Р Е Ш Е Н И Е
№ 533
гр.Плевен, 26 октомври 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-Плевен, I-ви състав, в открито съдебно заседание на двадесет и
седми септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Дилова
при
секретаря Венера Мушакова, като разгледа докладваното от съдия Дилова
административно дело № 343 по описа на Административен съд-Плевен за 2020 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
156 и сл. от ДОПК.
Образувано е по жалба подадена от „ПТЗК Единство“ ЕООД
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление с.Малчика, ул.“Дружба“ №44,
чрез управителя А.А.А., уточнена с молба /л.л.1356,1357/ от адв. М. срещу:
РЕВИЗИОНЕН АКТ /РА/ № Р-04001519003572-091-001/30.12.2019 г. издаден от И. Х. К.
– възложил ревизията, и З. Т. З. – ръководител на ревизията, потвърден с
Решение №35 от 12.03.2020 г. Директор на Дирекция „ОДОП“ Велико Търново. Със
същия РА е прието, че резултата на дружеството за периода 01.04.2019 г. – 30.04.2019
г. се променя от ДДС за възстановяване – 29895,44 в ДДС за
внасяне/възстановяване 0,00 лева, а за периода 01.05.2019 г. – 31.05.2019 г. се
променя от ДДС за възстановяване – 67368,86 лева в ДДС за
внасяне/възстановяване 0,00 лева.
Сочи, че е отказано приспадане на данъчен кредит в
размер общо на 97264,30 лева. Твърди, че неправилно е прието, че липсват реално
получени доставки по фактурите. Твърди, че са налице реални доставки, а не може
да бъде вменена на жалбоподателя вина по отношение на липса на първични
документи, касаещи доставчика. Твърди, че липсват данни за измама, и органите
по приходите не са събрали всички относими доказателства. Твърди, че липсва
посоченото основание – чл.26, т.2 от ЗКПО. Моли да се отмени РА.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не се представлява.
Ответникът по жалбата, директор на Дирекция
"ОДОП" – В. Търново, редовно призован се представлява се от юрк.В..
Моли да се отхвърли жалбата, счита я за неоснователна и недоказана, а обжалвания ревизионен акт да се потвърди като
правилен и законосъобразен. Прави искане за присъждане на направените по делото
разноски, както и при постановяване на решението да се съобразят депозираните
вече писмени бележки.
Съдът, като взе предвид констатациите в обжалвания
ревизионен акт, становищата на страните и представените по делото
доказателства, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.
156, ал. 1 от ДОПК, след изчерпване на фазата на задължителния административен
контрол. Ревизионния акт, който се обжалва изцяло пред административния съд, е изцяло
обжалван по административен ред и изцяло потвърден с Решение № 35/12.03.2020 г.
на Директора на Дирекция "ОДОП"-гр. Велико Търново. Същото е връчено
на 13.03.2020 г. /л.20/, а жалбата срещу него е подадена на 27.03.2020 г. –
както директно до съда, така и чрез органа, видно от клеймата на запазените
пощенски пликове на л.л.3,9. С оглед на изложеното, жалбата е процесуално
допустима за разглеждане по същество.
Обжалваният Ревизионен акт № Р-04001519003572-091-001/30.12.2019
г. е издаден от И. К. – възложил ревизията, и З. З. – ръководител на ревизията,
и е потвърден с Решение №35 от 12.03.2020 г. Директор на Дирекция „ОДОП“ Велико
Търново. Със същия РА е прието, че резултата на дружеството за периода
01.04.2019 г. – 30.04.2019 г. се променя от ДДС за възстановяване – 29895,44 в
ДДС за внасяне/възстановяване 0,00 лева, а за периода 01.05.2019 г. –
31.05.2019 г. се променя от ДДС за възстановяване – 67368,86 лева в ДДС за
внасяне/възстановяване 0,00 лева. РА е издаден въз основа на Ревизионен доклад (РД) № Р-04001519003572-092-001/29.11.2019
г., като РА е връчен на управителя на дружеството на 03.01.2020 г. /разписка
на л.28/. Ревизията
е възложена съгласно чл.112, ал.2, т.1 от ДОПК, със Заповед за възлагане на
ревизия (ЗВР) № Р-04001519003572-020-001/11.06.2019 г., връчена по електронен
път на дружеството - жалбоподател на 19.06.2019 г., която е изменена със
Заповеди за изменение на ЗВР (ЗИЗВР) № Р-04001519003572-020-002/25.06.2019 г.,
№ Р- 04001519003572-020-003/17.09.2019 г. и №
Р-04001519003572-020-004/16.10.2019 г. За резултатите от ревизията е съставен
Ревизионен доклад № Р-04001519003572-092-001/29.11.2019 г., връчен по
електронен път на 09.12.2019 г. В срока по чл.117, ал.5 от ДОПК не е подадено
възражение срещу РД и е издаден РА № Р-04001519003572-091-001/30.12.2019 г.
Същият е обжалван изцяло, като са подадени две жалби – пред ТД на НАП Търново и
пред ТД на НАП В.Търново, офис Плевен.
Предмет на оспорване в настоящото съдебно производство
е РА в неговата цялост, доколкото същият е обжалван по административен ред
изцяло, и изцяло е потвърден.
За да потвърди оспорения РА изцяло, решаващият орган е
приел за установено следното:
На дружеството са връчени по
електронен път две Искания за представяне на документи и писмени обяснения от
задължено лице (ИПДПОЗЛ) - № Р-04001519003572-040-001/18.06.2019 г. и № Р-04001519003572-040-002/27.06.2019
г., съответно на 19.06.2019 г. и 03.07.2019 г., които съгласно съставения от
органите по приходите Протокол № 1559464/16.09.2019 г. са предоставени повторно
на А.А. на 16.09.2019 г. С тях са изискани подробно описани документи за
дейността на „ПТЗК Единство“ ЕООД през ревизираните данъчни периоди, както и за
отражението, което са намерили в неговото счетоводство, а именно: сключени
договори; първични счетоводни документи за покупки и продажби, касови и банкови
документи, счетоводна документация: счетоводни регистри; оборотни ведомости,
главни книги и др. Поискано е представянето и на Справка за наличните недвижими
имоти, Справка за наличните МПС, Справка за наличните машини, стоки, оборудване
и стопански инвентар, Справка за дългосрочните и краткосрочните инвестиции,
Справка за вземания от трети лица и др. В отговор на исканията от страна на ревизираното
лице не са представени никакви документи.
С Протокол №
Р-04001519003572-ППД-001/11.07.2019 г. са приобщени доказателства от досието на
ревизираното лице, събрани по повод възложена проверка за прихващане или
възстановяване на декларирания ДДС за възстановяване по чл.92, ал.3 от ЗДДС в
справка-декларация за м.04.2019 г. В хода на проверката на дружеството е
връчено ИПДПОЗЛ № П-04001519091864-040-001/23.05.2019 г., с което са изискани
множество документи, които имат за цел да бъдат установени факти и
обстоятелства, които имат отношение както към характера на извършваната
дейност, така и към правото на дружеството да приспадне претендирания данъчен
кредит - фактури за покупки и продажби за м.04.2019 г.; банкови или касови
документи, удостоверяващи разплащането по сделките; място на съхранение на
материалите, налични ли са същите или са вложени в производството;
заприхождаване и влагане на закупените материали в дейността; изписване на
материалите; справка за незавършеното производство по култури; осчетоводяване
на доставките; справка за налични CMЗ към 30.04.2019 г.; оборотна ведомост към
30.04.2019 г.: аналитичност на с-ки от гр, 20 и гр. 30.; декларация за
осъществяваната дейност и притежаваните от дружеството обекти за декларираната
дейност; средства за финансиране на дейността и покупка на ДМА - договори за
заеми, кредити и др.
В отговор на искането, от
проверяваното лице са представени фактури (и едно кредитно известие), включени
в СД по ЗДДС за данъчен период м. 04.2019 г.; приемо - предавателни протоколи и
фискални бонове към част от тях; справка за придобити мобилни телефони през
последните 12 месеца; справка за собствени/наети ППС; справка за недвижими
имоти, в която е посочено наличието на наети складове в землището на с. Малчика
от „Дани Калърс“ ЕООД, без да са приложени документи за това; регистрационна
карта на земеделски производител; анкетна карта за регистрация на земеделски
стопанин, подадена в ОД „Земеделие“ Плевен; счетоводни статии за отразяване на
фактурите за покупка (КИ). по които право на приспадане на данъчен кредит е
ползвано през м. 04.2019 г. Представените документи са само малка част от
изисканите от лицето.
С Протокол № 1208472/16.07.2019
г. е документирано извършено посещение на органите по приходите в с. Малчика на
адрес ул. „Дружба“ № 44, който е седалище и адрес за кореспонденция на „ПТЗК
Единство“ ЕООД. При него е проведена работна среща с управителя и представляващ
дружеството - А.А.А.. По думите на последния, офисът на този адрес се ползвал
от ревизираното лице без договор със собствениците на сградата и в него не се
намирали документи на „ПТЗК Единство“ ЕООД за м.04.2019 г. и м.05.2019 г.
Поради това, по време на посещението не можели да бъдат предоставени на
органите по приходите. От страна на г-н А. е поет ангажимент документите да
бъдат представени в офис Плевен на ТД на НАП В. Търново, в деня, следващ
посещението.
Посещение от органите по
приходите е извършено и на складова база, находяща се в стопански двор в
землището на с. Малчика, за което е съставен Протокол № 1208473/16.07.2019 г.
Според А.А. стопанският двор бил собственост - 1/2 идеална част на
Производствено-търговска и земеделска кооперация „Единство“ в несъстоятелност и
1/2 идеална част на Производствено-търговска и земеделска кооперация „Труд“ с.
Малчика. ПТЗК „Единство“ - в несъстоятелност била отдала своята идеална част на
„Дани Калърс“ ЕООД, гр. София, а то от своя страна на „ПТЗК Единство“ ЕООД. По
отношение на наличната при посещението техника управителят на ревизираното лице
е посочил, че една част е собственост на ПТЗК „Труд“, а друга част, ползвана от
ревизираното дружество, е притежавана от него като физическо лице. На органите
по приходите е дадена информация, че работниците, използвани в дейността на
„ПТЗК Единство“ ЕООД към този момент не били назначени, като била задействана
процедура по назначаването им със задна дата чрез предписание от Инспекция по
труда Плевен. За твърдените от него факти и обстоятелства. А.А. е заявил, че ще
представи допълнително документи.
Документи не са представени,
както на органите по приходите, така и в деловодството на офис Плевен при ТД на
НАП Велико Търново, обстоятелство, което е документирано с Протокол №
1208475/17.07.2019 г.
На 29.07.2019 г. органите по
приходите отново са посетили адреса за кореспонденция на дружеството, при което
офисът е бил заключен, за което е съставен Протокол № 1559461/29.07.2019 г. с
приложен към него снимков материал. В протокола е записано, че посещението е
извършено след проведени многократни опити за връзка с лицето и проведен
разговор.
В резултат на това, ревизията е
преминала към облагане по реда на чл.122 от ДОПК, поради наличие на
обстоятелства по чл.122, ал.1, т.4 от ДОПК - липсва или не е представена
счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото
счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно
облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за
облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са
унищожени не по установения ред. Във връзка с това, на „ПТЗК Единство“ ЕООД по
електронен път на 13.09.2019 г. са връчени Уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК № Р-04001519003572-113-001/28.08.2019 г. и ИПДПОЗЛ № Р-04001519003572-040-003/28.08.2019
г., с които жалбоподателят е уведомен за наличието на обстоятелства по чл.122,
ал.1, т.4 от ДОПК и са изискани декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК. В
указания срок изисканите декларации не са били представени, както и не е взето
становище по отношение прилагането на особения ред за облагане
На 16.10.2019 г. от „ПТЗК
Единство“ ЕООД по електронен път е депозирано Заявление, с което е поискано
удължаване на срока за извършване на ревизията допълнително с един месец.
Искането е мотивирано с неприключила процедура от проверка от Инспекцията по
труда Плевен, целяща да легитимира трудовите договори на работниците и служителите
в дружеството. От това, според А.А., щяло да произтече задължение към НАП,
което било от съществено значение за ревизията и евентуалното изплащане
(прихващане) на размера му. За пореден път е заявено, че останалите документи
ще бъдат представени на следващия ден. Документи обаче не са представени, както
на 17.10.2019 г., така и в удължения със ЗИЗВР № Р-04001519003572-020-004/16.10.2019
г. срок за приключване на ревизията - 19.11.2019 г.
Ревизията е приключила, като за
резултатите от нея е съставен РД № Р-04001519003572-092-001/29.11.2019 г. В
срока по чл.117, ал.5 от ДОПК няма подадено възражение срещу РД, след което е
издаден обжалваният PA. След издаването
на РА по пощата са подадени искане за удължаване на срока за възражение и
възражение срещу РД, заведени съответно с вх. № 17385/31.12.2019 г. и с вх.№
17385#1/31.12.2019 г. по описа на ТД на НАП В. Търново, офис Плевен. В текста
на възражението е записано, че се представят допълнителни доказателства, а като
приложение е посочено наличието на „доказателства по текста“. Приложени
документи към възражението обаче не са налични, въпреки изявлението на
представляващия „ПТЗК Единство“ ЕООД.
Посочено е, че жалбите (заявленията)
до директора на ДОДОП - подадени по пощата и заведени, съответно с вх.№
1620/21.01.2020 г. по описа на ТД на НАП Велико Търново и с вх. №
911/21.01.2020 г. по описа на ТД на НАП Велико Търново, офис Плевен също съдържат
твърдения за представени доказателства, но такива отново липсват. Не е налице
конкретно посочване и на обстоятелствата, които жалбоподателят счита за
форсмажорни, и което според него са препятствали представянето на документите
на дружеството при ревизията. Документи на „ПТЗК Единство“ ЕООД за ревизирания
период не са депозирани пред административния решаващ орган.
В хода на ревизията освен
връчените искания на „ПТЗК Единство” ЕООД, органите по приходите са изискали
информация от третите лица - Държавен фонд „Земеделие“ и Областна дирекция
„Земеделие“ Плевен, част от доставчиците - „ЕВРО ФЕРТ“ АД, „АСМ“ ЕООД,
„СЕМБОДИА“ ООД, „ФЕРТ БУЛ“ ЕАД, „ВАНИНА ТРЕЙДИНГ“ ЕООД, „ПРОФИАГРО БЪЛГАРИЯ“
ООД, ЗЕМЕДЕЛСКА КООПЕРАЦИЯ ЗА ПРОИЗВОДСТВО И УСЛУГИ „АСЕНОВО“, „БУЛАГРО МАШИНИ“
АД, „МЕДИКОМ“ ЕООД, „ДИАНА“ ООД, „АНИМЕКСС“ ЕООД, „М И М - АГРО“ ЕООД, „АГРОНОМ
1 ХОЛДИНГ“ ЕООД, „ЕМА ТРАНС“ ЕООД, както и са извършили насрещна проверка на
клиента „ИНН АКТИВ“ ЕООД, във връзка с декларираната от „ПТЗК Единство“ ЕООД
продажба на стока (слънчоглед реколта 2018 г., съгласно фактура №
**********/01.04.2019 г.). От тези търговци са представени фактури и
съпътстващи ги документи, с предмет - торове, препарати, семена, резервни части
- гуми, джанти, дискове, лагери и др., труд за трактори, дизелово гориво, газьол
за извънпътна техника и пр. В преобладаващата си част фактурите са издадени
през периода от 03.04.2018 г. до 31.03.2019 г., но от ревизираното дружество е
упражнено право на приспадане на данъчен кредит по тях за данъчни периоди м.04.2019 г. и м.05.2019 г. От „ПТЗК Единство“ ЕООД не са
представени фактурите, които е включило в дневника си
за покупки за данъчен период м. 05.2019 г.
В резултат на всичко изложено се
налага извод, че от „ПТЗК Единство“ ЕООД не са представени документи, доказващи
реално извършвана от дружеството дейност по производство на непреработена
селскостопанска продукция, каквато е декларирана пред ОД „Земеделие“ Плевен с
подадените от него анкетни карти за регистрация на земеделски стопанин. Не са
предоставени документи, които да установяват договорни отношения, въз основа на
които дружеството ползва офиса, на който е регистрирано седалището му, както и
складовата база, находяща се в стопански двор в землището на с. Малчика.
Липсват документи (договори и др.) и за стопанисвана земеделска земя, като не
се твърди и наличие на собствена. Няма данни и за използвана от дружеството
земеделска техника, а според предоставената информация от ОД „Земеделие“ Плевен
същото не притежава регистрирана такава. При справка, направена в хода на административното
обжалване се установява, че единствените уведомления, подадени по реда на чл.
62 от Кодекса на труда от „ПТЗК Единство“ ЕООД за назначени в дружеството
работници са за две лица на длъжност търговски сътрудник с декларирана дата на
сключване на трудовите договори - 02.03.2019 г.
Решаващият орган е приел за неоснователни направените
от жалбоподателя възражения, като е посочил, че при така установената
фактическа обстановка констатациите в РА са правилни и законосъобразни.
Събирането на доказателства в хода на ревизия е насочено към изясняване на
обективната истина относно фактите и обстоятелствата от значение за правата,
задълженията и отговорността на задължените лица по смисъла на чл. 3 ДОПК. В
отговор на връчените ИПДПОЗЛ по електронен път на декларирания от дружеството
електронен адрес и предоставени отново лично на представляващия на „ПТЗК
Единство” ЕООД не са предоставени документи, включително първични, вторични
счетоводни документи и счетоводни регистри в дадения от органа по приходите
срок, и до приключване на ревизията. Предвид липсата на първични счетоводни
документи и счетоводни регистри не може се приеме, че жалбоподателят има
заведено счетоводство в съответствие с изискванията на ЗСч и приложимите
Счетоводни стандарти. Съгласно чл. 38, ал. 1, т. 3 от ДОПК, документите за
данъчно-осигурителен контрол, каквито безспорно представляват първичните
счетоводни документи и счетоводни регистри, се съхраняват от задължените лица в
срок от 5 години след изтичане на давностния срок за погасяване на публичното
задължение, с което са свързани. За целите на облагането с ДДС тези правила са
разписани в разпоредбата на чл.121 от ЗДДС, според която всяко данъчно
задължено лице осигурява съхраняването на данъчните документи, издадени от него
или от негово име, както и на всички получени от него данъчни документи до 5
години след изтичане на давностния срок за погасяване на публичното задължение,
което документите удостоверяват, в оригиналния им вид. По отношение на
изисканите от ревизираното лице с горепосочените искания документи, които имат
значение за данъчното облагане по ЗДДС за ревизираните периоди от 01.04.2019 г.
до 31.05.2019 г. срокът за съхраняване на документи безспорно не е изтекъл към
датите на връчените искания. Ревизираното лице обаче не е представило
изисканите му доказателства от значение за определяне на задължението му по
ЗДДС за тези периоди, въпреки постоянно декларираната готовност за това, както
и не е посочило трети лица, органи и учреждения, в които се намират данни,
сведения, документи, книжа, носители на информация и други доказателства,
отнасящи се до правата и задълженията на „ПТЗК Единство” ЕООД и до фактите и
обстоятелствата, подлежащи на установяване в ревизионното производство. Към
жалбите по административен ред също не са представени документи.
В хода
на извършената му проверка жалбоподателят е представил фактури, които е включил
в дневника си за покупки по ЗДДС за м. 04.2019 г., и справки за
осчетоводяването им, но няма първични документи за използване на фактурираните
доставки в дейността на дружеството. Справките отразяват единствено съставени
счетоводни статии по отношение на конкретните фактури, но не и принадлежността
им към цялостно заведена от дружеството счетоводна отчетност. Налице е липса на
всички първични счетоводни документи, както и на счетоводни регистри
(хронологични и аналитични), които да съдържат информация за всички операции,
отчетени по съответната сметка, оборотни ведомости и главни книги, а оттам и
доказателства за счетоводство, водено в съответствие със Закона за
счетоводството и Националните счетоводни стандарти. В отговор на ИПДПОЗЛ №
Р-04001519003572-040-001/18.06.2019 г. не е посочено и лицето, което е
отговорно за счетоводните записвания на ревизираното лице.
Съобразно
разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ДОПК органите по приходите са извършили анализ
на събраните в хода на ревизията доказателства и са достигнали до обоснован
извод за наличие на основание за определяне на данъчната основа за облагане с
данък добавена стойност по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, предвид установеното
обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК - липсва или не е представена
счетоводна отчетност съгласно ЗСч или воденото счетоводство не дава възможност
за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите,
необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне
на задължителни осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред. Въз
основа на съществуващите данни по преписката не е възможно данъчната основа за
облагане по ЗДДС да бъде определена съобразно фактическия състав, с който
материалните данъчни закони свързват съответния данък, поради което правилно е
приложен реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК. В случая „ПТЗК Единство“ ЕООД черпи
право на приспадане на данъчен кредит по спорните фактури, поради което следва
да докаже всички предпоставки за законосъобразното му упражняване, включително
и положителният факт за наличие на първични, вторични счетоводни документи и
редовно водено счетоводство. Съществен елемент от доказването в хода на
ревизионното производство е проверката на счетоводната отчетност на страните по
доставката. Законовото изискване е за водене на подробна счетоводна отчетност,
която да е достатъчна за установяване на задълженията по ЗДДС. Изпълнението на
това задължение се отнася до всички регистрирани по ЗДДС лица, установено е с
разпоредбата на чл. 123 от ЗДДС, която от своя страна е хармонизирана с нормата
на чл. 242 от Директива 2006/112 и се сочи от Съда на ЕС като гаранция за
предотвратяване на злоупотребата с право.
Условията
и редът за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит са уредени в
разпоредбите на чл. 68 - чл. 72 от ЗДДС, като ограниченията на това право са
регламентирани в нормата на чл. 70 от същия закон. Едно от условията за
ползване на данъчен кредит, предвидено в чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, е
регистрираното лице да е получило стоки или услуги по облагаема доставка. Друго
от кумулативните условия на закона, съгласно чл. 69, ал. 1 от ЗДДС е, че
регистрираното лице има право да приспадне данъчен кредит, когато стоките и
услугите се използват за целите на извършваните от него облагаеми доставки.
Същевременно в чл. 70, ал. 1 от ЗДДС изрично са изброени хипотезите, при които
правото на приспадане на данъчен кредит не е налице независимо, че са изпълнени
условията на чл. 69 или чл. 74 от ЗДДС. Такива например са случаите, при които
стоките или услугите са предназначени за извършване на освободени доставки по
глава четвърта, безвъзмездни доставки или за дейности, различни от
икономическата дейност на лицето, представителни или развлекателни цели,
поддръжката, ремонта, подобрението и експлоатацията на мотоциклети и леки
автомобили, включително за резервни части, комплектовка, горивни и смазочни
материали и др. Друга предпоставка за признаване на данъчен кредит, предвидена в 71, т. 1
от ЗДДС, е получателят на доставката да притежава данъчен документ, съставен в
съответствие с изискванията на чл. 114 и чл. 115 от закона, в който данъкът е
посочен на отделен ред. Данъчният документ следва да съдържа и реквизитите по
чл. 78, ал. 1 от ППЗДДС, като т. 2 от посочената разпоредба поставя изискване
първият екземпляр да съдържа гриф „оригинал“. Разпоредбата чл. 79, ал. 7 от
ППЗДДС предвижда, че оригиналът на данъчния документ се предоставя на
получателя по доставката. В чл. 58, ал. 2 от правилника е уредено, че при
изгубване, унищожаване или кражба на оригинала на документ регистрираното лице
може да упражни своето право на приспадане на данъчен кредит, като уведоми за
това териториалната дирекция на НАП по регистрацията си и осигури фотокопие от
екземпляра на издателя на документа, заверено от него с подпис и печат, което
да съхранява в счетоводството си. Само в тези случаи и при изпълнение на
определени в цитираните разпоредби изисквания, може да бъде упражнено право на
данъчен кредит при липса на оригинал на данъчната фактура.
Посочените
изисквания на българското законодателство са в съответствие и са хармонизирани
с Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата
система на данъка върху добавената стойност. На плоскостта на тази хармонизация
в областта на косвените данъци, събирани от членките на Общността, във всички
случаи следва да се съобразяват и разтълкуваните от Съда на Европейския съюз
(СЕС) институти на правото на ЕС, прието по отношение на общата система на ДДС.
Така например в решение на СЕС от 6 декември 2012 година по дело С-285/11 в т.
31 е посочено, че за да се установи, че на основание на процесиите доставки на
стоки е налице правото на приспадане, е необходимо да се провери дали
последните са били реално осъществени и дали съответните стоки са били
използвани от получателя за извършването на облагаеми сделки, като в този
смисъл е трайно установената практика на СЕС. Съгласно мотивите на Решение на
Съда от 3 юли 2019 г. по дело С-316/18 от член 168 от Директивата за ДДС
следва, че за да може съответното лице да се ползва от право на приспадане, е
необходимо, от една страна, то да е „данъчнозадължено“ по смисъла на тази
директива и от друга страна, стоките или услугите, за които иска да му се
признае правото, впоследствие да бъдат използвани от данъчнозадълженото лице за
нуждите на облагаемите сделки, които самото то е сключило, и да са му били
доставени от друго данъчнозадължено лице (решение от 5 юли 2018 г., Marie
Participations, С-320/17, EU:C:2018:537,
т. 26 и цитираната съдебна практика). За да се признае на данъчнозадълженото
лице право на приспадане на ДДС върху получени доставки, е необходимо да е
налице пряка и непосредствена връзка между конкретна получена доставка и една
или повече извършени доставки, пораждащи право на приспадане на ДДС. Правото на
приспадане на ДДС, начислен за получена доставка на стока или услуга,
предполага, че разходите, направени за получаването на тази стока или услуга,
са част от елементите, формиращи цената на обложените извършени доставки, пораждащи
право на приспадане (в този смисъл решение от 14 септември 2017 г., Iberdrola
Inmobiliaria Real Estate Investments, C-132/16, EU:C:2017:683, t. 28 и
цитираната съдебна практика). Получаването, заприхождаването, изписването и
влагането на стоките и материалите и използването на услугите безспорно се
доказва, освен с първични и вторични счетоводни документи и чрез надлежно
заведено счетоводство, позволяващо проследимост на получените доставки и
обвързването им с извършените от ревизираното лице облагаеми доставки. В хода
както на ревизионното производство, а така и при обжалване на РА по
административен ред жалбоподателят не доказа изпълнението на декларираните от
него получени доставки, а както вече беше посочено, на основание чл. 68, ал. 1,
т. 1 от ЗДДС, наличието на осъществена доставка е едно от изискванията
за възникване право на данъчен кредит. Недоказано от „ПТЗК Единство” ЕООД е и
наличието на условието на чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, а именно, че дружеството
е използвало стоките и услугите за извършваните от него облагаеми доставки, при
това при липса на ограничителните предпоставки на чл. 70 от ЗДДС. В случая
жалбоподателят носи доказателствена тежест за установяване на благоприятните за
себе си обстоятелства, че стоките и услугите по спорните доставки са получени,
респективно, че е придобил право на собственост върху реални, индивидуално
определени вещи. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 114, ал. 10 от ЗДДС, според
която гарантирането на автентичността на произхода, целостта на съдържанието и
четливостта на фактурата или известието към фактурата се осигурява от данъчно
задълженото лице чрез всякакъв контрол на стопанската дейност, който създава
надеждна одитна следа между фактурата или известието към фактурата и доставката
на стоки или услуги. Предвид това правилно ревизията е приела, че не са налице
условията по чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 6 и
чл. 9 от ЗДДС за ползване на данъчен кредит.
Съгласно
Решение от 29.04.2004 г. по дело С-152/02, правото на приспадане трябва да бъде
упражнено по отношение на данъчен период, през който са изпълнени двете
условия, изисквани от тази разпоредба (чл. 18, ал. 2 от Шестата директива), а
именно: стоките да са били доставени или услугите - извършени и
данъчнозадълженото лице да притежава фактура или документ, който съгласно
критериите, определени от въпросната държава-членка, може да се счита за служещ
за фактура. Аналогична е и разпоредбата на чл. 178, буква „а” от Директива
2006/112/ЕО, съгласно която, упражняването на право на приспадане по чл. 168,
буква „а” от директивата е обусловено от притежаването на фактура. В мотивите
на Решение на Съда (седми състав) от 12 април 2018 г. по Дело С- 8/17 също се
посочва, че що се отнася до правилата за упражняване на правото на приспадане,
които се приравняват на формални изисквания или предпоставки, член 178, буква
а) от Директивата за ДДС предвижда, че данъчнозадълженото лице трябва да
притежава фактура, съставена в съответствие с членове 220—236 и с членове
238—240 от нея (решение от 21 март 2018 г., Volkswagen, С-533/16,
EU:C:2018:204, т. 42 и цитираната съдебна практика). В
конкретния случай не са налице визираните в закона предпоставки, при които за
жалбоподателя би възникнало право на данъчен кредит при липса на оригинали на
издадените фактури, по които право на приспадане е упражнено през м. 05.2019 г.
Предвид това, правилно органите по приходите са приели, че за този данъчен
период не е изпълнено и изискването на чл. 71, т. 1 от ЗДДС за ползване на
право на приспадане на данъчен кредит по тези фактури.
За
пълнота органът е добавил, че от доставчика „МЕДИКОМ“ ЕООД са представени осем
броя фактури /№ 3149/18.05.2018 г., № 3150/18.05.2018 г., № 3679/22.08.2018 г„
№ 3378/04.07.2018 г., № 3831/10.09.2018 г., № 3997/28.09.2018 г„ №
4185/23.10.2018 г. и № 4232/30.10.2018 г./, издадени на „ПТЗК Единство“ ЕООД,
по които от ревизираното дружество е упражнено право на приспадане на данъчен
кредит за данъчен период м.05.2019 г. В хода на административното обжалване се
установи, че две фактури с № 3149/18.05.2018 г. и № 3150/18.05.2018 г.,
издадени от „МЕДИКОМ“ ЕООД съответно с ДДС в размер на 1 658.71 лв. и 14,00
лв., са включени два пъти в дневника за покупки на „ПТЗК Единство“ ЕООД за
м.05.2019 г. По този начин ревизираното лице е упражнило два пъти данъчен
кредит за едни и същи покупки.
Неоснователни
са твърденията в жалбата, че органите по приходите не са съобразили
представените от дружеството документи за дейността му. Следва да се подчертае,
че във връзка с множеството установени при ревизията не са
посочени никакви конкретни данни и не са ангажирани никакви писмени
доказателства, опровергаващи констатираното. Към жалбите по административен ред
също не са представени документи (въпреки изявената готовност за това), нито се
посочва къде се намират същите и къде могат да бъдат проверени от органи по
приходите. В случая жалбоподателят е този, който носи доказателствена тежест
относно положителния факт за реално осъществяване на стопанска дейност, както и
за реално получени доставки през ревизираните периоди, които е използвал за
нея. Всички събрани доказателства при ревизията, приложения към РД, са връчени
по електронен път на „ПТЗК Единство“ ЕООД по реда на чл. 117, ал. 4 от ДОПК,
което се установява от наличното в преписката Удостоверение за извършено
връчване по електронен път в ИС „Контрол“ на РД № Р-04001519003572-092-001/29.11.2019
г. В жалбата по административен ред не се посочват конкретни събития, които
жалбоподателят счита за форсмажорни обстоятелства, нито се прилагат
доказателства за възникването им, поради което при административното обжалване
на РА не може да бъде извършена преценка за отношението им към производството
по установяване на задълженията за ДДС на „ПТЗК Единство“ ЕООД за ревизираните
данъчни периоди.
С оглед
гореизложеното, правилно органите по приходите са отказали право на данъчен
кредит общо в размер на 97 264,30 лв. за данъчни периоди м.04.2019 г. и
м.05.2019 г. на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1, във връзка
с чл. 6, чл. 9 и чл. 71, т. 1 от ЗДДС по фактурите, включени в дневниците за
покупки на жалбоподателя за същите периоди, поради което РА е потвърден като правилен
и законосъобразен.
