Р Е Ш Е Н И
Е
№180 08.06.2020 год. гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Старозагорски
административен съд, VІ състав на двадесет и шести май през две
хиляди и двадесета година, в открито съдебно заседание, в състав
Председател: Михаил Русев
Секретар Зорница Делчева като разгледа
докладваното от съдията Михаил Русев адм. дело №99 по описа за 2020 год., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно
основание чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка
с чл.211 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.
Образувано е по жалба от Г.Ж.Г.
*** против Заповед №7423з-81/28.01.2020 год. на Началника на РС“ПБЗН“ Стара
Загора за налагане на дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест
месеца. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на оспорената
заповед като постановена в нарушение на процесуалния и материалния закон, както
и че заповедта не съответства на целта на закона. Жалбоподателят твърди, че при
определянето на наказанието не са взети в предвид всички факти, определящи
тежестта на извършеното нарушението. Като съществено процесуално нарушение
намира обстоятелството, че не е налице заповед за започване на дисциплинарното
производство, както и че не е назначена комисия за разследване на установеното
дисциплинарно нарушение. Не е посочено и конкретното служебно задължение, което
не е изпълнил и послужило като основание за налагане на наказанието.
Неизпълнението на задължението счита, че се дължи на липсата на условия за
неговото изпълнение. Намира за голословни и твърденията, че е отчетено
цялостното му поведение при изпълнение на службата. В заповедта е цитирана разпоредбата на чл.12,
ал.4 от указанията за разработване на планове за пожарогасене, каквато
разпоредба не съществува. Според изложеното в жалбата, заповедта не отговаря на
изискванията на чл.246 от ЗМВР. Не е посочено и пред кого може да се обжалва
заповедта. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв. М.,
излага съображения, че е налице неяснота относно извършената квалификация на
поведението на служителя. Не става ясно дали това поведение е нарушение на
основно длъжностно задължение, дали е нарушена създадената организация за
подготовка на служителите в група „Пожарогасителна и спасителна дейност“ в
РС“ПБЗН“ Стара Загора. По тези съображения моли за отмяна на заповедта.
Ответникът - Началника на РС“ПБЗН“
Стара Загора, оспорва жалбата като неоснователна. Моли да бъде отхвърлена по
съображения за постановяване на оспорената заповед от компетентен орган, при
спазване на процесуалните правила, в
двумесечния срок от откриване на нарушението, след даване на писмени обяснения
от служителя и при правилно приложение на материалния закон.
Съдът, като обсъди
направените в жалбата оплаквания и извърши проверка на законосъобразността на
обжалвания административен акт, съгласно разпоредбата на чл.146 от АПК, намира
за установено следното:
С оспорената заповед №7423з-81/28.01.2020
год. Началника на РС“ПБЗН“ Стара Загора е наложил на инспектор Г.Ж.Г.,
дисциплинарно наказание „порицание” за срок от шест месеца, считано от датата
на връчване на заповедта.
От фактическа страна се е
мотивирал с обстоятелството, че при извършена проверка на 19.12.2019 год. на
служебните документи е установил неизпълнение на част от график с
рег.№7423р-323/27.02.2019 год. на обектите на територията на община Стара Загора,
за които се разработват нови планове за пожарогасене, съгласно чл.12, ал.4 от
указанията за разработване на планове за пожарогасене, утвърдени със Заповед
Iз-2749/18.11.2010 год. на главен секретар на МВР, утвърден от Директора на
Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Стара
Загора на 27.02.2019 год. в изпълнение на указания за разработване а планове за
пожарогасене, утвърдени със Заповед Iз-2749/18.11.2010 год. на главен секретар
на МВР. Служителят не е разработил и представил на комисия, определена със
Заповед №1239з-38/20.01.2016 год. на Директора на РДПБЗН – Стара Загора, за
съгласуване 11 бр. планове за пожарогасене на обекти до 20.06.2019 год.
След като събрал и оценил
всички доказателства, преценил обстоятелствата, при които е извършено деянието,
формата на вината и писмените обяснения, както и писмените сведения, дадени под
формата на докладна записка до Директора на РДПБЗН – Стара Загора, ответника е
наложил дисциплинарно наказание порицание за срок от шест месеца.
От така установената
фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Заповедта е връчена на Г.
на 31.01.2020 год., а жалбата е подадена на 10.02.2020 год. в деловодството на
Административен съд Стара Загора. Жалбата е допустима като подадена в
законоустановения срок от лице с правен интерес, за което административният акт
е неблагоприятен.
Разгледана по същество, се
явява неоснователна.
Процесната Заповед №7423з-81/28.01.2020
год. на Началника на РС“ПБЗН“ Стара
Загора е издадена от компетентен орган по смисъла на чл.204, т.4 от ЗМВР в
изискуемата писмена форма. Министърът на вътрешните работи е
издал Заповед №8121з-140
от 24.01.2017 год. относно утвърждаване на Класификатор на длъжностите в МВР. В
Приложение №1 към Класификатора се посочени длъжностите на държавните служители
с висше образование, като в раздел ІV.2.1 е предвидена длъжността Началник на РСПБЗН,
която е ръководна длъжност. Следователно в правомощието
на заемащите я служители да налагат дисциплинарни наказания от вида на наложеното
в случая.
