Р Е Ш Е
Н И Е
№ 29
град Велико Търново, 29.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
гр. Велико Търново, ІХ–ти състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и седми януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: Константин
Калчев
при
участието на секретаря С.Ф. като разгледа докладваното от съдия Калчев адм. д. № 664/2020 г. по описа на
Административен съд – гр. Велико Търново, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона
за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е
по жалба на С.Т.К. с адрес ***, срещу Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 20-1275-000668/12.10.2020 г., издадена от началник
сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – В. Търново, с която на жалбоподателя е
наложена ПАМ – прекратяване на регистрацията на ППС лек автомобил „Джип Гранд
Чероки“ с рег. номер ***за срок от 6 месеца. Жалбоподателят счита, че заповедта
е незаконосъобразна, тъй като в нея липсвало ясно изложение на фактическите
основания за издаването ѝ, в нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Сочи,
че в обстоятелствената част на оспорената заповед е налице съществено
разминаване във времето /час и дата/ на извършване на нарушението, като първо
било посочено, че то е извършено на 11.10.2020 г. около 23,35 часа в гр. Велико
Търново, а в последствие в обстоятелствената част е посочено като извършено към
23,40 часа на 10.10.2020 г., към който момент било отнесено твърдението за
взета качествена проба от водача по извършеното от него нарушение. По тези
мотиви се иска от съда да отмени процесната заповед.
Ответникът по
жалбата - началник сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерство
на вътрешните работи – Велико Търново, не взема становище по жалбата.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и доказателствата по делото, включително тези в
административната преписка, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност намира за
установено от фактическа страна следното:
На 10.10.2020 г. в 23,35
ч. в гр. Велико Търново, на кръстовището на ул. „Читалищна“ и ул. „Рафаел
Михайлов“ в посока на движение пл. „Цар Асен I“, С.К. е управлявал собствения си лек
автомобил „Джип Гранд Чероки“ с рег. № ***КМ. При извършената полицейска
проверка е установена концентрация на алкохол в кръвта 1,32 промила, измерен чрез
обема издишан от водача въздух с техническо средство Алкотест дрегер 7510 с
фабричен номер Arba-0162
и взета качествена проба на водача в 23,40 ч. на 10.10.2020 г. под номер 01176.
Пробата била предявена на водача, като същият заявил, че е изпил около 0,400
гр. бяло вино около 22,00 ч. На водача бил издаден талон за изследване, получен
от него в 23,50 ч. на 10.10.2020 г. и същият бил съпроводен до ЦСМП гр. Велико
Търново, където дал кръвна проба за химичен анализ. Тези
факти са описани надлежно в съставения АУАН № GA325501/11.10.2020 г.,
който по силата на чл. 39, ал. 1 от АПК се определя за допустимо
доказателствено средство и съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП се ползва с
обвързваща доказателствена сила.
При тази фактическа
обстановка е издадена Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 20-1275-000668/12.10.2020 г., с която на основание чл. 171, т. 1, б. Б
от ЗДвП на С.Т.К. е наложена ПАМ – прекратяване на
регистрацията на ППС лек автомобил „Джип Гранд Чероки“ с рег. номер ***за срок
от 6 месеца. Същата е връчена на жалбоподателя на 19.10.2020 г. Недоволен
от нея, К. я е оспорил с жалба, подадена в съда на 30.10.2020 г., като въз
основа на нея е образувано настоящото съдебно производство.
Междувременно с Протокол за
извършена експертиза № 20/ФЗХ-312 от 29.10.2020 г. на вещи лица при НИК-МВР е констатирано,
че в кръвта на С.Т.К., иззета на 11.10.2020 г. в 00,20 часа се установява
наличие на етилов алкохол в концентрация 1,29 промила.
В хода на съдебното дирене са приети като доказателства материалите, съдържащи се в изпратената от ответника административна преписка.