По
настоящето дело е назначена съдебно счетоводна експертиза, /стр.1255-1272/,
което като неоспорено от страните съдът кредитира като вярно, обективно и
компетентно. Видно от заключението е, че в дружеството не са налични първични
счетоводни документи, доказващи влагането на материалите в продукцията и
формиране на себестойност; липсват платежни/преводни нареждания за плащане по
банков път на материали и услуги в значителна част от фактурите. Не са налични
счетоводни регистри, които са носители на хронологично систематизирана и
аналитично организирана информация за стопанските операции от първичните и
вторични счетоводни документи. Не може да се проследи хронология, движение и
кореспонденцията по счетоводни сметки. Не са представени оборотни ведомости,
главна книга - счетоводни документи, които в тяхната пълнота да обхващат
дейността на дружеството през 2018 и 2019 г. Приложеният „Отчет по журнала на
операциите“ е вид счетоводна справка, в която само частично се съдържа
счетоводна информация - съставени счетоводни статии, която дори е непълна, тъй
като касае фактури за доставки, които са включени в данъчния период м.април
2019 г., но никаква информация няма за фактурите за доставки, включени в
дневник за покупките, по СД по ЗДДС за данъчен период м.май 2019 г.
Приложени
са фактури в оригинал - т.3, посочени в Приложение 2, Таблица 2 на ССЕ, които
не се съдържат в таблиците към Ревизионния доклад и за които няма счетоводни
записи.
Не може
да се отговори на въпроса дали услугите, които са фактурирани във всички
посочени фактури са осчетоводени правилно, тъй като не е налична обективна и
систематична информация за водено счетоводство и за принадлежността на всички
фактурирани доставки на услуги и материали към цялостна заведена от дружеството
счетоводна отчетност.
Наличната
информация относно фактурираните доставки и дейността на Дружеството приложена
в материалите в делото, по съдържание и форма не отговаря на основните счетоводни
принципи посочени в чл. 4 от ЗСч. От гледна точка на това, не могат да се
направят обвързани изводи за реално влагане на материалите и услугите,
обективирани в процесиите фактури в производството и реализацията на земеделска
продукция от ПТЗК „ЕДИНСТВО“ ЕООД.
За
процесния период са налични доказателства за дейността на ПТЗК „ЕДИНСТВО“ ЕООД
като земеделски стопанин: регистрирани в АВ договори за наем през 2018 и 2019 г.
с наемател ПТЗК „ЕДИНСТВО“ ЕООД и ползвател, включен в Регистъра по чл.74, ал.
от ППЗСПЗЗ за имоти - ниви, землището на с.Малчика - общо стопанисвана площ
333,287 дка през стопанската 2018-2019 г., през 2019-2020 г. - общо 870,859
дка; Анкетната карта, във формуляра на която е посочена общо стопанисвана земя
5 067,341 дка.
Не са
приложени документи - договори за наем, въз основа на които ПТЗК „ЕДИНСТВО“
ЕООД ползва офис, складова база. Няма документи - доказателства за собствена на
Дружеството земеделска техника, нито договори за наем за ползване на такава.
Резултатите
от структурния анализ (стр.8 на експертизата) на доставени материали и услуги
сочат: доставки на горива на стойност 90 856,83 лв., представляващи - 14% от
стойността на всички доставки по фактури, резервни части (вкл. услуги ремонт) -
82 310,77 лв. - 13%. Фактуриран е Аванс за пръскачка HARD1,
която може да се класифицира като дълготраен материален актив на стойност
115 393,97 лв. - 18% от стойността на всички фактурирани доставки. Но няма
документи с правно основание за ползване на земеделска техника - договор за наем; няма данни за
собствени, заведени Дълготрайни материални активи.
Не са
приложени надлежно доказателства, от които да се установи с колко и с кои лица
Дружеството е в трудови правоотношения. Видно от извършената проверка на НАП и
отразено в Ревизионния акт, считано от 02.03.2019 г., от ПТЗК „ЕДИНСТВО“ ЕООД
има подадени уведомления за сключени два трудови договора.
Към
делото е приложено копие на едно преводно нареждане към Бюджета на 02.10.2020 г.
от ПТЗК „ЕДИНСТВО“ ЕООД за превод на сума, в размер 54 562,05 лв. по сметката
за приходите на централния бюджет, ТД на НАП Велико Търново, офис Плевен, по код
за вид плащане 110000 „данъци и други плащания към централния бюджет“ с
основание „Осигуровки и ДФЛ 2019 г.“, период за който се плаща: 01.01.2019 г. -
31.12.2018 г.“
В том 3
от делото е приложено копие - извадка и оригинал на Книга за трудово възнаграждение
на работниците и служителите. Видно е, че книгата се води от 01.01.2018 г., но
никъде – нито в копието-извадка, нито в главната страница и съдържанието на
книгата не е отразено за персонала на коя фирма се отнася.
По
делото е била назначена допълнителна съдебно счетоводна експертиза, която да
извърши проверка в счетоводството на жалбоподателя и отново да отговори на
поставените въпроси по първоначалната съдебно счетоводна експертиза /протоколно
определение от о.с.з. на 15.01.2021 г. - л.1278/. ВЛ е посочило в уведомление до
съда от 11.02.2021 г. /л.л.1286,1287/, че въпреки наличната уговорка с
представляващия дружеството за посещение на счетоводството на дружеството на
02.02.2021 г., не й е дадена възможност да се посети счетоводството на
дружеството на тази дата. С последващо уведомление от 08.04.2021 г. /л.л.1298,1299/
ВЛ сочи, че представляващият дружеството не отговаря на нейните писма по електронна
поща и телефонни позвънявания. Прилага копия на изпратените писма
/л.л.1300-1302/. С протоколно определение от о.с.з. на 16.04.2021 г. /л.1310,
гръб/ съдът е осъдил ПТЗК „Единство“ да заплати разноски на ВЛ за явяване в
о.с.з. и пътуване с личен транспорт до с.Малчика, и на ДОДОП - разноски за
явяване в о.с.з. на процесуалния представител. С последващо уведомление от
07.05.2021 г. /л.л.1312,1313/ ВЛ сочи отново, че представляващият дружеството не
отговаря на електронна поща и по телефона, и ВЛ е в невъзможност да работи по
допълнителната експертиза. С последващо уведомление от 29.06.2021 г. /л.л.1333,1334/
ВЛ сочи отново, че представляващият дружеството не отговаря на електронна поща
и по телефона, и ВЛ е в невъзможност да работи по допълнителната
експертиза. С протоколни определения от
о.с.з. на 12.07.2021 г. /л.1340, гръб/ съдът е осъдил ПТЗК „Единство“ да
заплати разноски на ВЛ за явяване в о.с.з. и на ДОДОП - разноски за явяване в
о.с.з. на процесуалния представител. С друго протоколно определение от това
заседание с оглед неуказване на съдействие на ВЛ съдът е отменил определението
за назначаване на допълнителна експертиза.
С определение от 02.11.2020 г. /стр.1239/, на
основание чл.193 ГПК съдът е открил производство по оспорване на представените
ведомости за работни заплати /същите са приобщени на л.877/ по отношение на
тяхната достоверност, вярност на съдържание и дата на съставяне, както и
автентичност на положените в тях подписи. Оспорва се, че същите лица са работници
на жалбоподателя. Във връзка с направеното оспорване по делото са разпитани като
свидетели лицата, посочени в тези ведомости. Св.И.А.А. е брат на
представляващия. Посочва, че работи в ПТЗК „Единство“ като управител
производство. Има трудов договор от 01.04.2018 г., който е подписал. Положените
подписи на ведомостта за заплати – най-отгоре, са негови. Св. С. Маринов С.
посочва, че работи в „Единство“ ЕООД с.Малчика. Само в кооперацията работи.
Вижда подписа си под №4, включително за януари 2018 г. ПТЗК „Единство“ с.Малчика
е частно, не знае каква е разликата с „Единство“ ЕООД. Все в „Единство“ ЕООД с.Малчика
работи. Св. А.Н.А. сочи, че работи като механизатор в ЕООД ПТЗК „Единство“ с.Малчика,
двете са едно и също. Вижда своя подпис под №8, включително за януари 2018 г.
Св.Д.П.Р. работи в ПТЗК „Единство“ с.Малчика като механизатор, освен трактор
управлява и камион. Вижда своя подпис, включително за януари 2018 г. В
кооперацията работят и св.И. като началник производство, С. като пазач, А.А.
като механизатор. Св.В.Н.П. работи в ПТЗК „Единство“ с.Малчика като
механизатор. Неговите подписи са във ведомостта, включително за януари 2018 г. Посочва,
че И. работи в кооперацията, кара трактор. С. работи в кооперацията като пазач.
А. работи в кооперацията като механизатор. Д. кара камион и с трактор помага.
Св. работи от 04.2018 г., и другите са започнали оттогава работа. На въпроса
през януари 2018 г. откъде е получавал възнаграждение сочи, че е бил на
борсата, но след уточняващ въпрос сочи, че си е бил в къщи, не е бил на
борсата. Св. М.И.Д. работи в ПТЗК „Единство“ с.Малчика като касиер. Редовно получават
възнаграждението си, осигуряват ги. Лично полага подпис, когато получава
възнаграждението си. Подписите във ведомостта срещу името й са нейни,
включително за януари 2018 г. Св. води тази книга. Работниците, вписани в нея,
работят в кооперацията на жалбоподателя по трудови договори, осигурявани са
тези пари, които са посочени. Вноските за осигуровки са внасяни своевременно.
Св.Н.А.Г. сочи, че неговите подписи са четвърти по ред, включително за януари
2018 г. Работи като пазач, по трудов договор, който е подписал. Редовно им се
плащат заплати и осигуровки, десетина човека работят в дружеството. Има машини,
работят и в момента. Обработват около 10000 декара. Пазач е от 17 години, все
при същия работодател. Св.И.П.К. сочи, че работи в ПТЗК „Единство“ с.Малчика
като пазач от 01.04.2018 г. Преди това е бил в кооперацията. Вижда своя подпис
във ведомостта, включително за януари 2018 г. Работи по трудов договор в дружеството,
редовно получава възнаграждението си. Трима са пазачи, четирима механизатори.
Разбира, че е редовно осигуряван от това, че при подписване вижда, че са
удържани пари за осигуровки. Има копие от трудовия си договор в къщи, но не
може да се сети кога го е подписал.
По делото е приета справка от 02.11.2020 г. за
актуално състояние на всички трудови договори на дружеството /л.1238/, в която
се сочи, че в същото са назначени Мирослав Любомиров Иванов и Иво Антонов Василев,
и двамата от 02.03.2019 г.
Приобщена е справка за приети и отхвърлени уведомления
по чл.62, ал.5 от КТ с придружително писмо от 09.07.2021 г. /л.1337/, в което
са посочени лицата, разпитани като свидетели пред съда.
При така установеното от фактическа страна, съдът
прави следните правни изводи:
Съдът счита, че първо следва да се произнесе по
направеното оспорване по реда на чл.193 ГПК, за да може да основе на приети и
неизключени доказателства по делото.
В
разпоредбите на чл.
193, ал. 1 ГПК е предвидено процесуалното право на заинтересованата страна
да оспори истинността на представен документ по делото и по този начин да
постави началото на производството по чл. 193
- 194
ГПК. Целта е да се обори обвързващата съда доказателствена сила на
документа, който е представен по делото - формалната доказателствена сила на
подписан частен документ и материалната доказателствена сила на официален
удостоверителен документ. С установяване на неистинността или съответно с
потвърждаване истинността на документа в резултат на оспорването по чл. 193 ГПК се решава със сила на присъдено нещо спора относно неговата истинност.
Оспорването истинността на документ по чл.
193, ал. 1 ГПК представлява по същността си предявяване на инцидентен
установителен иск за установяване неистинност на документ. В този смисъл е Тълкувателно
решение № 5 от 14.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2012 г., ОСГТК.Следователно
оспорването на доказателствената сила на документ по реда на чл. 193 ГПК касае удостоверените с него факти. В този смисъл е Определение № 11232
от 27.09.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10001/2017 г.По направеното оспорване на
ведомостите за заплати съдът съобразява следното:
Същите са оспорени по отношение на тяхната
достоверност, вярност на съдържание и дата на съставяне, както и автентичност
на положените подписи. Оспорва се, че същите лица са работници на
жалбоподателя.
По
отношение на така направеното оспорване съдът приема, че представените
ведомости не са такива на работодателя „ПТЗК Единство“ ЕООД с ЕИК *********, и
не доказват качеството на работници/служители в дружеството на посочените в тях
лица. Видно от самите ведомости, на същите не е посочено за кой работодател се
отнасят, кой работодател е начислявал и изплащал посочените в тях суми. По тази
причина не може да се приеме, че същите са на работодателя „ПТЗК Единство“ ЕООД
с ЕИК *********. Същият работодател е вписан в търговския регистър на
13.03.2018 г., а ведомостите започват от 01.01.2018 г., с оглед на което явно
предхождат създаването на дружеството. Посочените във ведомостите лица,
разпитани като свидетели, излагат противоречиви твърдения относно работодателя
си, като някои посочват дружеството, а други кооперация със същото име. Въпреки
че някои посочват, че работят в дружеството от 01.04.2018 г., също така
потвърждават, че положените подписи за получаване на трудово възнаграждение за
януари 2018 г. са техни, а към този период дружеството не е съществувало в
правния мир. Посочените във ведомостите лица са различни от лицата, които
съгласно справката от НАП за регистрирани трудови договори от 02.11.2020 г.
работят в дружеството /л.1238/. За подписалите се лица във ведомостите /с изключение
на едно лице, за което се сочи, че е починало/ са заявени за регистрация
трудови договори в НАП едва на 09.07.2021 г., значително време след периода на
ревизията.
С оглед
на така установеното,съдът приема че макар подписите на лицата положени в представените
по делото ведомости, то същите не доказват, че лицата посочени в тях са
работили в „ПТЗК Единство“ ЕООД с ЕИК *********. Единствено може да се приеме, че
положените в тях подписи за получени суми са автентични, като изхождат от
лицата, които са посочени като подписали се. С оглед показанията на св. Г., че
работи от 17 години все при същия работодател, и с оглед на факта, че във
ведомостите са отразени възнаграждения за периода преди създаване на
дружеството, съдът приема, че същите ведомости отразяват действително получени
суми, но не са на работодателя „ПТЗК Единство“ ЕООД с ЕИК *********, доколкото
в тях не фигурират двете лица, за които в НАП има регистрирани трудови договори
от 02.03.2019 г. с работодател „ПТЗК Единство“ ЕООД с ЕИК *********, и които
лица би следвало да фигурират във ведомостите за заплати в това дружество,
доколкото те обхващат и периода март 2019 г. – март 2020 г., за който тези две
лица имат действащи трудови договори с дружеството.Въпреки че посочените във ведомостите
суми са действително получени от подписалите се лица, същите ведомости следва
да бъдат изключени като доказателство, доколкото са оспорени в тяхното качество
на разплащателни ведомости, а не са оспорени като разписки за получени суми от
подписалите ги лица.
При
извършване на задължителната проверка по чл.
160, ал. 2 ДОПК, съдът констатира, че ревизията е възложена от компетентен
орган и е приключила в определения от него срок, РА определя данъчни задължения
за периода, за който е възложена, поради което обжалваният РА не страда от
пороци, водещи до неговата нищожност, като РА съдържа всички реквизити,
предвидени в чл.
120 ДОПК.
Ревизионния
доклад е съставен в срока по чл.
117, ал. 1 ДОПК и на основание чл.
117, ал. 4 ДОПК е връчен на ревизираното лице по електронен път, съгласно удостоверението
за извършено връчване на л.47, и против същия не е постъпило възражение в
законоустановения срок, като такова е постъпило значително след срока, чак след
издаването на РА /л.31/.
В законоустановения
срок, материално компетентните орани по чл.
119, ал. 2 ДОПК - Илия Христов Кунчев на длъжност началник сектор
"Ревизии"-възложил ревизията и Златка Тикова Златанова на длъжност
главен инспектор по приходите – ръководител на ревизията, са издали оспорения в
настоящото съдебно производство ревизионен акт.
Направените
с ревизионния акт установявания кореспондират изцяло с възложените предметни и
времеви предели на ревизията, формално същия отговаря изцяло на изискванията на
чл.
120, ал. 1 ДОПК, определящ задължителните елементи от съдържанието му, като
съгласно чл.
120, ал. 2 ДОПК ревизионният доклад е приложен като неразделна част.
Изискуемата
писмена форма е спазена, като РА е мотивиран както с РД, приложен към него,
така и с подробните мотиви, изложени при обжалването му по административен ред.
В хода
на ревизионното производство органите по приходи са приели, че са осъществени
обстоятелства по чл.
122, ал. 1, т. 4 от ДОПК – органът по приходите може да приложи установения
от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2
основа, когато воденото счетоводство не дава възможност за установяване на
основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за
установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на
задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред;
В
случая е спазена предвидената от закона процедура за преминаване и извършване
на ревизии по реда на чл.122 ДОПК - връчването на уведомление по чл.124, ал.1 ДОПК и предоставянето на възможност за сочене на доказателства и представянето
на възражения.
По
силата на чл.
124, ал. 2 ДОПК в производството по обжалването на ревизионния акт при
извършена ревизия по реда на чл. 122
фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното,
когато наличието на основанията по чл.
122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства.
Цитираните
норми съставляват съвкупност от правила, определящи начина на определяне на
данъчната основа за нуждите за облагане със съответния вид публични задължения
и уреждат задълженията, правата и възможностите на органът по приходите при
провеждане на ревизия при особени случай, като от една страна трябва да са
налице посочените предпоставки, за да възникне правото и възможността за прилагане
на специалния ред.
В тази
насока, закона изрично задължава и вменява в тежест на органа по приходите да
установи наличието на основанията по чл.
122, ал. 1 ДОПК, които да обосновават ревизионния доклад, т. е. същия да
съдържа всички необходими за това факти, обстоятелства, доводи и съображения,
като това трябва да бъде безспорно и еднозначно подкрепено от събраните
доказателства. Едва тогава, за органът по приходите се поражда правото да
приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него
по реда на чл.
122, ал. 2 ДОПК основа и то само за съответния период, за който са
установени обстоятелствата.
Ето
защо, в производството по съдебно обжалване на ревизионния акт, издаден по реда
на чл.
122 ДОПК, в тежест на органите по приходите е да установят основанията за
извършване на ревизия при особени случаи, както и спазването на императивния
процесуален ред за това, а в тежест на жалбоподателя е, да установи при
условията на пълно насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства,
с които се опровергават фактическите констатации в акта. За да се приложи
презумпцията по чл.
124, ал. 2 от ДОПК фактическите констатации, на които се позовават органите
по приходи следва да са подкрепени от надлежни доказателства, в противен случай
тежестта за опровергаването им не може да се възлага на ревизирания субект.
В този
смисъл е Решение № 14704 от 26.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7525/2020 г.
В тази
връзка съдът приема, че органите по приходите правилно са приели, че са налице
основания по чл.122, ал.1, т.4 от ДОПК. За да направи този извод, съдът
съобрази следното:
Съгласно
чл.122, ал.1, т.4 от ДОПК, органът по приходите може да приложи установения от
съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2
основа, когато е налице едно от следните обстоятелства: липсва или не е
представена счетоводна отчетност съгласно Закона
за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за
установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите,
необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне
на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред;
От
събраните доказателства е видно, че органите по приходите са изискали да се
представят от дружеството сключени договори; първични счетоводни документи за
покупки и продажби, касови и банкови документи, счетоводна документация:
счетоводни регистри; оборотни ведомости, главни книги и др. Поискано е представянето
и на Справка за наличните недвижими имоти, Справка за наличните МПС, Справка за
наличните машини, стоки, оборудване и стопански инвентар, Справка за
дългосрочните и краткосрочните инвестиции, Справка за вземания от трети лица.
Изискани са фактури за покупки и продажби за м.04.2019 г.; банкови или касови
документи, удостоверяващи разплащането по сделките; място на съхранение на
материалите, налични ли са същите или са вложени в производството;
заприхождаване и влагане на закупените материали в дейността; изписване на
материалите; справка за незавършеното производство по култури; осчетоводяване
на доставките; справка за налични CMЗ към 30.04.2019 г.; оборотна ведомост към
30.04.2019 г.: аналитичност на с-ки от гр, 20 и гр. 30.; декларация за осъществяваната
дейност и притежаваните от дружеството обекти за декларираната дейност;
средства за финансиране на дейността и покупка на ДМА - договори за заеми,
кредити и др.
От
дружеството са представени фактури (и едно кредитно известие), включени в СД по
ЗДДС за данъчен период м. 04.2019 г.; приемо - предавателни протоколи и
фискални бонове към част от тях; справка за придобити мобилни телефони през
последните 12 месеца; справка за собствени/наети ППС; справка за недвижими
имоти, в която е посочено наличието на наети складове в землището на с. Малчика
от „Дани Калърс“ ЕООД, без да са приложени документи за това; регистрационна
карта на земеделски производител; анкетна карта за регистрация на земеделски
стопанин, подадена в ОД „Земеделие“ Плевен; счетоводни статии за отразяване на
фактурите за покупка (КИ), по които право на приспадане на данъчен кредит е
ползвано през м. 04.2019 г.
Правилен
е изводът, че представените документи са само малка част от изисканите от
лицето. При посещение на място – на адреса, който е седалище и адрес за
кореспонденция на „ПТЗК Единство“ ЕООД, по думите на управителя и представляващ
дружеството - А.А., офисът на този адрес се ползвал от ревизираното лице без
договор със собствениците на сградата и в него не се намирали документи на
„ПТЗК Единство“ ЕООД за м.04.2019 г. и м.05.2019 г. въпреки поетия ангажимент
изисканите документи да бъдат представени в офис Плевен на ТД на НАП В.
Търново, това не е станало.
При посещение
от органите по приходите на складова база, находяща се в стопански двор в
землището на с. Малчика, представляващият дружеството А.А. е посочил, че
стопанският двор е собственост - 1/2 идеална част на Производствено-търговска и
земеделска кооперация „Единство“ в несъстоятелност и 1/2 идеална част на
Производствено-търговска и земеделска кооперация „Труд“ с. Малчика. ПТЗК
„Единство“ - в несъстоятелност била отдала своята идеална част на „Дани Калърс“
ЕООД, гр. София, а то от своя страна на „ПТЗК Единство“ ЕООД. По отношение на
наличната техника е посочил, че една част е собственост на ПТЗК „Труд“, а друга
част, ползвана от ревизираното дружество, е притежавана от него като физическо
лице. Работниците, използвани в дейността на „ПТЗК Единство“ ЕООД към този
момент не били назначени, като била задействана процедура по назначаването им
със задна дата чрез предписание от Инспекция по труда Плевен. За твърдените от
него факти и обстоятелства. А.А. е заявил, че ще представи допълнително
документи, което не е станало. При ново посещение на адреса за кореспонденция
на дружеството, същият е бил заключен.
Следва
да се посочи, че наличието на основанията по чл.122, ал.1, т.4 от ДОПК се
доказва и от ССЕ, чието заключение съдът приема като задълбочено,
безпристрастно, основано на доказателствата по делото и неоспорено от страните.
Видно от същото, не са налични първични счетоводни документи, доказващи
влагането на материалите в продукцията и формиране на себестойност; липсват
платежни/преводни нареждания за плащане по банков път на материали и услуги в
значителна част от фактурите. Не са налични счетоводни регистри, които са
носители на хронологично систематизирана и аналитично организирана информация
за стопанските операции от първичните и вторични счетоводни документи. Не може
да се проследи хронология, движение и кореспонденцията по счетоводни сметки. Не
са представени оборотни ведомости, главна книга - счетоводни документи, които в
тяхната пълнота да обхващат дейността на дружеството през 2018 и 2019 г.
Приложеният „Отчет по журнала на операциите“ е вид счетоводна справка, в която
само частично се съдържа счетоводна информация - съставени счетоводни статии,
която е непълна, тъй като касае фактури за доставки, които са включени в
данъчния период м.април 2019 г., но никаква информация няма за фактурите за
доставки, включени в дневник за покупките, по СД по ЗДДС за данъчен период
м.май 2019 г.
Следва
да се посочи, че дружеството е приложило фактури в оригинал - т.3 от делото, същите
са посочени в Приложение 2, Таблица 2 на ССЕ, които не се съдържат в таблиците
към Ревизионния доклад и за които няма счетоводни записи. Въпреки тези
допълнително представени документи, ВЛ сочи, че не може да се отговори на
въпроса дали услугите, които са фактурирани във всички посочени фактури са
осчетоводени правилно, тъй като не е налична обективна и систематична
информация за водено счетоводство и за принадлежността на всички фактурирани
доставки на услуги и материали към цялостна заведена от дружеството счетоводна
отчетност. Наличната информация относно фактурираните доставки и дейността на
Дружеството приложена в материалите в делото, по съдържание и форма не отговаря
на основните счетоводни принципи посочени в чл. 4 от ЗСч. От гледна точка на
това, не могат да се направят обвързани изводи за реално влагане на материалите
и услугите, обективирани в процесиите фактури в производството и реализацията
на земеделска продукция от ПТЗК „ЕДИНСТВО“ ЕООД.
Във
връзка с тези констатации на ССЕ, от представляващия дружеството е изискана
допълнителна ССЕ, като е посочено, че ще бъде осигурен достъп до счетоводството
на дружеството. Такъв достъп не е бил осигурен въпреки многократните усилия на
ВЛ, и отлаганията на делото. По тази причина съдът е отменил назначената
допълнителна ССЕ.
След
като по делото са събрани и допълнителни доказателства, представени от дружеството,
и въпреки тях, видно от заключението на ССЕ счетоводството не е редовно водено,
органите по приходите са били длъжни да извършат ревизията по реда на чл.122,
ал.1, т.4 от ДОПК. Във връзка с това съдът отбелязва, че регистрацията на
дружеството като земеделски стопанин, регистрирани договори за наем на
земеделска земя, и разпределена такава по реда на чл.74 от ППЗСПЗЗ не могат да
доведат до друг извод. Защото дори дружеството надлежно да доказва наличие на
земеделска земя, и да извършва земеделска дейност, при липса на редовно водено
счетоводство по смисъла на ЗСч, органите по приходите са длъжни да използват
реда на чл.122, ал.1, т.4 от ДОПК. Същата разпоредба се прилага когато липсва
или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото
счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно
облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за
облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са
унищожени не по установения ред; Този ред си прилага както по отношение на
лица, които реално осъществяват стопанска дейност, имат необходимата
техническа, материална и персонална база, така и по отношение на лица, които нямат
необходимата техническа, материална и персонална база за извършване на дейност.
Във връзка с това съдът отбелязва, че дори ако посочените от дружеството във
ведомостта за заплати лица действително да работят в дружеството /което не е
доказано съгласно изложените по-горе при изложените мотиви във връзка с
оспорването по реда на чл.193 ГПК/, това не води до извод за редовно водено
счетоводство, и оттам – за липса на основание за прилагането на чл.122, ал.1,
т.4 от ДОПК в настоящия случай.
Въпреки
че на жалбоподателя е указано, че носи доказателствената тежест да установи
съществуването на фактите и обстоятелствата, посочени в жалбата, от които черпи
благоприятни за себе си правни последици, същият не е доказал редовно водено счетоводство.
Напротив, въпреки исканията му за допълнителна ССЕ, която да изследва
доказателства, намиращи се в неговото счетоводство, не е осигурена възможност
да се извърши такава, като ВЛ не е допуснато до счетоводството на жалбоподателя
въпреки многократните му опити за това. Въпреки че по делото са представени
фактури, които не са били представени пред органите по приходите, съгласно ВЛ
не се променя изводът, че липсва редовно водено счетоводство по смисъла на ЗСч.
Следователно не е опроверган изводът на органите по приходите, че следва да се
приложи чл.122, ал.1, т.4 от ДОПК. Същият правилно е приложен и правилно е
отказано признаване на данъчен кредит.
Съгласно
чл.68, ал.1, т.1 от ЗДДС, данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано
лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за: 1.
получени от него стоки или услуги по облагаема доставка; С оглед липсата на
редовно водено счетоводство не може да се счита за доказано, че дружеството е
получило стоки или услуги по облагаема доставка. Съгласно чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от
регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне: 1.
данъка за стоките или услугите, които доставчикът - регистрирано по този закон
лице, му е доставил или предстои да му достави; В случая не е доказано, с оглед
липсата на редовно водено счетоводство, че стоките и услугите се използват за
целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки. С оглед
липсата на редовно счетоводство не може да се установи дали не са налице
ограниченията на чл.70 от ЗДДС по отношение на правото на данъчен кредит. По
отношение на месец май 2019 г. дружеството не е представило оригинали на
фактури, по които е упражнено право на приспадане през този месец.
Водени
от горното и при наличие на доказана хипотеза на чл.
122, ал. 1, т. 4 от ДОПК органът по приходите правилно не е признал данъчен
кредит за месеците април и май 2019 г. на дружеството на основание чл.69, ал.1,
т.1 от ЗДДС, тъй като не е доказано, че стоките и услугите се използват за
целите на извършвани от регистрираното лице облагаеми доставки, доколкото
счетоводството не е редовно водено съгласно ЗСч.
По
отношение на останалите твърдения на страните съдът съобразява следното:
Твърдението,
че неправилно е прието, че липсват реално получени доставки по фактурите, е
неоснователно. Въпреки допълнително представените по делото фактури /които не
са били представени пред органите по приходите при ревизията/ не може да се
извърши преценка, с оглед нередовно воденото счетоводство, дали получените
стоки и услуги се използват за извършени от лицето на облагаеми доставки.
Липсващите документи са и по отношение на част от получените стоки и услуги, за
които именно дружеството следва да съхранява фактурите и други документи, но
основната липса е на доказателства за използването на получените доставки за
извършване на облагаеми доставки от ревизираното лице. Никъде в РА не се
твърди, че доставчиците не са доставили стоки и услуги, за които има
представени фактури. С оглед на липсата на редовно счетоводство не може да се
направи извод, че липсват данни за измама. Органите по приходите са положи
всички възможни усилия да съберат относими и допустими доказателства, но не са
получили необходимото съдействие от дружсетвото. За пълнота следва да се
отбележи, че опитът да се съберат още доказателства от ВЛ в счетоводството на
жалбоподателя също не е осъществен поради липсата на такова съдействие. В РА не
е посочен като основание за издаването му чл.26, т.2 от ЗКПО, поради което
твърдението в тази насока е неоснователно.
С оглед
на изложеното, РА е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени
са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му, и жалбата
срещу същия следва да се отхвърли.
При този изход на делото и с оглед своевременно
направеното искане от процесуалния представител на ответника, съдът следва да му
присъди разноски по реда на чл.
8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения във връзка с чл.
161 от ДОПК. Съобразно размера на отказания за възстановяване данъчен
кредит – 97 264,30 лева, на ответника следва да се присъдят 3447,93 лева,
колкото са и поискани със списъка с разноски на л.1338. Следва да се посочи
обаче, че не могат да се присъдят разноски за неоснователното отлагане на
делото от жалбоподателя, доколкото такива вече са присъдени с протоколни
определения от о.с.з. по направени искания от процесуалния представител на
ответника.
Воден от горното и на основание чл.
160, ал. 1 от ДОПК, Административен съд – Плевен, първи състав
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ПТЗК Единство“ ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление с.Малчика, ул.“Дружба“ №44, срещу
РЕВИЗИОНЕН АКТ № Р-04001519003572-091-001/30.12.2019 г., издаден от И. К. –
възложил ревизията, и З. З. – ръководител на ревизията, потвърден с Решение №35
от 12.03.2020 г. Директор на Дирекция „ОДОП“ Велико Търново.
ОСЪЖДА „ПТЗК Единство“ ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление с.Малчика, ул.“Дружба“ №44, да заплати на
Национална агенция за приходите сумата 3447,93 лв. /три хиляди четиристотин
четиридесет и седем лева и деветдесет и три стотинки/ разноски за настоящата
инстанция.
Решението може да се оспорва пред Върховен
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Преписи от решението да се изпратят на
страните в производството.
СЪДИЯ: