РЕШЕНИЕ
Номер 32020.11.2020 г.Град Силистра
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Силистра
На 22.10.2020 година в публично при закрити врати заседание в следния
състав:
Председател:Силвина Д. Йовчева
Секретар:Петранка Г. Тодорова
като разгледа докладваното от Силвина Д. Йовчева Административно
наказателно дело № 20203420200524 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 63 и следващи от ЗАНН.
Постъпила е жалба от „К.“ ООД с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.
С., ул. „Д.“ № ..., представлявано от управителя К. Д. Д., чрез процесуален представител -
адв. В. Х. при Адвокатска колегия - С., със съдебен адрес гр. С., ул. ,Д.“ № ..., против
Наказателно постановление № 38-000897, издадено на 22.07.2020 г. от В. С. Ш. – директор
на Регионална дирекция “Автомобилна администрация” – Р., с което на жалбоподателя е
наложена на основание чл. 96г, ал. 1, предложение второ от Закона за автомобилните
превози (ЗАП) имуществена санкция в размер на 3000,00 (три хиляди) лева за извършено
нарушение по чл. 96г, ал. 1, предложение второ от ЗАП.
Жалбоподателят оспорва НП като незаконосъобразно. Твърди, че е налице нарушение
на закона, доколкото водачът Г. има издадено удостоверение за психологическа годност.
Излагат се доводи за маловажност на случая. Приема се, че е налице нарушение на чл. 57,
ал. 1, т. 5, предложение второ от ЗАНН, т.е. не е посочена конкретно дата и място на
извършване на нарушението, няма описание на нарушението. Твърди се, че изискванията,
касаещи водача се съдържат другаде, а не в текста на чл. 96г, ал. 1 от ЗАП, а посоченото
словом не съответства на правната квалификация. Моли за отмяна на процесното НП.
Прилага като доказателство заверено копие на Удостоверение за психогическа годност №
627824, издадено от МЦ “Д.” ЕООД.
Жалбата е депозирана в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН чрез наказващия
орган, съгласно чл. 60 от ЗАНН, от активно легитимирано за това лице и против акт,
подлежащ на съдебен контрол.
1
В съдебно заседание за жалбоподателя се явява процесуалния му представител и
поддържа жалбата. В хода по същество излага становище за незаконосъобразност на
процесното НП и моли съда да уважи жалбата на наведените в нея съображения.
Допълнително посочва като съществено нарушение на процесуалните правила
неразчитаемостта на акта. Моли за отмяна на процесното НП и за присъждане на
направените разноски, направени от жалбоподателя.
За въззиваемата страна не се явява представител. В писмото, с което изпращат
жалбата и преписката на съда не сочат становището си по жалбата. Прави се възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, в случай че същото
надвишава размера, предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Редовно призовани Районна прокуратура Силистра не изпращат представител и не
заявяват становище.
СЪДЪТ с оглед събраните доказателства по приложената преписка и непосредствено
в съдебно заседание, прие за установено следното от фактическа страна:
При комплексна проверка на транспортното предприятие, собственост на
жалбоподателя, извършена на 18.06.2020 г. се установило, че дружеството има издаден
Международен лиценз за превоз на товари №11839, издаден от МТИТС. При проверката на
документите актосъставителят Ц. и свид. С. установили, че превозвача осъществява превоз
за собствена сметка с водач Д. Н. Г., който не отговаря на изискванията за психологическа
годност. Водачът Г. извършвал превози, видно от проверените тахографски листове. С оглед
установеното актосъставителят съставил АУАН срещу жалбоподателя, притежаващ лиценз
на общността № 11839 за международен превоз на товари, издаден от Министерството на
транспорта, информационните технологии и съобщения, за това, че като превозвач
осъществява превоз на товар за собствена сметка с водач Д. Н. Г. с ЕГН ..., който не
отговаря на изискванията за психологическа годност. Отразено било, че водача е извършвал
транспортна дейност през м. август 2019 г. от водача, видно от тахографски листове от
същия месец и заповед от превозвач за същия месец. Актосъставителят преценил, че е
извършено нарушение по чл. 96г, ал. 1, предложение второ от ЗАП. Актосъставителят
задържал тахографски листове от м. август 2019 г., заповед от м. август 2019 г. Изискал
справка и от ИА „Автомобилна администрация“ за водача. Актът бил предявен на
управителя, който нямал възражения срещу акта. След установяването на нарушението
била дадена препоръка за отстраняване на нарушението, а именно водачът да се яви в
специализирана психолаборатория за придобиване на удостоверение за психологическа
годност.
