РЕШЕНИЕ
№ 190
гр. В. 22.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:А. М. П.
Членове:С. Ж. С.
Г. П. Й.
при участието на секретаря А. А. Т.
като разгледа докладваното от Г. П. Й. Въззивно гражданско дело №
20221300500283 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Дял втори, Глава двадесета ГПК /въззивно
обжалване/.
Въззивното производство е образувано по жалба на Н. М. В., ЕГН
**********, съдебен адрес гр. В. чрез адв. П. П. П. от АК – В. против
Решение № 240/25.05.2022 г., постановено по гр. дело № 1667/2021г. по описа
на РС-В., с което е отхвърлен предявения от Н. М. В., ЕГН **********,
съдебен адрес гр. В. против „Б.“ ЕООД, ЕИК.. седалище и адрес на
управление: гр.В. иск за заплащане на сумата в общ размер на 4560,42лева,
представляваща обезщетение по чл. 222, ал. 3 от КТ, ведно със законната
лихва считана от предявяване на иска до окончателното изплащане, като
неоснователен. С обжалваното решение жалбоподателктата е осъдена да
заплати на ответното дружество сумата в размер на 420,00лева, направени
разноски в производството пред РС-В. за възнаграждение за адвокат.
С въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност на
обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон.
1
Посочва се, че спорният въпрос между страните е към кой момент се
преценява наличие на 10 години трудов стаж - при придобиване на право на
пенсия или при прекратяване на трудовото правоотношение.
Излага се, че за да отхвърли иска първоинстанционният съд приел, че
изискването за 10 години трудов стаж се отнася към момента на придобиване
на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, тъй като разпоредбата на
чл. 222, ал. 3 свързва правото на обезщетение с придобиването на право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст. Навежда се възражение за неправилно
приложил материалния закон от първоинстанционния съд, а изложените
мотиви за погрешни.
Поддържа се, че разпоредбата на чл. 222, ал. 3 от КТ била ясна и
съобразно цитираната практика на ВКС предпоставките за придобиване
правото на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ били две - прекратяване на
трудовото правоотношение, без значение на какво основание, и към момента
на прекратяването работникът или служителят да е придобил право на пенсия
за осигурителен стаж и възраст, а критерий за придобиване право на
увеличения размер на обезщетението (обезщетение в размер на брутното
трудово възнаграждение за срок от 6 месеца) е придобиването на последните
10 години трудов стаж при един и същ работодател.
Излага се, че в правната теория („Коментар на кодекса на труда проф. В.
М., проф. К. С. проф. А. В.) също било прието, че правото на увеличения
размер на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от КТ се преценявало към момента
на прекратяването на трудовото правоотношение, а не към момента на
придобиването на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Иска се да се постанови решение с което да се отмени обжалваното
решение и да се осъдите ответника „Б. ЕООД да заплати сумата от 4560.42
лева, представляваща остатъка от дължимото обезщетение по чл. 222, ал. 3,
предл. 2 от КТ, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата
молба до окончателното плащане на сумата. Прави искане за присъждане на
разноски за двете инстанции.
В законоустановения срок по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от ответната по жалбата страна Б. ЕООД с ЕИК., седалище
и адрес на управление гр. В. чрез адв-пълномощник К. Г. от АК-В. с който
2
оспорва същата по подробно изложените съображения, като неоснователна.
Иска потвърждаване на постановеното от ВРС решение. Претендира съдебни
разноски за въззивното производство.
В отговора на въззивната жалба ответната по жалбата страна излага
доводи за неоснователност на възражението. Изискването за 10 години
трудов стаж следва да се отнесе към момента на придобиване на право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст, в каквато насока били мотивите на
ВРС.
Излага се още, че предпоставките за възникване правото на
обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ са : прекратяване на трудовото
правоотношение на каквото и да било основание и придобиване право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст. Това обезщетение се дължи
еднократно - само при първоначалното придобиване право на пенсия.
Придобилите и упражнили правото си на пенсия за осигурителен стаж и
възраст при прекратяване на последващи трудови правоотношения нямат
право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ.
Поддържа се, че в случая съдът е приел, че са налице предпоставките на
фактическия състав за търсеното обезщетение, доколкото разпоредбата на чл.
