№ 118
гр. Смолян, 03.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Меденка М. Недкова
при участието на секретаря Софка М. Димитрова
като разгледа докладваното от Меденка М. Недкова Гражданско дело №
20215400100168 по описа за 2021 година
Производството е по чл.237 ГПК- постановяване на решение при
признание на иска.
Производството е по два обективно съединени иска-
главен иск с правно основание чл.260ал.1 и 5 ЗОВСРБ, с цена на иска
41 743.68лв. и акцесорен иск с правно основание чл.86 ЗЗД, с цена на иска
8 558.14лв..
ИЩЕЦЪТ МИНИСТЕРСТВО НА ОТБРАНАТА НА
РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, представлявано от министъра Георги Великов
Панайотов, чрез пълномощника му главен експерт- юрист М.С.Г., твърди в
исковата молба, че на 23.VІІІ.2013год., на основание чл.142ал.2 от ЗОВСРБ, е
сключен договор за военна служба №442/23.VІІІ.2013год. между ответника В.
С. К., ЕГН ********** и началника на ВВМУ „Н.Й.Вапцаров“-
упълномощено от министъра на отбраната длъжностно лице. В раздел I, т.2 от
договора е определен срока за изпълнение на военната служба след
завършване на обучението. Срокът на военната служба е 10 години
изпълнение на военна служба като професия след завършване на обучението.
От Министерска заповед№КВ-357/8.VІІІ.2018год. относно зачисляване във
„Випуск-Ботевски”, присвояване на първо офицерско звание „лейтенант” и
1
назначаване на длъжност на випускниците от ВВМУ „Н.Й.Вапцаров” е видно,
че изпълнението на военната служба за ответника е започнало, считано от
12.VІІІ.2018год., като задължението му за изпълнението й изтича на
12.VІІІ.2028год. С Mинистерска заповед №КВ-72/11.ІІ.2019год. договорът за
военна служба на лейтенант В. С. К. е прекратен на основание чл.163 от
ЗОВСРБ /с предизвестие от военнослужещия до министъра на отбраната,
изразено с рапорт рег.№30-23-28/29.І.2019год./. Съгласно заповед №ЛС-01-
12/25.ІV.2019год. на ЗА командира на военно формирование 38920- Варна,
началникът на Щаба на в.ф. 38920 - Варна капитан II ранг Б.В. В. С. К. е
отчислен от списъчния състав на в.ф. 38920- Варна, считано от 30.ІV.2019год.
Видно от Заповед №ФСД-01-1/25.ІV.2019год. на командира на в.ф. 38920-
Варна, неизпълненият първоначален срок на договора за военна служба от
В.К., съгласно чл.142, ал.5 от ЗОВСРБ, е в размер на 9 години 3 месеца и 12
дни. Съгласно разпоредбата на чл.260ал.1 от ЗОВСРБ, военнослужещите,
освободени от военна служба на основание чл.163 от ЗОВСРБ преди
изтичането на първоначалния срок на военната служба по чл.142ал.5 от същия
закон, дължат възстановяване на разходите за издръжка, обучение,
квалификация и/или преквалификация пропорционално на срока на
неизпълнението. Редът и начинът за изчисляване на горните разходи,
съобразно разпоредбата на чл.260ал.4 от ЗОВСРБ, се определят от министъра
на отбраната. В изпълнение на посочената разпоредба е издадена
Наредба№Н-1/14.І.2013год. за реда и начина за изчисляване на разходите за
издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация на
военнослужещите в Министерството на отбраната, структурите на пряко
подчинение на министъра на отбраната и Българската армия /отм. бр.
63/17.VІІ.2020год., в сила от 17.VІІ.2020год./. Видно от писмо рег.
№230/21.І.2019год., в изпълнение на чл.14ал.2 от цитираната Наредба,
началникът на ВВМУ „Н.Й.Вапцаров” е определил размера на подлежащите
на възстановяване разходи по чл.260ал.2 от ЗОВСРБ от В. С. К., който се е
обучавал във военното училище по специалност, посочена в чл.3т.1 от
договора за военна служба на същият, за периода от 2013год. до 2018год., а
сумата съгласно чл.3т.1 от Наредба №Н-1/14.І.2013год. за лична издръжка и
обучение за специалността, която е завършил В.К., е в размер на 46 032,72лв.
От Заповед №ЛС-01-12/25.ІV.2019год. на командира на военно
формирование 38920- Варна е видно, че сумата пропорционална на
2
неизпълнения първоначален срок на военна служба, която е дължима от В.К.,
е в размер на 41 743,68лв. На основание чл.260ал.5 от ЗОВСРБ и чл.18 от
Наредба №Н-1/14.І.2013год./отм./, и в изпълнение на заповед №ФСД-01-
1/25.ІV.2019год. на командира на в.ф.38920 - Варна са удържани дължимите
обезщетения и вземания, които се дължат на В.К. при прекратяване на
договора за военна служба. С покана за доброволно плащане
per.№605/25.ІV.2019год., която ответникът В.К. е получил лично на
25.ІV.2019год., същият е поканен в едномесечен срок да заплати дължимата
сума. До изтичане на този срок на 25.V.2019год. дължимите разходи не са
възстановени, от която дата ответникът е в забава и дължи мораторна лихва
по чл.86 ЗЗД. На 27.V.2019год. в Министерството на отбраната е получен
отговор на поканата и предложение за сключване на споразумение рег.№30-
23-28/27.V.2019год. от В.К. чрез адв. С.С.А. В отговора В.К. твърди, че „не
оспорва, че дължи така определената сума и е съгласен да заплати същата. Но
въпреки доброто му желание, с оглед на финансовото му състояние, за него
било непосилно за погаси задължението си в рамките на определения му
едномесечен срок. Поради тази причина молбата на В.К. била да се прояви
разбиране и да се даде съгласие задължението му да бъде разсрочено по
начин, който би направил възможно цялостното погасяване на дълга.“
Предвид така изложеното в отговора на покана и предложение за сключване
на споразумение, министърът на отбраната със своя положителна резолюция
върху докладна записка рег.№30-23- 28/12.06.2019год. дал съгласие за
разсрочено плащане на задължението на В.К., при което от Министерството
на отбраната е изготвено споразумение за разсрочено плащане между
страните, както и погасителен план- неразделна част от споразумението. Така
изготвените документи били изпратени с писмо рег.№30-23-
28/22.VІІ.2019год. до В.К. чрез пълномощника му адв.С.А. за подписване. До
настоящият момент изпратените документи не са върнати в Министерството
на отбраната и няма отговор от страна на ответника В.К.. При многократните
телефонни разговори с пълномощника му адв.Арнаудов и служители на
кантората му, било отговорено, че В.К. не искал да сключва никакво
споразумение и е забранил изготвените от министерството споразумение за
разсрочено плащане и погасителен план да бъдат връщани на ведомството.
Предвид изложеното за Министерство на отбраната е налице правен интерес
да предяви настоящия иск.
3
Ето защо ищецът моли Смолянският окръжен съд да постанови
решение, с което да осъди В. С. К., ЕГН ********** да заплати на
Министерството на отбраната сумата 41 743.68лв., представляваща разходите
за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация за времето на
обучението на ответника във ВВМУ “Никола Йонков Вапцаров“, изчислени
по реда на Наредба№Н-1/14.І.2013год./отм./ пропорционално на срока на
неизпълнението на договора за военна служба, ведно със законните лихви
върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда-
31.V.2021год. до окончателното и изплащане, ведно със сумата 8 558.14лв.,
представляваща мораторна лихва за забавено плащане на главницата, за
периода от 25.V.2019год. до 31.V.2021год., като му присъдят и съдебните
разноски по водене на делото в настоящата съдебна инстанция съгласно
списъка по чл.80 ГПК, които суми следва да се внесат по следната банкова
сметка: БНБ-ЦУ, Дирекция „Финанси“-МО, IBAN: BG 61 BNBG 9661 3000
1522 01, BIC: BNBGBGSD.
ОТВЕТНИКЪТ В. С. К., ЕГН ********** с адрес
гр.Чепеларе, ул.„Зорница“ №11, чрез особения представител адв. С.М. подава
писмен отговор вх.№3517/10.ХІІ.2021год. на исковата молба. Твърди, че
предявените искове са основателни, като подкрепени от неоспорими писмени
доказателства- заповед№КВ-72/11.ІІ.2019год. на Министъра на отбраната за
прекратяване на договора за военна служба с В. С. К., издадена на основание
отправено от последния предизвестие до министъра на отбраната, както и
заповед№10-01-12/25.ІV.2019год. на командира на военно формирование
38920, които са връчени лично на ответника В.К. и не са оспорени от него в
законоустановения срок, поради което са влезли в сила. Ето защо са налице
основанията за заплащане на претендираните главница и лихви. Особеният
представител оспорва само размера на претендираните от ищеца сума, тъй
като те са установени с едностранно изготвени от ищеца писмени документи,
които не обвързват ответника и техния размер следва да бъде установен по
надлежния ред от независимо лице-експерт, притежаващ специални знания.
След изслушване на назначената по делото ССчЕ, особеният представител на
ответника признава, че така предявените искове са основателни и по размер.
Смолянският окръжен съд като взе предвид изложеното в
исковата молба от ищеца и неговият пълномощник главен експерт- юрист
4
М.Г., направеното от ответника извънсъдебно признание на исковете и
становището на особеният представител адв. С.М., обсъди събраните по
делото писмени доказателства и заключението на ССчЕ, в тяхната съвкупност
и поотделно, на основание чл.235 ГПК, направи следните фактически и
правни изводи:
Съгласно чл.238ал.1 ГПК когато ответникът признае иска,
по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с
решение съобразно признанието. В този случай, съгласно чл.237ал.2 ГПК, в
мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на
признанието на иска.
За да постанови решение при признание на иска от
ответника, съдът следва да установи, че не са налице двете отрицателни
предпоставки по чл.237ал.3 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.237ал.3 ГПК
съдът не може да постанови решение при признание на иска, когато:
1.признатото право противоречи на закона или на добрите нрави и 2.е
признато право, с което страната не може да се разпорежда. В случая тези две
отрицателни предпоставки не са налице, поради което съдът може да се
произнесе с решение по чл.237ал.1 ГПК.
От представените с исковата молба доказателства безспорно
се установява, че на 23.VІІІ.2013год., на основание чл.142ал.2 от Закона за
отбраната и въоръжените сили на Република България /ЗОВСРБ/, е сключен
договор за военна служба №442/23.VІІІ.2013год. между Министерството на
отбраната на Република България, представлявано от началника на ВВМУ
„Н.Й.Вапцаров“ капитал І ранг проф.д.в.н. Б.М.К. и В. С. К., ЕГН **********,
курсант. Предмет на договора е уреждане на отношенията между страните
във връзка с обучението на курсанта във ВВМУ“Н.Й.Вапцаров“ за
подготовка за изпълнение на военна служба като професия и задължение за
последващо изпълнение на военна служба. Съгласно чл.2, срокът на договора
е 15 години, от които 5 години обучение по учебния план за придобиване на
висше образование при условията на чл.1 и 10 години изпълнение на военна
служба като професия след завършване на обучението.
От издадената заповед№КВ-357/8.VІІІ.2018год. на Министъра
на отбраната, относно зачисляването във „Випуск-Ботевски“, присвояване на
първо офицерско звание „лейтенант“ и назначаване на длъжност на
5
випускниците на ВВМУ“Н.Й.Вапцаров“, се установява, че изпълнението на
военната служба на ответника В. С. К. е започнало на 12.VІІІ.2018год., като
задължението му за изпълнение на военната служба изтича на
12.VІІІ.2028год.
Със заповед№КВ-72/11.ІІ.2019год. на Министъра на
отбраната, на основание чл.146т.2, чл.161т.2, чл.163 във връзка с чл.168 от
ЗОВСРБ- с предизвестие на военнослужещия В.К. до министъра на отбраната,
изразено с рапорт рег.№30-23-28/29.І.2019год., е прекратен договорът за
военна служба на лейтенант В. С. К.- командир на газотурбинна и моторна
група в електромеханична бойна част на фрегата във военно формирование
38920-Варна, освободен е от длъжност, от военна служба и е зачислен в
запаса. В заповедта на министъра е посочено, че на основание чл.260ал.1 и 5
от ЗОВСРБ, командирът на военно формирование 38920-Варна следва да
удържи от обезщетението и другите вземания, които лейтенант В.К. има
право да получи, сумата за направените разходи за издръжка, обучение и
квалификация, пропорционално на срока на неизпълнението.
Със заповед№10-01-12/25.ІV.2019год. на командира на
военно формирование 38920-Варна капитан ІІ ранг Б.В. лейтенант В. С. К. е
отчислен от списъчния състав на военно формирование 38920-Варна, считано
от 30.ІV.2019год., като е задължен да възстанови във финансовия отдел на
военно формирование 38920-Варна левовата равностойност на разходите за
издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация, пропорционално
на неизпълнението на първоначалния срок на договора за военна служба,
определена на основание чл.260ал.1 и ал.4 от ЗОВСРБ по реда на
Наредба№Н-11/14.І.2013год., общо в размер на 41 743.68лв., както и сумата
1 051.31лв. за полученото униформено облекло пропорционално на срока на
недослужването. Заповедта е връчена лично на В.К. на 25.ІV.2019год. и като
необжалвана е влязла в законна сила.
От заповед№ФСД-01-1/25.ІV.2019год. на командира на
военно формирование 38920-Варна капитан ІІ ранг Б.В. се установява, че
неизпълненият първоначален срок на договора за военна служба от лейтенант
В. С. К., съгласно чл.142ал.5 от ЗОВСРБ, е в размер на 9 години 3месеца и 12
дни. На основание чл.260ал.1 и ал.4 от ЗОВСРБ и Наредба№Н-1/14.І.2013год.
за реда и начина за изчисляване на разходите за издръжка, обучение,
6
квалификация и/или преквалификация на военнослужещите от
Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на
министъра на отбраната и Българската армия, счетоводна справка рег.
№2377/15.ІV.2019год. и удостоверение рег.№230/21.І.2019год., е определен
размера на действителните разходи за личната издръжка и обучение на
лейтенант В.К. във ВВМУ“Н.Й.Вапцаров“ и тя е в размер на 42 733.70лв. От
тази сума е удържана сумата 990.02лв., представляваща нетната сума на
месечното възнаграждение за месец април 2019год. на В.К., дължима към
датата на прекратяване на договора за военна служба. На основание
чл.260ал.5 от ЗОВСРБ и чл.18 от Наредба№Н-1/14.І.2013год. /отм./, са
удържани дължимите обезщетения и вземания, които се дължат от В.К. при
прекратяване на договора за военна служба. Дължимият размер на разходите
за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация
пропорционално на неизпълнение срок на договора за военна служба от В.К.
е 41 743.68лв. Заповедта е връчена лично на В.К. на 25.ІV.2019год. и като
необжалвана в законоустановения срок е влязла в сила.
По делото като доказателства са представени счетоводните
справки за определяне на разходите, подлежащи на възстановяване по
чл.260ал.1 от ЗОВСРБ от В.К., както и по чл.20ал.2 от Наредба№Н-
9/4.ІV.2018год., които също са връчени лично на В.К. на 25.ІV.2019год. и не
са били оспорени от негова страна.
Министерството на отбраната е изпратило до ответника В. С.
К. покана за доброволно плащане рег.№605/25.ІV.2019год., в която е
определило едномесечен срок за доброволно плащане на сумата 41 743.68лв.
Поканата е връчена лично на В.К. на 25.ІV.2019год.
Безспорно се установи по делото, че ответникът В. С. К., чрез
пълномощника му адв. С.А. е изпратил отговор на поканата с предложение за
сключване на споразумение вх.№30-23-28/27.V.2019год. В този отговор
ответникът В.К. признава, че дължи сумата 41 743.68лв. на основание
чл.260ал.1 и ал.5 ЗОВСРБ, но тъй като не разполага с финансови средства,
моли да погаси задължението разсрочено, чрез 47 погасителни вноски в
размер на 900лв. всяка за срок от четири години. Към отговора е приложено
пълномощно, издадено от В. С. К., ЕГН **********, с който е упълномощил
адв. С.А. от Адвокатско дружество „Арнаудов и Узунова“ със седалище
7
гр.Пловдив, и адв. Г.Н. от АК-Варна да изготвят, подпишат и изпратят на
Министерството на отбраната, ЕИК ********* проект за сключване на
споразумение във връзка с договор за военна служба №442/23.VІІІ.2013год.,
сключен между В.К. и МО,като го представляват в така инициираната
процедура по водене на преговори. По своя характер този отговор с
предложение за сключване на споразумение е извънсъдебно признание на
ответника В.К., че дължи разходи по чл.260ал.1 ЗОВСРБ в размер на
41 743.68лв., така, както са посочени в поканата за доброволно изпълнение,
връчена му на 25.ІV.2019год. от МО.
Постоянният секретар на отбраната А.Л. е изпратил
докладна записка рег.№30-23-28/19.VІ.2019год. до Министъра на отбраната, с
предложението на В.К. за сключване на споразумение за разсрочено плащане
на сумата 41 743.68лв., което е одобрено с резолюция от министъра на
отбраната. Затова е изпратено писмо рег.№30-23-28/22.VІІ.2019год. от
Министерство на отбраната до В.К., чрез пълномощника му адв. С.А., за
подписване на споразумението за разсрочено плащане. Но и до настоящият
момент споразумението не е подписано, а ответникът не желае да го подпише
и не е заплатил сумата.
Вещото лице по назначената ССчЕ Е.К.К К. в заключението
си твърди, че на военнослужещите, освободени от военна служба преди
изтичане на първоначалния срок на военната служба, дължат възстановяване
на разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация
пропорционално на срока на неизпълнението. Личната издръжка на
военнослужещия е сума от разходите за издръжка и разходите за обучение.
Сумата за лична издръжка и обучение на лейтенант В. С. К. в специалност
„КММ-ВМС“, за периода от 30.VІІІ.2013год. до 12.VІІІ.2018год., е
формирана в съответствие с Наредба№Н-1/14.І.2013год. /отм./ и данните от
финансовите отчети на ВВМУ“Н.Й.Вапцаров“, за периода на неговото
обучение. Разходите за издръжка на курсантите във военните училища се
определят от сбора на разходите за храна, облекло, основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения с постоянен характер,
задължителни осигурителни вноски от работодателя, стипендии, пътни пари,
застраховки срещу злополука и компенсационни суми. Разходите за
издръжката на лейтенант В.К. за периода на обучение във
ВВМУ“Н.Й.Вапцаров“ са в общ размер на 27 551.88лв., посочени в таблица
8
към заключението. Разходите за обучението му включват общи разходи,
разходи за учебен процес, поддръжка и развитие на учебно-материалната
база, както следва- разходи за издръжка на административния, академичния,
инструкторския състав и обслужващия персонал. Разходите за обучение се
разпределят между обучаемите, за които са извършени. Същите са начислени
на база финансовите отчети на ВВМУ“Н.Й.Вапцаров“ за съответния период,
които са заверени от Сметната палата. За лейтенант В.К. общия размер на
разходите за обучение е 18 480.91лв., посочен в таблица към заключението.
Сумата за лична издръжка и разходи за обучението на лейтенант В.К. в
специалност „КММ-ВМС“, за периода от 30.VІІІ.2013год. до 12.VІІІ.2018год.,
е в размер на 46 032.79лв. Размерът на дължимата сума, представляваща
разходи за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация,
изчислена пропорционално на срока на неизпълнение на договора за военна
служба /9 години 3 месеца и 12дни/, дължима от В.К., е в размер на
42 731.23лв. Със заповед№ФСД-01-1/25.ІV.2019год. е удържано нетното
възнаграждение на В.К. за месец април 2019год. в размер на 990.02лв. Ето
защо размерът на дължимата сума, представляваща разходи за издръжка,
обучение, квалификация и/или преквалификация, изчислена пропорционално
на срока на неизпълнение на договора за военна служба от В.К., е
41 741.21лв.
Съдът възприема изцяло заключението на вещото лице по
ССчЕ, като компетентно и обективно изготвено, както и неоспорено от
страните по делото.
При така установената фактическа обстановка,която е
безспорна,съдът направи следните правни изводи:
Предявени са два обективно кумулативно съединени иска-
главен иск с правно основание чл.260ал.1 и 5 ЗОВСРБ, с цена на иска
41 743.68лв., представляваща разходите за издръжка, обучение,
квалификация и/или преквалификация за времето на обучението на ответника
във ВВМУ “Никола Йонков Вапцаров“, изчислени по реда на Наредба№Н-
1/14.І.2013год./отм./ пропорционално на срока на неизпълнението на договора
за военна служба и акцесорен иск с правно основание чл.86ал.1 ЗЗД,с цена на
иска 8 558.14лв., представляваща мораторните лихви за забавено плащане на
главницата, за периода от 25.V.2019год. до 31.V.2021год., ведно със
9
законните лихви върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда- 31.V.2021год. до окончателното и изплащане.
Съгласно чл.260ал.1 от ЗОВСРБ /изм. ДВ бр.88 от 2015год.,
в сила от 1.ХІ.2015год./ военнослужещите, освободени от военна служба на
основание чл.163 и чл.165 преди изтичането на първоначалния срок на
военната служба по чл.142ал.5, чл.143ал.1 и чл.144ал.3 и на удължение срок
по чл.145ал.1, дължат възстановяване на разходите за издръжка, обучение,
квалификация и/или преквалификация пропорционално на спора на
неизпълнението. А съгласно чл.260ал.4 ЗОВСРБ Министърът на отбраната
определя реда и начина за изчисляване на разходите за издръжка, обучение,
квалификация и8или преквалификация. Същевременно е предвидено
прихващане на сумата за възстановяване със сумите за обезщетения и други
вземания дължими на лицето при прекратяване на договора за военна служба.
Фактическият състав, обосноваващ основателност на
исковата претенция по чл.260ал.1 ЗОВСРБ предполага установяване на
сключен договор за кадрова военна служба с ответника, прекратяване на
договора за военна служба, което да е предсрочно, размерът на разходите за
издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация пропорционално
на срока на неизпълнението, определени съобразно Наредба№Н-
1/14.І.2013год./отм./, която е издадена от Министъра на отбраната на
основание чл.260ал.4 от ЗОВСРБ.
За безспорни между страните по делото са приети първите
два релевантни факта, а именно:
1.че между Министерство на отбраната и ответника В. С. К.,
ЕГН ********** е възникнало договорно правоотношение по договор за
военна служба №442/23.VІІІ.2013год., с предмет- уреждане на отношенията
между страните във връзка с обучението на курсанта във
ВВМУ“Н.Й.Вапцаров“ за подготовка за изпълнение на военна служба като
професия и задължение за последващо изпълнение на военна служба и срок
на договора 15 години, от които 5 години обучение по учебния план за
придобиване на висше образование при условията на чл.1 и 10 години
изпълнение на военна служба като професия след завършване на обучението.
И 2.Договорът за военна служба е прекратен със заповед№КВ-
72/11.ІІ.2019год. на Министъра на отбраната, издадена на основание
10
чл.146т.2, чл.161т.2, чл.163 във връзка с чл.168 от ЗОВСРБ /с предизвестие на
военнослужещия В. С. К. до министъра на отбраната, изразено с рапорт рег.
№30-23-28/29.І.2019год./, като в заповедта на министъра изрично е посочено,
че на основание чл.260ал.1 и 5 от ЗОВСРБ, командирът на военно
формирование 38920-Варна следва да удържи от обезщетението и другите
вземания, които лейтенант В.К. има право да получи, сумата за направените
разходи за издръжка, обучение и квалификация, пропорционално на срока на
неизпълнението.
Не е спорно между страните, че договорът за военна служба е
прекратен предсрочно, като в заповед№ФСД-01-1/25.ІV.2019год. на
командира на военно формирование 38920-Варна капитан ІІ ранг Б.В. е
посочено, че неизпълненият първоначален срок на договора за военна служба
от лейтенант В. С. К., съгласно чл.142ал.5 от ЗОВСРБ, е в размер на 9 години,
3месеца и 12 дни.
Със заповед№10-01-12/25.ІV.2019год. на командира на военно
формирование 38920-Варна капитан ІІ ранг Б.В. лейтенант В. С. К. е отчислен
от списъчния състав на военно формирование 38920-Варна, считано от
30.ІV.2019год., като е задължен да възстанови във финансовия отдел на
военно формирование 38920-Варна левовата равностойност на разходите за
издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация, пропорционално
на неизпълнението на първоначалния срок на договора за военна служба,
определена на основание чл.260ал.1 и ал.4 от ЗОВСРБ по реда на
Наредба№Н-11/14.І.2013год., общо в размер на 41 743.68лв., както и сумата
1 051.31лв. за полученото униформено облекло пропорционално на срока на
недослужването. Заповедите са връчени лично на В.К. на 25.ІV.2019год. и
като необжалвани в законоустановения срок са влезли в законна сила.
По гореизложените съображения предявеният главен иск с
правно основание чл.260ал.1 и ал.5 ЗОВСРБ е основателен.
По делото не са ангажирани доказателства ответникът да е
изпълнил задължението си да възстанови на ищеца разходите за издръжка,
обучение, квалификация и/или преквалификация във ВВМУ“Н.Й.Вапцаров“,
пропорционално на неизпълнението на първоначалния срок на договора за
военна служба.
Спорно между страните е било как следва да бъде определена
11
сумата за възстановяване поради неспазване на срока на договора. Правото да
се претендира възстановяване на разходите за издръжка, обучение,
квалификация и/или преквалификация при предсрочно освобождаване на
военнослужещите от военна служба, пропорционално на срока на
неизпълнението, възниква за изправната страна, считано от момента на
прекратяване на договора за военна служба, в настоящия случай-
30.ІV.2019год. Към този момент разходите за издръжка, обучение,
квалификация и/или преквалификация се определят съобразно Наредба№Н-
1/14.І.2013год. за реда и начина за изчисляване на разходите за издръжка,
обучение, квалификация и/или преквалификация на военнослужещите в
министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра
на отбраната и българската армия, което е издадена от Министъра на
отбраната на основание чл.260ал.4 ЗОВСРБ. Тази Наредба е отменена изцяло
с решение№17640/19.ХІІ.2019год. по адм.д.№3316/2019год. на ВАС,
потвърдено с решение№8962/7.VІІ.2020год. по адм.д.№1654/2020год. на
ВАС, обнародвано в ДВ бр.63/17.VІІ.2020год., т.е. в сила от 17.VІІ.2020год.
Съгласно чл.195ал.1 АПК подзаконовия нормативен акт се смята за отменен
от деня на влизането му в сила, освен ако съдът не постанови изрично друго-
чл.180ал.2 АПК във връзка с чл.188 АПК във връзка с чл.181 АПК. Данни за
спиране на действието на оспорения подзаконов нормативен акт, при
оспорването му по административен ред, не са налице, поради което и
доколкото се касае до нормативен акт, то действието на същия до отмяната
му, считано от 17.VІІ.2020год., не може да бъде отречено. Т.е. отмяната на
Наредба№Н-1/14.І.2013год. е за в бъдеще, като е недопустимо да и се придава
обратно действие във времето. Поради което съдът прилага разпоредбите на
Наредба№Н-1/14.І.2013год. като действащ подзаконов нормативен акт при
разрешаване на спорове за възстановяване на разходи по чл.260ал.1 ЗОВСРБ,
когато предсрочното освобождаване от военна служба на посочените в
същата разпоредба основания, е настъпило при действието и. В случая
предсрочното освобождаване на ответника В.К. е настъпило на
30.ІV.2019год., когато Наредбата е била действащ подзаконов нормативен акт
и съобразно установената в нея методика следва да се определят разходите за
издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация на В.К.
пропорционално на неизпълнението на договора за военна служба.
В конкретната хипотеза ЗОВСРБ не предвижда нормативен
12
ред за определяне на разходите по чл.260ал.1 ЗОВСРБ, с който настоящият
състав да е длъжен да се съобрази. В изпълнение на изискванията на
чл.195ал.2 АПК Министърът на отбраната е издал Наредба№Н-
11/29.Х.2020год. за реда и начина на изчисляване на разходите за издръжка,
обучение, квалификация и/или преквалификация на военнослужещите от
министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на министъра
на отбраната и българската армия във връзка с възстановяването им в
случаите по чл.260ал.1,2 и 3 ЗОВСРБ, която е в сила от 10.ХІ.2020год. В тази
Наредба методиката за определяне на разходите за издръжка е аналогична на
методиката предвидена в отменената Наредба№Н-1/14.І.2013год. Ето защо
дори и да бъде отречено приложението на цитираната по-горе Наредба,
доколкото определя единствено механизма на изчисляване на разходите, а не
самото право на възстановяване, произтичащо от закона- чл.260ал.1 ЗОВСРБ,
съдът е длъжен съобразно чл.162 ГПК да определи размера на задължението.
Ето защо съдът назначи ССчЕ, която при определяне на размера на разходите
за издръжка се ръководи от методиката, посочена в новата Наредба№Н-
11/29.Х.2020год., която е аналогична на методиката в отменената
Наредба№Н-1/14.І.2013год. Според вещото лице по ССчЕ дължимият размер
на разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация
пропорционално на неспазения срок на договора за военна служба от В.К., е
41 741.21лв. Ето защо съдът ще следва да осъди ответника за заплати на
ищеца сумата 41 741.21лв. на основание чл.260ал.1 и 5 ЗОВСРБ, а за
разликата над 41 741.21лв. до 41 743.68лв. предявеният главен иск по
чл.260ал.1 и 5 ЗОВСРБ ще следва да се отхвърли, като неоснователен и
недоказан.
На основание чл.86ал.1 ЗЗД във връзка с чл.84ал.2 ЗЗД и
доколкото липсва срок за изпълнение, длъжникът дължи обезщетение за
забава след покана. В случая видно от поканата за доброволно плащане
per.№605/25.ІV.2019год., която ответникът В.К. е получил лично на
25.ІV.2019год., ищецът е предоставил едномесечен срок за доброволно
изпълнение на процесното задължение- до 25.V.2019год.. От страна на
ответника не са ангажирани доказателства за извършено погасявяне на
сумата, поради което и за периода от 25.V.2019год. до 31.V.2021год.- датата
на подаване на исковата молба в съда, е дължимо обезщетение за забава. При
служебно извършена справка от съда по реда на чл.162 ГПК се установи, че
13
размерът на законната лихва върху сумата 41 741.21лв., за периода от
25.V.2019год. до 31.V.2021год., е 12 789.05лв.. Но тъй като ищецът не е
направил увеличение на размера на предявеният акцесорен иск по чл.86 ГПК,
съдът ще следва да го уважи до претендирания размер от 8 558.14лв..
Съдът ще следва на основание чл.78ал.1 ГПК да присъди на
ищеца съдебни разноски в производството по настоящето дело в размер на
4 841.11лв. и съгласно списъка по чл.80 ГПК. Съдът присъжда
юрисконсултско възнаграждение в размер на 540лв. на ищеца, определено
съгласно изискванията на чл.78ал.8 ГПК във връзка с чл.37 от Закона за
правната помощ във връзка с чл.25ал.1 и 2 от Наредбата за заплащане на
правната помощ, като не уважава претендирания размер от 2 300лв. Съгласно
изискванията на императивната разпоредба на чл.78ал.8 ГПК, когато
юридическото лице е било защитавано от юрисконсулт /в случая главен
експерт-юрист в МО/, му се присъжда юрисконсултско възнаграждение,
определено по реда на чл.37 от ЗПП във връзка с Наредбата за заплащане на
правната помощ, а не по реда на Наредба№1/9.VІІ.2004год. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
На основание гореизложеното и чл.260ал.1 и 5 ЗОВСРБ и
чл.86 ЗЗД Смолянският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. С. К., ЕГН ********** с адрес гр.Чепеларе, ул.“Зорница“ №11
да заплати на МИНИСТЕРСТВОТО НА ОТБРАНАТА НА РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ, представлявано от министъра Драгомир Валериев Заков, сумата
41 741.21лв. /четиридесет и едва хиляди седемстотин четиридесет и един лева
и двадесет и една стотинки/, представляваща разходите за издръжка,
обучение, квалификация и/или преквалификация за времето на обучението на
ответника във ВВМУ “Никола Йонков Вапцаров“, дължими на основание
чл.260ал.1 ЗОВСРБ пропорционално на срока на неизпълнението на договора
за военна служба, ведно със сумата 8 558.14лв. /осем хиляди петстотин
петдесет и осем лева и четиринадесет стотинки/, представляващи
мораторните лихви за забавено плащане на главницата, за периода от
25.V.2019год.-датата на изтичане на срока за доброволно плащане до
31.V.2021год.- датата на подаване на исковата молба в съда, ведно със
14
законните лихви върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда-31.V.2021год. до окончателното и изплащане и 4 841.11лв.
/четири хиляди осемстотин четиридесет и един лева и единадесет стотинки/
съдебни разноски по водене на делото в настоящата съдебна инстанция.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от МИНИСТЕРСТВОТО НА
ОТБРАНАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ срещу В. С. К., ЕГН **********
с адрес гр.Чепеларе, ул.“Зорница“ №11 главен иск с правно основание
чл.260ал.1 и ал.5 ЗОВСРБ за разликата от 41 741.21лв. до 41743.68лв., КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН!
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от
връчването му на страните по делото пред ПАС!
Съдия при Окръжен съд – Смолян: _______________________
15