Спор по установената
фактическа обстановка, отразена в заповедта не съществува между страните.
Същата се подкрепя от приетите писмени доказателства по делото.
Не е спорно по делото, че
в предвиденият съгласно утвърденият график от Директора на РДПБЗН срок до
30.06.2019 год., служителят не е представил 11 броя планове за пожарогасене.
Съдът намира, че оплакванията за обективна невъзможност за изготвянето, поради
големият им обем и брой, поради липсата на канцеларски материали, липса на компютърна
обезпеченост и т.н. са дадени едва след като е започната процедурата по
налагането на наказанието. Жалбоподателят не проведе пълна доказване на тези
свои оплаквания, а от приложеният отговор от страна на ответника по делото, е
видно, че същите не отговарят на обективната действителност. Ако и такива да са
били налице, то е било необходимо служителят да сезира своите началници за това
своевременно, за да могат да бъдат отстранени, респективно да изготви плановете
в срок. Той не е сторил това, а в продължение на цяла година е бездействал, от
което може да се направи обоснован извод, че осигурената работна обстановка го
е удовлетворявала и не са били налице пречки за изпълнение на служебните му
задължения.
Действително в оспорената
заповед е посочено, че графика е утвърден на основание чл.12, ал.4 от
Указанията за разработване на планове за пожарогасене, утвърдени със заповед
№Iз-2749/18.11.2010 год. от Главния комисар на МВР. Такава разпоредба не
съществува като цифрово изражение. Указанията съдържат само девет алинеи. В
съдебно заседание, ответника уточни, че е налице допусната техническа грешка и
графика се утвърждава на основание чл.5, ал.4. Съдът намира, че така допусната
техническа грешка не представлява самостоятелно основание за отмяна на оспорената
заповед за налагане на дисциплинарно наказание, тъй като същото представлява
явна фактическа грешка, която действително не е отстранена по надлежния ред. В
случая съдът не може да осъществи косвен съдебен контрол на този
административен акт, тъй като от значение за извършеното дисциплинарно
нарушение от страна на Г.Г. е дали този утвърден график е задължителен за него.
В този ход на мисли, съдът намира, че графика е утвърден от компетентен орган в
лицето на Директора на РД“ПБЗН“, съгласно нормата на чл.5, ал.4 от Указанията
за изработване на плановете за пожарогасене, поради което и има задължителен
характер за жалбоподателят.
Оспорената заповед е
издадена в законоустановения срок по чл.195, ал.1 от ЗМВР до 2 месеца от
откриването на дисциплинарното нарушение и не по-късно от една година от
извършването му. Съгласно разпоредбата на чл.196, ал.2 от ЗМВР, дисциплинарното
нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство
постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. Видно от заповедта, проверката
е извършена на 19.12.2020 год. От този момент започва да тече и двумесечния
срок и изтича на 19.02.2020 год., като заповедта е издадена на 28.01.2020 год. Следователно
заповедта е издадена в предвидените от закона срокове.
Съдът намира за
неоснователни оплакванията в жалбата, че е следвало да бъде образувано
дисциплинарно производство, пред да му бъде наложено наказанието. Законодателят
е предвидил задължително образуване на дисциплинарно производство за извършено
тежко дисциплинарно нарушение – чл.207, ал.1 от ЗМВР. В останалите случаи,
назначаването или не на допълнителна проверка въпрос на преценка на наказващият
орган и е в неговата оперативна самостоятелност – чл.205, ал.2 от ЗМВР. В
конкретния случай, допуснатото дисциплинарно нарушение е установено от
наказващият орган и изначално е ясен служителят, който го е извършил. Ето защо
не е налице допуснато съществено процесуално нарушение, поради не образуването
на дисциплинарно производство или извършване на допълнителна проверка.
Съгласно чл.206, ал. 1 от ЗМВР
дисциплинарнонаказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното
наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения.
Смисълът на разпоредбата е да се даде възможност на служителя да се защити пред
административния орган като даде обяснения относно всички вменени му
дисциплинарни нарушения, за които наказващият орган има правомощието да му
наложи дисциплинарно наказание. В случая това е направено, и обяснението му са дадени
и приети от наказващият орган преди издаването на заповедта. Процесната заповед
е издадена на 28.01.2020 год. и в обстоятелствената й част са обсъждани
посочените писмени обяснения, дадени под формата на докладна записка до
Директора на РД“ПБЗН“, т.е. по делото има данни, че дисциплинарно-наказващият
орган е приел писмените обяснения преди да наложи дисциплинарното наказание,
запознал се е с тях и ги е обсъдил в оспорената заповед. Изслушването на
служителя не е необходимо, ако в хода на проверката същият е дал писмените си
обяснения преди издаването на заповедта за налагането на дисциплинарното
наказание – чл.26 от Инструкцията. Обясненията са приети от наказващият орган,
издал и оспорената
в настоящето производство заповед, като
същите са приети след устната покана за даването им. В този смисъл, не е налице нарушение процедурата
по налагането на дисциплинарното наказание, като в хода на същата е гарантирано
в пълна степен правото на защита на наказаният служител.
Обжалваната заповед е
постановена в съответствие с материалния закон, като деянието правилно е
квалифицирано такова по чл.194, ал.2, т.2 от ЗМВР във връзка с чл.197, ал.1,
т.3 от ЗМВР.
Деянието за което е бил наказан Г.
се изразява в не изготвянето на планове за пожарогасене в срок, съгласно
утвърденият график. Графикът се утвърждава от Директора на РД“ПБЗН“ Стара
Загора, като с полагането на подписа на същия и неговото утвърждаване, същият
има характеристиката на заповед за изпълнение. В графика се посочва лицата,
които ще изготвят плановете за пожарогасене, съответно обектите и сроковете за
изготвянето им. В този смисъл, този график има задължителен характер за
посочените в него лица, като за същите възниква задължението да изработят
плановете за пожарогасене за съответните обекти в указания срок. Не изготвянето
в срок представлява неизпълнение на служебните задължения, представляващи
нарушение по смисъла на чл.200, ал.1, т.11 от ЗМВР, както го е квалифицирал и
наказващият орган.
Съдът не споделя, изложеното в
съдебно заседание, че е налице неяснота относно приетото от ответника деяние,
съответно извършената правната квалификация от него. Деянието правилно е
квалифицирано като неизпълнение на основно длъжностно задължение, като
посоченото нарушаване на създадената организация за подготовка на служителите
от група „Пожарогасителна и спасителна дейност“ в РС“ПБЗН“ Стара Загора, по
своята същност е последица от неизпълнението на служебните задължения на
жалбоподателят. Това е така, тъй като подготовката за гасене на евентуално
възникнал пожар в даден обект, следва да се осъществява съгласно изготвения
план за пожарогасене. Когато такъв липсва, съответната подготовка не би била
адекватна и не би била съобразена със спецификата на обекта.
Необходимо е да се
отбележи, че в рамките на съдебната проверка по чл.168 от АПК в компетентността
на съда е само да провери законосъобразността на акта при посочените в него
фактически и правни основания за издаването му.
Освен това съставомерността на деянието следва да бъде доказана, както
от обективна, така и от субективна страна, тъй като дисциплинарната отговорност
на служителите от МВР е отговорността, която те носят при извършване на
нарушение на служебната дисциплина – за противоправно деяние, което е извършено
умишлено или по непредпазливост от служител на МВР и е обявено за наказуемо от
ЗМВР – чл.4 от Инструкцията. В чл.210, ал.1 от ЗМВР е дадено по императивен
начин съдържанието на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание на
служител от МВР, което съдът намира, че в конкретния случай е спазено. Посочен
е извършителят /Г.Г./***/; времето и обстоятелствата при което е извършено
нарушението /до 20.06.2019 год. не са изготвени плановете за пожарогасене/;
разпоредбите, които са нарушени /утвърденият график/; доказателствата въз
основа на които е установено; правното основание /чл.200, ал.1, т.11 вр. с
чл.194, ал.2, т.2, чл.197, ал.1, т.3 от ЗМВР/ и наказанието, което се налага
/порицание/; срокът на наказанието /шест месеца/; пред кой орган и в какъв срок
може да се обжалва заповедта /в 14 дневен срок пред компетентния съд, чрез
органа който я е издал/. Действително в самата заповед е посочено, че заповедта
може да се обжалва в 14 дневен срок пред ВАС, респективно в 14 дневен срок пред
Министъра на вътрешните работи. Това посочване е неправилно и излишно в
конкретния случай, тъй като заповедта може да се оспори по административен ред
пред Директора на РД“ПБЗН“, а не пред Министъра на вътрешните работи и
компетентен да разгледа съдебния спор относно законосъобразността й, е
Административен съд Стара Загора, а не ВАС на Република България. Това
нарушение обаче не е основание за отмяната на заповедта. Непрецизното посочване
на възможността за обжалване заповедта, води до удължаване на срока за нейното
оспорване съгласно чл.140, ал.1 от АПК до два месеца от връчването й, но не и
до нейната отмяна.
По тези съображения съдът
намира, че оспорения административен акт - Заповед №7423з-81/28.01.2020 год. на
Началник на РС“ПБЗН“, е правилна и законосъобразна,
постановена при правилно приложение на материалния закон и при липса на допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила при реализирането на
дисциплинарната отговорност, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена
като неоснователна.
Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение последно
от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Ж.Г. *** против Заповед №7423з-81/28.01.2020
год. на Началника на Районна служба „Пожарна безопасност и защита на
населението“ Стара Загора, като неоснователна.
Решението не подлежи на
касационно оспорване на основание чл.211, изречение последно от ЗМВР.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: