според ищеца – ответникът се е
обогатил, „са за изпълнение на ново строителство“. Тези СМР „не се отнасят за
тяло „В“, което е било
предвидено само за изпълнението на „реконструкция и надстрояване“, вж. и ясните
и подробни разяснения на вещото лице, дадени в съдебното заседание от
01.06.2020 г. (л. 161 и сл.).
При това положение искът
– като изцяло недоказан – е подлежал на отхвърляне. Ответникът не може да е
отговорен за плащане (връщане на стойността) на конкретните строително монтажни
работи, описани от ищеца в „Приложение № 1“ и „Приложение № 2“ към исковата
молба, защото за тях, съобразно чл. 154, ал. 1 ГПК:
- първо, не е установено, въобще да са били изпълнени, при
това, изцяло или частично, за сметка на „П.-27“ ЕООД и което е по-важното,
- второ, в процеса е било без съмнение установено, че подробно
описаните в исковата молба СМР, на обща – според ищеца – стойност от 173 785.27 лева, нямат никаква
фактическа (проектна и/или строителна) връзка с притежаваните от ответника С.М.
права на строеж, съответно и на собственост, върху двата процесни обекта офис №
4.16 и офис № 4.18 от тяло „В“, намиращи се в
комплекса, изграден на адрес ул. „И. В.“ № 33 в гр. П., за които два обекта
ищецът е твърдял, че са „изградени и довършени“ чрез конкретните строително
монтажни работи, подробно описани в „Приложение № 1“ и „Приложение № 2“ към
исковата молба.
Заключението е, че съобразно постановения
от съда диспозитив (чл. 298, ал. 1 ГПК) и препращащата към правилата за неоснователно
обогатяване разпоредба по чл. 61, ал. 3 ЗЗД, обжалваното решение е законосъобразен
отговор на поставения по делото спор и на осн. чл. 271, ал. 1 ГПК, ще следва да
се потвърди, със съответното препращане (чл. 272 ГПК), при
направените по-горе уточнения относно правната квалификация на исковете, и към подробните
мотиви на Пловдивския окръжен съд.
Ето защо Пловдивският апелативен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 280 от 03.07.2020 г., поправено с Решение № 260076 от
15.10.2020 г., постановено от Пловдивския окръжен съд по т. д. № 377/2019 г.
Решението може да се обжалва пред
Върховния касационен съд, в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.