При горната фактическа
обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Жалбата е допустима за разглеждане по същество като подадена от активно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от оспорване, пред компетентния съд и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна предвид следните съображения:
Съгласно разпоредбата на
чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията,
посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5,
буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от
оправомощени от тях длъжностни лица. Според служебно известната на съда Заповед
№ 8121з-1524/09.12.2016 г. министърът на вътрешните работи на основание чл. 165
от ЗДвП е определил да осъществяват контрол по ЗДвП следните основни структури
на МВР: 1. Главна дирекция „Национална полиция“; 2. Главна дирекция „Гранична
полиция“-в района на аерогарите; 3. Областните дирекции на МВР и Столична
дирекция на вътрешните работи. Със Заповед
№ 366з-2141/27.07.2017 г. директорът на ОД на МВР – Велико Търново на основание
чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и във връзка с т.3 от горецитираната заповед е
оправомощил различни служители при ОД на МВР – Велико Търново да прилагат
принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а“,
и т. 6 от ЗДвП, като в т. 1.2 от заповедта е посочен началник сектор „Пътна
полиция“ в отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР – Велико Търново – за
цялата територия, обслужвана от ОДМВР – Велико Търново. Следователно оспорената
заповед е издадена от компетентен орган. Същата е в изискуемата писмена форма,
с посочване на съответни фактически и правни основания. При издаването на
заповедта не се установява да са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
Съдът намира за
неоснователни твърденията на жалбоподателя за допуснати съществени противоречия
в изложението на фактите по нарушението. В действителност в обжалваната заповед
в началото на обстоятелствената част е посочено, че водачът е управлявал лекия
автомобил на 11.10.2020 г. около 23,35 часа, а по-надолу е отразено, че от
водача е взета проба в 23,40 часа на 10.10.2020 г. Това разминаване е пренесено
от предхождащия АУАН № GA325501
и е лесно обяснимо с обстоятелството, че АУАН е бил съставен на 11.10.2020 г.,
след като жалбоподателят е дал кръв за изследване в ЦСМП гр. В. Търново /което е
станало в 00,20 ч. на 11.10.2020 г./ От доказателствата обаче по безспорен начин
се установява, че нарушението е било извършено на 10.10.2020 г. поради което
допуснатата еднократно явна фактическа грешка при изписване на датата на
нарушението в заповедта не представлява съществено процесуално нарушение, което
да ограничава правото на защита на жалбоподателя и да го препятства да разбере
за какво нарушение е наложена принудителната административна мярка.
По отношение на
съответствието с материалноправните разпоредби и целта на закона:
Съгласно чл. 171, т. 2а, б. Б от ЗДвП за осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилагат следните принудителни административни
мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик,
който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта
над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози,
както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с
тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за
употреба на наркотични вещества или техни аналози - за срок от 6 месеца до една
година. При анализ на цитираната разпоредба е
видно, че тя съдържа няколко хипотези, които са предвидени алтернативно, а не
кумулативно. Самостоятелното осъществяване на която и да е от тях дава
възможност на органа да упражни властническата си компетентност с цел преустановяване
на констатираното нарушение на правилата за движение по пътищата. Описаните в
заповедта факти представляват фактическото основание за издаването й и
юридически факт, от който органът черпи правомощията си и въз основа на който
се извършва последващата съдебна преценка за законосъобразността на
властническото произнасяне.
В случая, за да приложи
ПАМ по отношение на жалбоподателя, административният орган е посочил като фактическо основание обстоятелството, че същият е управлявал
МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 0,5 на хиляда /1,32 промила
според показанията на техническото средство и 1,29 промила според експертното
заключение от изследването на кръвната проба/. Това обстоятелство се установява по безспорен начин от събраните по делото
доказателства и е предвидено като основание за прилагане на процесната ПАМ
съгласно чл. 171, т. 2а, б. Б от ЗДвП,
като при налагането й административният орган действа при условията на
обвързана компетентност. Мярката е приложена за минималния предвиден в закона
срок от 6 месеца.
На последно
място, настоящият състав намира, че наложената принудителна административна
мярка съответства с целта на закона и с принципите за
съразмерност по чл. 6 от АПК. Процесната принудителна административна мярка
/която не представлява наказание, макар и двете да произтичат от един и същ
факт, този на нарушението/ не цели да санкционира/накаже нарушителя и/или трети
лица, а чрез неблагоприятни последици за адресата да се постигане правно
определен резултат – подобряване на пътната обстановка в страната, ограничаване
и намаляване броя на пътнотранспортните произшествия, на загиналите и ранените
при пътни инциденти участници в движението. Временното прекратяване на
регистрацията на МПС препятства възможността за водача да управлява МПС по
пътищата, респ. възможността да бъде извършено ново и/или повторно нарушение.
Предвидената мярка е израз на държавната политика за ограничаване и
преустановяване управлението на МПС след употреба на алкохол и/или наркотици,
което е и обществено значима цел с оглед значителния брой жертви и пострадали
от т.нар. война на пътя. Предвид установените факти по делото и с оглед
представената справка за извършените от жалбоподателя нарушения на ЗДвП съдът
намира, че отмяната на процесната ПАМ би се явила в противоречие с целта на
закона.
С оглед изложеното съдът
счита, че оспорената заповед е постановена от компетентен орган, в предвидената
от закона форма, при липса на съществени процесуални нарушения, в съответствие
с регулиращите материалноправни норми, като е съобразена и с целта на закона.
Предвид това жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Тъй като от ответника не са направени
и не са претендирани разноски, такива не следва да му се присъждат въпреки
изхода на делото.
По изложените съображения и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
Р Е
Ш И :
|
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на С.Т.К. с адрес ***, срещу Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 20-1275-000668/12.10.2020
г., издадена от началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – В. Търново. |
Решението e окончателно и не подлежи на обжалване
на основание чл. 172, ал.5, изр. последно от ЗДвП.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: