№ 7787
гр. София, 28.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Г К
при участието на секретаря М С
като разгледа докладваното от Г К Гражданско дело № 20221110124126 по
описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.2б от ЗОДОВ от Е. Д. М.,ЕГН
.....,с адрес С,против А С С град с искане да бъде присъдено обезщетение за
неимуществени вреди в размер от 20000 лева вследствие нарушение
разглеждане в разумен срок на адм.дело № 269/2018 г. по описа на А С С град.
Ищецът М. твърди,че делото е образувано по негово искане на
09.01.2018 г.,а към датата на предявяване на иска делото се явява висящо.
Сочи се,че вследствие липсата на предприемани процесуални действия по
делото ищецът М. търпи вреди – подложен е на психически тормоз,изпитва
стрес и негативни емоционални изживявания,чувства се депресиран,започнал
е да получава паник атаки. Ищецът поддържа,че е търпял вреди в периода от
образуване на делото – на 09.01.2018 г. до предявяване на иска. Ищецът моли
съда да постанови решение,с което да уважи исковата му претенция като му
присъди обезщетение в размер от 20000 лева.
Ответникът А С С град оспорва иска като отрича да е допуснато
нарушение на разумния срок при разглеждане на делото,оспорва твърдението
на ищеца М. да е търпял вреди,както и тези вреди да са в причинно-
следствена връзка с конкретното административно дело. Поддържа се,че по
административното дело са извършвани необходимите процесуални
действия,а и производството е било спряно до постановяване на
Тълкувателно постановление от ВКС и ВАС. Моли съда да отхвърли иска.
П на Р Б изразява становище за неоснователност на иска.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност,при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
установено следното :
1
Установява се от изисканото заверено копие по адм.дело № 268/2018 г.
по описа на А С С град,че е образувано по жалба,подадена от Е. Д. М. срещу Г
Д И Н с искане за присъждане на обезщетение от 50000 лева за
неимуществени вреди,произтекли от състоянието на бусовете,с които ищецът
е превозван,с разпореждане на съда от 12.01.2018 г. исковата молба е оставена
без движение,както и са дадени указания относно искането за освобождаване
от задължение за заплащане на държавна такса и предоставяне на правна
помощ,на 07.02.2018 г. с разпореждане на съда ищецът е освободен от
задължението да заплати държавна такса и е разпоредено препис от исковата
молба да бъде връчен на ответника,с определение от 22.05.2018 г. към
адм.дело е присъединено друго адм.дело № 3494/2018 г.,с определение от
08.11.2018 г. производството по делото е спряно до постановяване на
тълкувателно постановление на ВКС и ВАС,с определение от 31.01.2022 г.
производството по делото е възобновено,с определение от 15.09.2022 г.
делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание за 23.11.2022
г.,в проведеното съдебно заседание на 15.03.2023 г. са събрани гласни
доказателства,на 11.10.2023 г. делото е обявено за решаване,с решение от
25.10.2023 г. искът е уважен за сумата от 960 лева за периода 27.11.2013 г. до
09.03.2018 г. и е отхвърлен в частта за разликата до пълния предявен размер
от 50000 лева.
По делото е представена медицинска документация за Е. Д. М..
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Уважаването на иск с правно основание чл.2б от ЗОДОВ е обусловено
от доказване кумулативното наличие на следните предпоставки – ищецът да е
претърпял вреди,вредите да са пряка и непосредствена последица от
разглеждане на дело,по което ищецът е страна в срок,надвишаващ разумния.
С този иск е регламентирано правото на обезвреда на страна в производство
по дело,ако е нарушен разумният срок за разглеждане на делото. Съдът
счита,че предвид обстоятелството,че към предявяване на иска делото,за което
ищецът твърди,че е разгледано в нарушение на разумния срок е било
висящо,исковата претенция се явява допустима за разглеждане,в която насока
изискването за наличието на развило се производство пред ИВСС се отнася
до хипотезите,при които исковата претенция се предявява за обезщетение по
приключило с влязъл в сила съдебен акт дело,към предявяване на
иска,какъвто не е настоящият случай. Отговорността,която се реализира чрез
иск по чл.2б от ЗОДОВ е обективна и за нейното ангажиране следва да бъде
доказано,че продължителността на разглеждане на делото е прекомерна при
съобразяване вида на делото,фактическата му и правна сложност,броя на
страните,вида и характера на необходимите за извършване процесуални
действия. Софийският районен съд намира,че не са налице предпоставки да
бъде уважена исковата претенция,тъй като не може да бъде възприето,че
производството по административното дело е разгледано и решено извън
разумния срок. Следва да бъде отчетено,че преценката за разумния срок е
конкретна за всеки отделен казус и е обусловена от страните,вида на
предявените искове,от обема на необходимите за изясняване на делото
процесуални действия и други. Софийският районен съд счита,че
административният съд ритмично е реализирал процесуални действия по
2
делото в рамките на обичайните срокове за това при съобразяване
натовареността на А С С град. Същевременно върху продължителността на
производството е оказало влияние спирането на производството по делото до
постановяване на тълкувателно постановление на ВКС и ВАС като
производството е било спряно за период от почти три години. Софийският
районен съд намира,че спирането на производството представлява
предвидена от закона хипотеза,когато временно се преустановява
извършването на съдопроизводствени действия по делото,поради което макар
този период да влияе върху времевия период на разглеждане на
делото,доколкото съществува законова пречка за развитие на производството
по делото,този период от време не може да обуслови извод,че производството
се е развило в срок,надвишаващ разумния срок. С оглед това,че не се доказва
административното дело да е разгледано извън разумния срок,съдът
намира,че не е доказана материалноправна предпоставка за уважаване на
иска,респективно исковата претенция подлежи на отхвърляне. Не може да
бъде споделен доводът на ищеца М.,че спрямо него е проявена
дискриминация,защото множество административни дела приключват в
значително по-кратки срокове спрямо административното дело,по повод на
което ищецът М. предявява настоящата искова претенция. Софийският
районен съд намира,че за да се обсъжда дискриминация следва да се касае за
неравноправно третиране при сходни обстоятелства. Различната
продължителност на различни съдебни производства не може да бъде
разглеждана като неравенство в третирането,тъй като не може да бъде
считано,че са налице сходни обстоятелства. Както беше
изтъкнато,продължителността на производството,респективно преценката
дали е нарушен разумният срок за разглеждане на делото съдът реализира
конкретно за всяко отделно дело при съобразяване характера на
производството,както и предвид това колко и какви процесуални действия
следва да бъдат извършени за изясняване на делото,поради което не се явява
допустимо да бъде сравнявана продължителност на дела с различен предмет.
По изложените съображения и като взе предвид,че за периода на спиране на
делото е била налице законова пречка за развитие на производството,а в
периода преди спирането и след възобновяване на производството
процесуалните действия са извършвани регулярно и ритмично,съдът
намира,че исковата претенция подлежи на отхвърляне.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска,предявен от Е. Д. М.,ЕГН .....,с адрес С,против А С С
град за осъждане на ответника да заплати сумата от 20000 лева ( двадесет
хиляди лева ) обезщетение за неимуществени вреди вследствие нарушение
разглеждане в разумен срок на адм.дело № 269/2018 г. по описа на А С С град.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред С Г С в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3
4