222, ал. 3 от КТ свързва правото на обезщетение с придобиването право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст, а такова право ищцата е придобила в
един по-ранен момент, през 2015г., към който не е имала 10 години трудов
стаж в дружеството.
Излага се, че ищцата била назначена в дружество на 18.08.2008 г., а от
представените по делото доказателства Разпореждане на ТД на „НОИ” - В. на
08.02.2015г. същата е упражнила правото си на пенсия за осигурителен стаж и
възраст. Момента на придобития трудов стаж не е момента на прекратяване
на трудовото правоотношение, а момента на придобиване правото на пенсия
за осигурителен стаж и възраст, поради което обезщетение на ищцата по чл.
222, ал. 3 КТ се дължи за период от два месеца, което е изплатено, видно от
доказателствата по делото.
Иска съдът да потвърди обжалваното Решение №240/25.05.2022г. на
РС-В. като правилно и законосъобразно. Иска присъждане на разноски.
От страните по делото пред настоящата инстанция не са представени
доказателства и не са направени доказателствени искания.
3
Видинският окръжен съд, след като взе предвид събраните по
делото доказателства и доводите на страните, прие за установено от
фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба от Н. М. В.,
ЕГН **********, съдебен адрес гр. В., против „Б.“ ЕООД, ЕИК., седалище и
адрес на управление гр. В., с която е предявен иск с правно основание чл. 222,
ал. 3, предл. 2 от КТ с искане ответното дружество да бъде осъдено да
заплати сумата от 6592.00лева представляваща обезщетение по чл. 222, ал. 3,
предл. 2 от КТ, ведно със законната лихва, считана от предявяване на иска до
окончателното издължаване.
Обстоятелствата, на които се основава предявеният иск, са наличие на
трудово правоотношение между страните през периода от 18.08.2008г. до
02.05.2021г. по силата на сключен трудов договор за длъжността
„спедиционен посредник“. Със Заповед №1/02.05.2021г. на управителя на
ответното дружество на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ трудовото
правоотношение между страните е прекратено, считано от 02.05.2021г. През
2015 г. ищцата придобила и упражнила правото си на пенсия за осигурителен
стаж и възраст, като се е възползвала от възможността да не прекратява
трудовото си правоотношение и след пенсионирането си е продължила да
работи при същия работодател. В заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение работодателят е определил за изплащане обезщетение по чл.
222, ал. 3 от КТ в размер на 1 600,00лева. На ответното дружество били
дадени предписания от Дирекция „Инспекция по труда“ –В. за
преизчисляване и изплащане на обезщетението със срок на изпълнение до
10.07.2021г. , които не били изпълнени, а заплатени само 200,00 лева.
Представени са писмени доказателства. Направени са доказателствени
икания.
Ответното дружество, представлявано в процеса от договорен
процесуален представител адв. К.Г. от АК-В., е депозирало отговор на
исковата молба. Не оспорва въведените обстоятелства от ищцата в исковата
молба относно съществувалото трудово правоотношение, неговото
съдържание и прекратяването му. Оспорва основателността на иска. Твърди,
че определяща предпоставка за дължимостта и размера на търсеното
4
обезщетение е момента на придобиване на право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст по смисъла на чл. 68, ал. 1 от КСО, а не неговото упражняване.
От фактическа страна между страните по делото не е спорно, че са се
намирали в трудово правоотношение през периода от 18.08.2008г. до
02.05.2021г.Не се спори и относно съдържанието на трудовия договор.
Въззивната страна /ищцата/ е придобила и упражнила правото си на пенсия
за осигурителен стаж и възраст през 2015 г., като е продължила да полага
труд по трудовото правоотношение при същия работодател - ответното
дружество до 02.05.2021 г., когато е прекратено със Заповед №1/02.05.2021 г.
на управителя.
С разпореждане №********** на ТП на НОИ-В. и въз основа на
протокол №01170/08.05.2015 г. на ищцата Н. В. е определена лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст от 08.02.2015 г.
Със Заповед №1/02.05.2021 г. на управителя на ответното дружество с
която е прекратено трудовото правоотношение между страните, и след
корекция в същата, на ищцата е определено обезщетение по чл.222, ал.3 от
КТ в размер на две брутни заплати на стойност 2264,40 лв.
По делото са приложени платежни нареждания, подпечатани от „Б.
Д.“ЕАД за направени преводи от ответното дружество по сметка на ищцата и
посочено основание – чл.222, ал.3 от КТ, както следва: на 09.07.2021 г. – 200
лв.; на 09.08.2021 г.-200 лв.; на 08.09.2021 г.-200 лв. и на 23.02.2022 г. -
1632,78 лв.
Съгласно приетото и неоспорено по делото заключение на вещото лице,
изготвило съдебно-икономическата експертиза претендираното обезщетение
по чл.222, ал.3 от КТ в размер на 6/шест/ брутни заплати е в размер на
6793,20 лв. Вещото лице е констатирало в счетоводството на ответното
дружество и е дало заключение, че по ведомост за м.04.2021 г. на ищцата е
начислено обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ в размер на 1600 лв., като
впоследствие обезщетението по чл.222, ал.3 от КТ е коригирано по Заповед
№1/02.05.2021г. на сумата в размер 2 264,40 лв.
Към датата на изготвяне на заключението – 09.03.2022 г. вещото лице е
посочило, че неплатената сума по ведомост за м.04.2021 г. и корекция на
обезщетението съгласно т.3 на заключението е в размер на 1 632,78лв.
Настоящата инстанция кредитира заключението на вещото лице, като
5
компетентно изготвено и обосновано.
С определение, постановено в открито съдебно заседание проведено на
25.02.2022 г. по гр.д.№ 1667/2021г. на РС-В. на основание чл.214 от ГПК е
допуснато изменение в размера на предявеният от ищцата иск по чл.222, ал.3
от КТ, като същият се счита предявен за сумата от 6593,20 лв.
С определение от същата дата и на основание чл.233 от ГПК е допуснат
отказ от предявеният от ищцата иск по чл.222, ал.3 от ГПК в частта на
размера му за сумата от 2032,78лева. Определението не е обжалвано и е
влязло в сила.
Между страните по делото пред настоящата инстанция не е спорно
обстоятелството, че на ищцата е заплатено обезщетение по чл. 222, ал. 3,
предл. 1 от КТ в размер на две брутни работни заплати, като сумата в размер
на 1 632,78лева е заплатена в хода на производството пред РС-В..
Горната фактическа обстановка се установява от събраните в
първоинстанционното производство писмени доказателства и по същество не
се оспорва от страните нито пред първоинстанционния съд,нито пред
въззивната инстанция .
РС-В. е отхвърлил предявеният от Н. В. иск за заплащане на сумата в
общ размер на 4560,42лева, представляваща обезщетение по чл. 222, ал. 3 от
КТ, ведно със законната лихва считана от предявяване на иска до
окончателното изплащане, като неоснователен. За да отхвърли иска РС-В. е
приел, че изискването за 10 години трудов стаж се отнася към момента на
придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, а не към
датата на прекратяване на трудовото правоотношение.
С оглед на така установената фактическа обстановка, Видинският
окръжен съд намира следното от правна страна:
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта му в обжалваната му част, а по
всички останали въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Въззивният съд не може да се произнася по основания за неправилност
на въззивното решение, извън посочените във въззивната жалба, освен в
случаите, когато прилага материалния закон, определяйки сам точната правна
6
квалификация на предявените искове и на насрещните права и възраженията
на страните. Вън от това той проверява само посочените в жалбата правни
изводи, законосъобразността на посочените в жалбата процесуални действия
и обосноваността на посочените в жалбата фактически констатации на
първоинстанционния съд. В този смисъл е и установената задължителна
съдебна практика, обективирана в решения на Върховния касационен съд,
постановени по реда на чл. 290 ГПК: решение № 57 от 12.03.2012 г. по гр. д.
212/2011 г. IV г. о.; решение № 230 от 10.11.2011 г. по гр. д. № 307/2011 г. II г.
о., решение № 385 от 18.04.2012 г. по гр. д. № 1538/2010 г.
Съгласно задължителните указания и разясненията относно
правомощията на въззивната инстанция предвид разпоредбата на чл.269 от
ГПК, дадени с т. 1 и мотивите към нея от тълкувателно решение №
1/09.12.2013 г. на ОСГТК, въззивният съд се произнася служебно само по
въпросите относно валидността и процесуалната допустимост на
първоинстанционното решение, а при проверката относно правилността на
същото - само за приложението на императивни материално правни норми и
когато следи служебно за интереса на някоя от страните по делото или за
интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при
произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права,
личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното
жилище; като по останалите въпроси въззивният съд е ограничен от
релевираните във въззивната жалба основания и в рамките на заявеното с нея
искане за произнасяне от въззивния съд.
Обжалваното решение, предмет на настоящата проверка, е валидно и
допустимо – постановено е от компетентен съд, съобразно правилата на
родовата и местната подсъдност, от надлежен състав и в рамките на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е
подписано. Депозираната срещу него въззивна жалба е подадена в
преклузивния срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество и при така
установената по делото фактическа обстановка въззивната жалба се явява
основателна, поради следните съображения:
Пред въззивната инстанция спорът между страните се концентрира в
това към кой момент се определя дължимото обезщетение по чл.222, ал.3 от
7
КТ и неговия размер.
Предявеният иск е с правно основание чл. 222, ал. 3, предл. 2 от КТ от
ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл.222, ал.3 КТ при прекратяване на
трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието
за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на
брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил
при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов
стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му
трудово възнаграждение за срок от 6 месеца и това обезщетение е допустимо
да се изплаща само веднъж.
Предпоставки за придобиване правото на обезщетението по чл.222,ал.3
КТ са : прекратяване на трудовото правоотношение, без значение на какво
основание и към момента на прекратяването работникът или служителят да е
придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Критерий за
придобиване право на увеличения размер на обезщетението е придобиването
на последните 10 години трудов стаж при един и същ работодател.
От текста на нормата е безспорно, че законът визира като предпоставка
за изплащане на обезщетението по чл.222 ал.3 КТ трудовия стаж към датата
на прекратяване на трудовото правоотношение / в този смисъл е и решение по
гр.дело №191 по описа за 2010 год.на ВКС, IV ГО/. РС-Видин като е приел,
че изискването за 10 години трудов стаж се отнася към момента на
придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст е допуснал
нарушение на материалния закон, поради което и обжалваното решение е
неправилно.
Данните по делото сочат, че страните са били в трудово
правоотношение през периода от 18.08.2008 г. до 02.05.2021 г., по силата на
което жалбоподателката е заемала длъжността ”спедиционен посредник” в
ответното дружество. Трудовото правоотношение било прекратено на
02.05.2021 г. със заповед № 1/02.05.2021 г.на основание чл.325, ал., т.1 КТ- по
взаимно съгласие на страните.
Видно от разпореждане №********** на ТП на НОИ-В. считано от
08.02.2015 г. жалбоподателката Н. В. се е пенсионирала поради навършен
8
осигурителен стаж и възраст. От приложената трудова книжка на В. се
установява, а и между страните не е спорно, че към датата на прекратяване на
трудовото правоотношение - 02.05.2021 г. е работила в ответното дружество
12 години, 8 месеца и 15 дни. През посочения период от 18.08.2008 г. до
02.05.2021 г.трудовото правоотношение между страните не е прекратявано.
Към датата на прекратяване на трудовото правоотношение - 02.05.2021
г. жалбоподателката В. е имала навършен осигурителен стаж и възраст за
пенсиониране, повече от 10 години трудов стаж при ответното дружество и
има право на обезщетението по чл.222 ал.3 КТ в размер на 6 брутни заплати,
възлизащо на сумата 6793,20 лв., съгласно заключението на вещо лице.
След допуснато изменение в размера на предявения иск от 6592 лева на
6593,20 лв. и частичен отказ от предявения иск за сумата в размер на 2032,78
лв. с определения, постановени в открито съдебно заседание проведено на
25.02.2022.г. по гр.д.№ 1667/2021.г. на РС-В. предявеният от ищцата иск по
чл.222, ал.3 от КТ се счита предявен за сумата от 4560,42.лв.
Видно от приложените платежни нареждания ответното дружество е
заплатило по сметка на ищцата и с посочено основание – чл.222, ал.3 от КТ
сумите, както следва: преди 05.08.2021 г.- датата на образуване на делото
пред ВРС - на 09.07.2021 г. –платени 200 лв. По време на процеса пред ВРС -
на 09.08.2021 г.-200 лв.; на 08.09.2021 г.-200 лв. и на 23.02.2022 г. - 1632,78
лв. Общата платена сума възлиза на 2232,78 лв.
След извършени изчисления от настоящата инстанция, като от
дължимата сума се извади платената сума /6793,20лв. - 2232,78лв=4560,42лв./
се установява, че въззиваемото дружество дължи на въззивната страна Н. В.
сумата от 4560,42лв., неизплатената част от дължимото се обезщетение в
размер на 6 брутни заплати възлизащо на обща стойност 6793,20лв.
Като законна последица от решението и доколкото е поискано с
исковата молба следва да бъде присъдена и законна лихва върху дължимото
обезщетение от датата на предявяване на иска на основание чл.84 от Закона за
задълженията.
По изложените съображения и събрани доказателства жалбата се явява
основателна, а обжалваното решение на РС-В., като неправилно следва да се
отмени в частта, с която е отхвърлен искът по чл.222 ал.3 КТ и вместо него да
бъде постановено друго,с което да се уважи искът за сумата 4560,42лв., ведно
9
със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска - 05.08.2021
г.до окончателното изплащане, както и в частта, с която е осъдена да заплати
на ответното дружество сумата в размер на 420,00лева направени разноски в
производството пред РС-В. за възнаграждение за адвокат.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА ДЪРЖАВНИТЕ ТАКСИ
Жалбоподателката и ищца Н. В. е освободена от заплащането на
държавни такси на основание чл.83,ал.1,т.1 ГПК, поради което и на основание
чл. 78 ал. 6 ГПК ответната по жалбата страна следва да бъде осъден да
заплати държавна такса върху сумата от 4560,42 лв., възлизаща на 182,42 лв.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ
На адв.П. П. П. от АК-В. с личен №.... и адрес: гр.В. - процесуален
представител на жалбоподателката Н. В., на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА,
се следва присъждане на адвокатско възнаграждение за оказано безплатно
процесуално представителство в общ размер на 864,60лв. за двете инстанции,
определено съобразно размера на уважения иск, от които още 315 лв. за
производството пред РС-В. и 549,23 лв. за въззивното производство.
По изложените съображения Видинският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 240 от 25.05.2022 г.,постановено по гр.дело №
1667/2021 г. по описа на Районен съд-В. В ЧАСТТА, с която е отхвърлен
предявения от Н. М. В., ЕГН **********, съдебен адрес гр. В. против „Б.“
ЕООД, ЕИК.., седалище и адрес на управление гр.В. иск за заплащане на
сумата в общ размер на 4560,42лева, представляваща обезщетение по чл. 222,
ал. 3 от КТ, ведно със законната лихва считана от предявяване на иска до
окончателното изплащане и Н. М. В. е осъдена да заплати на „Б.“ ЕООД,
ЕИК.., седалище и адрес на управление гр. В., сумата в размер на 420,00лева
направени разноски за възнаграждение за адвокат, вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Б.“ ЕООД, ЕИК ., седалище и адрес на управление гр.В. да
заплати на Н. М. В., ЕГН **********, съдебен адрес гр. В. сумата 4560,42
лева /четири хиляди петстотин и шестдесет лева и 42 стотинки/,
10
представляваща част от неплатено обезщетение по чл.222 ал.3 КТ, ведно със
законната лихва, считано от 05.08.2021 г.до окончателното изплащане, както
и 864,60лв. /петстотин шестдесет и шест/разноски за двете инстанции.
ОСЪЖДА „Б.“ ЕООД, ЕИК. седалище и адрес на управление гр. В. да
заплати по сметка на Окръжен съд-В. на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата
от 182,42лв./сто осемдесет и два лева и 42 стотинки/ - държавна такса.
На основание чл.280, ал.3, т.3 от ГПК решението не подлежи на
касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11