От приложена към акта заповед от 23.08.2019 г. управителят на дружеството е
наредил на водача Д. Г. да извърши превоз за собствена сметка на инертни материали и
2
селскостопанска продукция на 23.08.2019 г. по маршрут Б. (нивата) – С. – нивата.
От приложена към акта заповед от 28.08.2019 г. управителят на дружеството е
наредил на водача Д. Г. да извърши превоз за собствена сметка на инертни материали и
селскостопанска продукция на 28.08.2019 г. по маршрут Б. – Нивата - Б..
От приложена към акта заповед от 29.08.2019 г. управителят на дружеството е
наредил на водача Д. Г. да извърши превоз за собствена сметка на инертни материали и
селскостопанска продукция на 29.08.2019 г. по маршрут Б. – Нивата - Б..
От приложените тахографски листи се установява, че водачът Д. Г. е управлявал
МПС с регистрационен № СС0188АМ на 23.08.2019 г., 24.08.2019 г., 25.08.2019 г.
28.08.2019 г. и 29.08.2019 г.
От приложената справка в Регистъра на психологическите изследвания се установява,
че няма данни за Д. Н. Г. с ЕГН .... Справката е изготвена на 18.06.2020 г.
От приложените към жалбата писмени доказателства се установява, че водачът Д. Г.
има издадено Удостоверение за психологическа годност № 627824, издадено на основание
Протокол от 20.07.2020 г. и валидно до 20.07.2023 г.
Въз основа на съставения АУАН с бланков № 274371 било издадено и оспорваното
НП, с което наказващият орган ангажирал административно наказателна отговорност на
жалбоподателя, налагайки на основание чл. 96г, ал. 1, предложение второ от ЗАП
имуществена санкция в размер на 3000,00 (три хиляди) лева за извършеното нарушение.
От приложената заповед на л. 4 се установява, че наказващият орган може да издава
НП за установени нарушения по ЗАП.
Горната фактическа обстановка се установява чрез разпитите на актосъставителя Ц. и
свид. С., както и от писмените доказателства, приобщени към делото.
СЪДЪТ с оглед събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност
и с оглед разпоредбата на чл. 63 от ЗАНН, прие за установено следното:
По същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
По процесуалната законосъобразност на издадените АУАН и НП:
Актът за установяване на административно нарушение е съставен съобразно
разпоредбите на ЗАНН. Налице са задължителните реквизити, визирани в чл. 42 от ЗАНН.
От описаното се установява време на нарушението. Доколкото жалбоподателят e допуснал
извършването на превоз без валидно удостоверение за психологическа годност през м.
август 2019 г. Посоченото е достатъчно, още повече че към акта са приложени доказателства
кога конкретно за извършени превозите. Не е посочено мястото на извършване на
3
нарушението, но последното не е необходимо в случая. Актосъставителят е посочил, че
жалбоподателя осъществява превоз на товар за собствена сметка от водач, който не
притежава валидно удостоверение за психологическа годност. В този смисъл мястото на
нарушението може да бъде само в предприятието на търговеца, където назначени от
търговеца лица (за ангажирането на отговорност е без значение кои са те) са допуснали
извършването на превоз от водач за собствена сметка, който не притежава валидно
удостоверение за психологическа годност. Поради това посочените обстоятелства в акта
водят до извод къде е извършено нарушението и не е налице нарушение на ЗАНН.
Действително възможно е решението на отговорните лица да е било взето и преди
посоченото в акта време, но въпреки това е следвало да се извърши проверка за валидността
на документите на водача и в деня на извършване на обществения превоз. Поради това
съдът приема, че времето на извършване е отразеното в акта, а именно м. август 2019 г. В
акта са посочени всички белези, чрез които може да се идентифицира търговеца. Налице е
фактическо описание на нарушението, както и на обстоятелствата, при които е извършено.
Разпоредбата на чл. 42, т. 4 от ЗАНН изисква да се посочат конкретни факти и
обстоятелства, които като се подведат под съответната правна норма, осъществяват
предвидения в нея състав на административно нарушение. Актосъставителят е изпълнил
изискванията на ЗАНН, посочени в чл. 42 от ЗАНН. Актът е връчен на представляващия
дружеството. Действително съдът установи нечетливост на акта, но при предявяване
представляващият дружеството не е направил такова възражение. Такова не е направено в
тридневния срок за възражения срещу акта. Не е направено и с жалбата срещу процесното
НП. В този смисъл съдът приема, че жалбоподателя е разбрал съдържанието на акта, т.е. не е
нарушено правото на защита.
Не се налице нарушение по чл. 34 от ЗАНН. Актът е съставен на 18.06.2020 г., т.е. не
е изтекъл едногодишния срок от извършване на нарушението.
В издаденото наказателно постановление въз основа на съставения акт за
установяване на административно нарушение са посочени собственото, бащиното и
фамилното име, длъжността на лицето, което го е издало, всички белези, чрез които може да
се идентифицира търговеца. Посоченото по-горе за времето и мястото на нарушението е
валидно и по отношение на процесното НП. В НП е посочена законовата разпоредба, която
жалбоподателя виновно е нарушил, както и вида и размера на санкцията. Не е вярно, че
разпоредбата на чл. 96г, ал. 1 е санкционна. Същата съдържа и диспозиция, т.е. правило за
поведение и това е видно от съдържанието на текста. Действително не е посочен текст,
сочещ конкретното изискване на закона за извършване на превоз от водач, притежаващ
удостоверение за психологическа годност. Последното обаче според настоящия съдебен
състав не представлява съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото
словом и детайлно наказващият орган е отразил, че превозвача е осъществил превоз на
товари с водач, който не отговаря на изискванията за психологическа годност. Ако съдът
констатира, че наказващия орган при правилно установена фактическа обстановка е
приложил неправилно материалния закон, той разполага с възможността да преквалифицира
4
нарушението, прилагайки закон за “същото, еднакво или по-леко наказуемо” нарушение
(аргумент от чл. 84 от ЗАНН във вр. с чл. 337, ал. 1, т. 2 от НПК). Условията са две. Първо, в
АУАН и НП не трябва да е налице противоречие между текстовото и цифровото
формулиране на обвинението, което препятства възможността на наказаното лице да разбере
фактическите и правни рамки на вмененото му нарушение. Второ, в крайния си съдебен акт
съдът не може да предявява на наказаното лице фактически положения, надхвърлящи
предмета на “административното обвинение”. В случая е допустимо изменение на НП, тъй
като не се нарушават посочените от съда условия – при посочените факти следва да е
налице привръзка на чл. 96г, ал. 1, предложение второ с чл. 7а, ал. 2 от ЗАП, в който текст
конкретно е изискването за психологическата годност на водачите, осъществяващи превози.
Съдът намира, че образуваното и водено административно наказателно производство
е протекло законосъобразно, при спазване изискванията на ЗАНН и без процесуални
нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. АУАН и
атакуваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи. АУАН е
издаден в срока, предвиден по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, а наказателно постановление - в срока
по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН. Дори и да е издадено в срока, посочен в чл. 52, ал. 1 от ЗАНН, на
съда не е известно кога АНО е получил преписката. Освен това съдебната практика приема
този срок за инструктивен.
Приложените писмени доказателства доказват компетентността на актосъставителя и
наказващия орган.
С оглед материално-правната законосъобразност и обоснованост на съставения
АУАН и оспорваното НП:
Текстът на чл. 96г, ал. 1, предложение второ от ЗАП предвижда административно
наказателна отговорност за този, който допусне водач, който не отговаря на някое от
изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по
прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за
собствена сметка на пътници или товари. Предвидено е наказание глоба или имуществена
санкция в размер на 3000 лева. Според чл. 7а, ал. 2 от ЗАП лицензираните превозвачи и
лицата, извършващи превози за собствена сметка, могат да осъществяват превоз на пътници
и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст,
правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната категория и за
психологическа годност, определени с наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1 от този закон
и чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата. С предложение трето е създадено
задължение за лицензираните превозвачи (какъвто е и жалбоподателя) да осъществява
превоз на товари само с водачи, които отговарят на изискванията за психологическа годност.
В този смисъл на жалбоподателя като превозвач следва да е известно какви са изискванията
на закона.
5
От приложените доказателства се установява, че УПГ на водача е издадено едва през
2020 г., т.е. към времето на извършване на превозите същият не е отговарял на изискванията
в закона за психологическа годност, определени с наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1 от
този закон и чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата. Безспорно е
установено, че санкционираното дружество е превозвач по смисъла на ЗАП. Според
доказателствата жалбоподателят като превозвач е осъществил превоз на товари за собствена
сметка с водач Д. Н. Г., като последния не е отговарял на изискванията за психологическа
годност, посочено в чл. 7а, ал. 2 от ЗАП. При тези факти санкционираното дружество като
превозвач не е следвало да допуска този водач да извърши превоз за собствена сметка на
товари. В този смисъл правилно е ангажирана административно наказателна отговорност.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на тълк. н. д. № 1/2005 г. на
ВКС, преценката “маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. В неговия обхват
се включва и проверка за законосъобразност на преценката на чл. 28 от ЗАНН.
Тълкувателните решения са задължителни за органите на съдебната власт на основание чл.
130, ал. 2 от ЗСВ.
Гореизложеното налага задължение за съда да провери дали са налице
предпоставките на чл. 28 от ЗАНН. В ЗАНН не са предвидени критерии за определяне кое
деяние следва да се счита маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Но при определяне на
наказанието, наказващия орган следва да изхожда от съвкупността от смекчаващите и
отегчаващи вината обстоятелства, при които е извършено нарушението, подбудите на
нарушителя и тежестта на деянието. Съгласно чл. 11 от ЗАНН по въпросите за вината,
вменяемостта, обстоятелствата, изключващи отговорността, се прилагат разпоредбите на
Общата част на Наказателния кодекс, доколкото в ЗАНН не е предвидено друго. По смисъла
на чл. 93, т. 9 от НК маловажен случай е този, при който извършеното с оглед на липсата
или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение в
обикновените случаи от съответния вид. Определяща е степента на обществена опасност на
нарушението, стойността на вредите, кръга на засегнатите интереси, времетраенето на
нарушението и значимостта на конкретно увредените отношения. Издаденото наказателно
постановление е законосъобразно, тъй като преценката на административно наказващият
орган, че случаят не е маловажен по смисъла на чл. 93, т. 9 от НК съответства на закона.
Следва да се има предвид, че административно наказателната отговорност на въззивника е
безвиновна. За реализирането по реда на ЗАНН не е необходимо установяването на
субективно, виновно действие от страна на наети лица от жалбоподателя. За
съставомерността на деянието като административно нарушение по чл. 6 от ЗАНН е важно
обективно установеното нарушение на законово регламентирани задължения за търговеца,
каквото в случая се съдържа в разпоредбите на ЗАП. Същевременно случаят не се отличава
от останалите от същия вид, за да обоснове прилагане на чл. 28 от ЗАНН.
Определената имуществена санкция е посочената от законодателя.
6
В този смисъл процесното НП е законосъобразно и правилно, поради което съдът
прецени, че следва да го потвърди.
Така мотивиран и на основание чл. 63 от ЗАНН Районен съд - Силистра,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 38-000897, издадено на 22.07.2020 г. от В.
С. Ш. – директор на Регионална дирекция “Автомобилна администрация” – гр. Р., с което на
„К.“ ООД с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Д.“ № ...,
представлявано от управителя К. Д. Д., със съдебен адрес гр. С., ул. ,Д.“ № ..., е наложена на
основание чл. 96г, ал. 1, предложение второ от Закона за автомобилните превози
имуществена санкция в размер на 3000,00 (три хиляди) лева за извършено нарушение по чл.
96г, ал. 1, предложение второ от Закона за автомобилните превози, като
ПРЕКВАЛИФИЦИРА деянието като нарушение по чл. 96г, ал. 1, предложение второ във
вр. с чл. 7а, ал. 2 от Закона за автомобилните превози.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 38-000897, издадено на 22.07.2020
г. от В. С. Ш. – директор на Регионална дирекция “Автомобилна администрация” – гр. Р. В
ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Силистра в 14 -
дневен срок от деня на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
7